РЕШЕНИЕ
№ 1620
гр. София, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 23-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА
при участието на секретаря БРАНИМИРА В. ИВАНОВА ПЕНОВА
като разгледа докладваното от Х.Б. Н. Административно наказателно дело №
20211110207210 по описа за 2021 година
Производството е образувано е по жалба на „.........“ ООД против
наказателно постановление (НП) № 42-00009471/06.04.2021 г, издадено от
началник на РД „Автомобилна администрация“ - София, с което на основание
чл.99, предл.4 от ЗАвП на дружеството-жалбоподател е наложена
имуществена санкция в размер на 2000 лв. за нарушение на чл.25 от Наредба
№ 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и
товари (Наредбата).
В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното наказателно постановление. Жалбоподателят посочва, че на
31.12.2020 г. е заявена резервация за издаване на разрешително по реда на
раздел II от Наредбата, като същото е получено на ГКПП Гюешево на
03.01.2021 г., издадено с погрешна бланка, валидна за предходната 2020 г. С
оглед на това счита, че същото е следвало да бъде отчетено до 01.03.2022 г.,
както и че липсва виновно поведение. В условията на алтернативност са
изложени и аргументи за наличието на маловажен случай по смисъла на чл.28
от ЗАНН. Моли НП да бъде отменено.
В съдебното заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си
1
представител адв. П.Й., поддържа жалбата, като подробни съображения
излага в писмени бележки. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща процесуален
представител.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в
предвидения в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт,
подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
На 31.12.2020 г. дружеството-жалбоподател „.........“ ООД заявявило
разрешително за международен превоз на товари с резервация № 282СТ1W6.
Въз основа на нея, на 03.01.2021 г. било издадено разрешително № 0000157 за
превоз на територията на Република Македония (понастоящем Северна
Македония), валидно до 31.01.2021 г. Разрешителното било получено на
03.01.2021 г. на ГКПП Гюешево.
След запознаване с постъпило в РД „АА“ - София писмо, съдържащо
списък с дружества, които не са върнали издадени разрешителни в срок до
01.03.2021 г., свидетелят Д. Г. СТ. – на длъжност инспектор към РД „АА“ –
София, съставил срещу „Оптимал плюс“ ООД акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № 288352/18.03.2021 г. за извършено
нарушение на разпоредбата на чл.25 от Наредбата, тъй като превозвачът не
отчел горепосоченото разрешително в срок. Актът бил съставен в присъствие
на надлежно упълномощен представител на дружеството, на когото бил
връчен и препис от АУАН. В законоустановения срок не постъпило
възражение срещу акта.
На 18.03.2021 г. разрешително № 0000157 било върнато в ИААА.
Въз основа на съставения АУАН и при идентични фактически
констатации било издадено обжалваното НП № 42-00009471/06.04.2021 г. от
началник на РД „Автомобилна администрация“ - София, с което на основание
чл.99, предл.4 от ЗАвП на дружеството-жалбоподател била наложена
2
имуществена санкция в размер на 2000 лв. за нарушение на чл.25 от Наредба
№ 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и
товари. НП било връчено на 20.04.2021 г.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от
показанията на свидетеля Д. Г. СТ., както и от писмените доказателства,
приобщени по реда на чл.283 от НПК – талон от 18.03.2021 г. за връщане на
разрешителни, пълномощно, разрешително № 0000157 в превод на български
език, извлечение от резервация № 282СТ1W6, длъжностна характеристика,
заповед № РД-08-30/24.02.2020 г. на министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията, заповед № 589/31.01.2020 г. на
изпълнителния директор на ИА „АА“.
Обстоятелствата относно извършената проверка и сторените при
същата констатации се установяват от показанията на свидетеля С., на които
съдът даде вяра като последователни и логични. Събраните по делото
доказателства единно и непротиворечиво изясняват фактическата обстановка
по случая, с оглед на което съдебният състав ги кредитира в цялост.
Доказателствените източници са еднопосочни, поради което е безпредметно
подробното им анализиране. Следва да се отбележи, че жалбоподателят не
оспорва, че не е отчетено пред надлежните органи процесното разрешително
в срок до 01.03.2021 г.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи
извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на
материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че
АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл.34, ал.1
и ал.3 ЗАНН. Материалната компетентност на актосъставителя по съставяне
на АУАН, и компетентността на наказващия орган по издаване на атакуваното
наказателно постановление следват по силата на заеманите длъжностни
качества и правомощията, делегирани им с приложените по делото заповеди.
В хода на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения, обосноваващи отмяна на НП. АУАН и
3
НП са издадени в предвидената от закона форма и със съдържанието,
предвидено в чл.42, съответно - чл.57 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП
обстоятелствата по извършване на нарушението са описани ясно, конкретно и
в съответствие с изискванията на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като са
посочени и нарушените законови разпоредби.
Съдът обаче намира, че жалбоподателят не е осъществил нарушението,
за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност. От
доказателствата по делото се установява, че „........“ ООД е подало заявление
за издаване на разрешително за извършване на превоз в края на 2020 г.
съгласно чл.20, ал.1 от Наредбата, въз основа на което била направена
резервация № ............, макар и погрешно в АУАН и НП да е отразено, че се
касае за получаване на разрешително без предварителна резервация по реда
на раздел V от Наредбата. Разрешителното било получено от дружеството-
жалбоподател на 03.01.2021 г., действащо и валидно до 31.01.2021 г., с оглед
на което и съгласно чл.25 от Наредбата настоящият съдебен състав намира, че
превозвачът е дължал отчитането му в срок до 1 март на следващата
календарна година, т.е. до 01.03.2022 г. Разпоредбата на чл.25 от Наредба №
11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари
следва да бъде стриктно тълкувана, като според нея задължението
за отчитане зависи от получаването на разрешителното и от валидността през
съответната година, а не обвързва задължението с годината на издаването на
разрешителното, както неправилно е приел АНО. Изхождайки от дословния
прочит на редакцията на нормата, според която получените разрешителни по
реда на раздели III и IV за съответната календарна година се отчитат от
превозвача в срок до 1 март на следващата календарна година, то получените
такива през 2021 г. (какъвто е настоящия случай) подлежат на
такова отчитане до 1 март на следващата 2022 г. Полученото от “Оптимал
плюс“ ООД на 03.01.2021 г. процесно разрешително за превоз с валидност за
първия месец от съответната година е подлежало на отчитане до 01.03.2022 г.,
поради което към която и да е предходна дата, дружеството не носи
административнонаказателна отговорност за неотчитането му по чл.99,
пр.4 от ЗАвП.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че обжалваното НП следва да
бъде отменено като неправилно.
4
Предвид основателността на жалбата на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 500 лв. Видно от представения договор за правна защита и съдействие,
който има характер и на разписка, възнаграждението е заплатено изцяло и в
брой.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 42-00009471/06.04.2021 г,
издадено от началник на РД „Автомобилна администрация“ - София, с което
на основание чл.99, предл.4 от ЗАвП на „Оптимал плюс“ ООД е наложена
имуществена санкция в размер на 2000 лв. за нарушение на чл.25 от Наредба
№ 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и
товари.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ да
заплати на „Оптимал плюс“ ООД, ЕИК ********* сумата от 500 (петстотин)
лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5