Определение по дело №915/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 1260
Дата: 15 май 2020 г.
Съдия: Пламена Костадинова Върбанова
Дело: 20202100500915
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 1 април 2020 г.

Съдържание на акта

                     О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

                         1260             15.05.2020 г.       гр.Бургас

 

 Бургаският окръжен съд , гражданско отделение, на    петнадесети май  през  две хиляди и двадесета година, в закрито  заседание в следния състав:

 

                               Председател:Мариана Карастанчева                                                                        

                                          Членове:1.Пламена Върбанова

                                                          2.мл.с.Марина Мавродиева

Секретар: ________________

Прокурор:________________

Като разгледа докладваното от   съдия Пламена Върбанова въззивно гражданско дело № 915 по описа за 2020 година на Окръжен съд  Бургас и за да се произнесе,  взе предвид следното:

      Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е с правно основание чл. 258 ГПК и сл. и е образувано по въззивна жалба на Главна дирекция „Гранична полиция“-МВР адрес: гр.София,бул.“Княгиня Мария Луиза“№46, чрез процесуален представител юрисконсулт Красимира Иванова, с адрес на призоваване : гр.Бургас,ул.“ Цар Асен“№4,  против Решение № 278/21.01.2020г.,постановено по гр.д.№ 8263/2019г. по описа на Бургаски районен съд, с което въззивникът е осъден   да заплати на Д.К.Г. с ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 1 547,77 лв. главница, представляваща нетния размер на дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд от 221,08 часа в периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г., получени след преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от него нощен труд от 1 546 часа в дневен, ведно законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 01.10.2019 г., до окончателното й изплащане, ведно със сумата от 420 лв. за направените по делото разноски; Главна дирекция „Гранична полиция“ към МВР е осъдена да заплати по сметка на Бургаския районен съд сумата от 241. 91 лв., от които 61. 91 лева за държавна такса и 180 лева за разноски за експертиза.

             Твърди се във въззивната жалба , че решението на БРС е неправилно поради нарушение на материалния закон, както и  е  необосновано. Твърди се, че неправилно е уважена претенцията на ищеца, тъй като при изчисляване на времето, отработено от ищеца,съответно за компенсиране на положения  извънреден труд,  не била приложена нормативната уредба на МВР,като за това е цитирана нормата на чл. 187,ал.9 от  МВР,според която редът за организация ,разпределянето на работното време, неговото отчитане, за компенсиране на работата на държавните служители извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители, се определяли с наредба на министъра на вътрешните работи. Излагат се подробни и обстоятелствени съображения за това, че съдът неправилно субсидиарно приложил  в процесния казус разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата,като за това е проследена и нормативната история на законодателството/ЗМВР, КТ, ЗДСл /; изтъкнати са доводи за това, че според чл. 187,ал.3,изр.последно от ЗМВР продължителността на нощния труд по ЗМВР е осем часа, а не седем часа, както е за работещи по трудово правоотношение. В допълнение се прави преглед на правната уредба за обосноваване на твърдението за неприложимост на общата уредба на трудовите правоотношения към служебните правоотношения на държавните служители, назначени по чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР-полицейски органи и органи на пожарна безопасност и защита на населението, какъвто бил ищеца.Проследена е нормативната уредба за заплащане на възнаграждения, натурални престации и работното време на държавните служители в  МВР.Проследена  е и нормативната история на законодателството/ЗМВР, КТ, ЗДСл /; изтъкнати са доводи за това, че според чл. 187,ал.3,изр.последно от ЗМВР продължителността на нощния труд по ЗМВР е осем часа, а не седем часа, както е за работещи по трудово правоотношение.Това била идеята на законодателя и смисъла на тази норма; иваче тя би била напълно излишна, тъй като и по КТТ; и по ЗДСл и по ЗМВР и други специални закони трудът, полаган между 22.00 часа и 06.00 часа бил нощен труд. Според въззивника ,дори и да се приложи НСОРЗ,то отново не следва да се удовлетворява претенцията на ищеца, тъй като отношението 8ч/7ч /т.е. дневен към нощен труд/ действително е равно на коефициента 1,143  , при което за 7 часа нощен труд работникът получава възнаграждение като за 8 часа дневен труд- т.е. липсва извънреден труд по смисъла на чл.143,ал.1 КТ.Цитирана е  Наредба 8121з-407/19.08.2014г. за реда за организацията и  разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи,касаеща спорния въпрос за периода от 19.08.2014г.- 02.08.2016г., както и Наредба 8121з-407/19.08.2014г. Проследен а нормативната база,уреждаща основанието и реда на изплащане на възнагражденията за нощен труд на държавните служители: Наредба № 8121з-776/29.07.2016г.; Наредба № 8121з-908/02.08.2018г.;Цитира се чл.31,ал.3 от  Наредба № 8121з-776/29.07.2016г.,според който „при отчитане на броя часове времето на разположение, труд между 22.00 и 06.00 часа и на официални празници, както и на положен труд извън редовното работно време,  в протоколите за отчитането им броят часове се посочва само в цяло число. Моли се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго такова, с което уважения главен и акцесорен иск бъдат отхвърлени.; претендира се присъждане на разноските по делото.

              Препис от въззивната жалба е връчен за писмен

отговор на въззиваемия чрез процесуалния му представител адвокат  С.К., който в указания срок  депозира писмено становище по въззивната жалба, която намира за неоснователна;моли за присъждане на разноските пред въззивната инстанция.

             Никоя от страните не заявява доказателствени искания.

             Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок и с платена по сметка на БОС държавна такса, поради което е допустима.

            Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд

 

                                          О П Р Е Д Е Л И :

           ОБЯВЯВА  на страните проекто-доклада  по в.г.д.№ 915/2020г. по описа на Бургаски окръжен съд, което да се изпрати на страните , като на въззивника се изпрати и препис от писмения отговор на въззиваемия.

           Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                    

 

                                                                         Членове:1/