№ 95
гр. гр. Лом, 31.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Иван Пл. Йорданов
при участието на секретаря Анетка П. Р.а
като разгледа докладваното от Иван Пл. Йорданов Административно
наказателно дело № 20241620200369 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 59, ал. 1 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 12-2400153 от 10.09.2024 г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Монтана на „В. ***“ EООД
– с. Доктор Йосифово, ЕИК ********* е наложена „имуществена санкция“ в
размер на 2 000.00 лв. /две хиляди лева/ на основание чл. 416, ал. 5 КТ във вр.
с чл. 414, ал. 3 КТ, за това, че при извършена проверка на 26.06.2024 г. в обект
„ремонт на църква „Св Николай - Нови“, находящ се в гр. Лом, ул. *** се
констатира, че дружеството в качеството си на работодател, не е сключил
писмен трудов договор с лицето *** с ЕГН **********, за предоставяната от
него работна сила на работодателя, в обект, изпълняван от дружеството и с
материали, предоставени от същия.
Недоволен от издаденото Наказателно постановление, е останало
административнонаказаното дружество, за което в съдебно заседание не се
явява представител.
Административнонаказващият орган, чрез своя процесуален
представител – старши юрисконсулт С. К., взема становище, че жалбата е
неоснователна, а атакуваното НП е законосъобразно. Представя и писмена
1
защита.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания,
намира за установено следното:
Жалбата е допустима - подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от 3АНН и от
страна, имаща процесуална възможност за обжалване, а разгледана по
същество се явява частично основателна, но не по изложените в нея
аргументи.
От фактическа страна:
На 26.06.2024 г. свидетелите Л. Р., С. Ш. и Р. И. - инспектори в Дирекция
„Инспекция по труда” гр. Монтана извършили проверка на място в обект на
„В. ***“ EООД - „ремонт на църква „Св Николай - Нови“, находящ се в гр.
Лом, ул. *** При проверката инспекторите установили лицето *** да
извършва трудова дейност на въпросния обект, като измазвал стените на
църквата. Същият декларирал, че има сключен трудов договор, като попълнил
декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 КТ с посочено работно време, трудово
възнаграждение, почивни дни и почивки в работния ден. Впоследствие, при
проверка по документи от дружеството работодател е представен граждански
договор с лицето ***.
На 12.07.2024 г. до „В. ***“ EООД е изпратена покана за съставяне на
АУАН, която е получена на 26.07.2024 г. На 12.08.2028 г. в отсъствието на
представител на дружеството - нарушител е съставен АУАН № 12-2400153 от
св. Л. Р. в присъствието на свидетелите С. Ш. и Р. И.. АУАН е изпратен по
пощата и получен на 19.08.2024 г. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е
депозирано писмено възражение против така съставения акт и въз основа на
него наказващият орган издал на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал.
3 от КТ атакуваното НП № 12-2400153 от 10.09.2024 г., с което наложил
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 000.00 лв.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
намира следното:
Съгласно чл. 1, ал. 2 КТ „Отношенията при предоставянето на работна
сила се уреждат само като трудови правоотношения“. Разпоредбата на чл. 62,
ал. 1 от КТ пък предписва, че „Трудовият договор се сключва в писмена
2
форма”. По делото е представен граждански договор от 25.06.2024 г., сключен
между *** и „В. ***“ EООД /л. 9 от делото/. Съдът намира обаче, че този
договор е съставен единствено за целта на проверката и избягване на
административнонаказателната отговорност на работодателя. Това е така,
защото предмет на договора е „монтаж и демонтаж на скеле на църква в гр.
Лом“. От събраните по делото доказателства обаче се установява, че *** не е
извършвал такава дейност в момента на проверката - 26.06.2024 г. Видно от
саморъчно попълнената от последния декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ
/л. 8 от делото/, същият изрично е заявил, че няма сключен граждански
договор. Посочил е, че има сключен трудов договор и работи като „майстор“ с
месечно трудово възнаграждение 1000 лв., почивни дни събота и неделя и
почивка през работния ден от 12:00 ч. до 13:00 ч., т. е. сам е посочил всички
съществени елементи на трудовото правоотношение: изпълняваната
длъжност, работно време, работно място. Тази декларация кореспондира
напълно и с показанията на свидетелите, на които съдът дава вяра като
обективни, безпристрастни и достоверни. И тримата проверяващи са
категорични, че при пристигането им на обекта са установили, че *** се
намира и работи на обекта, т. е. престирал е работна сила, като е измазвал
стените на църквата. Няма никакви данни *** да е монтирал или демонтирал
скеле, какъвто е предметът на представения впоследствие граждански
договор. Отделно от това, декларацията е попълнена на 26.06.2024 г. като ***
е посочил, че няма сключен граждански договор, а впоследствие такъв е
представен с дата на сключване 25.06.2024 г. Излиза, че *** не е знаел, че
предният ден е сключил граждански договор с дружеството, което е абсурдно
и е поредната индикация, че този договор е съставен едва впоследствие и в
опит да се избегне административнонаказателната отговорност на
работодателя. Затова и съдът не кредитира същия, тъй като е в противоречие с
всички останали събрани по делото гласни и писмени доказателства.
Следователно може да се приеме, че жалбоподателят е осъществил от
обективна и субективна страна състав на нарушение по чл. 414, ал. 3 КТ.
Въпросната разпоредба предвижда, че „Работодател, който наруши
разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва
с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв....“. От „В.
***“ EООД е нарушен чл. 62, ал. 1 КТ, тъй като не е изпълнило задължението
си да сключи писмен трудов договор с Бисер Борисов за предоставяната от
3
него работна сила. Нарушението се явява безспорно доказано и правилно е
реализирана административнонаказателна отговорност на дружеството –
работодател /в този смисъл и Решение 752/03.06.2024 г. по КАНД 227/24 г. на
АС – Монтана/.
Административнонаказващият орган е наложил административно
наказание „имуществена санкция“. При определяне размера на това наказание
обаче (което в нормата на чл. 414, ал. 3 КТ не е абсолютно, а относително
определено - „от-до“) АНО е допуснал нарушение на чл. 27 от ЗАНН - да
отчита тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото
извършване и други смекчаващи или отегчаващи обстоятелства, както и
обществената опасност на този вид административно нарушение. В случая
имуществената санкция е определена от АНО на 2000,00 лв., без да са
изложени аргументи за това. Законодателят е предвидил „глоба или
имуществена санкция” в размер от 1500,00 лв. до 15 000,00 лв. Това означава,
всяко наказание да бъде конкретно определено и съобразено с отделния
нарушител, с различните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства,
довели до извършване на нарушението. Както правилно се посочва от
процесуалния представител на АНО, не може да се приложи института на
„маловажен случай“, уреден в чл. 28 от ЗАНН, тъй като се касае за сериозно
нарушение на трудовото законодателство, с което се създават предпоставки за
злоупотреба с трудови и социални права на работниците и служителите.
Неслучайно законодателят изрично е предвидил в нормата на чл. 415в, ал. 2
КТ, че случаите по чл. 62, ал. 1 КТ не са маловажни. Необосновано обаче е
налагането на имуществена санкция в размер, по-висок от минималния /в
случая – 2000 лв./. По делото не са представени доказателства, че
жалбоподателят е санкциониран за други нарушения на трудовото
законодателство. Ето защо съдът намира, че правилно е наложено
административно наказание, но размерът на наложената имуществена санкция
се явява необосновано завишен и следва да се намали до минималния такъв от
1500,00 лв. В тази насока и следва да бъде изменено издаденото наказателно
постановление.
С оглед на гореизложените мотиви и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 от
3АНН, съдът
РЕШИ:
4
ИЗМЕНЯВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 12-2400153 от
10.09.2024 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Монтана, с
което на „В. ***“ EООД – с. Доктор Йосифово, ЕИК ********* е наложена
имуществена санкция в размер на 2 000,00 лв. на основание чл. 416, ал. 5 във
вр. с чл. 414, ал. 3 КТ, като намалява размера на административното
наказание „имуществена санкция“ от 2000,00 лв. на 1500,00 лв.
ОСЪЖДА на осн. чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН „В. ***“ EООД – с. Доктор
Йосифово, ЕИК ********* да плати на Дирекция „Инспекция по труда” гр.
Монтана разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лв.
/сто лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на глава ХІІ
от АПК пред Административен съд - гр. Монтана, на основанията,
предвидени в НПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните за
изготвянето му.
След влизане в сила на решението, препис от същото да се изпрати на
Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Монтана за сведение и изпълнение.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
5