О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 18.12.2019 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-1 състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети
ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Йоанна Петрова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 3320
по описа на СГС за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 692 ТЗ.
На 20.09.2019 г. е обявен в търговския
регистър по партидата на „А.2.“ ООД /в несъстоятелност/, изготвен допълнителен
списък на неприети от синдика вземания на кредиторите, предявени в срока по чл.
688, ал. 3 ТЗ.
По
реда на чл. 690, ал. 1 ТЗ е постъпило в съда възражение с вх. № 117382/27.09.2019
г. от „Ж.“ ЕООД срещу включване в списъка на неприети вземания на
кредиторите на „А.2.“ ООД /в несъстоятелност/, предявени в срока по чл. 688,
ал. 3 ТЗ на вземането му в общ размер на 42 176,39 лева.
Със становище от 14.10.2019 г. синдикът адв. Р.Т. счита
възражението за неоснователно. Посочва, че видно от доказателствата вземането
за главница е възникнало преди датата на откриване на производството по
несъстоятелност. Сумата представлява сбор от дължима наемна цена на недвижим
имот от м. 09.2010 г. и неустойка за периода от 08.10.2010 г. до 23.12.2010 г.
Решението за откриване на производството по несъстоятелност на „А.2.“ ООД е
вписано в търговския регистър на 27.04.2012 г. Посочва, че вземането не е
възникнало от влязлото на 04.10.2012 г. в сила решение, т.е. съществувало е още
към датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 10.01.2011 г. Твърди,
че доколкото вземането е възникнало преди откриване на производството по
несъстоятелност, същото е следвало да бъде предявено в сроковете по чл. 685,
ал. 1 и чл. 688, ал. 1 ТЗ. По тази причина главното вземане е погасено, както и
акцесорната претенция за лихва за забава. Счита, че не е налице хипотезата на
чл. 691 ТЗ, тъй като процесното решение не е постановено при участие на
синдика. Посочва, че по отношение разноските във връзка с изпълнителното дело,
не са представени доказателства, които да установяват, че такива разноски са
заплатени.
В проведеното на 25.11.2019 г. редовно открито съдебно
заседание възразилият кредитор и синдика поддържат съответно депозираното по
делото възражение и становище.
Съдът, като
взе предвид изготвения от синдика списък, постъпилото възражение и представените
по делото писмени доказателства, намира за установено следното:
Подаденото възражение от „Ж.“ ЕООД е допустимо, тъй
като списъкът на неприети вземания на кредиторите, предявени в срока по чл.
688, ал. 3 ТЗ е обявен в търговския регистър на 20.09.2019 г., а възражението е
подадено в съда на 27.09.2019 г., което е в законоустановения седмодневен срок.
Дружеството „Ж.“ ЕООД възразява срещу включване на
предявените от него вземания в общ размер на 42 176,39 лева в списъка с
неприети вземания, предявени в срока по чл. 688, ал. 3 ТЗ. Посочва, че
вземането за главница произтича от установено след датата на откриване на
производството по несъстоятелност с влязло в сила съдебно решение № ІІ-54-112
от 18.06.2012 г. на СРС, 54 състав, парично вземане.
Твърди, че със заявление от 10.01.2011 г. предявил по
реда на чл. 410 ГПК срещу длъжника „А.2.“ ООД вземането си, за което било
образувано ч.гр.д. № 771/2011 г. на СРС, 54 състав. Срещу издадената заповед за
изпълнение постъпило възражение от длъжника, поради което се развил процес по
чл. 422 ГПК. С решение № ІІ-54-112 от 18.06.2012 г. на Софийски районен съд, 54
състав /постановено след датата на откриване на производството по
несъстоятелност/ е признато за установено вземането му в общ размер на
21 832,77 лева и разноски. Посочва, че по негова молба били образувани
изпълнителни дела № 97/2016 г. и № 98/2016 г. по описа на ЧСИ А.В.Я., с район
на действие Окръжен съд – Монтана, по които заплатил разноски в общ размер на
232 лева.
Счита, че към датата на предявяване на молбата за
допълване на списъка на приети вземания на кредиторите, вземането на „Ж.“ ЕООД
към „А.2.“ ООД /в несъстоятелност/, установено с влязло в сила на 04.10.2012 г.
решение по гр.д. № 19311/2011 г. на СРС, 54 състав, за което е издадена заповед
за изпълнение по ч.гр.д. № 771/2011 г. на СРС, 54 състав и изпълнителен лист,
възлиза на: 21 832,77 лева – главница, 19 209,35 лева – законна лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението 10.01.2011 г. до
27.08.2019 г. /датата на предявяване на вземането/, 902,27 лева съдебно-деловодни
разноски и 232 лева разноски по изпълнителните дела.
Поддържа, че претендираните от него вземания са
такива, възникнали след датата на откриване на производството по
несъстоятелност, установени с влязло в сила на 04.10.2012 г. решение, поради
което не е налице пречка за приемането им по реда на чл. 688, ал. 3 ТЗ. По
отношение вземането за лихва счита, че е достатъчно същото да бъде предявено за
приемане в производството по несъстоятелност /като се конкретизира размера му и
периода на дължимост/, като е без значение дали е включено в изпълнително
основание или не. Твърди, че не може да бъде оспорено вземане, което е
установено с влязло в сила съдебно решение, постановено след датата на
откриване на производството по несъстоятелност, по което е взел участие
синдикът – чл. 691 ТЗ. Сочи, че са налице достатъчно доказателства, от които се
установява какви разноски е извършил в образуваните изпълнителни производства и
тяхната стойност.
Установява се, че горепосочените вземания са предявени
от „Ж.“ ЕООД в производството по несъстоятелност на „А.2.“ ООД с молба от
29.08.2019 г.
Видно е, че с влязло в сила на 04.10.2012 г. решение №
ІІ-54-112/18.06.2012 г. по гр.д. № 19311/2011 г. на СРС, 54 състав е признато
за установено, че „А.2.“ ООД дължи на „Ж.“ ЕООД сума в общ размер на
21 832,77 лева от които 3 620 лева, представляваща наемна цена за м.
септември 2010 г. по договор за наем от 01.01.2008 г., допълнен с анекс от
01.01.2010 г., сумата от 18 212,76 лева – неустойка по договора за неизпълнение
на задължението за връщане на наетия имот след прекратяване на договора за
периода от 08.10.2010 г. до 23.12.2010 г., като се отхвърля иска за
установяване вземане за неустойка за периода от 01.10.2010 г. до 07.10.2010 г.
в размер на 1638,84 лева. Със същото
решение е осъдено „А.2.“ ООД да заплати на „Ж.“ ЕООД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски в размер на 902,27 лева.
С определение от 25.10.2012 г. по ч.гр.д. № 771/2011
г. на СРС, 54 състав е постановено да се издаде изпълнителен лист за
горепосочената сума в размер на 21 832,77 лева.
Видно от отбелязването върху заповедта за изпълнение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 771/2011 г. на СРС, 54 състав издаденият
изпълнителният лист е получен от „Ж.“ ЕООД на 05.11.2012 г.
За да включи предявените вземания в списъка с неприети
вземания, синдикът приема, че вземането за главница е възникнало преди
откриване производството по несъстоятелност и е предявено извън сроковете по
ТЗ, законната лихва за забава не е присъдена с диспозитива на съдебното
решение, както в определението за издаване на изпълнителен лист, а вземането за
разноски в изпълнителните производства не са доказани.
Настоящият съдебен състав намира, че при наличните
данни и представените към молбата за предявяване на вземанията и приети в
производството доказателства, се доказа, че вземанията на „Ж.“ ЕООД са такива
възникнали преди откриване на производството по несъстоятелност на „А.2.“ ООД
/в несъстоятелност/, поради което същите не могат да се предявят в срока по чл.
688, ал. 3 ТЗ.
Съгласно чл. 685, ал. 1 ТЗ кредиторите предявяват
писмено своите вземания пред съда по несъстоятелността в срок до един месец от
вписване в търговския регистър на решението за откриване на производството по
несъстоятелност. В чл. 688, ал. 1 ТЗ е предвидено, че вземане, което е
предявено след срока по чл. 685, ал. 1, но не по-късно от два месеца от
изтичането му, се вписва в списъка на предявените вземания и се приема по
предвидения от закона ред. След изтичането на този срок вземания, възникнали до
датата на откриване на производството по несъстоятелност не могат да се
предявяват. Чл. 688, ал. 3 ТЗ гласи, че вземания, неплатени на падежа и
възникнали след датата на откриване на производство по несъстоятелност до
утвърждаване на оздравителен план, се предявяват по реда на тази глава. За тези
вземания синдикът съставя допълнителен списък.
В разглеждания случай решението за откриване на
производството по несъстоятелност срещу „А.2.“ ООД е постановено на 18.04.2012
г., като на същата дата е постановено и спиране на производството по чл. 632,
ал. 1 ТЗ. С решение от 02.07.2013 г. т.д. № 3320/2010 г. делото е възобновено
на основание чл. 632, ал. 2 ТЗ, след която дата са изготвени от синдика списъци
за вземания, предявени в срока по чл. 685 ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ. Към датата на
възобновяване на производството 02.07.2013 г. дружеството „Ж.“ ЕООД вече се е
било снабдило с изпълнителен лист за сумите по горепосоченото решение, тъй като
същия е получен на 05.11.2012 г.
Съдът намира, че от приложените доказателства
безспорно се установява, че предявените от „Ж.“ ЕООД с молба от 29.08.2019 г.
вземания за главница, а оттам и акцесорната претенция за лихва за забава, и
разноски по изпълнението, са във връзка с вземания, възникнали преди 18.04.2012
г. за дължима наемна цена за м. септември 2010 г. и за неустойки за периода от
08.10.2012 г. до 23.12.2010 г. Обстоятелството кога посочените вземания са
установени с влязло в сила решение, съответно кога за тях е издаден
изпълнителен лист е напълно неотносимо към момента, в който същите се считат за
възникнали.
За кредитора „Ж.“ ЕООД не е съществувала никаква
пречка, а дори е имал задължение, под страх от преклузия, да предяви процесните
вземания в законоустановените срокове от откриване производството по несъстоятелност,
респективно след възобновяване на производството по несъстоятелност на „А.2.“ ООД,
а не чак на 29.08.2019 г., позовавайки се на влязло в сила решение на
04.10.2012 г.
Доколкото дружеството „Ж.“ ЕООД не е предявило
вземанията си за главница и лихви в сроковете по чл. 685 ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ, правилно синдикът ги е включил в списъка с неприети вземания, тъй като
същите не са нововъзникнали вземания след датата на откриване на производството
по несъстоятелност по смисъла на чл. 688, ал. 3 ТЗ. Това, че дължимостта на
вземанията за наем и за неустойка е била спорна между страните не води до
тяхното възникване след установяването им със сила на пресъдено нещо.
При наличие на спорни парични вземания и откриване на
производството по несъстоятелност на ответника производството пред исковия съд
се спира по чл. 637 ТЗ именно, за да може кредиторът да упражни в срок правото
си да предяви вземанията пред съда по несъстоятелност и съдбата на
производството зависи от приемането или не на предявените вземания.
В конкретния случай дружеството „Ж.“ ЕООД не е
обезпечило надлежното разглеждане на процесните вземания в производството по
несъстоятелност, тъй като не ги е предявило в сроковете по чл. 685 ТЗ и чл.
688, ал. 1 ТЗ, които са единствено релевантни спрямо тях, доколкото същите са възникнали
през 2010 г.
Предвид изложеното и доколкото не са касае за вземания
за главница и за лихви възникнали след датата на откриване на производството по
несъстоятелност срещу длъжника, същите не следва да се включват в списъка с
приети вземания, предявени в срока по чл. 688, ал. 3 ТЗ. Не се дължат и
разноските за образувани изпълнителни производства през 2016 г., тъй като са за
събиране на вземания, които не са надлежно предявени пред съда по
несъстоятелността.
Възражението на кредитора „Ж.“ ЕООД се явява
неоснователно, поради което същото следва да се остави без уважение.
Така мотивиран съдът
О П Р Е Д Е
Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ
възражението с вх. № 117382/27.09.2019
г., подадено от кредитора „Ж.“ ЕООД срещу допълнителен списък на неприети
от синдика вземания на кредиторите на „А.2.“ ООД /в несъстоятелност/, предявени
в срока по чл. 688, ал. 3 ТЗ, обявен в търговския регистър на 20.09.2019 г.
Определението не подлежи на обжалване.
Определението да се впише в книгата по чл. 634в ТЗ.
Определението подлежи на обявяване в търговския
регистър, затова препис от определението да се изпрати на Агенцията по
вписванията за вписване, на основание чл. 692, ал. 5 ТЗ.
СЪДИЯ: