Р Е Ш Е Н И Е
№
267
гр.
Враца, 5 .08.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, шести състав, в публично заседание на 09.07.2020 г. /девети юли две хиляди и
двадесета година/ в състав:
АДМ.
СЪДИЯ: ТАТЯНА КОЦЕВА
при
секретаря Стела Бобойчева, като разгледа докладваното от съдия Коцева адм. дело
№ 42 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК във вр. с чл. 215 от Закон за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано е по жалба на „К.“ ЕООД, ***, ЕИК *********, представлявано от * Ц.Х.Р., против
ЗАПОВЕД №2189/27.12.2019г. на Кмета на Община Враца, с която е наредено премахването
на незаконен строеж “с. за с. на м. и п. за а.“, находящ се в п.и. 12259.1012.2
по КК на ***, попадащ в сервитута на мостово съоръжение – надлез на
републикански път I-1,
с извършител оспорващия. В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна,
като издадена в нарушение на материалния и процесуалния закон. Оспорват се
обстоятелствата посочени в Декларация по § 184, ал. 8 ЗУТ и констатациите в
Констативен протокол № 22/24.10.2019 г., като неотговарящи на истината. Изложени
са подробни съображения, че дружеството не е нито извършител на строежа, нито
собственик на постройката и терена върху, който е изградена, а само наемател по
силата на сключен с Община Враца договор за наем № 3/04.09.2012 г. Наведени са
доводи, че на посочената в заповедта 1994 г. на изграждане на строежа,
дружеството не е съществувало като юридическо лице. Иска се отмяната на
заповедта и присъждане на направените в производството съдебно деловодни разноски.
В с.з. оспорващото дружество се представлява от *
В.И., който поддържа жалбата по
изложените в нея съображения. Иска се
при решаване на спора да се вземе предвид становището на вещото лице за времето
на построяване на сградата и относно вероятността същата да е построена от
жалбоподателя. Претендират се разноски по делото.
Ответникът - Кметът на Община Враца,
редовно призован не се представлява в с.з.
и не ангажира становище по делото.
Съдът, след като обсъди и прецени
наведените в жалбата доводи, становищата на страните, събраните по делото
относими към спора доказателства и извърши проверка за законосъобразност на
оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна
следното:
Административното производство е
започнало въз основа на постъпило в Община Враца писмо от РДНСК – Враца, с вх.
№ 2400-1914(2)/07.10.2019 г., съдържащо данни за
незаконно строителство на „А. и о. п.“ в сервитута на мостово съоръжение –
надлез на републикански път I-1.
Въз основа на получения сигнал, с писмо изх. № 2400-1914(3)/11.10.2019г. на Община Враца /л.57 от
делото/, управителят на „К.“ ЕООД – Ц.Р. е уведомена за извършване на проверка от
служители на Община Враца на визирания строеж и осигуряване на достъп до него
на 24.10.2019 г. от 09,00 ч., като при проверката да бъдат представени всички
налични документи. Писмото е връчено лично на управителя на дружеството на 17.10.2019
г., видно собственоръчно изписани имена и подпис на гърба на същото /л.58/. На
посочената в писмото дата - 24.10.2019 г. служители на Община Враца са
извършили проверка на място в имота, за което е съставен констативен акт № 22 от
същата дата /л.38-40/. В КА №22/24.10.2019 г. е посочено, че е извършена
проверка на строеж „С. за с. на м. и п. за а.“ в ***, *** в п.и. 12259.1012.2,
собственост на държавата, а строежът е собственост на „К.“ ЕООД, ***, като проверката
е извършена в присъствието на * Ц.Р.. Посочено
е в какво се състои строежа, а именно: изпълнена е едноетажна сграда,
разположена под ***, с предназначение за съхраняване на машини и препарати за
автомивката. Сградата е изградена от три броя стоманобетонни панели и една
ламаринена стена. Покрива е изграден от стоманобетонова панела, разположена
върху стоманобетонови профили, като сградата е захранена с ел. енергия и вода.
В КА е посочено, че в хода на
проверката не са представени предвидените в Закона за устройство на територията
документи - одобрен проект; съгласувани и одобрени части на проекта; съгласуване
с контролни органи; разрешение за строеж; протокол за откриване на строителна
площадка; протокол за определяне на строителна линия и заповедна книга.
Установено е, че строежът е изпълнен без да е разрешен по реда предвиден в
Закона за устройство на територията /ЗУТ/, с което е нарушена разпоредбата на
чл.148, ал.1 от същия закон. Въз основа на съставения акт, е образувано
административно производство по реда на чл. 225а, ал.1 ЗУТ за издаване на заповед за премахване на
строежа. Неразделна част от Акта е окомерна скица на разположението и размерите
на строежа и е приложен снимков материал. Приложена е и Декларация съгласно §
184, ал. 8 ЗУТ, в която управителят на търговското дружество декларира, че
строежът е започнат и завършен през 1994г. С писмо изх. № 2400-1914(4)/30.10.2019г. на Община Враца са
уведомени заинтересованите страни относно извършената проверка и на същите е
изпратен съставения КА № 22/24.10.2019г. Писмото е получено лично от Ц.Р. на
14.11.2019 г., видно от отбелязването в него. С писмото на заинтересованите
страни е дадена възможност за становища и възражения по проверката.
На 25.11.2019г. е съставен констативен протокол от комисия от
служители към Община Враца, в който е отразено, че след извършена проверка в
деловодството на регистъра за входяща поща в Община Враца и документите по
административна преписка изх. № 2400-1914, в законоустановения 7-дневен срок не
е постъпило възражение по съставения КА № 22/24.11.2019 г.
Приемайки констатациите в представения
по делото КА за обосновани и правилни, ответникът е издал оспорената
в настоящото производство заповед № 2189/27.12.2019г., с която е разпоредил
премахването на строежа като незаконен. В заповедта е посочено, че съгласно
чл.137, ал. 1, т. 6 ЗУТ строежът е шеста категория, същият е незаконен по
смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т.
2 ЗУТ и подлежи на премахване от извършителя „К.“ ЕООД, представлявано от * Ц.Р.,
като е определен едномесечен срок от влизане в сила на заповедта. В заповедта
административният орган е посочил, че строежът не попада в изключителната
хипотеза на §16, ал. 2 от ПР на ЗУТ и не е деклариран за узаконяване по реда и
срока по §184 от ПЗР на ЗУТ, а предвид статута на земята, същият се явява
неузаконяем. Заповедта е получена от управителя на дружеството на 07.01.2020
г., видно от отметката в писмо изх. № 2400-1914(6)/31.12.2019 г., с което е изпратена
/л.31/.
От представена по делото заповед
№2158/17.12.2019г. на Кмета на Община Враца е видно, че Зам.кмет по хуманитарни
дейности е упълномощена да изпълнява функциите на кмет на общината за периода
от 23.12. до 27.12.2019г. включително/л.30/.
По делото са приети представените от оспорващото
дружество Договор за наем № 3/04.09.2012 г. и Решение от 11.12.2007 г. по ф.
дело № 937/2007 г. на ОС – Враца, както и представената от ответника
административна преписка.
Съдът е допуснал и приел
съдебно-техническа експертиза с в.л. А.В.. В заключението на ВЛ са направени
подробни констатации относно процесния строеж, годината на неговото изграждане,
лицата на които обекта е бил предоставен под наем, документите които са били
издадени във вр. с имота и касаещи част от обектите в него. От заключението се
установява, че е възможно въпросната постройка да е построена в периода след
м.август 1994г. до м.август 1999г. и би могло да се приеме, че строежа е изграден в периода м. август – м. декември 1994г., като при сключване на
Договор № 3/04.09.2012 г. между О. п. „П. и г.“ – *** и „К.“ ЕООД ***,
въпросната постройка, предмет на заповедта е била изградена, видно от наличното
заснемане на същата в Google maps
от м. март 2012г. Към СТЕ са приложени снимков материал, Договор №18 от
10.08.1994г., Обяснителна записка към одобрен архитектурен проект за паркинг, Разрешение
за строеж № 412/26.08.1994 г., молба от 10.08.1994 г. до Кмета на Община Враца,
виза за мивка /пароструйка/ и допълнително споразумение от 16.09.2005 г. към
Договор № 18 от 10.08.1994г. Заключението на вещото лице не е оспорено от страните, поради което съдът го кредитира изцяло.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна, че оспорването е направено от надлежна
страна, в законоустановения преклузивен срок, против индивидуален
административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 АПК, подлежащ на оспорване,
поради което е ДОПУСТИМО. Разгледано по същество е частично основателно по следните съображения:
Съгласно изричната разпоредба на чл.168, ал.1 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от
оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от страните доказателства,
да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 АПК, като съгласно ал.2 на същия член съдът обявява
нищожността на акта, дори да липсва искане за това. При преценката си съдът
изхожда от правните и фактическите основания, посочени в административния акт.
Оспореният в настоящото производство акт е
издаден от компетентен административен орган, в
изискуемата от закона форма и съдържа както правни, така и фактически
основания. В заповедта, като фактическо основание за издаването й е посочен
Констативен акт № 22/24.10.2019г., съставен от служители на Община Враца с
установен строеж „с. за с. на м. и п. за а.“, находящ се в ПИ 12259.1012.2 по
КК на ***, попадащ в сервитута на мостово съоръжение - надлез на републикански
път 1-1, извършен без да е разрешен в нарушение на чл.148, ал.1 ЗУТ. Посочено е
и правното основание чл.225а, ал.1 ЗУТ.
По делото няма спор между страните, че процесния обект
предмет на заповедта, представлява
строеж по см. на §5, т.38 ПЗР на ЗУТ, извършен без необходимите
строителни книжа, както и че обектът се намира под мостово съоръжение.
Жалбоподателят не твърди, че строежът е
законен и не представя доказателства за това.
С оглед наведените в жалбата
твърдения жалбоподателят оспорва, че не е извършител на строежа и собственик на
сградата. Спорът по делото се свежда до това дали оспорващото дружество е
извършител на строежа и собственик на сградата и дали така установения строеж
следва да бъде премахнат от дружеството жалбоподател.
За да приеме, че установения
строеж предмет на заповедта е извършен и
следва да се премахне от дружеството жалбоподател ответника в заповедта се е
позовал на попълнена от * Ц.Р. на „К.“ ЕООД *** декларация по реда на §184, ал.8 ЗУТ,
в която е декларирано, че строежа е извършен през 1994г./стр.56/. В заповедта
адм.орган е посочил, че строежът е извършен от дружеството, без да посочи дали
същият е извършен в качеството му на собственик или възложител. Видно от КА №
22/24.10.2019г. съставен от служители на ответника е посочено, че имотът е
собственост на държавата, строежът е собственост на „К.“ ЕООД с * Ц.Р., както и
че извършител на строежа е „К.“ ЕООД/стр.38/.
От представен по делото договор
№3/04.09.2012г. за отдаване под наем на недвижим имот-публична общинска
собственост, сключен между ОП “П. и г.“ *** и „К.“ ЕООД ***, представлявано от *
Ц.Р. е видно, че въпросния имот отреден за паркинг с площ от 724 кв.м. е
отдаден под наем на дружеството през 2012г.
От представено по делото решение №2293/11.12.2007г. на ВрОС е видно, че
дружеството е регистрирано от 11.12.2007г. От представената по делото СТЕ и
заключението на ВЛ е видно, че въпросния имот, в който е изграден строежа
предмет на заповедта се е ползвал от други наематели, налице е заснемане на въпросния
строеж през м.март 2012г., видно от наличното заснемане на същия в Google maps, като при сключване на договора за наем от м.09.2012г. въпросната сграда е била изградена. Също така се посочва, че би могло да се приеме, че процесната
постройка е изградена през 1994г. Тоест от събраните по делото доказателства не
се установява по безспорен начин, че оспорващото дружество е извършител на
строежа, както и собственик на въпросната сграда, предмет на заповедта, тъй
като към момента на сключване на договора
за наем, въпросната сграда е била изградена.
В конкретния случай адм.орган е допуснал
нарушение на чл.35 АПК, а именно преди да издаде адм.акт да изясни всички факти
и обстоятелства от значение за случая. В случая е налице правилна
индивидуализация на строежа, но при определяне на извършителя на строежа е
допуснато нарушение на чл.35 АПК, тъй като органа необосновано е приел, че
извършител на строежа е оспорващото дружество, като освен на попълнената от
управителя декларация не е посочил други
доказателства на които приема, че именно дружеството е извършило строежа. Този
извод на адм.орган не се подкрепя от събраните по делото доказателства, вкл. и
от СТЕ. В хода на административното и съдебното производство не са ангажирани
други доказателства от ответника, който носи доказателствената тежест да
установи този факт, че именно дружеството е извършител на строежа, като така
направената констатация се опровергава от събраните по делото доказателства.
Тоест при издаване на заповедта адм.орган е допуснал съществени процесуални
нарушения на адм.производствените правила, доколкото не е изяснил всички факти
и обстоятелства от значение за случая, преди да издаде заповедта срещу
дружеството, като е приел, че строежа е извършен именно от жалбоподателят, без
да са налице категорични доказателства за това - отменително основание по
чл.146, т.3 АПК. В случая не се доказва
дружеството да е извършител на строежа, както и собственик на същия, като
посочването му за адресат на заповедта е незаконосъобразно и в противоречие с
материално правните разпоредби - чл.146,т.4 АПК. Издаването на заповед за
премахване на незаконен строеж срещу лице, за което не е установено че е
извършител противоречи на материално правните норми на чл.225а, ал.5 ЗУТ. Заповедта
по чл.225а ЗУТ създава задължение единствено по отношение на своя адресат.
Затова адм.орган е следвало по безспорен начин да установи извършителя на
строежа или в случай че същия не бъде установен заповедта да бъде издадена при
неизвестен извършител, каквато възможност е предвидена в чл.225, ал.3, изр.2 ЗУТ.
Обстоятелството дали жалбоподателят е
извършител на незаконния строеж е без правно значение за законосъобразността на
заповедта за премахването му. То има значение само за това кой ще понесе
разноските по изпълнение на заповедта - чл. 225а, ал. 5 ЗУТ. При установяване,
че адресатът на заповедта не е извършител на строежа, заповедта подлежи на
отмяна само в частта, в която е постановено премахването от това лице, а не
изцяло поради материална незаконосъобразност. Да се приеме обратното означава
да не се премахва незаконно строителство при промяна на собствеността върху
него, какъвто не е смисъла на ЗУТ/ в този см. са и решение №7475/0606.2018г. по
адм.дело №13989/2017г., решение № 11070/25.09.2017г. по адм.дело № 14402/2016г.
на ВАС и др./. В случая липсват безспорни доказателства, че дружеството е извършило процесния незаконен строеж, поради
което неправилно е прието от органа, че адресат на заповедта следва да бъде
именно дружеството.
От данните по делото е видно, че спорният обект представлява строеж по смисъла
на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, изграден без одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж в нарушение на чл.148,
ал.1 ЗУТ. Липсата на издадени строителни книжа прави същият незаконен и
съответно подлежащ на премахване съгласно чл.225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. По силата на
чл. 225а, ал. 1 ЗУТ незаконните строежи от четвърта до шеста категория се
премахват със заповед на кмета на общината или упълномощено от него длъжностно
лице. В случая се касае за строеж шеста категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т.
6 ЗУТ, както правилно е посочено в административния акт. Предвид времето на
извършване на строежа – 1994г. не са налице предпоставките за неговата
търпимост по §16 ПР на ЗУТ, същият не е деклариран за узаконяване по реда и в
срока по §184 ПЗР на ЗУТ, а предвид и статута на земята и неговото разположение
под мостово съоръжение същият е и неузаконяем.
С оглед на изложеното оспорената заповед се
явява незаконосъобразна но само в частта, в която неправилно е посочен адресат
на заповедта и следва да се отмени в тази й част, а в останалата част следва да
се потвърди, като
законосъобразна.
Предвид изхода на делото и отмяна на
заповедта в частта й относно дружеството-жалбоподател, то следва да му се
присъдят разноски по делото, като искането е направено своевремено. Следва да
се присъдят разноски в общ размер на 700 лева, съгласно представен по делото
списък, от които 50.00 лева държавна
такса, 150 лева за СТЕ и 500 лева договорено и заплатено адвокатско
възнаграждение. От страна на ответника не е направено възражение.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ ЗАПОВЕД № 2189/27.12.2019 г. на Кмета
на Община Враца, в частта й, с която на основание чл.225а, ал.1 ЗУТ е разпоредено
на извършителя К.“ ЕООД ***, ЕИК ********* представлявано от * Ц.Х.Р. да
премахне незаконен строеж “сграда за съхраняване на машини и препарати за
автомивка“, находящ се в п.и. 12259.1012.2 по КК на ***, попадащ в сервитута на
мостово съоръжение – надлез на републикански път I-1.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „К.“ ЕООД ***, представлявано
от * Ц.Х.Р. срещу Заповед № 2189/27.12.2019 г. на Кмета
на Община Враца, в частта й за премахването на незаконния строеж “с. за с. на м.
и п. за а.“, находящ се в п.и. 12259.1012.2 по КК на ***, попадащ в сервитута
на мостово съоръжение – надлез на републикански път I-1.
ОСЪЖДА Община Враца да заплати на „К.“ ЕООД ***, ЕИК ********* представлявано от * Ц.Х.Р.
разноски по делото в общ размер на 700/седемстотин/ лева.
Решението подлежи на оспорване чрез
АдмС-Враца пред ВАС-София в 14 дневен срок от съобщението до страните.
АДМ.СЪДИЯ: