РЕШЕНИЕ
№ 89
гр. Силистра, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и
четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Людмил П. Хърватев
Членове:Анелия Д. Великова
Кремена Ив. КР.а
при участието на секретаря Мирена В. Стефанова
в присъствието на прокурора С. Р. Р.
като разгледа докладваното от Людмил П. Хърватев Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20223400600239 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда №260001 от 21.04.2022г. постановена по НОХД
№168/2020г., Тутракански районен съд е признал подсъдимата М. Д. Р. за
невинна в това, че на 07.01.2010г. в гр.Тутракан, обл.Силистра, като
управител на „Диона“ ЕООД-гр.Тутракан- изпълнител по Договор за
безвъзмездна финансова помощ №BG2006/018-343.10.01-2.02 по Проект
„Стилът в бизнеса-нова визия за успех“ по Програма ФАР, чрез въвеждане в
заблуждение неин представител-З Д Р, заемаща длъжността Главен директор
в ГД „Европейски фондове, международни програми и проекти“, получила
без правно основание чуждо движимо имущество с намерение да ги присвои,
поради което я е оправдал по предявеното обвинение по чл.212, ал.3, вр.с ал.1
от НК.
Съдът е признал подс.Р. за виновна в това, че на 07.01.2010г. в
гр.Тутракан, обл.Силистра, като управител на „Диона“ ЕООД-гр.Тутракан-
изпълнител по Договор за безвъзмездна финансова помощ №BG2006/018-
343.10.01-2.02 по Проект „Стилът в бизнеса-нова визия за успех“ по Програма
ФАР, чрез използване на документ с невярно съдържание-фактура
№**********/16.03.2009г., представена пред МТСП, чрез въведения в
заблуждение неин представител-З Д Р, получила без правно основание чуждо
движимо имущество-паричната сума, възлизаща общо на 2 009,03 лева с
1
намерение да я присвои, поради което и на основание чл.212, ал.3, вр.с ал.1 от
НК и е наложил наказание лишаване от свобода за срок от три години.
На осн.чл.66, ал.1 НК е отложил изпълнението на това наказание за рок
от три години.
На основание чл.212, ал.7, вр.с чл.37, ал.1, т.6 и 7 от НК е лишил
подс.Р. от правото да заема държавни и обществени длъжности, чиито
трудови функции включват разпореждането със средства от държавния и
общински бюджет или средства от ЕС, както и от право да упражнява
професия или дейност, свързани с усвояването на средства от държавния
бюджет или ЕС, за срок от три години.
На осн.чл.212, ал.7, вр.с чл.37, ал.1, т.3 от НК е конфискувал в полза на
държавата 1/27 ид.ч. от притежавания от подсъдимата самостоятелен обект в
сграда с административен адрес гр.Тутракан, ул.“Беласица“ №7, вх.А, ет.3,
ап.8.
Признал е подс.Р. за невинна в това, че на 07.01.2010г. в гр.Тутракан,
обл.Силистра, като управител на „Диона“ ЕООД-гр.Тутракан- изпълнител по
Договор за безвъзмездна финансова помощ №BG2006/018-343.10.01-2.02 по
Проект „Стилът в бизнеса-нова визия за успех“ по Програма ФАР, с цел да
набави за другиго-двамата лектори по проекта-Д Д Р. и Д И Р имотна облага,
възбудила заблуждение у З Д Р, за извършване на преподавателска дейност на
двамата лектори по проекта, които да проведат обучението на
бенефициентите, чрез представяне на неистински документи и с това е
причинила на МТСП имотна вреда-парична сума общо в размер на 6 500,66
лева.
Признал е подс.Р. за виновна в това, че на 07.01.2010г. в гр.Тутракан,
обл.Силистра, като управител на „Диона“ ЕООД-гр.Тутракан- изпълнител по
Договор за безвъзмездна финансова помощ №BG2006/018-343.10.01-2.02 по
Проект „Стилът в бизнеса-нова визия за успех“ по Програма ФАР, съзнателно
се е ползвала от документи с невярно съдържание, представени пред МТСП и
изготвени от Д Д Р. и Д И Р, като на основание чл.305, ал.5, вр.с чл.24, ал.1,
т.3 е приложил правилата за давността и е прекратил наказателното
производство в частта на извършено престъпление по чл.316, вр.с чл.309, ал.1
от НК, поради изтичане на предвидената в закона абсолютна давност за
наказателното преследване по чл.81, ал.3, вр.с чл.80, ал.1, т.4 от НК.
Осъдил е подс.Р. да заплати на МТСП обезщетение за нанесените
имуществени вреди в размер на 2 009,03 лева като е отхвърлил иска като
неоснователен в останалата му част до размера от 20 160,42 лева.
Осъдил е подс.Р. да заплати направените в хода на наказателното
производство разноски.
Потвърдил е взетата спрямо подс.Р. мярка за неотклонение „Парична
гаранция“ в размер на 1000 лева.
Недоволен от постановената присъда е останал прокурор при РП-
Силистра, който счита, че подс.Р. неправилно е била оправдана по някои от
повдигнатите обвинения, поради което иска от въззивната инстанция да
2
потвърди присъдата в наказателно осъдителната част и да я отмени в частта, с
която подсъдимата е била оправдана, като я осъди по предявените обвинения.
В съдебно заседание протеста се поддържа от представителя на Окръжна
прокуратура-Силистра.
Срещу присъдата е подадена жалба и от подс.Р., която я счита за
неправилна, незаконосъобразна и необоснована, както и постановена при
допуснати съществени процесуални нарушения, в частта, с която е призната
за виновна. Предвид на това подсъдимата иска от въззивната инстанция да
отмени присъдата в тази й част, и алтернативно, да отмени присъдата и върне
делото за ново разглеждане от друг състав. Редовно призована, подс.Р. се
явява в съдебно заседание и заявява, че поддържа подадената жалба, като
излага допълнителни съображения подкрепящи направените искания.
Постъпила е жалба и от МТСП, чрез пълномощник Г В Е срещу
присъдата в гражданско осъдителната й част, като жалбоподателя я счита за
неправилна в частта, с която е отхвърлен като неоснователен гражданския иск
над размера от 2009,03 лева, поради което се иска от въззивната инстанция да
измени присъдата, и признае гражданския иск в пълния му претендиран
размер. Редовно призовани, в съдебно заседание не се явява представител на
МТСП.
Силистренски окръжен съд на основание чл.314, ал.1 НПК извърши
цялостна проверка на обжалваната присъда и след като взе предвид доводите
изнесени в протеста и жалбите, становището на страните и доказателствата по
делото установи следното:
Протеста и жалбите са процесуално допустими. Протеста е
неоснователен, а жалбата на подс.Р. е основателна, досежно претенциите за
допуснати съществени процесуални нарушения, макар и не от сочените от
нея.
Съгласно разпоредбата на чл.276, ал.1 НПК, съдебното следствие
започва с доклад на председателя на състава, в който се посочват основанията
за образуване на съдебното производство и предявените граждански искове.
Съгласно ал.3, председателя на състава следва да запита подсъдимия разбрал
ли е в какво се обвинява, след което го поканва да даде обяснения по
обвинението-чл.277, ал.1 НПК.
В случая е налице неизпълнение на задължението на председателя на
състава, да докладва най-напред основанията за образуване на съдебното
производство, като вместо това, той е представил доклад досежно постъпили
документи от МТСП-с.з.на 18.05.2021г.. Едва след това съдът е докладвал
основанието за образуването на съдебното производство, а именно-внесения
обвинителен акт.
След произнасянето по гражданския иск, подс.Р. е декларирала, че
разбира какво е обвинението, но председателя на състава не и е предоставил
възможност да даде обяснения. Нещо повече, тя не е дала обяснение не само в
това съдебно заседание, а и във всички проведени до края на съдебното
производство. Видно от протоколите, в нито едно от проведените девет
съдебни заседания, в които е взела участие подсъдимата, тя не е била
3
поканена от съда, както се изисква от чл.277, ал.1 НПК да даде обяснения по
обвинението. Няма никакви доказателства също така, че подс.Р. изрично и
недвусмислено се е отказала от това свое право. Съдебното следствие по
делото е приключило, и присъдата е постановена без подсъдимата да е дала
обяснения по предявените й обвинения, което е съществено нарушение на
процесуалните правила, довели до ограничаване на правото й на защита.
В последното проведено съдебно заседание на 21.04.2022г., съдът на
осн.чл.286, ал.1 НПК е запитал страните имат ли някакви искания, и след като
не са направени такива, едва след това е предявил на страните писмените и
веществени доказателства на осн.чл.283 и чл.284 НПК.
Преди съдебните прении, подсъдимата е направила възражения
касаещи изтекла погасителна давност, както по отношение на наказанията
съобразно предявените обвинения, така и по отношение на предявения
граждански иск. Следвайки процесуалния ред на съдебното следствие не
става ясно каква процедура е допуснал съдът, като е несъмнено единствено,
че това не са обяснения по реда на чл.277, ал.1 НПК. Съдът е отговорил на
тези възражения, като се е ангажирал в мотивите към присъдата да даде
отговор на възраженията касаещи давността на гражданския иск, но
впоследствие не е сторил това, което на практика е липса на мотиви. Едва
след приключване на тази неясна процедура, съдът е дал ход на съдебните
прении.
Съдът необосновано е променил реда и в началния етап на съдебното
следствие, като е започнал с разпит на вещите лица /които немотивирано са
призовани първи/, а не с разпит на свидетелите.
Императивно определената последователност при събиране на
доказателствата следва строго определена логика, очертаваща
доказателствената стойност на различните източници, и точно в този аспект е
изведена особената тежест на обясненията на подсъдимия, който има правото
да дава такива във всеки един момент от съдебното следствие.
В обвинителния акт е предявено обвинение на подсъдимата по чл.212,
ал.1 от НК, но с присъдата съдът не се е произнесъл по това обвинение. Този
въпрос съдът е решил като обективно е иззел функциите на прокурора и е
предявил ново обвинение на подсъдимата. В т.80 съдът е приел: „Тъй като
положението на подсъдимата не може да бъде влошено с повдигането на две
отделни обвинения за едно и също престъпление, съдът следва да се
произнесе и по двете обвинения, ТРЕТИРАЙКИ ГИ КАТО ЕДНО, повдигнато
по квалифицирания състав-чл.212, ал.3 от НК /независимо от това, че
квалифициращият признак е налице само по отношение на сумите, получени
от фондовете на ЕС/.
Съдът е признал подс.Р. за невинна за това да е извършила
престъпление по чл.209, ал.1 НК, но е пропуснал да я оправдае по това
обвинение.
При обвиненията, за които съдът е оправдал подсъдимата, липсва
посочване по коя правна норма е сторил това /чл.304 НПК/, и по коя
конкретно от възможните четири хипотези го е направил.
4
Съдът е приложил правилата за давността, но не е посочил от кой
закон са приетите норми, най-вероятно от НПК / в мотивите на присъдата е
приел, че това е НК/.
При извършените трансформации на обвиненията, и приетото
структуриране на мотивите към присъдата, надзорната инстанция е
изключително затруднена да провери правилността и законосъобразността на
първоинстанционния съдебен акт. За наличието на мотиви е необходимо да се
извърши цялостно изследване и обсъждане на всички доказателствени
източници, да се направи анализ на установените чрез тях факти като се
изложат доводи и съображения защо едни от тях се кредитират, а други
отхвърлят. Когато мотивите са непълни, неясни или противоречиви е налице
процесуално нарушение, което е от категорията на съществените, тъй като
представлява липса на мотиви, а това означава липса на част от присъдата. От
друга страна посочения порок /ведно с изложените по-горе/, на съдебния акт е
накърнил процесуалните права на подс.Р. в наказателното дело, като е
ограничил правото й да знае въз основа на кои доказателствени средства
съдът е формирал своето вътрешно убеждение при постановяване на
присъдата, за да може да организира ефективно защитата си пред по-горната
инстанция.
Допуснатите процесуални нарушения са абсолютни и неотстраними в
тази фаза на процеса, което налага отмяна на присъдата и връщане на делото
на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав.
Водейки се от тези си съображения, Окръжния съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда №260001 от 21.04.2022г. постановена по НОХД
№168/2020г. на Тутракански районен съд изцяло, и връща делото за ново
разглеждане от друг състав на същия съд, поради допуснати съществени
процесуални нарушения.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5