Р Е Ш Е Н И Е
№ …/…
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VІІ
касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи януари
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ
ДИМИТРОВА
СТОЯН
КОЛЕВ
При участието на секретаря МАЯ ВЪЛЕВА и
прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ, разгледа докладваното от съдия СТОЯН КОЛЕВ кас. адм.
нак. д. № 2605/2020 г. по описа на Административен съд - Варна и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от
АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на
Дирекция „Инспекция по труда”- гр. Варна, при Изпълнителна агенция „Главна инспекция
по труда“, против Решение № 260251/19.10.2020г. на ВРС, постановено по НАХД №
221б/2020г. по описа на същия съд, с което е отменено НП № 03-010122 от
20.12.2018 г. издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда” – гр.
Варна, с което на „Черно море“ АД на основание чл. 416, ал. 5 във вр, чл. 415,
ал. 1 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500.00 /хиляда и
петстотин/ лв. за нарушение на чл. 415,
ал. 1 КТ.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е
неправилно, поради неправилно тълкуване и приложение на материалния закон и
неправилно установена фактическа обстановка – касационно основание по чл. 348,
ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Конкретно сочи, че за да отмени наказателното
постановление ВРС е приел, че се дължи заплата на повече от един служител и е
изложил мотиви свързани с нарушение на чл. 128 т. 2 от Кодекса на труда, докато
административнонаказателната отговорност за която е подведен нарушителя е за нарушение
по чл. 415 ал. 1 КТ – за неизпълнено предписание на контролен орган. Събраните
са достатъчни доказателства за установяване на наличие на нарушението, като даденото
предписание от предходна проверка ПР1814045/24.04.2018г. на Дирекция "Инспекция
по труда"- Варна не е било изпълнено. От събраните по делото доказателства,
в т.ч. справка изготвена лично от счетоводителя на дружеството и подписана от
работодателя се признавало допуснатото нарушение към всички служители т.е.
приемат че всички служители са положили добросъвестно труд през м. октомври
2018г., но към момента на проверката не им е било изплатено трудовото
възнаграждение за положения труд. Установено,
било че в конкретния случай нарушението не е било отстранено веднага след
извършване на документалната проверка и още преди съставянето на АУАН, който
сам по себе си също мотивира безспорен извод за търсене на административнонаказателна
отговорност.
В съдебно заседание касаторът се
представлява от юрк. Б.Н.., който поддържа касационната жалба. Моли за отмяна
на обжалваното решение и потвърждаване на наказателното постановление.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът „Черно море“ АД не изразява
становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна
прокуратура-Варна дава заключение за основателност на касационната жалба.
Счита, че решението е постановено при нарушение на процесуалните правила и
закона. В решението на въззивния съд е обсъдено нарушение на чл. 128, т. 2 КТ,
докато отговорността на ответника е ангажирана за нарушение по чл. 415, а. 1 КТ. Моли за за отмяна на въззивното решение и потвърждаване на НП.
Касационната жалба е подадена от надлежна
страна и в законоустановения срок, поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на производството пред ВРС е НП № 03-010122
от 20.12.2018г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което
за нарушение на чл. 415, ал. 1, вр. чл. 416, ал. 5 КТ на „Черно море“ АД е
наложена имуществена санкция в размер на 1500лв. НП е издадено въз основа на
АУАН № 03-010122/14.12.2018г., с който е констатирано, че дружеството в
качеството си работодател, не е изпълнило задължително предписание № 2 на контролен
орган, дадено с Протокол № ПР1814045/24.04.2018г. на Дирекция „Инспекция по
труда" Варна. Предписанието се основава представена при проверката справка
за неизплатени трудови възнаграждения към 10.12.2018 в това число и за месец
февруари 2018 на 219 работници и служители в размер на 104916,21лв., съгласно с
чл. 128, т. 2 КТ във връзка с чл. 270, ал. 2 и ал. З КТ със срок на изпълнение
14.06.2018г. Прието е, че нарушението е извършено на 15.06.2018г. в гр. Варна, **************-
седалище и адрес на управление на дружеството.
За да отмени наказателното постановление
ВРС е приел, че според АНО дружеството е извършило 219 бр. отделни
административни нарушения на чл. 128, т. 2 КТ, за които е наложено само едно
наказание. Наказването на нарушителя с едно наказание за няколко нарушения
нарушава правото му на защита, като се нарушава и императивната разпоредба на
чл. 18 от ЗАНН, която установява принципа за налагане и изтърпяване на отделно
наказание за всяко отделно административно нарушение.
Обжалваното
решение е валидно, като постановено в необходимата форма и от съдията,
разгледал делото. Правният спор е подсъден на районния съд и местно подсъден на
Районен съд – Варна като първа съдебна инстанция, а решението е постановено от
едноличен съдебен състав, съгласно правилата на ЗАНН. Проверяваният съдебен акт
е и допустим, тъй като съдът е бил надлежно сезиран с редовна и допустима жалба
срещу подлежащ на обжалване акт на правораздаване.
Неоснователно е оплакването в касационната жалба
за това, че ВРС се е произнесъл по недопустима жалба, т.к. процесното НП не
обжалвано в срок и поради това е влязло в сила.
Относно
съобщаването на наказателното постановление по преписката е представено писмо
изх.№ /НП/10122/11.01.2019г. и известие за доставяне ИД PS 9000 02Х8В6 Е, видно от което е направен опит за съобщаване на НП, чрез изпращането му по пощата с
обратна разписка. В същата е отбелязан отказ за получаване, а в наказателното
постановление е отразено, че същото е връчено на 15.01.2019 г. по реда на чл.
58, ал. 2 ЗАНН. По преписката липсват доказателства за предприето връчване на
НП от АНО, в това число и такива съдържащи констатации, че нарушителят не е
намерен на посочения от него адрес и че новият му адрес е неизвестен, поради
което не може да се приеме за изпълнена хипотезата на чл. 58, ал. 2 ЗАНН. Не са
приложени и такива за надлежно оформен отказ да бъде получено наказателното
постановление, нито за връчване срещу подпис на длъжностно лице при нарушителя,
натоварено да поема книжата – чл. 180, ал. 5 НПК, с оглед препращането в чл. 84 ЗАНН. Поради това настоящата касационна
инстанция приема, че наказателното постановление не е било съобщено на
посочената от АНО дата - 15.01.2019 г. Жалбата срещу НП, депозирана на 05.02.2019г.
е подадена в 7-дневния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, поради което правилно ВРС я
е разгледал като допустима.
Така постановеното решение е неправилно.
Основателни са
касационните оплаквания, че относимите по делото обстоятелства са останали
неизяснени, като ВРС приемайки, че се дължи заплата на повече от един служител
и излагайки мотиви свързани с нарушение на чл. 128 т. 2 от Кодекса на труда, при
ангажирана с НП отговорност за нарушителя по нарушение съгласно чл. 415 ал. 1 КТ е допуснал съществено процесуално нарушение, съставляващо касационно
основание за отмяна на решението по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК.
Във въззивното
решение е прието, че отговорността на „Черно море“ АД е ангажирана за нарушение на чл. 128, т. 2, вр. чл. 270, ал. 3 КТ - за
това, че в качеството на работодател, дружеството не е изплатило дължимите
трудови възнаграждения за месец февруари 2018г. на 219 работници и служители в
посочен общ размер от 104916,21 лв. От друга страна с оспореното НП № 03-010122
от 20.12.2018г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна спрямо
дружеството е ангажирана административнонаказателна отговорност за нарушение по
чл. 415, ал. 1 КТ (в редакцията към Д.В. бр. 58 от 2010 г., в сила от
30.07.2010 г.) – неизпълнение на задължително предписание на контролен орган за
спазване на трудовото законодателство.
По този начин първоинстанционният
съд не е изложил мотиви във връзка с повдигнатото обвинение,
с което е допуснато нарушение на чл. 348,
ал. 1, т. 2 във вр. с ал. 3, т.
2, предл. първо от НПК. В
съдържанието на касираното решение липсва излагане на фактическите
обстоятелства, събраните доказателства и направените вследствие на тях правни
доводи и аргументи. Настоящата съдебен състав намира, че въззивният съд не е
изпълнил задължението си за изясняване на фактическата обстановка по делото
относно спорните факти, не е извършил проверка на фактическата обстановка,
посочена от АНО в обжалваното наказателно постановление, не е обсъдил събраните
доказателства с оглед проверка и преценка налице ли е вмененото нарушение, не е
извършил преценка на доказателствата по делото и възраженията на наказаното
лице, поради което касационната инстанция е в обективна невъзможност да извърши
преценка относно законосъобразността на постановения съдебен акт.
Предвид
изложеното настоящата инстанция намира, че обжалваното решение следва да се
отмени и делото да се върне на ВРС за ново разглеждане от друг състав, при
което въззивната инстанция следва въз основа на установените факти да извърши
проверка и преценка на доказателствата по делото, както и за съставомерността
на деянието.
Воден от горното и на
основание на основание чл. 222,
ал. 2, т. 1 от АПК във вр. с чл. 221,
ал. 2, предложение второ от АПК, във вр. с чл. 63, ал.
1 от ЗАНН, настоящият състав на административния съд като
касационна инстанция
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 260251/19.06.2020 г., постановено по НАХД № 2216/2020 г. на Районен съд Варна, с което е отменено Наказателно постановление № 03-010122/20.12.2018 г., издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Варна, с
което на „Черно море“ АД на основание чл. 416, ал. 5 във вр, чл. 415, ал. 1 КТ
е наложена имуществена санкция в размер на 1500.00 /хиляда и петстотин/ лв. за нарушение на чл. 415, ал. 1 КТ.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг
състав на Районен съд Варна.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.