№ 95
гр. София, 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО X ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Руси Алексиев
Членове:Анелия Щерева
Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Елка Ант. Григорова
в присъствието на прокурора В. Р. А.
като разгледа докладваното от Анелия Щерева Въззивно частно наказателно
дело № 20211100603274 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава XXI от НПК.
С определение от 30. 06. 2021 г. по н.ч.д. № 3404/18 г. Софийският районен съд,
НО, 109 състав, по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК е определил на осъдения А. Т. Ф.
едно общо наказание по чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК измежду наложени спрямо
него такива с влезли в сила съдебни актове по н.о.х.д. № 13768/20 г. на СРС, н.о.х.д.
№ 14974/20 г. на СРС и н.о.х.д. № 6202/21 г. на СРС, а именно „Лишаване от свобода“
за срок от една година и четири месеца. На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС
съдът е постановил това наказание да се изтърпява при първоначален строг режим. На
основание чл. 59, ал. 1 от НК от времето за изтърпяване на това наказание са
приспаднати периодите на задържане по всяко от трите дела в групата.
Съдебният акт на СРС е оспорен с въззивна жалба от осъдения единствено в
частта на определения режим за изтърпяване на общото наказание, като се иска той да
бъде общ.
По реда на чл. 327 от НПК въззивният съдебен състав е направил преценка, че
не се налага провеждане на въззивно съдебно следствие.
В проведеното публично съдебно заседание защитникът на осъдения поддържа
жалбата, без да излага допълнителни аргументи в хода на пренията.
Прокурорът намира жалбата за неоснователна и счита, че актът на СРС в
оспорената му част е правилен и законосъобразен.
Осъденият не излага съображения в подкрепа на жалбата си.
Въззивният съдебен състав, като обсъди доказателствата по делото, аргументите
1
на страните и съдържанието на оспорения акт на първоинстанционния съд, намери
следното:
СРС е бил сезиран от СРП с предложение за групиране на наказания, наложени
с влезли в сила съдебни актове спрямо А. Т. Ф.. След като е съобразил събраните
писмени доказателства относно съдимостта на лицето и постановяваните до момента
съдебни актове, свързани с нея, както и справките за изтърпени наказания и мерки за
неотклонение, първият съд е допуснал кумулация между осъжданията по н.о.х.д. №
13768/20 г. на СРС, н.о.х.д. № 14974/20 г. на СРС и н.о.х.д. № 6202/21 г. на СРС, а
именно „Лишаване от свобода“ за срок от една година и четири месеца. На основание
чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС съдът е постановил това наказание да се изтърпява
при първоначален строг режим.
Доколкото нито една от страните не е оспорила направеното групиране,
настоящият съдебен състав следва единствено да обсъди дали ЗИНЗС е приложен от
СРС правилно по отношение на режима за изтърпяване на общото наказание с оглед на
релевантните за този въпрос обстоятелства.
Както вярно е възприел контролираният съд, престъпленията, за които Ф. е
осъден и по трите дела, наказанията, по които са кумулирани, са извършени в
изпитателния срок на определено общо наказание по предходно групиране по н.ч.д. 3
6786/17 г. на СРС, при което изтърпяването на наказанието „Лишаване от свобода“ за
срок от 10 месеца е било отложено с изпитателен срок от три години. Това
определение е влязло в сила на 01. 07. 2017 г., а престъплението по н.о.х.д. № 13768/20
г. на СРС е извършено на 14. 11. 2018 г., това по н.о.х.д. № 14974/20 г. на СРС –
на 26. 12. 2017 г., а третото – по н.о.х.д. № 6202/21 г. на СРС – на 14. 11. 2018 г. При
това положение всички престъпления са осъществени в рамките на изпитателния срок
на общото наказание по предходното групиране. Затова и по отношение на режима за
новото общо наказание е приложима нормата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС,
която предвижда, че се определя строг режим за изтърпяване на наказанието ЛОС,
когато то е наложено за умишлени престъпления, извършени в изпитателния срок на
условно осъждане, за което е постановено отложеното наказание да се изтърпи
отделно, ако сборът от двете наказания надвишава две години. В случая и трите
престъпления, наказанията, по които са групирани от СРС са умишлени, сборът между
общото наказание за тях и това по предходното групиране надвишава 2 години.
Следователно единствено верният извод е този, до който е достигнал и
контролираният съдебен състав, а именно – че общото наказание ЛОС за срок от една
година и четири месеца трябва да се изтърпява от осъдения при първоначален строг
режим.
По изложените съображения жалбата срещу атакуваното законосъобразно
определение в съответната част е неоснователна и то трябва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 30. 06. 2021 г. по н.ч.д. № 3404/18 г. на
Софийския районен съд, НО, 109 състав, в обжалваната му част, с която е определен
2
строг режим за изтърпяване на наложеното общо наказание на осъдения А. Т. Ф..
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3