Р Е Ш Е
Н И Е
№ 42
гр.С. 28 май 2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливнишкият районен съд, първи
състав, в публичното заседание проведено на шестнадесети април през две хиляди
и деветнадесета година в състав:
Председател:
АНГЕЛИНА ГЕРГИНСКА
при секретаря Жанета
Божилова и в присъствието на прокурора.............като разгледа докладваното
от съдия Гергинска гр. дело № 297 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Ищeцът, В.Г.А.,*** иск, с който моли съда да признае за
установено по отношение на ответника, че ищецът, са собственик на празно дворно
място с площ около 1 /един/ декар, което се намира в границите на строителния
полигон на село Ц., махала „П.к.”, общ. Д., при съседи: Евстати Алексов,
Надежда Найденова Иванова, Найден Паунов и братя Симеонови. След направено
заснемане на имота, геодезист разяснил на ищцата, че имотът й „е извън
границите на строителния полигон на махала „П.к.” и попада в земеделска
територия. Имотите, които засяга заснетият имот са ПИ **/ливада/ и ПИ **/пасище,
мера/ по КВС на с. Ц.. Представя доказателства, прави доказателствени искания.
В исковата си молба, ищецът, твърди, че процесният
имот й е бил дарен на 06.04.1974г. от нейната майка, С. Н.Д., което е оформено
в нот.акт №*, том І, дело 284/1974г., който придобила на основание давност и
дарение. Твърди се, че имотът, макар и извън строителните граници, към
масовизацията през 1958г. е бил в населената част на гр.Д., поради което не е
внасян в ТКЗС. Твърди, че в края на 2017г-, възложила на геодезист да направи
заснемане на имота, с цел нанасяне на изградените в него постройки , в резултат
на което разбрала, че имотът и е заснет в ПИ **и ПИ **по КВС и попадали под
разпоредбите на чл.19 ЗСПЗЗ.
Ответникът, община Д., е подал по реда и в срока по чл. 131 от ГПК
писмен отговор, с който признава иска. Не представя писмени доказателства не
прави доказателствени искания.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите на ищецът, прие за установено следното от
фактическа страна:
Разпоредбата
на чл. 237 от ГПК предвижда възможността, при признание на иска от ответника,
ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да постанови решение. Признанието
на иска е заявление от страна на ответника, че правното твърдение на ищеца,
заявено в исковата молба отговаря на действителното правно положение. Това като
последица води до съвпадение на правните твърдения на двете страни. От
процесуална гледа точка признанието на иска от страна на ответника може да
доведе до прекратяване на съдебното дирене и произнасяне на съда по съществото
на спора, ако ищецът е направил искане за това /чл.237,ал.1 ГПК/.При размяната
на книжата, след получаването на представеният от ответника писмен отговор, с
който признава иска, ищците са депозирали писмено , че предвид направеното от
ответника признаване на иска, молят да бъде прекратено съдебното дирене. В този
случай съдът е длъжен да се произнесе с решение съобразно признанието без да
обсъжда в мотивите си доказателствата, като е достатъчно да посочи,
че постановява решение си само въз основа на направеното
признание.
Съдът намира,
че в настоящия случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл.
237 ал.1 от ГПК. В съдебно заседание ответникът е направил изрично изявление за
признание на иска по чл.124 от ГПК.
Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3 ГПК,
тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от
друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда. Съдът е съобщил
в присъствието на страните за приетия от него ред за разглеждане на делото,
които не са възразили.
С оглед
направеното признание на иска, съдът намира, че предявената искова претенция по
чл.124 от ГПК е основателна и доказана, поради което следва да бъде уважена. По
изложените съображения, съдът постановява настоящото решение при признание на
иска, като на основание чл. 237 ал.2 ГПК не излага мотиви за това.
Направено е
изявление от ищцовата страна, че претендира направените разноски, представя
списък по чл.80 ГПК. В съдебно заседание ответника, моли предвид направеното
признание на иска, разноски да не бъдат присъждани. С нарочна молба
вх.№1333/18.04.2019г., ответника излага подробно становището си относно
претендираните от страна на ищеца
разноски по пера, като прави възражение за прекомерност на адвокатско
възнаграждение. Отговорността на страните за разноски по чл. 78 ГПК е функционално обусловена от изхода на спора. Съгласно чл.81 от ГПК, във всеки акт, с който
приключва делото в съответната инстанция ,съдът се произнася и по искането за
разноски. Отговорността за разноските е право на едната страна да иска и
задължение на другата страна да плати направените разноски от страната, в чиято
полза съдът е решил делото. Тази отговорност е винаги с акцесорен характер и
макар да зависи от изхода на делото,тя възниква при кумулативното наличие на
няколко предпоставки: 1./искане,2./размерът на разноските да е определен и
3./разноски- те да са действително направени. В конкретният случай
предпоставките са налице. За да бъде освободен от заплащането на разноски,
ответникът следва да признае иска и да не е станал причина за завеждането на
иска. Двете предпоставки следва да са налице кумулативно, което не е налице в
конкретния случай, предвид характера на производството, а именно установяване
собственост върху недвижим имот. Ето
защо претенцията за присъждане на разноски следва да бъде уважена. Както беше
изложено по-горе, следва претендиранните разноски да са действително направени.
Доказателство, че са направени разноските чрез заплащане на адвокатското
възнаграждение в размер на 500,00 лева,се съдържа в договора за правна защита и
съдействие, приложен на л.17 от делото,
както и за издадените удостоверения /л.32 и л. 39/, платената държавна такса.
Предвид извършеното вписване на исковата молба, то доказани се явяват и расноските
към АВп. Липсват представени доказателства /касови бонове, квитанции и др./ за
претендираните разноски за адм.услуга в Община Д. /за скица и удостоверение за
данъчна оценка/ в размер на 30лв. и претендираната ДТ за издаване на
схема-проект на самостоятелен обект в АГКК в размер на 40лв., поради и което
същите не следва да бъдат присъждани.
Наведените от страна на
ответника доводи нарочна молба вх.№1333/18.04.2019г.,
настоящият състав намира същите за преклудирани и не следва да се произнася,
т.к. страната е била в зала и е следвало да направи възраженията си в съдебно
заседание. Липсва и искане от страната да представя писмени бележки.
Воден от горното и на основание чл.237, ал.2 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за
установено по отношение на Община Д., че наследниците на В.Г.А., с ЕГН : **********,
е собственик на празно дворно място с
площ около 1 /един/ декар, което се намира в границите на строителния полигон
на село Ц., махала „П.к.”, общ. С., при съседи: Е.А., Н.Н.И., Н.П. и братя С. и
е идентичен с част от имот ПИ **/ливада/ и ПИ **/пасище, мера/ по КВС на с. Ц..
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.1 ГПК Община Д. да заплати на В.Г.А., с ЕГН : ********** сума в
размер на 575,97 /петстотин седемдесет и пет лева и 97ст./ лева на основание –
разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.
Районен съдия: