Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 317
Ботевград, 20.12.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БОТЕВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, втори съдебен състав, в публичното заседание на двадесет и седми ноември
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ЦВЕТКОВА
секретаря-Таня Бончева,
като разгледа докладваното от
СЪДИЯТА ЦВЕТКОВА
гражданско
дело № 841 по описа за 2019 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
С Определение № 537731 от 18.11.2018г.
по гр.дело № 10507/2008г. по описа на РС-С. е прекратено съдебното производство
по делото и е изпратено по подсъдност на РС-Ботевград на 10.05.2019г., когато е
образувано гр.дело № 841/2019г. по описа на РС-Ботевград.
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл.213, ал. 1, изр. 1 от Кодекс за
застраховането/отм./ и чл.86 от ЗЗД.
ЗД”Б. И.”АД, със седалище и адрес
на управление: гр.С., бул.”Д. Б.”№*, с ЕИК:*********, чрез пълномощник адвокат
Мариан И. Гочев, моли да бъде осъден В.П. ***, с ЕГН: ********** да заплати сумата-главница
от общо 2907.91лв., представляваща изплатеното от ЗД“Б. И.“АД застрахователно
обезщетение на основание сключен договор за застраховка „Автокаско”
на МПС-полица № ******************** от 08.08.2013г.
по щета № ************** за причинени имуществени вреди на МПС марка „Р. М. С.“
с рег. № ** *****в резултат на ПТП на 28.08.2013г. в 16.30 часа в Ботевград,
Индустриална зона, М., пред фирма „И.“ и ликвидационни разноски в размер на 15лв.,
както да заплати и сумата от 883.15лв., представляваща мораторна
лихва върху горната сума-главница за периода от 08.01.2015г. до 08.01.2018г., както
да заплати и законната лихва върху горната сума-главница, считано от
14.02.2018г. до окончателното изплащане на вземането, както да заплати и
направените разноски по делото.
В с.з. ищецът ЗД”Б.
И.”АД с ЕИК:*********, редовно призован, не изпраща представител и не взема
становище по така предявените искове.
Ответникът-В.П.
*** е направил възражение по исковете и е
представил в РС-С. писмен отговор с вх.№ 5123373 от 25.07.2018г., в предвидения в закона срок.
В писмения отговор ответникът оспорва
искове като неоснователни и недоказани. Заявява, че оспорва изцяло Протокол за ПТП
№ * от 28.08.2013г., който не отразява правилния механизъм на настъпване на
ПТП, тъй като е налице несъответствие в Схемата на ПТП затова, че МПС 1 –„Газокар 2500“ е бил паркиран извън лентата за движение
странично с подемни вилици насочени към пътната лента. Имало е върху пътното платно паркирано
МПС-ТИР, който е бил в насрещната лента за движение на автомобил №2. Водачът на
МПС 2-Ц.С. е използвал мобилен телефон
без устройство за свободни ръце, при шофиране и се е движил с несъобразена
скорост с пътните условия, за което излиза от лентата за движение и причинява
ПТП. Завява, че подписът му на описания по-горе Протокол за ПТП не е негов, за
което е подал жалба в РП-Ботевград. Оспорва всички приложени от ищеца писмени
доказателства като твърди, че ищецът представя неистински Протокол за ПТП,
който не отразява механизма на настъпване на ПТП на 28.08.2013г. в Ботевград.
На 07.11.2013г. Едноличният търговец е внесъл Уведомление за щета до ищеца,
който съставя два Описи с различно съдържание и се извеждат щети, които няма
как да настъпят при ПТП. Представената фактура не кореспондира на представеното
платежно нареждане, за което няма данни за заплатената от ищеца сума, обезщетение
по застраховка „Автокаско“.
В с.з. ответникът В.П.И. лично и чрез
пълномощник адв.Н.И./ пълномощно от 01.07.2018г.-л.16/ оспорва исковете и
поддържа направените възражения в писмения отговор. Моли да се отхвърлят
исковете като неоснователни затова, че ответникът не е виновен за причинените
имуществени вреди на лек автомобил „Р. М.“, тъй като газокарът
е бил паркиран извън платното за движение и удължените му вилици са били извън
платното за движение, като отразеното в приложения ПТП е невярно и ответникът
не е подписвал същия, което се установи от приетата по делото съдебно-почеркова експертиза. Моли ищеца да им заплати
направените по делото разноски, за които не представя списък за разноските по
чл.80 от ГПК.
От събраните по делото доказателства,
обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено
следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Към дата 28.08.2013г. ЕТ К.-М. С. с
ЕИК: ********* е собственик на лек автомобил марка „Р. М. С.“ с рег. № ** *****и
има сключен договор с ищеца по застраховка „Автокаско“
за периода от 10.08.2013г. до 09.08.2014г.
Горното се
установява от приложените по делото писмени доказателства-копия от свидетелство
за регистрация част ІІ за лек автомобил „Р. М. С.“, с рег.№********и от застрахователна
полица № ******************** от 08.08.2013г.
От показанията на
разпитания по делото свидетел Ц.С.Ц. се установява, че на 28.08.2013г. той е
управлявал лек автомобил марка „Р. М. С.“ с рег. № ** *****и се движил в
Ботевград, в Индустриалната зона и е минал покрай фирма И., където е видял
спрял на пътя товарен автомобил-ТИР, а в дясно е имало мотокар и продължил да
се движи по пътя, когато неочаквано за него нещо се ударило в предно дясно
стъкло, спрял и се оказало, че се е ударил във вилиците на мотокара, които били
с тънки удължители, а именно с дебелина от около 2 см. и не ги видял, тъй като
били на височина 1.40-1.50 метра. Ответникът е бил на мотокара. Обадил се на
телефон 112 и на място пристигнали полицаи, които ги попитали за ситуацията, но
ги извикали за спешен случай, за което полицаите си тръгнали и св.Ц. ***, за да
подпише декларации и Протокол за ПТП, където се разминали с ответника. Св. Ц.
заявява, че той е подписал приложения по делото ПТП №* от 28.08.2013г. на
участник №2. Управляваният от него лек автомобил е имал сключена застраховка „Автокаско“, за което той уведомил ищеца и автомобилът бил превозен
от застрахователя до гр.С., от където по-късно си получил автомобила от
автосервиз с отстранени вреди, заплатени от ищеца, без да има забележки.
От приложените
оригинали на писмени доказателства- фактура ********от 03.09.2013г., фактура ********от
25.10.2013г., калкулация на щета №************** на лек автомобил „Р. М.“, приемо-предавателен протокол от 10.10.2017г.,
платежно нареждане от 22.01.2014г. от
ищеца до О. А. ООД, опис на претенция №************** от 29.08.2013г. на ЗД „Булинс“, ликвидационен акт за изплащане на застрахователно
обезщетение от 03.09.2013г., ликвидационен акт за изплащане на застрахователно
обезщетение от 22.01.2014г., уведомление за щета на МПС от 29.08.2013г., се
установява, че собственикът на увреденото МПС-лек автомобил „Р. М. С.“ с рег. №
** *****е депозирал при ищеца уведомление на 29.08.2013г. за щета на МПС като е
описал застрахователното събитие, както следва: „на 28.08.2013г. в Ботевград,
движейки се по улица към Инд. Зона „М.“ от двора на фирма И. имаше мотокар,
извършващ товаро-разтоварна дейност. При
преминаването покрай него колата се удари в изкараните високо вилици“. В
резултат, на което видимите щети по автомобила са: “предно стъкло спукано, деформирана
предна дясна колонка, стъкла на дясна врата и колонките между вратите и задна щора скъсана“. На 29.08.2013г. при
ищеца е образувана щета № ************** от 29.08.2013г., в която са описани
щетите по автомобила като обезщетението е посочено като „сервиз“.
На 03.09.2013г.
описаният по-горе автомобил е бил репатриран до гр.С. съгласно приложената
фактура от 03.09.2013г. и са издадени два броя Ликвидационни актове от ищеца,
първият от 03.09.2013г. за сумата от 229.20лв., представляваща цената за
товарене и разтоварване на автомобила и репатрирането му до гр.С. съгласно
описаното по-горе във фактура от 03.09.2013г. Вторият Ликвидационен акт е от 12.11.2013г.,
издаден на основание приложения оригинал на фактура от 25.10.2013г., издадена
от О. А. ООД, който е извършил ремонта на автомобила, на обща стойност от
2663.71лв. На 10.10.2013г. св.Ц.Ц.
е получил ремонтираният автомобил от сервиз на О. А. ООД без възражения, което
е отразено в приложения Приемо-предавателен протокол.
На 22.01.2014г. ищецът е заплатил на О.
А. ООД сумата от общо 5039.37лв. по щети по опис.
За описаното по-горе застрахователно събитие
на 28.08.2013г. в Ботевград, за което ищецът е отстранил щетите по увреденото
МПС лек автомобил „Р. М. С.“ с рег. № ** ******, за което има сключен валиден
договор за застраховка „Автокаско“ между собственика
на автомобила и ищеца е приложен Протокол за ПТП № * от 28.08.2013г., съставен
от полицай В.Г.Ц. ***, в който е отразено, че причините за ПТП са: „поради
издадени подемни вилици на газокара, допълнителни,
които са излезли на платното за движение същите не са сигнализирали и се удря в
тях автомобил №2 от предна дясна страна“.
От показанията на
разпитания по делото свидетел В.Г.Ц., който е съставил описания по-горе
Протокол за ПТП, се установява, че той е посетил местопроизшествието в
Ботевград, където на платното за движение е имало и спрял товарен
автомобил-ТИР, на място е изпробвал за алкохол
водача на лекия автомобил и ответника като водач на газокара,
дал им да попълнят декларации и поради обаждане от дежурната, напуснал
местопроизшествието и отишъл на друго ПТП. Същият ден по-късно бил съставен
Протокол за ПТП в сградата на РУ-Ботевград, подписан от двамата участници в
ПТП, съставил акт за това, че газокарът няма сключена
застраховка “гражданска отговорност“ и втори акт за причиняване на ПТП от
страна на водача на газокара. Св.Ц. твърди, че
визуално установил, че вилиците на газокара са
вдигнати нагоре и са над лентата за движение, а от другата страна е ТИР-ът, който е паркиран като цялата дясна лента е завзета
от вилиците и не може да мине друг автомобил.
Описаният по-горе
Протокол за ПТП № * от 28.08.2013г. е оспорен от ответника, който твърди, че
същият е неистински, тъй като не е подписан от него и не отразява правилно
причините за ПТП, за което съдът е открил производство по оспорването му по
реда на чл.193 от ГПК.
Съгласно отговорите
на ответника, дадени по реда на чл.176 от ГПК в о.с.з. на 03.07.2019г., се
установява, че той отрича да е подписал приложения по делото Протокол за ПТП № *
от 28.08.2013г. като обяснява, че късно вечерта е отишъл в полицията в
Ботевград и е подписал Протокол за ПТП, на който е отбелязан ТИР-а и Акт за
това, че газокарът е без застраховка „ГО“ и си
тръгнал. По това време работил във фирма „Европейска електроника“ в Ботевград
на длъжност „поддръжка“, но извършвал и товаро-разтоварна
дейност на ТИР-овете с мотокар. На 28.08.2013г. разтоварвал
ТИР, паркиран на едната лента за движение, но мотокарът загрял, ответникът
спрял работа, за което го изтеглил навън към фирмата. Вилиците на мотокара не
били над пътя. Ответникът бил слязъл от мотокара, когато автомобил „Рено“, за
да избегне ТИР-а се ударил във вилиците на мотокара. Полицаите дошли след 20
минути, изпробвали ги за алкохол, пробите били отрицателни и си тръгнали, тъй
като от дежурната ги изпратили на друг спешен случай. Вечерта към 20.30 часа
отишъл в сградата на полицията в Ботевград и подписал Протокол за ПТП и Акт за
това, че управлява мотокара без сключена застраховка „гражданска отговорност“. Мотокарът е собственост на фирмата, в която
работи, бил закупен на лизинг и те пропуснали да сключат застраховката, за
което фирмата заплатила глобата при издаване на Наказателното постановление. Ответникът
твърди, че се е подписал по едно и също време, с един и същи подпис на
Протокола за ПТП и на Акта, а сега подписите са различни. Ответникът е
категоричен, че няма положен от него подпис на Протокол за ПТП № * от
28.08.2013г.
От приетата по
делото съдебно-почеркова експертиза с вх.№ 8006/19.11.2019г.,
изготвена от вещото лице И.И.И., която страните не са
оспорили и съдът приема изцяло като компетентна и обоснована, се установява, че
вещото лице И. е изследвал оригинала на Протокол за ПТП № * от 28.08.2013г., находящ се в прокурорска преписка и е установил, че на него
няма изпълнен подпис от ответника В.П.И..
С оглед на
обстоятелството, че от приложения препис от Протокол за ПТП № * от
28.08.2013г., се установява, че е подписан от участниците в ПТП, следователно
следва да е подписан и от ответника, намира, че представеният Протокол за ПТП №
* от 28.08.2013г. е неистински като неавтентичен, тъй като на него е
отбелязано, че е подписан от ответника, а в действителност няма положен подпис
от ответника съгласно приетата за това съдебно-почеркова
експертиза. Съдът на основание чл.194, ал.2, изр.2 от ГПК го изключва от
доказателствата по делото. Налице са данни, че има образувано досъдебно
производство на 18.10.2018г. за престъпление по чл.311, ал.1 от НК, по което
разследването не е приключило съгласно приложения оригинал на писмо с изх. №
1006/18 от 17.05.2019г. на Прокурор при РП-Ботевград.
От показанията на разпитания по делото
свидетел Я.И.Ц., който работи от 2009г. до сега като „поддръжка сграден фонд“
във фирма И. Систем в Ботевград, се установява, че
познава ответника, с който през 2013г. са работили заедно и е бил
свидетел-очевидец на произшествието, тъй като е бил отвън и лично е видял как
автомобилът се удря в мотокара. Последният се е намирал между две техни фирмени
сгради и е бил в покой, без да работи и без да има мотокарист
на него. В удължението на вилиците на мотокара се удря кола като мотокарът е
извън пътното платно и вилиците са извън пътното платно. Колата, за да избяга
от камион, който е паркиран на пътя, напуска лентата си за движение, влиза в
мястото между фирмените сгради. Ударът е през деня, при ясно, хубаво време. ТИР-ът е паркиран срещу входа на тяхната фирма, плътно до
бордюра. Мотокарът е срещу него извън платното за движение и вилиците са извън
платното за движение.
Съгласно приетата и
неоспорена от страните съдебно-автотехническа-оценителна
експертиза с вх.№ 6846/07.10.2019г., изготвена от вещото лице инж. В.Т.П., която
съдът кредитира като компетентна и обоснована, се установява, че механизмът на
настъпването на ПТП на 28.08.2013г. в Ботевград се изразява в това, че при
преминаване по платното за движение между паркирания ТИР /от ляво/ и паркирания
газокар / от дясно/, лекият автомобил „Р. М.“ с рег.
№ ** ******, собственост на ЕТ Михаил Светозаров-Клипер,
управляван от Ц.С.Ц., се блъснал с дясната си странична част във вилиците на газокара. При разминаването си с ТИР-а лекият автомобил е
напуснал платното за движение, като е навлязъл с около 30-40см. в района на
входа на предприятието, при което е реализирал удара с вилиците на газокара. Получил е повреди и деформации по автомобила,
подробно описани в заключението на обща стойност от 1759.63лв.
Ищецът твърди, че е
поканил ответника да му заплати сумата от 2907.91лв., която той е изплатил като
обезщетение за причинените имуществените вреди на лекият автомобил „Р. М.“ с
рег. № ** ******, тъй като управляваният от ответника газокар
в деня на застрахователното събитие е бил без сключена застраховка „Гражданска
отговорност“, за което е представил копие от регресна
покана с изх.№РГ-00726 от 10.04.2014г. до В.П.И. с адрес: ***. Няма приложени
по делото доказателства ответникът да е получил описаната по-горе регресна покана, на която е изписан адрес, различен от неговия
в гр.Правец.
Съгласно изчисляване с онлайн калкулатор
на законната лихва за забава върху сума от 2892.91лв. за периода от 08.03.2015г.
до 08.01.2018г. е в размер на 882.18лв.
Ответникът не е представил доказателства
за плащане на горните суми, предмет на исковете до момента.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
От изнесените обстоятелства от ищеца в исковата молба и съгласно
приложените писмени доказателства, анализирани в тяхната съвкупност,
аргументират съда да приеме, че така предявените обективно съединени осъдителни
искове с правно основание чл.213, ал.1, изр.1 от КЗ/отм./ и чл.86 от ЗЗД са допустими.
Разгледан по същество, съдът намира, че искът с правно основание чл.213, ал.1, изр.1 от КЗ/отм./ във връзка с чл.45 от ЗЗД за сумата-главница от общо 2907.91лв., представляваща изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение на основание сключен договор за застраховка „Автокаско” на МПС по щета № ************** за причинени имуществени вреди на МПС марка „Р. М. С.“ с рег. № ** *****в резултат на ПТП на 28.08.2013г. в Ботевград, както и ликвидационни разходи от 15лв., е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло като недоказан, по следните правни съображения:
Съгласно чл.213, ал.1 от КЗ/ отм. ДВ, бр.102 от 29 декември 2015г./, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата-до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
За да възникне регресното право на застрахователя по имуществена застраховка е необходимо кумулативно наличие на предпоставките: отговорност на ответника по отношение на увредения-застрахован, поради причиняване на застрахователно събитие и плащане на застрахователно обезщетение от застрахователя в размер на пазарната стойност към настъпване на събитието, за които предпоставки ищецът следва да проведе главно и пълно доказване.
Плащането на застрахователното обезщетение съгласно разпоредбите на чл.202 и чл.208 от КЗ/отм./ може да бъде извършено в изплащане на сума в размер на пазарната стойност на действително претърпените вреди, изчислени към момента на настъпването на събитието или натура или чрез прихващане, включително и с дължимите вноски при разсрочено заплащане на застрахователната премия.
С разпоредбата на чл.213, ал.1, изр. 4 от КЗ/отм./ законодателят урежда регресното право на застрахователя по застраховка „Каско”, а именно, че неговото право срещу деликвента е субсидиарно-застрахователят по имуществена застраховка първо следва да поиска плащане от застрахователя по застраховка”ГО” и едва ако има отказ за същото поради причини, посочени в чл.266 от КЗ, или ако вредите надхвърлят застрахователната сума, то за него се открива възможността да поиска обезщетението от деликвента.
В случая неоснователността на регресения иск произтича от липсата на една от предпоставките за уважаването му, а именно отговорност на ответника за причинените при ПТП имуществени вреди на увредения-застрахован.
От приетата съдебно-почеркова експертиза, изготвена от вещото лице И.И. се установи, че приложеният ПТП№ * от 28.08.2013г. е неистински
като неавтентичен, т.е. не е подписан от ответника като участник в ПТП, за което
съдът на основание чл.194, ал.2 от ГПК го изключи от доказателствата по делото.
Съгласно показанията на разпитания по делото
свидетел Я.И.Ц., които съдът кредитира изцяло, тъй като същият е
свидетел-очевидец на застрахователното събитие на 28.08.2013г., както и е
незаинтересован от изхода на делото, съпоставени със заключението на така
приетата по делото съдебно-автотехническа-оценителна
експертиза, изготвена от вещото лице инж. П., на което съдът дава вяра като
компетентно и обосновано, се установява, че механизмът на причиняване на
имуществените вреди на лекият автомобил „Р. М.“ с рег. № ** ******, собственост
на ЕТ Михаил Светозаров-Клипер, управляван от Ц.С.Ц.,
не са в резултат на противоправно поведение от страна
на ответника, за това, че към момента на произшествието газокарът
е бил в покой, т.е. не е работил и е бил извън платното за движение както и
удължението на вилиците му са били извън него. Ударът между лекия автомобил и
вдигнатите високо вилици на газокара са в резултат на
това, че лекият автомобил е излязъл с 30-40см. от лентата си за движение при
преминаването му между паркирания в насрещната лента товарен автомобил ТИР и газокарът, който е извън платното за движение и така се е
ударил във вилиците на газокара. Според в.л. инж.П.,
ако лекият автомобил не е излязъл от платното за движение няма да се удари във
вилиците на газокара. От обясненията на вещото лице
инж. П. дадени в съдебно заседание се установява, че мястото на произшествието
е ведомствен път, находящ се между фирмени сгради,
където постоянно се извършва товаро-разтоварна
дейност, за което има техника и хора, които работят.
От събраните пред
настоящата съдебна инстанция доказателства се установи, че не е налице противоправно поведение от страна на ответника и
причинно-следствена връзка между извършеното от него и настъпилите имуществени
вреди на лекия автомобил, застрахован със застраховка „Автокаско“
при ищеца. Установи се, че към момента на удара между лекия автомобил и
вилиците на газокара, последният е бил в покой, т.е.
ответникът не го е управлявал, за да носи отговорност за това, че за газокара няма сключена валидна застраховка „Гражданска
отговорност“, тъй като негов собственик е фирма „Европейска електроника“.
С оглед липсата на елемент
от фактическия състав на предявения регресен иск, а
именно настъпилото на 28.08.2013г. ПТП не е по вина на ответника, при което са
причинени имуществени вреди на застрахования автомобил, искът следва да бъде отхвърлен.
Освен това съгласно
приетата по делото съдебно-оценителна експертиза изготвена от в.л. инж.П.
пазарната стойност на щетите по увредения лек автомобил „Р. М.“ с рег. № **
*****е в размер на сумата от общо 1759.63лв., която се различава по размер от
платеното от ищеца застрахователно обезщетение за отстраняването им от общо
2663.71лв. съгласно приложената фактура № ********** от 25.10.2013г., издадена
от Амникар Ауто ООД.
По всички изложени съображения съдът приема, че не са налице условията за ангажиране на отговорността на ответника за причинените имуществени вреди на застрахования автомобил.
По отношение на акцесорния иск с правно основание чл.86 от ЗЗД, а именно за заплащане на сумата от 883.15лв., представляваща законна лихва за забава върху главницата за периода от 08.01.2015г. до 08.01.2018г., съдът намира, че следва да се отхвърли изцяло, тъй като не се уважава главния иск и не се установи от така представените пред настоящата съдебна инстанция доказателства, че ответникът е в забава преди предявяване на иска, тъй като няма доказателства да е поканен писмено от ищеца да плати процесната сума-главница преди подаване на исковата молба на 14.02.2018г., за това, че приложената регресна покана от 10.04.2014г. няма данни да е получена от него.
Неоснователна е и претенцията за законната лихва върху сумата-главница, считано от деня на предявяване на иска-14.02.2018г. до окончателното му заплащане.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото и съгласно чл.78, ал.3 от ГПК и направеното от ответника искане за заплащане на направените от него разноски по делото, съдът намира, че ищецът ще следва да заплати на ответника сумата от общо 750лв., включваща платени депозити за вещи лица/250лв./ и платено адвокатско възнаграждение съгласно приложен договор за правна защита /500лв./.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ изцяло исковете от ЗД”Б. И.”АД, със седалище и
адрес на управление: гр.С., бул.”Д. Б.”№*, с ЕИК:*********, предявени чрез
пълномощник адвокат М. И. Г. срещу В.П.
***, с ЕГН: ********** за заплащане на сумата-главница от общо 2907.91лв./две хиляди деветстотин и
седем лева и 91 стотинки/, представляваща изплатено от ЗД“Б. И.“АД
застрахователно обезщетение на основание сключен договор за застраховка „Автокаско” на МПС-полица № ******************** от 08.08.2013г. по щета № ************** за причинени имуществени
вреди на МПС марка „Р. М. С.“ с рег. № ** *****в резултат на ПТП на
28.08.2013г. в 16.30 часа в Ботевград, Индустриална зона, М., пред фирма „И.“ и
ликвидационни разноски в размер на 15лв., както да заплати и сумата от 883.15лв./осемстотин осемдесет и три лева
и 15 стотинки/, представляваща мораторна лихва върху
горната сума-главница за периода от 08.01.2015г. до 08.01.2018г., както да
заплати и законната лихва върху горната сума-главница, считано от деня на
предявяване на иска на 14.02.2018г. до окончателното изплащане на вземането,
като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА
ЗД”Б. И.”АД,
със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.”Д. Б.”№*, с ЕИК:********* да
заплати на В.П. ***, с ЕГН: ********** сумата от 750лв./седемстотин и петдесет лева/ за направени разноски по делото
пред настоящата съдебна инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-С.
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/ИЛИЯНА ЦВЕТКОВА/