№ 2308
гр. София, 12.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20241110129794 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от В. З. З. срещу
„Топлофикация София“ ЕАД сумата от 2495,94 лева, представляваща цена на доставена
топлинна енергия за периода от м.01.2009г. до м.04.2012г. и сумата от 1530,77 лева,
представляваща законна лихва върху тази главница за периода от 25.10.2012г. до
23.05.2024г., за които вземания е издаден изпълнителен лист от 28.11.2012г. по ч.гр.д. №
21915/2012г. по описа на СРС, 90-ти състав, въз основа на който е образувано изп.д. №
20128560402193 по описа на Ч. Б., с рег. № 856 в КЧСИ с район на действие СГС.
Ищцата твърди, че в полза на „Топлофикация София“ ЕАД срещу нейната
наследодателка Н.П.П. бил издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 21915/2012г. по описа на
СРС, 90-ти състав, за процесните суми въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК. На 14.12.2012г. ответникът бил образувал изп.д. № 2193/2012г. по описа на Ч.
Б., по което на 01.02.2024г. било депозирано искане от взискателя за конституиране на
наследника на длъжника, починал на 05.10.2021г. Ищцата В. З. З. била единствен наследник
на длъжника Н.П.П. и била приела наследството изрично, което било вписано в особената
книга на съда под № 1058/13.05.2024г., поради което била конституирана като длъжник по
изпълнителното дело и й била връчена покана за доброволно изпълнение на 22.05.2024г.
Ищцата твърди, че вземанията били погасени по давност, тъй като по делото били наложени
запори върху банкови сметки на 07.01.2013г. и 11.01.2013г., след това на 08.05.2013г.
длъжникът Николета Патева поискала разсрочване на вземанията на вноски от по 40,00 лева
на месец, които частични плащания извършвала в периода от 17.04.2013г. до 27.11.2018г. На
25.01.2017г. ответникът бил поискал налагане на запор по банкови сметки, което било
последното му действие по делото, след което била налице пълна пасивност до 2024г., когато
1
било поискано конституиране на ищцата като наследник. При тези твърдения моли съда да
уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът
оспорва предявения иск като недопустим и в тази връзка сочи, че ищецът не е представил
доказателства относно приемането на наследството на Николета Петрова Петева. Искът се
оспорва и като неоснователен. Ответникът развива подробни съображения в насока, че
приложимата давност в случая е 5-годишната. Сочи, че давността за процесните вземания е
прекъсната с образуване на изпълнителното дело. Излага, че през 2012г. били наложени
запори на банкови сметки на длъжника. Твърди, че на 08.04.2013г. била постъпила молба от
длъжника за разсрочване на задължението, като плащания постъпвали от 17.04.2013г. до
21.11.2019г. Счита, че с всяко плащане давността е прекъсвана. Аргументира, че
изпълнителното дело е било спряно по силата на закона от 05.10.2021г. /дата на смъртта на
длъжника/ до 22.05.2024г. /дата на конституиране на наследници/, както и за периода от
13.03.2020г. до 20.05.2020г., през който период в страната е било обявено извънредно
положение. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
Предмет на производството по чл. 439 ГПК е съществуването на изпълняемото
материално право, за което е издаден изпълнителен титул, а не законосъобразността на
провежданото изпълнение. Тъй като производството по така предявения иск се
характеризира с оспорване на изпълняемото право, правният интерес на ищеца е обусловен
от наличието на вземане срещу него, скрепено с изпълнителна сила, независимо дали това
вземане се изпълнява или не към датата на предявяване на иска. Ето защо в тежест на ищеца
е да докаже наличието на издаден срещу него изпълнителен титул.
В конкретния случай страните не спорят и с окончателния доклад по делото съдът е
обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК
следните обстоятелства: че за процесните суми срещу наследодателя на ищеца – Н.П.П., е
издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. 21915/2012г. по описа на СРС, 90-ти състав, въз основа
на който е образувано изп.д. № 2193/2012г. по описа на Ч. Б..
От приетото удостоверение за наследници на Н.П.П. се установява, че същата е
починала на 05.10.2021г. и неин единствен наследник е ищцата В. З. З.. От приетото съдебно
удостоверение с изх. № 46500/13.05.2024г. по ч.гр.д. № 26224/2024г. по описа на СРС, 80-ти
състав, се установява, че ищцата е вписала приемане на наследството на Н.П.П. в особената
книга на съда на 13.05.2024г. Следователно ищцата е активно процесуално легитимирана по
предявените искове като носител на наследствените задължения.
Също така процесният по настоящото дело размер на дълга отговаря на издаденото
актуално удостоверение от съдебния изпълнител, отчитащо извършените погашения, поради
което липсват погасени чрез принудително изпълнение части от процесните вземания.
При наличието на подлежащи на принудително изпълнение вземания, за ищеца е
2
налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439 ГПК за установяване на тяхната недължимост въз основа на твърдяното в
исковата молба новонастъпило обстоятелство – изтекла погасителна давност.
При това положение в тежест на ответника е да докаже наличието на обстоятелства,
водещи до спиране или прекъсване на давността. В тази насока съдът намира следното.
Видно от съдържанието на изпълнителния лист, същият е издаден въз основа на влязла
в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Съгласно постановеното по реда на чл. 290
ГПК Решение № 3 от 04.02.2022г. по гр.д. № 1722/2021г. на ВКС, IV г.о., ГК, нормата на чл.
117, ал. 2 ЗЗД се прилага, когато вземането е определено по основание и размер с влязло в
сила решение, така и когато е определено по основание и размер с влязла в сила заповед за
изпълнение. Ето защо на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД приложима към процесните вземания
е общата петгодишна давност.
Съгласно задължителните указания, дадени с т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013г.
на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на
която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.
Съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 3/2020г. на
ОСГТК на ВКС погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно
вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.
Съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 2/2023г. на
ОСГТК на ВКС погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по
изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. В този смисъл са и Решение № 60282
от 19.01.2022г. на ВКС по гр. д. № 903/2021г., III г. о., ГК, Решение № 127 от 12.07.2022г. на
ВКС по гр. д. № 2884/2021 г., III г. о., ГК, Решение № 3 от 4.02.2022г. на ВКС по гр. д. №
1722/2021г., IV г. о., ГК и Решение № 37 от 24.02.2021г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020г., IV г.
о., ГК.
В конкретния случай, при приложение на горните правила, се установява следното.
Заповедта за изпълнение е издадена на 29.10.2012г., а изпълнителният лист въз основа
на нея е издаден на 28.11.2012г., към който момент тя вече е била влязла в сила.
От приобщения препис от изп.д. № 20128560402193 по описа на Ч. Б. се установява, че
производството по делото е образувано по молба от 14.12.2012г. на „Топлофикация София“
ЕАД за принудително изпълнение на вземанията по изпълнителния лист срещу Н.П.П.. С
молбата взискателят е възложил на съдебния изпълнител да определя начина на
изпълнението по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ.
На 07.01.2013г. съдебният изпълнител е наложил запор върху вземанията на длъжника
в „Първа Инвестиционна Банка“ АД, „Обединена Българска Банка“ АД, „ТБ Инвесбанк“
АД, „Сибанк“ АД, „Уникредит Булбанк“ АД, „Юробанк И Еф Джи България“ АД, „Банка
3
Пиреос България“ АД, „ЦКБ“ АД, „Банка ДСК“ ЕАД, „Общинска Банка“ АД,
„Райфайзенбанк България“ ЕАД.
Поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 02.04.2013г.
На 08.04.2013г. длъжникът Н.П.П. е подал молба до съдебния изпълнител, с която се е
задължила да превежда ежемесечно по сметката на съдебния изпълнител сума в размер на
40 лева за погасяване на вземането на взискателя по изпълнително дело № 20128560402193.
В изпълнение на това задължение длъжникът Н.П.П. е извършвала плащания на
сумата от по 40 лева всеки месец за периода от 08.04.2013г. до 18.11.2019г., както следва: на
08.04.2013г., 16.05.2013г., 17.06.2013г., 16.07.2013г., 16.08.2013г., 16.09.2013г., 16.10.2013г.,
18.11.2013г., 16.12.2013г., 16.01.2014г., 17.02.2014г., 17.03.2014г., 16.04.2014г., 16.05.2014г.,
16.06.2014г., 16.07.2014г., 16.07.2014г., 18.08.2014г., 24.09.2014г., 27.10.2014г., 16.12.2014г.,
16.01.2015г., 16.02.2015г., 16.03.2015г., 16.04.2015г., 16.06.2015г., 16.07.2015г., 17.08.2015г.,
16.09.2015г., 16.10.2015г., 16.11.2015г., 16.12.2015г., 18.01.2016г., 17.02.2016г., 16.03.2016г.,
18.04.2016г., 16.05.2016г., 16.06.2016г., 19.07.2016г., 16.08.2016г., 16.09.2016г., 17.10.2016г.,
16.01.2017г., 16.02.2017г. 16.03.2017г., 18.04.2017г., 16.05.2017г., 16.06.2017г., 17.07.2017г.,
16.08.2017г., 18.09.2017г., 16.10.2017г., 16.11.2017г., 18.12.2017г., 16.01.2018г., 16.03.2018г.,
16.04.2018г., 16.05.2018г., 18.06.2018г., 16.07.2018г., 16.08.2018г., 17.09.2018г., 16.10.2018г.,
16.11.2018г., 16.01.2019г., 18.02.2019г., 18.03.2019г., 16.04.2019г., 16.05.2019г., 17.06.2019г.,
16.07.2019г., 16.08.2019г., 16.09.2019г., 16.10.2019г. и 18.11.2019г.
Междувременно на 25.01.2017г. взискателят е подал молба с искане за налагане на
запор върху вземанията по банковите сметки на длъжника и запор върху трудовото
възнаграждение,
С разпореждане за спиране от 05.01.2024г. съдебният изпълнител е спрял
производството по изпълнителното дело на основание чл. 432, т. 3 ГПК вр. с чл. 229, ал. 1, т.
2 ГПК до конституиране наследниците на починалия длъжник.
С молба от 01.02.2024г. взискателят е поискал да бъде конституиран наследникът на
починалия длъжник съобразно удостоверението за наследници, както и налагане на запор
върху вземанията по банковите му сметки. Съдебният изпълнител е изпратил съобщение до
ищцата на основание чл. 429, ал. 2 ГПК в тримесечен срок да заявил дали приема
наследството на длъжника и ищцата го е приела.
С разпореждане от 16.05.2024г. ищцата В. З. З. е конституирана като наследник на
починалия длъжник и й е връчена покана за доброволно изпълнение.
С молба от 29.05.2024г. ищцата е заявила пред съдебния изпълнител, че оспорва дълга
като погасен по давност и моли принудителното изпълнение да бъде спряно.
С разпореждане от 20.06.2024г. съдебният изпълнител е отказал да постанови
разпореждане за спиране на принудителното изпълнение.
Допуснатото по настоящото дело обезпечение на исковете чрез спиране на
изпълнението е наложено с молба от 12.07.2024г. и с постановление от същата дата,
съдебният изпълнител е спрял изпълнението на основание допуснатото обезпечение и
4
представената обезпечителна заповед.
Видно от гореизложената хронология, за периода от датата на влизане в сила на
заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК /28.11.2012г./ до датата на налагане на допуснатото
по настоящото дело обезпечение чрез спиране на изпълнението /12.07.2024г./, установеният
в чл. 117, ал. 2 ГПК петгодишен давностен срок не е изтекъл. Той е бил прекъснат за първи
път на 07.01.2013г. по силата на наложените запори върху вземанията на длъжника по
банкови сметки, а след това на 08.04.2013г. по силата на депозираната от длъжника молба, с
която признава вземането и се задължава да го изплаща разсрочено в размер на по 40 лева
месечно. За периода от 08.04.2013г. до 18.11.2019г. давностният срок е бил прекъсван
многократно на подробно описаните по-горе дати, вследствие на извършваните от длъжника
ежемесечни плащания на вземанията в изпълнение на задължението, поето с молбата от
08.04.2013г. Последното поред плащане е извършено на 18.11.2019г., от която дата е
започнал да тече нов петгодишен давностен срок, който е следвало да изтече на 18.11.2024г.
Той е бил спрян за периода от 13.03.2020г. до 20.05.2020г. на основание чл. 3, т. 2 от
ЗМДВИП поради обявеното в страната извънредно положение. След това давностният срок
отново е бил спрян на 15.01.2024г. поради постановеното спиране на изпълнението на
основание чл. 429, ал. 2 ГПК вр. чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК за конституиране наследниците на
починалия длъжник Н.П.П. и даване на срок на ищцата по чл. 429, ал. 2, изр. 2, вр. с чл. 51
ЗН да заяви дали приема наследството. Давностният срок е прекъснат на 01.02.2024г. по
силата на подадената от взискателя молба с искане за налагане на запор върху вземанията на
наследника /ищцата/ по банкови сметки. Считано от датата на последното прекъсване –
01.02.2024г. до датата на спиране на изпълнението по силата на допуснатото по настоящото
дело обезпечение – 12.07.2024г. давностният срок не е изтекъл, а след спиране на
изпълнението той е спрял да тече с оглед невъзможността на взискателя да изпълнява
процесните вземания.
Доводите на ищцата, че основанието за спиране на изпълнението поради смъртта на
длъжника Н.П.П. е настъпило по-рано на 05.10.2021г., а производството е било спряно едва
на 15.01.2024г., са ирелевантни за течението на погасителната давност. Няма спор и се
установява, че действия по изпълнение не са били искани и предприемани още преди
смъртта на длъжника, доколкото последното извършено плащане датира от 18.11.2019г., но
периодът от време от тази дата до 15.01.2024г. не е достатъчен за погасяване на вземанията
по давност. Релевираното от ищцата в устните състезания твърдение, че законната лихва
била недължима, защото била начислена докато производството било спряно, не е въведено
с исковата молба като нововъзникнало обстоятелство, съставляващо основание за отричане
на вземането по чл. 439, ал. 2 ГПК, поради което не подлежи на разглеждане. Единствено за
пълнота следва да се посочи, че спирането на изпълнението не е основание за недължимост
на присъдената с изпълнителния лист законна лихва за периода, през който изпълнението е
било спряно.
Предвид гореизложеното, предявените отрицателни установителни искове са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени изцяло.
5
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски има ответникът. Същият не е сторил
разноски, претендира юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определи на 100
лева съгласно чл. 25, ал. 1 НЗПП.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. З. З., с ЕГН: **********, гр. София, ж.к. „М 3“, бл. 313,
вх. 4, ет. 11, ап. 79, срещу „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: *******, с адрес: гр. София,
ул. „Я“ № 23Б, отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за
признаване за установено, че от В. З. З. не дължи на „Топлофикация София“ ЕАД поради
изтекла погасителна давност сумата от 2495,94 лева, представляваща цена на доставена
топлинна енергия за периода от м.01.2009г. до м.04.2012г. и сумата от 1530,77 лева,
представляваща законна лихва върху тази главница за периода от 25.10.2012г. до
23.05.2024г., за които вземания е издаден изпълнителен лист от 28.11.2012г. по ч.гр.д. №
21915/2012г. по описа на СРС, 90-ти състав, въз основа на който е образувано изп.д. №
20128560402193 по описа на Ч. Б., с рег. № 856 в КЧСИ с район на действие СГС.
ОСЪЖДА В. З. З., с ЕГН: **********, гр. София, ж.к. „М 3“, бл. 313, вх. 4, ет. 11, ап.
79, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: *******, с адрес: гр. София, ул. „Я“
№ 23Б, на основание чл. 78, ал. 3, вр. с ал. 8 от ГПК сумата от 100 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение в производството.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6