№ 459
гр. Пловдив, 22.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно частно
гражданско дело № 20235300500233 по описа за 2023 година
Производство по чл. 278, ал.1 във вр. чл. 413 ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД,
ЕИК: *********, представлявано от Ю.Ю., чрез процесуален представител
юрк. И. Н. против Разпореждане № 29147 от 19.12.2022 г., постановено по ч.
гр. д. № 17410/2022 г. по описа на РС Пловдив ХХІ гр.с., с което е отхвърлено
изцяло заявление по чл. 410 ГПК, подадено от жалбоподателя против С. И. Т.,
от с.............................. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното разпореждане чрез оспорване изводите
на съда за наличие на нарушение императивни изисквания на чл.11, ал.1, т.9 и
т.10 ЗПК, вкл. със становището на жалбоподателя, че в ЗПК допусканията,
използвани при изчисляване на ГПР по отношение на понятието
„допускания“ се използва в смисъл на предвиждания за бъдеще, а не в смисъл
на разходи, част от ГПР, които допускания или предвиждания са били
изчерпателно изброени в Директива 2008/ 48 на Европейския Парламент /
чл.19/ и на Съвета относно договорите за потребителски кредит, така и
издадения въз основа на тях ЗПК , с позоваване относно двата вида
допускания / базови допускания и допълнителни допускания/. В тази насока
се сочи съдебна практика на ПОС по в.гр.д.№1651/20г, на БАС по в.гр.д.№
236/ 2021г, на ВОС по в.гр.д.№ 258/ 2020г, на СГС по в.гр.д.№ 14736/ 2019г. и
др. / По отношение на възнаградителната лихва се извършва позоваване на
1
практика на ВКС относно критериите за преценката относно наличието на
злоупотреба при договарянето на лихвата при отчитане положението на
договарящите се страни, като е въвел закрилни норми за потребителя, а от
друга гарантирал на търговеца възможността да уговаря цената на
финансовата услуга според срока на предоставеното ползване. По отношение
на извършените плащания по процесния договор се възразява, че те са от
категорията на правопогасяващите юридически факти, които са в тежест на
длъжника в исковото производство, за което същият носи доказателствена
тежест, въз основа на която теза се сочи, че преценката за неравноправност на
клауза извън обхвата на посочените в заявлението може да бъде направена
единствено в рамките на исковия процес.
Частната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл.275, ал.1 ГПК,
насочена е против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Заповедният съд е отхвърлил изцяло заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от „АСВ“ ЕАД против С.
И. Т., отчитайки от една страна отказът на заявителя за изпълнение на
дадените от съда указания на заявителя, поради което изхождайки от
твърденията в заявлението, не са налице предпоставките за издаване на
заповед по чл. 410 ГПК. Правно обосновано е от заповедния съд
задължението му да следи служебно за неравноправни клаузи в договора и за
неговата действителност съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 ГПК, като
е констатирал недействителност на договора, на основание чл. 22 ЗПК,
поради нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 и 11 ЗПК, тъй като
липсва яснота как е формиран ГПР, какви компоненти са включени в него,
дали съответства на действителния размер, с оглед предвиждане на заплащане
на неустойка за непредставено обезпечение. Освен недействителността на
договора, мотивирано е и въз основа на съдебна практика на ПОС
невъзможността да се присъди чистата стойност на кредита, на основание чл.
23 ЗПК, тъй като не е уточнено каква част от главницата и акцесорните
вземания са заплатени по кредита. Поради тези констатации и изводи са
отчетени предпоставките на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК за отхвърляне изцяло на
подаденото заявление по чл.410 ГПК.
Настоящият състав на съда, след като се запозна с материалите по
2
приложеното заповедно производство, съобрази доводите на жалбоподателя и
прецени правилността на обжалваното разпореждане, намира частната жалба
за неоснователна по следните съображения:
С разпореждане № 27424/30.11.2022 г. заповедният съд е указал на заявителя
в тридневен срок от съобщението с писмена молба да посочи дали в
претендираната сума за главница е включена и сума за застраховка – при
положителен отговор, да разграничи по основание и размер двете вземания,
които имат различно основание, както и да се посочат какви плащания са
извършени по договора и кои вземания са погасени с тях. Налице са и
указания, че при неизпълнение на указанията в предоставения срок
заявлението ще бъде оставено без уважение. По така дадените указания на
заповедния съд е постъпила молба от заявителя, с която е заявено, че не се
претендира застраховка, а последната била посочена в заявлението само като
финансирана с кредита сума, което било аналогично на случаите, в които с
част или с целия кредит се погасява друго кредитно задължение, по въпроса
относно извършените плащания по процесния договор е посочено, че са
обстоятелства от категорията на правопогасяващите юридически факти, които
са в тежест на длъжника в исковото производство, за което същият носи
доказателствена тежест, въз основа на която теза се сочи, че преценката за
неравноправност на клауза извън обхвата на посочените в заявлението може
да бъде направена единствено в рамките на исковия състезателен процес.
Направен е анализ относно въпроса за наличие на плащаните суми, които да
се отнесат към погашение на вземания и които произтичат от неравноправни
клаузи, би бил относим към съществуването на предявените вземания, като
разглеждането му предполага повдигнат спор, а този въпрос би придобил
правно значение ако е извършено плащане и е отнесено в погашение на
съществуващо задължение, които не могат да бъдат предполагани.
При така формулираният отговор на постъпилата молба от заявителя
фактически дадените указания не се явяват изпълнени в конкретика за начина
на определяне на претендираните вземания в точни цифрови стойности
съобразно дадените указания на заповедния съд, а са изложени съображения в
насока достатъчност на заявените в заявлението обстоятелства с оглед
задействането на процедурата по проверка дали вземането е спорно. Така
посочените обстоятелства и с оглед оплакванията на жалбоподателя в
3
частната жалба обуславя преценката на въззивния съд относно
необходимостта от изпълнение на дадените указания от съда за уважаване на
заявлението, които не са били изпълнени от заявителя. Следва да се държи
сметка за формалността на заповедното производство, като с оглед целта му -
да се провери дали едно вземане е спорно, законът е поставил изисквания за
редовност от външна страна на заявлението, посочени в чл. 410, ал. 2 от ГПК,
а по отношение на съдържанието му, текстът препраща изрично към уредбата
на задължителното съдържание на исковата молба в чл. 127, ал. 1 от ГПК.
Или законът приравнява задължителното съдържание на заявлението и на
исковата молба по отношение на индивидуализацията на вземането, досежно
посочване на всички обстоятелства, на които се основава искането и в какво
се състои. Законовото изискване за необходимо съдържание на заявлението е
необходимо да бъде спазено от една страна, за да може длъжникът да прецени
дали да възрази по отношение на дължимостта на вземането. При положение,
че длъжникът упражни правото си на възражение, исковият съд да може да се
направи преценка за идентичност на вземането, предмет на заявлението и
това, предмет на евентуалния иск с правно основание чл. 422 от ГПК.
Идентичността между двата предмета следва да се преценява въз основа на
заявлението и исковата молба (в този см. Определение № 744 от 28.10.2010г.
по ч. т. д. № 731/2010г. на ВКС). Поради това, с оглед спазване изискването
на закона, както и правото на защита на длъжника, следва да е ясно посочено
какво представлява вземането, което се претендира, какви са основанията за
възникване на задължението и начинът на определяне при формиране на
претендирания му размер. Тези изисквания не са изпълнени от заявителя,
въпреки дадените конкретни указания на съда. В настоящия случай дадените
указания целят възможността за преценка на размера на претендираното
вземане при обоснована вероятност за наличие на неравноправни клаузи в
потребителски договор, които обуславят извод за недействителност по силата
на императивната разпоредба на чл. 22 ЗПК. Служебно задължение на съда
при преценка дали да издаде заповед за изпълнение е да провери наличие на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, или съществуването
на обоснована вероятност за наличие на такива въз основа на съдържанието
на договора, всички приложения към него и приложимите общи условия,
съгласно императивната разпоредба на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК.
Процесуалният закон предвижда неиздаване на заповед за изпълнение на
4
основание неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или
обоснована вероятност за това, като преценката за наличието на
отрицателната предпоставка е обусловена и от наличие на съмнение за
неравноправност на клаузи в договора, водещи до неговата недействителност,
на основание чл. 22 ЗПК. За тази преценка е необходимо ясно изложение на
обстоятелствата как е формиран размерът на вземането, с оглед извършени
плащания по кредита, доколкото от заявителя в конкретния случай не се
претендира целия размер на главницата, нито се претендира вземането
частично, с оглед преценка дали да бъде издадена заповед за изпълнение за
чистата стойност на кредита и в какъв размер. Следователно с подадената от
заявителя след получаване на указанията на съда молба не са изложени
всички обстоятелства, на които се основава вземането, не е налице
необходимата индивидуализация на вземанията, включително по отношение
на начина на формиране на размера, поради което заявлението не отговаря на
изискванията на чл. 410, ал. 2 ГПК, препращаща към чл. 127, ал. 1 ГПК,
въпреки дадения срок за изпълнение на указанията на съда.
За пълнота следва да се отбележи правилността на констатацията на
заповедния съд относно наличието на данни, вкл. с оглед заявеното уточнение
на жалбоподателя в уточнителната молба, застрахователната премия да се
явява включена в месечните погасителни вноски по приложения към делото
погасителен план, с което освен създаването на условия за скрито оскъпяване
на кредита, за тези плащания вкл. не е налице яснота дали са включени в
посочения общ процент на ГПР, както и не е налице информация относно
останалите компоненти на посочения ГПР. Тези обстоятелства следва да се
приеме, че попадат в разбирането за нелоялна и заблуждаваща търговска
практика по смисъла на чл.6, пар.1 от посочената от заповедния съд
Директива 2005/29/ ЕО, поради липсата на коректна информация за
потребителя относно точния или максимално определяем размер на общата
дължима от него сума, необходима за преценката на потребителя относно
икономическите параметри на договора и наличието на интерес от неговото
сключване, независимо регламентацията на понятието за базовите и
допълнителни допускания в международно правната уредба на общностното
право, целта на която е въвеждане на предвидимост на подлежащите от
потребителя плащания във времето и защитата му като по-слабата
икономически страна в кредитното правоотношение.
5
По отношение на извършените плащания по процесния договор
неоснователно е възражението, свързано с категорията им на
правопогасяващите юридически факти независимо от доказателствена тежест
на длъжника за изпълнение на договорно задължение, на което кореспондира
процесуалното задължение на заявителя за изпълнение на формалните
изисквания по в чл. 410, ал. 2 във вр.с чл. 127, ал. 1 от ГПК.
Предвид горното съдът намира, че обжалваното разпореждане се явява
съобразено с преобладаващата съдебна практика на въззивната и
касационната инстанция, поради което ще се потвърди като правилно и
законосъобразно.
По изложените съображения, въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 29147 от 19.12.2022 г., постановено по ч.
гр. д. № 17410/2022 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ХХІ гр.с., с което е
отхвърлено изцяло заявление по чл. 410 ГПК на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК: *********, представлявано от Ю.Ю., чрез
процесуалния си представител юрк. И. Н. против С. И. Т., от
с..............................
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6