Присъда по дело №100/2019 на Военен съд - Сливен

   П Р И С Ъ Д А

 

№ 15

 

гр. Сливен, 11 ноември 2019 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

             Военен съд – Сливен на единадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание, в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:полк. ГЕОРГИ ПАНЕВ Г.

 

                СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

 

                                                               1. к-н П.Щ.П.

 

                                                            2. серж. Х.И.Х.

 

при участието на секретар С.Ганева и в присъствието на военен прокурор полк.Чернев, като разгледа докладваното от военния съдия НОХД № 100/2019 година и на основание чл. 301 от НПК, съдът

   

П Р И С Ъ Д И:

 

             ПРИЗНАВА подсъдимия

             бивш цивилен служител М.А.Й. от военно формирование 52 520 - град Шумен – роден на *** ***, българин, български гражданин, с висше образование, женен, неосъждан, ЕГН:**********

 

             ЗА  ВИНОВЕН в това, че:

             На 30.05.2014 година в гр. Шумен, ул. „Карл Шкорпил“ № 1, в помещение на Музей на Шуменския гарнизон към Факултет „А, ПВО и КИС“ - Шумен (военно формирование 52 520 – град Шумен), придобил и държал до 22.03.2018 година огнестрелно оръжие - пушка „Карабин - 98 к“ - калибър 7,92 мм., без да има за това надлежно разрешение, поради което и на основание по чл.339, ал.1 и чл.54 от НК го ОСЪЖДА на 2 /две/ години „Лишаване от свобода”, като го признава за невиновен да е извършил деянието на 26.05.2014 година и го ОПРАВДАВА по това обвинение

 

             На основание чл.66 от НК ОТЛАГА изпълнението на така наложеното наказание за срок от 3 /три/ години считано от влизане на присъдата в сила.

 

             На основание чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Военен съд - Сливен 266,75 лева /двеста шестдесет и шест лева и седемдесет и пет стотинки/ лева деловодни разноски.

 

На основание чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия да заплати на Регионална служба „Военна полиция“ - Варна по сметка IBAN ***, BIC *** - „СЖ ЕКСПРЕСБАНК“ - клон Варна сумата от 226,14 лева (двеста двадесет и шест лева и четиринадесет стотинки) – за изготвянето на съдебно - балистична и съдебно - почеркови експертизи.

 

На основание чл.53, ал.2, буква „а” от НК ОТНЕМА в полза на държавата 1 бр. пушка с дължина 111 см., ширина на приклада 11 см, с дървен приклад, с набит номер на цевта 4182, mod.98, с набит номер на затвора 5375, на спусковата скоба номер 4182, с кожен ремък, калибър 7,92 мм. „Карабин - 98 к“, пет зарядна, германско производство – на съхранение в Служба КОС при ОД на МВР – Шумен.

 

             След влизане на присъдата в сила свидетелство за дарение № 15/31.07.2014 година на карабина „Маузер“ - 1 бр., притежание на ятака И.М. Бонев - подписано „приел с благодарност /ор. полк. М. Й. - уредник/“ - предадено с протокол за доброволно дарение от 15.08.2018 година от М.М. - 1 (един) бр. ДА СЕ ВЪРНЕ на лицето М.И.М..

             Присъдата подлежи на протестиране и обжалване пред Военно-апелативен съд на РБ в петнадесетдневен срок от днес.

 

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:полк.

 

                                      СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

     

                                                                                          1.

 

                                                                                    2.

 

МОТИВИ:След съвкупна преценка на събрания и проверен в съдебно заседание доказателствен материал по делото, съдът прие за установено следното:

 

Подсъдимият бивш цивилен служител М.А.Й., ЕГН:**********, роден на *** ***, с постоянен адрес:***, пенсионер, с висше образование - магистър, женен, неосъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност на основание чл.78а от НК. Служил, като офицер в БА от 1976 година до 2000 година, когато се пенсионирал като офицер от запаса със звание полковник. След пенсионирането си през 2000 година продължил да работи, като цивилен служител в закритото вече Висше военно училище за Артилерия и ПВО „Панайот Волов“ - Шумен на длъжност главен асистент в катедра „Тактика“, където служил до тогава, като преподавал по „Военна история“. През периода 24.08.2006 година - 01.08.2008 година бил назначен на длъжност „Главен експерт“ във Военен клуб - Шумен към Изпълнителна агенция „Военни клубове и информация“. От 12.11.2008 година до 31.12.2016 година бил назначаван с различни трудови договори, съгласно които последователно заемал длъжностите - преподавател, главен асистент и асистент в катедра „Информационна сигурност“ във Факултет „А, ПВО и КИС“ - Шумен, правоприемник на закритото военно училище в гр. Шумен, с изключение на периода от 01.07.2014 година до 01.08.2015 година, когато бил назначен отново на длъжност „Главен експерт“ във Военен клуб - Шумен към Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“. От 09.01.2017 година до 30.06.2018 година Й. бил назначаван с граждански договори като „гост–преподавател“ срещу хонорар във факултета. След 30.06.2018 година трудовите му правоотношения с Факултет „А, ПВО и КИС“ - Шумен не били подновени.

На заеманите длъжности, като цивилен служител Й. изпълнявал своите функционални задължения с най-голяма отговорност, в пълен обем и своевременно. Правилно организирал и разпределял изпълнението на поставените му задачи. Притежавал отлична лична дисциплина. В екстремни ситуации реагирал адекватно. Имал отлични комуникативни умения, целенасочено организирал и координирал дейността на обучаемите за постигане на търсените резултати, бил взискателен към тях с отлична теоретична и практическа подготовка по преподаваните учебни дисциплини. Притежавал квалификация, знания и умения, които му позволявали да провежда високоефективен учебен процес на отлично научно и методическо ниво.

През 2003 година, закритото висше военно училище в Шумен било разделено на Учебна база „Панайот Волов“ (УБ) и Факултет „Артилерия, ПВО и КИС“. В района на Факултет „Артилерия, ПВО и КИС“ - Шумен се намирал Музей на Шуменския гарнизон (МШГ), който бил обособен като такъв през месец декември 2003 година. Първоначално музеят се числял към учебната база, а през 2008 година бил зачислен в състава на Факултет „Артилерия, ПВО и КИС“ - Шумен. Подсъдимият ц.сл. М.Й. бил нещатен уредник на МШГ от откриването му в края на 2003 година до 01.06.2009 година, за което бил назначаван с различни заповеди на съответните командири на военни формирования, към които се числял и МШГ. През периода от 01.06.2009 година - 30.06.2010 година бил назначен за материалноотговорно лице за МШГ. От 30.06.2010 година до 30.06.2018 година (до прекратяване на трудовите му правоотношения с факултета) изпълнявал ролята на уредник на МШГ, като доброволен сътрудник. През инкриминирания период подсъдимият, имал осигурен постоянен и пълен достъп до помещенията на музея, имал ключ, парола за СОТ и на практика не бил контролиран от никого при изпълненията на задълженията му като уредник. Във МШГ имало различни експонати от оръжие, дрехи, медали, книги и др. Наличното оръжие като експонати в МШГ, предоставено от катедра АВ, било учебно и обезопасено от сработване по предназначение съгласно изискванията с оглед недопускане произвеждане на изстрел.

При претърсване на 22.03.2018 година от помещенията на т.н. Музей на Шуменския гарнизон и домашния адрес на подсъдимия ц.сл. Й. били иззети книжа и документи, както и оръжейни експонати, намерени във витрините на музея, между които и пушка с дължина 111 см., ширина на приклада 11 см, с дървен приклад, с набит номер на цевта 4182, mod.98, с набит номер на затвора 5375 и на спусковата скоба - номер 4182, с кожен ремък (т.І, л.26-56).

Пушката била придобита като дарение на 30.05.2014 г. в МШГ от свидетеля гр. лице М.И.М., според когото тя била притежание на неговия баща - ятака И.М. Бонев. Предаване на оръжието било уговорено между подсъдимия ц.сл. Й. и сина на гр. лице М., свидетелят И.М.И. през месец май 2014 г.  В последствие по настояване на свидетелите М.М. и И.И., подсъдимят ц.сл. Й. издал и предоставил на свидетеля И. „Свидетелство за дарение №15/31.07.2014 г.“ (веществено доказателство по делото). Подсъдимият не предприел действия по уведомяване на ръководството на факултета и длъжностните лица за приетата пушка, която съгласно заключението по назначената съдебно балистична експертиза представлява огнестрелно оръжие по смисъла на чл.4, ал.2 и ал.3 от ЗОБВВПИ, била технически изправна и годна да произведе изстрел. Подсъдимият държал пушката във витрина на музея, където била намерена и иззета на 22.03.2018 г., като не предприел мерки по регистрацията и обезопасяването й.

Видно от справка № 172900-11276/16.07.2018 г. на РУ – Шумен (т.ІІ, л.60) в масивите на служба КОС няма данни за регистрация на пушката, т.е. за придобиването и държанието й липсвало надлежно разрешение, съгласно Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия.

От заключението на съдебно-балистична експертиза - протокол № 63/29.06.2018 г. (т.І, л.113-127), която се поддържа в съдебно заседание от  вещото лице и се кредитира от съда е видно, че пушката е „Карабин - 98 к“, калибър 7,92 мм, пет зарядна, германско производство - основно стандартно оръжие на вермахта въведена през 1935 г., с набит номер на цевта „4182, mod.98“, с набит номер на затвора „5375“, на спусковата скоба номер „4182“. Пушката представлявала огнестрелно оръжие по смисъла на чл.4, ал.2 и ал.3 от ЗОБВВПИ, същата е технически изправна и годна да произведе изстрел.

С деянието си подсъдимият ц.сл. М.А.Й. асистент в катедра Информационна сигурност във Факултет „А, ПВО и КИС“ - Шумен към НВУ „В.Левски“ - В.Търново (в.ф.52520 - Шумен), от обективна и субективна страна е осъществил състава на чл.339, ал.1 от НК, тъй като на 30.05.2014 година в гр.Шумен, ул. „Карл Шкорпил“ № 1 в помещение на Музей на Шуменския гарнизон, към Факултет „А, ПВО и КИС“ - Шумен (в.ф.52 520 - Шумен), придобил и държал до 22.03.2018 г. огнестрелно оръжие - пушка „Карабин - 98 к“ - калибър 7,92 мм, без да има за това надлежно разрешение.

Причини и условия за извършване на престъплението: ниска правна култура; неглижиране спазването на законови изисквания за придобиване и държане на оръжие.

Гореизложената фактическа обстановка и правна квалификация се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на свидетелите депозирани в хода на съдебното следствие, частично от обясненията на подсъдимия, веществените и писмените доказателства по делото и останалия доказателствен материал.

Разпитан в съдебно заседание подсъдимият не се признава за виновен в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Твърди, че с разрешение на декана на факултета е издал свидетелството за дарение. Не е имал задължение по отношение на процесната пушка „Маузер„ да я превръща в музейна. Не оспорва, че е имал ключ за музея и се е разпореждал с имуществото, като изнасял оръжие от музея с разрешение на началника. Твърди, че в деня на предаването на пушка „Карабин Маузер” е изнасял лекции във факултета по повод деня на отворените врати и след приключване на лекциите е разбрал от капитан Милен А., че е предадена процесната пушка.

Защитата на подсъдимия, адв. Жечев излага доводи, че обвинението по отношение на подсъдимия М.Й. не е доказано. В тази насока се излагат доводи, че предаденото в музея оръжие, ” Карабин – 98 к”. след издаване на Акт за дарение става собственост на музея, а самото оръжие не е прието от подсъдимия, а то е предадено на офицер в присъствието на двама военнослужещи. Твърди се, че в случая няма придобиване, нито държане и не е извършено престъпление по чл.339 от НК. Подсъдимият не е имал право да зачислява приетото оръжие и не е имал задължение да опазва имуществото в музея по съответния ред. Прави се искане подсъдимият да бъде оправдан изцяло.

Прокурорът излага становище, че от доказателствата по делото събрани в хода на досъдебното производство и на съдебното следствие се доказва, че подсъдимият е осъществил деянието по чл.339 от НК. Сочи се, че подсъдимият е придобил и държал през инкриминирания период огнестрелно оръжие  пушка „Карабин” без да има за това надлежно разрешение. Излагат се доводи, че подсъдимият е приел оръжието, не е докладвал за него по съответния ред и не е предприел мерки да го обезопаси. Същият е имал свободен достъп до имуществото в музея, разполагал е с имуществото и е съхранявал процесното оръжие там. Прави се искане подсъдимият Й. да бъде признат за виновен и с оглед смекчаващите вината обстоятелства да му бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ в размер на две години с изпитателен срок от четири години.

Съдът счита за безспорно установено, че подсъдимият ц.сл. М.Й. през инкриминирания период е осъществявал дейност във Музея на шуменския гарнизон, като уредник. При осъществяване на тази дейност е имал достъп до намиращите се там експонати: оръжие, дрехи, книги и т.н. Подсъдимият Й. се е грижел за намиращото се там имущество и се е разпореждал с него. Осъществявал е и дейност при посещения на лица в музея. В тази връзка подробни са й показанията на свидетелите подп. И., полк.Е., Н. които съдът изцяло кредитира, като последователни, логични и кореспондиращи с доказателствения материал по делото. Безспорно по делото от показанията на свидетелите М.М. и И.И. се установява, че през м. май 2014 г., свидетелят И. И. разговарял с подсъдимия М.Й. и се уговорили И. да му предаде пушка „Карабин - 98 к“, калибър 7,92 мм, пет зарядна, германско производство. Видно от показанията на същите  свидетели и останалия доказателствен материал по делото на 30.05.2014 г., двамата свидетели М. и И. занесли пушката в помещение на Музея на Шуменският гарнизон към факултет „А, ПВО и КИС” – Шумен, както се уговорили с подсъдимия Й.. В музея двамата били посрещнати от офицер и двама военнослужещи. Свидетелите предали пушката и за спомен свидетелят М.М. си направил снимки с нея. Снимките били направени от свидетеля И.И.. Установява се от обясненията на подсъдимия М. Й., че в деня на предаването на пушката същият изнасял лекции, като след приключването на тази дейност отишъл до музея и разбрал от офицера приел пушката, че свидетелите са я предали в музея. От показанията на свидетелите М. М. и И. И., и от обясненията на подсъдимия М. Й., се установява, че е имало уговорка за предаденото оръжие да им бъде издадено Свидетелство за дарение. Подсъдимият М. Й. изготвил, подписал и предал на св. И. И. приложеното по делото като веществено доказателство „Свидетелство за дарение №15/31.07.2014 г.“ В това свидетелство подробно е описано, че се дава на г-н М.И.М. за дарената Карабина, като в долния край е изписано „Приел с благодарност” о.р пол.М. Й. – уредник и е подписано от него, видно от обяснението на подсъдимия и заключението по назначената съдебно графическа експертиза. В показанията си свидетелите Н., Е., И. са категорични, че не им е било докладвано от подсъдимия М. Й., че е приел и държи в Музея огнестрелно оръжие „Карабин 98-к”, което не е обезопасено и същите не са давали разрешение да бъде придобивано и държано такова оръжие. Пушката е била иззета с протокол за претърсване и изземване от 22.03.2018 година.

По изложените съображения съдът счита, че по делото са налице категорични доказателства, че подсъдимият след предварителна уговорка със свидетелите М М. и И.И. е приел оръжието действайки именно, като уредник на музея. В тази насока е и положения от него подпис именно като уредник получил оръжието. Подсъдимият М. Й. е следвало да предприеме действия по докладване по съответния ред за наличието на огнестрелно оръжие, предприемане действия по регистрация на пушката, съгласно Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия или обезопасяване на оръжието и превръщането на същото в музеен експонат. По делото не се събраха доказателства подсъдимият да е предприел и осъществил такива действия. Подсъдимия М.Й. е държал оръжието в музея без надлежно разрешение. Видно от заключението по назначената съдебно балистична експертиза пушка „Карабин - 98 к“ - калибър 7,92 мм, представлява огнестрелно оръжие по смисъла на чл.4, ал.2 и ал.3 от ЗОБВВП, технически е изправна и може да възпроизведе изстрел, обезопасена е с предпазител.

Ето защо съдът не приема тезата на защитата, че по делото липсват доказателства подсъдимият да е осъществил деяние по чл.339, ал.1 от НК, че подсъдимият не е придобил и не е държал инкриминираното огнестрелно оръжие и следва да бъде оправдан по предявеното му обвинение.

При определяне вида и размера на наложеното наказание съдът взе в предвид смекчаващите вината обстоятелства: много добрите характеристични данни, чисто съдебно минало, както и възрастта на подсъдимия, а като отегчаващи отговорността обстоятелства: продължителността на държането (около 4 години).

             Съобразявайки смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства съдът определи на подсъдимия М.Й. наказание по чл.339, ал.1 и чл.54 от НК „Лишаване от свобода”, в размер на две години при привес на смекчаващите вината обстоятелства, като го призна за невиновен да е извършил деянието на 26.05.2014 година и го оправда по това обвинение, тъй като съдът счита за безспорно установено, че именно на 30.05.2014 година подсъдимият е придобил процесната пушка. В тази насока са както показанията на свидетелите И.И. и М.М. така и приложените по делото 2 бр. снимки с дата 30.05.2014 г., на които се вижда свидетелят М.М. с процесната пушка в деня на предаването й във военния музей.

 

             Съдът като съобрази добрите характеристични данни, степента на обществена опасност на деянието и дееца счита, че за превъзпитанието и поправянето на подсъдимия ц.сл. Й. не е необходимо същият ефективно да търпи наложеното наказание „Лишаване от свобода” поради което и на основание чл.66 от НК отложи изпълнението му за срок от 3 /три/ години считано от влизане на присъдата в сила.

            Съдът счита, че по този начин ще бъдат изпълнени целите на чл.36 от НК.

             Предвид осъдителното решение и на основание чл.189, ал.3 от НК, подсъдимият ц.сл. Й. следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Военен съд - Сливен - 266,75 лева /двеста шестдесет и шест лева и седемдесет и пет стотинки/ лева деловодни разноски, и на Регионална служба „Военна полиция“ - Варна по сметка IBAN: ***, BIC *** - „СЖ ЕКСПРЕСБАНК“ - клон Варна сумата от 226,14 лева (двеста двадесет и шест лева и четиринадесет стотинки) – деловодни разноски за изготвянето на съдебно - балистична и съдебно - почеркови експертизи.

 

Съдът като взе в предвид, че процесната пушка представлява огнестрелно оръжие по смисъла на чл.4, ал.2 и ал.3 от ЗОБВВП, технически е изправна и с нея може да произведа изстрел, на основание чл.53, ал.2, буква „а” от НК отне в полза на държавата 1 бр. пушка Карабин -98 а” с дължина 111 см., ширина на приклада 11 см, с дървен приклад, с набит номер на цевта 4182, mod.98, с набит номер на затвора 5375, на спусковата скоба номер 4182, с кожен ремък, калибър 7,92 мм, пет зарядна, германско производство – на съхранение в Служба КОС при ОД на МВР – Шумен.

След влизане на присъдата в сила Свидетелство за дарение № 15/31.07.2014 година на карабина „Маузер“ - 1 бр., притежание на ятака И.М. Бонев - подписано „приел с благодарност /ор. полк. М. Й. - уредник/“ - предадено с протокол за доброволно дарение от 15.08.2018 година от М.М. - 1 (един) бр. следва да се върне на лицето М.И.М..

 

             Мотивите се написаха днес, 19.11.2019 година.

 

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:полк.

 

 

 

 

МОТИВИ:След съвкупна преценка на събрания и проверен в съдебно заседание доказателствен материал по делото, съдът прие за установено следното:

 

Подсъдимият бивш цивилен служител М.А.Й., ЕГН:**********, роден на *** ***, с постоянен адрес:***, пенсионер, с висше образование - магистър, женен, неосъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност на основание чл.78а от НК. Служил, като офицер в БА от 1976 година до 2000 година, когато се пенсионирал като офицер от запаса със звание полковник. След пенсионирането си през 2000 година продължил да работи, като цивилен служител в закритото вече Висше военно училище за Артилерия и ПВО „Панайот Волов“ - Шумен на длъжност главен асистент в катедра „Тактика“, където служил до тогава, като преподавал по „Военна история“. През периода 24.08.2006 година - 01.08.2008 година бил назначен на длъжност „Главен експерт“ във Военен клуб - Шумен към Изпълнителна агенция „Военни клубове и информация“. От 12.11.2008 година до 31.12.2016 година бил назначаван с различни трудови договори, съгласно които последователно заемал длъжностите - преподавател, главен асистент и асистент в катедра „Информационна сигурност“ във Факултет „А, ПВО и КИС“ - Шумен, правоприемник на закритото военно училище в гр. Шумен, с изключение на периода от 01.07.2014 година до 01.08.2015 година, когато бил назначен отново на длъжност „Главен експерт“ във Военен клуб - Шумен към Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“. От 09.01.2017 година до 30.06.2018 година Й. бил назначаван с граждански договори като „гост–преподавател“ срещу хонорар във факултета. След 30.06.2018 година трудовите му правоотношения с Факултет „А, ПВО и КИС“ - Шумен не били подновени.

На заеманите длъжности, като цивилен служител Й. изпълнявал своите функционални задължения с най-голяма отговорност, в пълен обем и своевременно. Правилно организирал и разпределял изпълнението на поставените му задачи. Притежавал отлична лична дисциплина. В екстремни ситуации реагирал адекватно. Имал отлични комуникативни умения, целенасочено организирал и координирал дейността на обучаемите за постигане на търсените резултати, бил взискателен към тях с отлична теоретична и практическа подготовка по преподаваните учебни дисциплини. Притежавал квалификация, знания и умения, които му позволявали да провежда високоефективен учебен процес на отлично научно и методическо ниво.

През 2003 година, закритото висше военно училище в Шумен било разделено на Учебна база „Панайот Волов“ (УБ) и Факултет „Артилерия, ПВО и КИС“. В района на Факултет „Артилерия, ПВО и КИС“ - Шумен се намирал Музей на Шуменския гарнизон (МШГ), който бил обособен като такъв през месец декември 2003 година. Първоначално музеят се числял към учебната база, а през 2008 година бил зачислен в състава на Факултет „Артилерия, ПВО и КИС“ - Шумен. Подсъдимият ц.сл. М.Й. бил нещатен уредник на МШГ от откриването му в края на 2003 година до 01.06.2009 година, за което бил назначаван с различни заповеди на съответните командири на военни формирования, към които се числял и МШГ. През периода от 01.06.2009 година - 30.06.2010 година бил назначен за материалноотговорно лице за МШГ. От 30.06.2010 година до 30.06.2018 година (до прекратяване на трудовите му правоотношения с факултета) изпълнявал ролята на уредник на МШГ, като доброволен сътрудник. През инкриминирания период подсъдимият, имал осигурен постоянен и пълен достъп до помещенията на музея, имал ключ, парола за СОТ и на практика не бил контролиран от никого при изпълненията на задълженията му като уредник. Във МШГ имало различни експонати от оръжие, дрехи, медали, книги и др. Наличното оръжие като експонати в МШГ, предоставено от катедра АВ, било учебно и обезопасено от сработване по предназначение съгласно изискванията с оглед недопускане произвеждане на изстрел.

При претърсване на 22.03.2018 година от помещенията на т.н. Музей на Шуменския гарнизон и домашния адрес на подсъдимия ц.сл. Й. били иззети книжа и документи, както и оръжейни експонати, намерени във витрините на музея, между които и пушка с дължина 111 см., ширина на приклада 11 см, с дървен приклад, с набит номер на цевта 4182, mod.98, с набит номер на затвора 5375 и на спусковата скоба - номер 4182, с кожен ремък (т.І, л.26-56).

Пушката била придобита като дарение на 30.05.2014 г. в МШГ от свидетеля гр. лице М.И.М., според когото тя била притежание на неговия баща - ятака И.М. Бонев. Предаване на оръжието било уговорено между подсъдимия ц.сл. Й. и сина на гр. лице М., свидетелят И.М.И. през месец май 2014 г.  В последствие по настояване на свидетелите М.М. и И.И., подсъдимят ц.сл. Й. издал и предоставил на свидетеля И. „Свидетелство за дарение №15/31.07.2014 г.“ (веществено доказателство по делото). Подсъдимият не предприел действия по уведомяване на ръководството на факултета и длъжностните лица за приетата пушка, която съгласно заключението по назначената съдебно балистична експертиза представлява огнестрелно оръжие по смисъла на чл.4, ал.2 и ал.3 от ЗОБВВПИ, била технически изправна и годна да произведе изстрел. Подсъдимият държал пушката във витрина на музея, където била намерена и иззета на 22.03.2018 г., като не предприел мерки по регистрацията и обезопасяването й.

Видно от справка № 172900-11276/16.07.2018 г. на РУ – Шумен (т.ІІ, л.60) в масивите на служба КОС няма данни за регистрация на пушката, т.е. за придобиването и държанието й липсвало надлежно разрешение, съгласно Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия.

От заключението на съдебно-балистична експертиза - протокол № 63/29.06.2018 г. (т.І, л.113-127), която се поддържа в съдебно заседание от  вещото лице и се кредитира от съда е видно, че пушката е „Карабин - 98 к“, калибър 7,92 мм, пет зарядна, германско производство - основно стандартно оръжие на вермахта въведена през 1935 г., с набит номер на цевта „4182, mod.98“, с набит номер на затвора „5375“, на спусковата скоба номер „4182“. Пушката представлявала огнестрелно оръжие по смисъла на чл.4, ал.2 и ал.3 от ЗОБВВПИ, същата е технически изправна и годна да произведе изстрел.

С деянието си подсъдимият ц.сл. М.А.Й. асистент в катедра Информационна сигурност във Факултет „А, ПВО и КИС“ - Шумен към НВУ „В.Левски“ - В.Търново (в.ф.52520 - Шумен), от обективна и субективна страна е осъществил състава на чл.339, ал.1 от НК, тъй като на 30.05.2014 година в гр.Шумен, ул. „Карл Шкорпил“ № 1 в помещение на Музей на Шуменския гарнизон, към Факултет „А, ПВО и КИС“ - Шумен (в.ф.52 520 - Шумен), придобил и държал до 22.03.2018 г. огнестрелно оръжие - пушка „Карабин - 98 к“ - калибър 7,92 мм, без да има за това надлежно разрешение.

Причини и условия за извършване на престъплението: ниска правна култура; неглижиране спазването на законови изисквания за придобиване и държане на оръжие.

Гореизложената фактическа обстановка и правна квалификация се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на свидетелите депозирани в хода на съдебното следствие, частично от обясненията на подсъдимия, веществените и писмените доказателства по делото и останалия доказателствен материал.

Разпитан в съдебно заседание подсъдимият не се признава за виновен в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Твърди, че с разрешение на декана на факултета е издал свидетелството за дарение. Не е имал задължение по отношение на процесната пушка „Маузер„ да я превръща в музейна. Не оспорва, че е имал ключ за музея и се е разпореждал с имуществото, като изнасял оръжие от музея с разрешение на началника. Твърди, че в деня на предаването на пушка „Карабин Маузер” е изнасял лекции във факултета по повод деня на отворените врати и след приключване на лекциите е разбрал от капитан Милен А., че е предадена процесната пушка.

Защитата на подсъдимия, адв. Жечев излага доводи, че обвинението по отношение на подсъдимия М.Й. не е доказано. В тази насока се излагат доводи, че предаденото в музея оръжие, ” Карабин – 98 к”. след издаване на Акт за дарение става собственост на музея, а самото оръжие не е прието от подсъдимия, а то е предадено на офицер в присъствието на двама военнослужещи. Твърди се, че в случая няма придобиване, нито държане и не е извършено престъпление по чл.339 от НК. Подсъдимият не е имал право да зачислява приетото оръжие и не е имал задължение да опазва имуществото в музея по съответния ред. Прави се искане подсъдимият да бъде оправдан изцяло.

Прокурорът излага становище, че от доказателствата по делото събрани в хода на досъдебното производство и на съдебното следствие се доказва, че подсъдимият е осъществил деянието по чл.339 от НК. Сочи се, че подсъдимият е придобил и държал през инкриминирания период огнестрелно оръжие  пушка „Карабин” без да има за това надлежно разрешение. Излагат се доводи, че подсъдимият е приел оръжието, не е докладвал за него по съответния ред и не е предприел мерки да го обезопаси. Същият е имал свободен достъп до имуществото в музея, разполагал е с имуществото и е съхранявал процесното оръжие там. Прави се искане подсъдимият Й. да бъде признат за виновен и с оглед смекчаващите вината обстоятелства да му бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ в размер на две години с изпитателен срок от четири години.

Съдът счита за безспорно установено, че подсъдимият ц.сл. М.Й. през инкриминирания период е осъществявал дейност във Музея на шуменския гарнизон, като уредник. При осъществяване на тази дейност е имал достъп до намиращите се там експонати: оръжие, дрехи, книги и т.н. Подсъдимият Й. се е грижел за намиращото се там имущество и се е разпореждал с него. Осъществявал е и дейност при посещения на лица в музея. В тази връзка подробни са й показанията на свидетелите подп. И., полк.Е., Н. които съдът изцяло кредитира, като последователни, логични и кореспондиращи с доказателствения материал по делото. Безспорно по делото от показанията на свидетелите М.М. и И.И. се установява, че през м. май 2014 г., свидетелят И. И. разговарял с подсъдимия М.Й. и се уговорили И. да му предаде пушка „Карабин - 98 к“, калибър 7,92 мм, пет зарядна, германско производство. Видно от показанията на същите  свидетели и останалия доказателствен материал по делото на 30.05.2014 г., двамата свидетели М. и И. занесли пушката в помещение на Музея на Шуменският гарнизон към факултет „А, ПВО и КИС” – Шумен, както се уговорили с подсъдимия Й.. В музея двамата били посрещнати от офицер и двама военнослужещи. Свидетелите предали пушката и за спомен свидетелят М.М. си направил снимки с нея. Снимките били направени от свидетеля И.И.. Установява се от обясненията на подсъдимия М. Й., че в деня на предаването на пушката същият изнасял лекции, като след приключването на тази дейност отишъл до музея и разбрал от офицера приел пушката, че свидетелите са я предали в музея. От показанията на свидетелите М. М. и И. И., и от обясненията на подсъдимия М. Й., се установява, че е имало уговорка за предаденото оръжие да им бъде издадено Свидетелство за дарение. Подсъдимият М. Й. изготвил, подписал и предал на св. И. И. приложеното по делото като веществено доказателство „Свидетелство за дарение №15/31.07.2014 г.“ В това свидетелство подробно е описано, че се дава на г-н М.И.М. за дарената Карабина, като в долния край е изписано „Приел с благодарност” о.р пол.М. Й. – уредник и е подписано от него, видно от обяснението на подсъдимия и заключението по назначената съдебно графическа експертиза. В показанията си свидетелите Н., Е., И. са категорични, че не им е било докладвано от подсъдимия М. Й., че е приел и държи в Музея огнестрелно оръжие „Карабин 98-к”, което не е обезопасено и същите не са давали разрешение да бъде придобивано и държано такова оръжие. Пушката е била иззета с протокол за претърсване и изземване от 22.03.2018 година.

По изложените съображения съдът счита, че по делото са налице категорични доказателства, че подсъдимият след предварителна уговорка със свидетелите М М. и И.И. е приел оръжието действайки именно, като уредник на музея. В тази насока е и положения от него подпис именно като уредник получил оръжието. Подсъдимият М. Й. е следвало да предприеме действия по докладване по съответния ред за наличието на огнестрелно оръжие, предприемане действия по регистрация на пушката, съгласно Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия или обезопасяване на оръжието и превръщането на същото в музеен експонат. По делото не се събраха доказателства подсъдимият да е предприел и осъществил такива действия. Подсъдимия М.Й. е държал оръжието в музея без надлежно разрешение. Видно от заключението по назначената съдебно балистична експертиза пушка „Карабин - 98 к“ - калибър 7,92 мм, представлява огнестрелно оръжие по смисъла на чл.4, ал.2 и ал.3 от ЗОБВВП, технически е изправна и може да възпроизведе изстрел, обезопасена е с предпазител.

Ето защо съдът не приема тезата на защитата, че по делото липсват доказателства подсъдимият да е осъществил деяние по чл.339, ал.1 от НК, че подсъдимият не е придобил и не е държал инкриминираното огнестрелно оръжие и следва да бъде оправдан по предявеното му обвинение.

При определяне вида и размера на наложеното наказание съдът взе в предвид смекчаващите вината обстоятелства: много добрите характеристични данни, чисто съдебно минало, както и възрастта на подсъдимия, а като отегчаващи отговорността обстоятелства: продължителността на държането (около 4 години).

             Съобразявайки смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства съдът определи на подсъдимия М.Й. наказание по чл.339, ал.1 и чл.54 от НК „Лишаване от свобода”, в размер на две години при привес на смекчаващите вината обстоятелства, като го призна за невиновен да е извършил деянието на 26.05.2014 година и го оправда по това обвинение, тъй като съдът счита за безспорно установено, че именно на 30.05.2014 година подсъдимият е придобил процесната пушка. В тази насока са както показанията на свидетелите И.И. и М.М. така и приложените по делото 2 бр. снимки с дата 30.05.2014 г., на които се вижда свидетелят М.М. с процесната пушка в деня на предаването й във военния музей.

 

             Съдът като съобрази добрите характеристични данни, степента на обществена опасност на деянието и дееца счита, че за превъзпитанието и поправянето на подсъдимия ц.сл. Й. не е необходимо същият ефективно да търпи наложеното наказание „Лишаване от свобода” поради което и на основание чл.66 от НК отложи изпълнението му за срок от 3 /три/ години считано от влизане на присъдата в сила.

            Съдът счита, че по този начин ще бъдат изпълнени целите на чл.36 от НК.

             Предвид осъдителното решение и на основание чл.189, ал.3 от НК, подсъдимият ц.сл. Й. следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Военен съд - Сливен - 266,75 лева /двеста шестдесет и шест лева и седемдесет и пет стотинки/ лева деловодни разноски, и на Регионална служба „Военна полиция“ - Варна по сметка IBAN: ***, BIC *** - „СЖ ЕКСПРЕСБАНК“ - клон Варна сумата от 226,14 лева (двеста двадесет и шест лева и четиринадесет стотинки) – деловодни разноски за изготвянето на съдебно - балистична и съдебно - почеркови експертизи.

 

Съдът като взе в предвид, че процесната пушка представлява огнестрелно оръжие по смисъла на чл.4, ал.2 и ал.3 от ЗОБВВП, технически е изправна и с нея може да произведа изстрел, на основание чл.53, ал.2, буква „а” от НК отне в полза на държавата 1 бр. пушка Карабин -98 а” с дължина 111 см., ширина на приклада 11 см, с дървен приклад, с набит номер на цевта 4182, mod.98, с набит номер на затвора 5375, на спусковата скоба номер 4182, с кожен ремък, калибър 7,92 мм, пет зарядна, германско производство – на съхранение в Служба КОС при ОД на МВР – Шумен.

След влизане на присъдата в сила Свидетелство за дарение № 15/31.07.2014 година на карабина „Маузер“ - 1 бр., притежание на ятака И.М. Бонев - подписано „приел с благодарност /ор. полк. М. Й. - уредник/“ - предадено с протокол за доброволно дарение от 15.08.2018 година от М.М. - 1 (един) бр. следва да се върне на лицето М.И.М..

 

             Мотивите се написаха днес, 19.11.2019 година.

 

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:полк.