Решение по дело №1022/2018 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 286
Дата: 30 април 2019 г. (в сила от 23 май 2019 г.)
Съдия: Мариана Димитрова Шотева
Дело: 20187150701022
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 6 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

 Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 286 / 30.4.2019г.

 

гр. Пазарджик,

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Пазарджик, I състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести март, две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ :  МариА.Шотева

                                            

при секретаря Тодорка Стойнова като разгледа докладваното от съдия Шотева  адм. дело № 1022 по описа за 2018 год. на Административен съд- Пазарджик, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 215 ЗУТ, вр. с чл. 145, ал.1 АПК.

Образувано е по жалба,  подадена от А.В.Д. и Б.П.Д. *** против Заповед № РД-615-1/08.10.2018 г. на кмета на община Брацигово, с която на основание чл. 178, ал.6 във връзка с чл. 178, ал.1 от ЗУТ, е забранено ползването на строеж: "Масивна вилна сграда" находящ се в ПИ № 33, м. “Чорбаново”, землище на с. Розово, собственост на жалбоподателите. Жалбоподателите считат заповедта за незаконосъобразна, в нарушение на законоустановената форма съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК и моли за нейната отмяна. 

Ответникът - кмета на Община Брацигово, чрез процесулания си представител адвокат Х., оспорва жалбата, счита същата за неоснователна и моли съда да я отхвърли. Претендира за присъждане на направените по делото разноски.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата от А.Д. е подадена в преклузивния срок по чл. 215, ал.4 ЗУТ, от надлежна стрА.- адресат на акта що се отнася до А.Д., при наличие на правен интерес, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Жалбата от Б.Д. е подадена в преклузивния срок по чл. 215, ал.4 ЗУТ, но от ненадлежна стрА.– жалбоподателят не е адресат на акта и липсва наличие на правен интерес, поради което е процесуално НЕДОПУСТИМА. В тази си част делото ще следва да бъде прекратено, а жалбата на Д. оставена без разглеждане поради недопустима.

РазгледА.по същество жалбата на А.Д. е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С Констативен акт № 2/19.07.2018 г., съставен от главен специалист Анна Дамянова и главен специалист Иванка Кабакунева е извършена проверка на строеж "Масивна вилна сграда", находящ се в ПИ № 33, местност “Чобаново”, землище на с. Розово. Констатирано е, че масивната сграда на три етажа е с размери в план 6,75/7,00 м и кота било 10,00 м., същата е изпълнена от тухлени зидове по фасади, двускатен покрив от дървена конструкция и покритие с ламарина. Строителството е извършено през 1986 г. до груб строеж.

При проверката е установено, че строежът се ползва по предназначение, преди да е въведен в експлоатация от компетентния орган, в нарушение на чл. 178, ал.1 от ЗУТ. В Констативния акт изрично е отразено, че същият е основание за започване на административно производство по реда на чл. 178, ал.5 от ЗУТ за забрана ползването на строежа.

Въз основа на същия, кметът на Община Брацигово е издал оспорената заповед, в която е възприел направените констатации по КА № 2/19.07.2018 г., постъпилото възражение срещу КА с вх. № 94А-443-1/15.08.2018, както и причините поради които е отхвърлено и на основание чл. 178, ал.6 от ЗУТ е забранил ползването на строежа, ползващ се в нарушение на чл. 178, ал.1 ЗУТ, без да е въведен в експлоатация по установения ред.

По делото е изслушана съдебно-техническа експертиза, която установява следното: процесният обект представлява масивна сграда с два редовни (жилищни) етажа, приземен и тавански етаж. Носещата конструкция на сградата е изпълнена от носещи тухлени зидове с дебелина 25 см., стоманобетонни етажни подови плочи, външно стоманобетонно двураменно стълбище по северната фасада за двата етажа и таванския етаж - три броя стълбищни рамене с три броя стълбищни площадки и външно стоманобетонно еднораменно стълбище по южната фасада до тераса на първия етаж. Под терасата на първия етаж на южната фасада е изградена пристройка - санитарен възел. Покривът на сградата е двускатен, с дървена конструкция, покрит с ламарина, с височина при стрехата - 7,80 м. и при билото - 9,30 м.. Процесният строеж не е захранен с ел.енергия и вода.

Според експертизата цялата застроена площ на процесния строеж е 52,51 кв.м. и не отговаря на изискването постройката да е със застроена площ до 35 кв.м..

Експертизата не е оспорена от страните и се възприема от съда като обективно и компетентно дадена на базата на притежаваните от вещото лице специални знания.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл. 178, ал.1 ЗУТ, не се разрешава да се ползват строежи или части от тях преди да са въведени в експлоатация от компетентния орган по чл. 177. При нарушение на тази забрана, компетентният орган въз основа на констативен акт забранява с мотивирана заповед ползването на строежите, съгласно ал.6 от същия член. Релевантните факти за издаването на заповед с такова съдържание се извеждат от тези два текста и те са: 1. Да е налице строеж, който да подлежи на приемане, а такива съгласно чл. 137, ал.1 ЗУТ са всички строежи от първа до пета категория включително, 2. строежът да се ползва към датата на съставяне на констативния акт, 3. строежът да не е въведен в експлоатация, въз основа на издадено от ДНСК разрешение за ползване - за строежите от първа до трета категория и удостоверение за въвеждане в експлоатация от органа, издал разрешението за строеж - за строежите от четвърта и пета категория - чл. 177, ал.2 и ал.3 ЗУТ.

В конкретния казус, тези относими факти са налице.

Съгласно § 5, т.38 от ДР на ЗУТ, "строежи" са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки..., както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със или без промяна на предназначението и съгласно направените констатации в съставения Констативен акт № 2/19.07.2018 г. и заключението на приетата по делото СТЕ, обектът съответства на дадената в посочената разпоредба дефиниция за строеж. 

В чл. 137 от ЗУТ са регламентирани категориите на строежите. Като пета категория са определени следните строежи: б."а"/ жилищни и смесени сгради с ниско застрояване, вилни сгради, сгради и съоръжения за обществено обслужване с разгъната застроена площ до 1000 кв. м. или капацитет до 100 места за посетители; б."б"/производствени сгради, инсталации, съоръжения, прилежаща инфраструктура и др.с капацитет до 50 работни места; б."в"/ строежи от допълващо застрояване, извън тези по шеста категория. 

Безспорно е установено също, че процесният строеж не е въведен в експлоатация.

По изложените съображения, съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 178, ал.1 от ЗУТ, поради което издадената на основание чл. 178, ал.6 от същия закон заповед се явява материално законосъобразна.

Съгласно чл. 178, ал.6 от ЗУТ, заповедите за забрана ползването на строежи от четвърта и пета категория се издават от кмета на общината, на територията на която е изпълнен строежа. В настоящия случай, заповедта за забрана на ползването е издадена от кмета на Община Брацигово, на територията на която е изпълнен процесния строеж от пета категория. С оглед изложеното, съдът преценява, че оспореният административен акт е издаден от материално и териториално компетентен орган.

При преценка законосъобразността на заповедта, съдът намира, че в производството по нейното издаване не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Издаденият констативен акт е бил надлежно връчен на жалбоподателя.

Издадената заповед е в съответствие с изискванията за форма. В същата изрично са отразени конкретните факти, които мотивират и разпредената с нея принудителна мярка по чл. 178, ал.6 ЗУТ. 

Издадената заповед е законосъобразна, поради което подадената жалба от Ана Д. срещу нея следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора, основателна се явява претенцията на ответника за присъждане на направените по делото разноски в общ размер на 700 лв.- 600 лв. адвокатско възнаграждение и 100 лв. депозит за вещо лице, съгласно предоставен списък с разноски.

 

 

Водим от горното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, Административен съд Пазарджик

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. В.Д. *** против Заповед № РД-615-1/08.10.2018 г. на кмета на община Брацигово като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

 

ОСЪЖДА Ана В.Д. *** да заплати на Община Брацигово разноски в размер на 700 лева, от които 600 лева представляващи адвокатско възнаграждение и 100 лева направен депозит за вещо лице.

 ОСТАВЯ без разглеждане жалбата на и Б.П.Д. *** против Заповед № РД-615-1/08.10.2018 г. на кмета на община Брацигово като НЕДОПУСТИМА.

 

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховен Административен Съд в 14 дневен срок за Ана В.Д..

Решението подлежи на обжалване пред Върховен Административен Съд в 7 дневен срок за Б.П.Д..

 

 

 

 

СЪДИЯ:/П/