РЕШЕНИЕ
№ 74
гр. Враца, 21.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на седемнадесети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Калин Тр. Т.
при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова-Цветкова
като разгледа докладваното от Калин Тр. Т. Търговско дело №
20241400900052 по описа за 2024 година
Производството е по обективно съединени осъдителен иск за заплащане
на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
причинени от ПТП, с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ вр. чл. 380 КЗ, във вр.
с чл. 45 и чл. 52 ЗЗД и акцесорен иск за заплащане на мораторна лихва за
забава върху претендираното обезщетение с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД
във вр. с чл.409 от КЗ
В исковата молба ищецът Т. Ц. Ю., ЕГН: ********** от град Криводол,
чрез адв. Н. Д. – ШАК, твърди, че на 22.03.2024г. около 20:15ч. на път III -
101, в района на км 17+500 пред табелата за град Криводол, е настъпило ПТП,
при което л.а. марка „Фолксваген“, модел „Лупо”, с рег. № М *** СА,
управляван от правоспособния водач Д. Н. С., ЕГН: **********, с адрес: град
Враца, кв. „***“ ***, *** и собственост на М. Д. Н., ЕГН: **********, в който
е бил пътник на предна седалка, при движение с несъобразена с пътните
условия скорост, е изгубил контрол и се блъснал в л.а. марка „Опел“, модел
„Астра“, с рег. № СА ***МТ, собственост на ОДМВР Враца, ЕИК: ***,
управляван от П. И. П., ЕГН: **********, с адрес: ***. Поддържа, че
механизмът за настъпване на процесното ПТП е описан в Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица с рег. № 156/22.03.2024г. с рег. № 967000 -
4340/25.03.2024г. на ОД МВР Враца и че по случая е образувано ДП №
24/2024г. по описа на ОСлО при ОП Враца. Посочва, че в резултат на
настъпилото ПТП е претърпял комоцио церебри, мозъчно сътресение, без
вътречерепна травма, фрактура на ключицата на лявата ръка - фрактура
1
клавикуле синистра, и е транспортиран до „МБАЛ Христо Ботев“ АД,
Хирургично отделение, където е приет за лечение за периода от 22.03.24г. до
26.03.24г. Поставена му е имобилизация с превръзка тип митела за срок от 30
дни, назначена е терапия и амбулаторно проследяване от ортопед -
травматолог. Изтъква, че към датата на събитието е било налице валидно
застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите на л.а. марка „Фолксваген“, модел “Лупо”, с
рег. № М *** СА с ответната ЗК „Лев Инс" АД, учредено с полица №
BG/22/123001407809, с начална дата на покритие 13.05.2023г. и валидна до
12.05.2024г., предоставящо покритието по чл. 493 от КЗ. Твърди, че на
16.04.2024г. е представил пред ответната страна застрахователна претенция по
реда на чл. 380 от КЗ, ведно с пълномощно, констативен протокол за ПТП с
пострадали лица, медицински документи, доказващи причинените телесни
увреждания и фактури за заплатени разходи, която е администрирана и е
образувана щета № 0000-1000-03-24-7325/16.04.2024 г. Въпреки
представянето на необходимия набор от документи по смисъла на чл. 4, ал. 3
от КЗ, е получил отговор на 17.04.2024г., обективиран в писмо с изх. № 3416
от ответника, с който е уведомен, че следва да предостави влязъл в сила краен
акт на наказателното производство и други неизготвени към настоящия
момент документи, който отговор приема за отказ на ответника. Поддържа, че
след приключване на болничното лечение е продължил лечението си в
домашни условия, че се нуждае от чужда помощ при изпълнение на
ежедневните си занимания и тоалет и че изпитва болки и пие обезболяващи.
Влошеното здравословно състояние се отразява тежко и на психиката му -
чувства се много зле, става потиснат, затваря се в себе си, изпитва постоянно
чувство на страх, тревожност, безспокойство, загубва апетита си, страда от
безсъние, стряскане, кошмари, трудно се концентрира, става разсеян,
раздразнителен и самовглъбен.
Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК ***, гр. София, чрез пълномощник
адв. И. М. от АК-Враца, в срока по чл.367, ал.1 ГПК, в отговора на исковата
молба оспорва изцяло предявената искова претенция за неимуществени вреди
- по основание и по размер. Оспорва твърденията на ищеца за виновно
поведение на водача на лек автомобил марка „Фолксваген", модел „Лупо" с
peг. № М***СА, което да е в причинна връзка с механизма на транспортното
произшествие от 22.03.2024г., довело до настъпване на заявените телесни
травми за пострадалия. Въвежда възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия за настъпване на травмите, поради
обстоятелството, че е бил без поставен обезопасителен колан, което е довело
до настъпване на телесните травми в конкретния им морфологичен характер и
тежест за пострадалия. Твърди, че описаните телесни увреди не са със
заявения интензитет, тъй като след четиридневния престой в болницата е
2
освободен в добро общо състояние, с добър изход от заболяването, без да му е
издаден болничен лист. Възразява против констатациите в исковата молба, че
след приключването на болничното лечение ищецът се нуждае от чужда
помощ при изпълнение на ежедневните си занимания и тоалет и това оказва
негативно влияние върху психиката му и целия бъдещ живот. Оспорва
претенцията за неимуществени вреди и по размер, като поддържа, че същата е
прекомерна и заявена в противоречие с чл. 45 ЗЗД и с принципа за
справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД. Моли съда да отхвърли предявеният
иск и да му присъди разноски; възразява срещу искането за присъждане в
полза на ищеца на направени по делото разноски.
С допълнителна искова молба ищецът поддържа изложеното в исковата
молба, като излага и допълнителни аргументи. Заявява също, че поддържа
доказателствените си искания като ги аргументира.
В срока по чл.373, ал.1 от ГПК по делото е постъпил отговор от
ответника на допълнителната искова молба, в който същият заявява, че изцяло
поддържа изложеното в отговора на исковата молба, излага и допълнителни
аргументи, които подкрепя с посочването на съдебна практика.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства, материалите по досъдебно производство № 24/2024г. по описа
на ОСлО – Враца, № 2150/2024г. по описа на РП-Враца, както и заключенията
на вещите лица по изготвените съдебно-автотехническа и съдебно-
медицинска експертизи, намери за установено следното:
Не се спори между страните и от доказателствата по делото се установи,
че на 22.03.2024г. около 20:15ч. на път III - 101, в района на км 17+500 пред
табелата за град Криводол, е настъпило ПТП, при което л.а. марка
„Фолксваген“, модел „Лупо”, с рег. № М *** СА, управляван от
правоспособния водач Д. Н. С., ЕГН: **********, в който ищецът Т. Ц. Ю.,
ЕГН: ********** от град Криводол е бил пътник на предна седалка, при
движение с несъобразена с пътните условия скорост, е изгубил контрол и се
блъснал в л.а. марка „Опел“, модел „Астра“, с рег. № СА ***МТ, собственост
на ОДМВР Враца, ЕИК: ***, управляван от П. И. П., ЕГН: **********.
За произшествието е съставен Протокол за оглед на местопроизшествие
от 22.03.2024 г. от следовател при РУ- гр.Враца, след посещение на мястото на
ПТП, в който са описани времето, мястото, участниците в произшествието,
състоянието на пътното платно, разположението на ППС и пострадалите и др.
Към протокола са приложени схема и фотоалбум. Произшествието е
3
документирано и с Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
156/22.03.2024 г., след посещение на мястото от дежурни служители ПТП при
сектор ПП при ОД на МВР-Враца. В протокола сред пострадалите лица е
посочен и Т. Ц. Ю. – пътник на предна седалка в лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Лупо”, с рег. № М *** СА, който е получил фрактура на
лява раменна става и комоцио, транспортиран с линейка до ЦСМП-МБАЛ
„Хр. Ботев”, гр.Враца, настанен в ХО на болницата без опасност за живота. В
протокола е отразено, че по случая е образувано досъдебно производство №
24/2024г. по описа на ОСлО – Враца.
За установяване механизма на процесното ПТП и наличие на причинно-
следствена връзка между произшествието и настъпилите щети по делото е
назначена съдебно-автотехническа експертиза. На база на приложените по
делото доказателства и тези по досъдебно производство № 24/2024г. по описа
на ОСлО – Враца, вещото лице е дало заключение, че от техническа гледна
точка ПТП е настъпило при следния механизъм: На 22.03.2024 г. около 20,00
часа на път III-101 (Враца - Криводол) на км 17+500, в тъмната част от
денонощието при ясно време, сухо пътно платно и нормална видимост, лек
автомобил „Фолксваген Лупо“ с per. №М***СА се е движил в участък от пътя
в посока от гр. Криводол към гр. Враца със скорост от около 92 км/ч. В
определен момент водачът на лекия автомобил е бил заслепен от
насрещнодвижещ се лек автомобил, поради което е загубил напречна
устойчивост и в процес на аварийно спиране се отклонил първо в дясно, а след
това и ляво, навлизайки в несрещното платно за движение. По същото време
лек автомобил „Опел Астра“ с per. № СА***МТ се е движил в участъка на
ПТП-то в посока от гр. Враца към гр. Криводол в полагащата му се лента за
движение на ППС със скорост към момента на възникване на опасността от
около 59 км/ч. Водачът на лек автомобил „Опел Астра“ с per. №СА***МТ,
намирайки се на около 43 метра от мястото на удара, е видял и възприел, като
опасност от ПТП, навлезлият срещу него в лентата му на движение лек
автомобил „Фолксваген Лупо“ с per. №М***СА, но поради липса на
разстояние - попадане на мястото на удара в опасната му зона на спиране, с
предната част на лекия автомобил в областта на предната броня се блъснал с
насрещно движещия се „Фолксваген Лупо“ с per. №М***СА в областта на
лява странична част. В резултат на удара под действието на инерционните
сили лек автомобил „Фолксваген Лупо“ с per. №М***СА е продължил
движението си напред и в ляво по посока на огледа, след което се установил в
покой извън платното за движение с предната си част насочена към гр. Враца.
Вследствие на удара под действието на инерционните сили лек автомобил
„Опел Астра“ с per. №СА***МТ се отклонил в дясно по посоката си на
движение, след което се установил в покой с предната си част в левия банкет
на платното за движение. В следствие на настъпилото ПТП, водачът на лек
автомобил „Фолксваген Лупо“ и пътника в него Т. Ц. Ю. от гр. Враца и
4
пътника в лек автомобил „Опел Астра“ Т. В. Т. от гр. Криводол са получили
описаните в медицинските документи наранявания. Според заключението от
техническа гледна точка травмите, получени в резултат на станалото ПТП на
пътника Т. Ц. Ю., са в резултат на удара между двата автомобила, при който е
деформирана лявата странична част на купето на лек автомобил „Фолксваген
Лупо“. Деформирана е предната лява врата и двете напречни странична
колонки на лекия автомобил. Деформацията е с ширина 2,3 метра и дълбочина
45 см навътре в купето, при което е деформирана предната лява седалка с
изместване Н.сно на същото разстояние, следствие на което облегалката на
седалката и тялото на водачката на автомобила е влязло в съприкосновение с
лявата страна на тялото на пътника Т. Ц. Ю.. Получените увреждания
отговорят да са настъпили при посочения по горе механизъм. От
заключението се установява също, че водачката на лек автомобил „Фолксваген
Лупо“ при станалото ПТП е използвала предпазен колан, но няма обективни
данни пътника на предната дясна седалка Т. Ц. Ю. да е бил с поставен
предпазен колан.
Заключението по изпълнената съдебно-автотехническа експертиза не е
оспорено от страните и съдът го приема като обективно, компетентно и пълно,
изясняващо относими към предмета на делото факти и обстоятелства.
Страните по делото не спорят относно съществуването на валидно
застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, обективирано в застрахователна полица №
BG/22/123001407809, с начална дата на покритие 13.05.2023г. и валидна до
12.05.2024г., сключена при ответното застрахователно дружество, с която се
покрива отговорността на водача на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел
“Лупо”, с рег. № М *** СА - Д. Н. С., ЕГН: **********; настъпването на
процесното ПТП на 22.03.2024 г.; предявена от ищеца пред застрахователя
извънсъдебна претенция на 16.04.2024г. за изплащане на застрахователно
обезщетение за причинени неимуществени вреди, въз основа на която в
дружеството е образувана преписка по щета № 0000-1000-03-24-
7325/16.04.2024 г. и неизплащане на претендираното застрахователно
обезщетение от застрахователя към момента на подаване на исковата молба,
поради което, на основание чл.146, ал.1, т.4 от ГПК, с определението по чл.374
от ГПК съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване тези
обстоятелства.
За установяване на причинените на ищеца травматични увреждания,
техния интензитет и продължителност на лечение по делото са представени
писмени доказателства (медицинската документация на ищеца, съхраняваща
се в МБАЛ „Христо Ботев" АД, гр.Враца), назначена е и е изпълнена съдебно-
5
медицинска експертиза и са събрани гласни доказателства.
От представената медицинска документация се установява, че след
настъпване на ПТП пострадалият Т. Ц. Ю. е транспортиран с линейка до
ЦСМП-МБАЛ „Хр. Ботев”, гр.Враца, след което е настанен в ХО на
болницата, където му е поставена диагноза: Мозъчно сътресение. ГКС - 15 т.
Счупване на лява ключица. В анамнезата е отразено, че пострадалият е
твърдял, че е губил съзнание, оплаквал се от болки в ляво рамо, лява
предминшица и лява ТБС. При приемането бил в задоволително общо
състояние, контактен и ориентиран. Нормален соматичен статус. Имал болка
при пипане в ляво рамо, лява предмишница и лява ТБС. Параклиника - б.о. От
направената рьо графия на лява предмишница - без данни за травматични
изменения на обхванатите кости. От рьо графия на бял дроб - б.о. От рьо
графия на лява раменна става - счупване във външния край на лява ключица.
От рьо графия на лява ТБС - без травматични увреждания. От рьо графия на
череп - без травматични увреждания на обхванатите кости на черепната кутия.
От УЗИ на коремни органи - без СПТ в корема. На 26.03.2024 г. е извършен
консулт с д-р Ралчовски от ОТО - наличие на счупване на акромиална част на
лява ключица. С мнение за частично отбременяване на ЛГК и мека
имобилизация с превръзка тип „Митела“ за срок от 30 дни и амбулаторно
проследяване от ортопед травматолог. По време на престоя на пострадалия е
проведено медикаментозно лечение. Пострадалия е бил за лечение в
отделението от 22.03.2024 г. до 26.03.2024 г., когато е изписан в добро общо
състояние без ОНС и МРД и дадени указания. (ксерокопие от Епикриза от ХО
при МБАЛ „Христо Ботев“ АД гр. Враца, (ИЗ №3765).
От заключението на вещото лице по назначената и извършена съдебно-
медицинска експертиза по писмени данни, което съдът приема като
професионално и компетентно изготвено, неоспорено от страните, изготвено
след изследване на материалите по делото и личен преглед на пострадалия, се
установи, че в резултат на процесното ПТП на 22.03.2024 г. ищецът е получил
следните увреждания: Счупване на лява ключица, което му е причинило
трайно затруднение на движенията на горен ляв крайник. Налице е причинно-
следствена връзка между полученото от ищеца увреждане и процесното ПТП.
Според заключението, лечението което е било проведено на пострадалия е
било медикаментозно и консервативно, като няма медицински данни как е
протекъл възстановителния период след изписване от болничното заведение.
В резултат на посоченото счупване ищецът е търпял болки и страдания с
интензитет характерен за този вид травми, които постепенно са отзвучавали
по време на възстановителния период. Посоченото увреждане е довело до
неудобства в ДЕЖ, свързани с функцията на горен ляв крайник по отношение
на самообслужването. От заключението се установява също, че към момента
ищеца търпи болки при определени условия, свързани с промяна на времето
или физическо претоварване на горен ляв крайник. Оздравителният период е
от порядъка на 2-3 месеца. Не са налице усложнения в общото здравословно
състояние на ищеца, вследствие претърпяното ПТП. В заключението е
6
отразено също, че не може да се отговори по медицински път дали при
настъпване на ПТП ищецът е бил с поставен обезопасителен колан, но дори и
да е бил с такъв, същият не е имал никаква превантивна функция, имайки
предвид механизма на ПТП, както и механизма на получаване на
увреждането, а именно - страничен удар в лекия автомобил, в който се е возил
и факта, че същият си е ударил лявото рамо в облегалката на водача на лекия
автомобил, т.е. инерционните сили са действали настрани, а не напред.
Във връзка с изготвяне на заключението, на 02.09.2024 г., на ищеца е
извършен преглед от вещото лице д-р К.. Ищецът се оплаквал от болки при
елевация, претоварване и промяна на времето. При прегледа е установено, че
движенията в ляво рамо - б.о., че се чува хрущене и се опипва лека подутина
във външния край на лява ключица. От направената рьо графия - състояние
след счупване във външния сегмент на лява ключица.
Изслушано в съдебното заседание вещото лице, изготвило съдебно-
медицинската експертиза поясни, че по принцип диагнозата "комоцио"
(загубата на съзнанието) следва да бъде поставена освен по сведение от самия
пострадал, и да се подкрепи и от определени оплаквания - световъртеж,
главоболие, гадене, повръщане, както и от инструментални изследвания, най-
често направени със скенер (компютърен томограф), при които се проследяват
изменения в самия мозъчен паренхим. В случая на пострадалия не са правени
такива изследвания, за да бъде подкрепена поставената му диагноза
"комоцио". За това, при липсата на тези доказателства, вещото лице не може
да приеме, че съществува такава диагноза. Според вещото лице пострадалият
е твърдял, че има загуба на съзнание, но в анамнезата не е отразено, че има
главоболие, световъртеж, гадене и повръщане и не му е правено
инструменталното изследване, т.е. поставената му диагноза „комоцио” не е
подкрепена с никакви други доказателства. Проведено е лечение, което е
стандартно.
Заключението на вещото лице по изготвената съдебно-медицинска
експертиза по писмени данни не е оспорено от страните и съдът го приема
като обективно, компетентно и пълно, изясняващо относими към предмета на
делото факти и обстоятелства.
За установяване на преживените от пострадалия болки, страдания и
неудобства в резултат на извършеното ПТП, по делото са разпитани като
свидетели В. К. И. - майка на ищеца, и Д. Р. А. – колега на ищеца.
Свидетелката В. И. твърди в показанията си, че след като разбрала за
инцидента вечерта, към 21.00ч. на 22.03.2024г., отишла в Спешното отделение
към МБАЛ „Христо Ботев" в гр.Враца. Видяла сина си след като му било
направено рентгеново изследване. Той ходил сам в коридора наклонен на една
7
страна, изглеждал като пиян и бил много зле. Казал на свидетелката, че много
го боли рамото и главата и че не помнел нищо. От Спешното отделение
ищецът бил преместен в отделение "Хирургия". Свидетелката твърди, че
преоблякла сина си и се прибрала у дома си; когато отишла на другата сутрин
той лежал на леглото и му били включени системи; след като изтекла
системата, го преоблякла и измила, защото целият бил в кръв. Свидетелката
ходила на свиждане на сина си в болницата и му помагала с тоалет, с храна, с
абсолютно всичко. Според свидетелката пострадалият престоял в болницата
повече от седмица, около 10 дни, а след като бил изписан от болницата, си
дошъл в къщи. Свидетелката твърди също, че синът й близо два месеца и
половина не е ходил на работа и до днес се оплаква, че ръката го боли, когато
застуди времето, както и че за тези болки синът й приема медикаменти -
Аулин, обезболяващо. От показанията на свидетелката се установява също, че
преди инцидента синът й работил в строителството като общ работник,
занимавал се с физически труд и бил добре, а сега близо три месеца си седи в
къщи и не ходи на работа. Оплаквал се от болки и подуване в ръката си и за
това свидетелката не му дава да работи. Свидетелката твърди също, че
инцидента със сигурност се е отразил психически на сина й, защото го вижда
по-затворен, стои си вкъщи, не излиза с приятели, както преди, не се вози при
някой в автомобил, защото се страхува, а сам си шофира неговият автомобил.
Свидетелят Д. А. твърди в показанията си, че за първи път е видял
ищеца около две-три седмици след инцидента, посетил го в неговия дом.
Доколкото свидетелят разбрал и от майка му, ищецът имал проблем с мозъка -
някакво сътресение, и ключицата на рамото му била счупена. Това свидетелят
знае от близките на ищеца. Свидетелят твърди, че ищецът не бил в добро
състояние, била му превързана ръката. Посочва, че преди инцидента с Т.
работели заедно в строителството - правили покриви, но откакто станал
инцидента, ищецът не е в състояние да работи, защото тази работа е тежка и
има много движение и с крака и с ръце и се натоварва физически, поради
което не е идвал на работа. Ищецът споделил на свидетеля, че откакто е
станало по-студено времето, усеща дискомфорт и болки в ключицата. Същият
е станал по-уплашен явно от това, което е станало – инцидента, и се е
травмирал. Свидетелят твърди също, че на ищеца е пострадала лявата му ръка,
а силната му ръка е дясната.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като обективни,
8
непротиворечиви и преки, кореспондиращи си помежду си и с останалия
доказателствен материал, при което следва да бъдат ценени при
постановяването на решението. При преценка на показанията на свидетелката
В. И. съдът отчита възможната нейна заинтересованост от изхода на делото,
предвид близката й родствена връзка с ищеца и обстоятелството, че същите не
кореспондират напълно с установеното в заключенията на вещите лица, с
оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК.
Въз основа на така възприетите фактически констатации, от правна
страна, съдът намира за обосновани следните изводи:
Предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 380 КЗ, във
вр. с чл. 45 и чл. 52 ЗЗД е допустим. Съгласно нормата на чл. 498 КЗ,
установяваща абсолютна положителна процесуална предпоставка за
допустимост на прекия иск на пострадалия от настъпило застрахователно
събитие срещу застраховател, увреденото лице, което желае да получи
застрахователно обезщетение, следва да отправи първо към застрахователя
писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Ако
застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение
или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или
изплатеното обезщетение, пострадалият може да предяви претенцията си пред
съда. Установи се по делото, че сочените предпоставки са налице – писмена
претенция от ищеца от 16.04.2024г. и отказ на застрахователя да определи и
изплати обезщетение. Не е оспорена и материално – правната легитимация на
ответника.
Правната норма на чл. 432, ал. 1 КЗ урежда и гарантира правната
възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на
претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или
отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключил договор за
застраховка "Гражданска отговорност", обезпечаваща неговата деликтна
отговорност. Основателността на прекия иск предполага установяване при
условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1.
настъпилото ПТП и неговия механизъм, 2. противоправното поведение на
виновния водач, 3. претърпените неимуществени вреди и 4. наличието на
пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5. ответникът да е
застраховател на гражданската отговорност на причинилия произшествието
водач. Вината съгласно установената с нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД законова
9
презумпция се предполага.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните доказателства намира, че е
налице кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на
деликта.
От Протокола за оглед на местопроизшествие от 22.03.2024г. и
Констативния протокол за ПТП с пострадали лица от 22.03.2024 г., по делото
безспорно се установи настъпването на пътнотранспортно произшествие на
22.03.2024 г. около 20,00 часа на път III - 101 в района на км 17+500 пред
табелата за град Криводол, причинено виновно от Д. Н. С., ЕГН: ********** -
водач на лек автомобил „Фолксваген“, модел „Лупо”, с рег. № М *** СА,
която е нарушила правилата за движение по пътищата, в резултат на което е
причинила неимуществени вреди на ищеца Т. Ц. Ю., който е бил пътник на
предна дясна седалка в автомобила.
От заключението на съдебно-автотехническата експертиза се установи
механизма на процесното ПТП: На 22.03.2024 г. около 20,00 часа на път III-
101 (Враца - Криводол) на км 17+500, лек автомобил „Фолксваген Лупо“ с per.
№М***СА движейки се в посока от гр. Криводол към гр. Враца със скорост от
около 92 км/ч., се отклонява и навлиза в несрещното платно за движение,
където се блъска в лек автомобил „Опел Астра“ с per. № СА***МТ, който се е
движил в участъка на ПТП-то в посока от гр. Враца към гр. Криводол в
полагащата му се лента за движение на ППС със скорост около 59 км/ч.,
вследствие на което пътника в лек автомобил „Фолксваген Лупо“ Т. Ц. Ю. е
получил описаните в медицинските документи наранявания.
Наличието на причинно-следствена връзка между произшествието и
настъпилите щети на ищеца е установено от заключенията по изпълнените
съдебно-автотехническа и съдебно-медицинска експертизи.
С оглед на изложеното, след съвкупна преценка на събраните
доказателства, съдът приема за установен механизма на процесното ПТП и
причинно-следствената връзка между настъпилото ПТП и вредоносните
последици.
От посочените по-горе доказателства се установява и виновното и
противоправно деяние на водача на лекият автомобил „Фолксваген Лупо“ с
per. №М***СА - Д. Н. С., която е нарушила чл.21, ал.1 от ЗДвП, движейки се с
превишена скорост от 92.00 км.ч., при максимално разрешена във въпросния
участък скорост от 90 км.ч. навлязла в насрещното платно за движение и
причинила ПТП.
Субективният елемент от състава на гражданския деликт - вината,
съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД се презюмира, като в тежест на ответника бе да
10
проведе обратно доказване, като ангажира съответни доказателства за липсата
й. Такива не са представени по делото.
Безспорен по делото е и фактът, че гражданската отговорност на
виновния за произшествието водач на „Фолксваген Лупо“ с per. №М***СА -
Д. Н. С., е застрахована при ответното дружество и събитието е настъпило в
срока на покритие на застрахователната полица.
Събраните в настоящото производство доказателства (медицински
документи, заключения по медицинската и съдебно-автотехническата
експертизи и гласни доказателства) дават основание за извод, че при
процесното ПТП ищецът е получил телесни увреждания, а именно: счупване
на лява ключица и е претърпял болки, страдания и неудобства, окачествени от
съдебната практика като неимуществени вреди. Същите са в пряка причинна
връзка с произшествието и поведението на водача на застрахования
автомобил, тъй като се установи, че ищецът е пострадал именно при
посоченото ПТП.
Изложеното дава основание на съда да приеме, че по делото е доказано
по безспорен начин основанието за възникване на прякото право на ищеца по
чл. 432, ал. 1 от КЗ срещу застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите за справедливо обезщетяване на
претърпените при застрахователното събитие болки и страдания по критерия
на чл. 52 от ЗЗД.
Спорен по делото е въпросът за размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди, с оглед приложението на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно
убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са
в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното
определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се
отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят всички
конкретни обстоятелства около самото произшествие, броя, произхода, вида,
характера и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента,
продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или
са приключили, възрастта на пострадалия, както и икономическата
11
конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата
във връзка с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите. Следва да се посочи, че на обезщетяване
подлежат не само съзнаваните болки, страдания и неудобства, причинени от
увреждането и явяващи се пряка и непосредствена последица от него, но и
самото понасяне на увреденото състояние. В този смисъл са и дадените
разяснения в ППВС № 4/1968 г., съгласно които понятието "справедливост" не
е абстрактно понятие и е свързано "с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства" каквито са "характера на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.".
В процесния случай ищецът Т. Ц. Ю. е получил счупване на лява
ключица, причинило трайно затруднение на движенията на горен десен
крайник и болка и страдание. Лечението за счупването на ключицата е било
медикаментозно и консервативно. Ищецът е бил хоспитализиран в ХО при
МБАЛ „Христо Ботев“ АД – Враца, като проведеното болнично лечение е
било 4 дни, като няма медицински данни как е протекъл възстановителния
период след изписване от болничното заведение. На ищеца не са извършвани
операции за наместване на счупената ключица и фиксация с ОМ.
Възстановителният период за счупената ключица е от порядъка на 2-3 месеца
при липса на усложнение и нормален оздравителен процес, като посоченото
увреждане подлежи на възстановяване. Не са налице усложнения в общото
здравословно състояние на ищеца, вследствие претърпяното ПТП. През
възстановителния период пострадалия е търпял неудобства, свързани с
функцията на горен ляв крайник по отношение на самообслужването, но
същите са обичайни за подобен род ситуации. Пострадалия е търпял болки и
страдания от уврежданията в областта на счупената лява ключица, характерни
за този вид травми, като същите са били купирани със съответните
медикаменти и постепенно са отзвучали по време на възстановителния
период. Понастоящем ищецът търпи болки при определени условия, свързани
с промяна на времето или физическо претоварване на горен ляв крайник.
Обема на движенията на лявото рамо на ищеца е възстановен напълно.
Ищецът има субективни оплаквания, но не са налице остатъчни последици от
12
получените увреждания, като такива няма да има и за в бъдеще.
Съдът възприема заключението на вещото лице, изготвило съдебно-
медицинската експертиза и поясненията му в съдебното заседание, че ищецът
не е претърпял мозъчно сътресение, вследствие на процесното ПТП,
позовавайки се на обоснованото изложение на вещото лице, че освен
твърденията на пострадалия, че го боляла главата и не помнел нищо, няма
никакви други доказателства, които да дават основание за поставяне на
диагнозата „комоцио церебри" (загуба на съзнанието), като световъртеж,
главоболие, гадене, повръщане, данни от инструментални изследвания и
проведено специфично лечение.
Като взе тези доказани от ищеца Т. Ц. Ю. вреди, кратката му
хоспитализация, обстоятелството, че не му е извършвано оперативно лечение
и обстоятелството, че няма остатъчни последици от получените увреждания,
като такива няма да има и за в бъдеще, възрастта му - 22 години към момента
на настъпване на ПТП, както и претърпените от него неудобства и
затруднения в битовото обслужване през оздравителния период; не на
последно място преживения стрес от травмиращото събитие, при
съобразяване и на икономическите условия в страната към момента на
настъпване на вредите, а като ориентир съответните нива на застрахователно
покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент, индиция
за икономическите условия, съдът намира, че справедливото в случая
обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД с оглед конкретните обстоятелства
следва да бъде определено в размер 8 000 лева. Този размер на обезщетението
би репарирал в пълна степен причинените на ищеца неимуществени вреди
вследствие на деликта, без да води до неоснователно обогатяване за сметка на
застрахователя.
По възражението за съпричиняване:
За да е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване,
независимо дали е действал или бездействал виновно. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на посочения законов текст е само онзи
конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало,
наред с неправомерното поведение на деликвента, до увреждането като
неблагоприятен резултат. Само това поведение на пострадал, което се явява
13
пряка и непосредствена причина за произлезли вреди би могло да обуслови
извод за прилагане на разпоредбата за съпричиняването. Принос ще е налице
винаги, когато с поведението си пострадалия е създал предпоставки за
възникване на вредите. Съпричиняването подлежи на пълно и главно
доказване от страна на ответника, който с позоваване на предпоставките по
чл. 51, ал. 2 ЗЗД, цели намаляване на отговорността си към увреденото лице.
Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може
да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен
начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той
обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е
улеснил неговото настъпване.
В конкретния случай в отговора на исковата молба е наведено
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия, като пътник в лекия автомобил с твърдения, че същия е пътувал
без поставен предпазен колан по време на настъпването на ПТП, в нарушение
на разпоредбата на чл. 137а от ЗДвП, което е допринесло за настъпване на
телесните увреждания, респ. ако е бил с правилно поставен предпазен колан,
уврежданията нямало да настъпят.
Съдът намира това възражение за неоснователно, тъй като по делото не
се ангажираха категорични доказателства от ответната страна, от които да се
установи, че ищецът, като пътник в лекия автомобил, управляван от Д. С., е
бил без поставен предпазен колан. Заключението на изпълнената съдебно-
автотехническа експертиза не дава категоричен отговор на въпроса дали
ищецът е бил с поставен предпазен колан по време на ПТП. Според същото
няма обективни данни ищецът да е бил с поставен обезопасителен колан. В
заключението на съдебно-медицинската експертиза е отразено, че не може да
се отговори по медицински път дали при настъпване на ПТП ищецът е бил с
поставен обезопасителен колан, но дори и да е бил с такъв, същият не е имал
никаква превантивна функция, имайки предвид механизма на ПТП, както и
механизма на получаване на увреждането, а именно - страничен удар в лекия
автомобил, в който се е возил и факта, че същият си е ударил лявото рамо в
облегалката на водача на лекия автомобил, т.е. инерционните сили са
действали настрани, а не напред.
Въз основа на гореизложеното съдът прави извода, че по делото няма
категорични доказателства за наличието на пряка причинно-следствена връзка
(каузалитет) между непоставянето на предпазен колан от пострадалия и
вредоносния резултат и конкретно, че получената травма на лява ключица не
би била получена, ако е бил с поставен предпазен колан.
14
При това положение и при липсата на други доказателства, то съдът
приема, че липсва принос от пострадалия на вредоносния резултат по смисъла
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, поради което и релевираното от ответника възражение за
съпричиняване, основано на нарушение на чл. 137а от ЗДвП, е недоказано и
неоснователно.
При горните мотиви съдът приема, че предявеният иск за
неимуществени вреди е частично основателен и следва да се уважи, като се
осъди ответното дружество „ЗК Лев инс“ АД да заплати на ищеца Т. Ю.
обезщетение за неимуществени вреди 8000 лева. За горницата над уважения
размер до предявения размер на обезщетение за неимуществени вреди от 60
000 лв., искът не е доказан и следва да се отхвърли като неоснователен.
С оглед частичната основателност на главния иск следва да бъде
разгледана и акцесорната претенция за присъждане на законна лихва върху
определеното обезщетение.
В случая не е спорно, че ищецът е предявил претенцията си пред
ответното застрахователно дружество на 16.04.2024 г.
По отношение договорите за застраховка на гражданската отговорност в
КЗ са предвидени специални правила, съобразно които застрахователят се
задължава: на осн. чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ - да покрие в границите на
определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността
на застрахования за причинените от последния на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие, а на осн. чл. 429, ал. 1, т. 2 КЗ – да покрие
отговорността на застрахования за неизпълнение на негово договорно
задължение. И в двата случая изрично чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ предвижда, че в
застрахователното обезщетение се включват и лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при
условията на чл. 429, ал. 3 КЗ. Следователно от една страна отговорността на
застрахователя спрямо увреденото лице е функционално обусловена от
отговорността на застрахования, включително и по отношение на лихвите за
забава, които последният дължи на увредения. От друга страна в чл. 429, ал. 3,
изр. 2 КЗ изрично лимитира включените в застрахователното обезщетение, а
оттам и в застрахователната сума, лихви за забава като ги ограничава до тези,
които текат от момента на по-ранната от следните дати: датата на уведомяване
на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от
15
застрахования на осн. чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или от датата на уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от увреденото
лице или от датата на предявяване на претенцията на увредения пред
застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение, но не и от
датата на настъпване на застрахователното събитие. По отношение на
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите в
чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ е предвидено, че застрахователят покрива отговорността
на застрахования за лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, т. е. при ограниченията
на чл. 429, ал. 3 КЗ - само в рамките на застрахователната сума и за периода с
начало от уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното
събитие, респ. предявяване на претенция от увреденото лице. В чл. 494, т. 10
КЗ изрично се изключват от застрахователното покритие всички разноски и
лихви извън тези по чл. 429, ал. 2 и ал. 5 КЗ при спазване на условията по чл.
429, ал. 3 КЗ, т. е. не се покриват лихви за периода от датата на деликта до
датата на уведомяване на застрахователя.
След предявяване на претенцията по чл. 498 КЗ за застрахователя е
налице нормативно предвиден срок за произнасяне по чл. 496 КЗ, като
непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно обезщетение е
свързано с: 1/ изпадане на застрахователя в забава – чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2
КЗ, в който случай той дължи лихва за собствената си забава, и 2/ с
възможност увреденото лице да предяви пряк иск срещу застрахователя в съда
на осн. чл. 498, ал. 3 вр. чл. 432, ал. 1 КЗ (в горния смисъл е и решение №
128/04.02.2020 г. по т. д. № 2466/2018 г. на ВКС, І т. о.)
Съобразно посоченото и като се вземе предвид, че според приетите по
делото писмени доказателства (претенция от 16.04.2024 г.) пострадалият Т. Ю.
е заявил пред застрахователя застрахователна претенция за заплащане на
имуществени и неимуществени вреди на 16.04.2024 г., както и че
застрахователят не е определил и изплатил застрахователно обезщетение в
сроковете по чл. 496 КЗ, то застрахователят следва да покрие спрямо
увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава
върху обезщетението за неимуществени вреди от датата на предявяване на
претенцията от увреденото лице - 16.04.2024 г., а след изтичане на срока по чл.
496, ал. 1 КЗ застрахователят дължи законна лихва върху присъденото
обезщетение за собствената си забава.
Следователно претенцията за законна лихва върху обезщетението за
16
неимуществени вреди, считано от 16.04.2024 г. до окончателното изплащане
на сумата, е основателна и следва да бъде уважена.
По разноските:
С оглед изхода на делото всяка от страните има право на разноски.
Ищецът е освободен от задължението за заплащане на държавна такса и
разноски по производството и не претендира такива, поради което ответното
дружество не му дължи разноски.
От пълномощника на ищеца своевременно е поискано присъждане на
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата, за оказана безплатна правна помощ на ищеца. Видно е от
приложения на л. 88 договор за правна защита и съдействие от 17.09.2024 г.,
сключен между адв. Н. Д. от ШАК и ищеца, че са уговорени безплатно
процесуално представителство и защита по настоящото дело на основание
чл. 38, ал.2 вр. с ал. 1, т. 2 от Закон за адвокатурата /ЗА/, т.е. осъществяване на
безплатна адвокатска защита на лице, което е в материално затруднение.
Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА, когато е осъществена безплатна адвокатска
помощ в тази хипотеза, ако насрещната страна дължи разноски, както е в
случая, адвокатът има право на възнаграждение, което съдът определя в
размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА и осъжда
другата страна да го заплати. Това е възнаграждение, което при наличие на
законовите предпоставки се присъжда в полза на самия адвокат, оказал
безплатната помощ и съдействие и за да упражни адвокатът това свое право,
той следва да представи сключен със страната договор за правна защита и
съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно
на основание някоя от хипотезите по чл. 38, ал. 1 ЗА. В конкретния случай
хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА е налице, което е видно от представените
от ищеца документи във връзка с искането му за освобождаване от държавна
такса и разноски на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, които документи са
подробно обсъдени от съда в постановеното по делото Определение №
171/29.05.2024 г.
В случая, с оглед изхода на спора, възнаграждението следва да бъде
определено по чл. 7, ал. 2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, съответно на уважената част от
иска, като изчислено съобразно посочената разпоредба възлиза на сумата
1236, 00 лв. с ДДС. Така на адвокат Н. Д. от ШАК, представлявал безплатно
17
ищеца пред настоящата инстанция, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, се дължи
сума в общ размер 1236, 00 лв. с ДДС, която е съответна на уважената част от
иска за неимуществени вреди /8000, 00 лв./.
Ищецът дължи на ответното дружество, на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК, направените от него по делото разноски по съразмерност в размер 1213,
33 лв. за адвокатско възнаграждение и за възнаграждения на вещите лица по
изпълнените експертизи.
Когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса
или от разноски по производството, осъденото лице е длъжно да заплати
всички дължащи се такси и разноски. Съответните суми се присъждат в полза
на съда – чл. 78, ал. 6 ГПК. Съдебната практика приема, че и в случаите по чл.
78, ал. 6 от ГПК осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се
такси и разноски, но съразмерно с уважената част от исковете (така Решение
№ 311/08.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1144/2018 г., ІV г. о., Решение №
321/30.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1159/2017 г., IV г. о.). Следователно,
доколкото ищецът е освободен от внасяне на държавна такса, на основание чл.
78, ал.6 от ГПК, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати
съразмерно с уважената част от иска сумата 53, 33 лв. разноски за
възнаграждение на вещите лица по изготвените експертизи и сумата 320, 00
лева държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Окръжен съд - гр. Враца.
Така мотивиран, Врачански окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул. „***”, № ***, представлявано от В. И., М. Д. и П.
Д. – изпълнителни директори, ДА ЗАПЛАТИ на Т. Ц. Ю., ЕГН: **********, с
адрес град Криводол, ул. „***” ***, сумата 8 000, 00 (осем хиляди) лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и
страдания от телесни повреди, причинени вследствие на пътно-транспортно
произшествие, настъпило на 22.03.2024 г. около 20:15 часа на път III-101, в
района на км 17+500 пред табелата за град Криводол, по вина на Д. Н. С.,
ЕГН: ********** – водач на застрахован при ответното дружество по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ лек автомобил
18
марка „Фолксваген“, модел „Лупо”, с рег. № М *** СА, ведно със законната
лихва за забава върху тази сума, считано от 16.04.2024 г. до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за обезщетение за
неимуществени вреди с правно основание чл. 432 КЗ вр. чл. 380 КЗ, във вр. с
чл. 45 и чл. 52 ЗЗД в частта за разликата над сумата 8 000, 00 лв. до пълния
претендиран размер от 60 000,00 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА Т. Ц. Ю., ЕГН: **********, с адрес град Криводол, ул. „***”
***, ДА ЗАПЛАТИ на ЗК „Лев Инс" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул. „***”, № ***, представлявано от В. И., М. Д. и П.
Д. – изпълнителни директори, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, направените
по делото разноски по съразмерност в размер 1213, 33 лв. за адвокатско
възнаграждение и за възнаграждения на вещите лица по изпълнените
експертизи.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул. „***”, № ***, представлявано от В. И., М. Д. и П.
Д. – изпълнителни директори, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Н. Н. Д., ЕГН
********** – ШАК, с адрес на кантората ***, на основание чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата, сумата 1236, 00 лв. с ДДС, представляваща адвокатско
възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ и съдействие на Т.
Ц. Ю., ЕГН: ********** - ищец по т.д. № 52/2024г. на Окръжен съд - Враца,
съразмерно с уважената част на иска за неимуществени вреди.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул. „***”, № ***, представлявано от В. И., М. Д. и П.
Д. – изпълнителни директори, ДА ЗАПЛАТИ, на основание чл. 78, ал. 6 от
ГПК, полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд - гр.
Враца сумата 53, 33 лв. разноски за възнаграждение на вещите лица по
изготвените експертизи и сумата 320, 00 лева държавна такса, съразмерно на
уважената част от иска за неимуществени вреди, както и 5 (пет) лева – за
служебно издаване на изпълнителен лист при неплащане на сумата в срока за
доброволно изпълнение.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд - София в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
19