Р Е Ш Е Н И Е
№ 15
град Горна Оряховица, 20.02.2020 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ районен съд, шести състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети януари през две хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИРА НИКОЛОВА
при участието на секретаря Милена Димитрова и в присъствието на прокурора ……, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. дело № 732 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното :
Иск с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.415,ал.1 във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД.
Ищецът от „ЕН КОНСУЛТ” ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление : град Бургас, ул. „Васил Левски” № 16, ет.2,
офис 217, представлявано от управителя Ф.О.Д., чрез пълномощник – адвокат Н.К. ***,
твърди в исковата си молба, че съгласно сключен на 26.03.2015г. договор за
консултантски услуги между длъжника Е.А.Е., в качеството му на възложител, и ,,Ен
Консулт” ЕООД - като изпълнител, е възложено изготвянето на бизнес план и
управление на проект ,,Изграждане на складова сграда за инвентар, ограда,
закупуване на кошери и софтуер за управление на земеделското стопанство”,
съгласно изискванията по подмярка 4.1 ,,Инвестиции в земеделски стопанства” от
Мярка 4 ,,Инвестиции в материални активи” от Програмата за развитие на селските
райони за периода 2014 -
Заявява, че на основание чл.410 ГПК е поискал издаването на заповед за изпълнение за горното вземане, в Районен съд Горна Оряховица е образувано ч.гр.д. № 310/2019г., по което в полза на кредитора ,,ЕН КОНСУЛТ” ЕООД, на основание чл.410 ГПК, е издадена заповед за изпълнение за претендираната сума от 16 800 лева с ДДС, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане. Сочи, че срещу издадената заповед за изпълнение е подадено в срок възражение от длъжника, с указания в едномесечен срок от получаване на съобщението да предяви иск относно вземането си.
Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено вземането на ,,ЕН КОНСУЛТ” ЕООД, с ЕИК *********, спрямо ответника Е.А.Е., в размер на 16 800 лева с ДДС, представляващи неизпълнено задължение за заплащане на възнаграждение по сключен между страните на 26.03.2015г. договор за консултантски услуги, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното й изплащане, за което вземане по ч.гр.д. № 310/2019г. на Районен съд Горна Оряховица има издадена заповед за изпълнение на парично вземане. Моли съда да му присъди направените съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, както и в производството по издаване на заповед за изпълнение.
В съдебно заседание, ищецът, чрез процесуалния си представител – адв. Н.К. ***, поддържа исковата молба. Излага съображения в писмена защита. Моли съда да уважи предявения иск и да му присъди направените разноски в двете съдебни производства.
Ответникът Е.А.Е. с ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника си – адвокат П.С. от ВТАК, депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК. Ответникът счита исковата молба за допустима, но за неоснователна. Моли съда да бъде постановен съдебен акт, с който същата да бъде отхвърлена изцяло, като му бъдат заплатени направените от него разноски.
Признава фактите, че между страните на 26.03.2015г. е сключен консултантски договор, като ответникът, в качеството на възложител, е възложил на ищцовото дружество - като изпълнител, изготвянето на бизнес план и управление на проект ,,Изграждане на складова сграда за инвертар, ограда, закупуване на кошери и софтуер за управление на земеделското стопанство”, съгласно изискванията на подмярка 4.1 ,,Инвестиции в земеделски стопанства” от Мярка 4 ,,Инвестиции в материални активи” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 година”.
Оспорва твърдението в исковата молба, че възложената работа е била извършена точно, за което е бил съставен и подписан от страните приемо-предавателен протокол от 30.04.2015г. съгласно чл.1,ал.2 от договора за консултантски услуги от 26.03.2015г.
Посочва, че действително между страните на 30.04.2015г. е подписан приемо-предавателен протокол, с който се установява, че ищцовото дружество е изпълнило единствено и само задълженията си по договора, посочени в точки 1 и 2 на чл.1,ал.2 от този договор, т.е. че ищцовото дружество е окомплектовало и попълнило заявление за подпомагане, и е изготвило бизнес план и анализ на икономическата устойчивост на проекта. Твърди, че за тези дейности - по точка първа и втора на чл.1,ал.2 от договора, ответникът е заплатил на ищцовото дружество сумата от 500,00 лева с приходен касов ордер от 01.05.2015г. Счита, че тази сума напълно отразява и е достатъчна относно изпълненото от ищцовото дружество по точка първа и втора на чл.1,ал.2 от договора. Посочва, че получените от ответника заявление за подпомагане, ведно с бизнес плана и анализа за икономическата устойчивост на проекта, са предадени лично от него в ДФ “Земеделие”, за което е получил квитанция за прием на дата 13.05.2015г., в 12:10:09 часа, с идентификационен № 04/04/1/0/01030.
Твърди, че ищцовото дружество не е изпълнило задълженията си по точки 3, 4, 5 и 6 от чл.1,ал.2 от договора, поради което няма основание да претендират посоченото в договора (чл.9) възнаграждение. Посочва, че ишцовото дружество не представя към исковата молба нито едно писмено доказателство в подкрепа на изпълнение от негова страна на дейности по точки 3, 4, 5 и 6 на чл.1,ал.2 от договор за консултантски услуги от 26.03.2015г. Счита, че може би целта на ищцовото дружество или на трети лица е : чрез изискване на материалите от цялата преписка между ответника и ДФ,,Земеделие”, да се установи едва сега каква дейност е извършил лично ответникът в периода 2015-2016г. в изпълнение на точки 3, 4, 5 и 6 от чл.1,ал.2 от договора за консултантски услуги от 26.03.2015г., и вероятно да ,,присвои” тази дейност като ,,своя”, което при евентуално осъществяване от страна или трети лица, би представлявало некоректно поведение, и по своята същност - закононарушение.
Твърди, че на 29.09.2015г. ответникът е получил уведомително писмо от ДФ ,,Земеделие” изх. № 01-6500/9466 от 24.09.2015г., с което е уведомен за констатирани липси/нередовности на документи, непълноти и неясноти. Сочи, че съгласно чл.3 от подписания между страните договор, ответникът е изпълнил задълженията си, като още същия ден - 29.09.2015г., е препратил уведомителното писмо от ДФ ,,Земеделие” по електронната поща на ищцовото дружество (от e-mail Evgeni Enev<evgenienev 1979@аbv.bg> до ргоеkti@еnсоconsult.biz), като в текстовата част ответникът е уведомил представителя на ищцовото дружество да се свърже с него с оглед изпълнение на задълженията на ищеца по точки 3, 4, 5 и 6 от чл.1,ал.2 от договора. Твърди, че ищцовото дружество не е изпълнило задълженията си по договора, поради което ответникът лично, без каквото и да е съдействие от страна на ищеца, е депозирал до ДФ ,,Земеделие” писмени допълнителни разяснения и документи с дата 08.10.2015г., по пощата - с препоръчано писмо, с обратна разписка, като известието за доставяне е с дата 13.10.2015г. Категорично заявява, че посочените протоколи, оферти, обяснителни записки и други, в писмените допълнителни разяснения и документи с дата 08.10.2015г. не са изготвени от представителите на ищеца или с каквото и да е тяхно съдействие.
Посочва, че
през месец февруари 2016 година ответникът е получил от ДФ ,,Земеделие”
уведомително писмо за одобрение изх. № 01-6500/2940 от 26.02.2016г., и поканен
в 15-дневен срок да се яви във Фонда за подписване на договор за отпускане на
финансова помощ. Заявява, че заповедта за одобряване на финансиране на
ответника е издадена под № ОЗ-РД 1748/23.02.2016г., като при стойност на
проекта от 335092,52 лв., са одобрени разходи за 198 144,17 лв., а субсидията е
в размер на 128793,71 лв. Заявява, че договорът между ответника и ДФ
,,Земеделие” е подписан под № 04/04/1/0/01030 на 02.03.2016г., като същият
договор е изпратен на ищцовото дружество по електронната поща на дружеството на
09.03.2016г., в изпълнение на задълженията на възложителя съобразно
чл.3 от договора за консултантски услуги от 26.03.2015г. Посочва, че е запазил проведената кореспонденция с
ищцовото дружество на електронната си поща, както и наличните технически
средства - компютър, принтер, които да послужат при нужда за
допускане на евентуални технически експертизи.
Алтернативно, заявява, че ако съдът приеме възраженията на ответника за неоснователни, то исковата претенция е частично основателна. Сочи, че със сключения между ответника и ДФ ,, Земеделие” договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ от 02.03.2016г., от предвидените разходи за изготвяне на бизнес план в размер на 14 000,00 лева, са одобрени финансови разходи в размер на 8959,72 лв., като одобрената субсидия е в размер на 5823,82 лв., като този размер евентуално трябва да бъде уважената искова претенция, но от тази сума следва да бъдат приспаднати дадените от ответника авансово 500,00 лева.
В съдебно заседание, ответникът, чрез пълномощника си – адв. П.С. от ВТАК, поддържа отговора на исковата молба. Излага съображения в писмена защита. Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Алтернативно, ако съдът приеме възраженията на ответника за неоснователни, то моли съда да съобрази, че със сключения между ответника и ДФ ,, Земеделие” договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ от 02.03.2016г., от предвидените разходи за изготвяне на бизнес план в размер на 14 000,00 лева, са одобрени финансови разходи в размер на 8959,72 лв., като одобрената субсидия е в размер на 5823,82 лв., и в този размер евентуално трябва да бъде уважената искова претенция, но от тази сума следва да бъдат приспаднати дадените от ответника авансово 500,00 лева. Претендира направените по делото разноски.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното :
Безспорни по настоящото дело са фактите, че между страните е възникнало облигационно правоотношение, по силата на валидно сключен между ищеца – като изпълнител и ответника – като възложител, договор за консултантски услуги от 26.03.2015г., с предмет : изготвянето на бизнес план и управление на проект ,,Изграждане на складова сграда за инвентар, ограда, закупуване на кошери и софтуер за управление на земеделското стопанство”, съгласно изискванията на подмярка 4.1 ,,Инвестиции в земеделски стопанства” от Мярка 4 ,,Инвестиции в материални активи” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 година”.
В чл.1,ал.2 от договора за консултантски услуги, страните са постигнали съгласие, че консултантските услуги по ал.1 включват : т.1. Подготовка на заявление за подпомагане; т.2. Изработка на бизнес план и анализ на икономическата устойчивост на проекта; т.3. Съдействие при поискване от страна на ДФ „Земеделие” на допълнителна информация или отстраняване на допуснати пропуски до одобрение на проекта; т.4. Съдействие при отчитане и управление на проекта; т.5. Подготовка на заявки за плащане; т.6. Съдействие при поискване от страна на ДФ „Земеделие” на допълнителна информация или отстраняване на допуснати пропуски до изплащане на финансовата помощ. Съгласно уговореното в чл.2 от договора, изпълнителят се е задължил да изпълни задълженията си по договора в срок, както следва : 1. дейностите по чл.1,ал.2,т.1 и т.2 – до 35 дни; 2. дейностите по чл.1,ал.2,т.3 – до одобрение на проекта на възложителя от ДФ „Земеделие”; 3. дейностите по чл.1,ал.2,т.4, т.5 и т.6 – до изплащане на финансовата помощ. Съобразно уговореното в чл.4, чл.8 и чл.9,ал.1,ал.2 и ал.4 от договора, възложителят се е задължил да заплати на изпълнителя възнаграждение в размер от 16 800 лв. с включен ДДС, в едномесечен срок от подписване на договор за финансово подпомагане между възложителя и ДФ „Земеделие”, като разплащането да се извърши по банков път срещу надлежно издаден документ.
Съдът е приел за безспорни по делото и фактите, че ищецът е изпълнил задълженията си по чл.1,ал.2,т.1 и т.2 от договора за консултантски услуги от 26.03.2015г. Тези факти се установяват и от приетото писмено доказателство – приемно-предавателен протокол от 30.04.2015г., в който страните по делото са удостоверили, че изпълнителят предава на възложителя проект ,,Изграждане на складова сграда за инвентар, ограда, закупуване на кошери и софтуер за управление на земеделското стопанство”, съгласно изискванията на подмярка 4.1 ,,Инвестиции в земеделски стопанства” от Мярка 4 ,,Инвестиции в материални активи” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 година”, съдържащ следните документи : 1. Окомплектовано и попълнено заявление за подпомагане; 2. Бизнес план и анализ на икономическата устойчивост на проекта, съгласно чл.1,ал.2,т.1 и т.2 от договора за консултантски услуги от 26.03.2015г., като възложителят приема това изпълнение без възражения и забележки.
От приетото писмено доказателство – препис от квитанция към ПКО от 01.05.2015г., изд. от „Ен Консулт” ЕООД, се установява, че Е.А.Е. е заплатил сумата от 500 лв. – аванс за консултантски услуги.
Видно от приложеното по делото писмено доказателство – квитанция за прием от 13.05.2015г., на посочената дата ответникът Е.Е. е депозирал на посочената дата пред ДФ „Земеделие” – Разплащателна Агенция, заявление за подпомагане по мярка 4.1. „Инвестиции в земеделски стопанства”, с вх. идентификационен номер : 04/04/1/0/01030.
С уведомително писмо № 01-6500/9466 от 24.09.2015г., ДФ „Земеделие” е уведомило ответника Е., че по подаденото от него заявление за подпомагане с идентификационен номер 04/04/1/0/01030, при извършване на проверки по отношение на представените към заявлението документи, заявени данни и посочени факти, са установени липси/нередовности на документи, непълноти и неясноти, подробно описани в писмото, както и са дадени указания за тяхното отстраняване.
Видно от приложената по делото разпечатка от ел. поща evgenienev_1979@abv.bg, на 29.09.2015г. подателят Е.Е. е изпратил като прикачен файл горепосоченото писмо от ДФ „Земеделие” до получател с електронна поща proekti@enconsult.biz, с молба да се свърже с него понеже не разполага с телефонен номер.
Видно от приетите по делото писмени доказателства – известие за доставяне /л.27 от делото/, писмо вх. № 01-6500/9466 от 13.10.2015г. и множество приложения към него, съдържащи се в преписката по подадено заявление за подпомагане № 03-РД/748 от 23.02.2016г. /червена папка с твърди корици към делото/, ответникът Е.Е. е предоставил на ДФ „Земеделие” допълнителни разяснения и документи във връзка с полученото от него уведомително писмо № 01-6500/9466 от 24.09.2015г.
Видно от писмените материали, съдържащи се преписката по подадено заявление за подпомагане № 03-РД/748 от 23.02.2016г., на 19.02.2016г. комисия при ДФ „Земеделие” е изготвила отчет на съответствието по заявлението за подпомагане на ответника, като е дадена положителна оценка за окомплектованост, за съответствие на проекта с критериите за допустимост, както и е дадена окончателна оценка от 45 точки на проекта.
Със Заповед № ОЗ-РД/748 от 23.02.2016г. на директора на ДФ „Земеделие, заявлението на ответника Е.Е. за подпомагане е одобрено, като стойността на проекта е 335 092.52 лв., одобрени са разходи в размер на 198 144,17 лв., както и субсидия в размер от 128 793,71 лв.
Видно от писмените материали, съдържащи се преписката по подадено заявление за подпомагане № 03-РД/748 от 23.02.2016г., на 02.03.2016г. е сключен договор между ДФ „Земеделие”, в качеството си на разплащателна агенция, и Е.А.Е. – ползвател, с предмет : „предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1 ,,Инвестиции в земеделски стопанства” от Мярка 4 ,,Инвестиции в материални активи” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 година”, за изпълнението на одобрен проект 04/04/1/0/01030 „Изграждане на складова база за инвентар, ограда, закупуване на кошери и софтуер за управление на земеделското стопанство” в размера и при условията на този договор.
Видно от приложената по делото разпечатка от ел.поща evgenienev_1979@abv.bg, на 09.03.2016г. подателят Е.Е. е изпратил като прикачен файл горепосочения договор, сключен между него и ДФ „Земеделие”, до получател с електронна поща proekti@enconsult.biz.
Съдът е приел за безспорни по делото фактите, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК е образувано ч. гр. дело № 310/2019г. по описа на ГОРС, в хода на което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 420/19.02.2019г. в полза на заявителя “ЕН КОНСУЛТ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес управление: гр. Бургас, ул.”Васил Левски” № 16, ет.2, офис 217, законен представител Ф.О.Д., против длъжника Е.А.Е., с адрес ***, за сумата от 16800,00 лв., за възнаграждение по договор за консултантски услуги от 23.03.2015 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 18.02.2019 година, до окончателното плащане; сумата от 336,00 лв., държавна такса; сумата 730,00 лв., адвокатско възнаграждение. Страните не оспорват и фактите, че против горепосочената заповед е подадено възражение в срок от длъжника по ч.гр.дело № 310/2019г. по описа на ГОРС.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи :
Предявеният иск с правно основание чл.415,ал.1 във вр. чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.258 и сл. от ЗЗД се явява допустим. За ищеца е налице правен интерес от предявяване на иск за установяване съществуването на оспореното от ответника вземане и искът е предявен надлежно в срока по чл.415,ал.1 от ГПК.
Разгледан по същество, предявеният иск е частично основателен досежно претендирания размер на паричното вземане.
Въз основа на приетите по делото писмени доказателства, съдът приема за доказани твърденията на ищеца, че между него и ответника е възникнало облигационно правоотношение, по силата на договор за консултантски услуги от 26.03.2015г. Договорът за консултантски услуги не е изрично уреден в закона като вид правна сделка. По силата на този договор изпълнителят поема задължение да извърши конкретни действия, като проучвателна дейност за възложителя, предоставяне на съвети, изготвяне на проекти, планове и др., срещу дължимо от възложителя възнаграждение. Престацията се определя по волята на договарящите, като изпълнението се изразява в предоставяне на резултата от труда на консултанта. В този смисъл и съобразно практиката на ВКС, обективирана в решения по чл.290 от ГПК (Решение № 12/31.05.2013г. по т. д. № 239/2012г. на ВКС, І т.о.; Решение № 71/03.06.2009г. по т. д. № 767/2008г. на ВКС, ІІ т.о., Решение № 5/15.03.2010г. по т. д. № 390/2009г. на ВКС, І т.о.), договорът за консултантски услуги е вид договор за изработка, имащ за предмет престиране на резултат от интелектуален труд, като е възможно обединяването му и със задължение за техническо изготвяне на специфичен продукт. Регламентацията на договора за изработка е в разпоредбите на чл.258-269 от ЗЗД. Анализът на нормите разкрива, че този договор е консенсуален, двустранен и възмезден. При договора за изработка изпълнителят дължи изпълнение на поръчаната работа, съобразно договореното, а поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата работа (чл.266,ал.1 от ЗЗД).
В предмета на разглеждане на настоящото дело е именно претенцията на ищеца „Ен Консулт” ЕООД гр. Бургас, предявена на основаниечл.415,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД във вр. чл.266,ал.1 от ЗЗД, против Е.Е., за сумата 16800 лв. с включен ДДС, представляваща дължимо възнаграждение по чл.9,ал.1 във вр. чл.4 и чл.8 от сключения между страните договор за консултантски услуги от 26.03.2015г. За уважаването на тази претенция ищецът следва да установи възникването на вземането за възнаграждение по договора за консултантски услуги, т.е. изпълнение на работата от страна на изпълнителя, както и приемането й от страна на възложителя.
С окончателния доклад по делото, съдът е приел за безспорни фактите, че ищецът „Ен Консулт” ЕООД е изпълнил задълженията си, произтичащи от чл.1,ал.2,т.1 и т.2 от процесния договор за консултантски услуги от 26.03.2015г., сключен с ответника Е. – възложител. В тази насока, приетите по делото писмени доказателства удостоверяват също, че в качеството си на изпълнител по процесния договор за консултантски услуги, ищецът е изпълнил задълженията по чл.1,ал.2,т.1 и т.2 от договора, като в срока по чл.2,т.1 от същия договор /до 35 дни/ е подготвил заявление за подпомагане по мярка 4.1. „Инвестиции в земеделски стопанства”, депозирано от ответника в ДФ „Земеделие” с вх. идентификационен номер : 04/04/1/0/01030 от 13.05.2015г., както и е изработил „Бизнес план по Подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства” Изграждане на складова сграда за инвентар, ограда, закупуване на кошери и софтуер за управление на земеделското стопанство”.
Съдът приема за доказан по делото и факта, твърдян от ищеца в настоящото производство, че като изпълнител по договора за консултантски услуги от 26.03.2015г., той е изпълнил и задължението си да предаде на възложителя Е. изработеното по чл.1,ал.2,т.1 и т.2 от договора в уговорения срок, удостоверено с приетото писмено доказателство – приемно-предавателен протокол от 30.04.2015г., подписан надлежно от двете страни и установяващ, че изпълнителят е предал на възложителя следните документи : 1. Окомплектовано и попълнено заявление за подпомагане; 2. Бизнес план и анализ на икономическата устойчивост на проекта, съгласно чл.1,ал.2,т.1 и т.2 от договора за консултантски услуги от 26.03.2015г., като възложителят е приел това изпълнение без възражения и забележки.
Наред с това, обаче, съдът счита, че въпреки възложената върху ищеца доказателствена тежест, същият не представя каквито и да е доказателства за удостоверяване изпълнението на задълженията си като изпълнител по чл.1,ал.2, т.3, т.4, т.5 и т.6 от договора за консултантски услуги от 26.03.2015г., а и не се твърди изпълнение на тази възложена работа от негова страна. Съгласно разпоредбата на чл.266,ал.1 от ЗЗД, задължението на възложителя за заплащане на възнаграждението за изпълнената работа възниква след приемането й. Безпротиворечиво в съдебната практика и в правната теория е прието, че в същината си и с оглед разпоредбата на чл.264,ал.1 от ЗЗД, приемането на извършената работа обхваща както едно фактическо действие – разместване на фактическата власт върху изработеното, чрез реалното му получаване от възложителя, така и правно действие – признание, че то напълно съответства на възложеното с договора, което всъщност е израз на одобряването му.
В тази връзка, неоснователни и противоречащи на събраните по делото писмени доказателства се явяват твърденията на ищцовата страна, въведени едва с писмената защита по делото, че по делото не е спорно приемането на извършената работа, че ответникът не е търсил ищеца за съдействие и за нуждата от неговата помощ, както и че именно изготвеният от изпълнителя проект е одобрен и въз основа на него ответникът е сключил договор № 04/04/1/0/01030 от 07.03.2016г. с ДФ „Земеделие”. Напротив, с приетия по делото окончателен доклад, съдът е отделил като спорни фактите изпълнил ли е точно задълженията си по горепосочения договор ищецът-изпълнител, и конкретно - изпълнил ли е ищецът задълженията си по чл.1,ал.2, т.3, т.4, т.5 и т.6 от договора за консултантски услуги от 26.03.2015г., налице ли е неточно изпълнение и недостатъци на извършената услуга от страна на изпълнителя, в какво се състои същото и съставлява ли основание за намаляване на размера на договореното възнаграждение. Наред с това, съдът е възложил върху ищцовата страна доказването на оспорените от ответника факти във връзка с изпълнението на поетите по процесния договор задължения и приемането на свършената от изпълнителя работа. По делото, обаче не е представено нито едно доказателство за оказано съдействие от „Ен Консулт” ЕООД при поискване от страна на ДФ „Земеделие” на допълнителна информация или отстраняване на допуснати пропуски до одобрение на проекта и до изплащане на финансовата помощ, за оказано съдействие от изпълнителя при отчитането и управлението на проекта, както и подготовка на заявки за плащане.
Същевременно, приетите писмени доказателства удостоверяват по категоричен начин фактите, че в случая е настъпила хипотезата на чл.1,ал.2,т.3 от договора за консултантски услуги, тъй като с уведомително писмо № 01-6500/9466 от 24.09.2015г., ДФ „Земеделие” е уведомило ответника Е., че по подаденото от него заявление за подпомагане с идентификационен номер 04/04/1/0/01030, са установени липси / нередовности на документи, непълноти и неясноти, подробно описани в писмото, както и са дадени указания за тяхното отстраняване. Недоказани в настоящото производство са твърденията на ищцовата страна, че след получаване на горепосоченото уведомително писмо на електронната си поща, изпълнителят е провел разговор с възложителя, в който му е дал насоки и е предложил да изготви писмото до фонда, но възложителят не го е снабдил с необходими документи и информация. Настоящият съдебен състав счита, че тези твърдения от една страна съдържат признание на факта, че ответникът-възложител незабавно е изпратил цитираното писмо от ДФ „Земеделие” до ищеца - изпълнител на електронна поща proekti@enconsult.biz, с молба за оказване на съдействие по чл.1,ал.2,т.3 от договора за консултантски услуги, така, както се твърди в писмения отговор на ответната страна, и от друга страна, същите противоречат на твърденията на ищеца, че възложителят не е предприел необходимите действия за получаване на договореното съдействие от страна на изпълнителя. Неоснователни се явяват и изложените от ищцовата страна твърдения, че констатираните от ДФ „Земеделие” нередовности и непълноти, посочени в уведомително писмо № 01-6500/9466 от 24.09.2015г., не се отнасят до работата му като консултант по проекта, изготвен на основание процесния договор. Предметът на договора за консултантски услуги от 26.03.2015г., съгласно чл.1,ал.2,т.3 от същия договор, в процесния случай включва освен изготвянето и представянето на заявление за подпомагане и бизнес план, и оказване на пълно съдействие на възложителя при поискване от ДФ „Земеделие на всякаква допълнителна информация или отстраняване на допуснати пропуски до одобряването на представения проект и във връзка с него, каквото безспорно се установява по делото. Освен че в случая липсват доказателства за удостоверяване на факти за оказано реално и адекватно съдействие от страна на изпълнителя на възложителя за отстраняване на допуснати пропуски и нередовности в депозираното до ДФ „Земеделие” заявление за подпомагане и приложения към него бизнес план (, двата изготвени и консултирани именно от ищцовото дружество), то съдът намира, че такова съдействие е било дължимо както на основание чл.1,ал.2,т.3 от договора, така и с оглед задължението на ищеца по чл.1,ал.2,т.1 и т.2 от договора да предостави на възложителя годен за приемане и за одобряване бизнес план и анализ на икономическата устойчивост на проекта. В този смисъл, настоящият съдебен състав счита, че дадените от ДФ „Земеделие” указания с уведомително писмо № 01-6500/9466 от 24.09.2015г., във връзка с установяване на допуснати пропуски, липса на документи и неточности в попълнени данни, съгласно изискванията на Наредба № 9 от 21.03.2015г. за прилагане на подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 „Инвестиции в материални активи” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020г., са свързани пряко с консултантските услуги, предоставени от ищеца-изпълнител чрез изработването на бизнес план и анализ на икономическата устойчивост на проекта, представени от ответника - възложител пред Фонда, т.е. задължение на „Ен Консулт” ЕООД е било както да извърши качествено, пълно и точно консултиране на ответника, така и неговото документално оформяне, съгласно въведените нормативни изисквания.
Видно от данните по делото, не се твърди от страна на ищеца и не се установява чрез ангажирани от него писмени доказателства, същият да е свършил работата, уговорена в чл.1,ал.2,т.3 от договора за консултантски услуги, както и да е предал на възложителя допълнителната информация и документите, необходими за отстраняване на допуснатите пропуски, визирани в уведомително писмо № 01-6500/9466 от 24.09.2015г., по предвидения в договора начин и в срока по чл.2,т.2 от договора, за да може да се направи извод, че работата е извършена и приета, при което възложителят да дължи заплащане на възнаграждението за тази работа. Напротив, въз основа на приетите по делото писмени доказателства – известие за доставяне /л.27 от делото/, писмо вх. № 01-6500/9466 от 13.10.2015г. и множество приложения към него, съдържащи се в преписката по подадено заявление за подпомагане № 03-РД/748 от 23.02.2016г. /червена папка с твърди корици към делото/, се налага категоричен извод, че след като не е получил поисканото съдействие от изпълнителя по чл.1,ал.2,т.3 от договора, ответникът Е.Е. сам се е снабдил и е предоставил на ДФ „Земеделие” допълнителни разяснения и документи, във връзка с изпълнение на указанията, дадени му с уведомително писмо № 01-6500/9466 от 24.09.2015г. Поради това, основателни и доказани се явяват твърденията на ответната страна, че ищецът - изпълнител не е изпълнил поетите от него задължения по чл.1,ал.2,т.3 от договора за консултантски услуги, като с неизпълнението е създал предпоставки изготвеният от него проект да не бъде одобрен и ответникът да не сключи желания от него договор за финансиране с ДФ „Земеделие”. Това от своя страна е обусловило нуждата ответникът – възложител сам, без съдействието на ищцовото дружество, да се снабдява с допълнителна информация и документация, да отстранява сам пропуски и грешки в таблица за допустимите инвестиции – неразделна част от изготвения от ищеца-изпълнител бизнес план и анализ на икономическата устойчивост на проекта, да попълва документи и др., за да отстрани указаните му от ДФ „Земеделие” пропуски, липси, неясноти, нередовности на документи, с цел : постигане на съответствие, положителна оценка за окомплектованост и допустимост на заявлението за подпомагане на ответника (известие за доставяне /л.27 от делото/, писмо вх. № 01-6500/9466 от 13.10.2015г. и множество приложения към него, съдържащи се в преписката по подадено заявление за подпомагане № 03-РД/748 от 23.02.2016г. /червена папка с твърди корици към делото/). С оглед на изложеното, съдът намира за основателни възраженията на ответната страна, че в случая не е налице доказано изпълнение на възложената работа по чл.1,ал.2,т.3, т.4, т.5 и т.6 от договора, нито предаване на изработеното по тези договорни клаузи, а това обуславя извода, че не е налице задължение на възложителя за заплащане на възнаграждение по чл.266,ал.1 от ЗЗД за несвършената от възложителя работа.
Договорът за изработка е възмезден. Заплащането на възнаграждение е основно задължение на възложителя като страна по договора за изработка, респ. правото на възнаграждение за изработеното съобразно поръчката е основно право на изпълнителя съгласно чл.266,ал.1 от ЗЗД. Съгласно чл.9,ал.1 от договора за консултантски услуги от 26.03.2015г., процесното възнаграждение е уговорено като платимо в размер на общата сума от 16 800 лв. с включен ДДС за всички дейности, уговорени между страните като консултантски услуги по смисъла на чл.1,ал.2 от договора, но тази договорна клауза - проява на свободата на договаряне между страните, не означава, че дължимостта на възнаграждението може да се разглежда извън изпълнението на възложената работа, а в случая такова пълно и точно изпълнение и предаване на пълния обем договорена работа не е налице.
Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът приема за доказани изложените твърдения в исковата молба, че ответникът-възложител действително не е изпълнил задължението си да заплати на ищеца-изпълнител възнаграждението, уговорено в чл.9,ал.1 във вр. чл.4 и чл.8 от процесния договор за консултантски услуги в размер от 16 800 лв. с включен ДДС, в срока по чл.9,ал.2 от договора – в едномесечен срок от подписване на договор за финансово подпомагане между възложителя и ДФ „Земеделие”. Същевременно, от приложеното по делото писмено доказателство – квитанция към ПКО от 01.05.2015г. /л.105 от делото/, се установяват фактите, неоспорени от ищеца, че на посочената дата ответникът е заплатил на ищеца сумата от 500 лв., с основание за плащането : „аванс за консултантски услуги”. По делото не е спорно, че ответникът отказва да заплати на ищеца остатъка от уговорено възнаграждение по чл.9,ал.1 от договора от 26.03.2015г. /16 750 лв. с включен ДДС/.
В срока за отговор по настоящото дело, ответникът предявява възражение по чл.265,ал.1,т.2, предложение второ от ЗЗД, - за намаляване на договореното възнаграждение поради неточно изпълнение и недостатъци на извършената услуга от страна на изпълнителя, което съдът намира за недопустимо. Разпоредбата на чл.264,ал.3 от ЗЗД установява необоримата презумпция, че при липса на възражения за неправилно изпълнение работата се счита за приета, но пропускът да бъдат своевременно направени такива – в срок от 6 месеца /чл.265,ал.3 от ЗЗД/, преклудира единствено възможността на възложителя да реализира отговорността на изпълнителя за недостатъци по реда на чл.265 от ЗЗД. Неправилното според закона е некачественото изпълнение, което може да се изрази в отклонение от поръчаното или в недостатъци, с които работата е извършена от изпълнителя. Въз основа на приетите по делото писмени доказателства, в случая се установяват фактите, че ответникът-възложител е приел свършената от ищеца-изпълнител работа по чл.1,ал.2,т.1 и т.2 от договора за консултантски услуги с приемно-предавателен протокол от 30.04.2015г., а след установяване на неточности и пропуски по отношение качеството на изработеното от ищцовото дружество, подробно указани с уведомително писмо от 24.09.2015г., в срока по чл.265,ал.3 от ЗЗД не се е ползвал от правото си да поиска намаляване на уговореното възнаграждение, а е потърсил съдействие от „Ен Консулт” ЕООД за отстраняване на допуснати пропуски до одобряване на проекта, каквото задължение е вменено на възложителя съгласно чл.1,ал.2,т.3 от договора за консултантснки услуги. Поради това, съдът счита, че възраженията на възложителя за неточно изпълнение в качествено отношение попадат в установената в чл.264,ал.3 от ЗЗД преклузия и не могат да бъдат противопоставени на изпълнителя в настоящото съдебно производство, като защитно средство по предявения иск с правно основание чл.415,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД във вр. чл.266,ал.1 от ЗЗД.
С оглед изложеното дотук, съдът счита, че уговореното в договора за консултантски услуги от 26.03.2015г. възнаграждение, макар да е уговорено изцяло в размер от 16 800 лв. с включен ДДС, подлежи на изменение в конкретния случай и определянето му в размер, съответно дължим за реално извършената от изпълнителя и приета от възложителя работа по смисъла на чл.266,ал.1,изречение първо от ЗЗД, т.е. за изготвянето от ищеца и приемането от ответника на заявление за подпомагане и бизнес план и анализ на икономическата устойчивост на проекта, /изпълнени задължения по чл.1,ал.2,т.1 и т.2 от договора за консултантски услуги от 26.03.2015г./, обуславящо намаляване на уговореното между страните възнаграждение с частта, съответстваща на неизпълнената от ищцовото дружество и неприета от възложителя работа по чл.1,ал.2,т.3, т.4, т.5 и т.6 от договора.
Становището на ответника алтернативно е, че ако се дължи заплащане на възнаграждение, то следва да се определи на базата на признатите разходи след изменение на проекта, които са на стойност 8959,72 лв. – одобрени за финансиране разходи за проект за бизнес план, съответно – на стойност 5823.82 лв. одобрена субсидия за бизнес план, изработен от „Ен Консулт” ЕООД.
Очевидно е, че към деня на сключване на договора за консултантски услуги /26.03.2015г./ не е било известно какви ще бъдат разходите, защото изготвянето на документацията започва, след като е подписан консултантският договор. С определението си по чл.140 от ГПК и с окончателния доклад по делото, съдът изрично е възложил в доказателствена тежест на ищеца да установи в настоящото производството фактите относно стойността на реално свършената от него работа, както и размера на изискуемото парично вземане. Въпреки това, до приключване на съдебното дирене в първата инстанция, ищцовата страна не ангажира никакви доказателства за установяване на горепосочените факти, като претендира признаване на вземане за възнаграждение в пълния размер на посочената сума в чл.9,ал.1 от консултантския договор.
При тези данни, предвид липсата на ангажирани от ищцовата страна доказателства досежно размера на дължимото парично вземане, обуславящо определяне на размера от съда по своя преценка съгласно чл.162 от ГПК, съдът споделя възражението на ответната страна, в полза на което е и цитираното по-горе Решение № 12/31.05.2013 по дело № 239/2012 на ВКС, ТК, I т.о. Сключеният договор за консултантски услуги има по-особен характер и приемането по смисъла на чл.266,ал.1 от ЗЗД от възложителя е прехвърлено на ДФ „Земеделие”, като редът и сроковете за разглеждане на заявленията, одобряването или отхвърлянето на проекта са регламентирани в Наредба № 9 от 21.03.2015г. за прилагане на подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства” от мярка 4 „Инвестиции в материални активи” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020г. Както в това решение, така и в други съдът приема, че възнаграждението на консултантската фирма се дължи в посочен в договора размер, но съобразен и съответен на окончателно одобрената сума за инвестиция. Видно от приетите писмени доказателства, в случая със Заповед № ОЗ-РД/748 от 23.02.2016г. на директора на ДФ „Земеделие”, заявлението на ответника Е.Е. за подпомагане е одобрено, като стойността на проекта е 335 092.52 лв., но одобрените разходи са в размер на 198 144,17 лв., а одобрената субсидия е в размер от 128 793,71 лв., т.е. окончателно одобрената сума за инвестиция е значително под първоначално заявената. Именно тези одобрени размери на разходи и субсидия са посочени и в Приложение № 1 към договор № 04/04/1/0/01030 от 02.03.2016г., сключен между ДФ „Земеделие”, в качеството си на разплащателна агенция, и Е.А.Е. – ползвател, с предмет : „предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1 ,,Инвестиции в земеделски стопанства” от Мярка 4 ,,Инвестиции в материални активи” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 година”, за изпълнението на одобрен проект 04/04/1/0/01030 „Изграждане на складова база за инвентар, ограда, закупуване на кошери и софтуер за управление на земеделското стопанство”. Тълкувайки клаузата на чл.9,ал.2 във вр. чл.4 и чл.8 от процесния договор за консултантски услуги, съобразно изискванията на чл.20 от ЗЗД, във връзка с останалите клаузите и в смисъла, който произтича от този договор, и добросъвестността, съдът намира, че при сключването на процесния договор страните са постигнали действителна обща воля възнаграждението за изработеното да бъде уговорено като глобална сума, която обаче да е съобразена с одобрените разходи. Това е така, защото страните са уговорили изрично, че възнаграждението следва да се изплати от възложителя „в едномесечен срок от подписването на договор за финансово подпомагане между възложителя и ДФ „Земеделие”, като разплащането ще се извърши по банков път срещу надлежно издаден документ” /чл.9,ал.3 от договора/, т.е. определянето и плащането на възнаграждението е обвързано с одобрението на бизнес плана от държавния орган, компетентен да се произнесе по заявлението.
Предвид изложените съображения, съдът приема, че възражението на ответната страна за намаляване на уговореното възнаграждение е частично основателно и следва да бъде уважено, като договореното между страните възнаграждение бъде определено в размер от 5823,82 лв., кореспондиращ на одобрената от ДФ „Земеделие” субсидия за изготвения от „ЕН Консулт” ЕООД в полза на ответника Е. бизнес план, като този размер съответства относително и на 1/3 от общия размер на договореното в чл.9,ал.1 от договора за консултантски услуги от 26.03.2015г. възнаграждение /16 800 лв. с включен ДДС/, съответно на извършената и приета работа само по чл.1,ал.1,т.1 и т.2 от този договор.
Предвид изложените дотук съображения, съдът приема за безспорно установено съществуването на парично вземане на ищеца „Ен Консулт” ЕООД гр. Бургас, против ответника Е.Е. за сумата от 5323,82 лв. с включен ДДС, представляваща неизплатена и дължима част от възнаграждението за реално извършената от ищеца и приета от ответника работа по чл.1,ал.2,т.1 и т.2 от договор за консултантски услуги от 26.03.2015г., намалена със сумата от 500 лв., съставляваща извършено от ответника авансово плащане по договора, с която частично е погасено дължимото парично вземане, заедно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 18.02.2019г. до окончателното й изплащане. Поради това, предявеният иск се явява частично основателен и доказан и следва да бъде уважен в тази негова част.
Предвид изложените съображения, съдът счита, че искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен в останалата му част за разликата от уважения размер от 5323,82 лв. с включен ДДС до пълния претендиран по настоящото дело размер от 16 800 лв. с включен ДДС, заедно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 18.02.2019г. до окончателното й изплащане.
При този изход на делото, с оглед задължителното тълкуване на закона, дадено в т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. по описа на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска по чл.415,ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Предвид изхода по настоящия спор и на основание чл.78,ал.1 от ГПК, основателна се явява претенцията на ищеца за присъждане на направените по делото съдебни разноски за доплатена държавна такса - 336 лв., и за платено адвокатско възнаграждение - 750 лв., общо в размер на 1086 лв. в исковото производство, както и за присъждане на направените в заповедното производство разноски в общ размер от 1066 лв. - за платена държавна такса /336 лв./ и за платено адвокатско възнаграждение /730 лв./, които следва да бъдат възложени в тежест на ответника съразмерно на уважената част от иска, а именно : в размер на 347,52 лв. в исковото производство и 341,12 лв. в заповедното производство.
Наред с това, на основание чл.78,ал.3 от ГПК, следва да бъде уважено искането на ответната страна ищецът да й заплати направените по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение - 1034 лв., които следва да бъдат възложени в тежест на ищеца съразмерно на отхвърлената част от иска, а именно : в размер на 703.12 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е.А.Е. с ЕГН **********, с адрес ***, че ДЪЛЖИ на „ЕН КОНСУЛТ” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град Бургас, ул. „Васил Левски” № 16, ет.2, офис 217, представлявано от управителя Ф.О.Д., СУМАТА от 5323,82 лв. /пет хиляди триста двадесет и три лева и осемдесет и две стотинки/ с включен ДДС, представляваща неизплатена и дължима част от възнаграждението, уговорено в чл.9,ал.1 от договор за консултантски услуги от 26.03.2015г., за извършената от изпълнителя и приета от възложителя работа по чл.1,ал.2,т.1 и т.2 от договора за консултантски услуги от 26.03.2015г., заедно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда - 18.02.2019г., до окончателното й изплащане, за които вземания е издадена Заповед № 420/19.02.2019г. по ч. гр. дело 310/2019г. по описа на ГОРС.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.422,ал.1 във вр. чл.415,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД, предявен от „ЕН КОНСУЛТ” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град Бургас, ул. „Васил Левски” № 16, ет.2, офис 217, представлявано от управителя Ф.О.Д., чрез пълномощник – адвокат Н.К. ***, против Е.А.Е. с ЕГН **********, с адрес ***, за приемане за установено, че Е.А.Е. с ЕГН ********** дължи на „Ен Консулт” ЕООД гр. Бургас, парично вземане за дължимо възнаграждение по чл.9,ал.1 от договор за консултантски услуги от 26.03.2015г., в частта му за разликата от признатото по-горе вземане за главница от 5323,82 лв. с включен ДДС до пълния предявен размер от 16 800 лв. с включен ДДС, заедно със законната лихва върху разликата от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда - 18.02.2019г. до окончателното плащане, за които вземания е издадена Заповед № 420/19.02.2019г. по ч. гр. дело 310/2019г. по описа на ГОРС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН в тази негова част.
ОСЪЖДА Е.А.Е. с ЕГН **********, с адрес ***, ДА
ЗАПЛАТИ на „ЕН КОНСУЛТ” ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление : град Бургас, ул. „Васил
Левски” № 16, ет.2, офис 217, представлявано от управителя Ф.О.Д., СУМАТА от 347,52 лв. /триста четиридесет и седем лева и петдесет
и две стотинки/, представляваща направените по настоящото дело разноски за
доплатена държавна такса и за платено адвокатско възнаграждение, както и СУМАТА от 341,12 лв. /триста четиридесет и един лева и дванадесет
стотинки/, представляваща направените в заповедното производство по ч. гр.
дело 310/2019г. по описа на ГОРС разноски за платена държавна такса и за
платено адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА „ЕН КОНСУЛТ” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град Бургас, ул. „Васил Левски” № 16, ет.2, офис 217, представлявано от управителя Ф.О.Д., ДА ЗАПЛАТИ на Е.А.Е. с ЕГН **********, с адрес ***, СУМАТА от 703.12 лв. /седемстотин и три лева и дванадесет стотинки/, представляваща направените по настоящото дело разноски за платено адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните, в двуседмичен срок от връчването му, пред Великотърновски окръжен съд.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК, на страните да се връчи препис от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ……...........................