Решение по дело №94/2023 на Административен съд - Смолян

Производството е по глава XII АПК във вр. с чл. 63в ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на В. Д. чрез пълномощника му адв.Атанасова срещу Решение №25/ 14.06.2023г. по АНД №24/2023г. по описа на РС- [община], с което е потвърдено НП №23-0252-000002/ 04.01.2023г. на началник група при РУ-[община]. С посоченото НП на лицето е наложена глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 140 ал.1 ЗДвП. По съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението, в жалбата се иска отмяна на атакувания акт и отмяна на НП. Излагат се доводи, че собственика на автомобила своевременно е подал заявление за пререгистрация, за което обстоятелство районния съд не е събрал доказателства и се е произнесъл при неизяснена фактическа обстановка. Твърди се в жалбата, че липсва вина в поведението на жалбоподателя за нарушение по чл. 140 ал.1 ЗДвП, тъй като административното производство е било висящо и е нямало основание за служебна дерегистрация на автомобила.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява, същият се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата и добавя, че липсва уведомяване на собственика за това, че автомобилът му е със служебно прекратена регистрация, поради което и по аргумент на ТП №2/05.04.2023г., наказание по чл. 175 ал.3 ЗДвП не следва да му се налага. Претендират се разноски.

Ответникът по касация – началник група в РУ-Девин при ОД МВР-[област], редовно призован не изпраща представител в съдебно заседание. Депозира подробно писмено становище вх.№ 2935/ 28.09.2023г. /л.15-18/, в което развива доводи за неоснователност на жалбата и иска решението на РС-Девин да се остави в сила. Претендират се разноски. Прави се възражение за прекомерност на разноските на ответната страна.

Прокурорът от ОП-[област] заема становище за основателност на жалбата.Пледира решението на РС-Девин да се отмени и да се отмени НП.

Касационната инстанция, след анализ на доказателствата, събрани в хода на въззивното и касационното производство, и след служебен контрол за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, както и след обсъждане на посочените в жалбата основания, прави извод за основателност на жалбата.

По делото е безспорно установено, че на 30.08.2022г. жалбоподателят В. Д. е придобил МПС В. С. с рег.№ [рег. номер], с предишен собственик „В.-А.“ЕООД, като на 10.11.2022г. го е управлявал на път, отворен за обществено ползване. Установява се, че на 19.09.2022г. /л.44/ В. Д. подава заявление за промяна на регистрацията като представя нотариално заверен договор за покупко-продажба от 30.08.2022г. Административният орган в писмо от 28.09.2022г. /л.42/ сочи, че при извършване на промяната в регистрацията на автомобила е установил, че номера на рамата не се чете поради корозия и следва да се извърши допълнителна проверка. На 28.09.2022г. автомобилът е оставен от органите на РУ на отговорно пазене от Д. с протокол. Наказващият орган назначава идентификационно изследване. Последното е възложено поради това, че номера е нечетящ от корозията. Издадена е Експертна справка на 30.09.22г. /л.39/, според която идентификационният номер е изцяло нечетящ. Според Протокола за преглед за техническа изправност от 14.11.2022г., лицето, което е представило ППС, е В. Д.. Според АУАН и НП регистрацията е служебно прекратена от 01.11.2022г., когато изтича двумесечният срок, считано от датата на придобиване.

По делото няма доказателства собственикът на автомобила – предходният или настоящият, да е бил уведомен за служебно прекратената регистрация от 01.11.2022г. Уведомяването не е съставомерен елемент на процесното нарушение, поради което доводите на защитата от съдебно заседание, че е приложимо ТП №2/2023г., са неоснователни. С изтичането на срока по чл. 145 ал.2 ЗДвП не е дължимо уведомяване, такова не е предвидено както в ЗДвП, така и в Наредба № I-45/24.03.2020 г., третираща реда за прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС. В различните хипотези на чл. 143 от ЗДвП, както и на чл. 18б от Наредба № I-45/24.03.2020 г., действително е предвидено уведомяване на собственика, но при изрично изброени в закона хипотези, сред които не е случаят с прекратяването на регистрацията поради неизпълнение на задължения на собственика за регистриране на МПС, както и при прилагане на принудителни административни мерки, свързани с конкретни нарушения. Прекратяването в процесния случай настъпва по силата на закона, прави се служебно и аргументите в ТП №2/2023г. са неприложими, защото последното касае прекратяване по чл.143 ал.10 ЗДвП, а не по ал.15 на същата разпоредба.

По делото също така няма данни, от които да става ясно до датата на прекратяване на регистрацията, 01.11.2022г., на какъв етап е административното производство и дали е приключила висящата процедура по промяна на регистрацията. Законът не предвижда издаването на изрично властническо волеизявление от административен орган, с което да се констатира настъпилото по силата на закона основание за дерегистрация по чл. 143 ал.15 ЗДвП.

В случая висящността на административната процедура, инициирана от новия собственик на автомобила в срока по чл. 145 ал.2 ЗДвП, влияе на субективната страна на дееца. Това е така, защото същият е изпълнил изискуемото от него задължение да подаде заявление за промяна на регистрацията ведно с документи и да представи автомобила за преглед. Дерегистрацията е резултат от бездействие на дееца, каквото бездействие в случая не се установи да е налице. Напротив, жалбоподателят е изпълнил задълженията му като е инициирал административна процедура и при висящност на тази процедура автомобилът не е следвало да се дерегистрира на основание чл. 143 ал.15 ЗДвП. За дееца в случая липсва субективен елемент за нарушение по чл. 140 ал.1 вр.чл. 143 ал.15 ЗДвП. В хода на висящата процедура, административният орган е възложил проверка на идентификацинонния номер чрез експертиза, оставил е автомобила на отговорно пазене при Д., автомобилът е с номера, поставени на определените от закона места. За новия собственик не е ясен резултата от процедурата по промяна на регистрацията, инициирана от самия него, поради което на последния не може да му се вмени вина за деяние по чл. 140 ал.1 вр.чл.143 ал.15 ЗДвП.

Редът за промяна на регистрацията е в Наредба I-45/24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на ППС. Според чл. 4 от Наредбата, собственикът е длъжен да представи МПС и необходимите документи в определения срок за промяна на регистрацията. Това е спазено от страна на жалбоподателя Духов. Според чл. 15 от Наредбата, винаги при промяна на собственика се прави промяна в регистрацията. Според чл. 18б ал.1 т.10 от Наредбата, прекратяване на регистрацията „служебно“ / по чл. 18 т.2 / се извършва по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП на регистрирано ППС на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. В случая, Д. е подал заявление за пререгистрация в срок, ведно с документи, предоставил е автомобила за проверка и контролният ... не е следвало да дерегистрира автомобила при висяща пред него процедура по пререгистрация.

Предвид изложеното, касационната инстанция счита, че решението на РС-Д. следва да се отмени, като се отмени и наказателното постановление, тъй като от доказателствената съвкупност не се установяват всички съставомерни елементи на чл. 140 ал.1 ЗДвП.

Съдът счита, че разноски в полза на жалбоподателя Д. не следва да се присъждат, тъй като такива не са поискани пред въззивния съд и няма доказателства да са реализирани пред касационния съд.

Водим от горното Административен съд - [област]

 

Р Е Ш И

 

ОТМЕНЯ Решение №25/ 14.06.2023г. по АНД №24/2023г. по описа на РС –Д. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №23-0252-000002/ 04.01.2023г. на началник група в РУ-Девин при ОД МВР –[област], с което на В. Ф. Д., [ЕГН] е наложена глоба в размер на 200лв. и ЛПУМПС за срок от 6 м. за нарушение по чл. 140 ал.1 ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.