Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 25.05.2021г. гр. Асеновград
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, трети граждански състав на двадесет и първи април две
хиляди двадесет и първа година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
КАРАДЖОВА
секретар
Йорданка Алексиева
като
разгледа докладваното от съдия МАРИЯ КАРАДЖОВА гражданско дело № 1361 по описа за 2019г. и като обсъди:
Обективно съединени искове с правно основание чл. 415 от ГПК във връзка с чл. 143 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът Й.Ш. твърди, че на 18,03,2008г.
между ответника и „Банка ДСК“ ЕАД е сключен договор за кредит, по силата на
който е предоставена сумата от 5500 лева. Тъй като С.С. не изпълнявал редовно
задълженията си по него, на 11,05,2010г. е сключено допълнително споразумение,
с което е определен размерът на дължимата сума от 5114,78 лева главница, 244,53
лева редовна лихва и 29,82 лева наказателна лихва и нов срок за погасяване. На
същата дата между ищеца и кредотодателят бил сключен договор за поръчителство. Задължението
за заплащане на същата било изпълнено частично, като остатъкът от вземането от
общо 5325 лева било прехвърлено от кредитора на „ОТП Факторинг България“ ООД с
договор за цесия. На 07,01,2014г. ищецът изплатил на новия кредитор тази сума и
с това встъпил в правата на същия. За събиране на вземането му от 5324 лева,
ведно с обезщетение за забава в размер на 2344 лева за периода от 07,01,2014г.
до 14,11,2018г. е издадена заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника
при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК. Ето защо моли да бъде признато за
установено, че С.Б.С. му дължи сумата от
5324,00 лева главница, представляваща заплатени от ищеца суми в качеството му
на поръчител на ответника, дължими от ответника, по договор за кредит за текущо
потребление № 1533726 от 18.03.2008 г., сключен с „Банка ДСК” ЕАД, сумата от 2344,00 лихва за забава за периода
от 07.01.2014 г. до 14.11.2018 г., ведно със законната лихва от 15.11.2018 г.
до окончателно изплащане на вземането. Претендира направените разноски и тези в
заповедното производство.
Ответникът, чрез назначения му особен
представител, оспорва предявения иск. Твърди, че липсва сключен договор за кредит
между ответника и Банка ДСК ЕАД, оспорва наличието на прехвърляне на
задължението на ОТП Факторинг България ЕАД и съществуването на договор за
цесия, твърди, че такава не е съобщавана на ответника, твърди, че съгласно ЗПК
не може да се прехвърли задължение по договор за кредит, освен ако няма изрично
съгласие за това от кредитополучателя, каквото твърди, че не е давано. Прави
възражение за погасяване на задълженията по договора за кредит по давност.
Оспорва основателността на претенциите, а по отношения на акцесорния иск и на
основание, че ответникът не е бил канен да заплаща каквито и да е суми на ищеца
на посоченото основание. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
От приложеното ч.гр.д. №1924/2019г. по описа на АРС е
видно, че по същото е издадена заповед за изпълнение за вземането, предмет на
предявения установителен иск, както и че същата е връчена на длъжника при
условията на чл. 47, ал.5 от ГПК. Настоящият иск е предявен в предвидения
едномесечен срок, поради което е допустим.
На 18,03,2008г. е сключен договор за кредит
между „Банка ДСК“ ЕАД и С.С., по силата на който банката е предоставила сумата
от 5500 лева, а С. се е задължил да я върне в срок от 120 месеца, ведно с лихва
от 12,7% годишно. На 11,05,2010г. е сключено допълнително споразумение към
него, в което страните са се съгласили, че задължението е в размер на 5310
лева, срокът за връщане на сумата е 96 месеца съгласно нов погасителен план
(лист 87), а лихвеният процент – 14,95%. Това задължение е обезпечено с
поръчителството на Й.М.Ш. по силата на сключен между него и кредитора договор
на същата дата – 11,05,2010г.
Видно от операционна бележка той е заплатил на
„ОТП Факторинг България“ ЕАД сумата от 5324 лева на 07,01,2014г., като
основание за това е посочено окончателно погасяване на кредит. Видно от
издаденото удостоверение от 06,11,2018г. от „ОТП Факторинг България“ ЕАД това
плащане погасява задължението му като поръчител по цитирания по-горе договор,
сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и С.С..
Неоснователно е възражението, че С. не е
подписал допълнително споразумение към договора, тъй като видно от представения
препис неговия подпис е положен на втора страница. В т.24 от Общите условия за
предоставяне на кредити за текущо потребление, които са неразделна част от
договора, е предвидено правото на кредитора да прехвърля правата си на трето
лице. Той е направил това с договор от 05,11,2013г. Ето защо възражението, че
такава възможност не е предвидена е неоснователно, съответно договорът за цесия
е породил правно действие. Без значение за правния спор е дали същата е
съобщена, тъй като това би имало значение само в случай, че се твърди, че е
изпълнено на първия кредитор.
С оглед на горното и на основание чл. 143, ал.1
от ЗЗД поръчителят, който е
изпълнил задължението, може да иска от длъжника главницата, лихвите и
разноските, които е направил, след като го е уведомил за предявения срещу него
иск. Той има право и на законни лихви върху заплатените суми от деня на
плащането. Или ответникът дължи на
ищеца заплатената от него сума от 5324 лева. Вземането му не е погасено по
давност, тъй като видно от изречение второ на цитираната разпоредба, падежът на
задължението е датата на извършеното плащане – 07,01,2014г. Искът се смята
предявен от датата на подаване на заявлението или 16,11,2018г., до която дата
не е изтекъл петгодишния давностен срок.
На основание чл. 86 от ЗЗД се дължи обезщетение
за забава, чийто размер за периода от 07,01,2014г. до 14,11,2018г. е 2624.50
лева, изчислен от съда с помощта на софтуерен продукт. Предвид диспозитивното
начало искът следва да се уважи в предявения размер от 2344 лева. От
16,11,2018г. се дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът
дължи направените в производството разноски или 157,40 лева, заплатена държавна
такса, 556,72 лева, заплатен депозит за възнаграждение за особен представител и
700 лева, заплатено адвокатско възнаграждение, както и 200 лева заплатено
адвокатско възнаграждение в производство по допускане на обезпечение и 20 лева,
заплатена държавна такса в същото. Или общо сумата от 1634,12 лева. Останалите
суми, посочени в списък по чл. 80 от ГПК не са разноски, направени в настоящото
производство, поради което не следва да бъдат присъдени. Същият следва да
заплати и разноските в заповедното производство в размер на 157,40 лева,
заплатена държавна такса.
Мотивиран от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че С.Б.С.,
ЕГН ********** *** дължи на Й.М.Ш., ЕГН ********** ***, сумата от 5324 лева (пет хиляди триста двадесет и четири лева), представляваща задължение по договор за кредит за текущо потребление
№ 1533726 от 18.03.2008г. и допълнително споразумение към него от 11,05,2010г.,
сключени между С.Б.С. и „Банка ДСК” ЕАД, заплатена на 07,01,2014г. от Й.М.Ш.
като поръчител на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, на когото е прехвърлено
вземането с договор за цесия от 05,11,2013г., ведно с
обезщетение за забава в размер на 2344 лева (две хиляди триста четиридесет и четири лева) за периода от 07,01,2014г. до 14,11,2018г. и в размер
на законната лихва от датата на подаване на
заявлението 16,11,2018г. до окончателното изплащане на вземането, за което е
издадена заповед за изпълнение №1506 от 19,12,2018г. по ч.гр.д.№2651/2018г. по
описа на АРС.
ОСЪЖДА С.Б.С., ЕГН **********
*** да заплати на Й.М.Ш., ЕГН ********** ***, сумата от 1634,12 лева (хиляда шестстотин тридесет и
четири лева и дванадесет стотинки), направени по производството разноски и
сумата от 157,40 лева (сто петдесет и седем лева и четиридесет стотинки),
направени разноски в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: