Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 04.02.2019г. гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание
на двадесет и първи януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
АЛЕКСАНДРИНА
ДОНЧЕВА
при участието на секретар Антоанета
Луканова като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 15218 по описа за
2018г., взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 23.07.2018г., гр.д.51435/17г., СРС, 55 с-в
признава за установено по предявен установителен иск по чл.422, ал.1 вр.
чл.415, ал.1 вр. чл.59 ЗЗД, че „М.7.“ ЕАД *** ЕАД сумата 2 096.32 лева -
доставена топлинна енергия и дялово разпределение за търговски обект през
периода м.03.2014г. - м.01.2015г., ведно със законна лихва от 28.04.2017г. до
окончателното изплащане, отхвърля предявения от „Т.С.” ЕАД срещу „М.7.“ ЕАД иск
по чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за установяване на вземане
за сумата 517.95 лева - лихва за забава върху главницата през периода
01.05.2014г. - 24.04.2017г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, ч.гр. д. 27217/17г., СРС, 55 с-в.
Срещу решението в отхвърлителната част постъпва
въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД. Счита, че съдът и вещите лица не
съобразяват изравнителните сметки. Подлежащите на възстановяване суми по
изравнителните сметки следва да се прихванат с най-старото задължение на
потребителя, а не с дължимите суми през отчетния период. Иска се отмяна на
решението в тази част и постановяване на друго, с което да се уважат исковете.
Въззиваемият – ответникът по исковете „М.7.“
ЕАД оспорва жалбата.
Третото лице помагач на ищеца – „Т.С.“
ЕООД не изразява становище.
Софийският
градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е
допустимо и правилно.
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.
чл.415, ал.1 вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
Съобразно чл.272 ГПК, когато
въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение,
като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая при обсъждане
само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК, настоящият
съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Възприема
фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се
релевират оплаквания. В настоящото производство не са представени нови
доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на
препращане към мотивите на първоинстанционния съд, срещу които се навеждат
доводи.
В отговор на оплакванията
по жалбата, въззивният съд приема следното.
Неоснователен е доводът в
жалбата за прихващане на плащанията с по-стари задължения от предходен отчетен
период. В зависимост от това, дали начислените прогнозни месечни вноски са в
по-голям или по-малък размер от стойността на действително доставеното
количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, възниква ново вземане или
в полза на потребителя - за възстановяване, или в полза на топлопреносното
дружество - за доплащане. Новото вземане няма напълно самостоятелен характер,
защото заедно с начислената прогнозна сметка формира крайната стойност на
потребена топлинна енергия. Възможността за погасяване на стари задължения със
сумата в повече от изравнителните сметки, без изрично съгласие на потребителя,
е установена с чл.32, ал.3 от Общите условия на ищеца, публикувани във вестник
„Дневник”, брой от 14.01.2008г. Същите обвързват страните и са приложими за
вземания, възникнали след влизането им в сила. Като най-стари задължения следва
да се разглеждат само тези за съответния отчетен период, за който са издадени
прогнозните и изравнителни сметки. Прихващането с по-стари задължения от
предходен отчетен период представлява изместване на периода за дължимост на
сумите. Равносилно е на отказ от давност преди нейното изтичане за по-старите
задължения, какъвто е недействителен съобразно чл.113 ЗЗД. Затова предвид
извършените плащания на процесните вземания, исковете следва да се отхвърлят
като неоснователни.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции
съвпадат. Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК следва да се потвърди в отхвърлителната част.
Решението в останалата част като необжалвано е влязло
в сила.
Пред настоящата инстанция въззиваемият не претендира и
не установява реализирани разноски, поради което такива не се дължат.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 23.07.2018г., гр.д.15435/17г., СРС, 55 с-в
в частта, с която се отхвърля предявения от „Т.С.” ЕАД срещу „М.7.“ ЕАД иск по чл.422,
ал.1 вр. чл.415, ал.1 вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за установяване на вземане за сумата
517.95 лева - лихва за забава върху главницата през периода 01.05.2014г. -
24.04.2017г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК,
ч.гр. д. 27217/17г., СРС, 55 с-в.
Решението е постановено с участие на трето лице
помагач на ищеца – „Т.С.“ ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.