РЕШЕНИЕ
№ 330
гр. ХАСКОВО, 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове:АННА ВЛ. ПЕТКОВА
ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Р.В. Н.
като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Въззивно гражданско
дело № 20225600500316 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 – чл.273 от ГПК.
ВЪЗЗИВНИЦИТЕ – В. К. Б., А. А. Х., А. Е. Х., Т. Х.
Л. и Н. С. Л. са останали недоволни от решение № 260034 от 04.03.2022 год.,
постановено по гр.д. № 272 / 2021 год. по описа на Районен съд - Хасково,
поради което го обжалват с молба решението да бъде отменено и вместо него
въззивният съд постанови друго, с което отхвърли исковете, предявени на
основание чл.124, ал.1 от ГПК и по чл.108 от ЗС.
ВЪЗЗИВАЕМИТЕ – С. Г. Я., Й. Г. Я. и П. Ц. К. -
оспорват въззивната жалба.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Производството по делото пред първоинстанционния
съд е образувано по искова молба, подадена от С. Г. Я., Й. Г. Я. и П. Ц. К.
против В. К. Б., А. А. Х., А. Е. Х., Т. Х. Л. и Н. С. Л. с искане да се признае за
установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на ПИ с
идентификатор 77195.746.543 и на ПИ с идентификатор 77195.746.544, както
и за осъждане на ответниците Х.и да предадат владението върху описаните
имоти.
1
Със заявление вх. № 9700 от 23.05.2019 год., ищците
са индивидуализирани спорните имоти по актуалния им статут, уточнявайки,
че не заявяват претенции за собственост и владение на намиращите се в
имотите постройки.
Със заявление вх.№ 17575 от 09.09.2019 год., ищците
са уточнили, че по отношение на ПИ с идентификатор 77195.746.543, заявяват
ревандикационни претенции в размер на ¾ ид.ч. – за ищцата С. Г. Я. и ¼
ид.ч. – за ищцата Й. Г. Я. – Б., а по отношение на ПИ с идентификатор
77195.746.544, ревандикационните им претенции са в размер на ½ ид.ч. – за
ищеца П. Ц. К. и по ¼ ид.ч. – за ищците С. и Й. Я.
С определение № 2306 от 20.11.2019 год.,
постановено по гр.д. № 962 / 2019 год. по описа на Районен съд – Хасково,
производството по делото частично е прекратено поради недопустимост на
исканията по чл.537, ал.2 от ГПК – за отмяна /обезсилване/ на нотариален акт
/НА/ № ***, том 1, рег.№ *** и на НА № ***, том 1, рег.№ ***, двата по
описа на нотариус Вл.Сиртова.
Като доказан съдът приема заявеният от ищците
придобивен способ - наследствено правоприемство, в подкрепа на което цени
събраните по делото писмени доказателства, а именно:
Видно от приложеното по делото удостоверение за
наследници № 01967 от 27.02.2018 год. е, че Г.Т.Я., починал на 22.02.2018
год. е оставил за наследници ищците – С. Г. Я. – съпруга и Й. Г. Я. – Б. –
дъщеря. От приетото като писмено доказателство удостоверение за
наследници № 1891 от 10.04.2007 год. е, че на 02.04.2007 год. е починал
Р.Т.Я., оставяйки за наследници М.П.К. – съпруга и Г.Т.Я. – брат. В
удостоверението е посочено, че Р.Я. е женен, без деца. Ищецът, с
процесуалното качество на въззиваем в настоящото производство – П. Ц. К.
се легитимира като наследник на М.П.К., починала на 09.01.2008 год.
С протоколно определение, постановено в открито
съдебно заседание, проведено на 18.03.2004 год. по гр.д. № 571 / 2000 год. по
описа на Районен съд – Хасково, след теглене на жребий в делбеното
производство, в дял на Р.Т.Я. е поставено лозе с площ от 0.690 д-ка в м.***
/м.***/ в *** землище, имот **, така както е посочено на скица, приложена
към заключението на вещото лице от 08.05.2001 год. и имот № ***,
представляващ нива от 0.400 д-ка в м.*** /м.***/ в *** землище. В дял на
Г.Т.Я. е поставено лозе с площ от 0.690 д-ка в м.*** /м.***/ в *** землище,
имот ***, така както е посочено на скица, приложена към заключението на
вещото лице от 08.05.2001 год. и имот № ***, представляващ нива от 0.400 д-
ка в м.*** /м.***/ в *** землище. Съдебният протокол е вписан в Служба по
вписванията под № 144 от 04.05.2004 год. Като писмено доказателство по
делото е приет НА № *** год., от съдържанието на който се установява, че на
26.12.1951 год., наследодателите на ищците – Р.и Т.Я. са придобили в
съсобственост при равни части правото на собственост върху лозе от един
декар в м-та***, *** землище. От приложения по делото проект за изменение
на КККР на землище гр.*** се установява, че от делбения имот с
2
идентификатор 77195.746.20, допуснат до съдебна делба по посоченото по-
горе гражданско дело, са образувани процесните два имота - с идентификатор
№ 77195.746.544, записан на Р.Т.Я. и с идентификатор 77195.746.543, записан
на Г.Т. Я.
Ответникът по иска – В. К. Б. е заявил насрещни
права по отношение правото на собственост върху спорните имоти –
Поземлен имот с идентификатор 77195.746.543 и Поземлен имот с
идентификатор 77195.746.544 по кадастралната карта на гр.***, одобрена
през 2006 год., двата с административен адрес – гр.***, ж.р.***, с площ от по
706 кв.м., с номер по предходен план – 20, основани на придобивна давност,
признати му с нотариален акт № *** от 08.02.2018 год. за собственост на
недвижим имот, придобит по давност.
Ответниците, с процесуалното качество на
въззивници в настоящото производство – Т. Х. Л. и Н. С. Л. се лигитимират
като собственици на процесните два имота, по силата на договор за покупко –
продажба, обективиран с НА № *** от 08.02.2018 год., сключен с ответника
В. К. Б., в качеството му на продавач.
Ответниците, с процесуалното качество на
въззивници в настоящото производство – А. А. Х. и А. Е. Х. се легитимират
като собственици на процесните два имота, по силата на договор за покупко –
продажба, обективиран с НА № *** от 13.04.2018 год., сключен с ответниците
- Т. Х. Л. и Н. С. Л., в качеството им на продавачи.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез
разпита на посочените от страните свидетели. От показанията на свидетелката
М. се установява, че има имот, намиращ се в съседство с този на ответника Б.,
родителите на който от преди повече от двадесет години обработвали мястото
– отглеждали овошки. Засаждали и зеленчуци. Свидетелката споделя, че не е
чувала в квартала други лица да заявяват собственически претенции към
имота. Твърди, че не й е известно от къде ответникът и родителите му имат
имота. В тази насока са и показанията на свидетеля Б., от които се установява
още, че в имота имало две бараки, които впоследствие били премахнати.
Ответникът Б. му споделял, че е купил имота. Имотът бил ограден. От
показанията на свидетеля У. се установява, че от 1997 год. до преди 7 – 8
години е виждал ответника Б. и родителите му да обработват мястото, в което
отглеждали и животни. В тази насока са и показанията на свидетеля Ш., от
които се установява още, че на вратата на имота имало поставена обява за
продажбата му, която още стояла. От показанията на свидетеля Т. се
установява, че от преди повече от двадесет години ответникът Б. заедно с
родителите си обработват имота. Преди няколко години ответникът Б.
споделил, че има намерение да продава имота, заради зачестилите в района
кражби. Свидетелката И.а твърди, че познава семейството на Г., които имали
имот в близост до старото стрелбище. Нейни познати имали намерение да
купуват имот и по този повод свидетелката преди около 3 – 4 години
попитала ищците дали имат намерение да продават имота си. Обяснили й, че
за момента не желаят да продават имота, споделяйки, че са го оставили на
някакъв човек да го стопанисва. От показанията на свидетеля Г. се
3
установява, че през 2010 год. решил да прави ракиен казан и по този повод
започнал да търси място. Негов приятел му показал място с шубраци, което
намерил за подходящо. Започнал да се интересува на кой е мястото, но никой
не успял да му каже. Впоследствие разбрал, че имотът е на бай Г., който обаче
им казал, че мястото не се продава.
При първоначалното разглеждане на делото – преди
обезсилване на постановеното от първоинстанционния съд решение, на
основание чл.176 от ГПК са изслушани обясненията на ответника В. К. Б.,
дадени в съдебно заседание от 12.12.2019 год., в които ответникът посочва, че
преди повече от 20 години се запознал с Г., който по това време живеел в
гр.***, а майка му – в гр.***. По повод влошаване на здравословното й
състояние, ответникът уведомил Г. Заедно откарали жената до болница, а
след това наследодателят на ищците я настанил в старчески дом в гр.***.
Братът на Г. – Р. не отишъл на погребението на майка си. Г. му казал, че има
място, което може да ползва – да го прави каквото иска. Р. също му дал
ключовете от имота. Двамата братя не му прехвърлили имота, защото били
възрастни и нямали възможност. Идвали му на гости. Давал им зеленчуци и
месо, които произвеждал в процесните имоти. Ответникът Б. обяснява още, че
в мястото на двамата братя е гледал животни и смятал да си построи виличка.
При така установената по делото фактическа
обстановка, съдът намира за основателен предявеният на основание чл.124,
ал.1 от ГПК положителен установителен иск за собственост, по следните
съображения: Съгласно разпоредбата на 99 от ЗС, правото на собственост се
изгубва, ако друг го придобие или ако собственикът се откаже от него.
Безспорно е, че разглежданият случай не попада в нито една от двете
хипотези. Обстоятелството, че от 2000 год. / с оглед обясненията на
ответника Б./, наследодателите на ищците – Р. и Г.Я., не са упражнявали
непрекъсното фактическа власт върху спорните два имота, не сочи на
доказаност на заявения от ответника Б. придобивен способ – изтекла в негова
полза придобивна давност. Според разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗС, правото
на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с
непрекъснато владение в продължение на 10 години. Признаването на това
право е в зависимост от пълното и пряко доказване на упражняването в
посочения период на фактическа власт по отношение на имота, без
противопоставяне от страна на титуляра на правото на собственост при
демонстриране по отношение на невладеещия собственик на вещта поведение
на пълноправен собственик, т.е поведение, което безсъмнено сочи на
упражняване на собственически правомощия в пълен обем. В тежест на
ответника Б. бе да установи, както наличие на намерение за своене по
отношение на имотите, придобити от ищците по наследство, така и, че
същото е стигнало до знанието на последните. Доказателства в тази насока не
са събрани. Напротив, от показанията на свидетелите, посочени както от
ищците, така и от ответниците се установява, че освен да обработва имотите
заедно с родителите си, от страна на ответника Б. не са извършвани никакви
други действия, сочещи на своене на вещта. Даването на ключове за имотите
само по себе си не обосновава извод за установяване начало на давностно
4
владение върху същите. Освен от обясненията на ответника Б. относно
момента на установяване на фактическа власт и относно действията, чрез
които това е извършено, по делото не са събрани никакви други
доказателства. От друга страна, заявените от ответника Б. твърдения, че от
преди 20 години – т.е – през 1999 год., е установил необезпокоявано
фактическа власт върху имотите, се опровергават от събраните по делото
писмени доказателства, съдържащи се в изпратената от Агенция по геодезия,
картография и кадастър, преписка, а именно – заявления, подавани от М.П.К.
– на 25.04.2007 год.; от Р.Т. Я. – на 30.03.2007 год.; от Г.Т. Я. – на 01.08.2007
год. и на 29.07.2008 год., във връзка с изготвяне на проект за изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри на землище гр.*** относно
съдебна делба на имот с идентификатор 77195.746.20, от площта на който са
образувани процесните два имота. Посочените по-горе действия по уреждане
на кадастралния статут на процесните имоти, извършени след приключване
на делбеното производство, имащо за предмет същите, опровергават
твърденията на ответника Б., че наследодателите на ищците са се
дезинтерисирали от имотите си. Безспорно е, че считано от момента на
подаване на последното по време заявление – 29.07.2008 год. до 08.02.2018
год. – на която дата е издаден нотариален акт /НА/ за собственост на
недвижим имот, придобит по давност в полза на ответника Б., не е изтекъл
законоустановения десет годишен давностен срок. Не без значение е и
обстоятелството, че към момента на снабдяване на ответника Б. с
констативния НА, наследодателят на ищците С. и Й. Я., Г.Я. е бил жив, при
което обясненията на ответника, че са съществували обективни пречки за
прехвърляне на правото на собственост върху спорните имоти, приживе на
наследодателите на ищците, съдът намира за необосновани и житейски
неоправдани, с оглед твърдението на ответника, че е поддържал връзка с
двамата братя. Събраните по делото доказателства сочат на недоказаност на
твърдението на ответника Б., че е извършвал действия, с които да обективира
спрямо ищците намерението да владее имотите за себе си. По делото не се
събрани доказателства, установяващи и конкретни правни или фактически
действия на своене и манифестиране на собственически права от ответника
спрямо имотите, придобити от ищците по наследство. Освен, че е обработвал
имотите, по делото не са събрани доказателства, от които да се установи, че
от страна на ответника Б. са извършвани подобрения или плащани данъци, с
които действия евентуално да демонстрира воля за своене.
Достигайки до същите фактически и правни изводи
за основателност на предявените установителни и ревандикационни искове,
приемайки за доказан заявеният придобивен способ – наследствено
правоприемство от страна на ищците С. и Й. Янчеви по отношение на
оставения в наследство от Г.Я., ПИ с идентификатор 77195.746.543, както и
от страна на ищците С. и Й. Я., и П. К. по отношение на оставения в
наследство от Р.Я., ПИ с идентификатор 77195.746.543,
първоинстанционният съд е постановил правилно и законосъобразно
решение, което по изложените по – горе съображения следва да бъде
потвърдено в посочената част. В подкрепа на извода за основателност на иска
5
следва да се посочи и това, че ответниците Л. не са придобили права от
сключения с ответника Б. договор за покупко продажба на недвижим имот от
08.02.2018 год., доколкото праводателят им не е разполагал с права по
отношение на имота – предмет на сделката. По същите съображения и
последващите купувачи – ответниците Х. също не са придобили права по
отношение на спорните имоти по силата на договор за покупко – продажба от
13.04.2018 год., сключен с ответниците Л., предвид това, че праводателите им
също не са притежавали права по отношение на спорните два имота.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че
определените от първостепенния съд идеални части от ПИ с идентификатор
77195.746.543, а имено – ¾ ид.ч. – за ищцата С. Я. и ¼ ид.ч. – за ищцата – Й.
Я. са определени в нарушение на чл.9 от ЗН, отчитайки в тази насока
обстоятелството, че имотът е придобит от наследодателят им – Г.Я. през 1951
год., т.е преди брака му с ищцата С. Я., поради което и на основание чл.22 от
СК, имотът е лична собственост и правата на наследниците следва да се
определят в размерите, посочени в чл.9, ал.1 от ЗН, съгласно която съпругът
наследява част, равна на частта на всяко дете. Доколкото обаче в подадените
въззивни жалби не са изложени доводи в тази насока, липсва основание за
отмяна на решението в посочената част, предвид изричната в тази насока
разпоредба на чл.269 от ГПК, съгласно която въззивният съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
Като неоснователни съдът намира изложените във
въззивните жалби доводи за неправилност на обжалваното решение в частта,
с която на основание чл.537, ал.2 от ГПК е отменен НА № ***, том 1, рег.№
***, дело № *** от 08.02.2018 год., и в частта, с която В. К. Б. е признат за
собственик по давностно владение върху построените в имотите вилни
сгради. Действително, решението в тази му част не съответства с предмета на
предявените и уважени установителни и ревандикационни искове, а именно -
установяване право на собственост и ревандикация по отношение единствено
на ПИ, но доколкото по делото са събрани доказателства за това, че
постройките са премахнати, съдът приема, че констативният нотариален акт в
частта, с която на ответника Б. са признати собственически права по
отношение на постройките, би се явил привиден титул за собственост,
отчитайки и това, че по делото не са събрани доказателства, установяващи
придобивен способ по отношение на същите, различен от давността,
елементите от фактическия състав на която съдът намира за недоказани, по
изложените по-горе съображения.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260034 от 04.03.2022
год., постановено по гр.д. № 272 / 2021 год. по описа на Районен съд –
Хасково.
Решението може да се обжалва пред Върховен
6
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7