О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер V - 1175 Година 2020, 10.04 град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ро гражданско отделение,V-ти въззивен състав
На десети април, две хиляди и двадесета година
в закрито съдебно заседание на осн. чл.267 ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Вяра КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:Галя БЕЛЕВА
мл.с.Ваня
ВАНЕВА
Секретар
като разгледа въззивно гражданско дело номер 917 по описа за 2020
година.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.268 ГПК, СЪДИЯТА – ДОКЛАДЧИК
В.КАМБУРОВА ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
]Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба
вх.№8103/17.02.2020, подадена от Главна дирекция ,,Гранична полиция“-МВР на РБ,
адрес: гр..София, бул,,Княгиня Мария Луиза“ №46, чрез пълномощника- юрисконсулт
Красимира Иванова, с адрес на призоваване:гр.Бургас, ул.,,Цар Асен“№4, срещу
Решение №3191/25.11.2019г., постановено по гр.д.№5992/2019г. по описа на
Районен съд- Бургас
С посоченото решение, Бургаският
районен съд е осъдил ,,Гранична
полиция“-МВР на РБ, да заплати на Г.Х.К. с ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 1 633. 23 лв. - главница, представляваща нетния размер
на дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден
труд от 235. 65 часа в периода от 01.10.2016 г. до
30.09.2019 г., получени след преизчисляване с коефициент
1.143 на положения от него нощен труд от 1 648 часа
в дневен,
ведно законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 01.10.2019 г., до
окончателното й изплащане, ведно със сумата
от 420 лв. за направените по делото разноски.
Със същото решение, ГД ,,Гранична полиция“-МВР на РБ, е осъдена да заплати да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт, сумата от 245. 32 лв., от които 65. 32 лева за
държавна такса и 180 лева за разноски за експертиза.
С жалбата се
изразява недоволство от решението и се иска неговата отмяна. Жалбоподателят
счита, че същото е неправилно и необосновано, постановено в противоречие с
материалния закон.
Твърди се във въззивната жалба, че за
процесния период, ищцата(въззиваема) изпълнявала служебните си задължения на
24-часови работни смени, съгласно месечни графици, като отработеното време се
изчислявало сумарно.
Посочва се, че в резултат на посоченото
изчисляване чрез прихващане на
положителните с отрицателните разлики на отработеното време, се формирал
резултат, който при надвишаване на
нормата работни часове, бил заплащан на основание чл.178,ал.1,т.3 от ЗМВР като
извънреден труд.
Счита, че основният
спорен въпрос по делото е точното прилагане на закона и тълкуване на правните
норми, относими към нормалната продължителност на нощния труд и заплащането на
допълнителното възнаграждение за него на лицата, работещи по служебно правоотношение
в системата на МВР с оглед приетото от съда, че е налице празнота в правната
уредба, изразяваща се в липса на норма за преобразуване на часовете, положен
нощен труд и налагащо запълването й с друга норма, регламентираща сходна
материя.
Посочва Решение №197 /07.10.2019г. по
гр.д.№786/2019 на IV Г.О., в което е засегнат въпроса относно
приложението на общата нормативна уредба в правоотношенията на държавните
служители от МВ с полицейски правомощия.
Заявява се, че съгласно разпоредбата на чл.187,
ал.9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането и работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители, се определяли с
наредба на министъра на вътрешните работи. Посочва също така, че в ЗМВР, в
който се съдържа специалната уредба правоотношението на ищеца по повод
полагания от него труд, не е предвидено допълнително възнаграждение за нощен
труд извън такова в размер на 0,25 лв. на отработен нощен час и ясно е
определено как става установяването на положен извънреден труд, дължимостта на
допълнителното възнаграждение на същия и компенсирането му по друг начин.
Навеждат
се доводи, че за периода до 19.07.2016 е действала Наредба№8121з-592/25.05.2015г., за периода от 29.07.2016г.
-02.08.2016г.- Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. / поради отмяна на Наредба№8121з-592/25.05.2015г. с решение на ВАС/, а за
периода от 02.08.2016г. до отмяната й на 10.01.2020г.- Наредба №
8121з-776 от 29.07.2016г.
Подчертава, че за разлика от КТ, който ограничава нощния труд до 7 ч.дневно, такова ограничение не е предвидено в ЗМВР и при него нормална продължителност на работното време през деня съвпада с нормалната продължителност на работното време през нощта и тя е 8 ч. като посочва, че различието на двете уредби е обяснимо със спецификата на функционалните задължения на служителите по чл.142, ал.1,т.1 ЗМВР, пряко обусловена от значимостта на обществените отношения, с които е свързано изпълнението на тези функции.
Излага доводи, че съдът е допуснал смесване на нормите относно нощния труд и извънредния труд, като създава несъществуваща конструкция „извънреден нощен труд“ като посочва, че положеният от едно лице труд в определения от работодателя или от закона отчетен период представлява съвкупност /сбор/ от отработените часове дневен и нощен труд и резултатът от сумирането установява дали общо положеният труд е в рамките на нормата за продължителност на работното време за отчетния период или я надвишава, при което надвишаването представлява извънреден труд. Поради тази причина, счита, че при лица, които полагат и двата вида труд, не може да се говори за „извънреден нощен труд“, както и не би могло да се говори за „извънреден дневен труд“. Трудът е или е нормите на продължителност, или част от него е извън тях.
Иска се, атакуваното решение да бъде отменено и съдът да постанови ново, с което предявените искови претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Претендират се направените в производството пред двете инстанции разноски.
При
проверката, извършена на осн. чл.267, ал.1 ГПК се установи следното:
Препис от първоинстанционното решение е
връчено на упълномощено от ответника лице- юрисконсулт Иванова, на 03.02.2020г.
Въззивната жалба е входирана в деловодството на БРС на 17.02.2020г.-
следователно е подадена в законния двуседмичен срок. Жалбоподателят е страна,
която има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение и е допустима
за разглеждане по същество.
Препис от постъпилата
въззивна жалба е връчен на процесуалния представител на ищеца на 09.03.2020г.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор, подадена от адв.К., пълномощник на ищеца. Оспорва подадената въззивна жалба. Излага съображения.
В рамките на своите правомощия, на основание чл.267 ГПК и при извършване на проверката по чл.262 ГПК, въззивната инстанция установи, че намиращото се в кориците на делото пълномощно –л.8 от делото пред РС не е посочен номера на делото. Следва да се укаже на страната да посочи изрично номера на делото, по което е предоставена представителна власт.
Бургаският
окръжен съд, след проверка допустимостта на подадената въззивна жалба, намира,
че делото следва да бъде внесено в съдебно заседание за разглеждане и решаване.
С
оглед на гореизложеното и на осн.267, ал.1 ГПК, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ВНАСЯ в.гр.д.№917 /2020г. в съдебно заседание
за разглеждане и решаване на 22.06.2020г.
от 09,30 ч., за която дата и час
да се уведомят страните, след отпадане на извънредното положение.
УКАЗВА на адв. С.К. да
представи надлежно оформено пълномощно с посочване номера на делото най-късно
до датата на с.з.
С оглед своевременното им призовани, в
случай на необходимост, същите да бъдат призовани вкл. на посочените от тях
телефони или ако са служебно известни на съда.
На всяка от
страните да се връчи препис от настоящото определение, а на въззивника-препис
от отговора на въззивната жалба.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: