Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 28.05.2020 г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на двадесет и шести май през две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ : Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с. Десислава
Йорданова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова
в.гр.дело № 1343 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 10.10.2019 г. по гр.д. № 62936/18 г.,
СРС, ІІ ГО, 156 с-в е допуснал извършването на съдебна делба на следния недвижим имот: самостоятелен обект
в сграда с идентификатор 68134.601.195.1.**с адрес на поземления имот: гр.
София, район „Подуяне“, ж. к. „***********, който самостоятелен обект се намира
в сградата № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.601.195 с
предназначение самостоятелен обект жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1,
с посочена в документа площ от 60,32 кв. м., заедно с прилежащите части -
избено помещение № 25 с площ от 2,47 кв. м. и 3,149 % ид. ч. от правото на
строеж върху мястото, при съседи на обекта: на същия етаж: имоти с
идентификатори 68134.601.195.1.115 и 68134.601.195.1.89, под обекта
68134.601.195.1.111, над обекта: няма, който самостоятелен обект съобразно
документа за собственост представлява: Апартамент № ** находящ се в гр. София,
район „Подуяне“, ж. к. „***********вх.*******с площ от 60,32 кв. м„ състоящ се
от една стая, дневна, кухня и сервизни помещения, заедно е прилежащите части -
избено помещение № 25 с площ от 2,47 кв. м. и 3,149 % ид. ч. от правото на
строеж върху мястото, при съседи на апартамента: от изток - апартамент № 89 от
вх. В, от запад апартамент № 115, от север - фасада и от юг - фасада и на
избеното помещение: от изток - коридор на вх. В, от запад - коридор, от
север-мазе № 26 и от юг - ПРУ между Д.Й.С., ЕГН **********, с адрес: *** и Г.Д.К. /с предишна фамилия С./, ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. „*******вх.*******an.
**при
следните квоти в съсобствеността: 22/100 ид. ч. за Д.Й.С., ЕГН ********** и
78/100 ид. ч. за Г.Д.К. /с
предишна фамилия С./, ЕГН **********.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ищеца Д.Й.С., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника по делото адвокат В.Т.Т.,
със съдебен адрес: *** с мотиви, изложени в жалбата. Твърди
се, че съдът е постановил едно недопустимо решение, тъй като е приел процент,
по-голям от заявения от ответницата, който е 60 %. Сочи се, че дори и да е
налице принос от страна на ответницата, то той е незначителен по отношение
цената на имота, тъй като реалните цени не отговарят на посочените в
нотариалните актове. Освен това, съдът е базирал своето решение на
свидетелските показания на бащата на ответницата, който очевидно е
заинтересован от изхода на спора и показанията му не следва да бъдат
кредитирани. Моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното като
неправилно при допуснати съществени процесуални нарушения и необосновано и
вместо него да постанови друго, с което да уважи предявения иск за делба при
равни квоти, респективно при квоти 40:60. Претендира присъждане на разноски за
двете инстанции, включително адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата Г.Д.К., ЕГН **********, с адрес: ***, ж. к. „*******вх.*******an.
**чрез пълномощника си по
делото адвокат К.В.К., със служ. адрес: ***, оспорва въззивната
жалба, с твърдението,че установените от
първоинстанционния съд квоти са правилни. Не претендира разноски за
въззивната инстанция.
Съдът констатира, че въззивната жалба е подадена в
срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
На основание чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в
обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
Процесното решение е валидно и допустимо, а по
същество правилно и законосъобразно.
От фактическа страна:
Предявен е иск за делба с правно основание чл.34
ЗС във фазата по допускане на делбата.
Ищецът Д.Й.С. твърди, че с
ответницата били съсобственици на следния недвижим имот -
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.601.195.1.**с адрес на поземления
имот: гр. София, район „Подуяне“, ж. к. „***********вх.*******an. **който самостоятелен обект се намира в сградата № 1, разположена в
поземлен имот с идентификатор 68134.601.195 с предназначение самостоятелен
обект жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, е посочена в документа площ
от 60,32 кв. м„ заедно с прилежащите части - избено помещение № 25 с площ от
2,47 кв. м. и 3,149 % ид. ч. от правото на строеж върху мястото, при съседи на обекта: на същия
етаж: имоти с идентификатори 68134.601.195.1.115 и 68134.601.195.1.89, под
обекта 68134.601.195.1.111, над обекта: няма. Процесният имот бил придобит в
режим на СИО, като след прекратяването на брака, същият станал обикновена
съсобственост при равни квоти от по 1/2 ид. ч. Сочи, че общото им дете било
навършило пълнолетие, поради което ответницата нямала основание да ползва
имота, а освен това следвало да му заплаща наем в размер на 150 лева Иска
допускане извършването на съдебна делба на процесния недвижим имот при
посочените квоти.
Ответницата
Г.Д.К. в срока по чл.131, ал.1 ГПК е подала отговор, в който заявява, че не възразява
срещу допускане извършването на съдебна делба на имота, но твърди, че притежава
60 % идеални части от имота, тъй като била предоставила по- голяма част от
парите за придобиването на имота, като с лични средства била заплатила изцяло
разноските по нотариалната сделка за придобиването на имота. Сочи, че имотът
бил придобит по силата на покупко-продажба на за сумата от 109 494,00 лева,
като цената била заплатена на продавача в брой, а тя била предоставила сумата
от 61 642,00 лева, получена след
продажба на същия ден на собствен недвижим имот, дарен й от нейните
родители. Счита, че квотите в съсобствеността са 60 % на 40 %, при което се
претендира различни квоти в съсобствеността, като делбата бъде допусната при
установените различни права в съсобствеността.
По делото е представено решение № III-88-111/22.10.2013 г., поставено по гр. д. №
26405/2012 г. по описа на CPC, III Г. О., 88-ми състав, с което
е прекратен с развод на основание
чл. 50 СК, сключеният на 22.09.1991 г. между Д.Й.С. и Г.Д. С. брак, за който е
съставен Акт за граждански брак № 1017/22.09.1991 г. на Столична община - район
„Триадица“, поради взаимно и непоколебимо съгласие. В решението е посочено, че
след развода Г.Д. С. ще носи предбрачното си фамилно име - К.. Депозиран е
нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 129, том LLXXVII, нот. дело № 25786/95 г. от 28.12.1995 г., от който се установява,
че Б.П.И.е продала на Г.Д. С. и Д.Й.С. следния недвижим имот: Апартамент № **находящ
се в гр. София, район „Подуяне“, ж. к. „***********вх.*******с площ от 60,32
кв. м., състоящ се от една стая, дневна, кухня и сервизни помещения, заедно с
прилежащите части - избено помещение № 25 с площ от 2,47 кв. м. и 3,149 % ид. ч. от правото на строеж върху мястото, при съседи на апартамента: от
изток - апартамент № 89 от вх. В, от запад апартамент № 115, от север - фасада
и от юг - фасада и на избеното помещение: от изток - коридор на вх. В, от запад
- коридор, от север - мазе № 26 и от юг - ПРУ. Посочено е, че страните са
уговорили покупна цена в размер на 109 494
лева, която сума е изплатена на продавача в брой. От Схема на самостоятелен
обект в сграда № 15-576576/14.08.2018г. се установява, че процесния недвижим
имот е с идентификатор 68134.601.195.1.**при съседи на обекта: на същия етаж:
имоти с идетификатори 68134.601.195.1.115 и 68134.601.195.1.89, под обекта
68134.601.195.1.111, над обекта: няма. Представен е нотариален акт за дарение на недвижим имот № 83, том ХХХХХХХХН,
нот. дело № 16127/91 г. от 18.XII.1991 г„ с който
се установява, че Т.А.Б. и съпругата му Г.С.К.-Б. даряват на Г.Д.К. следният
недвижим имот: Апартамент № *******, находящ се в жилищен комплекс „Христо
Смирненски“, гр. София, състоящ се от стая, кухня и сервизни помещения, със
застроена площ от 46,46 кв. м„ заедно с избено помещение № 7, с полезна площ от
2,60 кв. м., заедно с 0,624 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото
на строеж върху държавна земя, при съседи на апартамента: апартамент № 27,
апартамент № 29, стълбище, тревна площ, а за избеното помещение: мазе № 9,
стена, мазе С., мазе Х.. От нотариапен
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 12, том LLXXVII, нот. дело № 25668/95 г. от 28.12.1995
г. се установява, че Г.Д. С. е продала
на М.С.В.следния недвижи имот: Апартамент № *******, находящ се в жилищен
комплекс „Христо Смирненски“, гр. София, състоящ се от стая, кухня и сервизни
помещения, със застроена площ от 46,46 кв. м., заедно с избено помещение № 7, с
полезна площ от 2,60 кв. м., заедно с 0,624 % ид. ч. от общите части на
сградата и от правото на строеж върху държавна земя, при съседи на апартамента:
апартамент № 27, апартамент № 29, стълбище, тревна площ, а за избеното
помещение: мазе № 9, стена, мазе С., мазе Х.. Посочено е, че покупната цена е в
размер на 61 642 лева, която сума е
заплатена на продавача в брой.
От събраните по делото гласни доказателства на
свидетеля Б. се установява, че ответницата му е дъщеря, която в момента живее в
апартамент в Металург. През 1995 г. бившите съпрузи
закупили имота, като ответницата продала собствената си гарсониерата и купили
апартамента. Свидетелят дарил гарсониерата на дъщеря си, която я продала през 1995 г. и тогава страните купили
новия двустаен апартамент. Апартаментът в
„Левски-Г“ бил купен с пари от продажбата на гарсониерата, който били
около 60 000-70 000 лева. като платена цена била около 70 000 лева, но не била
цялата, а за останалата част дъщеря му
казала, че били теглили кредит. Свидетелят не бил присъствал на
прехвърлителната сделка, като знаел за тези обстоятелства от дъщеря си,
включително за теглените кредити за плащане на останалата част от цената.
От
правна страна:
Според нормата на чл.34
от ЗС всеки съсобственик може, въпреки противната уговорка, да иска делба на
общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или ако това е несъвместимо с
естеството и предназначението на вещта.
По делото е безспорно,
че процесният недвижими имот е придобит по време на брака въз основа на правна
сделка, покупко-продажба, която е била сключена по време, през което страните
са били в брак, поради което е била придобита в режим на СИО, а след
прекратяване на брака в режим на обикновена съсобственост-арг. чл.19, ал.1 СК/85 г./ отм., но действащ към момента на сключване на сделката/, респ. чл.21,
ал.1 СК, във вр. с пар.4 ПЗР СК и чл.28 СК, във вр. чл.30 СК.
С оглед направеното
възражение от ответницата за наличие на частична трансформация съгласно чл.21 СК/85 г ./ отм., но действащ към момента на твърдяната трансформация/,
въззивната инстанция приема следното:
Както е посочено в решение № 334 от
01.10.2012 г. по гр.д. № 1011/2011 г., ГК, І г.о. на ВКС, с приетото с решение № 818 от 21.11.1997 г. по
гр.д. № 664/1997 г., на ВКС І г.о., както и с приетото с решение № 335 от
09.01.2012 г. по гр.д. № 430/2011 г., ГК,ІІ г.о. на ВКС, постановено по реда на
чл.290 ГПК, според което, опровергаването на
презумпцията за съвместен принос на съпрузите за придобитото по възмезден начин
по време на брака имущество, когато приобретател по сделката е само единият от
съпрузите, установена с разпоредбата на чл.19, ал.3 СК от 1985 г. (отм.), става чрез предявяване на
възражение за трансформация с правно основание чл. 21, ал. 1 и /или ал. 2 от
същия СК(пълна или частична
трансформация), основано на твърдения, че влагането на лични средства следва да
изключи приложението на презумпцията, при което доказателствената тежест е за
този, който предявява възражението, който следва да установи пълно и пряко твърдението
си за факти, че е вложил извънсемейни-свои лични средства в придобиването на
конкретна вещ или вещно право; при успешно провеждане на пълно и пряко
доказване следва да се приеме, че презумпцията за съвместен принос е оборена и
не може да намери приложение в конкретната хипотеза (в спора), изключвайки
вещноправния ефект на придобивното основание изцяло или отчасти спрямо
неучаствалия по сделката съпруг.
В конкретния казус, от
събраните по делото писмени и гласни доказателства настоящата инстанция също
приема за установено при условията на пълно и главно доказване, че парите от продажбата на имота лично имущество на ответника, като продажбата
е обективирана в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 12, том LLXXVII, нот. дело № 25668/95 г. от 28.12.1995 г., са били заплатени по
покупко-продажбата обективирана в нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 129, том LLXXVII, нот. дело № 25786/95г. от
28.12.1995 г. Този извод се налага от обстоятелството, че и двете транслативни
сделки са сключени пред един и същи нотариус, в един и същи ден, а сделката с
продажбата на имота лично имущество на ответницата предхожда транслативната
сделка, с която е придобит процесния делбен имот (което се изяснява от номерата
на нотариалните актове и на нотариалните дела), като и при двете сделки е
отбелязано, че сумите са платени в брой. В тази насока са и показанията на
свидетеля Б., преценени по реда на
чл.172 ГПК, които само подкрепят извода на съда по отношение сключването на
разпоредителната сделка с дарения имот.
Както е посочил и районният съд, с оглед правилото на чл. 21, ал. 2 СК от
1985 (отм., действащ към момента на придобивната сделка), когато вещите,
правата върху вещи и паричните влогове са придобити отчасти с лично имущество
по предходната алинея, лично притежание на съпруга е съответна част от
придобитото, освен ако тази част е незначителна. Липсва законов критерий за преценка на „незначителността”, по смисъла на
СК, какъвто се съдържа в разпоредбите на чл. 206, ал. 1 ЗЗД относно продажбата
на вещи, чл. 335, ал. 2 ТЗ относно търговската продажба и др., поради което
същата се преценява с оглед на процентното съотношение на „трансформираната”
част спрямо целия имот, определено чрез аритметична пропорция между паричната
равностойност на преобразуваното лично имущество и общата цена на
новопридобития имот. В конкретния казус, при извършването на аритметична
пропорция между заплатените от ответницата суми и стойността на процесния имот
се получава съотношение от 0,56 процента, т.е. трансформацията на лично
имущество на ответницата касае 56 % от общата стойност на имота,
доколкото по делото е установено, че сумата от 61 642 лева към момент на
придобивната сделка, която е била лично имущество на ответницата е заплатена за
имота. Изводът е, че 56 % от покупната
цена на процесният имот е била заплатена със средства от личното имущество на
ответницата, поради което в случая не е налице незначителност, а е настъпила
частична трансформация, като 56 % ид. ч. в съсобствеността са станали
собственост на ответницата поради трансоформация. По отношение останалите 44 %
от покупната цена на имота - равняващи се на 47 852,00 лева, възизвната
интанция също приема, че е заплатена с общи средства.
Най-накрая, относно твърдението ввъ въззивната жалба за недопустимост на
съдебното решение поради свръхпетитум, то това твърдение е неоснователно. При
постановяване на решението си съдът не е обвързан с посочените от страните
квоти, а определя същите съобразно приложените по делото доказателства и
законовите норми. Доста често, дори в преобладаващите случаи, страните не сочат
верните квоти, което е и основание за обжалване на решението на съда, определил
квотите, съобразно посочените критерии. В конкретния казус, при определяне на квотите в съсобствеността,
безспорно е установено, че ответницата е придобила самостоятелно 56 % ид. ч. от общите части на процесния имот, а останалите 44 % ид. ч. са били
придобити общо - в бездялова СИО. След прекратяването на брака, идеалните части
в СИО се придобиват по равно от всеки от съпрузите, поради което всяка от
страните е придобила по 22 % ид. ч. в съсобственост, при което ответницата е станала
собственик на 78 % ид. ч. в съсобствеността на процесния имот, а ищеца е станал
собственик на 22 % ид. ч. от процесният имот. Ето защо, делбата следва да бъде
допусната при квоти в съсобствеността от 22/100 ид. ч. за ищеца и 78/100 ид. ч.
за ответника, така както е направил и районният съд.
Относно претенцията за присъждане на
разноски за въззивната инстанция, настоящата инстанция приема следното:
Както е посочено в определение № 131
от 10.06.2019 г. по гр.д. № 4247/2018 г., ГК , І ГО на ВКС, съгласно константната практика
на ВКС, обективирана в определение
№ 4 от 06.01.2011 г. по ч. гр. д. № 542/2010 г. на II г. о., определение № 252 от 11.07.2014 г. на ВКС по гр. д. №
2024/2014 г., I г. о. и др., разпоредбата на чл.355 ГПК има предвид разноските,
направени по повод признаване и ликвидиране на съществуващата съсобственост-за
назначаване на експертизи, за извършване на оглед и други. Когато не се
оспорват правата на съделителите или способа за извършване на делбата, всеки съделител понася сам
направените разноски за процесуално
представителство от адвокат. Когато е повдигнат спор относно съществуването на
съсобствеността, правата на съделителите или способа, по който следва да бъде
извършена делбата, както и по присъединените
искове в делбеното производство и при обжалване
на постановените от първоинстанционния
и въззивния съд
решения, приложение намира разпоредбата на чл.78 ГПК, в който смисъл са и указанията в т. 9 на Постановление
№ 7/1973 г. на Пленума на ВС. В случая по делото са били повдигнати спорни
въпроси, по който се е развило въззивно производство,
поради което и следва да бъдат присъдени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по правилото на чл.78, ал.3 ГПК.
С оглед изхода на делото, въззивникът би
следвало да заплати на въззиваемата страна направените от нея разноски за
настоящето производство за адвокатско възнаграждение, но такива не се
претендират от пълномощника, поради което не се следват.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 10.10.2019 г. по гр.д. № 62936/18 г. на СРС, ІІ ГО, 156 състав.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването
преписа на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.