Р Е Ш Е Н И
Е №59
гр.Силистра, 05.07.2023 година
В И М Е
Т О Н А Н А Р
О Д А
Административният
съд гр.Силистра,в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета
година, в състав:съдия Маргарита Славова,при секретаря Виолина Рамова, с
участието на прокурор……..……..,като разгледа докладваното от съдия М.Славова адм.дело №184 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по жалба на П.И.Н. ***, подадена чрез представител по пълномощие адвокат Г.Г. от АК-София, срещу Заповед № 1107з-343/20.10.2022г.,издадена
от директора на Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ гр.Силистра (РДПБЗН), с която му е наложено дисциплинарно
наказание по вид „порицание“,за срок от шест месеца, за нарушение на чл.200
ал.1 т.4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР),с фактическо
описание:„явяване на работа в
състояние,което не позволява да се изпълняват възложените задачи,причинено от
употреба на алкохол“,като е посочена за нарушена и т.2 от Заповед
№8121з-396/05.08.2014г. на Министъра на МВР,за което и на основание чл.197 ал.1
т.3 и чл.194 ал.2 т.1 пр.2, във връзка с чл.200 ал.1 т.4 ЗМВР, е ангажирана
дисциплинарната му отговорност.
С
жалбата се поддържат оплаквания за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила (в частност дисциплинарните такива, норми-рани в глава осма на ЗМВР и Инструкция №8121з-877/06.07.21г. за
дисциплината и дисциплинарната практика в МВР -обн.ДВ,бр.59/16.07.21г.,издадена
по законовата делегация от чл.215а ЗМВР-занапред Инструкцията),като на тази
плоскост доминират възражения за неустановеност изобщо на главен обективен факт
от възведеното нарушение на служебната дисциплина,а именно - липсвали каквито и
да е констатации, че служителят не е бил в състояние да изпълнява възложените
му задачи,а още по-малко били описани тези (поставени му) задачи.Не бил
изследван и въпросът със субективната страна на нарушението, а дисциплинарнонаказващият орган (ДНО) презумптивно
бил приел,че е действал с евентуален умисъл, без да установи дали служителят е
знаел, че концентрацията на алкохол в кръвта му е била 0.35 промила, което
освен всичко друго и не се свързвало с каквато и да е степен на алкохолно
опиянение.За последното си твърдение взема аргумент от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП), допускащ (като ненаказуема) долна граница на концентрацията на
алкохол в кръвта на водачите на МПС от 0.50 промила, като в същия смисъл бил и
чл.28 б.“б“ от Етичен кодекс за поведение
на държавните служители в МВР (Обн.ДВ,бр.67/14г.,посл.изм.ДВ,бр.64/ 18г.)-ЕКПДСМВР. Установената
незначителна такава (0.35 промила), при проверката на 11.07.2022г., не била
годна да обоснове приложението на посочените в оспорената заповед текстове от
ЗМВР.
Акцент в жалбата е поставен върху
довод за неправилно приложение на материалния закон доколкото не било
установено релевираното дисциплинарно нарушение, въпреки което ДНО бил приложил
съответните правни норми по отношение на несъставомерни (неосъществени)
факти,което също следвало да обоснове отмяна на атакуваната
дисциплинарно-наказваща заповед. Това било така, защото същественото в
изпълнителното деяние на възведеното нарушение било “състоянието,което не позволява на служителя да изпълнява възложените му
задачи“,за каквото (състояние) изобщо липсвали установявания в
дисциплинарното производство.Само по себе си наличието на незначително
количество алкохол в кръвта му (извън нормираната долна граница от 0.50
промила), не било в състояние да попълни фактическия състав от чл.204 ал.1 т.4 ЗМВР. Ето защо,поради липса на
дисциплинарно нарушение,се настоява за отмяна на обжалваната заповед.
Претендира се присъждане на съдебни разноски по представен списък по чл.80 от ГПК
(л.275).
Ответникът
по жалбата - Директорът на Регионална
дирекция „Пожарна без-опасност и защита на населението“ гр.Силистра,
чрез представител по пълномощие гл. юрисконсулт С.П. (л.156),в отговор на
жалбата (л.151-155) и писмени бележки по съществото на спора,поддържа неоснователност
на оспорването.Счита,че обжалваната заповед е законосъобразна,като издадена от
компетентен орган (арг.чл. 204 т.4 ЗМВР);при стриктно
спазване на нормираната дисциплинарна процедура и правилно приложение на
материалния закон,вкл. в частта за индивидуализиране на наказанието. Намира за ирелевантни възраженията, базирани на допустима долна
граница за наличие на алкохол в кръвта на водачите, съгласно чл.174 ал.1 ЗДвП,която
нормативна уредба е относима към друг кръг обществени отношения и не може да
бъде привнесена механично в пределите на настоящия спор. Напротив, визираната
за нарушена т.2 от Заповед №8121з-396/05.08.2014г. на министъра на МВР,не
предвижда долна граница на алкохолно съдържание при изпълнение на служебните
задължения от държавните служители в МВР,вкл. „водачи на специален автомобил I степен“ в РСПБЗН-Тутракан.В същия ракурс счита за
неоснователно и позоваването на чл.28 б.“а“ ЕКПДС МВР, касаеща участието на полицейските
служители в пътното движение,вкл. когато ползват отпуск,а не релевантното им
състояние при изпълнение на служебните задължения,регламентирано междувпрочем с чл.27 от същия ЕКПДСМВР,несъдържащ никаква
долна граница на концентрация на алкохол в кръвта им. Твърди, че безспорно е
доказано наличието на алкохол в издишваните пари от жалбоподателя, което
попълва изцяло фактическия състав на приложения чл.200 ал.1 т.4 ЗМВР, защото се
е явил на работа,съгласно предварително оповестен график,в състояние,в каквото
сам се е поставил, което изключва всякакви колебания относно формата на вина
при осъществяване на дисциплинарното нарушение.В този контекст оспорва
възраженията за неустановеност на субективната страна на релевираното
нарушение, тъй като служителят не можел да знае каква точно е концентрацията на
алкохол и степента му на повлияност от същия. При
игнориране на доводите за допустими някакви граници на алкохолно съдържание,
ответният орган поддържа, че задължението на служителя в РСПБЗН Тутракан е
абсолютно и е свързано с изискване за пълна трезвеност. В обобщение настоява
оспорената заповед да бъде потвърдена като материално законосъобразна,вкл.
съответна на нормативната цел,тъй като предпоставките за налагане на процесното
дисциплинарно наказание стоят извън ЗДвП и са свързани със забрана за явяване
на работа в състояние, което препятства изпълнението на възложените задачи, причинено
от употреба на алкохол. Приложимият и, специален в случая, ЗМВР не допуска
никакви възможности под формата на долна граница, минимално допустими
количества или др. за концентрация на алкохол,като предвид високо рисковата
служебна дейност на водачи-те на специални автомобили и пожарникарите, разпорежда
явяването им на работа да е без никаква употреба на алкохол,в трезво състояние
и пълна кондиция,за да изпълня-ват ефективно задълженията си по служба.Ето защо
настоява жалбата да бъде оставена без уважение, а оспорената заповед - потвърдена,като
съответна на фактите по делото и закона. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Производството е по реда на чл.145 и
следващите от АПК,във връзка с чл.211 от Закона за Министерството на вътрешните
работи. Съдът, като обсъди изложените в жалбата доводи, становищата на
страните и след преценка на доказателствата, прие за установено следното: Жалбата
е процесуално допустима,като подадена
от активно легитимирано лице, с установен правен интерес от оспорването,при спазване
на срока от чл. 149 ал.1 АПК,приложим от препращането на чл.211 ЗМВР и, е насочена
срещу подлежащ на съдебен контрол акт. Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет
на съдебния контрол е Заповед №1107з-343/20.10.2022г. на Директора на РДПБЗН гр.Силистра, с която на
основание чл.197 ал.1 т.3 и чл.194 ал.2 т.1 пр.2, вр.
с чл.200 ал.1 т.4 ЗМВР, на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание
„порицание“ за срок от шест месеца, за нарушение на чл.200 ал.1 т.4 ЗМВР, с
фактическо описание:„явяване на работа в
състояние,което не позволява да се изпълняват възложените задачи,причинено от
употреба на алкохол“,като е посочена за нарушена и т.2 от Заповед
№8121з-396/05.08.2014г. на Министъра на МВР.
От административната
преписка се установяват правнозначимите факти за
разрешаване на повдигнатия пред съда спор,както следва:Със Заповед №1107з-197/12.07.
2022г. на ответния орган (л.35-л.38) е разпоредена проверка по реда на чл.205
ал.2 ЗМВР за изясняване на данните от докладна записка
рег.№7384р-416/11.07.22г. на гл.инспектор И.В.- ВПД началник на Районна служба
„ПБЗН“ гр.Тутракан, отразяваща резултати от внезапна проверка в изпълнение на
Заповед №8121з-396/05. 08.2014г. на министъра на МВР. Последната е относно недопускане на нарушения на
служебната дисциплина от служители на МВР, свързани с употреба на алкохол, наркотици
и други упойващи вещества.В хода на въпросната проверка е било установено
наличие на алкохол в издишваните пари от младши инспектор П.И.Н., явил се на
работа в 08:00 часа на 11.07.2022г. за изпълнение на 24-часова смяна, съгласно
утвърден график от директора на РДПБЗН гр.Силистра (л.67-л.69), след тридневна
почивка.
Проверката е реализирана около 10:00 часа с техническо
средство,собственост на РДПБЗН-Силистра, „Алкотест Дрегер 65-10“, което е отчело положителен резултат 0.50
промила концентрация на алкохол в издишваните пари от жалбоподателя. Извършена
е повторна проверка със същото техническо средство, след около половин час, на
мл.инспектор Н.,при която уредът отчел 0.42 промила.Със същия са били проверени
останалите служители на смяна,вкл. и гл.инспектор Владев - ВПД началник на РС ПБЗН-Тутракан,
като уредът неизменно е отразявал 0.00 промила при всеки от тях. До- колкото
същият не е калибриран като преминал периодична проверка по Закона за
измерванията,гл.инспектор Н. е потърсил съдействие от дежурния служител от
група „Оперативна дежурна част“ при ОД МВР Силистра, какъвто дежурен екип от
„Охранителна полиция“ при РУ МВР Тутракан, в 10:56:11 часа е извършил нова проба
на мл.инспектор П.Н. със зачисленото му техническо средство „Алкотест Дрегер 75-10“,с фабричен
№ARBB
0006, успешно преминал последваща проверка анализатор на алкохол в дъха
(л.61-л.63), който е отчел наличие на алкохол в издишвания въздух от 0.35
промила,в рамките на който резултат, като неоспорен от служителя,вкл. след
отказ да му бъде направено кръвно изследване, и документиран с изправно
техническо средство, се е провело цялото дисциплинарно производство.
Със Заповед №1107з-188/11.07.22г. на директора на РДПБЗН
гр.Силистра жалбоподателят е отстранен временно от длъжност, за периода от 08:00
часа на 11.07.22г. до 08:00 часа на 12.07.22г.,когато се явил на работа и при
изследването му с уред „Алкотест Дрегер
75-10“ с фабр.№ARNA 0111, е отчетен резултат 0.00 промила.Във връзка с
отстраняването му от длъжност по реда на чл.214 ал.1 т.2 ЗМВР, е бил утвърден нов
график за дежурствата в РСПБЗН гр.Тутракан (л.70-л.72),а заповедта е била обжалвана
пред АС гр.Силистра, който я потвърдил. След проведен пълен инстанционен
контрол, с Решение №6635/21.06.23г., постановено по адм.дело №1822/23г. на ВАС,
състав на V отделение,е оставил в сила акта
на АС-Силистра, отхвърлящ жалбата на П.Н. срещу принудителната мярка по чл.214
ал.1 ЗМВР.
Определената проверяваща (дисциплинарна) комисия със Заповед
№1107з-197/ 12.07.22г. на ответния орган, при спазване на регламентацията от
глава осма на ЗМВР и разпоредбите от чл.18-чл.38 от Инструкцията, е събрала: обяснения
от служителите имащи впечатления от проведената внезапна проверка и поведението,вкл.
резултата от изследването,на мл.инспектор П.Н.; кадрова справка на същия;
протоколи, свидетелстващи за запознаването му с относимите нормативни и
вътрешно служебни актове на МВР (л.53-л.60), имащи отношение към случая,вкл.
Заповед №8121з-396/05. 08.2014г. на министъра на МВР (л.82-83), както и Окръжни
указания на гл.секретар на МВР и Писмо на директора на Главна дирекция „ПБЗН“
при МВР, съпроводено с Мероприятия за укрепване на дисциплината (л.84-л.90).
Приложен в дисциплинарната преписка е и отпечатаният резултат от изследването
на П.Н. в 10:56:11 часа на 11.07.22г. с изправно техническо средство,както и
документите, удостоверяващи успешно преминатия последващ
контрол на уреда по Закона за измерванията.
Заповедта за извършване на дисциплинарната
проверка е връчена лично на жалбоподателя на 14.07.2022г., видно от саморъчното
записване в генерирания текст под съдържанието на стр.3 от същата. На 25.07.2022г.
упълномощен от него адв.Г.Г. (чл.205 ал.3 ЗМВР) е
депозирал писмени искания до проверяващата комисия, които са уважени като е
уведомен пълномощникът, че на доверителя му е връчена покана за запознаване със
Заповед №1107з-235/25.07.22г. (л.75-л.76), с която е удължен първоначално
определения срок на дисциплинарната проверка. Последната е приключила с
изготвяне на обобщена Справка рег.№1107р-1692/26.08.22г. (л.21-л.51), за
запознаване с която на 30.08.22г., оспорващият е получил Покана (л.98-л.99) и
видно от записването на стр.11 (л.31) е,
че се е запознал със Справката, както и е получил екземпляр от нея. На 31.08.2022г.
упълномощеният от служителя адвокат е депозирал писмени бележки и възражения
пред ДНО, като на същата дата е установено, че в 24-часовия срок от запознаване
с обобщената справка, жалбоподателят не е подал допълнителни обяснения или
възражения (л.104-л.108). С рег.№1107р-1753/01.09.22г. директорът на РДПБЗН
Силистра,в качеството си на дисциплинарнонаказващ
орган,е отправил писмена покана до жалбоподателя за изслушването му при
условията от чл.206 ал.1 ЗМВР на 09.09. 2022г. от
14:00 часа. На 05.09.22г. е постъпила молба за отлагане на изслушването поради служебна
ангажираност на подпомагащия защитата на привлечения към дисциплинарна
отговорност служител (л.114-л.115), която е била уважена и изслушването пренасрочено
на 12.09.2022г. от 15:00 часа. Такова е проведено,видно от Протокол рег. №1107р-1812/12.09.22г.
(л.118-л.119), след което и съобразявайки материалите от дисциплинарната
проверка, вкл. Обобщената справка, както и продължителното отсъствие на
служителя в периода от 16.09.22г. до 12.10.22г. включително (Вж.Справка на
л.120), на 20.10.2022г.,ДНО е издал процесната по делото заповед,с която е наложил
наказание на жалбоподателя от кръга на нормираните с чл.197 ал.1 ЗМВР,което
съгласно разпоредбата на чл.200 ал.1 ЗМВР,е индивидуализирал по вид „порицание“
и е определил неговия срок съобразно чл.200 ал.2 ЗМВР, в минималния размер. Изложил
е нарочни мотиви, така както изисква чл.206 ал.2 ЗМВР,относно регламентираните
със същия обстоятелства,съобразявайки превеса на получените от служителя
писмени похвали и награди. Съгласно чл.196 ал.1 ЗМВР дисциплинарното нарушение
се счита за открито, с постъпване на материалите от дисциплинарното
производство при дисциплинарнонаказващия орган, което
е станало на 26.08.2022г., според изричното записване в процесната заповед от
органа. Последната е връчена на наказания служител на 20.10.2022г., видно от
саморъчното записване на стр.14 от същата и в преклузивния срок от чл.149 ал.1 АПК е оспорена пред настоящия съд.
В хода на съдебното производство са изслушани
свидетелските показания на П. И. П., колега на жалбоподателя и към датата на
съдебното заседание – пенсиониран от службите на ПБЗН. От същите се установява,
че нямало видими признаци на повлияване от алкохол в поведението на оспорващия
на релевираната дата 11.07.2022г. Приета е и Съдебно-психиатрична експертиза на
П.И.Н., видно от която е, че приеманите от същия лекарства не са в състояние да
повлияят резултата при изследването му с
техническо средство за употреба на алкохол.Вещото лице, съобразявайки обичайната биотрансформация
на алкохола в човешкия организъм, и при отчитане наличието на 0.35 промила
алкохолно съдържание в 10:56 часа на 11. 07.2022г.,дава заключение,че в
началото на смяната (в 08:00 часа),т.е. три часа по-рано най-вероятно
концентрацията на алкохол в издишвания въздух от жалбоподателя е била 0.65
промила,приемайки най-благоприятния коефициент по Видмарк
и медицинската практика (елиминиране на 0.10-0.15 промила на час). В съдебно
заседание заявява, че същата концентрация би могло да е и 0.80 промила, но в
никакъв случай под 0.5 промила в 08:00ч. на процесната дата. С отчитане на
индивидуалните особености на всеки човешки организъм, в това число и
вероятността за липса на видими външни признаци, предвид видовете функционални
разстройства, съобразно степента на алкохолно повлияване, д-р М.Р. потвърждава
възможността по отношение на концентрация до 0.5 на хиляда - отслабване на
фините координационни движения, внимание- то, съобразителността и възприятието.
Класифицира наличието на алкохол от 0.2
до 0.5 промила като субклинична степен на алкохолно
повлияване, чието протичане е строго индивидуално за всеки. При наличието на
алкохол в издишвания въздух от жалбоподателя от порядъка на повече от 0.5 промила
(0.65 промила при най-благоприятно за него приложение на формулата на Видмарк) към 08:00 часа- началото на смяната му на
11.07.2022г., остава извън съмнение повлияването му от алкохола, който според
СПЕ не е погълнат непосредствено преди поемане на смяната (най-вероятно алкохолът
е консумиран вечерта преди смяната).Последното ирелевира възраженията на
оспорващия, че главният съставомерен факт от
приложената разпоредба на чл.200 ал.1 т.4 ЗМВР-„явяване на работа в състояние,
което не позволява да се изпълняват възложените задачи, причинено от […]“, каквото
състояние за жалбоподателя, непозволяващо му да изпълнява служебните си
задължения, нито е установявано, нито е било обектив-но налице,с позоваване на
показанията на св.П..Основателно ответният орган счита, че сам се е поставил
под процесното въздействие, без значение кога, в какво количество и от какъв
вид е погълнатия алкохол, щом е бил с ясното съзнание, че в 08:00 часа на
11.07.2022г. е длъжен да поеме 24-часова смяна, съгласно коментирания по-горе
график. С оглед на заеманата длъжност от жалбоподателя, с рисковото си
поведение на процесната дата, той е поставил в потенциална опасност както своя
живот и здраве, така и тези на колегите си, което сочи на съзнателно неизпълнение
на задължението да се яви на работа в състояние да изпълнява задълженията си в
пълен обем и качество, т.е. в напълно трезво състояние и добра обща физическа и
психическа кондиция.
Видно от Кадрова справка (л.53-л.54) е, че
жалбоподателят е започнал работа в системата на МВР със Заповед
№101/01.02.1993г., като водач на специален автомобил в Общинска пожарна станция
гр.Тутракан.Преминал е преназначаване на различни длъжности и в преобразувани
структури на ПБЗН,като със Заповед №1270/23.10.2014г. на директора на ГД ПБЗН
при МВР, е назначен на младши изпълнителска длъжност (младши инспектор), водач
на специален автомобил I степен в
Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр.Тутракан към РД
ПБЗН гр.Силистра, която длъжност заема и към настоящия момент. От Длъжностна
характеристика рег. №1983р-13973/10.09.2021г. (л.157-л.159),връчена му на
01.10.2021г., видно от Протокол, намиращ се на л.160 от делото се установява: т.12-
при повикване в извънработно време се явява на определеното място,съгласно
разпореждането на ръководителя; т.16- извършва проверка и приема в изправност
ПСТ, ПТВ, специализираното оборудване, МА, ЛПС при застъпване на смяна и
отстранява констатирани неизправности в рамките на своята компетентност и др. Съгласно
т.35- спазва изискванията на ЕКПДСМВР, чиито чл.27 изрично разпорежда „При изпълнение на служебните си задължения
държавният служител не трябва да е употребил алкохол и не трябва да бъде под
въздействието на наркотично или друго упойващо вещество.“ Нормата е ясна и
не допуска никакви отклонения от забраната - евентуални долни граници на
наличие на упойващите вещества в организма на служителя.Освен това,с т.36 са
разписани задълженията на „водач на специален автомобил I степен“ в РСПБЗН, свързани с мерките за
безопасност,част от които са: - да се явява на работа в състояние,което му
позволява да изпълнява служебните си задължения; - да носи отговорност за
собствената си безопасност, както и за тази на лицата,които могат да пострадат
от неговите действия или бездействия и др. Със Заповед 08121з-396/05.08.2014г.
на министъра на МВР (т.2) обаче, категорично и еднозначно е забранено на
служителите на МВР,вкл. на тези в структурите на ГД ПБЗН, да се явяват на
работа в състояние, което не позволява да се извършват възложените задачи,
причинено от употреба на алкохол, наркотично или друго упойващо вещество,като
отново няма допуснати някакви отклонения от забраната - за минимално налично
количество алкохол/друго упойващо вещество в кръвта; за допустима долна граница
на концентрация на същите и т.н.
При горните фактически установявания се
налагат следните изводи от правна страна: Съгласно чл.204 т.4 ЗМВР,
дисциплинарно наказание от процесния вид (по чл. 197 ал.1 т.3 ЗМВР) се налага
от служители на ръководни длъжности, какъвто несъмне-но е директорът на
Регионалната дирекция „ПБЗН“ гр.Силистра, съгласно чл.143 ал.1 т.3 ЗМВР.Следователно,
относно компетентността на ДНО не може да има никакви колебания, както и за
това,че дисциплинарната му власт е упражнена съобразно предписанието от чл.210 ал.1 ЗМВР - писмена форма на заповедта със задължителни реквизити, които се
установяват по делото. Относно оплакването за допуснати съществени нарушения на
дисциплинарно-производствените правила, настоящият състав приема,че такива не се
констатират по конкретно образуваната проверка със Заповед №1107з-197 /12.07.2022г.
на ответния орган.Напротив,всички искания на привлечения към дисциплинарна
отговорност служител са били уважавани,вкл. е отложено изслушването му по
чл.206 ал.1 ЗМВР поради искане на подпомагащия го адвокат. Не се установява да
е извършено действие от дисциплинарната комисия или събрано доказателство в
хода на проверката,с които да не е запознат оспорващият.Следователно,не са
налице пороци от вида на визираните в чл.146 т.1-т.3 АПК.
Относно материалната законосъобразност на оспорената
заповед:Обсъдените по-горе действия на жалбоподателя, ведно с подкрепящите ги
доказателствени източници, правилно са квалифицирани от ответника като
нарушение на чл.194 ал.2 т.1 ЗМВР, а процесната заповед е издадена на основание
чл.197 ал.1 т.3 и чл.200 ал.1 т.4 ЗМВР. Не- оспорим е фактът с наличието на
алкохол в издишваните пари от жалбоподателя, без значение с каква концентрация
(различна от 0.00 промила), който е достатъчен, според настоящия състав да
обоснове релевираната дисциплинарна отговорност. Това е така, защото употребата
дори на минимални количества алкохол,респ. различни от тях, но в часове преди
смяна, предварително уточнена с график за месеца (т.е. добре известна на
служителя,който освен всичко друго,преди процесното 24-часово дежурство на
11.07. 2022г., е почивал 3 дни), води до състояние, несъвместимо с изпълняване
на служебните задължения на държавен служител в МВР, още повече „водач на
специален автомобил I степен“ (пожарна кола), което
налага явяването му на работа в напълно трезво състояние. Твърдението на
оспорващия, че установената концентрация на алкохол в издишваните пари от 0.35
промила, била минимална при съобразяване и на евентуалната допустима грешка от
техническото средства, с което е измерена (л.242-л.255) и практически не била
довела до промяна в състоянието (физическо и психическо),както и в поведението
му (св.П.), представлява защитна теза, която е неприемлива. Обстоятелството,че
употребата на алкохол не е била в началото на работната смяна - 08:00 часа,
когато според заключението на СПЕ, не е било възможно алкохолната концентрация да
е под 0.5 промила, не може да ползва недобросъвестното поведение на оспорващия.
Напротив, категорично е установено нарушение на забраната от т.2 на Заповед
№8121з-396/05.08.2014г. на министъра на МВР,което прави доказано и съставомерно
деянието на жалбоподателя по чл.200 ал.1 т.4 ЗМВР.Ето защо, правилно е приел
ДНО, че установеното количество алкохол в издишвания въздух от служителя не му
позволява да изпълнява служебните си функции,вкл. по Длъжностна характеристика,
поради което го отстранил от работа за срок от един ден и му е наложил
оспореното дисциплинарно наказание „порицание“ за минималния срок от шест
месеца. Съответен на фактите по делото и закона е и изводът му, че служителят
сам се е поставил в състояние да не може да изпълнява служебните си
задължения,без значение от количеството погълнат алкохол, неговия вид и време
на евентуалната му консумация, щом към момента на явяване на работа концентрацията
му е била над 0.5 промила, а три часа по-късно,безспорно установена на 0.35
промила.Следователно, нарушението на служебната дисциплина е извършено
съзнателно, което ирелевира възражението за липса на умисъл, защото не е можел
да знае каква ще е алкохолната концентрация,респ. дали ще има такава, към
момента на явяването му на работа.Ирелевантна е и
собствената му преценка за повлияност/неповлияност от консумирания алкохол (вероятно вечерта на
10.07.22г.,според вещото лице). Следователно, законосъобразен е изводът на
ответния орган за осъщественост на всички елементи от
фактическия състав на нарушението на служебната дисциплина по чл.194 ал.2 т.1,вр. с чл.200 ал.1 т.4 ЗМВР.Оспорената заповед е издадена и
в съответствие с нормативната цел, изведена от чл.4 ал.2 Инструкцията-дисциплинарните наказания се налагат с цел
да се въздейства възпитателно и превантивно на извършителя на дисциплинарното
нарушение и на останалите служите-ли, предвид обстоятелството, че обект на
внезапната проверка за употреба на алкохол на 11.07.2022г. са били и други
служители,вкл. и началникът на РСПБЗН гр.Тутракан, чиито резултати неизменно са
били нулеви, но оставяйки без последици отчетената положителна проба на
жалбоподателя,ответният орган би нарушил собствените си задължения на
ръководител на РД ПБЗН гр.Силистра.В такъв смисъл е и практиката на ВАС (Вж.Решение
№2436/14.02.2020г., по адм.д.№14264/18г. на VО)
Предвид
изложеното, настоящият състав приема,че обжалваният акт е съответен на
установените по делото факти и закона и като такъв следва да бъде потвърден. Разноски
своевременно са поискани и от двете страни,каквито с оглед изхода на процеса, се
дължат на ответния орган.Същите следва да бъдат присъдени в полза на юридическото
лице, в чиято структура е издателят на акта, а именно Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ при МВР гр.София, по аргумент от §1 т.6 ДР
АПК и чл.37 ал.2 ЗМВР. Според чл.143 ал.3 АПК,юрисконсултското
възнаграждение се определя съгласно чл.37 от Закона за правната
помощ,регламентиращ размера му с Наредбата за заплащането на правната помощ (Обн.ДВ,бр.5/06г.,посл.изм.ДВ,бр.74/
21г.), чиито чл.24 го е визирал в относителни граници - от 100 до 240 лева.В
случая, предвид фактическата и правна сложност на съдебното производство,същото
следва да бъде определено в размер на 150 лева, воден от което и на основание
чл.172 ал.2 пр. “посл.“ от АПК, Административният съд
Силистра
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.И.Н. ***, против Заповед №1107з-343/20.10.2022г. на Директора на Регионална дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението“ гр.Силистра, с която, на
основание чл.197 ал.1 т.3 във връзка с чл.200 ал.1 т.4 от Закона за
Министерството на вътрешните работи, му е наложено дисциплинарно наказание „порицание“
за срок от шест месеца.
ОСЪЖДА
П.И.Н., с ЕГН:********** ***, да заплати
на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при Министерство
на вътрешните работи, с административен адрес: гр.София, ул.“6-ти септември“ №29, сумата от 150 (Сто и петдесет) лева - съдебни разноски.
Решението
не подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл.211 изр.3 ЗМВР.
СЪДИЯ: