Р Е Ш Е Н И Е
260028/15.1.2021г.
Шуменският районен съд, единадесети състав
На петнадесети януари през две хиляди двадесет и първа година
В закрито заседание в следния
състав:
Председател: Ростислава Г.
Като разгледа докладваното от съдията-докладчик
ГД №2843 по описа за 2020 год.
За да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.12 и сл. от ЗЗДН.
ГД №2843/2020 год. по описа на ШРС е образувано въз основа на депозирана искова молба от Й.С.Д., с ЕГН**********,***, срещу В.Г.И., с ЕГН**********,***, в която посочва, че ответницата е нейна дъщеря и че на 06.12.2020 год. упражнила спрямо нея актове на домашно насилие. Твърди, че двете живеят в общо жилище, собствеността върху което било прехвърлено от нейна страна на дъщеря й с договор за покупко-продажба, като самата тя си запазила правото на ползване и обитаване до живот. Твърди, че ответницата заключила южната стая от апартамента, която обитавала и в която се намирали личните й вещи, като я изгонила да спи в друга стая, която била неотопляема и студена. Обиждала я, като я наричала луда, болна от алцхаймер, заплашвала, че ще я принуди да напусне апартамента, ограничила достъпа й до лекарства, лични вещи и др. Моли да бъде издадена заповед за незабавна защита, като конкретизира мерките, които желае да бъдат приложени.
В съдебно заседание молителката, редовно призована се явява лично и с упълномощен представител – адв.Р.К. от ШАК, като поддържат предявената искова молба.
Ответницата в съдебно заседание, редовно призована се явява лично и с упълномощен представител – адв.С. Д.от ШАК, като оспорват твърденията в исковата молба. В представен по делото отговор и в съдебно заседание излагат конкретни факти и обстоятелства, като отричат ответницата да е извършвала сочените актове на домашно насилие спрямо ищцата.
ШРС, след като взе в предвид събраните по
делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
Ищцата Й.С.Д. и ответницата В.Г.И. са майка и дъщеря, като двете живеели в общо жилище, което е собственост на ответницата, доколкото по силата Нотариален ат за покупко-продажба на недвижим имот №26, том V, рег.№6521, дело 594 от 2014 год. собствеността върху същото й е било прехвърлено от нейната майка – ищцата, като последната си е запазила правото на ползване и обитаване на имота до края на живота си безвъзмездно.
До преди месец август 2020 год. ответницата живеела и работела в Италия, като след завръщането си в страната отишла да живее при своята майка. Започнала да й повтаря, че тя е собственик на имота и че ищцата трябва да се съобразява с всичко, което тя поиска, държала се грубо, обиждала я, като я наричала луда и болна от алцхаймер. Обвинявала я, че е счупила леглото на което спи, както и че унищожава мебелите в апартамента. През зимата Д. обитавала южната част от апартамента, тъй като била по-малка и по-лесно се отоплявала. На 06.12.2020 год. след възникнал скандал между двете, И. заключила тази стая, в която се намирали личните вещи, лекарства, слухов апарат, апарат за измерване на кръвно налягане, като й казала, че ще спи в западната стая от апартамента. Последната била трудно отопляема, тъй като била голяма около 50 кв.метра, а в нея имало монтирана единствено печка на дърва, като в същото време ищцата не разполагала с достатъчно количество дърва, които да използва за отопление. Тъй като същата не ползвала бойлера и топла вода в апартамента, била принудена да се къпе, чрез затопляне на вода, именно чрез запалване на посочената печка на твърдо гориво. След възникналия между двете конфликт, свързан с ограничения достъп до южната стая, ответницата нарекла майка си луда и я заплашила, че ще я принуди да се махне доброволно от жилището. Казала й, че не признава правото й на ползване и обитаване на апартамента, че тя самата е собственик, и никой не може да й казва какво да прави с жилището си. Отново я заплашила, че както е заключила южната стая, така ще заключи всичко, което й е нужно. В резултат на тези действия на ответницата, ищцата се почувствала емоционално и психически съсипана, вдигнала кръвно, не можала да спи цяла нощ, плакала. Това я принудило да се обади на другата си дъщеря - свидетелката С. Г. Г.и на зет си – свидетеля М. Д. Г.. След пристигането си в апартамента, двамата се опитали да разрешат възникналия конфликт по доброволен начин, но между четиримата възникнал скандал, който бил съпроводен отново с обиди и закани от страна на ответницата към ищцата. В разговор между ответницата и свидетелите Г.и Г., И. им заявила, че е заключила южната стая на апартамента и е ограничила достъпа на ищцата до нея, за да я накаже, както и че няма да отключи стаята, докато не бъде отремонтирано леглото, което според нея ищцата умишлено била счупила. След като сигналицирали органите на РУ-Шумен на место пристигнал полицейски екип, пред които И. продължила да се държи грубо, поради което ищцата напуснала жилището, придружена от другата си дъщеря и нейния съпруг и отишла да живее в тяхното жилище.
На 08.12.2020 год. ищцата и свидетелите Г. и Г.отново посетила обитаваното от Д. жилище, като целта им била последната да си вземе лични вещи и лекарства. След като Д. се качила в апартамента, ответницата отново й вдигнала скандал, което принудила Д. да се обади на другата си дъщеря, която се качила, заедно с представители на РУ – Шумен. В тяхно присъствие И. отключила южната стая от апартамента, но след като органите на РУ-Шумен напуснали жилището, отново я заключила. Тези действия били придружени с непрекъснати викове и скандали, което принудило ищцата отново да напусне жилището.
На 10.12.2020 год. Д. посетила апартамента, отново за да направи опит да си вземе лекарствата и личните вещи, като И. й заявила ,че ще й позволи да си ги вземе, само ако подпише декларация, че си ги е взела доброволно и че доброволно напуска жилището. По този повод от страна на Д. била изготвена и подписана декларация, в която посочила, че доброволно е взела изрично посочените в декларацията вещи, както и други обстоятелства.
След издаване на заповед за незабавна защита ищцата се върнала в жилището, като след като се уверили, че ответницата е получила препис от заповедта, бил сменен патронът на входната врата на жилището от свидетеля Г.. Впоследствие в присъствие на кварталния полицейски инспектор била дадена възможност на ответницата да си вземе лични вещи от апартамента.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и по-специално от разпита в съдебно заседание на свидетелите С. Г. Г.а, М. Д. Г. и Х. Д. М., от Декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, от Нотариален ат за покупко-продажба на недвижим имот №26, том V, рег.№6521, дело 594 от 2014 год., от Приходни квитанции за заплатени данъци –11 бр., Декларация от 10.12.2020 год., Справка за родствени връзки, Свидетелство за съдимост, материалите, съдържащи се в Преписка вх.№5119/2020 год. по описа на ШРП,Заповед №РД-25-3619/22.12.2020 год., Удостоверение за настоящ адрес №5606/23.12.2020 год., Молба до ШРП, Разпореждане от ТП-Шумен към НОС, Регистрационна карта от Дирекция „Бюро по труда“, Шумен, Страници от Рецептурна книжка, Допълнение към декларация от 10.12.2020 год., Обяснение от В.Г.И., Препоръки на италиански език, придружени с легален превод на български език, Амбулаторни листи, Резултати от образно изследване.
Съдът намира, че показанията на свидетелите С. Г. Г.и М. Д. Г. следва да бъдат кредитирани изцяло, независимо от степента им на близост със страните по делото /свидетелката Г.е дъщеря на ищцата и сестра на ответницата, а свидетелят Г. е техен зет, доколкото е съпруг на свидетелката Г./. Доколкото свидетелите Г.и Г. са възприели лично и непосредствено състоянието на ищцата непосредствено след развилите се събития, като са присъствали и на част от тях, техните впечатления почиват на техни преки възприятия, както на физическото състояние на ищцата, а така също и на нейното емоционално състояние след инцидента, а и в следващите дни, като възпроизвеждат и пряко както личните си възприятия, така също и споделените от ищцата факти и обстоятелства. В подкрепа на техните показания са събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства, между които най-вече са материалите, съдържащи се в преписка с вх.№5119/2020 год. по описа на ШРП. В същото време съдът кредитира и показанията на свидетелката Х. Д. М., въпреки, че същата въпреки, че е съседка на страните по делото, не изнася факти, свързани с конкретния случай, но свидетелства относно поведението на ищцата и взаимоотношенията между страните, доколкото са й известни факти за тях. Показанията на посочените свидетели кореспондират както помежду си, така също и с останалия събран по делото доказателствен материал, поради което съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани, като достоверни и непредубедени.
При така установената фактическа обстановка
съдът приема от правна страна следното:
От материалите по делото и по-конкретно от изготвената служебна справка за предоставени данни по реда на Наредба №14/18.01.2019 год. по искане №493/16.12.2020 год., е видно, че ответницата е дъщеря на ищцата, поради което последната се явява лице от категорията на посочените в разпоредбата на чл.3, т.5 от ЗЗДН. Молбата е подадена в законоустановения срок по чл.10, ал.1 от ЗЗДН, доколкото се сочи, че последните действия на ответника са извършени на 06.12.2020 год. Поради изложените съображения настоящият състав намира, че молбата се явява процесуално допустима.
Изложените в молбата и в декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН обстоятелства съдържат данни за осъществено спрямо ищцата домашно насилие по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗЗДН. Описаните действия, извършени от страна на ответницата, обективирани в ограничаване достъпа й до част от жилището, което има право да ползва и обитава пожизнено и безвъзмездно, ограничаване достъпа й до лични вещи, лекарства, апарата й за измерване на кръвно налягане, слухов апарат, дрехи и други, отправените към нея обиди, че е луда и страда от алцхаймер, отправените запрахи, че ще я принуди на напусне жилището, отправените обвинения, че е повредила мебели и вещи в жилището, могат да бъдат характеризирани, като психическо и емоционално насилие спрямо ищцата, принудително ограничаване правото й на спокоен живот, правото й на ползване и обитаване на жилището, на което има пожизнено право на обитаване, както и правото й да ползва свободно личните си вещи и вещи от първа необходимост. В тази насока съдът съобрази обстоятелството, че данни за осъщественото насилие се съдържат освен в депозираната от страна на ищцата молба и в декларацията по чл.9, ал.2 от ЗЗДН, но и в ангажираните от ищцовата страна гласни доказателства чрез разпита на свидетелите С. Г. Г.и М. Д. Г.. Както бе посочено и по-горе съдът намира, че показанията на същите, въпреки че се намират в близки родствени отношения с всяка от страните по делото следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото са последователни, почиват на техни преки възприятия на състоянието на Д. непосредствено след развилите се събития и се подкрепят и от останалия, събран по делото доказателствен материал. В този смисъл двамата свидетели заявяват, че след като са взели ищцата в дома си, непосредствено след инцидента същата е била силно уплашена, притеснена, стресирана, разстроена, треперела, отказвала да се храни, вдигала кръвно. Независимо от изложеното съдът съобрази и обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.13, ал.2, т.3 от ЗЗДН самата декларация се явява доказателствено средство, като съгласно разпоредбата на чл.13, ал.3 от същия закон, съдът издава заповед за защита дори и само на основание приложената декларация по чл.9, ал.3, когато няма други доказателства. А в настоящия случай са налице и други доказателства, които по безспорен начин потвърждават изложените в декларацията факти и обстоятелства, касаещи причиненото на ищцата емоционално и психическо насилие.
Съдът не кредитира твърденията на ответницата, че ищцата страда от психично заболяване, което е станало причина за развилите се отношения между двете. В този смисъл, видно от представения по делото като писмено доказателство амбулаторен лист, ищцата по собствено желание е посетила психиатър, като видно от отразеното от него в амбулаторен лист №3393/30.12.2020 год. при прегледа не са установени психопатологични феномени и данни за психично заболяване, които да налагат психиатрична терапия, като поведението на ищцата е описано като подредено, без данни за когнитивно паметов дефицит, а мисловния процес е добре структуриран. В подкрепа на този извод са и събраните в хода на производството гласни доказателства чрез разпита на свидетелката Х. Д. М., която се намира със страните в съседки отношения от много години и която свидетелства, че при срещите си с ищцата не е забелязала същата да страда от някакво психиатрично заболяване или да проявява каквито и да е странни прояви. В същата насока са и показанията на свидетелите С. Г. Г.и М. Д. Г., които също свидетелства, че ищцата не проявява каквито и да е прояви на отклонение от нормалното психично състояние, като именно загрижени за нейното здраве и обвиненията на ответницата са се принудили да я придружат при посещение на психиатър.
В същото време съдът намира, че от доказателствата по делото не се установяват и останалите, изложени в отговора на исковата молба обвинения от страна на ответницата към ищцата, а именно, че същата унищожава и поврежда мебели и вещи в жилището, което според нея самата я е принудило да заключи южната стая от жилището. В този смисъл съдът съобрази отново събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетелите С. Г. Г.и М. Д. Г., които при посещението си в имота лично са възприели сочените от ответницата щети, при което са установили, че същите се изразяват в естествени пукнатини в мазилката на стените, следи по мебелите, в резултата на многогодишната им експлоатация. В същото време твърдяното от ответницата повреждане на леглото в южната стая се дължало на пропукване на фазера, намиращ се от долната страна на леглото, което е възможно да се получило от стъпване върху леглото от страна на работниците, извършвали ремонт на тавана в тази стая. В същия смисъл са и материалите, съдържащи се в Преписка вх.№5119/2020 год. по описа на ШРП и по-конкретно съставените докладни записки от полицейските служители, посетили адреса на страните, в които изрично са описали и посочили, че лично са възприели показаните им от ответницата щети по мебелите и стените, но според тях се дължат на дългото използване на мебелите и на естествено напукване на мазилката, а не на умишлени действия. Следователно липсват каквито й да е доказателства, че ответницата умишлено е нанесла някакви щети по вещи и мебели в апартамента, но дори да имаше подобни доказателства, същите не могат да оправдаят действията на ответницата и не могат да бъдат основание същата да ограничи достъпа на ищцата до определени части от имота, доколкото както бе посочено и по-горе ответницата притежава само „голата“ собственост, а в полза на ищцата е учредено неограничено и пожизнено безвъзмездно право на ползване на целия имот.
Съдът намира за ирелевантно към настоящия спор обстоятелството, дали за посочената южна стая е имало един или два ключа и дали ищцата е можела сама да си отключи същата или не. В този смисъл самите действия на ответницата, изразяващи се в заключване на стаята, сами по себе си представляват действия на ограничаване на личната свобода на ищцата и правото й да обитава жилището, както и достъпа й до конкретни нейни вещи. Това обстоятелство не е отрича и от самата ответница, която в устните състезания по делото заявява, че действително е заключила южната стая и е ограничила достъпа на ищцата до нея и намиращите се в нея вещи.
Ето защо, съдът намира, че в настоящия случай са налице условията, визирани в разпоредбата на чл.15, ал.2 от ЗЗДН да бъде издадена заповед за защита, като бъдат наложени такива мерки за защита, които да преустановят упражняваното спрямо ищеца домашно насилие и да възпрепятстват възможността ответницата да упражнява такова и за в бъдеще.
С оглед характера на упражненото спрямо ищцата домашно насилие, съдът намира, че подходящи мерки в настоящия случай са мерките, конкретизирани в чл.5, ал.1, т.1 и 3 от ЗЗДН. При преценка на срока на мерките съдът съобрази интензивността и характера на осъществените от страна на ответницата актове на домашно насилие, здравословното състояние на молителката и нейната възраст. В същото време съдът съобрази и здравословното състояние на ответницата, добрите характеристични данни за същата, които се установяват от представените от нейна страна препоръки от нейни бивши работодатели. С оглед на изложеното съдът намира, че срока на мерките следва да бъде в размер около средния, предвиден в разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗЗДН, а именно 6 месеца. Съдът намира, че така определения срок на мерките би ограничил временно контактите между двете, но би бил достатъчен за да им даде възможност да осмислят и преоценят отношенията помежду си и за в бъдеще да положат усилия за тяхното подобряване, доколкото страните се намират в близки родствени отношения помежду си и не е в интерес на никоя от тях същите да бъдат обтегнати и влошени.
Освен това на основание разпоредбата на чл.5, ал.4 от ЗЗДН съдът съобрази обстоятелството, че на нарушителя следва да бъде наложена и съответна по размер глоба. В настоящия случай съдът намира, че е справедливо и съответно на извършеното на И. да бъде наложена глоба в минималния, предвиден в закона размер, а именно 200 лева. При определяне размера на глобата съдът съобрази обстоятелството, че от наличните по делото доказателства относно материалното състояние на нарушителката, се установява, че същата не е навършила пенсионна възраст и й е било отказано право на пенсия, като е регистрирана в Дирекция „Бюро по труда“, Шумен, но не получава обезщетение за безработица. В същото време обаче, доколкото е в трудоспособна възраст следва да се приеме, че е в състояние да реализира доходи поне в размер на минималната работна заплата, установена за страната.
В тежест на ответницата следва да бъде възложено и заплащането на дължимата по делото държавна такса в размер на 25 лева.
С оглед изхода на делото ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищцата сумата от 400 лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, по силата на която:
1.ЗАДЪЛЖАВА В.Г.И., с ЕГН**********,*** да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Й.С.Д., с ЕГН**********,***.
2.ОТСТРАНЯВА В.Г.И., с ЕГН********** от съвместно обитаваното с Й.С.Д., с ЕГН********** жилище, намиращо се на адрес: *** за срок от 6 /шест/ месеца..
3.ЗАБРАНЯВА на В.Г.И., с ЕГН********** да се доближава до Й.С.Д., с ЕГН**********, до обитаваното от нея жилище, находящо се в гр.Шумен, бул.“***“ №31, ет.2, ап.5, до местата за социални контакти, а именно – магазин БУЛМАГ, намиращ не на адрес: гр.Шумен, бул.“***“, в който пазарува и аптеката, намираща се в близост до този магазин на същия адрес за срок от 6 /шест/ месеца.
НА ОСНОВАНИЕ чл.5, ал.4 от ЗЗДН НАЛАГА на В.Г.И., с ЕГН********** глоба в размер на 200 /двеста/ лева.
ОСЪЖДА В.Г.И., с ЕГН********** да заплати по сметка на ШРС държавна такса в размер на 25 /двадесет и пет/ лева и 5 /пет/ лева такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА В.Г.И., с ЕГН**********да заплати на Й.С.Д., с ЕГН********** сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща направени в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък.
В заповедта за изпълнение да се посочат
последиците от неизпълнението й по смисъла на чл.21, ал.3 от ЗЗДН, а именно,
че при неизпълнение на заповедта на
съда, полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява
незабавно органите на прокуратурата.
Решението подлежи на обжалване пред
Шуменски окръжен съд в седемдневен срок от връчването му на страните.
На основание чл.17, ал.3 от ЗЗДН
обжалването на решението не спира изпълнението на заповедта
Преписи от решението и от издадената заповед да се връчат на страните и да се изпратят служебно на РУ - Шумен към ОД на МВР - гр.Шумен.
Възлага изпълнението на Заповедта на органите на РУ – Шумен към ОД на МВР – гр.Шумен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: