РЕШЕНИЕ
гр. Русе, 17.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, III гр. състав, в публично заседание
на деветнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Съдия: МАЙЯ ЙОНЧЕВА
при секретаря
ЕМИЛИЯ Д. и в присъствието на
прокурора като разгледа докладваното от
съдията гр. дело №4747 по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази:
Исковете са с
правно основание по чл.178, ал.1, т.3 във вр. с чл.187, ал.5, т.2 и по чл.181,
ал.3 ЗМВР.
Ищцата М.С.И.
чрез процесуалния си представител твърди, че в периода от 01.08.2016г. до
31.07.2019г. е работила по служебно правоотношение в системата на МВР, като е
заемала длъжността “Старши полицай ОЦАС” в Регионална дирекция “Гранична
полиция” Русе, като е изпълнявала задълженията си на територията на
ГПУ-РДГП-Русе. Осъществявала дейността си по утвърдени протоколи и графици, при
работа със специфични условия и характер, риск за живота и здравето, на смени
от 12 часа, при сумарно изчисляване на работното време на едномесечен период.
За периода от 01.08.2016г. до 31.07.2019г. е действала Наредба №8121з-776 от 29.07.2016г.,
като в нея липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в
дневен, какъвто алгоритъм предходно е бил предвиден в Наредба №8121-з-407 от
11.08.2014г., впоследствие отпаднал. Съгласно чл.9, ал.2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1.143, равен на съотношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място. За исковия период е положила общо 1768 часа
нощен труд от 221 смени, който преизчислен с коефициент 1.143 възлиза на
1911.01 часа или на 252.824 часа извънреден труд, който не й е заплатен. При
средна часова ставка в исковия период в размер на 6.50 лв й се дължи сумата
1643.36 лв за 252.824 часа извънреден труд. Ответникът не й е предоставял
ободряващи напитки в периода от 01.08.2016г. до 31.07.2019г., нито й е заплащал
левовата им равностойност, съгласно чл.181, ал.3 ЗМВР. С влязло в сила решение
по гр. дело №1386/2017г. Русенският районен съд е уважил претенцията й до
02.03.2017г., но след 03.03.2017г. отново ответникът не й е предоставял
ободряващи напитки при смените с нощни часове, общо 174 смени (69 за 2017г., 69
за 2018г. и 39 за 2019г.), за което й дължи сумата 104.40 лв. Моли ответникът
да бъде осъден да й заплати сумите 1553.56 лв общо възнаграждение за положен
239.01 часа извънреден труд поради преобразуване на нощен към дневен такъв за
периода от 01.08.2016г. до 31.07.2019г. и 102.60 лв, представляваща
възстановяване на суми за ободряващи напитки за периода от 03.03.2017г. до
31.07.2019г., заедно със законната лихва върху претендираните суми, считано от
предявяване на исковете - 01.08.2019г. до окончателното изплащане. Претендира
за разноски.
Ответникът
Главна дирекция “Гранична полиция”-МВР гр. София, представляван от Главен
комисар Светлан Иванов Кичиков – директор, чрез процесуалния си представител
изразява становище за неоснователност на предявените обективно съединени
искове. Възразява, че не дължи суми на ищцата за допълнително месечно
възнаграждение за извънреден труд по чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР, тъй като съгласно
чл.187, ал.9 ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време,
за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители
извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките за държавните служители на МВР се определят с Наредба на министъра на
вътрешните работи. Такава е Наредба №8121з-776/29.07.2016г., определяща
отчитането на положения извънреден труд от служителите на МВР. Съгласно чл.179,
ал.1 ЗМВР, на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за
научна степен, за полагане на труд през нощта от 22.00 до 6.00 ч., за полагане
на труд на официални празници и за времето на разположение, като размерът на
допълнителните възнаграждения, условията и редът за тяхното изплащане се
определят със заповед на министъра на вътрешните работи – ал.2. Със заповеди №8121з-791/14.10.2014г.
и №8121з-1429/23.11.2017г. на ищцата, като държавен служител, е заплащан
положения от нея нощен труд с увеличение 0.25 лв. Прилагат се специалните
правила за МВР, поради което тази претенция е неоснователна. Неоснователна е и
претенцията за сумата 102.60 лв с правно основание в чл.181, ал.3 ЗМВР.
Заявява, че безплатните тонизиращи напитки са с целево предназначение, а не
натурално възнаграждение по служебно правоотношение, поради което не може да се
компенсират с пари. Изложени са подробни правни съображения, цитирана е съдебна
практика. Претендират се разноски.
С влязло в
сила определение в съдебно заседание на 19.12.2019г. на основание чл.214 ГПК
съдът е допуснал изменение на исковете чрез увеличението им, както следва: на
иска по чл.178, ал.1, т.3 във вр. с чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР – от 1553.56 лв на
1803.09 лв, на иска по чл.181, ал.3 ЗМВР – от 102.60 лв на 106.20 лв.
По делото е прието
заключение на икономическа експертиза, приложено в писмен вид по делото.
За да се произнесе съдът съобрази
следното:
По делото е установено от заключението
на икономическата експертиза, че ищцата е в служебно правоотношение с
ответника, като е изпълнява длъжността “Старши полицай ОЦАС” в Регионална
дирекция “Гранична полиция” Русе, на граничен пункт “Дунав мост”, при двусменен
режим на работа по 12 часа по утвърден график.
Съгласно чл.176 ЗМВР, брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения.
Съгласно чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР, към
основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат
допълнителни възнаграждения за извънреден труд.
Съгласно чл.179, ал.1 ЗМВР, на
държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за полагане на
труд през нощта от 22.00 до 6.00 ч., като условията и редът за изплащане на
допълнителните възнаграждения по ал.1 се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи, а техният размер - с негова заповед – ал.2.
Съгласно чл.187, ал.1 ЗМВР, нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. За работещите на 8-,
12-, или 24-часови смени, работното време на държавните служители се изчислява
сумирано за тримесечен период, като при работа на смени е възможно полагането
на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч. и работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (ал.3). Съгласно ал.5, т.2, работата
извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период
- за служителите, работещи на смени. Извънредният труд по ал.5 се заплаща с 50
на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение- ал.6. Редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи - ал.9.
От заключението на икономическата експертиза, потвърдено и допълнено устно
от вещото лице Й.М. в съдебно заседание на 19.12.2019г., се установява, че на
ищцата не са преизчислявани отработените нощни часове труд към дневен такъв.
Изчисляван е и е изплатен извънреден труд на тримесечие, който е на база
действително отработените часове над нормата при 8-часовия работен ден през
работните дни в месеца, както и извънреден труд, положен през официални празници.
За периода от 01.08.2016г. до 31.07.2019г. на база предоставени графици при
сменен режим на работа и платежни бележки за същия период за начислените и
изплатени възнаграждения на ищцата, съобразявайки нормата на чл.187, ал.6 ЗМВР,
експертизата е преизчислила размера на извънредните часове, получени от
преизчисляване на нощните часове към дневните помесечно и полагащото се
допълнително възнаграждение, както и при тримесечно разчитане. Общият брой
часове, положени като нощен труд от ищцата за исковия период възлиза на 1784
часа. Паричната равностойност на часовете положен извънреден труд в исковия
период след преобразуване на нощния към дневния труд при помесечно разчитане в
брутен размер възлиза на 1763.31 лв, а при тримесечно разчитане – 1810.47 лв в
брутен размер. Устно в съдебно заседание вещото лице заключава, че от 1810.47
лв следва да се приспадне сумата 7.38 лв при изключване на месеците август и
септември 2016г., които следва да се вземат поотделно, а не заедно, поради
което на ищцата се следва сумата 1803.09 лв при тримесечно разчитане.
Искът за заплащане на сумата 1803.09 лв общо възнаграждение за положен
извънреден труд поради преобразуване на нощен към дневен такъв за периода от
01.08.2016г. до 31.07.2019г. е неоснователен и съображенията за това са
следните:
Страните по делото са обвързани от служебно правоотношение, регламентирано
от ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по приложението му. В закона няма
препращаща норма, даваща основание за субсидиарно прилагане разпоредбите на КТ,
както и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, в т.ч.
и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). ЗМВР
е специален нормативен акт, регламентиращ статута на служителите, работещи в
системата на Министерството на вътрешните работи (МВР), като обосновава
различен метод на правно регулиране на работното време, трудовото
възнаграждение и др. С оглед специалния характер на този закон, размерът на
дължимото допълнително възнаграждение следва да се определи съобразно специалните
правила, посочени в него и в издадените Наредби на Министъра и заповеди, въз
основа на призната от закона делегация.
За процесния период правната уредба на нощния труд на служителите
в МВР е регламентирана в чл.187, ал.1 във вр. ал.3 и чл.179 ЗМВР, както и
в Наредба №8121з-776 от 29.07.2016г. на Министъра на вътрешните работи, които
са съобразени с функциите на МВР, както с естеството на извършваната дейност.
Посочените нормативни актове изчерпват правната регламентация на нощния труд на
работещите в системата на МВР и е
недопустимо субсидиарното приложение на НСОРЗ, каквото е разбирането
на ищцата. На ищцата не се дължи допълнително възнаграждение за положен от нея
извънреден труд, определено по правилата на НСОРЗ. Тази наредба е подзаконов
нормативен акт, издаден по приложение на нормите на КТ, поради което не може да
се прилага субсидиарно, нито по аналогия.
Правилата на чл.9 НСОРЗ не намират приложение в служебното правоотношение
между страните, поради което съдът не възприема заключението на експертизата в
тази част. Искът за сумата 1803.09 лв общо възнаграждение за положен извънреден
труд поради преобразуване на нощен към дневен такъв следва да се отхвърли.
Искът за заплащане на сумата 106.20 лв, представляваща възстановяване на
суми за ободряващи напитки за периода от 03.03.2017г. до 31.07.2019г. е
основателен.
Съгласно чл.181, ал.1 и ал.3 ЗМВР, на служителите на МВР се осигурява храна
или левовата ѝ равностойност, като на служителите по чл.142, ал.1, т.1-3 и ал.3
ЗМВР, полагащи труд през нощта от 22.00 до 6.00 ч., се
осигуряват ободряващи напитки. Размерът на сумите и доволствията по ал.1-3 се
определя ежегодно със заповед на министъра на вътрешните работи – ал.4.
От заключението на икономическата експертиза се установява, че със заповеди
№№ 8121з-38/19.01.2016г., 8121з-59/09.01.2017г., 8121з-45/16.01.2018г. и 8121з-1717/28.12.2018г.,
Министърът на вътрешните работи във връзка с извършваните дейности, свързани
със специфичния характер на труда на полагащите труд през нощта от 22.00 до
06.00 часа определя размера на сумата за ободряващи напитки по чл.9, ал.1 от
Наредба №8121з-904/30.07.2015г. в размер на 0.60 лв на служител за полагане на
труд през нощта от 22.00 до 06.00 часа. За периода от 03.03.2017г. до
31.07.2019г. левовата равностойност на неполучените от ищцата ободряващи
напитки при полагане на труд през нощта и на основание цит. заповеди на
Министъра за определения размер до 0.60 лв за работа през нощта от 22.00 до
06.00 часа възлиза на 106.20 лв общо при общо 177 смени.
Следователно предявеният иск следва да бъдат уважен за сумата 106.20 лв,
представляваща възстановяване на суми за ободряващи напитки за периода от
03.03.2017г. до 31.07.2019г., заедно със законната лихва от предявяване на иска
- 01.08.2019г. до окончателното изплащане.
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК, на ищцата се
следват 19.47 лв разноски по делото за адвокатско възнаграждение, съобразно
уважената част на исковете и представен списък на разноските по чл.80 ГПК.
Съгласно чл.78, ал.3 ГПК, ищцата следва
да заплати на ответника 283 лв юрисконсултско възнаграждение, съобразно
отхвърлената част на исковете и представен списък на разноските по чл.80 ГПК.
Съгласно чл.78, ал.6 ГПК, държавната
такса по производството в размер на 50 лв следва да се заплати от ответника,
както и 250 лв възнаграждение за вещо лице.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Главна дирекция “Гранична полиция” - МВР гр. София, бул. “Княгиня
Мария Луиза” №46, представлявана от Главен комисар Светлан Иванов Кичиков –
директор да заплати на М.С.И. ***, ЕГН **********, сумата 106.20 лв,
представляваща възстановяване на суми за ободряващи напитки за периода от
03.03.2017г. до 31.07.2019г., заедно със законната лихва от 01.08.2019г. до
окончателното изплащане, както и 19.47 лв разноски, а по сметка на Русенски
районен съд да заплати 50 лв държавна такса по производството и 250 лв съдебни
разноски.
ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на сумата 1803.09 лв общо възнаграждение за
положен извънреден труд поради преобразуване на нощен към дневен такъв за
периода от 01.08.2016г. до 31.07.2019г.
ОСЪЖДА М.С.И. да заплати на “Гранична полиция” - МВР сумата 283 лв
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Русенския окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщението му до страните.
Съдия: