№ 3984
гр. Варна, 07.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Таня Кунева
при участието на секретаря М.а Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Таня Кунева Гражданско дело №
20233110105448 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявен от Т. Г. Г., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. * срещу ЗД „*” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление гр. *, ул. "*, представлявано от *, осъдителен иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 7339,* лв. /след
допуснато изменение на иска чрез неговото увеличаване на основание чл.214
ГПК/, представляваща обезщетение за претърпени от него имуществени
вреди, изразяващи се в увреждане на собствения на ищеца л.а. * с рег. № *,
вследствие на ПТП от 26.11.2022 г., настъпило в град *, на път втори клас №
* на км. 5,950 по вина на водача на лек автомобил марка "*" с рег. № *,
обхванат от действието на валидна към момента на застрахователното
събитие застраховка "Гражданска отговорност" по застрахователна полица,
издадена от ЗД „*” АД, със срок на действие 04.08.2022г. - 03.08.2023г.,
валидна към датата на събитието, ведно със законната лихва от исковата
молба – 02.05.2023 г. до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че на 26.11.2022 г. около 11:30ч. в град *, движейки се
по пътя Варна - Добрич, на пресечката с ул. “А. *” се престроил в лентата за
ляв завой и изчакал насрещно преминаващите автомобили, бил блъснат отзад
от лек автомобил марка “*”, с рег. № *. Посочва, че уведомили контролните
органи, които след като посетили мястото на ПТП и след изясняване на
механизма на произшествието и участниците в него, съставили Констативен
протокол за ПТП № * Твърди, че лекият автомобил на виновния водач е имал
сключена застраховка ГО при ответника към датата на събитието. На
1
28.11.2022 г. уведомил застрахователя на виновния водач за настъпилото
застрахователно събитие, след което бил извършен оглед на автомобила.
Установените вреди се изразявали в: облицовка задна броня, спойлер задна
броня, основа задна броня, врата на багажник, стоп десен, панел под стоп ляв,
панел заден десен, колона задна дясна, водач задна броня десен, рог заден
десен, престилка задна, основа панел заден десен, вентилационна клапа в
задна лява основа на панел, под на багажник, гума задна дясна * 195/65/15,
таван и заден мост. Сочи, че към настоящия момент застрахователят не е
заплатил обезщетение за вредите. Излага, че след извършено проучване в
сервизи, установил че сумата необходима за възстановяване на автомобила
възлизала на 6000 лв. При тези съображения моли за уважаване на
предявения иск и присъждане на сторените разноски.
В открито съдебно заседание искът се поддържа в изменения му размер
в последното открито съдебно заседание и се моли за уважаването му.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответника ЗД „*” АД, в който се изразява становище за
неоснователност на предявения иск. Не оспорва наличието на валидно
застрахователно отношение към датата на събитието, както и настъпилото
ПТП. Твърди, че след предявяване на преписката и преглед на документите, е
съставен ликвидационен акт за изплащане на застрахователно обезщетение.
Сочи, че одобрил погасяване чрез плащане за сумата от 2149,47 лв. и 60 лв.,
като сумите били платени на 25.04.2023г. Поддържа, че при определяне на
обезщетението и неговия размер застрахователят е взел предвид възрастта на
увреденото МПС, както вида и степента на вредите. Намира претендирания от
ищеца размер за завишен, като излага подробни съображения в тази насока.
Релевира възражение за прекомерност на претендираното от ищеца
адвокатско възнаграждение.
В открито съдебно заседание ответникът не изпраща представител.
Депозирана е писмена молба от процесуалния представител на ответната
страна, с която изразява становище по същество на спора за отхвърляне на
предявените искове и релевира възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, заплатено от ищеца в условията на евентуалност.
Претендира сторените по делото разноски. Евентуално счита, че
обезщетението следва да се изчисли по стойности без да се взима цена на
оторизирани сервизи на марката и на други марки, както и да бъде взета
предвид платената сума преди завеждане на иска.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
След преценка на събраните по делото доказателства, настоящият
състав приема за установено от фактическа страна следното:
2
Не е спорно между страните, както е прието и с окончателния доклад по
делото и отделено за безспорно в съдебно заседание: наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застрахователна полица, издадена от ЗД
„*” АД, валидна към датата на събитието, настъпило на 26.11.2022 г. ПТП в
град *, на път втори клас № * на км. 5,950, между ищеца и застрахования при
ответника водач, виновен за настъпване на застрахователното събитие; както
и че заплатеното от ответника обезщетение за установените увреждания на
собствения на ищеца лек автомобил на 25.04.2023 г. на сумата от 2149,47 лв.
и сумата от 60 лв.
От заключението на изслушаната по делото САТЕ, което съдът
кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че общата
стойност за възстановяване на щетите, определена по средни пазарни цени за
оригинални части към датата на произшествието, като се използва цената
предлагана в сервизи отговарящи на съвременните изисквания за качество, а
именно да притежават европейски сертификат за качество ISO 9001:2008,
както и сервизи не притежаващи европейски сертификат за качества ISO
9001.2008, е в размер на 11*1,13лв., а по средни пазарни цени без да се
включва на оторизирани цени на други марки възлиза на 5353,25лв. Вещото
лице сочи, че ремонтирането в сертифициран сервиз гарантира по-добро
качество на ремонт и вложени материали.
Въз основа на гореизложената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявеният иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл.
432 от КЗ.
За основателността на предявената претенция ищецът следва да докаже
твърдените от него факти, а именно: наличието на валидно застрахователно
правоотношение към датата на застрахователното събитие, както и
осъществяването на елементите от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, а
именно реализирането на противоправно деяние /виновно причинено от
водача на "*" с рег. № * /, от което като пряка и непосредствена последица са
настъпили твърдяните имуществени вреди в правната сфера на ищеца в
заявените размери, вид, характер и обем.
В тежест на ответника е да установи погасяването на задължението или
правоизкючващи възражения, в т. ч. възражения срещу размера на
претендираното обезщетение.
В настоящото производство подлежат на установяване всички елементи
от фактическия състав на деликтната отговорност - наличието на вредоносно
деяние, неговата противоправност, причинната връзка между деянието и
вредата.
В случая безспорни между страните са наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застрахователна полица, издадена от „*,
със срок на валидност от 04.08.2022г. - 03.08.2023г., настъпило на настъпило
на 26.11.2022 г. ПТП в град *, на път втори клас № * на км. 5,950, между
ищеца и застрахования при ответника водач, виновен за настъпване на
3
застрахователното събитие; в т.ч. механизма на настъпване на щетите и че
същите са в резултат на настъпилото застрахователно събитие.
По изложените съображения от анализа на събраните по делото съдът
намира, че застрахованият при ответника водач е нарушил законовата
забрана, поради което презумпцията за виновно поведение, установена в
нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД не е оборена. Настъпилата вреда по вид и
характер, както и причинно-следствената връзка между вредата и
произшествието не се оспорват.
С оглед да гореизложеното, съдът приема за
доказан правопораждащия фактически състав на деликтната отговорност.
Отговорността на застрахователя е функционално свързана с вината
на деликвента, поради което исковете са доказани по основание и за
застрахователя възниква задължение за обезщетяване на причинените вреди.
Спорен момент в процеса е и размерът на дължимото обезщетение.
Съгласно трайната съдебна практика определеното застрахователно
обезщетение чрез вещо лице може да надвишава минималната долна граница
по чл. 4 от Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди,
причинени на МПС по задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
по Наредба № 24 от 8.03.2006 г. на КФН, когато не са представени фактури за
извършен ремонт на МПС в сервиз, а размерът на обезщетението е определен
от застрахователя в съответствие с Наредба № 24 от 8.03.2008 г. на КФН. В
този случай съдът не е обвързан при кредитирането на заключението на
вещото лице да проверява дали не се надвишават минималните размери по
Методиката към Наредба № 24/08.03.2006 г.
За възстановителна стойност се приема стойността на разходите за
материали и труд по средна пазарна цена към момента на настъпване на
застрахователното събитие, без да се прилага коефициент за овехтяване на
увредените части, доколкото по такива цени ще може да се купи вещ от
същото качество и количество като увредената вещ (в този смисъл решение
№ 6/02.02.2011 г. по т. д. № *3/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение №
206/03.09.2013г. по т. д. № 107/2011 г. на ВКС, II т. о.; ; решение №
235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение №
209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о.).
В случая от изслушаната в съдебно заседание САТЕ се установява, че
средните пазарни цени за увредените части и за труд възлизат на 11*1,13лв.
Тъй като действителната стойност на вредата следва да бъде съизмерима със
средните пазарни цени съдът намира, че дължимото обезщетение в
настоящата хипотеза следва да се изчисли на средната стойност между
цената на средната стойност за труд и материали в сертифицирани сервизи и
такива, които не притежават сертификат, поради което съобразно
изчисленията на вещото лице възлиза на този размер от 11*1,13лв. Както се
коментира по-горе меродавна е цената на вещото лице по действителна
пазарна цена, когато не са представени фактури за възстановяване на вещта. В
тази връзка и възражението на ответника, че следва да се вземе стойността на
4
вредата само при отремонтиране в несертифицирани сервизи е
неоснователно.
Прието е за безспорно между страните, а и от представените по делото
доказателства се установява, че заплатеното застрахователно обезщетение от
ответника възлиза на сумата от 2209,47лв. Или, след приспадане на тази сума
обезщетението, което следва да заплати ответника възлиза на сумата от
9081,66лв.
По тези съображения предявения иск се явява основателен и следва да
бъде уважен изцяло в предявения размер от 7339,*лв., ведно със законната
лихва от датата на исковата молба – 02.05.2023 г. до окончателното плащане.
С оглед изхода на делото, направеното искане за присъждане на
разноски и надлежното удостоверяване на сторени такива на ищеца се следва
сторените разноски на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в общ размер на 1733.57лв., от
които за заплатена държавна такса за предявяване на иска в размер на
*3,57лв., 200лв. заплатен депозит за САТЕ, и 1240лв. адвокатско
възнаграждение. Претендираното адвокатско възнаграждение включва ДДС,
което е дължимо, и е в предвидения в Наредба №1/2004 г. минимален
размер, поради което възражението на ответника за прекомерност на
адвокатското възнаграждение се преценява за неоснователно.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „*, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. *, р-н
Лозенец, бул. „*, ДА ЗАПЛАТИ на Т. Г. Г., ЕГН **********, с постоянен
адрес гр. *, сумата от 7339,* лв. /седем хиляди триста тридесет и девет лева и
двадесет и девет стотинки/, представляваща обезщетение за претърпени от
него имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на собствения на ищеца
л.а. * с рег. № *, вследствие на ПТП от 26.11.2022 г., настъпило в град *, на
път втори клас № * на км. 5,950 по вина на водача на лек автомобил марка "*"
с рег. № *, обхванат от действието на валидна към момента на
застрахователното събитие застраховка "Гражданска отговорност" по
застрахователна полица, издадена от ЗД „*” АД, със срок на действие
04.08.2022г. - 03.08.2023г., валидна към датата на събитието, ведно със
законната лихва от исковата молба – 02.05.2023 г. до окончателното й
изплащане, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
ОСЪЖДА ЗД „*, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. *, р-н
Лозенец, бул. „*, ДА ЗАПЛАТИ на Т. Г. Г., ЕГН **********, с постоянен
адрес гр. *, сумата от 1733,57лв. (хиляда седемстотин тридесет и три лева и
петдесет и седем стотинки), представляваща сторени по делото разноски
пред настоящата инстанция, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението може да се обжалва пред Варненския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Присъдената сума може да се изплати от ответника в полза на ищеца по
5
посочената в искова молба банкова сметка: BG33RZBB91551007843349, с
титуляр адвокат Й. К. А..
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2
от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6