№ 229
гр. Благоевград, 24.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:П. Узунов
Членове:Вера Коева
Милена Каменова
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Милена Каменова Въззивно гражданско дело
№ 20251200500075 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Въззивна жалба с вх.№9623/11.11.2024 г. е подадена от адв.П. Й., като
пълномощник на И. А. Р., ЕГН ********** и М. Х. А., ЕГН **********,
срещу Решение №318/18.10.2024 г., постановено по гр.д.№954/2023 г. по описа
на РС-Петрич.
Частна жалба с вх.№10565/10.12.2024 г. е подадена от адв. Г. Ю., като
процесуален представител на В. В. и Х. С., със съдебен адрес: гр. Благоевград,
ул.“Т. Александров“ №41, ет.2, кантората на адв.Г.Ю., против Определение
№1045/28.11.2024 г. по гр.д. №954/2023 г. по описа на РС-Петрич
Недоволен от атакувания акт е останал жалбоподателят, който го счита
за незаконосъобразен, излагайки подробни съображения в тази насока.
Настоява за неговата отмяна и уважаване на исковите претенции. Претендират
се разноски и не се правят доказателствени искания.
По делото е постъпила и частна жалба с вх.№10565/10.12.2024 г. е
подадена от адв. Г. Ю., като процесуален представител на В. В. и Х. С., със
съдебен адрес: гр. Благоевград, ул.“Т. Александров“ №41, ет.2, кантората на
адв.Г.Ю., против Определение №1045/28.11.2024 г. по гр.д.№954/2023 г. по
описа на РС-Петрич, с което е оставена без разглеждане молбата по чл.248
ГПК. В частната жалба се изтъкват подробни съображения за неправилност на
1
обжалваното определение, като се иска неговата отмяна и изменение на
решението в частта за разноските и присъждане на разноски за адв.хонорар за
обезпечителното производство и в исковото производство.
Препис от частната жалба е връчена на насрещната страна, която е
подала отговор, с който оспорва основателността й.
Съобразно правомощията си на въззивна инстанция, определени в чл.
269 ГПК, при извършената служебна проверка се констатира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. Съдът като съобрази доводите във
въззивната жалба, както и събраните доказателства по делото, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивният съд намира жалбата за редовна и допустима, подадена от
надлежна страна в рамките на законоустановения срок и срещу обжалваем
съдебен акт. При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл. 269
ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
При извършената служебна проверка настоящият въззивен съдебен
състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав
в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена
форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.
Решението с оглед пределите на атакуване, очертани с въззивната жалба
е и допустимо, тъй като първоинстанционния съд е разгледал допустим иск -
предявен от надлежно легитимиран правен субект, разполагащ с право на иск,
надлежно упражнено чрез депозирана редовна искова молба.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от
въззивната жалба, настоящия съдебен състав, след преценка на събраните
доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде
потвърдено.
Производството е образувано пред РС въз основа на постъпила искова
молба на И. А. Р., с адрес в гр. **, ет. 7, ап. 21, ЕГН ********** и М. Х. А., с
адрес в гр. **, ЕГН **********, подадена против В. В. В., ЕГН ********** и
Х. С. В., ЕГН ********** - и двамата с адрес в гр. София, **.
Ищците твърдят, че от 2004 г. до 2021 г. са се намирали в граждански
брак, който е бил прекратен с развод. Поддържат, че посредством давностно
владение, осъществявано от 2008 г. до 2018 г., двамата са придобили, в режим
на съпружеска имуществена общност, 2 апартамента, представляващи
самостоятелни обекти в сграда с идентификатор 56126.602.1344.1.4 и с
2
идентификатор 56126.602.1344.1.5 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Петрич, одобрени по ЗКИР. Поясняват, че поради
разтрогването на брачната им връзка, понастоящем притежават визираните
имоти в обикновена съсобственост и при равни квоти - по 1/2 идеална част.
Изтъкват, че първата ответница, която е в граждански брак с втория ответник,
е закупила имотите на публична продан, която обаче не е породила
титулярство върху тях в правната сфера на ответниците. Искат правата им
спрямо тези недвижими имоти да бъдат признати. Претендират и съдебни
разноски.
Ответниците оспорват ищцовите претенции, настояват за тяхното
отхвърляне и за присъждане на съдебно-деловодни разходи, включително и
онези, които са направили в производството по обезпечаване на сегашните
искове като бъдещи такива. Излагат съображения, че публичната продан
надлежно ги легитимира като собственици на спорните имоти, а ищците не са
могли да ги придобият чрез соченото давностно владение.
С Решение № 31/25.06.2021 г. по гр. д. № 728/21 г. на Районен съд – гр.
Петрич, влязло в сила на датата на постановяването му, е прекратен
гражданският брак между двамата ищци, който те са сключили на 12.06.2004 г.
Между страните не се спори, че родителите на първия ищец са А.Д. Р. и В.И.
Р.а. С нотариален акт № 76/03.08.2004 г., издаден по нот. д. № 626/04 г. на
нотариус с № 287 на Нотариалната камара, А. Р. е закупил урегулиран
поземлен имот (УПИ) XXIII-1344, в кв. 125 по плана на гр. Петрич, действащ
към 2004 г. С нотариален акт № 64/07.04.2008 г. по нот. д. № 61/2008 г. на
нотариус с № 287 на Нотариалната камара, вписан в Службата по вписванията
– гр. Петрич с дв. вх. рег. № 784/07.04.2008 г., А. и В. Р.и, като съпрузи, са
учредили договорна ипотека в полза на „Прокредит Банк (България)“ АД.
Ипотеката е за обезпечение на банков кредит с главница от 186 000 лв.,
отпуснат на „Р.и“ЕООД, представлявано от А. Р., а един от ипотекираните
имоти е именно закупеният с цитирания нотариален акт от 03.08.2004 г. В
ипотечния акт е било уговорено още, че този УПИ се ипотекира заедно с
правото на строеж в него за жилищна сграда със застроена площ от 185,79 кв.
м. и разгърната застроена площ от 733,29 кв.м., съгласно разрешение за
строеж № 1/07.01.2008 г. на главния архитект на Община Петрич и одобрени
архитектурни проекти от същата дата, при застроена площ на сградата от
185,79 кв. м. на кота -2,50 м., от 204,32 кв. м. на кота +0,00 м., от 180,01 кв. м.
на кота +2,80 м. и от 20,73 кв. м. на кота +5,60 м., както „и всички настоящи и
бъдещи подобрения и приращения в имота“. От съвкупната преценка на
разрешението за строеж и на техническа документация, включително и
архитектурните проекти, приложени към исковата молба, е видно, че на
бащата на първия ищец е разрешено да построи в УПИ XXIII-1344, в кв. 125
по плана на гр. Петрич, действащ към 2004 г., жилищна сграда с височина 10
м., обхващаща четири нива, от които:
- на кота -2,50 м. – две мазета, котелно, двоен гараж, дневна, спалня и
баня с тоалетна, със застроена площ от 185,79 кв. м.;
3
- на кота +0,00 м. – апартамент (жилище), състоящ се от 3 спални,
дневна, столова, кухня и 2 санитарни помещения с бани, със застроена площ
от 204,32 кв. м.;
- на кота +2,80 м. – апартамент (жилище), включващ 3 спални, дневна,
столова, кухня и 2 санитарни помещения с бани, със застроена площ от 180,01
кв. м.;
- на кота +5,60 м. – плосък покрив и застроена площ само от 20,73 кв. м.
На 28.07.2008 г. главният архитект на Община Петрич е допуснал
изменение в разрешението за строеж, според което на кота +5,60 м. от сградата
се разрешава изграждането на жилищен етаж с 2 броя апартаменти, вместо
плоския покрив, за което е бил одобрен и допълнителен архитектурен проект.
От удостоверение изх. № 231/14.10.2008 г. и удостоверение с изх. №
41/02.09.2021 г. – и двете на Общинска администрация – гр. Петрич, се
установява, че жилищната сграда е завършена на ниво „груб строеж“ на
16.09.2008 г., а УПИ, в който сградата е построена, е идентичен с поземлен
имот с идентификатор 56126.602.1344 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Петрич, одобрени по ЗКИР. Съобразно схема № 15-938740-
25.08.2021 г. и схема № 15-938742- 25.08.2021 г., издадени от Службата по
геодезия, картография и кадастър – гр.Благоевград, процесните два
недвижими имоти се намират в жилищната сграда, построена в описания
УПИ, а пълната им актуална индивидуализация по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Петрич, одобрени по ЗКИР, със Заповед № РД-
18-70/14.12.2010 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия,
картография и кадастър, е следната:
- самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56126.602.1344.1.4, с
адрес – гр. Петрич, **, с предназначение – жилище, апартамент, с брой нива –
1, без данни за площ и за прилежащи части, при съседи – на същия стаж:
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56126.602.1344.1.5, под обекта:
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56126.602.1344.1.3 и над
обекта: няма, както и самостоятелен обект в сграда с идентификатор
56126.602.1344.1.5, с адрес – гр. Петрич, **, с предназначение – жилище,
апартамент, с брой нива – 1, без данни за площ и за прилежащи части, при
съседи – на същия стаж: самостоятелен обект в сграда с идентификатор
56126.602.1344.1.4, под обекта: самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 56126.602.1344.1.3 и над обекта: няма.
От протокол за опис на недвижим имот от 20.02.2014 г., постановление
за възлагане на недвижим имот от 15.09.2021 г., протокол за въвод във
владение от 22.06.2023 г. и уведомление от 06.11.2023 г., изходящи от частен
съдебен изпълнител (ЧСИ) с № 796 на Камарата на ЧСИ, както и от
изисканото за послужване ч. гр. д. № 623/23 г. на Окръжен съд – гр.
Благоевград, ведно с в. ч. гр. д. № 1962/23 г. на Апелативен съд – гр. София, се
установява, че на 14.03.2013 г. в кантората на посочения ЧСИ е образувано
изп. д. № 293/23 г. Инициирането му е станало на базата на изпълнителен
4
лист, издаден на 27.02.2013 г. по ч. гр. д. № 187/13 г. на Районен съд – гр.
Петрич, за вземания по кредита, за чието обезпечаване родителите на първия
ищец са ипотекирали и правото на строеж върху сградата, в която
впоследствие са изградени и процесните имоти. По тази причина А. и В. Р.и
са конституирани като ипотекарни длъжници по изпълнителното дело. На
13.05.2013 г. в Службата по вписванията – гр. Петрич с дв. вх. рег. № 809 от
същата дата е вписана възбрана, наложена от ЧСИ по отношение на УПИ и на
правото на строеж за жилищната сграда в него, до които се отнася ипотеката.
Съгласно вписване с дв. вх. рег. № 729/05.04.2018 г. на Службата по
вписванията – гр. Петрич самата договорна ипотека е подновена. На
20.02.2014 г. ЧСИ е извършил опис на сградата, включително и на последния
етаж от нея, където е установил обособяването на двата самостоятелни обекта,
представляващи жилища. От 2019 г. до 2021 г. са били насрочени общо 4
публични продани спрямо цялата жилищна сграда, като последната от тях,
проведена в периода 06.08.2021 г. – 07.09.2021 г., е приключила с обявяването
на първата ответница за купувач, а възлагателното постановление в тази
връзка е влязло в законна сила на 06.02.2023 г.
На 22.06.2023 г. е извършен въвод на купувача във владение на
закупената сграда, с изключение на двата обекта, до които се отнасят
сегашните искове, тъй като е било допуснато обезпечение на исковите
претенции като бъдещи такива, чрез спиране на изпълнението в тази му част,
съгласно обезпечителна заповед от 21.06.2023 г. по ч. гр. д. № 623/23 г. на
Окръжен съд – гр. Благоевград. Впоследствие обезпечителната заповед е
обезсилена с окончателното Определение № 2239/11.09.2023 г. по в. ч. гр. д. №
1962/23 г. на Апелативен съд – гр. София.- По тази причина за 01.12.2023 г. е
насрочен допълнителен въвод във владение на първата ответница, насочен
към самостоятелните обекти, до които се отнасят настоящите ищцови
претенции. Съобразно удостоверение № 004816/2022 на Службата по
гражданско състояние Виена-Ландщрасе, Република Австрия, двамата
ответници са сключили граждански брак на 23.06.2012 г. в гр. Виена.
Събрани са и гласни доказателства, чрез разпита на свидетелките Люба
Илиева и Венета Соколова, доведени от ищците. От тези свидетелски
показанията се установява, че фактическото построяване на жилищната
сграда, в която се намират и спорните апартаменти, до ниво „груб строеж“
действително е станало през 2008 г. Организацията по изграждането на тези
апартаменти е поета от двамата ищци, като по техни думи, казани пред
свидетелките, те са поели и финансирането на строителството, чрез лични
парични средства и посредством такива, предоставени от сестрата на втората
ищца. Обсъжданите апартаменти са разположени на последния етаж от
жилищната сграда – единият отляво и другият отдясно. През 2010 г. ищците
са се нанесли в левия апартамент, обособявайки го за живеене, а десния
апартамент започнали да ползват за складиране на вещи. През 2014 г., когато
им се родило и второ дете, направили отвор в стена между двата апартамента,
за да могат да усвоят едно от помещенията в десния апартамент, с цел
5
изграждане на детска стая. Семейството на ищците ползвало жилищата по
описания начин до 2021 г., когато ищцата А. се изнесла оттам с децата,
предвид развода им, а ищецът Р. останал до 2023 г., когато във владение е
въведена ответницата В.. Проблемите, свързани с необслужването на
банковия кредит, отпуснат на „Р.и“ ЕООД, представлявано от бащата на
първия ищец, започнали още около 2010 г. и били достояние и на двамата
ищци. Те били запознати и с обстоятелството, че по този повод са били
предприети действия от съдебен изпълнител относно жилищната сграда
Първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства
и е възприел правилна фактическа обстановка, въз основа на която е направил
обосновани изводи за неоснователност на исковите претенция. Фактическите
констатации и правните изводи на първоинстанционния съд се споделят
изцяло от настоящият съдебен състав, поради което и на основание чл. 272 от
ГПК, въззивният съд препраща към мотивите, изложени в обжалваното
решение.
В допълнение с оглед направените доводи във въззивната жалба,
въззивният съд счита, следното:
Действащото право не съдържа забрана за учредяване на ипотека върху
бъдеща сграда в собствен терен – ипотеката ще има действие върху всичко,
което ще бъде построено въз основа на съответния инвестиционен проект,
респ. изискването на чл. 167, ал. 3 ЗЗД касае принадлежността на правото на
собственост върху вещта към момента, в който ипотеката ще произведе
действие, като ипотечното право ще възникне от момента на построяването на
сградата и от този момент кредиторът ще има право да иска удовлетворяване
на претенцията си чрез насочване на принудителното изпълнение върху
сградата, съответно - върху отделните самостоятелни обекти в нея (вж. -
решение № 143/10.11.2014 по гр. д. № 646/2014, ІІ г. о., решение №
149/2.02.2015 по гр. д. № 3383/2014, II г. о. и др.). Според цитираната съдебна
практика се касае за договор с модалитет (сключен под условие застрояването
на вещта и запазване собствеността върху нея по силата на приращението от
собственика на терена, учредил договорната ипотека), а за момент на
завършване на вещта се приема завършването на грубия строеж, с
подписването на акт обр. 14.
В разглеждания случай е налице изменение на ипотекирания имот чрез
приращение, построеното е свързано физически с него, представлява
неделима част от него и поради това може да се включи в предмета на
ипотеката. Освен това, собственикът на терена е един и го е ипотекирал ведно
с бъдещите приращения за обезпечаване на определена сума – кредит за
извършване на строителството. Няма изискване тази сума да бъде разбита
върху всеки обект в бъдещата сграда, която би възникнала. Индивидуализация
на сумата за отделните обекти би била евентуално необходима само ако
ипотеката не е учредена върху цялата сграда като приращение на терена.
В съдебната практика (вж. – решение № 50222/16.12.2022 г. по гр. д. №
6
370/2022 г., IV г. о.) е изяснен също и въпросът, че ипотеката произвежда
действие чрез вписване в имотния регистър, което се извършва въз основа на
договор или на закона и обхваща не само имота в състоянието, в което се
намира, но и всички последващи подобрения и приращения, които не могат да
бъдат отделени физически от него без съществено увреждане, вкл. добивите
от вещта както и доходите от нея (чл. 173, ал. 2 ЗЗД). Договорна ипотека може
да бъде учредена валидно само ако имотът, който се обременява, принадлежи
на лицето, задължено към кредитора по обезпеченото с ипотека задължение.
Когато правото на строеж е предмет на ипотека, а отделни части (обекти) от
ипотекирания имот са придобити от трети лица преди или след изграждането
им в груб строеж, тези части и самостоятелни обекти не се освобождават от
ипотечната тежест за цялото вземане на кредитора, освен ако тяхното
отчуждаване не предхожда вписването на ипотеката. Във връзка с
тълкуването и прилагането на нормата на чл. 20 ЗЗД има трайно установена
съдебна практика. Безпротиворечиво в тази практика (вж. - решение №
80/8.05.2012 г. по гр. д. № 1315/2010 г., IV г. о., решение № 213/6.01.2017 г. по
гр. д. № 5864/2015 г., IV г. о., решение № 133/21.06.2019 г. по гр. д. №
2918/2018 г., III г. о. и др.) се приема, че във всички случаи на спор относно
точния смисъл и действителното съдържание на постигнатото общо съгласие
и целените с договора правни последици, съдът е длъжен да отговори
аргументирано каква е действителната воля на страните. Когато уговорките са
неясни, непълни, неточни, или щом пораждат съмнение, тълкуването се
извършва по критериите на чл. 20 ЗЗД. Отделните уговорки се ценят с оглед
систематичното им място в договора и във връзка едни с други, като всяка
една се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта му,
обичаите в практиката и добросъвестността. Думите следва да се възприемат
според общоприетото им книжовно значение и вложения от страните смисъл
предвид действителната им воля. На преценка подлежат също
обстоятелствата, при които е сключен договора, както и поведението на
страните преди и след сключването му. Решаващ в случая е изразът „заедно с
всички настоящи и бъдещи подобрения и приращения в имота“. Разпоредбата
на чл. 92 ЗС установява презумпцията, че собственикът на земята е
собственик на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено
друго; следователно принципът на приращението се изключва само при
изрична уговорка по отношение на постройките и подобренията.
В случая има препращане към архитектурния проект при липса на
изрично изключване на части от сградата, доколкото чл. 167, ал. 2 ЗЗД не
съдържа императивни правила за индивидуализиране на предмета на
ипотечното право. Изложените във въззивната жалба съображения, че
ипотеката не обхваща процесните обекти са неоснователни. Въззивинят съд
намира, че етажът с процесните обекти, развит в подпокривното пространство,
е част от сградата по архитектурния проект, следователно налице е вътрешно
преустройство чрез обособяване на самостоятелни обекти, а не създаване на
нов обект извън етажността на сградата, който да се изключи от обема на
7
ипотеката /Решение № 30 от 3.08.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3042/2021 г., I г.
о., ГК./ Поради съвпадане на изводите решението следва да се потвърди като
правилно и законосъобразно.
По отношение на обжалваното Определение № 1045/28.11.2024 г. по
гр.д.№954/2023 г. по описа на РС-Петрич, с което е оставена без разглеждане
молбата по чл.248 ГПК. Въззивният съд счита, че същото е правилно по
следните съображения. Съдебните разноски са разходите, които страните
правят по водене на делото. Съгласно чл. 80 ГПК страната, която е поискала
присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най - късно
до приключване на последното заседание в съответната инстанция.
Предназначението на списъка на разноските е да насочи съда при
изчислението на разноските относно вида и размера на разходите, които
страната иска да й се присъдят. В противен случай, т. е. при непредставяне на
списък, съгласно чл. 80, изр. второ ( в ред. след посоченото изменение) ГПК,
страната няма право да иска изменение на решението в частта му за
разноските. Следователно правото да се иска изменение на решението в
частта за разноските, касаещо ревизиране на становището на съда по
възлагане на държавна такса в полза на съда, не зависи от представянето на
списък на разноските. Правилно районния съд е приел, че липсва списък, тъй
като не носи подпис и по този начин не е ясно от кого изхожда същия.
На следващо място дори да се приеме, че е налице въззивна жалба от
ответниците само в частта на разноските, то решението е правилно и следва
да се потвърди и в тази част. Само, когато е доказано извършването на
разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 от
ГПК. По отношение на обезпечителното производство следва да се има
предвид, че Договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и
адвокат, като писмената форма е за доказване. При доказване на извършени
от страната разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство, дори и да не е представен договор за правна защита, те
подлежат на възмездяване по реда на чл. 78 от ГПК с оглед изхода на спора,
тъй като това са реално направени от страната разноски по делото. Плащането
с посочване на основанието за това чрез индивидуализиращите белези на
конкретно дело във фактурата е индиция за съществуващо правоотношение
между клиента и адвоката по повод предоставяне на правна услуга за
процесуално представителство. Следователно, установяването на направени
разноски за адвокатско възнаграждение чрез фактура и платежно нареждане е
доказано и без представяне на изричен писмен договор за правна защита и
съдействие, след като процесуалният представител е надлежно упълномощен.
В този смисъл определение № 357/30.07.2018г. по ч.т.д. № 1710/2018г. на ВКС,
I ТО; определение № 234/24.04.2018г. по ч.т.д. № 2624/2017г. на ВКС, I ТО;
определение № 1694/20.06.2024г. по т.д. № 1134/2024г. на ВКС, II ТО;
определение № 422/18.10.2018г. по ч.т.д. №1078/2018г. на ВКС, I ТО и др. В
обезпечителното производство е представено само платежно нареждане, но
липсва фактура, от която да може да бъде направен обоснован извод за
8
постигната между страната и нейния пълномощник договореност относно
размера на възнаграждението и начина на плащането му.
По отношение на адвокатското възнаграждение в исковото
производство. Приложен е договор за правна защита и съдействие, в който
липсва подпис на клиент. Удостоверяването, че разноските са понесени от
страната, се извършва непосредствено с договора за правна защита и
съдействие, от който да е видно постигнатото между страните съгласие по
размера – тогава, когато в него е отразено, че плащането е направено в брой,
или заедно с отделен банков платежен документ – тогава, когато е предвидено
това да стане „по банков път“. В представения договор е посочено в брой, но
след като липсва подпис на клиент не може да се приеме, че между страните е
постигнато съгласие относно размера на възнаграждението – Определение №
380 от 30.01.2025г. на ВКС, по гр.дело 217/2025г., III гр.о.
При този изход на спора право на разноски имат въззиваемите страни.
Същите са доказали такива в размер на 2500 лева – адвокатско
възнаграждение пред въззивна инстанция. Направено е своевременно
възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Съгласно решение от 25.01.2024 г. на СЕС по
дело С-438/22 съдът не е обвързан от минимално определен размер на
адвокатския хонорар в нормативен акт, изготвен от съсловна организация на
адвокатите, което трябва да се счита за ограничаване на конкуренцията с оглед
на целта по см. на чл. 101, § 1 ДФЕС във вр. с чл. 4, § 3 ДЕС. Преценка за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, при направено
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК се извършва от съда съобразно фактическата
и правна сложност на конкретния казус, тежестта и спецификата на
предоставяната процесуална защита и положените усИ., труд и време при
осъществяването й.
По въззивното дело процесуалният представител е подал един общ
отговор на въззивната жалба от името на двамата си доверители.
Изложението е правно издържано, подробно, с изразено становище по всички
оплаквания във въззивната жалба. Делото е приключило в едно съдебно
заседание. На двамата ответници следва да бъде определено общо адвокатско
възнаграждение, тъй като процесуалните действия за тях са извършени от
един адвокат, при напълно идентичен интерес, а и с напълно еднакви защитни
средства, при напълно идентична позиция.
Предвид горното на ответниците следва да бъдат заплатени разноски за
адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция в общ размер от 1500 лева
Воден от горното, Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
9
ПОТВЪРЖДАВА Решение №318/18.10.2024 г., постановено по гр.д.
№954/2023 г. по описа на РС-Петрич.
ПОТВЪРЖДАВА Определение №1045/28.11.2024 г. по гр.д.№954/2023
г. по описа на РС-Петрич, с което е оставена без разглеждане молбата по
чл.248 ГПК.
ОСЪЖДА И. А. Р., с адрес в гр. **, ет. 7, ап. 21, ЕГН ********** и М.
Х. А., с адрес в гр. **, ЕГН **********, да заплатят поравно на В. В. В., с
адрес в гр. София, ул. „**, ЕГН **********, сумата от 1500 лв. - разноски за
адвокатско възнаграждение въззивна инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването на препис от него.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10