Решение по дело №1564/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.211 от ЗМВР.

Образувано е по жалба от Г.П.Б., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. Д. Т., против заповед № 251з-3870/25.07.2023 г. на директора на ОДМВР Бургас, с която за неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и за нарушение на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 10 месеца.

Заповедта се оспорва като незаконосъобразен административен акт. Сочи се нарушена форма, нарушения на процесуалния и материалния закон и несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят твърди, че в оспорената заповед липсва посочване на конкретни незаконни действия, както и конкретно правомощие, с което е злоупотребено. Счита, че в оспорения акт не се съдържат конкретни фактически обстоятелства, които да обосноват налагането на дисциплинарно наказание. Иска отмяна на заповедта и претендира разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично. Представлява се от адвокат, който оддържа жалбата и искането за отмяна и за присъждане на разноски. Поддържа се теза, за допуснати съществени процесуални нарушения при провеждане на дисциплинарното производство, както и за нарушение на материалния закон.

Ответникът – директор на ОДМВР Бургас, редовно призован, не се явява, представя административната преписка. В съдебно заседание, чрез представител по пълномощие – главен юрисконсулт Д., оспорва жалбата като неоснователна и иска същата да бъде отхвърлена. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски.

Факти:

Съгласно кадрова справка рег. № 251р-22857/25.05.2023 г. (л. 57), жалбоподателят Г.Б. е полицейски инспектор V степен в група „Териториална полиция“ на сектор „Охранителна полиция“ към Първо РУ на Областна дирекция на МВР – Бургас.

За заеманата от жалбоподателя длъжност е изготвена длъжностна характеристика с рег. №3286р-19670/12.11.2015г. (л. 91). Длъжностната характеристика е връчена на жалбоподателя с протокол от 28.01.2016г. (л. 58). Б. е запознат на 28.08.2014г. с Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и Заповед рег. №8121з-396/05.08.2014г. на министъра на вътрешните работи относно недопускане нарушения на служебната дисциплина от служителите на МВР, свързани с алкохол, наркотични и други упойващи вещества (л. 59-60).

По време на службата си в МВР, Б. е награждаван с множество награди за постигнати резултати в служебната дейност. За същото време на лицето са налагани четири дисциплинарни наказания за допуснати нарушения на служебната дейност.

С докладна записка с вх. №769р-5609/16.05.2023г. (л.45) директорът на ОДМВР Бургас е уведомен от старши инспектор Г. Димитров, че на 12.05.2023г. съвместно с младши инспектор Н. Петров посетили сигнал за неправилно паркиране на място за хора с увреждания, находящо се пред сградата на Първо РУ Бургас. При пристигане на мястото установили, паркирано на място за хора с увреждания МПС „Ауди А4“, с рег. № А**** НС, без поставен на определеното от закона място инвалиден стикер. След извършена справка е установено, че МПС е собственост на Г.П.Б.. В хода на проверката на място се е явил униформен полицейски служител, който се е представил като собственик на автомобила, без да представи документи за това. Лицето преместило МПС на друго паркомясто, след което влязло в сградата на РУ. След няколко минути се върнало при служителите като провело с тях разговор относно налагането на наказание за нарушаване на разпоредбите на ЗДвП, като е желаел да не му бъде налагано наказание. В последствие лицето се е легитимирало като Г.П.Б., собственик на автомобила, работещ като полицейски инспектор в сектор „Охранителна полиция“, група „ТП“ при Първо РУ при ОДМВР Бургас. На Б. бил е съставен фиш по чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП. По данни от докладната записка при съставяне на фиша Б. се е държал нагло, като обяснил на служителите, че той ще им състави също фиш за неправилно паркиране на служебния им автомобил. След съставянето на фиша Б. подал същият на Димитров с думите: „заповядай, да ми го платиш“. Според Димитров поведението на Б. е неприемливо и е в разрез с поведението на държавния служител в МВР.

Със заповед № 251з-2464/18.05.2023 г. на директора на ОДМВР Бургас (л.23) във връзка с постъпилата докладна записка, е разпоредено образуване на дисциплинарно производство срещу инспектор Г. Панайот Б. - полицейски инспектор V степен в група „Териториална полиция“ на сектор „Охранителна полиция“ към Първо РУ на Областна дирекция на МВР – Бургас. Със заповедта е назначена комисия (дисциплинарно разследващ орган) и са указани действията на комисията по отношение проверявания служител. Посочено е, че проверката е за изясняване на данни за извършено дисциплинарно нарушение от Б., за това, че на 12.05.2023г. при извършвана проверка на неправилно паркирано МПС, собственост на лицето, същото се е държало пренебрежително, грубо и неетично с екипа на сектор „ПП“, заплашвал ги е, че и той ще им състави фиш за неправилно паркиране. Уточнено е, че данните са за извършено нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР, съставомерно по чл.200, ал.1, т.12 от ЗМВР, за което било предвидено дисциплинарно наказание порицание.

С покана рег.№ 251р-22862/с нечетлива дата/ (л.63) Б. е поканен за запознаване със заповедта за образуване на дисциплинарно производство. Служителят е уведомен, че има право да се запознае със заповедта за образуване на дисциплинарно производство и с всички останали материали по преписката, както и да участва в производството. Указана е и възможността за снабдяване с копия на материали по преписката и за правото да даде или да откаже да дава обяснения, посочен е срок за писмени обяснения или възражения - 02.06.2023г. Поканата е връчена на Б. на 30.05.2023 г.

В хода на провелото се дисциплинарно производство са събрани сведение с peг. № 251р-23152/30.05.2023 г. от старши инспектор Г. Димитров, в което служителят излага факти идентични с описаните в докладна записка с вх. №769р-5609/16.05.2023г. С peг. № 251р-23153/30.05.2023 г. сведение е дал и младши инспектор Н. Петров, който описва направената проверка, поведението на Б., което определя като арогантно и надменно.

Във връзка с получената покана за даване на обяснения, служителят Б. отправил искане (л. 66) до дисциплинарно разследващия орган за предоставяне на копия от дадените от Димитров и Петров обяснения. С протокол с рег. №251р-23170/30.05.2023г. (л. 69) комисията е взела решение за предоставяне на Б. на докладна записка с вх. №769р-5609/16.05.2023г.; сведение с peг. № 251р-23152/30.05.2023 г. и сведение peг. № 251р-23153/30.05.2023 г. Б. е получил документите на 30.05.2023г.

В обяснение с рег. №251р-23769/02.06.2023г., Б. твърди, че на 12.05.2023г. около 10,00 ч., колегата му Шаренков го информирал, че двама служители на сектор „ПП“ го чакат пред сградата на районното управление. Служителите го попитали дали той е собственик на МПС „Ауди А4“, с рег. № А**** НС, като той потвърдил този факт. Бил информиран, че са изпратени по сигнал за неправилното паркираното му МПС на място за хора с увреждания, без да притежава и да е поставил на предвиденото от закона място инвалиден стикер. Б. се върнал в кабинета си, взел ключовете за колата си и я преместил на друго паркомясто. Според дадените от него обяснения служителите на сектор „ПП“ са се държали грубо, не са изпълнили изцяло и безпристрастно служебните си задължения, като са действали преднамерено. Б. твърди, че не е имал нагло поведение към служителите на сектор „ПП“, а точно обратното те са имали такова поведение, за което имало и свидетели. Служителят посочва, че е съдействал при извършване на проверката, предоставил е необходимите за това документи. Потвърждава, че оставил на единия от проверяващите фиша, но като причина за това посочва, че последният изявил желание да плати глобата му. В последствие колега на Б. му донесъл фиша в кабинета му, като му обяснил, че колегата от сектор „ПП“ размислил и не желаел да заплати глобата. За изясняване на обективната истина Б. прави искане за снемане на сведения от посочените от него в обясненията свидетели, да бъдат иззети записите от камерите за видеонаблюдение, както и да бъдат приложени всички фотоснимки от РСОД.

Съгласно протокол с рег. №251р-24126/06.06.2023г. (л. 69) дисциплинарната комисия е направила преглед на предоставения с писмо рег. №251р-23872/05.06.2023г. от сектор ООВ на ОДМВР Бургас 1 бр. DVD, съдържащ видеозаписи от камери за видеонаблюдение, монтирани на сградата на Първо РУ. От записите се установява, че Б. излизайки от районното управление се качва в автомобила, премества го, и влиза отново в управлението без да разговаря със служителите на сектор „ПП“. В последствие Б. отново излиза и пред входа жестикулирайки разговаря с Петров и Димитров. От записите се потвърждава факта, че след връчването на фиша, Б. го дава на Димитров, след което влиза в управлението, в последствие Димитров дава документа на инсп. Д. Георгиев. Според протокола на разговорите на Б. със служителите на сектор „ПП“ в обхвата на камерите попадат инсп. Шаренков, инсп. Танев, инсп. Георгиев и инсп. Господарски. Според дисциплинарната комисия инспектори Зл. Георгиева, Цветков и Т. Георгиева, същото попадат в обхвата на камерите, но по друго време, поради което е прието, че не са свидетели на провелите се разговори и спор.

Инспектор Шаренков с рег. №251р-24155/06.06.2023г. (л. 71) е дал сведение, че в деня на проверката той е дал информация на служителите на сектор „ПП“ кой е собственикът на неправилно паркираното МПС, като те са го помолили да извика Б.. След слизането си Б. преместил колата и водил разговор със служителите на сектор „ПП“ да не му съставят фиш, тъй като са колеги, на тази му молба не била удовлетворена и фиш му бил съставен. Шаренков потвърждава, че Б. дал фиша на единия от служителите с думите: “Сега иди и го плати ти“, след което Б. влязъл в сградата на управлението.

Инспектор Танев в сведение с рег. №251р-24219/06.06.2023г. (л. 72) пояснява, че е разбрал, че на колегата му Б. се съставя АУАН от служители на сектор „ПП“, като не е присъствал на разговорите между тях.

Според сведение с рег. №251р-24302/07.06.2023г. (л. 73) инспектор Георгиев заявява, че Б. е казал на служителите на сектор „ПП“, че той също следва да им състави акт за неправилно паркиране на служебния им автомобил, като служителят на сектор „ПП“ Димитров му отговорил: „Колега ти за 20 лв. ли си, аз ще ти платя фиша“. Б. оставил фиша на Димитров с думите: „ето ще ми платиш ти фиша“, след което влязъл в управлението. Димитров дал на Георгиев фиша за да го предаде на Б..

Инспектор Господарски със сведение с рег. №251р-24740/09.06.2023г. (л. 74) обяснява, че служителят на сектор „ПП“ след съставянето на фиша на Б. му казал: „Аз ще ти платя фиша, ако ти е проблем за парите“, като Б. дал фиша на същия служител и влязъл в управлението. Според служителя Б. изразил възмущение, че са колеги, а си пишат актове.

В изпълнение на заповедта за провеждане на дисциплинарно производство дисциплинарната комисия изготвила справка рег. № 251р-25465/15.06.2023 г. (л.33), в която описал всички предприети и извършени действия и събрани и разгледани писмени доказателства по установяване фактическата обстановка относно вмененото на Б. дисциплинарно нарушение. Описани са установените факти, както и събраните сведения и обяснения.

Според дисциплинарната комисия инспектор Б. не е спазил етичните правила за поведение, регламентирани в Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР в т.15 - държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме; т.20 - държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си и т. 25 - държавният служител не злоупотребява с правомощията си, разчитайки, че няма да му бъде наложена санкция в качеството му на орган на властта. Изложени са доводи за неспазването на служебната етика, незачитането на установения обществен ред има за последица намаляване или загуба на общественото доверие в МВР и може да доведе до липса на обществена подкрепа за цялостната му дейност. Според дисциплинарната комисия това представлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал.2, т.4 от ЗМВР- неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, което на основание чл. 200, ал.1, т.12 от ЗМВР - нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР и се санкционира с налагане на дисциплинарно наказание „ порицание " за срок от шест месеца до една година.

С покана с рег. №251р-25474/15.06.2023г. (л. 32) Б. е поканен за запознаване с обобщена справка и материалите по делото и даване на писмени обяснения или възражения. В поканата е посочено, че в срок до 24 часа от запознаване с обобщената справка служителят има право да даде допълнителни писмени обяснения или възражения. Всички материали по дисциплинарната проверка, вкл. обобщената справка са предоставени за запознаване на Б. в на 15.06.2023г.

В определения срок Б. е представил обяснение с рег. №251р-25686/16.06.2023г. (л. 31) във връзка с изготвената обобщена справка, в което изразява несъгласие с изводите на дисциплинарната комисия, които намира за умишлени и целенасочени спрямо него.

Със становище с рег. №251р-25713/16.06.2023г. относно наличието на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност по чл. 207, ал. 12 от ЗМВР (л. 26) дисциплинарната комисия изразява становище, че с оглед направените констатации спрямо инспектор Г.Б. е налице основание за реализиране на дисциплинарна отговорност както следва:

На 12.05.2023 г. в 10.00 часа на инспектор Г.П.Б. е съставен Фиш серия Р № 0424908 по чл. 98, ал.2, т.4 от ЗДвП от служители на сектор пътна полиция ОДМВР- Бургас, изготвен е снимков материал на нарушението. Съставения фиш не е обжалван в законоустановения срок и е влязъл в сила.

Дисциплинарната комисия счита, че инспектор Б. е извършил горепосоченото нарушение на ЗДвП, тъй като същия се е съгласил с установеното от служителите на сектор „Пътна полиция“, приел е фактическата обстановка за което му е съставен и фиш серия Р № 0424908.

Инспектор Б. е служител с дългогодишен опит в системата на МВР, съгласно заповед peг. № 251з-3830/10.08.2022 г. относно определяне на полицейските органи от звената осъществяващи охранителна дейност да съставят фиш и АУАН по ЗДвП след положен изпит, би следвало да знае какъв е реда и при условие, че не е допуснал горепосоченото нарушение по ЗДвП да поиска да му бъде съставен АУАН, който да бъде обжалван пред АНО в законоустановения срок.

По отношение на постъпилите данни, че инспектор Г.Б. е направил опит с действията си служителите от сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Бургас да не вземат отношение по ЗДвП срещу него „тъй като били колеги и не било колегиално от тяхна страна държал се е неетично, отправил е заплахи към тях, че и той ще им състави фиш за неправилно паркирания им служебен автомобил „Опел Астра“ с per. № А **** MB, комисията счита за основателни.

Видно от снетите писмени сведения на всички служители, присъствали на ситуацията и прегледа на видеозаписите от камерите, монтирани на фасадата на 01 РУ- Бургас, се потвърждава изложеното в докладна записка с рег.№ 769р-5609/ 16.05.2023 г., изготвена от старши инспектор Г. Димитров - ВПД Началник група „ОДПКПД“ в сектор ПП ОД на МВР- Бургас и послужила за образуването на настоящото дисциплинарно производство.

Комисията е приела, че Б. е направил опит да злоупотреби с правомощията си, разчитайки, че няма да му бъде наложена санкция в качеството му на орган на властта, като е отправил искане към служителите на сектор „Пътна полиция“ да не му бъде съставен фиш по ЗДвП, тъй като са колеги. Същевременно не съобразил и действията си, като е паркирал личния си автомобил на място, което е предназначено за хора с увреждания пред сградата на Първо РУ- Бургас.

Според становището комисията е установила по безспорен начин, че инспектор Б. не е спазил етичните правила за поведение, регламентирани в Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР в т.15, т.20 и т. 25. Неспазването на служебната етика, незачитането на установения обществен ред има за последица намаляване или загуба на общественото доверие в МВР и може да доведе до липса на обществена подкрепа за цялостната му дейност. За извършеното нарушение комисията предлага да бъде наложено дисциплинарно наказание порицание за срок от шест месеца до една година.

До Г.Б. е изпратена покана за даване на писмени обяснения с изх. №УРИ 251р-28099/03.07.2023г. (л. 20), в която е описана възприетата от дисциплинарната комисия фактическа обстановка, данните за нарушението и предвиденото за това дисциплинарно наказание. Описани са изготвените в рамките на провелото се производство документи и на служителя е определен 3 дневен срок за представяне на писмени обяснения.

Б. *** писмени обяснения с вх. №251р-29778/14.07.2023г. (л. 19), в които твърди, че не е имал нагло поведение към служителите на сектор „ПП“ че е съдействал при извършването на проверката.

Като възприел, че дисциплинарната комисия е провела обективно разследване, като е събрала всички относими доказателства, директорът на ОДМВР - Бургас издал процесната заповед (л. 5), в която обсъдил направените от дисциплинарно разследващия орган изводи, които възприел изцяло, посочил представените от Б. обяснения, разгледал цялостното му поведение като дългогодишен служител и на основание чл.204, т.3, чл.197, ал.1, т.3, чл.194, ал.2, т.4, чл.200, ал.1, т.12 от ЗМВР наложил на служителя дисциплинарно наказание „порицание” за срок от 10 месеца, считано от датата на връчване на заповедта.

Административният акт е връчен на Б. на 26.07.2023 г.

Правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК от надлежно легитимирано лице – адресат, което има правен интерес от оспорване, и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е частично основателна.

Компетентност и форма:

Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган – съгласно чл. 204, т. 1 ЗМВР, тъй като процесното наказание „уволнение“ се явява наложено на основание чл. 197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР от Директора на ОД на МВР – Бургас на лице на изпълнителска длъжност /заповед № 8121з-140 от 24 януари 2017г. относно утвърждаване на Класификатор на длъжностите в МВР – последно изменение - изм. - ДВ, бр. 68 от 2023 г., в сила от 28.06.2023 г/. Следователно не са налице основания за отмяна на акта съгласно чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 1 АПК.

На второ място, оспорваният акт съдържа изискуемите по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР реквизити, съобразена е и разпоредбата на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, съгласно която „при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата“. По преписката се съдържат данни в какво се изразяват настъпилите от нарушението вредни последици, обсъдено е виновното поведение на Б. не като незаконосъобразно, а като морално укоримо, в противоречие с очакванията на обществото - да предотвратява, пресича и разкрива нарушения и престъпления и да служи за пример, посочено е, че на същия не са налагани други дисциплинарни наказания, а от назначаването му през 1993г. е получил двадесет отличия, свързани с начина на изпълнение на служебната си дейност.

От формална страна административният акт трябва да бъде мотивиран, включително и когато административният орган е овластен да реши въпроса по свободна преценка. По делото се установи спазване на законоустановената писмена форма по чл. 210, ал. 1 ЗМВР във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4-5 АПК, касаеща съответствието на фактическите и правните основания за издаването му с разпоредителната част, определяща вида на наложеното наказание, последица от което е прекратяване на съществуващото служебно правоотношение.

Административнопроизводствени правила:

На жалбоподателя са били предявявани всички материали по преписката, като е указано правото му на възражения и обяснения. Такива са били депозирани, като е спазена е разпоредбата на чл.207, ал.8 от ЗМВР, а в съответствие с изискването на чл.207, ал.10 от ЗМВР на служителя е предоставена възможност да даде допълнителни възражения или обяснения. В съответствие с чл.206, ал.4 от ЗМВР наказанието е наложено след събиране и оценка на всички релевантни доказателства. Спазено е и изискването на чл.206, ал.1 от ЗМВР преди налагане на дисциплинарното наказание дисциплинарно разследващият орган да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения. Смисълът на разпоредбата е да се даде възможност на служителя да се защити пред административния орган като даде обяснения относно установените факти и вменените дисциплинарни нарушения, за които наказващият орган има правомощието да наложи дисциплинарно наказание.

Предвид изложените съображения съдът намира, че в хода на дисциплинарното производство не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, а така и до незаконосъобразно налагане на дисциплинарното наказание.

Относно приложението на материалния закон Съдът намира следното:

Дисциплинарната отговорност на служителите от МВР се реализира в рамките на дисциплинарно производство, в което се установява нарушението на служебната дисциплина и се налага някое от предвидените в закона дисциплинарни наказания.

Съгласно чл. 194, ал. 1 от ЗМВР държавните служители в МВР, които са нарушили служебната дисциплина, се наказват с предвидените по чл. 197, ал. 1 ЗМВР дисциплинарни наказания.

Съгласно чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР, дисциплинарно нарушение е неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, а според чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР дисциплинарно наказание "порицание" се налага за нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР

За извършено дисциплинарно нарушение на служебната дисциплина наказанието се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му (чл. 195, ал. 1 ЗМВР). Тези изисквания са спазени видно от сочената дата за извършване на нарушението - 12.05.2023г., и датата на изготвяне на становище относно извършената проверка - 16.06.2023г., за което ДНО е поставил резолюция „За създаване на комисия“ на 28.06.2023г. /чл. 207, ал. 12 ЗМВР/. След изготвянето й са последвали действия, свързани с възможността на лицето, срещу което се води производството, да организира своята защитна теза, да възрази и представи доказателства. Обобщената справка е крайният акт, с който приключва дисциплинарното разследване, в който се съдържат установените факти, доказателствата, въз основа на които са изградени фактическите установявания, правната квалификация на поведението на служителя, въз основа на които се предлага налагането на съответното дисциплинарно наказание. Едва с представянето на становището на дисциплинарно-разследващия орган и запознаването с неговото съдържание от компетентния дисциплинарно-наказващ орган последният формира безпротиворечив извод за откриване на нарушението и неговия извършител (чл. 195, ал. 2 във връзка с чл. 207, ал. 12 ЗМВР; Решение № 14041 от 15.11.2018г. по адм. дело № 10658/2017г., V-то отд. на ВАС на РБ). В това решение е посочено изрично, че становището по чл. 207, ал. 12 ЗМВР е адресирано до дисциплинарно-наказващия орган и в него са инкорпорирани всички обстоятелства, релевантни към дисциплинарната отговорност на служителя и формираното въз основа на тях заключение на дисциплинарната комисия, т. е. дефинитивно следва съдържанието на обобщената справка, по арг. на чл. 53 от Инструкция № 8121з-470 от 27 април 2015 г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, издадена на основание чл. 215а от ЗМВР. Съгласно цитираната разпоредба „в становището по чл. 207, ал. 12 ЗМВР освен реквизитите от обобщената справка се включва и оценка на допълнителните обяснения и възражения на държавния служител въз основа на събраните доказателства и се посочва наличието или липсата на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност“.

Изрично законодателят, в нормата на чл. 196 от ЗМВР, е посочил, че дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган (в случая Директора на ОД на МВР), като се приема за открито, когато същият този орган е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. С оглед конкретните факти по казуса не са налице основания за прекратяване на дисциплинарното производство по чл. 195, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР, както и поради останалите обстоятелства по чл. 209, т. 1, т. 2, т. 4-6 от ЗМВР.

Приложена в преписката е заповед за образуване на дисциплинарно производство, като е определен и дисциплинарно разследващият орган (чл. 207, ал. 1, т. 1-ал. 2 ЗМВР). Извършени са от последния всички процедурни действия по доказване на дисциплинарното нарушение, като резултатите от разследването са изготвени в обобщена справка (чл. 207, ал. 3, ал. 6 - ал. 7 ЗМВР). Със заповедите, касаещи образуването на дисциплинарното производство, както и с обобщената справка, в които ясно и точно е описано нарушението на служебната дисциплина и са посочени приложимите правни норми, Б. се е запознал, изписвайки собственоръчно имена, длъжност, дата, час, подпис. В обобщената справка се съдържат и правните последици от установеното нарушение на служебната дисциплина - налагане на дисциплинарно наказание „порицание“. Връчена е покана за даване на писмени обяснения, по повод на която са и депозирани такива в срок (чл. 207, ал. 10-11 ЗМВР). Не е налице нарушение на разпоредбата на чл. 207, ал. 9 ЗМВР, касаеща отказ на държавния служител да се запознае с материалите по чл. 207, ал. 8, т. 1 ЗМВР. Правото на защита на дисциплинарнонаказаното лице не е нарушено, гарантирана е възможността му да участва в производството самостоятелно, да се запознае с материалите и да прави необходимите извлечения, да представи доказателства, да прави искания, бележки и възражения, да дава или да откаже да дава обяснения по чл. 207, ал. 8, т. 2-6 ЗМВР. След изтичане на срока за възражения не са извършени други процесуални действия по повод дисциплинарното производство, вкл. и не са събирани нови доказателства. Изготвено е единствено становище от дисциплинарно разследващия орган, в което е обсъдено възражението на Б. с рег. № 251р-25465/15.06.2023г., като след това е обективирано предложение за налагане на процесното дисциплинарно наказание /чл. 207, ал. 12 ЗМВР/. Изслушване на държавния служител от дисциплинарно наказващия орган преди налагане на дисциплинарното наказание не е извършено, но е отправена покана с § УРИ 251р-28099/03.07.2023г. от страна на ДНО, като са били приети писмените обяснения на жалбоподателя, депозирани с вх. № 251р-29778 от 14.07.2023г. /чл. 206, ал. 1 ЗМВР/. Върху същите е налице резолюция за приемането им и становище за налагане на дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от десет месеца.

Същите, както и дадените по предходната обобщена справка, са подробно обсъдени в оспорената заповед. По смисъла на чл. 57 от Инструкция № 8121з-470 от 27 април 2015 г., „ако държавният служител, срещу когото е образувано дисциплинарно производство, не е дал писмени обяснения по време на дисциплинарното производство извън случаите по чл. 206, ал. 5 ЗМВР, дисциплинарнонаказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да го покани да даде писмени обяснения или да го изслуша чрез покана по образец“. В конкретния случай са дадени писмени обяснения по време на провеждане на дисциплинарното производство, които са приети от дисциплинарно наказващия орган по смисъла на чл. 206, ал. 1 ЗМВР. Жалбоподателят е участвал във воденото срещу него дисциплинарно производство, като се е запознал със събраните материали, съответно не е била ограничена възможността да обективира възражения и обяснения.

Не се установяват обстоятелства, от които да е възможно да бъде направен извод, че фактическата обстановка не е била докрай изяснена или, че е било засегнато правото на защита на лицето, чиято дисциплинарна отговорност е ангажирана в случая. Мотивите на обжалваната заповед съдържат анализ на относимите факти, който е достатъчен по съдържанието си, за да бъдат изяснени в пълнота обстоятелствата от значение за формиране на решението на дисциплинарно -наказващия орган, като последният е изложил и съответните на установените факти правни изводи. В съдебния процес не бяха събрани други доказателства, които да могат да обосноват извод за възможен различен резултат от производството.

На четвърто място, № 251з-3870/25.07.2023 г. на директора на ОДМВР Бургас, е издадена в съответствие с материалноправните разпоредби съгласно чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 4 от АПК.

На 12.05.2023г. Г.Б. е извършил деяние, представляващо неетично поведение и дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР /неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР/. Цитирани и възпроизведени в оспорения акт са разпоредбите на, т. 15, т. 20 и т. 25 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Следва да се посочи, че в обобщената справка и становище на дисциплинарно разследващия орган са посочени като нарушени същите норми на Етичния кодекс. Задължението за спазване на Етичния кодекс не е самоцел, то е вменено на всеки служител ма Министерството на вътрешните работи с разпоредбата на чл. 150, ал.2 ЗМВР. Характерно за този тип нарушения е обстоятелството, че се касае не за еднократен акт – действие или бездействие, а за комплексни форми на поведение, включващи в себе си множество единични както чисто психомоторни, така и вербални действия, които в своята цялост от обективна и субективна страна представляват неетично по характера си поведение. Така е и в конкретната ситуация.

От една страна по делото безпротиворечиво се установява, че личният автомобил на жалбоподателя е бил паркиран на надлежнообозначено парко-място, предназначено за хора с увреждания, което обстоятелство представлява нарушение на разпоредбата на чл.98, ал.2, т.4 ЗДвП. Става ясно и това, че нарушителят е осъзнавал този факт, тъй като след направена забележка от страна на дл. лица на сектор Пътна Полиция при ОД на МВР – Бургас е отстранил личното си МПС от споменатото място, като едновременно с това е изпълнил полицейското им разпореждане.

От друга обаче, установено бива както от разказите на очевидците, така и от прегледа на записите, извлечени от камерите на сградата на Първо РУ Бургас, че след това се е опитал да осуети проверката на дл. лица, прибирайки се в сградата на Първо РУ на ОД МВР – Бургас. По-късните му обяснения за липсата на необходимост от осъществяване на служебните им задължения, поради обстоятелството, че нарушителят и констатиралият нарушението били колеги също бива надлежно доказано от събраните по делото обяснения и представлява самостоятелна форма на втори опит за осуетяване ангажирането на личната му адм. наказателна отговорност. На трето място заканите, че на дл. лица също ще бъде съставен фиш за неправилно паркиране, също са форма на опит да бъде осуетено ангажирането на адм. наказателната отговорност на жалбоподателя, чрез изтъкване на тяхно противоправно поведение. За пълнота на изложението действително следва да бъде отчетено, че след оглед на записите от охранителните камери в о.с.з. действително се констатира обстоятелството, че полицейският автомобил е паркиран в зоната на кръстовището, без ситуацията по повод на която е спрян там да изисква спешност, но в качеството си на дългогодишен служител на МВР Б. е наясно какъв е редът за ангажиране на адм. наказателната отговорност при констатирано като допуснато адм. нарушение и същият не включва личното му участие в служебно качество по констатиране и санкциониране на нарушението. С паркирането си на място, предвидено за особен вид МПС Б. безспорно е нарушил служебната дисциплина, незачитайки правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР.

Съгласно чл. 150, ал. 2 ЗМВР „държавните служители са длъжни да спазват правилата, определени в Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР“. Съгласно чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР дисциплинарно нарушение е неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, като се предвиждат два вида наказания - дисциплинарно наказание „порицание“ по смисъла на чл. 200, ал. 1, т. 12 във връзка с чл. 197, ал. 1, т. 3 ЗМВР, а в случаите, в които се касае за деяние, уронващо престижа на службата, т.е. „тежко нарушение на служебната дисциплина“ - дисциплинарно наказание „уволнение“ по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 във връзка с чл. 197, ал. 1, т.6 ЗМВР. „Под „престиж на службата“ следва да се разбира авторитетът на полицията пред обществото, на което тя служи, за да защитава живота, здравето и имуществото на гражданите, да опазва обществения ред, да противодейства на престъпността при стриктно спазване на закона, зачитане на основни права и свободи на гражданите и утвърждаване принципите на правовата държава. Неспазването на служебната етика, незачитането на установения обществен ред може да има за последица намаляване или загуба на общественото доверие в полицията, да доведе до липса на обществена подкрепа за цялостната полицейска дейност. Затова законът изисква деянието да е „уронващо престижа“, т. е. не е задължително престижът вече да е уронен. Достатъчно е поведението да е от такова естество, че реално да застрашава с намаляване или загубване на доверие от страна на обществото в полицейската институция. Не е необходимо деянието да е извършено на публично място. Но е задължително действията да са станали или да е възможно да станат достояние и на други лица, което би се отразило негативно върху авторитета на Министерството на вътрешните работи“ (така, в мотивите на Тълкувателно постановление № 3 от 07.06.2007г. по т. д. № 4/2007 г. на ОС на съдиите на ВАС на РБ).

За пълнота на изложението следва да бъде посочено това, че този елемент в конкретния случай не се установява да е наличен, тъй като макар проверката на служителите на КАТ да е била по повод обаждане на гражданин, констатирал допуснатото нарушение, липсват данни, че същият е узнал или е могъл да узнае обстоятелството, че именно служител на полицията е допуснал нарушението, за което е подал сигнал, нито за поведението му във връзка и по повод инициираното срещу този служител административно-наказателно производство.

На следващо място, в подкрепа на този извод е и обстоятелството, че интерогацията на нарушителя е единствено с други служители на МВР и не е станала достояние на трети лица извън служебния им кръг. По тази причина правилно нарушението е било квалифицирано като такова по чл. 200, ал.1, т.12 ЗМВР, вместо по чл. 203, ал.1, т.13 ЗМВР.

Описанието на фактическата обстановка е подробно, същата е подведена под релевантния материален закон. Конкретизирано е нарушението, обстоятелствата от обективната и субективната му страна. Налице е уточняване за неизпълнението на кои точно задължения от Етичния кодекс е вменена на служителя дисциплинарната отговорност. В достатъчна степен се установяват нарушителят, деянието и неговата вина.

Правилен е изводът на дисциплинарно наказващият орган, че Б. не е спазил именно посочените по-долу етични норми за поведение, регламентирани в Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, както следва:

т. 15 - „държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме“, така вместо да констатира и предотвратява извършването на противоправни действия, Б. сам е участвал в извършването им – паркирал е на място предназначено за автомобили, обслужващи лица с трайни увреждания.

т. 20 - „държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си“. Не такова е било поведението на Б., създавайки впечатление, че щом полицейските органи си позволяват да осуетяват проверки на дл. лица от състава на полицията, посредством оттеглянето му от проверката и по-късния опит да уговори дл. лица да не го санкционират, то не е пречка и за гражданите да го правят, като преди това си позволяват да паркират на места, предназначени за лица с увреждания;

т. 25 - „държавният служител не злоупотребява с правомощията си, разчитайки, че няма да му бъде наложена санкция в качеството му на орган на властта“, като в конкретния случай Б. е паркирал на мястото, предназначено за автомобилите на лица с трайни увреждания, очаквайки, че няма да му бъде търсена наказателна отговорност, което необосновано и противоправно очакване бива потвърдено и от по-нататъшното поведение на служителя, който след преместване на автомобила влязъл в сградата на Първо РУ при ОД на МВР – Бургас, неочаквайки противоправното му поведение да породи санкционни последици за самия него, както и от опитите му да увещае служителите от КАТ да не вземат отношение към нарушението, тъй като били колеги.

Процесният казус обхваща моралноукоримо поведение на държавния служител, извън констатираното от служителите на КАТ негово неизпълнение на закона и подзаконовите нормативни актове на ЗДвП. При това следва да се разграничат обективно извършените действия, в противоречие с Етичния кодекс, от деянията, които биха могли да бъдат квалифицирани като друг вид дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 1 ЗМВР. Спецификата на дейността в работата на служителите на МВР, както и завишените морални критерии към работата им, разписани като правила в Етичния кодекс, задължават служителите на МВР, в по-висока степен от останалите граждани, да дават личен пример с поведението си и да не злоупотребяват със своето положение с цел получаване на облаги - материални или нематериални, каквато по естеството си представлява избягването на административно-наказателна отговорност, като ирелевантен в случая е крайния резултат на инициираното административно-наказателно производство, тъй като правнорелевантните обстоятелства касаят фазата на установяване на административното нарушение. В този случай, ако жалбоподателят е оспорвал констатациите на длъжностните лица, е могъл да поиска да му бъде съставен АУАН вместо фиш, а не да се опитва да осуети проверката чрез вербални увещания и физически действия.

В тази връзка следва да се посочи, че производството по налагане на дисциплинарно наказание и това за реализиране на административно-наказателната отговорност са различни, самостоятелни и независими едно от друго. Двете производства не са взаимно обусловени, така например адм. наказателната отговорност може да не се реализира поради редица законоустановени основания - поради това, че деянието не е извършено или не съставлява адм. нарушение, поради наличието на основания, изключващи наказателната отговорност на лицето, поради недоказаност и т. н. Но същевременно служителят може да бъде дисциплинарно наказан, именно поради това, че дисциплинарната отговорност е различна от наказателната. За да се определи едно поведение като несъвместимо с морала, трябва да има яснота в обществото кое е това поведение, което е съвместимо с него. Всеки случай подлежи на самостоятелна преценка и следва да се преценява от гледна точка на действащите към определен исторически момент морални принципи, идеали и морални норми и според разбиранията в обществото за добро и зло, правилно и неправилно и т. н. Заради разширения обхват на дисциплинарната отговорност на държавните служители в МВР няма значение дали деянието представлява и престъпление или административно нарушение; за целите на дисциплинарното производство е достатъчно, че с деянието е нарушен установеният обществен ред в държавата и поведението се оценява като несъвместимо с морала“ (така, в мотивите на Тълкувателно постановление № 3 от 07.06.2007 г. по т. д. № 4/2007 г. на ОС на съдиите на ВАС ). Безспорността на извършеното дисциплинарно нарушение по чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР е предпоставка за налагане на наказанието „порицание“ по чл. 200, ал. 1, т. 12 от с. з.

В този смисъл е реализирана и целта на закона, формулирана в чл. 2, ал. 1 от ЗМВР, и на принципите, на които се основава дейността на МВР, регламентирани в разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Спазен е и принципът за съразмерност по чл. 6 от АПК, съобразно който административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Преди всичко административните органи следва да упражняват своите правомощия по разумен начин, добросъвестно и справедливо, като се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел.

Във връзка с изложеното по-горе съдът възприема размера на наказанието като такъв около средния, което обстоятелство предвид многократните награди, получени от страна на жалбоподателя за продължителен професионален период и липсата на наложени преди това други дисциплинарни наказания при същия работодател, се явява законосъобразно по вид но непропорционално високо и необосновано по размер. Това обстоятелство се явява основание за изменение на оспорената заповед в частта относно размера на наложеното дисциплинарно наказание, чрез намаляването му до предвидения в закона минимум на основание чл.212 ЗМВР.

Предвид изложеното, съдът заключава, че оспорената Заповед № 251з-3870 от 25.07.2023г. на Директора на ОД на МВР - Бургас е законосъобразен административен акт (чл. 146, т. 1-5 АПК) и като такъв не подлежи на отмяна, но размерът на законосъобразно наложеното наказание следва да бъде намален до предвидения в закона минимум.

С оглед изхода от спора и претенциите за присъждане на разноски в полза на двете страни на основание чл. 143, ал.1 и 3 от АПК, след прихващане по справедливост, такива не следва да бъдат присъждани в полза на нито една от двете страни в производството.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД Бургас, III-ти състав,

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ на основание чл.212 ЗМВР по жалбата на Г.П.Б., ЕГН **********, с адрес ***, Заповед № 251з-3870/25.07.2023 г. на директора на ОДМВР Бургас, с която за неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, представляващо нарушение на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР на жалбоподателя за нарушение на чл.194, ал.2, т.4 ЗМВР, на основание чл.200, ал.1, т.12 ЗМВР е било наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 10 месеца, като намалява наложеното наказание „порицание“ от 10 (десет) на 6 (шест) месеца.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.П.Б., ЕГН **********, с адрес ***, против заповед № 251з-3870/25.07.2023 г. на директора на ОДМВР Бургас в останалата й част.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване на основание чл.211 ЗМВР.

	Съдия: