№ 771
гр. София, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Д, в закрито заседание на осми
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росен Димитров
Членове:Маргарита Апостолова
Галя Вълкова
като разгледа докладваното от Росен Димитров Въззивно гражданско дело №
20211100509802 по описа за 2021 година
Производство по чл.437, ал.1 във вр. с чл.435,ал.1,т.1 ГПК.
Д. Н. Д., ЕГН ********** е подала жалба срещу отказа на ЧСИ М.Б. да извърши
изпълнително действие-въвод във владение на недвижим имот срещу Е.П.М. с ЕГН
********** и Н.Б.Р. - М. ЕГН **********, който отказ е постановен в Разпореждане от
12.04.2021 г.,поради предявяване на права от трето лице.
Жалбоподателят не е доволен от отказа , като твърди, че същия е незаконосъобразен и
немотивиран. Твърди,че лицето М.Й.Й. не се явява такова, което владее имота от дата,
предхождаща датата на образуване на делото, решението по което се изпълнява и след като
това е така съгласно разпоредбата на чл.523 ГПК ЧСИ М.Б. е бил длъжен да реализира
процедурата по въвода или, ако прецени, че правата на М.Й.Й. изключват или ограничават
правата на взискателя, да отложи въвода и да даде на трето лице срок от 3 дни, в които да
иска спиране на делото пред районния съд.
Тъй като не е процедирал по нито една от двете законови хипотези и без да мотивира същия
/препращайки единствено към подаденото от третото лице възражение/ , отказа на ЧСИ да
извърши въвода се явява незаконосъобразен и също немотивиран.
Предвид изложените съображения моли съдът да отмени отказа на частния съдебен
изпълнител М.Б. да извърши въвод във владение на жалбоподателят Д.Н. в апартамент №
46, разположен на тавански етаж в жилищна сграда, находяща се в гр. София, ул. *******,
със застроена площ съгласно архитектурен проект от 68.25 кв.м., заедно със съответните
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място.
Длъжниците по изпълнителното дело и въззиваеми по настоящето такова Е.П.М. и Н.Б.Р.-М.
1
оспорват жалбата с възражение от 16.06.2021 год. и аргументи,че след като в изпълнителния
лист не е посочено името на актуалния собственик на имота,срещу него въвод не може да
бъде извършван.
Лицето М.Й. също е подал възражение срещу частната жалба,с твърдения,че е придобил
имота на публичва продан по изпълнително дело образувано от ипотекарен кредитор-Банка
ДСК ЕАД против Е.П.М. и Н.Б.Р. - М. –ипотекарни длъжници.Ипотакета е вписана преди
исковата молба по дело № 16693/2008 год. на СРС,от което взискателите по настоящето дело
черпят правата си.Подчертава,че последните не са отбелязали това решение след влизането
му в сила,поради което не могат да се ползват от привилегията на вписването на исковата
молба-чл.115,ал.2,изр.последно ЗС.
Твърди също,че възбраната по изп.дело в което е придобил имота е била вписана преди
решението по исковата молба на взискателите,поради което това решение не може да му се
противопостави.
Моли съдът да отхвърли жалбата.
На основание чл.436, ал.3 от ГПК ЧСИ М.Б., per. № 838, Район на действие СГС мотивира
обжалваните действия. Според същия жалбата е допустима, но не е основателна,тъй като
съгласно разпоредбите на чл. 496, ал. 2, изр. второ ГПК съдебното решение, постановено в
полза на взискателя Д. Н. Д. е непротивопоставимо на М.Й.Й. като носител на вещни права,
произтичащи от качеството му на обявен за купувач на процесния недвижим имот през 2012
год.
Съдът като прецени доводите в жалбата и представените по делото писмени доказателства
намира следното:
Жалбата е допустима.
Изпълнителното производство по дело № 20208380406527 е образувано въз основа на
Изпълнителен лист, издаден на 15.11.2919 г. от Софийски градски съд на основание
Решение № 2292 от 28.03.2019 г., постановено по в.г.д. № 10971/2014 г. по описа на СГС,
съгласно който Е.П.М. и Н.Б.Р. - М. са осъдени да предадат на Д. Н. Д. владението върху
апартамент № 46, разположен на тавански етаж в жилищна сграда, находяща се в гр. София,
ул. *******, със застроена площ съгласно архитектурен проект от 68.25 кв.м., заедно със
съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
дворното място.
Длъжниците са поканени доброволно да предадат владението,като са уведомени,че при
неизпълнение на 11.05.2021 год. ще бъде извършен принудителен въвод.
На 06.04.2021 год. /неясно в какво качество и защо/ за въвода насрочен за след повече от
месец е бил уведомен и М.Й.Й., като на 09.04.2021 год. последният е подал възражение,в
което е заявил собственически права върху имота,който владее от следата на 2016 год. и
досега. Приложил е доказателства,че е придобил имота на публична продан по изп.д. №
20128440400957 по описа на ЧСИ С.Я. с влязло в сила постановление за възлагане и му е
предадено владението.
2
Предвид горното възражение на М.Й.Й. с разпореждане от 12.04.2021 год. ЧСИ С.Я. е
отменил насрочения за 11.05.2021 год. въвод във владение,без да мотивира този акт.
От доказателствата по изп.дело № 20208380406527 се установява изпълняемото право на
взискателите да получат от Е.П.М. и Н.Б.Р. - М. владението на описания по-горе апартамент
№ 4б. Същото се основава на влязло в сила на 26.02.2020 год. осъдително решение на СГС
по искова молба с основание чл.108 ЗС,подадена през 2008 год. и вписана през 2009 год.
По делото са представени доказателства,че на 19.04.2016 г. М.Й. е придобил апартамент №
46 на публична продан, проведена по ИД № 957/2012 г. по описа на ЧСИ С.Я., а владението
е предадено на 03.06.2016 г. съгласно протокол за доброволно предаване на владението от
същата дата.
С оглед на горното е факт, че владението на М.Й.Й. е установено не преди, а след
образуване на първоинстанционното дело от праводателите на Д. Н. Д. - исковата молба е
входирана на 16.06.2008 г. Съгласно чл.522,ал.1 ГПК регламентиращ принудителния въвод
във владение на недвижим имот, лицето, на което е присъден имот, се въвежда във
владение,като Съдебният изпълнител насрочва ден и час за въвода и уведомява страните.
Според съда без правно основание и в нарушение на тази разпоредба ЧСИ си е позволил да
уведоми и лице извън страните по изпълнителното дело.
Следващата разпоредба,тази на чл.523 ГПК урежда две хипотези, ако при започнал въвод на
място се установи трето лице.
Ако ЧСИ установи,че владението на това лице е след завеждане на делото, по което е
издадено изпълняваното решение, той въвежда взискателя във владение на имота,като
отстранява третото лице. Във втората хипотеза ако третото лице заявява върху присъдения
имот права, които изключват правата на взискателя, съдебният изпълнител отлага
изпълнението и дава на третото лице тридневен срок да поиска от районния съд спиране на
изпълнението.
При установеното по-горе обстоятелство, че владението на М.Й.Й. е установено не преди, а
след завеждане на гр.д. № 16639/2008 год. на СРС , ЧСИ не е имал основание да не извърши
въвода. Възраженията ,че окончателното решение по спора по това дело не бил отбелязан
по реда на чл.115,ал.2 ЗС не променя горната обстановка, тъй като законовото изискване
при което владението е противопоставимо е, то да е преди „завеждане на делото“, а не
вписване, отбелязване или друго на исковата молба или решението.
С оглед горното „отмяната“ на въвода с разпореждане от 12.04.2021 год., което практически
осъществява хипотезата на отказ да се извърши изпълнително действие, е
незаконосъобразен и следва да се отмени.
Възражението на М.Й.Й. за приложение на чл.496,ал.2 вр. с чл.453,т.2 ГПК е неоснователно,
тъй като исковата молба по гр.д. № 16639/2008 год. на СРС , по което е постановено
решението даващо изпълнителен титул на взискателя, е вписана през 2009 год., а възбраната
по изп.д. № 20128440400957 по описа на ЧСИ С.Я. през 2013 год.
3
Според настоящия състав в случая ЧСИ е следвало да обсъди евентуално приложение на
хипотезата на чл.523,ал.2 ГПК,тъй като третото лице заявява върху присъдения имот права,
които изключват правата на взискателя /същия е признат от съда за собственик само на 1/3
ид.част от имота/ и представя доказателства в тази насока.Тахи хипотеза следва да се
прецени при новия въвод в имота.
С оглед на гореизложеното частната жалба се явява основателна и като такава следва да
бъде уважена,като се отмени отказа на ЧСИ С.Я. да извърши въвод във владение по
издадения изпълнителен лист.
С оглед изложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл. 435, ал. 1, т. 1 от ГПК отказа на ЧСИ М.Б. по дело №
20208380406527 да извърши изпълнително действие-въвод във владение на недвижим имот
на Д. Н. Д. владението срещу Е.П.М. с ЕГН ********** и Н.Б.Р. - М. ЕГН **********,
постановен в Разпореждане от 12.04.2021 г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4