№ 540
гр. Бургас, 03.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Веселка Г. Узунова
Таня Д. Евтимова
при участието на секретаря Тодорка Ст. Каракерезова
като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело
№ 20222100500664 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Предмет на въззивна проверка е решение № 30/07.03.2022г., постановено от Районен
съд –Карнобат по гр. д. № 20212130101103. С това решение, съдът дава разрешение: 1) ОД
на МВР – Бургас, отдел „Български документи за самоличност“ да издаде международен
паспорт за задгранично пътуване на детето Б. Н. К., родено на ******* с ЕГН: **********
само и единствено със съгласието на неговия баща Н. АД. К., ЕГН: ********** без да е
необходимо съгласието на майката С. АЛ. М., ЕГН: **********; 2) бащата Н. АД. К., ЕГН:
********** да попълва и подава заявление за издаване и получаване на задграничен паспорт
и други документи за самоличност на детето Б. Н. К., родено на ******* с ЕГН: **********;
3) детето Б. Н. К., родено на ******* с ЕГН: ********** да напуска пределите на Република
България и да пътува по повод екскурзия и почивка до държави от Европейския съюз,
Кралство Великобритания и Република Турция, придружавано от своя баща Н. АД. К., ЕГН:
********** или от упълномощено от него лице с изрично нотариално заверено пълномощно
два пъти годишно до 15 дни за всяко пътуване за срок от 5 години, считано от влизане на
решението в законна сила, без да е необходимо за целта съгласието на майката С. АЛ. М.,
ЕГН: **********. С това решение съдът осъжда С.М. да заплати на Н. АД. К. съдебни
разноски в размер на 630 лева.
Подадена е въззивна жалба от С. АЛ. М. против решение № 30/07.03.2022г.
Жалбоподателят въвежда оплакване, че решението на районния съд е порочно –
постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон и необосновано -
постановено без да се обсъдят всички доказателства по делото. М. описва подробно фактите
по делото и подчертава, че съдът не изложил мотиви относно риска от отвличане на детето
и не е съобразил определения режим на лични контакти на детето с майката.
Жалбоподателката се противопоставя и на допуснатото предварително изпълнение на
решението и твърди, че същото затруднява защитата й. М. иска от въззивната инстанция да
отмени решението на Районен съд – Карнобат и да постанови друго, с което да откаже
1
издаването на международен паспорт за задгранично пътуване на детето Б. Н. К. и да не
разреши на детето да напуска пределите на Република България. При условията на
евентуалност, М. иска от въззивната инстанция да измени решението и да разреши пътуване
на детето само до държави в Европейския съюз до един път годишно и до 10 дни за всяко
пътуване. Жалбоподателката прави искане за присъждане на съдебни разноски и за спиране
на предварителното изпълнение на решението.
В съдебно заседание С. АЛ. М. се явява лично и с адвокат А. от БАК. М. пледира за
уважаване на жалбата и за отмяна на решението и заявява, че не поддържа искането за
изменение на решението.
Ответната страна Н. АД. К. представя писмен отговор, в който изразява становище за
неоснователност на жалбата. В съдебно заседание К. се явява лично и иска от съда да
потвърди решението на районния съд.
Като взе предвид твърденията на страните и обсъди събраните по делото
доказателства, Бургаският окръжен съд приема за установено следното:
С. АЛ. М. и Н. АД. К. са родители на малолетното дете Б. Н. К.. С решение по гр. д.
№ 1130/2018г. Районен съд – Карнобат предоставя упражняването на родителските права
върху детето Б на бащата К.. С решение по гр. д. № 1595/2019г. Окръжен съд – Бургас
определя режим на лични контакти на детето с неговата майка всяка първа и трета седмица
от месеца от 18,00 часа на петъчни яден до 16,00 часа на неделния ден. С решение по гр. д.
№ 44/2020г., Районен съд - Карнобат определя режим на лични отношения на детето с
неговата баба по майчина линия всяка втора седмица от месеците януари, март, май, юли,
септември и ноември от 18,00 часа на петъчния ден до 16,00 часа на неделния ден.
През месец август 2021г. Н.К. предлага на майката М. да снабдят детето Б с
международен паспорт и даде съгласие за пътуване извън страната, тъй като възнамерява да
пътува до Република Турция за сватба на сестра си. М. отказва. Поради това, К. сезира съда
с искане за заместващо съгласие.
В отговор на исковата молба, М. се противопоставя на искането като твърди, че
съществува реална опасност детето да бъде изведено извън страната и да бъде лишена от
възможността да го вижда.
В хода на първоинстанционното производство, е представен социален доклад от
Дирекция „Социално подпомагане“ – Карнобат, в който се сочи, че грижи за детето полага
бащата и бабата по бащина линия. На детето са осигурени необходимите подслон,
пълноценна храна, облекло, хигиена и добри условия за живот. Според доклада, бащата
работи като тим лидер на отдел във фирма „СЕ БОРДНЕТЦЕ – България“ на постоянен
трудов договор с възнаграждение 2 500 лева. Детето Б е ученичка във втори клас в
ОУ***************** в с. М, община Карнобат, където се намира къщата на баща й.
По делото е представено удостоверение № 46/12.01.2022г., издадено от СЕ
БОРДНЕТЦЕ – България“ ЕООД, от което е видно, че трудовият доход на бащата К. е 35
809,14 лева годишно. Представен е и нотариален акт № 6, том IIIрег.№ 6880, дело №
382/27.07.2021г. на нотариус Цвета Атанасова, от който се установява, че К. притежава
апартамент в гр. Бургас с площ от 71 кв. м.
В хода на съдебното дирене са изслушани страните К. и М.. Първият твърди, че желае
да снабди детето с международен паспорт, тъй като възнамерява да пътува с него в чужбина.
Според К. това ще позволи на детето да опознае различни култури и ще обогати познанията
му за света. М. твърди, че се страхува за детето, тъй като ищецът много често я заплашва, че
ще го изведе в Турция и тя няма да го види.
За установяване на релевантните за спорното правоотношение факти, по делото са
събрани познанията на свидетеля Велина Д, приятелка на К. и Себиле М., майка на
ответната страна. Д твърди, че често пътуват с детето в страната и имат желание да посетят
Република Турция, където детето има роднини. Според нея, през предходната година, те са
пътували до Турция, но без Б, тъй като майка й не е разрешила. Свидетелката М.
2
потвърждава опасенията на дъщеря си, че ищецът може да изведе детето извън страната, тъй
като същият често е отправял подобни заплахи.
Въз основа на събраните доказателства, районният съд формира извод за
основателност на иска. За да постанови този резултат, съдът приема, че е изцяло в интерес
на детето да й бъде разрешено да пътува, тъй като обратното на това означава да се
ограничи правото й на свободно придвижване неоправдано. Съдът се позовава на чл.10, т.2
от Конвенцията за правата на детето, според който правото на децата да напускат която и да
е страна подлежи само на тези ограничения, които са предписани от закона и са необходими
за защита на националната сигурност, обществения ред, общественото здраве или морал или
правата или свободите на други лица и които са съвместими с другите права, признати в
Конвенцията.
След анализ на установените по делото факти, съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, изхожда от надлежна страна и
отговаря на изискванията за форма и реквизити. Поради това, се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Предметният обхват на въззивното произнасяне е очертан с разпоредбата на чл.269 от
ГПК. Според правилото на цитираната норма въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът констатира, че
обжалваното решение е валидно - постановено е от законен състав в пределите на
правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма. Подписано е и е
разбираемо.
Решението е допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес от търсената
защита и при определен съобразно с принципа на диспозитивно начало предмет на спора.
Решение № 30/07.03.2022г. е правилно. Този извод се налага по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.127а от Семейния кодекс въпросите, свързани с
пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това се
решават по общо съгласие на родителите. Когато родителите не постигнат съгласие, спорът
между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето. В това производство
съдът изслушва двамата родители и може да събира доказателства по своя инициатива.
Според т.1 от ТР № 1/03.07.2017 г., постановено от ОСГК на ВКС по тълк. дело № 1/2016 г.,
производството по чл.127а от СК е такова по спорна администрация на гражданските
правоотношения, в рамките на което съдът прави преценка по целесъобразност. Интересът
на детето за пътуване в чужбина се преценява конкретно за всеки отделен случай съобразно
установените по делото обстоятелства. Съдът взема решението си въз основа на задълбочен
анализ на конкретните факти, установени в хода на производството. Изискването за
съществуване на конкретно защитен интерес на детето при пътуването му извън страната
налага разрешението за това да бъде дадено за определен период от време, в определена
държава или в държави, чийто кръг е определяем (напр. държавите - членки на Европейския
съюз) или за неограничен брой пътувания, през определен период от време, но също до
определени държави. Според това решение в случаите на краткосрочно пътуване на детето в
чужбина, възможността да възникне конфликт между правото на детето да пътува и правото
на родителя на лични отношения е минимална, а дори и да възникне, ако пътуването на
детето е в негов интерес, то засегнатият родител следва да търпи това временно
ограничаване на правата си. Ограниченията при пътуване на ненавършилото пълнолетие
3
дете трябва да се определят в резултат на пълно и задълбочено изследване на отношенията
между родителите и децата и на отражението на промяната върху интересите на детето
(напр. от стабилност и сигурност, от близка връзка с родителя, при когото детето живее, но
и от разумен режим на лични отношения с другия родител и неговото семейство).
Интересите на детето в тези случаи се преценяват от гледна точка на въздействието на
планираната промяна в неговата жизнена и социална среда, върху правото му на
образование, на адекватна медицинска грижа с оглед на възрастта и здравословното му
състояние и на други права и интереси на детето.
В конкретния случай от показанията на свидетелите Д и М. се установява, че
родителите не общуват помежду си, освен по изпълнение на съдебните решения за лични
отношения на детето с неговата майка и баба. Установява се също, че детето Б е във 2-ри
клас в ОУ*****************, има желание, но не може да напуска пределите на страната,
поради липсата на родителско съгласие за това. Тези показания кореспондират напълно с
констатациите в социалния доклад, според които К. е в невъзможност да получи съдействие
от майката за лични документи на детето и за пътуване в чужбина. Обсъдени поотделно и в
съвкупност, установените от районния съд факти обосновават категоричен извод за
основателност на искането по чл.127а от СК и за законосъобразност на даденото от съда
разрешение. По изложените съображения, въззивната жалба на С.М. против решението, е
неоснователна и трябва да се остави без уважение. Решението на Районен съд – Карнобат е
правилно, обосновано и аргументирано. Разрешението е дадено за определен период от
време – 15 дни два пъти в година, за определени държави – държавите-членки на
Европейския съюз, Великобритания и Република Турция и в съответствие с най-добрия
интерес на детето, както изисква ТР № 1/03.07.2017 г. на ОСГК на ВКС. Поради това,
настоящият съдебен състав споделя напълно изложените в решението мотиви и препраща
към тях на основание чл.272от ГПК без да ги преповтаря и доразвива.
Възражението на С.М., че съдът не е преценил опасността детето да бъде изведено
за постоянно в Република Турция, е неоснователно. От събраните по делото доказателства
се установява, че бащата на детето е трайно установен в Република България, има постоянна
работа и стабилни доходи и притежава собствено жилище в гр. Бургас. Поради това,
настоящият съдебен състав намира, че опасността от извеждане на детето в чужбина за дълъг
период от време е повече субективно опасение на майката, отколкото обективна
възможност.
Неоснователно е и възражението, че даденото разрешение ще наруши режима на
лични отношения на майката и бабата по майчина линия с детето. От представените по
делото съдебни решения се установява, че майката има право на лични отношения с детето
всяка първа и трета седмица от месеца (от петък до неделя), а бабата – всяка втора седмица
през месец. При този режим е възможно да се обособят петнадесет дни, през които детето да
пътува в чужбина. Дори и да се приеме обратното на това разбиране (че е невъзможно да се
обособят 15 дни два пъти в годината), не съществува пречка разрешението да бъде дадено за
този период, тъй като според ТР № 1/03.07.2017г. на ОСГК на ВКС при конфликт между
правото на детето да пътува и правото на родителя на лични отношения, засегнатият
родител следва да изтърпи временното ограничаване на правата си в интерес на детето.
По изложените съображения, жалбата е неоснователна и трябва да се отхвърли със
следващото от това потвърждаване на първоинстанционното решение.
По делото е направено искане за присъждане на съдебни разноски от двете страни
4
в процеса. След като се съобрази с разпоредбите на чл.78, вр. чл.81 от ГПК и с изхода на
спора пред настоящата инстанция, съдът намира, че трябва да присъди в полза на
въззиваемата страна извършените от нея разходи за водене на делото пред Окръжен съд –
Бургас, но в размер на 300 лева.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд, ІV въззивен състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 30/07.03.2022г., постановено от Районен съд –Карнобат
по гр. д. № 20212130101103.
ОСЪЖДА С. АЛ. М., ЕГН: ********** да заплати на Н. АД. К., ЕГН: **********
съдебни разноски в размер на 300 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5