Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                            Година 19.08.2020                   Град  КАРЛОВО

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловски Районен съд                              първи граждански състав

На деветнадесети август                                     две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Асима Вангелова-Петрова

 

Секретар: Цветана ЧАКЪРОВА 

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 456 по описа за 2020 година

и за да се произнесе, взе предвид:

Производството и по иск с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК.

Ищцата - К.А.П. твърди, че ответникът е неин съпруг, с който сключили граждански брак на 19.10.1980г. в село К., област П.. Брака е първи и за двама. От брака имат родени две деца, които са пълнолетни - едното е на 39г., а другото на 33г. С ответника били във фактическа раздяла от 13.01.2007г., когато след скандал я изгонил от дома им в село К., където живеели. Вече повече от 13 години не поддържали каквито и да било отношения и контакти с ответника. Твърди, че живеела в друго населено място, като съжителствала на съпружески начала с друг мъж. Семейното жилище в село К., собственост на ответника, не възразява да се предостави за ползване на него, след прекратяване на брака. Желае да носи след развода предбрачното си фамилно име Ц.. Издръжка от ответника не търси. Нямали сключени брачни договори, не били участници в строителството на ЖСК, нямали общи влогове и фирми. Счита, че брака им е изпразнен от съдържание и няма начин същия да се заздрави и да продължи да съществува е безмислено и за двамата. Вина за прекратяване на брака имали и двамата съпрузи и в този смисъл не следвало съдът да се произнася по този въпроса. Заявява готовност брака им да бъде прекратен по взаимно съгласие, без произнасяне по въпроса за вината.

МОЛИ съда, да постанови решение, с което да прекрати брака им като дълбоко и непоправимо разтроен по вина и на двамата съпрузи или без произнасяне по въпроса за вината. Да предоставите семейното жилище в село К. за ползване на ответника, както да се възстанови моминското й име Ц..

Ответникът - П.С.П., в срока по чл.131 от ГПК не е депозирал  отговор на исковата молба. Не се явява в първото по делото съдебно заседание, нито представлява, както и не изразява становище по иска за развод.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, във връзка с чл. 12 от ГПК, обсъди доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правна квалификация чл.49, ал.1 от ГПК за прекратяване на брака между страните, поради дълбоко и непоправимо разстройство, без съдът да се произнася по въпроса за вината за неговото разтрогване.

Видно от представеното по делото удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за сключен граждански брак № 0004 от 19.10.1980г., издаден от Община К., съдържащ се на л. 3 от делото се установява, че страните са сключили граждански брак на 19.10.1980 г. в село К..

От разпитания по делото свидетел – Х. П. С., чиито показания съдът кредитира като обективни и непротиворечиви, се установява, че съпрузите са разделени от 2007г., когато след възникнал скандал, съпругът е изгонил съпругата си от семейното им жилище в село К.. От 2008г. ищцата е заживяла на семейни начела със свидетеля – Х. С. и се е установила да живее в дома му в село С.. От 2007г. ищцата не се е срещала със съпруга си, не е ходела в дома му в село К., нито двамата са комуникирали заедно. От брака си двамата имат две деца, които към настоящия момент са пълнолетни.

С оглед изложеното, съдът намира, че искът за прекратяване на брака между страните е основателен и следва да бъде уважен, като съдът не следва да се произнася по въпроса за вината за дълбокото и непоправимо разстройство на същия.

Издръжката между съпрузите не се претендирана и такава не се присъжда. По отношение на ползването на семейното жилище, доколкото по делото няма изразена претенция за предоставяне на същото на някой от страните, съдът не следва да се произнася.

По отношение на фамилното име, съгласно чл. 53 от СК, след развода съпругът може да възстанови фамилното си име преди този брак. Т.е., законът е дал възможност на заинтересованата страна за избор. Съдът намира, че в случая, следва да постанови, ищцата да носи предбрачната си фамилия Ц., предвид изразеното желание на съпругата за това.

По отношение на разноските:

На основание член 329 от ГПК във връзка член 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя държавна такса в размер на 50.00 лева. Тъй като, съдът не се произнася по въпроса за вината за развода, на основание член 329, ал. 1 от ГПК, разноските по делото остават в тежест на страните така, както са направени. При завеждане на делото е внесена държавна такса в размер на 25.00 лева, като страните следва да внесат допълнителната държавна такса по допускането на развода в размер от по 12.50 лева.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 49, ал.1 от СК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРЕКРАТЯВА сключеният на 19.10.1980г. с Акт № 0004 от 19.10.1980г. на село К., Община К., граждански брак между К.А.П. *** с ЕГН ********** *** с ЕГН **********, като дълбоко и непоправимо разстроен, без да се произнася и относно вината за разстройството на брака.

                   ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака, съпругата - К.А.П. да носи брачната си фамилия Ц..

ОБЯВЯВА, че след прекратяването на брака, с влизане в сила на настоящото решение, страните няма да си дължат издръжка по между си.

         ОСЪЖДА К.А.П. *** с ЕГН **********, да заплати държавна такса в полза на Р. с. град К. в размер на  12.50 лева.

                   ОСЪЖДА П.С.П. *** с ЕГН **********, да заплати държавна такса в полза на Р. с. град К. в размер на  12.50 лева.

                   РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните в двуседмичен срок от връчването му, пред П. о. с..

 

Ц.Ч.                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: