Районен съд - Благоевград |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Габриела Тричкова | |
и за да се произнесе, взе предвид следното: Предявени са искове с правно основание чл. 258 от ЗЗД, чл.266 от ЗЗД, във връзка с чл. 288 от ТЗ във връзка с чл. 286 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД при условията на обективно съединяване. По изложените в искова молба съображения „М.“ Е., със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. „С.“ № 1, с ЕИК *********, представлявано от едноличния собственик на капитала и управител на дружеството Г. С. Р., с ЕГН *, със съдебен адрес: гр. Б.., е предявило срещу „Д. ВИ“ Е. с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Б., ж.к. „Е.“ № 26, . 2, ап. 5, представлявано от управителя – Г.Д. В. с ЕГН *, обективно съединени искове за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 11 846,78 лв. /единадесет хиляди осемстотин четиридесет и шест лева и седемдесет и осем стотинки/, представляваща стойността на изработената от ищеца и приета от ответника продукция, съгласно устен договор за изработка, за който са съставени фактури № 001/25.10.2010 г., № 002/24.11.2010 г., № 003/01.12.2010 г., № 004/28.12.2010 г. и № 005/17.01.2011 г., и сумата в общ размер на 657,51 лв. /шестстотин петдесет и седем лева и петдесет и една стотинки/, представляваща мораторна лихва, както следва: мораторната лихва върху главницата от 5 150,90 лв. /пет хиляди сто и петдесет лева и деветдесет стотинки/ за периода от 26.10.2010 г. до 23.11.2010 г. в размер на 16,87 лв. /шестнадесет лева и осемдесет и седем стотинки/, мораторна лихва от 5,03 лв. /пет лева и три стотинки/ за периода от 25.11.2010 г. до 17.12.2010 г. върху главницата от 4 554,83 лв. /четири хиляди петстотин петдесет и четири лева и осемдесет и три стотинки/, лихва за забава върху главницата от 4 623,50 лв. /четири хиляди шестстотин двадесет и три лева и петдесет стотинки/ за периода от 02.12.2010 г. до 30.12.2010 г. в размер на сумата от 23,94 лв. /двадесет и три лева и деветдесет и четири стотинки/, мораторна лихва в размер на 574,54 лв. /петстотин седемдесет и четири лева и петдесет и четири стотинки/ за периода от 29.12.2010 г. до 14.06.2011 г. върху главницата от 17 181,55 лв. /седемнадесет хиляди сто осемдесет и един лева и петдесет и пет стотинки/ и мораторната лихва върху главницата от 886,00 /осемстотин осемдесет и шест/ лева за периода от 18.01.2011 г. до 14.06.2011 г. в размер на 37,13 лв. /тридесет и седем лева и тринадесет стотинки/. Ищецът претендира присъждане на сторените по делото разноски. В исковата молба се твърди, че за периода от 23.09.2010 до 29.12.2010 г. между страните по делото са били сключени 5 /пет/ устни договора по силата, на които ищцовото дружество се е задължило да ушие дрехи на ишлеме с материали, предоставени от ответника. Сочи се, че в подписаните данъчни фактури с № 001/25.10.2010 г., с № 002/24.11.2010 г., с № 003/01.12.2010 г., с № 004/28.12.2010 г. и с № 005/17.01.2011 г. са били уговорени дължимите от ответното дружество суми и техния падеж. Твърди се, че ответникът е извършил частично плащане на суми по горепосочените фактури, както следва: на 27.10.2010 г. ответното дружество е заплатило на ищцовото сумата от 2 400,00 /две хиляди и четиристотин/ лева, на 29.10.2010 г. ответникът е извършил частично плащане на стойност 1000,00 /хиляда/ лева, на 23.11.2010 г. ответното дружество е заплатило на ищцовото сумата от 3 400,00 /три хиляди и четиристотин/ лева, на 29.11.2010 г. ответникът е извършил частично плащане на стойност 2 750,00 /две хиляди седемстотин и петдесет/ лева, на 17.12.2010 г. ответното дружество е заплатило на ищцовото сумата от 4 000,00 /четири хиляди/лева, на 30.12.2010 г. ответникът е извършил частично плащане на стойност 2 000,00 /две хиляди/ лева, на 21.01.2011 г. ответното дружество е заплатило на ищцовото сумата от 3 000,00 /три хиляди/ лева и на 07.02.2011 г. ответникът е извършил частично плащане на стойност 2 000,00 /две хиляди/ лева, като се посочва, че общо дължимата и неизплатена сума по процесните фактури възлиза на 11 846,78 лв. /единадесет хиляди осемстотин четиридесет и шест лева и седемдесет и осем стотинки/. Сочи се, че в изпълнение на постигнатите договорености между страните по делото ищецът предал на ответника изработената продукция по бройки и модели, подробно описани в процесните фактури, на различни дати в периода от 27.10.2010 г. до 29.12.2010 г., подробно описани в исковата молба. В исковата молба се твърди, че изработената от ищеца продукция е била приета лично от управителя на ответното дружество, който от своя страна извършил контрол за качество на изпълнение на продукцията, при който всяка бройка нуждаеща се от ремонт била връщана на ищеца. Сочи се, че ищцовото дружество е коригирало върнатата продукция в деня, в който му е била предавана, и в същия ден ответникът след повторен контрол от своя страна е приемал стоката без каквито и да е възражения. В този смисъл се посочва, че продукцията, подробно описана в процесните фактури, е била приета от ответника след обстойна проверка от негова страна за качеството на изпълнение на същата. Твърди се, че предаването на продукцията и проверката за качество са били извършени пред свидетели. Сочи се, че въпреки многобройните покани за доброволно плащане, които ищцовото дружество отправило към ответното общо дължимата и неизплатена сума по процесните фактури възлиза на сумата от 11 846,78 лв. /единадесет хиляди осемстотин четиридесет и шест лева и седемдесет и осем стотинки/. Освен това ищецът посочва, че съгласно чл. 266, ал. 1 от ЗЗД поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата работа, а ако възнаграждението е уговорено по единични цени, размерът му се установява при приемането на работата. В настоящия случай ищцовото дружество твърди, че работата е извършена, а продукцията е предадена и приета от ответника. Посочва се още че изработената продукция е фактурирана в цитираните по – горе данъчни фактури със съгласието на ответника, като се твърди, че същите са подписани от него без възражения. Ищецът сочи, че съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът може да иска изпълнение. Предвид гореизложеното ищецът счита, че са налице общите предпоставки за уважаване на така предявения от него иск, а именно: облигационно отношение между страните по делото – правомерен юридически факт, от който да възниква задължение за изпълнение, неизпълнение от страна на ответника и възможно реално изпълнение от страна на последния. На следващо място ищецът твърди, че съгласно чл. 86 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Поради гореизложеното за ищцовото дружество се поражда правен интерес от предявяване на настоящите осъдителни искове. Към исковата молба са приложени писмени доказателства. Направени са и доказателствени искания. С разпореждане № 6305/16.08.2011 г. след като е извършил проверка за редовността на постъпилата искова молба и допустимостта на предявените с нея искове в съответствие с изискванията на чл.129, ал.1 от ГПК съдът е разпоредил препис от исковата молба и доказателствата да се изпрати на ответника с указания, че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор отговарящ на изискванията на чл.131, ал.2 от ГПК. Препис от исковата молба е връчен на ответното дружество на 28.09.2011 г. чрез пълномощника му – адвокат С. Видно от материалите по делото в указания на ответника едномесечен срок от получаване на съобщението е депозиран писмен отговор по заявената искова молба, с който предявеният от ищеца иск се оспорва, както по основание, така и по размер. Не се оспорва твърдението на ищеца, че между страните по делото са налице постигнати договорености, съгласно които ищцовото дружество следвало да изработи в полза на ответното дрехи, поръчани на ответника от английската фирма „Алида Фешънс /Европа/“ Е.. Посочва се, че изложените в исковата молба обстоятелства във връзка с постигнатите договорености са изопачени и не отговарят на действителността. На първо място ответникът твърди, че не е извършван стоков контрол на място при приемането на поръчаните дрехи, тъй като съгласно договора за изработка, сключен с поръчващата фирма „Алида Фешънс /Европа/“ Е., такъв следвало да се осъществи от представители на посочената фирма при приемането на дрехите във Великобритания. Твърди се, че за тази клауза и изискване на възложителя ищцовото дружество е било уведомено и същото е било наясно с него още от началото, поради което се посочва, че и стоков контрол не е извършван в нито един момент от ответника или от друг представител на ответното дружество, тъй като произведените дрехи са били предавани направо за изпращане на възложителя. Сочи се, че ищецът в качеството си на „подизпълнител“ по горепосочения договор изрично бил уведомен, че при евентуални проблеми на качеството на изработената стока материалната отговорност ще бъде негова. Твърди се, че с оглед некачественото изпълнение на част от поръчката, констатирано от Възложителя във Великобритания, ответното дружество било уведомено, че се налага извършването на корекции по доставените дрехи, изработени от ищеца и от още една фирма. Сочи се, че корекциите са извършени във Великобритания и същите касаят почистване от конците на дрехите, както и други допълнителни ремонти. Твърди се, че за направените разходи във връзка с отстраняването на дефектите по дрехите възложителят предявил искане към ответното дружество за заплащане на суми, които били удържани от дължимата се сума за изработка на поръчаните стоки. Сочи се, че от общо удържаната сума ищецът дължи на ответника 23 898,64 лв. /двадесет и три хиляди осемстотин деветдесет и осем лева и шестдесет и четири стотинки/ съгласно чл. 265, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗД, тъй като тази сума представлява извършен разход за поправка на недостатъци на изработената от ищеца продукция. Твърди се, че за посочената по – горе сума ответното дружество е издало фактура № */ 24.02.2011 г. на ищеца, по която е заплатено и ДДС още през месец март 2011 г. , като същата е получена от ищеца на 09.03.2011г. Предвид гореизложеното ответното дружество е направило възражение за прихващане на дължимата се към ищеца сума в размер на общо 12 504,29 лв. /дванадесет хиляди петстотин и четири лева и двадесет и девет стотинки/ със сумата от 23 898,64 лв. /двадесет и три хиляди осемстотин деветдесет и осем лева и шестдесет и четири стотинки/ -представляваща платена сума за отстраняване /поправка/ на недостатъци на изработеното от ищеца, поради което и предявеният от ищцовото дружество иск се иска да бъде отхвърлен като неоснователен. Към отговора са приложени писмени доказателства. Направени са и доказателствени искания. С определение № 8156/03.11.2011г. постановено по настоящото дело, съдът на основание чл.140 от ГПК е насрочил открито съдебно заседание с призоваване на страните, като им е съобщил проект на доклад по делото, произнесъл се е по доказателствените им искания, като ги е напътил към процедура по медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора. С отговор по така направеното възражение за прихващане ищецът оспорва същото, като посочва, че е неоснователно и като такова моли съда да бъде оставено без уважение. Оспорва се и предявеният като доказателство от ответника договор от 18.03.2010 г., сключен между ответното дружество и „Алида Фешънс“ Е., като неотносим към спора, като се посочва, че същият касае права и задължения между ответника и трето лице, а не права и задължения между страните по делото. С депозираното допълнително становище ищецът твърди, че за съдържанието и клаузите на горецитирания договор разбрал с отговора на исковата молба. Сочи се, че ищцовото дружество не се е задължило по какъвто и да било начин по този договор, тъй като липсвал подпис на ищеца върху него. Посочва се, че сам ответникът в отговора на исковата молба е признал, че ответното дружество е работило с няколко фирми – подизпълнители и в тази връзка липсват доказателства, от които да се установи, че дрехите, произведени от ищеца, са били предмет на договора с английската фирма, че същите са експедирани и именно същите са обект на рекламация. Сочи се, че ответното дружество не е представило износни фактури, които да са подписани и от двете страни – ответника и английската фирма. Оспорва се и представената фактура, изходяща от ответника до ищеца, в която е отразена рекламация по протокол 8668.50 GBPx2.29746, като се посочва, че последният не признава претендираното в нея задължение. На следващо място ищецът твърди, че посочената фактура не отговаря на Закона за счетоводството, тъй като в нея безспорно липсва подпис на получател. Сочи се, че с писмения отговор ответникът не е представил доказателства за редовното оформяне с документи на рекламацията от английската фирма, като се твърди, че не са посочени и конкретните дефекти на стоката, което от своя страна възпрепятства установяването дали се рекламира явен или скрит дефект и дали този дефект е във връзка с некачествената изработка или се дължи на некачествения материал, който е осигурен от възложителя – ответник по настоящото дело. Освен това се посочва, че не е конкретизиран броя на некачествените дрехи и техния производител. Излагат се съображения, че от подписаните и неоспорени от страна на ищеца фактури се установява, че за ответника е възникнало задължение да заплати дължимото възнаграждение, като поради липсата на възражения при приемане на готовата продукция работата следва да се счита приета. Предвид гореизложеното ищецът моли съда да остави без уважение възражението за прихващане на ответника и да уважи предявените искове, ведно с всички законови последици от това. В проведените съдебни заседания, процесуалният представител на ищецът поддържа исковата молба по съображенията, изложени в нея, като заявява и ново искане пред съда непосочено в исковата молба– присъждане и на законна лихва върху претендираните суми от датата на предявяване на исковата молба – 14.06.2011 г. до окончателното изплащане на задължението. Ангажира писмени и гласни доказателства в подкрепа на заявената в исковата молба позиция. Представя и писмено становище. Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва исковете и моли да бъдат отхвърлени. Ангажира гласни и писмени доказателства в подкрепа на заявената в отговора позиция, като поддържа възражението за прихващане и ангажира доказателства в подкрепа на същото. Представя писмена защита с развити доводи относно неоснователността на претенцията. С молба с вх. № 1677 от 07.03.2012 г. ищецът на основание чл. 214 от ГПК е направил искане да бъде изменен размера на претендираната в исковата молба мораторна лихва като бъде увеличен нейния размер от 657,51 лв. /шестстотин петдесет и седем лева и петдесет и една стотинки/ на 911,25 лв. /деветстотин и единадесет лева и двадесет и пет стотинки/, във връзка с констатираното пресмятане на мораторната лихва от вещото лице по извършена по делото съдебно – счетоводна експертиза, с което увеличава и общата цена на предявените искове от 12 504,29 лв. /дванадесет хиляди петстотин и четири лева и двадесет и девет стотинки/ на 12 757,13 лв. /дванадесет хиляди седемстотин петдесет и седем лева и тринадесет стотинки/. В съдебно заседание, проведено на 31.05.2012 г. процесуалният представител на ищецът поддържа молбата за увеличение на иска по реда на чл. 214 от ГПК. Процесуалния представител на ответника не е заявил становище по молбата, като е предоставил на съда. В съдебно заседание проведено на същата дата съдът е допуснал изменение на размера на иска относно претендираната от ищеца мораторна лихва върху главницата, така както е заявено в постъпилата допълнителна молба от 17.01.2012 г. По делото са приети писмени доказателства, изслушани са свидетелски показания на призованите от страните лица, приети са заключения на допуснатите основна и допълнителни съдебно – счетоводни експертизи, извършени от вещото лице С. Т.. Районния съд, преценявайки събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда на чл. 12 и чл. 235 от ГПК, приема за установено следното: от фактическа страна: Видно от представеното и прието като доказателство по делото Удостоверение за актуално състояние с изх. № *2118/13.06.2011 г. в предмета на дейност на ищцовото дружество – „М.“ Е. е посочено извършването на текстилни, шивашки и конфекционни услуги. /л. 17 от делото/ От представеното и прието като доказателство по делото Удостоверение за актуално състояние с изх. № *2509/13.06.2011 г. се установява, че в предмета на дейност на ответното дружество – „Д. ВИ“ Е. е посочено: покупка на стоки или други вещи с цел да ги препродаде в първоначален, преработен или обработен вид, търговско представителство и посредничество, стоков контрол и други. /л. 19 от делото/. Не се спори по делото, че между ищцовото и ответното дружество е съществувало облигационно правоотношение – неформален договор за изработка, по силата, на който ищцовото дружество се е задължило да ушие дрехи на ишлеме с материали, предоставени от ответника. Видно от представената и приета като доказателство по делото фактура № 001/25.10.2010 г. от страна на ищеца - „М.“ Е. са ушити в полза на ответника - „Д. ВИ“ Е. дрехи на ишлеме на обща стойност 5 150,90 лв. /пет хиляди сто и петдесет лева и деветдесет стотинки/, като видът, наименованието, количеството и единичната цена на стоката са конкретно описани в процесната фактура. В графата получател на стоката е изписано ръкописно името на управителя на ответното дружество – Г. В. и е положен подписът му като е отразена дата 25.10.2010г. /л. 6 от делото/ От представената и приета като доказателство по делото фактура № 002/24.11.2010 г. се установява, че от страна на ищцовото дружество са ушити в полза на ответното дрехи на ишлеме на обща стойност 4 554,83 лв. /четири хиляди петстотин петдесет и четири лева и осемдесет и три стотинки/, като видът, наименованието, количеството и единичната цена на стоката са конкретно описани в процесната фактура. В графата получател на стоката е изписано ръкописно името на управителя на ответното дружество – Г. В.и е положен подписът му като е отразена дата 24.11.2010г. /л. 6 от делото/ Видно от представената и приета като доказателство по делото фактура № 003/01.12.2010 г. от страна на ищеца - „М.“ Е. са ушити в полза на ответника - „Д. ВИ“ Е. дрехи на ишлеме на обща стойност 4 623,50 лв. /четири хиляди шестстотин двадесет и три лева и петдесет стотинки/, като видът, наименованието, количеството и единичната цена на стоката са конкретно описани в процесната фактура. В графата получател на стоката е изписано ръкописно името на управителя на ответното дружество – Г. В. и е положен подписът му като е отразена дата 01.12.2010г.. /л. 7 от делото/ От представената и приета като доказателство по делото фактура № 004/28.12.2010 г. се установява, че от страна на ищцовото дружество са ушити в полза на ответното дрехи на ишлеме с посочени номера и е извършен ремонт на дрехи на обща стойност 17 181,55 лв. /седемнадесет хиляди сто осемдесет и един лева и петдесет и пет стотинки/, като видът, наименованието, количеството и единичната цена на стоката са конкретно описани в процесната фактура. В графата получател на стоката е изписано ръкописно името на управителя на ответното дружество – Г. В. и е положен подписът му, като е отразено че стоката е получена на 28.12.2010г.. /л. 7 от делото/ Видно от представената и приета като доказателство по делото фактура № 005/17.01.2011 г. от страна на ищеца - „М.“ Е. са ушити в полза на ответника - „Д. ВИ“ Е. дрехи на ишлеме на обща стойност 886,00 /осемстотин осемдесет и шест/ лева, като видът, наименованието, количеството и единичната цена на стоката са конкретно описани в процесната фактура. В графата получател е изписано ръкописно името на управителя на ответното дружество – Г. В. и е положен подписът му при получаване на стоката на 17.01.2011г. /л. 8 от делото/ От представеният и приет като доказателство по делото Доклад от 26.10.2011 г., се установява, че лицето М.Ц., заемаща длъжността изпълнител модели в ищцовото дружество, в качеството си на отговорник за качествено ушиване и предаване в срок на готовата продукция, изработена от „М.“ Е., е уведомила работодателят си – управляващия ищцовото дружество г – н Р. че на 27.09.2010 г., 28.09.2010 г. и 29.09.2010 г. е предала на управителя на ответното дружество 537 /петстотин тридесет и седем/ броя готова продукция от модел 2955 /две хиляди деветстотин петдесет и пет/ с уговорена единична цена 1,90 лв. /един лев и деветдесет стотинки/.В процесния доклад е посочено още че след контрол на описаната по – горе стока, извършен лично от ответника по делото, е била върната 1 /една/ бройка за ремонт – за затваряне на отвора на шал яка, която дреха е била ремонтирана от ищцовото дружество на 29.09.2010 г. и на същата дата е била отново предадена на управителя на „Д. ВИ“ Е., който след извършване на повторен контрол за качество е приел същата като готова продукция. От горепосочения документ се установява, че на 04.10.2010 г., 05.10.2010 г. и 06.10.2010 г. са били предадени на ответното дружество 452 /четиристотин петдесет и два/ броя готова продукция от модел 2962 /две хиляди деветстотин шестдесет и две/ с уговорена единична цена 1,60 лв. /един лев и шестдесет стотинки/, която стока е била приета без рекламации, след извършен контрол от ответника. Видно от доклада на 11.10.2010 г. и 12.10.2010 г. служителката Ц.е предала на ответника по делото 399 /триста деветдесет и девет/ броя готова продукция от модел 2762 /две хиляди седемстотин шестдесет и две/ с уговорена единична цена 1,80 лв. /един лев и осемдесет стотинки/, като при извършения лично от ответника в нейно присъствие контрол на описаната по – горе стока не са констатирани дефекти на изработеното. На следващо място се установява, че на 20.10.2010 г. и 21.10.2010 г. ищцовото дружество е предало на ответното 2241 /две хиляди двеста четиридесет и една/ броя готова продукция от модел BS3038 с уговорена единична цена 1,20 лв. /един лев и двадесет стотинки. Видно от доклада след контрол на качеството на описаната стока, извършен лично от ответника по делото, на 21.10.2010 г. са били върнати 10 /десет/ броя дрехи за ремонт /паднали закачалки/, които ищцовото дружество е отремонтирало на 21.10.2010 г. и на същата дата е предало отново на управителя на „Д. ВИ“ Е., който след преглед за качество на дрехите е приел същите като готова продукция. В горепосочения документ е отразено от служителката Ц. че по искане на ответника е съставила фактура № 001/25.10.2010 г. с подробно описание на изработеното и приетото от ответника количество продукция за периода от 27.09.2010 г. до 21.10.2010 г. Видно от доклада фактурата е прочетена, проверена и разписана без възражения от ответника. /л. 9 – 10 от делото/ Видно от представения и приет като доказателство по делото Доклад от 25.11.2010 г. лицето М. Ц.заемаща длъжността изпълнител модели в ищцовото дружество в качеството си на отговорник за качествено ушиване и предаване в срок на готовата продукция, изработена от „М.“ Е., е уведомила работодателят си – управляващия ищцовото дружество – г – н Р., че на 21.10.2010 г. е предала на управителя на ответното дружество 122 /сто двадесет и два/ броя готова продукция от модел BS3038 с уговорена единична цена 1,20 лв. /един лев и двадесет стотинки/. В процесния доклад служителката е посочила още че след контрол на предадената от нея продукция, извършен лично от ответника по делото, не са били установени дефекти на изработеното. От горепосочения документ се установява, че на 28.10.2010 г. и 29.10.2010 г. са били предадени на ответното дружество 2214 /две хиляди двеста и четиринадесет/ броя готова продукция от модел 3011 /три хиляди и единадесет/ с уговорена единична цена 1,32 лв. /един лев и тридесет и две стотинки/, като след контрол на описаната стока, извършен лично от ответника по делото, на ищцовото дружество са били върнати 9 /девет/ броя дрехи за ремонт, които са били ремонтирани на 29.10.2010 г. и на същата дата са били предадени отново на управителя на ответното дружество, който след извършване на повторен контрол за качество е приел същите като готова продукция. Видно от доклада на 04.11.2010 г. работничката Ц. е предала на ответника 516 /петстотин и шестнадесет/ броя готова продукция от модел 2945 /две хиляди деветстотин четиридесет и пет/ с уговорена единична цена 1,30 лв. /един лев и тридесет стотинки/, като при извършения лично от ответника в нейно присъствие контрол на гореописаната стока не са констатирани дефекти на изработеното. На следващо място от доклада се установява, че на 05.11.2010 г. ищцовото дружество е предало на ответното 595 /петстотин деветдесет и пет/ броя готова продукция от модел 3094 /три хиляди деветдесет и четири/ с уговорена единична цена 1,37 лв. /един лев и тридесет и седем стотинки/,като при контрол на качеството на описаната стока, извършен лично от ответника по делото в присъствието на служителката Ц. не са констатирани дефекти на изработеното. От горепосочения документ се установява, че по искане на ответника служителката Ц. е съставила фактура № 002/24.11.2010 с подробно описание на изработеното и приетото от ответното дружество количество продукция за периода от 21.10.2010 г. до 05.11.2010 г. Видно от доклада фактурата е прочетена, проверена и разписана без възражения от ответника. /л. 11 – 12 от делото/ От представения и приет като доказателство по делото Доклад от 02.12.2011 г. се установява, че лицето М.Ц. заемаща длъжността изпълнител модели в ищцовото дружество в качеството си на отговорник за качествено ушиване и предаване в срок на готовата продукция, изработена от „М.“ Е., е уведомила управителя на ищцовото дружество – г – н Р., че на 11.11.2010 г., 12.11.2010 г., 13.11.2010 г., 17.11.2010 г., 18.11.2010 г. и 19.11.2010 г. е предала на ответника 2642 /две хиляди шестстотин четиридесет и два/ броя готова продукция от модел BS3111 с уговорена единична цена 1,75 лв. /един лев и седемдесет и пет стотинки/, като при контрола на описаната стока, извършен лично от ответника по делото в нейно присъствие, са били върнати на ищцовото дружество 15 /петнадесет/ броя дрехи за ремонт, а останалата продукция ответникът приел без възражения. От доклада се установява, че горепосочените петнадесет бройки дрехи са били отремонтирани на 19.11.2010 г. и на същата дата са били предадени отново на управителя на ответното дружество, който след извършване на повторен контрол за качество е приел същите като готова продукция. Видно от доклада по искане на ответника служителката Ц. е съставила фактура № 003/01.12.2010 г.с подробно описание на изработеното и приетото от ответното дружество количество продукция за периода от 11.11.2010 г. до 19.11.2010 г., която фактура е прочетена, проверена и разписана без възражения от ответника. /л. 13 от делото/ Видно от представения и приет като доказателство по делото Доклад от 29.12.2010 г. служителката Ц., изпълнител модели в ищцовото дружество в качеството си на отговорник за качествено ушиване и предаване в срок на готовата продукция, изработена от „М.“ Е., е уведомила работодателят си – представляващия ищцовото дружество– г – н Р. че на 19.11.2010 г., 20.11.2010 г., 22.11.2010 г., 23.11.2010 г., 24.11.2010 г., 26.11.2010 г., 27.11.2010 г. и 30.11.2010 г. е предала на ответника 4935 /четири хиляди деветстотин тридесет и пет/ броя готова продукция от модел BS3111 с уговорена единична цена 1,75 лв. /един лев и седемдесет и пет стотинки/, като след контрол на описаната стока, извършен лично от ответника по делото в нейно присъствие, на ищцовото дружество са били върнати 20 /двадесет/ броя дрехи за ремонт, които са били ремонтирани на 30.11.2010 г. и на същата дата са били предадени отново на управителя на ответното дружество, който след извършване на повторен контрол за качество е приел същите като готова продукция. От горепосочения документ се установява, че на 04.12.2010 г. са били предадени на ответното дружество 1043 /хиляда четиридесет и три/ броя готова продукция от модел BS3261 с уговорена единична цена 1,80 лв. /един лев и осемдесет стотинки/, която стока е приета без рекламации, след извършен контрол от ответника. Видно от доклада на 09.12.2010 г., 10.12.2010 г. и 11.12.2010 г. служителката Ц. е предала на управителя на ответното дружество 1963 /хиляда деветстотин шестдесет и три/ броя готова продукция от модел BS1790 с уговорена единична цена 1,30 лв. /един лев и тридесет стотинки/ като при извършения лично от ответника в нейно присъствие контрол на описаната стока са констатирани дефекти на изработеното и са върнати 10 /десет/ броя дрехи за ремонт, които са били отремонтирани от ищцовото дружество на 11.12.2010 г. и на същата дата са били предадени отново на управителя на ответното дружество, който след извършване на повторен контрол за качество е приел същите като готова продукция. На следващо място видно от доклада на 17.12.2010 г. работничката М. Ц. е предала на ответника по делото 2640 /две хиляди шестстотин и четиридесет/ броя готова продукция от модел 2945 /две хиляди деветстотин четиридесет и пет/ с уговорена единична цена 1,30 лв. /един лев и тридесет стотинки/, като при контрола на качеството на изработеното, извършен лично от ответника по делото в нейно присъствие не са констатирани дефекти на изработеното. От доклада се установява, че на 23.12.2010 г. са били предадени на ответното дружество 2640 /две хиляди шестстотин и четиридесет/ броя готова продукция – ремонт на дрехи, изработени от друга фирма с предварително уговорена единична цена 0,20 лв. /двадесет стотинки/. Дрехите са били приети без рекламации, след извършен контрол от ответника. От представения като доказателство по делото документ се установява, че по искане на ответника служителката Ц. е съставила фактура № 004/28.12.2010 с подробно описание на изработеното и приетото от ответното дружество количество продукция за периода от 19.11.2010 г. до 23.12.2010 г. Видно от доклада фактурата е прочетена, проверена и разписана без възражения от ответника. /л. 14 – 15 от делото/ От представения и приет като доказателство по делото Доклад от 18.01.2011 г. се установява, че лицето М. Ц., заемаща длъжността изпълнител модели в ищцовото дружество в качеството си на отговорник за качествено ушиване и предаване в срок на готовата продукция, изработена от „М.“ Е., е уведомила работодателят си – управляващия ищцовото дружество, че на 29.12.2010 г. е предала на управителя на ответното дружество 443 /четиристотин четиридесет и три/ броя готова продукция от модел BS6943 с уговорена единична цена 2,00 /два/ лева. Видно от доклада дрехите са приети без рекламации, след извършен контрол от ответника в присъствието на горепосочената служителка. От представения като доказателство по делото документ се установява още че на 17.01.2010 г. М. Ц. по искане на ответника е съставила фактура № 005/17.01.2011 г.с подробно описание на изработеното и приетото на 29.12.2010 г. от ответното дружество количество продукция. Видно от доклада фактурата е прочетена, проверена и разписана без възражения от ответника. /л. 16 от делото/ Видно от представения и приет като доказателство по делото Договор от 18.03.2010 г. представен в легализиран превод ответното дружество в качеството си на изпълнител се е задължило да изработи /ушие/ или да поръча на трети фирми да изработят /ушият/ дрехи с материали и проект, предоставени от дружеството възложител по договора - „Алида Фешънс (Европа)“ Е.. Съгласно чл. 2 и чл. 3 от договора възложителят се е задължил да заплати по банкова сметка на изпълнителя възнаграждение, уговорено по цени за единица продукция, в срок до 91 /деветдесет и един/ дни след като изпълнителя достави заявената продукция от възложителя, а последният от своя страна извърши проверка на качеството на изработеното. Съгласно чл. 10, ал. 1 от договора изпълнителят има право да преотдава поръчки, получени от възложителя, на трети фирми, наричани подизпълнители, като съгласно ал. 2 на същия член изпълнителят се задължава да уведоми устно или писмено подизпълнителите, че качествения контрол на произведените дрехи се осъществява в Англия от възложителя. В чл. 10, ал. 3 е посочено, че подизпълнителят носи пълна материална отговорност за произведената от него продукция при евентуални проблеми на качеството, открити от възложителя. Съгласно чл. 12 и чл. 13 от договора в право само на възложителят е да извършва качествен контрол на доставената от изпълнителя продукция, който се осъществява в Англия. В чл. 15, ал. 1 е посочено, че при установяването на недостатъци при приемането на вещта в право на възложителят е да намали размерът на възнаграждението по съответния модел, да извърши сам или да възложи на трето лице отстраняването на констатираните недостатъци, като в този случай изпълнителят се задължава да му заплати разходите за това, или в случай, че сумата по разходите за отстраняването на недостатъците по продукцията надхвърля производствената стойност по фактура, възложителят да удържи остатъка от сумата от следващата фактура на изпълнителя. Съгласно чл. 16, ал. 1 от договора при констатирани проблеми, касаещи отклонения и недостатъци в доставената продукция от изпълнителя, възложителят трябва да уведоми официално изпълнителя и да коригира несъответствията на доставената продукция, като разноските по тази проверка са за сметка на изпълнителя. В ал. 2 на същия член се посочва, че когато проблемната продукция е изработена от трета фирма подизпълнител, а не от изпълнителя, то последният трябва да уведоми подизпълнителите и да им потърси материална отговорност за отстраняване на допуснатите от тях несъответствия по продукцията. /л. 53 – 56 от делото/ От представената и приета като доказателство по делото Обратна разписка се установява, че ответното дружество е изпратило пратка чрез куриерска фирма „Еконт“ на ищеца, която е приета от управителя на „М.“ Е. – Г. Р. на 09.03.2011 г. без да е посочено с какво съдържание е пратката./л. 61 от делото/ Видно от представената и приета като доказателство по делото фактура № */24.02.2011 г. ответното дружество – „Д. ВИ“ Е. е направило рекламация по протокол 8668,50 GBP x 2.29746 лв. на изработената и предадената от ищцовото дружество готова продукция, като видът, наименованието, количеството и единичната цена стоката не са описани в процесната фактура. Същата е на стойност 19 915,53 лв. /деветнадесет хиляди деветстотин и петнадесет лева и петдесет и три стотинки/ без ДДС или на стойност 23 898,64 лв. /двадесет и три хиляди осемстотин деветдесет и осем лева и шестдесет и четири стотинки/ с ДДС. В процесната фактура като получател е посочен управителят на ищцовото дружество – Г. Р. но същият не е подписал фактурата и не е положил фирмен печат на представляваното от него дружество, липсва подпис и на съставителя – ответник по настоящото дело. /л. 62 от делото/ От представеното и прието като доказателство по делото писмо от 18.02.2011 г. в превод се установява, че английската фирма „Алида фешънс (Европа)“ Е. в качеството си на възложител по Договора от 18.03.2010 г. е уведомила управителя на ответното дружество, в качеството му на изпълнител по горепосоченото облигационно отношение, че при извършване на контрол за качество на следните модели дрехи: 2344, 3111, 2604, 1790, 3212, 3261, 2945, 3335 и 3156, получени през месеците ноември, декември 2010 г. и януари 2011 г., са констатирани множество проблеми при 450 /четиристотин и петдесет/ броя изделия, а именно: висящи конци и липса на множество шевове при ластика на модел 3111. „Алида фешънс (Европа)“ Е. е уведомила ответното дружество, че дрехите с посочените по – горе недостатъци ще бъдат поправени във Великобритания, поради което ще бъдат удържани направените разходи по ремонт на продукцията от „Д. ВИ“ Е.. /л. 80 от делото/ Видно от представената и приета като доказателство по делото фактура № 0122/24.02.2011 г. в превод, възложителя по Договора от 18.03.2010 г. – „Алида фешънс (Европа)“ Е., е начислило на ответното дружество разходи в размер на по 0,65 лири /шестдесет и пет паунда/ за 29 090 /двадесет и девет хиляди и деветдесет/ броя дрехи с недостатъци, като в посочената цена са включени: проверката на качеството, транспорта, почистването на конците и преопаковането на всички дрехи. Видът, количеството и единичната цена на стоките са конкретно описани в процесната фактура, която е на стойност 18 776,00 /осемнадесет хиляди седемстотин седемдесет и шест/ лири. В посочената фактура липсва подпис на получател и не е положен фирмен печат на ответното дружество. /л. 83 от делото/ С представеното и прието като доказателство по делото Известие от 28.12.2011 г. в превод английската фирма „Алида фешънс (Европа)“ Е. е потвърдила пред Районния съд – гр. Б. и всички институции, че ответното дружество не е упълномощено да извършва качествен контрол на тяхната продукция в България, като е посочила, че контролът за качеството се извършва единствено от „Алида фешънс (Европа)“ Е. във Великобритания. /л. 86 от делото/ Видно от представения и приет като доказателство по делото Дневник на продажбите на ответното дружество за данъчния период 01.02.2011 г. „Д. ВИ“ Е. е отразило под номер 10 /десет/ издадената от него във връзка с направена рекламация на продукция фактура № */24.02.2011 г., която е на стойност 19 915,53 лв. /деветнадесет хиляди деветстотин и петнадесет лева и петдесет и три стотинки/ без ДДС, като в графата име на контрагента е посочено ищцовото дружество – „М.“ Е. гр. Б.. /л. 91 от делото/ От представения и приет като доказателство по делото Дневник на покупките на ответното дружество за данъчния период 01.02.2011 г. „Д. ВИ“ Е. е отразило под номер 32 /тридесет и две/ фактура № *4/24.02.2011 г., издадена във връзка с извършени услуги от фирмата Възложител - „Алида Фешънс Юръп “ ООД, чиято стойност е 43 137,10 лв. /четиридесет и три хиляди сто тридесет и седем лева и десет стотинки/ без ДДС. /л. 93 от делото/ Видно от представената и приета като доказателство по делото Фактура № */13.11.2010 г. и приложената към нея Международна товарителница от същата дата ответното дружество е изпратило на английската фирма „Алида Фешънс /Европа/ “ ООД изделия, които са скроени, изработени и опаковани в България и които са подробно описани по модели, инвентарни номера, количество и единична цена в процесната фактура, а именно: 1200 /хиляда и двеста/ броя дрехи от модел: 2945 /две хиляди деветстотин четиридесет и пет/ с инвентарен номер 4592а и с единична цена 0,57 /петдесет и седем/ лири, 2982 /две хиляди деветстотин осемдесет и два/ броя дрехи от модел: 2945 /две хиляди деветстотин четиридесет и пет/ с инвентарен номер 4592b и с единична цена 0,57 /петдесет и седем/ лири и 2920 /две хиляди деветстотин и двадесет/ броя дрехи от модел: 3111 /три хиляди сто и единадесет/ с единична цена 0,76 /седемдесет и шест/ лири, или общият брой на изпратените на 13.11.2010 г. изделия е 7 120 /седем хиляди сто и двадесет/, а общата им стойност е 15 742,94 лири /петнадесет хиляди седемстотин четиридесет и две лири и деветдесет и четири/. /л. 161 – 164 от делото/ От представената и приета като доказателство по делото Фактура № */30.11.2010 г. и приложената към нея Международна товарителница от същата дата ответното дружество е изпратило на английската фирма „Алида Фешънс /Европа/ “ ООД изделия, които са скроени, изработени и опаковани в България и които са подробно описани по модели, инвентарни номера, количество и единична цена в процесната фактура, а именно: 1158 /хиляда сто петдесет и осем/ броя дрехи от модел: 6917 /шест хиляди деветстотин и седемнадесет/ с единична цена 0,30 /тридесет/ лири, 540 /петстотин и четиридесет/ броя дрехи от модел: 2469 /две хиляди четиристотин шестдесет и девет/ с инвентарен номер 4648а и с единична цена 0,30 /тридесет/ лири, 1159 /хиляда сто петдесет и девет/ броя дрехи от модел: 2469 /две хиляди четиристотин шестдесет и девет/ с инвентарен номер 4648b и с единична цена 0,30 /тридесет/ лири, 1353 /хиляда триста петдесет и три/ броя дрехи от модел: 905 с инвентарен номер 355 /триста петдесет и пет/ и с единична цена 0,30 /тридесет/ лири, 1767 /хиляда седемстотин шестдесет и седем/ броя дрехи от модел: 1532а с инвентарен номер 354 /триста петдесет и четири/ и с единична цена 0,30 /тридесет/ лири и 1400 /хиляда и четиристотин/ броя дрехи от модел: 3111 /три хиляди сто и единадесет/ с инвентарен номер 4619b и с единична цена 0,83 /осемдесет и три/ лири, или общият брой на изпратените на 30.11.2010 г. изделия е 7 377 /седем хиляди триста седемдесет и седем/, а общата им стойност е 8 542,10 лири /осем хиляди петстотин четиридесет и две лири и десет/. /л. 165 – 168 от делото/ Видно от представената и приета като доказателство по делото Фактура № */05.12.2010 г. и приложената към нея Международна товарителница от същата дата ответното дружество е изпратило на английската фирма „Алида Фешънс /Европа/ “ ООД изделия, които са скроени, изработени и опаковани в България и които са подробно описани по модели, инвентарни номера, количество и единична цена в процесната фактура, а именно: 5880 /пет хиляди осемстотин и осемдесет/ броя дрехи от модел: 3261 /три хиляди двеста шестдесет и едно/ с инвентарен номер 4650 /четири хиляди шестстотин и петдесет/ и с единична цена 0,90 лири /деветдесет/, 2941 /две хиляди деветстотин четиридесет и един/ броя дрехи от модел: 3111 /три хиляди сто и единадесет/ с инвентарен номер 4618b и с единична цена 0,95 лири /деветдесет и пет/, 2174 /две хиляди сто седемдесет и четири/ броя дрехи от модел: 2645 /две хиляди шестстотин четиридесет и пет/ с инвентарен номер 4587аbc и с единична цена 0,80 лири /осемдесет/, или общият брой на изпратените на 05.12.2010 г. изделия е 10 995 /десет хиляди деветстотин деветдесет и пет/, а общата им стойност е 41 709,84 лири /четиридесет и една хиляди седемстотин и девет лири и осемдесет и четири/. /л. 169 – 172 от делото/ От представената и приета като доказателство по делото Фактура № */18.12.2010 г. и приложената към нея Международна товарителница от същата дата ответното дружество е изпратило на английската фирма „Алида Фешънс /Европа/ “ ООД изделия, които са скроени, изработени и опаковани в България и които са подробно описани по модели, инвентарни номера, количество и единична цена в процесната фактура, а именно: 846 /осемстотин четиридесет и шест/ броя дрехи от модел: 6905 /шест хиляди деветстотин и пет/ с единична цена 0,60 лири /шестдесет/, 4375 /четири хиляди триста седемдесет и пет/ броя дрехи от модел: 3212 /три хиляди двеста и дванадесет/ с инвентарен номер 4664 /четири хиляди шестстотин шестдесет и четири/ и с единична цена 0,50 лири /петдесет/, 3217 /три хиляди двеста и седемдесет/ броя дрехи от модел: 2945 /две хиляди деветстотин четиридесет и пет/ с инвентарен номер 4667 /четири хиляди шестстотин шестдесет и седем/ и с единична цена 0,50 лири /петдесет/, 400 /четиристотин/ броя дрехи от модел: 3143 /три хиляди сто четиридесет и три/ с инвентарен номер 4641B и с единична цена 0,30 лири /тридесет/, или общият брой на изпратените на 18.12.2010 г. изделия е 8838 /осем хиляди осемстотин тридесет и осем/, а общата им стойност е 18 732,50 лири /осемнадесет хиляди седемстотин и тридесет и две лири и петдесет/. /л. 173 – 176 от делото/ Видно от представената и приета като доказателство по делото Фактура № */12.12.2010 г. и приложената към нея Международна товарителница от същата дата ответното дружество е изпратило на английската фирма „Алида Фешънс /Европа/ “ ООД изделия, които са скроени, изработени и опаковани в България и които са подробно описани по модели, инвентарни номера, количество и единична цена в процесната фактура, а именно: 5240 /пет хиляди двеста и четиридесет/ броя дрехи от модел: 1706 /хиляда седемстотин и шест/ с инвентарен номер 4634В и с единична цена 0,30 лири /тридесет/, 1963 /хиляда деветстотин шестдесет и три/ броя дрехи от модел: 1790 /хиляда седемстотин и деветдесет/ с инвентарен номер 4631 /четири хиляди шестстотин тридесет и едно/ и с единична цена 0,56 лири /петдесет и шест/ и 3480 /три хиляди четиристотин и осемдесет/ броя дрехи от модел: 3143 /три хиляди сто четиридесет и три/ с инвентарен номер 4641 /четири хиляди шестстотин четиридесет и едно/ и с единична цена 0,30 лири /тридесет/, или общият брой на изпратените на 12.12.2010 г. изделия е 10 683 /десет хиляди шестстотин осемдесет и три/, а общата им стойност е 19 147,88 лири /деветнадесет хиляди сто четиридесет и седем лири и осемдесет и осем/. /л. 177 – 180 от делото/ От неоспореното и прието по делото заключение на назначената основна съдебно – счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице С. Т. е видно, че документациите на ищцовото и ответното дружество/книгите/ са водени редовно и дават достоверна информация за извършените стопански операции. Вещото лице е установило, че представените по делото пет броя опростени фактури са издадени за извършени от ищеца на ответника услуги – ушиване на дрехи на ишлеме и ремонт на дрехи, като общата стойност на същите е 32 396,78 лв. /тридесет и две хиляди триста деветдесет и шест лева и седемдесет и осем стотинки/, от които 31 712,78 лв. /тридесет и една хиляди седемстотин и дванадесет лева и седемдесет и осем стотинки/ за ушиването на 17 506 /седемнадесет хиляди петстотин и шест/ броя дрехи на ишлеме и 684,00 /шестстотин осемдесет и четири/ лева за ремонт на 2736 бр. дрехи. В заключението се посочва, че фактури № 001/25.10.2010 г., № 002/24.11.2010 г., № 003/01.12.2010 г., № 004/28.12.2010 г. и № 005/17.01.2010 г. са опростени и не съдържат ДДС, като фактурната стойност на изработеното е 32 396,78 лв., както и че същите са осчетоводени в счетоводствата и на двете дружества – страни по делото. Вещото лице е установило, че Дневникът за изработка не е наличен в нито едно от посочените по – горе счетоводства. В заключението се посочва, че ответникът не е ползвал ДДС по процесните фактури, тъй като същите са опростени, както и че ищецът не е внесъл в приход на Републиканския бюджет ДДС по тези фактури, тъй като е лице нерегистрирано по ЗДДС и няма задължение за начисляване и внасяне на ДДС. Вещото лице е установило, че по горепосочените фактури е извършено плащане в размер на 20 550,90 лв. /двадесет хиляди петстотин и петдесет лева и деветдесет стотинки/, както и че размерът на непогасената главница е 11 845,88 лв. /единадесет хиляди осемстотин четиридесет и пет лева и осемдесет и осем стотинки/. В заключението се посочва, че мораторната лихва, изчислена до датата на подаване на исковата молба – 14.06.2011 г. е в общ размер на 911,25 лв. /деветстотин и единадесет лева и двадесет и пет стотинки/./л. 112 от делото/ Видно от оспореното от страна на ищеца заключение на приетата по делото допълнителна съдебно – счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице С. Т. в счетоводството на дружеството ответник „Д. Ви” Е. е постъпила фактура издадена от английската фирма „Алида Фешънс” Е., в която са отразени корекциите извършени в съответните модели ушити от дружеството ищец. Вещото лице е посочило, че фактурата за извършените ремонтни работи е № 122 /24.02.2011г. и е на стойност 18776 британски лири, като е осчетоводена в счетоводството на ответника съгласно изискванията на Закона за счетоводството. Сочи се, че съгласно ЗДДС извършената услуга по фактурата представлява ВОП, като предприятието ответник си е самоначислило ДДС и е ползвало данъчен кредит, като протоколът по чл.117 от ЗДДС № 4/24.02.2011г. е отразен в дневниците по ДДС на ответника за месец февруари 2011г. Вещото лице е констатирало също така, че дружеството ответник „Д. Ви” Е. е издало на дружеството ищец „М.” Е. фактура, с която му е предявила разходите за ремонта на ушитата от тях стока - № 236/24.02.2011г. на стойност 23898,64лв. По делото е изготвено и трето заключение, което също е оспорено от страна на ищеца. Със същото вещото лице е констатирало, че дефектните модели, които формират стойността на фактура № 236/24.02.2011 г. с издател ответното дружество и получател „М.“ Е., са 4 /четири/ на брой и са с номера, както следва: модел 3111 /три хиляди сто и единадесет/, модел 3261 /три хиляди двеста шестдесет и едно/, модел 1790 /хиляда седемстотин и деветдесет/ и модел 2945 /две хиляди деветстотин четиридесет и пет/. Вещото лице е установило, че за периода, през който ищцовото дружество е шило дрехи на ишлеме за ответника по делото и за който е извършена проверка от експертизата на документите на „Д. ВИ“ Е. – от 01.10.2010 г. до 31.01.2011 г., горепосочените модели не са шити от друга фирма освен от ищцовата. В заключението на извършената допълнителна експертиза се посочва, че още девет фирми са шили дрехи на ишлеме за ответното дружество, но шитите от тях модели са различни от шитите от „М.“ Е.. Вещото лице е установило, че дефектните стоки са фактурирани от ответното дружество за английската фирма „Алида Фешънс Юръп“ ООД и същите са изнасяни за Лондон. В заключението са посочени и датите на износа съгласно международните товарителници, които са както следва: за модел 3111 /три хиляди сто и единадесет/ - 13.11.2010 г., 30.11.2010 г. и 05.12.2010 г., за модел 3261 /три хиляди двеста шестдесет и едно/ - 05.12.2010 г., за модел 1790 /хиляда седемстотин и деветдесет/ - 12.12.2010 г. и за модел 2945 /две хиляди деветстотин четиридесет и пет/ - 18.12.2010 г. /л. 203 от делото/ Съдът възприема заключенията на извършените по делото основна и допълнителни съдебно – счетоводни експертизи като обективни, пълни и кореспондиращи изцяло с приетите по делото писмени доказателства. Разпитаната в о.з. на 17.01.2012г. свидетелка С. О.сочи, че познава и двете страни по делото. Същата твърди, че е работила в ищцовото дружество през периода от месец септември 2009 г. до месец април 2010 г. Свидетелката сочи, че именно в този период се е запознала и с управителя на ответната фирма във връзка с процесните отношения между двете дружестава. Твърди, че от ищцовото дружество се е изисквало да ушива дрехи на ишлеме с материали, предоставени от ответника в срок определен от последния. Свидетелката сочи, че в „М.“ Е. служителката М. и управителят на ищцовото дружество – г – н Р. извършвали контрол на готовата продукция. Твърди, че е присъствала на предаването на дрехите на ответното дружество, което е ставало по следния начин: ответникът по делото г – н В. отивал в ищцовата фирма като изваждал по 5 – 6 /пет – шест/ бройки от чувал и ги преглеждал, като при констатирани дефекти дрехите веднага били отремонтирвани на място. Свидетелката сочи, че на 04.1.2010 г. служителите на ищцовата фирма се преместили в ответното дружество, за да ушият навреме дрехите, поръчка на ответника. Твърди, че през това време пристигнали и други дрехи от същия модел, които били ушити от друга фирма различна от ищцовата, но които трябвало да ремонтират служителите на „М.“ Е.. Свидетелката сочи, че и самата тя е правила ремонт на тези дрехи. Твърди, че при приемането на готовата продукция от ответника е осъществяван контрол, доказателство за което били случите, в които ответното дружество им връщало дрехи без етикети или с объркани марки. Свидетелката сочи, че ищцовото дружество ушивало по 1000 – 2000 /хиляда – две хиляди/ бройки от модел, от които били връщани не повече от 10 /десет/ броя дрехи за ремонт и които били отремонтирани още на същия ден. Твърди, че по нареждане на ответника ищцоцото дружество е извършвало ремонт на жилетки, които са ушити от друга фирма, за да бъде спазен срокът за ушиването им. Свидетелката сочи, че в ищцовата фирма е правен контрол и на връщаните за ремонт бройки, като уточнява, че контролът означава ушитата дреха да бъде прегледана за размер, подгъв, ръкав и т.н. Твърди, че е имало случаи, в които при преброяването на готовата продукция в ищцовото дружество са преброени 455 /четиристотин петдесет и пет/ броя дрехи, а при преброяването в ответната фирма се оказва че липсват 5 /пет/ бройки от тях. Свидетелката сочи, че при дефект на плата ответникът е давал нов плат за прекрояване. /л. 100 от делото/ Съдът дава вяра и кредитира свидетелските показания на свидетелката С. О., тъй като същите са последователни, пълни и кореспондират с приетите по делото писмени доказателства. Разпитаната в о.з. на 17.01.2012г. свидетелка М. Ц. сочи, че познава ищецът по делото от 8 /осем/ години, от които седем месеца е работила в неговата фирма и е заемала длъжността моделиер. Твърди, че познава и ответникът по делото от три месеца, като посочва, че в периода от месец септември 2010 г. до месец декември 2010 г. ищцовото дружество е шиело дрехи на ишлеме за ответното. Свидетелката сочи, че докато работила при ищеца отговаряла за качеството на изработената продукция. Твърди, че ищцовото дружество е работело с материали на клиента. Свидетелката сочи, че е присъствала на предаването на готовата продукция на ответника, който осъществявал контрол върху изработеното като проверявал само по няколко произволно избрани бройки от цялата продукция, а останалите ги преглеждали други служители в ответното дружество. Твърди, че имало проблем с жилетки номер 3111 /три хиляди сто и единадесет/, които ищцовото дружество е шиело в периода от 07.11.2010 г. до 30.11.2011 г. Свидетелката сочи, че е извършван контрол за качество на дрехите и в „М.“ Е. от нея самата. Твърди, че тя предавала продукцията лично на ответника по делото. Свидетелката сочи, че ответното дружество не е правило рекламации, а само е връщало дрехи за ремонт. Твърди, че от ушитите 2640 /две хиляди шестстотин и четиридесет/ броя дрехи от модел 3111 /три хиляди сто и единадесет/ имало само 15 /петнадесет/ бройки за ремонт, които били отремонтирани на същия ден, след осъществен контрол от ответника. Свидетелката сочи, че фактурирала бройките 4 /четири/ седмици след изработването на даден модел, като твърди, че ответникът разписвал фактурите без възражения. /л. 101 от делото/ Съдът дава вяра и кредитира свидетелските показания на свидетелката М. Ц., тъй като същите са последователни, пълни и кореспондират с приетите по делото писмени доказателства. Разпитаният в проведените съдебни заседания свидетел Г. С. сочи, че се намира в трудови правоотношения с ответното дружество от 3 – 4 /три – четири/ години. Твърди, че има шивашка фирма и взема от „Д. ВИ“ Е. поръчки за шиене на дрехи на ишлеме. Свидетелят сочи, че още в началото на отношенията си с ответното дружество бил наясно с факта, че последното не носи отговорност за качеството на продукцията, тъй като контролът се осъществява от английска фирма в Лондон. Твърди, че през месец октомври 2010 г. присъствал на срещата между страните по делото, която се състояла в офиса на ответника и при която ищецът бил уведомен, че контролът на дрехите се извършва от английска фирма. Свидетелят сочи, че при срещата на управителя на ищцовото дружество е бил показан и договорът с чуждестранната фирма. Твърди, че от Англия поетапно дават информация на ответното дружество за кои бройки от кой модел се извършва ремонт, като посочва, че за извършен ремонт на предадената от неговата фирма продукция му се спират пари. Свидетелят сочи, че ответникът по делото казал на ищеца, че дефектните стоки се отремонтират в Лондон и са за сметка на подизпълнителя. Твърди, че този, който поръчва модела извършва контрол за качество на изработеното, като уточнява, че не е виждал в ответното дружество да се извършва такъв контрол. Свидетелят сочи, че в „Д. ВИ“ Е. само се опаковат дрехите и се изпращат на английската фирма. Твърди, че и той самият няма сключен договор с чуждестранното дружество. Свидетелят сочи, че доставя с личния си автомобил готовата продукция на ответното дружество, като предава изработеното в чували в гладачното помещение на ответната фирма. Твърди, че фактурирането на стоката се прави един път в месеца, като до 3 /три/ дни след него получава парите за изработеното от ответното дружество. /л. 102 от делото/ Съдът дава вяра и кредитира свидетелските показания на свидетеля Г. С. тъй като същите са последователни, пълни и кореспондират с приетите по делото писмени доказателства. Разпитаният в о.з. на 06.03.2012 г. свидетел Ц.Р.сочи, че работи на длъжността шофьор в ответната фирма от пролетта или лятото на 2010 г., поради което два пъти месечно доставя дрехи в Англия, от където взима нови модели и платове за ушиване в България. Твърди, че през месец октомври 2010 г. в офиса на ответника в негово присъствие и в присъствието на свидетеля Г. С. влязъл ищеца да попита за работа. Свидетелят сочи, че при тази среща управителят на ответното дружество запознал г – н Р. с обстоятелството, че контрола за качество на дрехите се осъществява в Англия и при констатирани нередности на продукцията същите се отремонтират там. Твърди, че ответникът уведомил ищеца, че ремонтът се заплаща от английската фирма, която от своя страна спира парите за осъществените разходи от подизпълнителя, изработил дрехите. Свидетелят сочи, че е бил свидетел на контролите, които се осъществяват в Англия. Твърди, че за целта има назначен екип и главен контрольор, които извършват проверка за качество на дрехите. Свидетелят сочи, че през месеците декември и януари 2010 г. доставената на английската фирма продукция имала дефекти, изразяващи се в непочистване на дрехите от конци. Твърди, че дрехите били отремонтирани в Англия като посочва, че за ремонта платил главния контрольор – А.Г. който от своя страна спирал изразходваните пари за поправка на дрехите от възнаграждението на ответника. Свидетелят сочи, че натоварил дефектната продукция от склад, намиращ се в гр. Б., но не знае от коя фирма е изработена същата. Твърди, че ответното дружество работи с още две – три фирми подизпълнители освен ищцовата, които също шият дрехи. /л. 138 от делото/ Съдът дава вяра и кредитира свидетелските показания на свидетеля Ц. Р. тъй като същите са последователни, пълни и кореспондират с приетите по делото писмени доказателства. Разпитаният в о.з. на 31.05.2012 г. свидетел К.М. сочи, че познава страните по делото. Твърди, че е работил в ищцовото дружество като шивач в периода от месец октомври 2010 г. до месец януари 2011 г. Свидетелят сочи, че готовата продукция в ищцовата фирма била преглеждана от служителката М. Ц., която заемала длъжността „технолог“ и осъществявала контрол на изработеното. Твърди, че готова продукция е била слагана в чували, от които ответникът изваждал по няколко броя дрехи, на които извършвал контрол за качество. Свидетелят сочи, че от 1000 /хиляда/ броя ушити дрехи само около 10 /десет/ били връщани за ремонт. Твърди, че след поправянето на дефектите на изработеното ответникът извършвал повторен контрол. Свидетелят сочи, че едва след одобряването на продукцията от английската фирма ищцовото дружество получавало възнаграждение за изработеното, което плащане се осъществявало около месец след предаване на дрехите. Твърди, че фактурите за изработеното се изготвяли от служителката Ц. по искане на ответника. Свидетелят сочи, че ищцовото дружество е шиело същите дрехи като фирмите от Гоце Делчев и от Кюстендил. Твърди, че част от жилетките, които се шиели в ответната фирма били доставени и в ищцовото дружество за по – бързо изпълнение на поръчката. Свидетелят сочи, че служителите на ищцовата фирма довършили поръчката по ушиване на посочените по – горе жилетки в ответното дружество, където се шиел същият модел. Твърди, че в ответното дружество се е осъществявал контрол за качество на дрехите, в който и самият той е участвал. /л. 138 от делото/ Съдът дава вяра и кредитира свидетелските показания на свидетеля Ц.Р. тъй като същите са последователни, пълни и кореспондират с приетите по делото писмени доказателства. Разпитаният в проведените съдебни заседания свидетел А. Г. сочи, че притежава английската фирма „Алида Фешънс Лимитид“, която съгласно договор за изработка на облекла работи с ответната фирма от месец март 2010 г. Твърди, че с материал, предоставен от него, се изработват дрехи в България, след което същите биват изпратени до Англия. Свидетелят сочи, че съгласно посочения по – горе договор ответното дружество може да отдава поръчките им на други фирми – подизпълнители. Твърди, че цялата продукция от България се инспектира от английската фирма преди да бъде предоставена за продажба. Свидетелят сочи, че облеклата им се доставят с камиони, като същите са опаковани в кашони и върху тях е обозначен моделът на дрехите. Твърди, че контролът се осъществява от 5 – 6 /пет – шест/ негови служители. Свидетелят сочи, че при констатирани дефекти на изработеното уведомява ответникът за проблема, след което изчислява размера на разходите за ремонта на дрехите. Твърди, че продукцията не се връща за поправка в България, тъй като това отнема много време. Свидетелят сочи, че през месеците декември 2010 г. и януари 2011 г. констатирал, че доставената стока от България е с дефекти – стърчащи конци от дрехите, които били отремонтирани в Англия. Твърди, че ответното дружество не е отговорно за качеството, а за изработката на стоката до определен стандарт. /л. 186 – 188 от делото/ Съдът дава вяра и кредитира свидетелските показания на свидетеля А. Г. тъй като същите са последователни, пълни и кореспондират с приетите по делото писмени доказателства. Останалите събрани по делото доказателства са ирелевантни към делото, поради което съдът не ги взима в предвид. Предвид така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна: Предявените искове са процесуално допустими – налице са активно и пасивно легитимирани страни и правен интерес от предявяване – ищецът претендира заплащане на дължимо възнаграждение при наличие на валидно търговско правоотношение между страните – договор за изработка, при твърдение за изпълнение на конкретно възложената му работа от ответника и приемането й от последния, както и неизпълнение на насрещното задължение на ответната страна по това правоотношение. Иска е с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД, чл.258, във връзка с чл.266, ал.1 от ЗЗД приложими в случая с оглед препращата разпоредба на чл.288 от ТЗ, като се претендира възнаграждение за извършена работа по договор за изработка. Съгласно чл. 266, ал. 1 от ЗЗД поръчващият трябва да изплати възнаграждение за приетата работа. Задължението за плащане възниква тогава когато е налице сключен договор за изработка, изпълнение на конкретната възложена работа и приемане на работата. Това са и обстоятелствата, които следва да се докажат от ищеца. В доказателствена тежест на ответника е да докаже изпълнението на своите задължения по договора, а именно заплащането на договореното възнаграждение. Установи се, че месец от м. октомври 2010г.- до м.януари 2011 г. между ищеца и ответника са сключени 5 договора за изработка на ишлеме /с материали на поръчващия/, видно от представените и приети като доказателства по делото данъчни фактури № 001/25.10.2010 г., № 002/24.11.2010 г., № 003/01.12.2010 г., № 004/28.12.2010 г. и № 005/17.01.2011 г в които са материализираи. Тези договори представляват търговски сделки (чл. 286, ал. 1 и 3 от ТЗ). По силата им ищецът, като изпълнител се е задължил на свой риск да извърши ушиване на изделия съгласно поръчката на ответника, а последният да му заплати възнаграждение общо в размер от 32 396,78 лв., видно от същите фактури (чл. 258 от ЗЗД). Страните не спорят относно тези факти, поради което съдът ги приема за установени. На описаните във фактурите дати, ищецът е изпълнил договорното си задължение по чл. 261, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 288 от ТЗ, като извършил поръчаните му от ответника работи, а последният прегледал и приел без възражения тази работа на същата дата (чл. 264, ал. 1 и ал. 3 от ЗЗД). Тези обстоятелства се установяват несъмнено от подписите на представителите на страните под фактурите, преценени в съвкупност със заключението на назначената по делото основна съдебно–икономическа експертиза, което съдът възприема изцяло поради неоспорването му от страните и липсата на противоречие с останалите доказателства. От заключението на основната съдебно – икономическа експертиза се установява, че издадените от ищеца опростени фактури са налични в счетоводството на ответника и са осчетоводени съобразно с изискванията на Закона за счетоводството, като за всяка от тях е съставено следното счетоводно запосване: дебит сметка 602 разходи за външни услуги 32 396,78лв., кредит сметка 401 Доставчици Партида „М.” Е. 32 396,78 лв.Вещото лице е посочило в заключението, че с описаното счетоводно записване е извършено следното: от една страна са осчетоводени разходи за външни услуги, а от друга страна е осчетоводено задължение към доставчика „М.” Е. в размер на 32 396,78лв., колкото е фактурната стойност на извършените доставки. Доставчикът на услугите е посочено, че е лице нерегистрирано по ЗДДС, поради което издадените от него фактури са опростени. Същите фактури ответникът е вписал и в дневника си за покупки като сделки с нерегистрирано по ЗДДС лице, както и в СД по ЗДДС. Според вещото лице, по процесните фактури са осчетоводени плащания в счетоводството на ответника в размер на 14.150,90 лв. в това число: на 26.10.2010г. – 2400 лева, на 26.11.2010г. – 2750,90 лева, на 17.12.2010г. – 4000,00 лева, на 21.01.2011г. – 554,83 лева, на 21.01.2011г. 2445,17 лв., и на 07.02.2011г. – сумата от 2000лв.. Като основание за извършените плащания е посочено „ишлеме”, без да е уточнено по кои фактури се погасяват задълженията. До момента на изготвяне на заключението, според вещото лице, други плащания по процесните фактури не са постъпвали. Съгласно осчетоводени извършени плащания в счетоводствата на ищеца и ответника платената сума общо по всички фактури е 14 150,90 лв., като предвид обстоятелството, че ищеца сам твърди в исковата молба, че ответника е извършил плащания в по – голям размер от осчетоводените такива, следва да се приеме за платена сумата от 20 550 лв., като неплатения остатък е в размер на 11845,88 лв. по фактури № 4 /28.12.2010г. – непокрит остатък от 10 959,88 лв., и по фактура № 5/17.01.2011г. – 886,00лв. Съгласно експертното заключение с така описаните счетоводни записвания от страните е спазено основно изискване на счетоводното законодателство, а именно приходите се отчитат към момента на реализицаята на активите, независимо то момента на плащането им от страна на купувача. Според вещото лице, в счетоводството на дружеството ответник „Д. Ви” Е., е постъпила фактура издадена от английската фирма „Алида Фешънс” Е. с № 122/24.02.2011г. на стойност 18 776,00 британски лири. Фактурата не е подписана от представител на получателя. Фактурата е осчетоводена в счетоводството на ответника „Д. Ви” Е. съгласно изискванията на Закона за счетоводството. Вещото лице е дало заключение че ответното дружество е издало на ищцовото фектура, с която му е предявило разходите за ремонта на ушитата от тях стока - №236/24.02.2011г. със стойност 23 898,64 лв. Горните обстоятелства се потвърждават и от събраните по делото гласни доказателства. От показанията на свидетелите О. и Ц. се установи, че между страните е постигната договореност за изработване на трикотажни изделия с материал, предоставен от ответника, като задълженията на ищеца са се изразявали в ушиване на изделията. Свидетелят Ц. заявява, че от месец септември 2010г. до м.декември 2010г. работели с материали на ответнто дружество, като тя лично е присъствала на предаване на готовата продукция, когато представляващия ответника е вземал няколко бройки, проверявал ги, след което ако нямало възможност за проверка на цялата продукция я предавал на гладачите и контрольорите в неговата фирма. Свидетелката посочва, че са връщани от ответника друхи за ремонт, които са били ремонтирани, и след това отново са му предавани. Свидетелката установява също, че е фактурирала предадените дрехи след като лично представляващия ответника и се е обаждал, след 4 седмици след като Английската фирма направи контрол, като той лично е разписвал фактурата без възражения. Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като се потвърждават от другите доказателства, събрани по делото. Предвид гореизложеното, съдът намира, че ищецът е изпълнил изцяло съгласно уговореното между страните в договора за изработка поръчаните му от ответника работи по фактурите описани по горе, а последният е прегледал и приел без възражения работата на датите на получаването на продукцията, като с издаването на фактурите се е задължил да заплати уговореното в тях възнаграждение от 32 396,78 лева за тази приета работа, каквото е изискването на разпоредбата на чл. 264, ал. 1 и 3 от ЗЗД (В този смисъл е константната практика на ВКС - Решение № 427от 03.07.2007г. на ВКС по т.д. № 190/2007г. на I о. на ТК на ВКС, Решение № 69 -2004 г., ТК, I о. на ВКС). Възражението на ответника, че тази работа не била приета от него, че той не извършвал стоков контрол при приемане на поръчаните дрехи се явява неоснователно. По делото няма данни това си възражение ответникът да е направил при приемане на изпълнената от ищеца работа по тези фактури, а одобряването й с горепосочените му действия само по себе си обуславя невъзможност на поръчалият я ответник да възразява сега по делото, респективно в последващ приемането й момент, за некачественото й изпълнение от ищеца (В този смисъл е и Решение № 240-2007 г., ТК на ВКС). Обстоятелството, че в счетоводството на „Д. Ви” Е. е съставена фактура № 236/24.02.2011г. с основание и предмет на доставката „Рекламация за по протокол 8668,50 GBR х 2,29746 лв. на обща стойност с ДДС 23 898,64 лева, получател по която е ищцовото дружество, не означава, че ответникът е направил възражение относно качеството на продукцията. Според разпоредбата на чл.264 ал.2 от ЗЗД, поръчващият е длъжен да прегледа работата при приемането и да направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появят по – късно. За такива недостатъци поръчващият трябва да извести изпълнителя веднага след откриването им. От приетите доказателства по делото се установява, че изделията са изработени и приети от ответника на 25.10.2010г., на 24.11.2010г. 01.11.2010г., 28.12.2010 г. и 17.01.2011г. , а фактурата за рекламация е издадена на 24.02.2011г., а също така същата не е подписана от представител на получателя и той не е уведомен за възраженията на поръчващия по надлежния ред. Съдът не установи по безспорен начин, че ответника е предоставил издадената от него фактура на ищеца, с оглед липсата на отбелязване на представената обратна разписка какво е изпратено със същата. Освен това, ищецът и английското дружество нямат никаква облигационна връзка, поради което констатациите на последното са му непротивопоставими. В тази насока дори и от свидетелските показания на разпитаните от страна на ответника свидетели не се установи, че договора е подписан от ищеца, и че той е запознат с цялото му съдържание. По-съществено в случая е обстоятелството, че към момента на получаване на експедираната стока, последното предаване на 17.01.2011г., ответникът в качеството на възложител не е упражнил правомощието си да прегледа всички доставените му изделия и съответно да направи възражения в случай на неправилно изпълнение, с оглед разпоредбата на чл. 264, ал.2 от ЗЗД. Освен това, от представената кореспонденция между ответника и английското дружество е видно, че развилото се между тях рекламационно производство е в периода февруари март 2011г. За пръв път възражение за лошо изпълнение ответникът е заявил в един по късен момент. Изводът, който се налага е, че дори и да се приеме че е налице некачествено изпълнение, поръчващият не е уведомил изпълнителя веднага след откриването им по смисъла на чл.264, ал.2, изр.второ от ЗЗД, като с оглед сочените недостатъци висящи конци - същите са видими. По делото изобщо няма данни за рекламация между страните по делото по повод процесните доставки, а доколкото е направено извънсъдебно възражение за некачествено изпълнение, чрез издаване на фактура № 236 /24.02.2011г. същото не е конкретно, в същата не са посочени констатираните дефектни стоки, а посочения във фактурата протокол не е представен по делото и няма данни да я предявен на изпълнителя, като същото възражение е и закъсняло с оглед изискванията на чл.264, ал.2, изр. второ от ЗЗД. Въз основа на всички изложени съображения, съдът намира работата за приета по смисъла на чл.264, ал.3 от ЗЗД, а разглежданото възражение за прихващане за неоснователно / в тази насока и решение № Т 0 83/09.02.2009г. на САС по гр.д.№ 2272/2009г. 5 с-в/. Следва да се отбележи, че едва в писмените бележки депозирани от ответника е заявено възражение по чл.90 от ЗЗД, което съдът намира, че не следва да бъде обсъждано. Следва да се вземе под внимание основния счетоводен принцип по чл.4, ал.1, т.1 от ЗСч – за текущо начисляване, според който счетоводството се осъществява и финансовите отчети се съставят в съответствие с изискванията на ЗСч и при съобразяване със същия принцип, според който приходите и разходите произтичащи от сделки и събития се начисляват към момента на тяхното възникване (а не впоследствие или със задна дата), независимо от момента на получаването или плащането на паричните средства или техните еквиваленти и се включват във финансовите отчети за периода, за който се отнасят. Ето защо, след съвкупна преценка на всички горепосочени доказателства, съдът счита, че след като ответният търговец е осчетоводил редовно процесните фактури в неговите счетоводни книги през същия месец на издаването им, като задължение към ищеца за стойността им, включил е същите и в дневника си за покупки, и в справката си декларация по ЗДДС, то с тези си действия ответникът несъмнено е потвърдил сключването с тези фактури на договора за изработка с ищеца, и преглеждането и приемането на поръчаната с тях работа. С тези си действия ответникът е потвърдил, че е сключил с ищеца договор за изработка, че ищецът е изпълнил изцяло съгласно уговореното между страните в него поръчаните му по тези фактури от ответника изработка и доставка на трикотажни изделия, а последният е прегледал и приел без възражения тази работа на датата на съставяне на същите фактури, с които се е задължил да заплати на ищеца и уговореното в тях възнаграждение за тази приета работа, което с оглед заключението на основната експертиза, е в размер на 11 845,88 лв. Предвид гореизложените мотиви, съдът намира, че възражението на ответника за прихващане на задължението му към ищеца със сумата в размер на 23 898,64 лв., представляваща насрещно вземане по платено за поправка на недостатъците на стоката изработена от ищеца, е неоснователно и недоказано, поради което следва да бъде оставено без уважение. При горните изводи съдът намери, че предявения от ищеца иск по чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 266, ал. 1 от ЗЗД за осъждането на ответника да му заплати сумата от 11 845,88 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за приета работа по описаните в исковата молба фактури е основателен, като предвид изчисленията на вещото лице в основното заключение, сумите са дължими са по две от процесните фактури. Основателни се явяват и исковете за заплащане на мораторна лихва по всяка от фактурите, тъй като съгласно разпоредбата на чл.86 ал.1 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи парично обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно разпоредбата на чл.84 ал.1 от ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Видно от заключението на съдебно - икономическата експертиза, размера на мораторната лихва за периода от датата на забавата по всяка от фактурите до датата на постъпване на исковата молба в съда възлиза общо на 911,25 лева. Ето защо, съдът счита, че исковете се явяват доказани и следва да бъдат уважени до размерите, посочени от вещото лице. По отношение на искането направено в съдебно заседание за присъждане на лихва за забава върху главницата по фактурите, от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане, следва да се посочи, че съдът не е сезиран с такова искане в исковата молба, поради което не дължи произнасяне. На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски по делото в размер на 1661,97 лева, съобразно списък по чл.80 от ГПК, представляващи заплатени държавни такси, възнаграждение за адвокат и за вещо лице. Водим от горните мотиви, съдът Р Е Ш И : ОСЪЖДА „Д. ВИ“ Е. с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Б., представлявано от управителя – Г. Д. В., с ЕГН * да заплати на „М.“ Е., със седалище и адрес на управление: гр. Б., с ЕИК *********, представлявано от едноличния собственик на капитала и управител на дружеството Г. С. Р., с ЕГН *, сумата от 11 845,88 /единадесет хиляди осемстотин четиридесет и пет лева и осемдесет и осем стотинки/ лева, представляваща част от неплатено възнаграждение за приета работа по договор за изработка на ишлеме, сключен съобразно № 001/25.10.2010 г., № 002/24.11.2010 г., № 003/01.12.2010 г., № 004/28.12.2010 г. и № 005/17.01.2011 г., сумата от 911,25 /деветстотин и единадесет лева и двадесет и пет стотинки/ лева, представляваща лихва за забава върху главницата, както и сумата от 1 661,97 /хиляда шестстотин шестдесет и един лева и деветдесет и една стотинки/ лева, представляваща направени по делото разноски съразмерно с уважената част от исковете. РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Б. в двуседмичен срок от връчването му на страните. РАЙОНЕН СЪДИЯ: |