№ 978
гр. София , 23.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и седми април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев
Златина Рубиева
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело №
20211000500163 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.
С решение № 261122 от 10.11.2020г., постановено по гр.д. №5475/2018г.
СГС, I ГО, 21 състав е отхвърлил предявеният от Е. Д. М. против Софийски
апелативен съд иск с правно основание чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД за сумата от 26
000лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от разглеждане на
в.ч.гр.дело № 1653/2018 г. по описа на САС и постановяване на определение
№1180 от 10.04.2018 г. от състав на САС в закрито заседание.
Решението е обжалвано от ищеца в първоинстанционното производство
– Е. Д. М., чрез адв. Ю., назначен по реда на чл. 95 от ГПК за служебен
адвокат. В жалбата се поддържа твърдение, че обжалваното решение е
неправилно, незаконосъобразно и необосновано като постановено при
нарушение на материалния и процесуалния закони. В жалбата се излага, че
решението е постановено в грубо нарушение на чл. 6 ЕКПЧ и чл. 47 от Харта
за основните права на ЕС, като съдебният състав не е провел публично
заседание, въпреки изрично направеното искане, и не е дал възможност на
жалбоподателя да участва в процеса и да упражни правото си на защита.
Прави се искане въззивният съд да уважи подадената жалба и да отмени
решението, като постанови друго, с което да уважи предявения иск.
В открито съдебно заседание пред въззивния състав въззивникът се явява
лично и със своя процесуален представител, като изразява становище, с което
1
поддържа въззивната жалба. Ответникът по жалбата не изпраща
представител.
Софийски апелативен съд, в настоящия си състав, преди да се произнесе
по въззивната жалба намира следното: Въпреки предоставеното с
разпореждане от 23.03.2021г. право на въззивника да се възползва от
възможността, която му дава чл. 23 от ГПК, същият не е упражнил това свое
процесуално право. Ето защо и поради липса на предубеденост настоящият
съдебен състав намира, че не са налице процесуални пречки, за да се
произнесе по жалбата, с която е сезиран.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, както и
становищата на страните, съобразно чл. 235 от ГПК, намира за установено
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД.
С обжалваното решение първостепенният съд, с оглед изложените в
обстоятелствената част на исковата молба твърдения, е приел, че искът следва
да се квалифицира с правно основание чл. 49 във вр. с чл .45 от ЗЗД, а не по
особените разпоредби на ЗОДОВ. Посочил е, че последният е приложим при
искове, предявени срещу орган на съдебната власт, когато обстоятелствената
част на иска дава основание за неговата материалноправна квалификация по
някоя от изчерпателно изброените в чл. 2, ал. 1 и 2 и чл. 2б от ЗОДОВ
хипотези. В конкретния случай, първоинстанционният съд е приел, че ищецът
се позовава на разглеждане от ответния съд на ч. гр. д. № 1653/2018 г. „без
публичност“, т. е. в закрито съдебно заседание. В мотивите на своето решение
решаващият съд е приел, че съставът на ответния съд се е произнесъл по
жалба на Е. Д. М. срещу определение на първоинстанционния Софийски
градски съд. Посочил е, че тази жалба има характер на частна жалба по
смисъла на чл. 274 от ГПК и нейното разглеждане от въззивния съд е в
закрито заседание. Поради това е направил извод, че като е разгледал
жалбата, предмет на в.ч.гр.дело №1653/2018 г. в закрито заседание,
въззивният състав на ответния съд не е извършил противоправно деяние,
което да породи отговорност на ответника за непозволено увреждане. Приел
е, че не е налице и противоречие на чл. 278 ал. 1 от ГПК със сочените от
ищеца норми на правото на ЕС.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо. Същото е и правилно. Въззивният състав изцяло
възприема изводите на първоинстанционния съд и препраща, на основание
чл.272 от ГПК към тях, като по доводите във въззивната жалба приема
следното:
2
За да бъде ангажирана отговорността на възложителя на работа по
смисъла на чл. 49 ЗЗД, е необходимо наличието на следните предпоставки:
правоотношение по възлагане на работа; осъществен фактически състав от
изпълнителя на работата по чл. 45 ЗЗД, който включва елементите: деяние
/действие или бездействие/; противоправност на поведението /несъответствие
между правно дължимото и фактически осъщественото поведение/; вина;
вреди /неблагоприятно засягане на имуществената сфера на увредения/;
причинна връзка между вредите и противоправното поведение на
непосредствения изпълнител; виновното лице да е причинило вредите при
или по повод на изпълнение на възложената работа. Обективните елементи от
състава следва да се докажат от ищеца, по аргумент от чл. 154, ал. 1 ГПК.
Субективният елемент от състава - вината се презюмира, съгласно чл. 45, ал.
2 ЗЗД, като ответникът носи доказателствена тежест за нейното оборване.
Въззивният състав намира, че по делото не са установени обективните
елементи от посочения по-горе фактически състав.
От данните по делото се установява, че производството по в.ч.гр.дело №
1653/2018 г. по описа на Софийския апелативен съд е било образувано след
изпращане по компетентност от АССГ на жалба с вх. № 7778 от 15.03.2018 г.
(л. 60) срещу определение от 28.12.2017 г. по гр. дело № 16452/2017 г. по
описа на СГС, 22 състав за отказ по искане за предоставяне на правна помощ
(л. 52). С определение № 1180 от 10.04.2018 г. състав на Софийския
апелативен съд е оставил без уважение частната жалба (л. 62). Определението
е било постановено в закрито заседание, без призоваване на страните.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че заседанието е следвало
задължително да се проведе с призоваване на страните. Изискването за
публичност с призоваване на страните в открито заседание се отнася до
воденето и разглеждането на делото по същество, но не и до разрешаване на
всеки отделен процесуален въпрос, поставен при разглеждането му.
Действащият ГПК допуска в чл. 278, ал. 1 ГПК разглеждане на частната
жалба в открито заседание, само ако съдът прецени, че това е необходимо. В
разглеждания случай, произнасянето на апелативния състав по искането за
правна помощ не е налагало делото да се разгледа в открито заседание за
изслушване лично на Е.М.. За да прецени съставът на САС дали обжалваният
акт /определение от 28.12.2017г. по описа на СГС, ГО, 22 състав/ е бил
правилен, не е било необходимо събиране на доказателства или изясняване на
други въпроси, което да поражда необходимост делото да бъде насрочено в
открито съдебно заседание.
Поради това, като е разгледал частната жалба, предмет на в.ч.гр.дело
№1653/2018 г. в закрито заседание, въззивният състав на САС не е извършил
противоправно деяние, което да породи отговорност на ответника за
непозволено увреждане.
3
Не е налице и противоречие на чл. 278 ал. 1 от ГПК със сочените от
жалбоподателя норми на правото на ЕС. Цитираните от въззивника текстове
на чл. 6, §1 от ЕКПЧ и чл. 47 от Харта за основните права на ЕС не съдържат
процесуални разпоредби, задължаващи съдилищата на държавите членки да
разглеждат всички дела в публично заседание. Нормата на чл. 6, § 1 от ЕКПЧ
предвижда, че всяко лице при определянето на неговите граждански права и
задължения или при наличието на каквото и да е наказателно обвинение
срещу него има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в
разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със
закона. В настоящия случай, това е сторено от САС, разгледана е частната
жалба на Е.М., налице е произнасяне по всички негови искания. Следователно
на частния жалбоподател е бил осигурен достъп до съд и е било проведено
производство за защита на неговите граждански права. В чл. 47 от Хартата за
основните права на Европейския съюз се предвижда, че всеки, чиито права и
свободи, гарантирани от правото на Съюза, са били нарушени, има право на
ефективни правни средства за защита пред съд... Нормативната цел на този
основополагащ правото на ЕС принцип е насочена към обезпечаване на равен
и свободен достъп до правосъдие - при един и същ вид съдебна защита на
накърнени материални права на правните субекти в съдебни производства,
без да се разграничава качеството на лицата, които са сезирали съда с молба
за защита и съдействие. В настоящия случай, това е сторено. Това изискване
за реален достъп до правосъдие е основен принцип и в гражданския процес на
Република България, съгласно който на всяка страна следва да се осигури
реална възможност да вземе участие при разглеждането на делото по
предвидения в ГПК ред, за да може да защити интересите си. Цитираните
норми на правота на ЕС не предписват задължителност на публично
разглеждане на всички искания, направени по повод на вече образувано дело
и обезпечаващи неговото движение или защита и съдействие на
процесуални права на страна по повод материалноправен спор. Доколкото
предмет на тези искания не са въпроси „по същество“ на материалното право,
което е предмет на делото, съдът може да се произнесе по тях и в заседание,
което не е публично. В този смисъл въззивният състав приема за
неоснователни възраженията на жалбоподателя, че съдът е нарушил норми на
правото на ЕС.
Следователно липсва противоправно поведение.
Поради това не са налице кумулативно изискуемите предпоставки, за да
бъде уважен предявеният от Е. Д. М. против САС иск с правно основание чл.
49, вр. с чл. 45 ЗЗД.
Предвид изложените съображения за неоснователност на възраженията
на жалбоподателя, въззивната жалба се явява неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение.
В заключение: Изводите на двете инстанции съвпадат.
4
Първоинстанционното решение следва да бъде изцяло потвърдено.
По отношение на разноските:
При този изход на спора пред въззивната инстанция, въззивникът дължи
направените от въззиваемия разноски. Но по делото не е релевирано искане
за присъждане на разноски.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №261122 от 10.11.2020г., постановено по гр.д.
№5475/2018г. от СГС, I ГО, 21 състав.
Решението може да се обжалва пред ВКС с касационна жалба в 1-
месечен срок от връчването му на страните, при наличие на предпоставките
на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5