№ 503
гр. Варна, 08.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на осми
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Радостин Г. Петров
Ралица Ц. Райкова
като разгледа докладваното от Радостин Г. Петров Въззивно частно
гражданско дело № 20233100500090 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.278 във вр. чл.413, ал.2 и чл.417 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от "ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД,
ЕИК *********, със седалище гр. София, действащо чрез пълномощник ю.к.
С.С., срещу разпореждане № 40907/08.11.2022г., постановено по ч.гр.д.
№13165/2022 г. по описа на ВРС, в частта, в която е отхвърлено заявлението
на "ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София, за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист против длъжника М. М. М.,
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес Г.В.***, за сумата от 14.64
лева (четиринадесет лева и шестдесет и четири стотинки) премия за
застраховка „BANK Живот агент“, сумата от 1.16 лева (един лев и
шестнадесет стотинки) възнаградителна лихва върху премия за застраховка
„BANK Живот агент“ за периода 25.04.2019 г. – 25.02.2020 г., сумата от 1.63
лева (един лев и шестдесет и три стотинки) обезщетение за забава върху
премията за застраховка „BANK Живот агент“ за периода 25.04.2019 г. –
20.09.2022 г., ведно със законната лихва върху премията за застраховка
„BANK Живот агент“ от датата на подаване на заявлението в съда /30.09.2022
г./ до окончателното й изплащане, дължими съобразно извлечение от
счетоводните книги на банката, обективиращо задължение по сключен
Договор за потребителски кредит № **** от 23.02.2019 г.
1
В частната жалба се твърди неправилност на обжалваното
разпореждане. Твърди се, че РС-Варна неправилно е приел, че застраховките
по договора са нищожни и недължими. Излага, че видно от чл.7.1
потребителят е пожелал да сключи застраховка, като видно от чл.19 от
договора е, че при сключване на договора не е длъжен да сключва
застраховки. Излага, че застрахователните клаузи са иннкорпорирани в
договора за потребителски кредит и застрахователно удостоверение, които са
двустранно подписани. Процесният договор за потребителски кредит е в
писмена форма, цялата информация в него е предоставена в еднакъв по вид,
формат и размер на шрифта. Жалбоподателят моли за издаването на заповед
за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за горепосочените суми, както
и в частта относно разноските.
Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез
надлежния й процесуален представител, срещу акт, който подлежи на
обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество въззивният съд намира жалбата за основателна
по следните съображения:
Производството по ч.гр.д. №13165/2022 година на Районен съд - Варна е
образувано по заявление на "ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, ЕИК *********, със
седалище гр. София, за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист
против длъжника М. М. М., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес
Г.В.***, за задължения по Договор за потребителски кредит № **** от
23.02.2019 г.
В т.12 от заявлението, заявителят е посочил като документ, от който
произтича вземането – извлечение към 20.09.2022г. от счетоводните книги по
Договор за потребителски кредит № **** от 23.02.2019 г.
С уточнителна молби от 04.11.2022г. заявителят е извършил уточнения
на искането си, въз основа на указанията на ВРС.
Обжалваното разпореждане на заповедния съд се основава на
разгледаните в него положения отнасящи се до забрана за плащане на такси и
комисионни за управление на кредита; обвързване на заема със сключване на
застрахователен договор (чл.22, вр. чл.10а, ал.1 ЗПК); ограничаване годишния
2
процент на разходите (чл.19, ал.4 ЗПК).
При така формулираните и произнесени от първоинстанционния
заповеден съд основания на частичния отказ за издаване на исканата заповед
за изпълнение, настоящият въззивен съдебен състав намира обжалваното
разпореждане за постановено в нарушение на закона и неправилно.
Договарянето на част от заема, който заемополучателят взема, за да
плати цената на застраховка, само по себе си не може да бъде класифицирано
като условие за отпускане на заема, нито като негово задължение. Следва да
се отбележи в тази връзка, че упражняването на правомощието, предоставено
в чл.20 ЗЗД, не може да води до намеса в договореностите и/или да ги
преурежда.
Отличителен признак на уредбата, дадена в ЗЗП, е превенцията срещу
недобросъвестното упражняване на права от страна на доставчика на
банковата услуга, произтичащо от неравноправното положение на получателя
като лице, което не разполага със съответната степен на експертност.
Изхождайки от анализа на недобросъвестните практики, както европейският,
така и националният законодател въвеждат обективно разпознаваеми
критерии и превантивни правила, предназначени да възпират тези практики и
да осигурят съответната срещу тях защита. Целта обаче в никакъв случай не е
да ограничи свободата на договаряне, а напротив да й осигури добра основа
като стимулира индивидуалното договаряне и активността на доставчика и
получателя на услугата. Процесното заповедно основание с нищо не насочва,
че получателят не е бил активна страна, съответно, че поведението на
доставчика е било укоримо от гледна точка на информацията, въз основа на
която страните са се договорили. След като съгласието, заявено по отношение
на компонентите, които формират цената на заема, видимо и обективно
разпознаваемо на пръв поглед не страда от посочените в ЗЗП пороци на
преговорния процес и на договорната воля, то липсва основание за
отхвърляне на процесния договор за заем като годно заповедно основание.
С цел прецизност по приложението на ЗЗП в условията на чл.20 ЗЗД,
следва да се посочи, че евентуалните договорните пороци от заповедното
основание, които не могат да бъдат изведени по тълкувателен път, запазват
своята релевантност, при условията и реда, посочен в чл.422 ГПК.
По тези съображения частната жалба се преценява като основателна.
3
Въз основа на изложеното настоящият състав намира, че молбата за
незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист е основателна
относно претендираните вземания за премия за застраховка „BANK Живот
агент“, както и за възнаградителна лихва и обезщетение за забава върху него.
С оглед различните правни изводи на въззивната инстанция, разпореждането
на ВРС следва да се отмени в обжалваната част и да се издаде заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист.
Следва в тежест на длъжника да бъде възложено заплащането на
сторените от заявителя разноски и ю.к. възнаграждение в заповедното
производство, съразмерно с основателната част от жалбата, които за
обжалваната част възлизат на 1 лев разноски за заплащане на държавна такса
и 2 лева ю.к. възнаграждение, общо 3 лева.
Жалбоподателят не е направил искане за присъждане на направените в
настоящото производство разноски, поради което и съдът не му ги присъжда.
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 40907/08.11.2022г., постановено по ч.гр.д.
№13165/2022 г. по описа на ВРС, в обжалваната част, в която е отхвърлено
заявлението на "ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр.
София, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист против длъжника
М. М. М., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес Г.В.***, за сумата от
14.64 лева (четиринадесет лева и шестдесет и четири стотинки) премия за
застраховка „BANK Живот агент“, сумата от 1.16 лева (един лев и
шестнадесет стотинки) възнаградителна лихва върху премия за застраховка
„BANK Живот агент“ за периода 25.04.2019 г. – 25.02.2020 г., сумата от 1.63
лева (един лев и шестдесет и три стотинки) обезщетение за забава върху
премията за застраховка „BANK Живот агент“ за периода 25.04.2019 г. –
20.09.2022 г., ведно със законната лихва върху премията за застраховка
„BANK Живот агент“ от датата на подаване на заявлението в съда /30.09.2022
г./ до окончателното й изплащане, дължими съобразно извлечение от
счетоводните книги на банката, обективиращо задължение по сключен
Договор за потребителски кредит № **** от 23.02.2019 г., И ВМЕСТО НЕГО
4
ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК в полза на "ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, ЕИК
*********, със седалище гр. София, против длъжника М. М. М., ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес Г.В.***, за сумата от 14.64 лева
(четиринадесет лева и шестдесет и четири стотинки) премия за застраховка
„BANK Живот агент“, сумата от 1.16 лева (един лев и шестнадесет стотинки)
възнаградителна лихва върху премия за застраховка „BANK Живот агент“ за
периода 25.04.2019 г. – 25.02.2020 г., сумата от 1.63 лева (един лев и
шестдесет и три стотинки) обезщетение за забава върху премията за
застраховка „BANK Живот агент“ за периода 25.04.2019 г. – 20.09.2022 г.,
ведно със законната лихва върху премията за застраховка „BANK Живот
агент“ от датата на подаване на заявлението в съда /30.09.2022 г./ до
окончателното й изплащане, дължими съобразно извлечение от счетоводните
книги на банката, обективиращо задължение по сключен Договор за
потребителски кредит № **** от 23.02.2019 г., както и за съответните
разноски и ю.к. възнаграждение в заповедното производство в общ размер от
3 лева (три лева).
ДОПУСКА незабавно изпълнение на така издаваната заповед за
изпълнение, с оглед на което на кредитора ДА СЕ ИЗДАДЕ и изпълнителен
лист.
ВРЪЩА делото на ВРС за издаване на заповед за незабавно изпълнение
и изпълнителен лист съобразно настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5