ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 275
гр. Стара Загора , 07.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно частно
гражданско дело № 20215500501391 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.274, ал.1 във вр. с чл. 415 , ал.5 от Граждански
процесуален кодекс / ГПК/.
Образувано е по частна жалба на „В. и К.” ЕООД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от законния си представител Р.Т.Р. - управител, подадена
чрез пълномощника – адв. А.С., против определение № 260109/11.05.2021 г. по ч.гр.д.
№16/2021 г. по описа на Районен съд – гр. Гълъбово, с което е обезсилена издадената по
делото заповед № 260011 от 18.01.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК.
Жалбоподателят релевира доводи за неправилност на обжалваното определение и пледира
за отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия. Излага доводи, че не са налице основания за обезсилване
на заповедта, а напротив - заповедният съд е следвало да издаде изпълнителен лист въз
основа на нея, т.к. след оттегляне на подаденото от длъжника възражение е влязла в сила.
По делото не е депозиран отговор на подадената частна жалба от насрещната страна.
Старозагорският окръжен съд, като взе предвид постъпилата частна жалба и
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
Частно гражданско дело № 16/2021 г. по описа на Районен съд – Гълъбово е било
образувано по искане на заявителя „ В. и К.” ЕООД – гр. Стара Загора против длъжника „Б.”
ЕАД - ***, с което е направено искане за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.
410 от ГПК и издаване на изпълнителен лист за различни по вид вземания. В заявлението е
посочено, че вземането произтича от открити партиди в дружеството – заявител с цел
водоснабдяване на определени обекти на дружеството - длъжник, намиращи се в гр.
Гълъбово. По силата на договорни отношения между „В. и К.” ЕООД и „Б.” ЕАД,
експлоатационното дружество се задължило да доставя питейна вода на потребителя и да
отвежда отпадъчната такава до и от имота му. От своя страна то се задължило да заплаща
консумираната и отчетната от инкасатора вода през месеца, следващ този на засичането. За
1
периода 18.08.2019 г. до 10.12.2020 г. длъжникът „Б.” ЕАД имал неплатени в срок
задължения към заявителя - дружество „ В.” ЕООД в размер на 69 003,43 лв. /шестдесет и
девет хиляди и три лева и четиридесет и три стотинки/ и лихви за забавено плащане в
размер на 328,96 лв. /триста двадесет и осем лева и деветдесет и шест стотинки/,
произтичащи от доставка на питейна вода и отведена канална вода за посочения период.
Заявлението е било уважено от заповедния съд, като е била издадена заповед № 260011 от
18.01.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
В законоустановения срок длъжникът е депозирал възражение против издадената
заповед.
По повод постъпилото възражение, първоинстанционният съд е уведомил заявителя и му
указал в едномесечен срок от получаване на съобщението да предяви иск за установяване на
вземането си като следвало да довнесе дължимата държавна такса. В противен случай,
издадената заповед ще бъде обезсилена служебно от съда.
Съобщението е било връчено на „В. и К.” ЕООД на 01.03.2021 г.
С молба от 31.03.2021 г. „Б.” ЕАД – гр. Гълъбово е заявило, че оттегля подаденото от
него възражение по чл.414 от ГПК.
На 11.05.2021 г. Районният съд в гр. Гълъбово е постановил обжалваното определение с
№ 260109 като е приел, че кредиторът е получил съобщението за подаденото възражение от
длъжника на 01.03.2021 г. и от тогава е започнал да тече едномесечният срок за предявяване
на установителен иск и представяне на доказателства за процесното вземане в полза на
заявителя. Видно от направената справка, в този срок иск не е предявен, поради което съдът
е обезсилил издадената заповед за изпълнение.
При така установените обстоятелства съдът направи следните правни изводи:
Подадената частна жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок от лице, имащо правото и интереса от обжалване на постановения
съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване. Разгледана по същество, жалбата се явява
основателна поради следните съображения:
Не съществува съмнение, че при депозирано редовно възражение по реда на чл.414, ал.1
от ГПК от длъжника, съдът следва да укаже на заявителя да предяви иск за установяване на
вземането си по реда на чл.422 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК, в едномесечен срок от
съобщението на съда, като му укаже и задължението да представи доказателства за това, тъй
като в противен случай заповедта се обезсилва служебно. Установена е и трайна съдебна
практика въз основа на актовете на ВКС на Република България, че доказването на факта на
предявяването на установителния иск по чл. 422 от ГПК и спазването на едномесечния срок
за това, е в процесуална тежест на заявителя. За изпълнение на това свое задължение, с
оглед на предотвратяване на евентуално обезсилване на издадената заповед за изпълнение,
заявителят следва да представи пред заповедния съд доказателства за предявяването на иска,
като дори се е наложила трайна практика, че и представянето на тези доказателства следва
да се извърши в срока установен в чл.415, ал.2 от ГПК.
Формално предмет на преценка на настоящата въззивна инстанция са обстоятелствата,
посочени в нормата на чл.415, ал.2 от ГПК- дали заявителят е предявил в едномесечен срок
от получаването на разпореждането на съда издал заповедта за изпълнение, иск за
установяване на вземането си пред съда по чл.422 от ГПК и дали в едномесечен срок е
представил по делото доказателства за предявения установителен иск. Предпоставка за
изпращане на разпореждането от съда, издал заповедта до заявителя по делото, с указания за
предявяване на иск за установяване на вземането по исков ред пред съда, е депозирано
надлежно и в срок възражение от длъжника срещу издадената заповед по реда на чл.414 от
2
ГПК. Разпореждането, с което на основание чл.415, ал.1 от ГПК заповедният съд указва на
заявителя, че следва да предяви иск по чл.422 от ГПК, в едномесечен срок от получаване на
самото на разпореждане, е акт на съда, който не подлежи на самостоятелно обжалване, като
проверка на неговата законосъобразност по реда на инстанционния съдебен контрол, може
да бъде извършена от съда само при обжалване на определението по чл.415, ал.2 от ГПК, с
което е обезсилена заповедта за изпълнение, в случай на непредявяване на установителен
иск в установения от закона срок.
Въззивната инстанция при проверка на законосъобразност в рамките на настоящото
съдебно производство е инстанция по същество, като следва да обсъди събраните до този
момент доказателства, за да постанови съдебния си акт. Анализът на представените по
делото писмени доказателства в тяхната съвкупност, налага извода за погрешни правни
изводи на заповедният съд за наличието на предпоставки за обезсилването на заповедта за
изпълнение. Поради тази причина атакуваното определение се явява неправилно и
незаконосъобразно. Разпоредбата на чл.416 от ГПК предвижда, че когато депозираното
възражение по чл.414 от ГПК е оттеглено, заповедта за изпълнение влиза в сила. Въз основа
на нея съдът издава изпълнителен лист и отбелязва това върху заповедта. Предвид отпадане
на суспензивния ефект на възражението с неговото оттегляне и влизане в сила на заповедта
за изпълнение, отпада и правния интерес от предявяването от заявителя на иск по чл. 422 от
ГПК, тъй като с този иск кредиторът цели последицата по чл.416 от ГПК. Поради това, дори
такъв иск да беше предявен, то поради недопустимостта му образуваното по него
производство подлежи на прекратяване. Следователно, след като в едномесечния срок за
предявяване на иск по чл.422 от ГПК, който започва да тече, считано от 01.03.2021 г., и
преди постановяване на обжалваното определение, длъжникът е оттеглил възражението си
по чл.414 от ГПК чрез молба, подадена до заповедния съд, то на основание чл. 416, предл.
второ от ГПК заповедта е влязла в сила и не са били налице предпоставките на чл. 415, ал.5
за обезсилването й.
Представеното в срока по чл.414, ал.2 от ГПК възражение от „Б.” ЕАД не може да се
счита за редовно възражение по смисъла на закона, т.к. същото е оттеглено с последваща
молба от длъжника. При липса на надлежно и в установения от закона депозирано
възражение срещу издадената заповед за изпълнение, съдът незаконосъобразно е обезсилил
заповедта, като е приел, че липсват доказателства по делото за подаден иск от кредитора
срещу длъжника за сумата, която е издадена заповедта и не е преценил факта, че
възражението е оттеглено в едномесечния срок, предоставен на заявителя за предявяване на
установителен иск.
Обжалваният съдебен акт следва да се отмени, а делото да се върне на Районен съд –
Гълъбово за продължаване на съдопроизводствените действия.
Водим от изложените мотиви и на основание чл.278, ал.2 от ГПК и чл.415 от ГПК,
Старозагорският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 260109/11.05.2021 г. по ч.гр.д. № 16/2021 г. по описа на
Районен съд – Гълъбово, с което е обезсилена заповед № 260011/18.01.2021 г. за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Гълъбово за продължаване на съдопроизводствените
действия, предвидени в разпоредбата на чл.416 от ГПК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4