РЕШЕНИЕ
№
гр.Червен бряг, 30.01.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Червенобрежки районен съд, в публичното заседание на двадесет и девети
януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОХАН ДЖЕНОВ
при
секретаря Елеонора Йотова,
като
разгледа докладваното от съдията Дженов Гр.д.№
21 по описа за 2020 година на Червенобрежки Районен съд на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл. 50 от Семейния кодекс във вр. с чл.330 от ГПК
Районен съд Червен бряг е сезиран с молба от В.Г.Б.,
с ЕГН ********** *** и М.Н.Б., с ЕГН ********** ***, в която твърдят, че са сключили
граждански брак на 28.07.1985 г. От брака си страните нямат ненавършили
пълнолетие деца. Направено е искане съдът при условията на чл.51, вр. с чл.50
от СК да постанови решение, с което да прекрати сключения между тях граждански
брак по взаимно съгласие, без да изследва мотивите им за това решение. Изразили
са становище по основните елементи на споразумението по чл.51 от СК, което
представят писмено пред съда. Молят съда да допусне развод по взаимно съгласие
и да одобри постигнатото споразумение. Заявяват, че волята им е твърда,
категорична и окончателна, не е взета в резултат на временно настроение, добре
обмислена е, като и двамата твърдят че осъзнават всички произтичащи от
прекратяването на брака последици.
С молбата
се представят следните писмени доказателства: приложени са в оригинал у-е за
сключен граждански брак; копия от акт за раждане, споразумение, декларации за
семейно и имуществено състояние на страните, статистически сведения за
съпрузите по образец и квитанция за внесена държавна такса по сметка на Районен
съд – гр. Червен бряг за образуване на гражданско дело.
Молителите– редовно призовани се явяват лично.
В о.с.з. поддържат молбата за прекратяване на брака и представеното с нея
споразумение по чл.51 от СК.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и по вътрешно убеждение прие за установено следното:
Безспорно
по делото е, а се установява и от приложеното удостоверение за сключен
граждански брак, че с акт за граждански брак № 4 от 28.07.1985 г. на ***страните
са сключили граждански брак на 28.07.1985 г.
Не се спори между страните, че брачните им отношения са
непоправимо разстроени. Молителите изразиха пред съда своето дълбоко и
непоколебимо желание брака помежду им да бъде прекратен – веднъж с подаването
на исковата молба на 06.01.2020 г., втори път с представеното споразумението по
чл.51 от СК и трети път с лично изразеното си в о.с.з. пред съда, желание.
Представеното споразумение по чл. 51 от СК урежда всички имуществени и лични
отношения помежду им. Същото не противоречи на закона и морала, поради което
следва да бъде утвърдено.
В хода на съдебното производство, след като
изслуша съпрузите съдът прие, че това основание е налице, съгласието им за
развод е както сериозно, така и непоколебимо и не страда от пороци на волята -
заплашване, принуда, грешка, измама, насилие, крайна нужда.
Доводи:
Пред съда със представеното споразумение съпрузите
декларираха взаимно, сериозно и непоколебимо съгласие за развод. Съдът се увери
в сериозността на това съгласие от декларирането му два пъти пред съда – и при
подаване на молбата за развод и в съдебно заседание, когато съпрузите се явиха
и решително пред съда потвърдиха своето решение. Съгласието им за развод,
демонстрирано пред съда двукратно не е обусловено от модалитети, видно от
тяхното изявление пред съда. Същото има задължително изискуемата писмена форма
– с писмена молба, подписана от двамата съпрузи.
Тази сериозност съдът установи и от наличието на
споразумение относно последиците от развода. Съдът непосредствено възприе, че
съпрузите са обсъждали и са съгласували помежду си клаузите на споразумението.
Налице е и необходимата допълнителна предпоставка
за допускане на развод по чл. 50 от СК –
споразумение по чл. 51 от СК. При проверка на неговата законосъобразност и
целесъобразност съдът прие за установено, че същото е пълно – съдържа всички
клаузи, относно всички задължителни въпроси, посочени в чл. 51 ал. 1 от СК; не
противоречи на закона и морала; интересите на децата са изцяло защитени. Същото
урежда основните последици от развода. Не се установи в хода на съдебното
дирене при поддържане на споразумението пред съда, че някой от двамата съпрузи
декларира съгласие по споразумението по чл.51 ал.1 от СК при порок на волята –
заплашване, принуда, грешка, измама, насилие, крайна нужда.
При горните
доводи съдът прие, че молбата за развод по чл.50 от СК на съпрузите, молители в
настоящото производство следва да бъде уважена и бъде допуснат развод помежду
им, като бъде утвърдено и постигнатото между тях споразумение по чл. 51, ал. 1
от СК.
По
разноските:
При този
изход на делото съпрузите дължат държавна такса върху развода в размер на 40
лв. Видно от вносната бележка за заплащане към бюджета, тя е внесена в цялост
от молителката М.Н.Б..
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА с развод на основание чл.50 от СК сключеният на 28.07.1985г. с акт № ***между
В.Г.Б., с ЕГН **********
*** и М.Н.Б., с ЕГН ********** ***, поради дълбокото му и непоправимо
разстройство, без съдът да се произнася относно вината за разстройството на
брака.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между съпрузите споразумение по чл.
51 от СК, по силата на което:
1. Страните по настоящето споразумение не дължат
издръжка на родените от брака деца, които са
навършили пълнолетие- С.В.Б., с ЕГН **********.
2. След прекратяване на брака съпругата ще
продължи да носи брачното си фамилно име – Б..
3. Страните по настоящето споразумение на
притежават недвижими имоти в режим на семейна имуществена общност.
4. Придобитите през време на брака движими вещи страните са поделили извънсъдебно преди
подаване на молбата в съда.
5. Страните не притежават парични влогове,
представляващи семейна имуществена общност.
6. Страните не притежават МПС, представляващи
семейна имуществена общност.
7. Страните по настоящето споразумение не притежават
акции от акционерни дружества, облигации, компенсаторни бонове и други ценни
книги, представляващи семейна имуществена общност.
8. Страните през време на брака в качеството си на
физически лица нямат дължими и неизплатени лични задължения и такива
произтичащи от общите им семейни нужди по чл. 17 от СК, в т.ч. от заеми; не са
издавали записи на заповед и не са ставали поръчители на трети лица, в т.ч.
нямат неизплатени задължения за социални, здравни осигуровки, данъци, такси
и други държавни и общински вземания;
нямат задължения произтичащи от договори, административни актове, съдебни и
арбитражни решения, съдебни и извънсъдебни спогодби.
9. Страните по настоящето споразумение не си
дължат издръжка един на друг.
С настоящото споразумение страните уреждат
окончателно своите лични и имуществени отношения във връзка с развода им, движимо
и недвижимо имущество, съгласно изискванията на чл. 51 от СК и декларират, че
нямат други имуществени претенции един към друг.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: