О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №1480/27.7.2017г.
Номер 27.07.2017 г.
ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХІV граждански състав
На двадесет и седми юли
две
хиляди и седемнадесета година
В
закрито заседание в следния състав:
Председател:
ГАЛЯ РУСЕВА
като разгледа докладваното от
гр.д.№ 1285 по
описа за 2017 година, за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от «М.» ЕООД против «Папас
олио» АД – Ямбол, с която
се иска да се приеме
за установено по отношение на ответника, че същият не е собственик на право на
преминаване чрез „ж.п. коловоз“ през ПАСИЩЕ, МЕРА с
площ от 4,460 кв.м. в м. „Покрития кладенец“, ПИ с идентификатор №
87374.72.995, като се отмени като неверен нот.акт за
собственост върху право на преминаване през чужд недвижим имот, придобито по давностно владение № 120, том VІІІ, дело № 1534/2012 г. на
нотариус Д. Лахтев при ЯРС, с който ответникът е
признат за собственик по давностно владение на право
на преминаване чрез „ж.п. коловоз“ през имота на ищеца. Представят се писмени
доказателства. Правят се доказателствени искания.
В
законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в
който искът се оспорва. Представят се писмени доказателства, правят се
доказателствени искания.
Съдът, като взе предвид, че исковата
молба е редовна и предявеният иск е допустим, намира, че делото следва да се
насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Представените от страните писмени
доказателства са допуснати и приети с Определение № 1097/06.06.2017 г.
Искането на ответника за назначаване
на СТЕ с посочените в отговора задачи е уважено с горепосоченото определение,
като съдът е допуснал единична експертиза. Настоящият състав счита, че на ищеца
следва да се даде възможност също да формулира евентуално задачи към експертизата.
С оглед сложността на поставените въпроси, съдът намира за основателно искането
на в.л. М.С. в депозирана от нея молба, назначената експертиза да бъде тройна.
Относимо
и допустимо е искането на страните за ангажиране на гласни доказателства, като
на същите следва да се укаже да водят поисканите свидетели в с.з. На ответника
следва да се укаже да уточни имената на свидетелите и конкретните факти, които
цели да установи чрез разпита на всеки от тях, с оглед прилагане разпоредбата
на чл. 159, ал.2 от ГПК.
На ищеца следва да се дадат
указания в едноседмичен срок от съобщението да впише исковата молба.
С оглед на горното и на основание чл. 140
от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА делото
в открито съдебно заседание на 04.10.2017
г. от 10.30 часа, за която дата и час ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните.
ПРИЛАГА нот.дело № 212/23.04.2012 г. на нотариус Д. Лахтев при ЯРС.
ПРИЛАГА гр.д.
№ 1060/2006 г. по описа на ЯРС.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните да доведат
в с.з. поисканите свидетели.
УКАЗВА на ответника в едноседмичен
срок от съобщението в писмена молба с препис за ищеца да посочи имената на
свидетелите, чийто разпит иска, като посочи и всеки от тях какви конкретни
факти ще установява.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок
от съобщението да впише исковата молба. В противен случай ход на делото няма да
бъде даден.
ОТМЕНЯ определението от 06.06.2017 г. в частта, с
която е назначена единична СТЕ.
ДОПУСКА извършването на тройна СТЕ,
в.л. по която да отговори на въпросите на ответника, поставени в отговора на
исковата молба, при предварителен депозит в размер на 600 лв., 400 лв. от които
– внесени, като задължава ответника в едноседмичен срок да довнесе още 200 лв.
по сметка на ЯРС за вещите лица.
Експертизата да се извърши от вещите лица инж. М.С., инж. Димитрина Павлова и инж.
Мария Златева.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца в едноседмичен срок от съобщението евентуално да формулира също
задачи към експертизата в писмена молба с препис за ответника.
Вещите лица
да се уведомят след изтичането на срока, даден на ищеца за поставяне на
допълнителни задачи, както и след пълното внасяне на определения депозит.
СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТА за ДОКЛАД на делото:
В исковата молба се твърди, че по
силата на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран
в нот.акт № 159/07.09.2005 г. на нотариус при ЯРС се
легитимира като собственик на недвижим имот – земеделска земя, находяща се в
землището на гр. Ямбол, представляваща ПАСИЩЕ, МЕРА от 4,460 кв.м., в местността
„Покрития кладенец“, ПИ № 87374.72.995, който към датата на придобиването му не
е бил обременен с вещни тежести, вкл. с право на преминаване. Твърди се, че по
иск по чл. 53, ал.2 от ЗКИР във вр.чл.97, ал.1 от ГПК
/отм./ било образувано гр.д. № 1060/2006 г. по описа на ЯРС, по което с влязло
в сила решение бил отхвърлен искът на ответника за приемане за установено по
отношение на ищцовото дружество, че ответникът е
собственик към момента на одобряване на КККР на гр. Ямбол на 802 кв.м. от процесния имот, собственост на ищеца, и на попадащото в
тази част ЖП отклонение. Впоследствие, ответникът се снабдил през 2012 г. с
констативен нот.акт за право на собственост върху
право на преминаване през чужд недвижим имот, придобито по давностно
владение, чрез ж.п. коловоз през имота на ищеца, без ответникът никога да е
владял частта от имота, където преминава ж.п. разклонението, нито била изтекла
предвидената придобивна давност. Ищецът счита, че
ответникът не е собственик на претендираното право на
преминаване през неговия имот, чрез ж.п. отклонение, като счита, че това право
на ответника накърнява неговото право на собственост върху имота и
безпрепятственото му упражняване, поради което счита, че има правен интерес от
завеждането на отрицателен установителен иск, чрез
който съдът да приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът
не е собственик на претендираното сервитутно
право, като при уважаването на иска се отмени и като неверен издаденият в
негова полза констативен нотариален акт, за който се сочи, че е издаден в
противоречие с материалния закон /защото не била изтекла предвидената в закона
давност, а и самият закон не предвиждал такова сервитутно
право; не било упражнявано владение върху собствения на ищеца имот от страна на
отвтеника, както и законът не допускал издаването на
констативни нотариални актове по обстоятелствена проверка за сервитутни права/. Освен това се сочи, че в периода след
влизане в сила на ЗС /1951 г./ до изменението на чл. 192 от ЗУТ през 2003 г.
действащото законодателство не е предвиждало възможност за учредяване или
придобиване право на преминаване през УПИ чрез правна сделка или по давност, но
дори и да се приеме обратното, 10-годишната давност не била изтекла в периода
след 22.07.2003 г. /изм. на чл. 192 на ЗУТ/ до датата на издаването на
констативния нотариален акт през 2012 г. Освен това, процесният
ж.п. коловоз бил незаконно изграден, поради което ответникът не можел да черпи
права от свои незаконосъобразни действия.
Правното основание на предявения
иск е чл. 124, ал.1 от ГПК, а на направеното искане за отмяна на констативния
нотариален акт – чл. 537, ал.2 от ГПК.
Ответникът оспорва иска със
следните възражения: същият валидно е придобил още на 01.09.1994 г. чрез апортна вноска в капитала на дружеството, направена при
учредяването от акционера Георги И. Ташев, правото на собственост върху
складова база /жп гара/, ведно с прилежащите към сградите терен, целият с площ
от 15 820 кв.м. извън строителните граници на гр. Ямбол, представляващ
Парцел І, ведно с находящия се в имота ЖП коловоз /имотът бил придобит от
акционера Георги И. Ташев, като ЕТ „Тера – Георги
Ташев“, чрез договор за продажба на недвижим имот от 01.06.1994 г., сключен с
„Гледките“ ООД, правоприемник на АПК „Г. Димитров“ – Ямбол, като посоченото ЖП
отклонение било изградено като част по проект за строителство на обект
„Складова база“ за минерални торове на АПК „Г. Димитров“ – Ямбол, в
съответствие със строителните книжа и нормативи и същото представлявало законно
строителство. Сочи се, че след придобиването на складовата база, през целия
период от 01.09.1994 г. до 23.04.2012 г., когато е издаден констативният му
нотариален акт, ответникът е владял преминаващото през неговия имот и имота на
ищеца жп отклонение, упражнявал е непрекъсната фактическа власт върху него, осъществявал
е непрекъснати превози на продукция от складовите си съоръжения по железен път,
за които са издавани товарителници, като за целта е сключвал и договори с БДЖ.
Твърди се, че отклонението представлява единно съоръжение, като по необходимост
всяко преминаване на вагони от и към складовата база на ответника е ставало
през имота на ищеца, поради което за периода от 01.09.1994 г. до 23.04.2012 г.,
а и след това, ответникът ясно е демонстрирал съзнанието си, че е собственик на
самото съоръжение, както и на правото на преминаване през имота на ищеца. В
този смисъл, владението на ответника е продължило повече от 10 години и същият
е придобил още през 2004 г. по давност сервитутното
право, за което се сочи, че няма законова забрана да се придобива по давност.
Сочи се също, че през 2012 г. нотариусът само е констатирал придобитото право,
като фактическият състав бил завършен много по-рано; че правото на преминаване
през чужд имот е било тогава уредено в законодателството преди ЗУТ с ППЗТСУ
/отм./, който в чл.210, ал.1 е уреждал възможност за прокарване на съоръжения
през чужди имоти при нужда, когато няма възможност за друго техническо решение.
Твърди се, че е възможно придобиване на сервитутното
право на преминаване през имота на ищеца по давност, тъй като същият не е
урегулиран. Моли се за отхвърляне на иска.
Страните не спорят, че ищецът е собственик на земеделска земя, находяща се в землището на гр.
Ямбол, представляваща ПАСИЩЕ, МЕРА от 4,460 кв.м., в местността „Покрития
кладенец“, ПИ № 87374.72.995.
В тежест на ответника е да докаже, че е собственик на жп отклонението, преминаващо през имота на
ищеца, както и на имота, представляващ „складова база“, в който същото е
разположено, че ж.п. отклонението е непрекъснато и е изградено законно, че той е
упражнявал непрекъснато, необезпокоявано, явно владение върху него в продължение
на повече от 10 години, осъществявайки чрез свои вагони преминаване през имота
на ищеца; че не е възможно ползването на жп отклонението, без навлизането в
имота на ищеца.
В тежест на двете страни е да докажат твърденията, на които основават исканията
си и възраженията си.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ към сключването на съдебна
спогодба (при което на ищеца се връща половината от внесената държавна такса), медиация,
извънсъдебно споразумение или друг способ за доброволно уреждане на спора.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на
страните, ведно с призовката за съдебното заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: