№ 522
гр. Русе, 03.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20244520106080 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази: Предявен е иск с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал.1 и чл. 86 ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „Електроразпределение Север“ АД
против С. Н. С., в която се твърди, че ответникът е титуляр на партида и
клиент на ищцовото дружество. В качеството си на такъв той завел
отрицателен установителен иск за недължимост на сумата 11 269,46лв., която
му била начислена след корекционна процедура по фактура от 31.03.2020г.
Съдебното производство се развило на три инстанции, като окончателно, с
решение по в.гр.д. №***/2022г. на ОС – Русе, съдът приел, че С. Н. С. дължи
на „Електроразпределение север” АД сумата от 9380,62лв. След влизане в
сила на това съдебно решение, ищцовото дружеството издало нова фактура от
28.06.2024г. на стойност 9380,62 лв., която сума претендирало за начислена и
потребена електроенергия по корекционна процедура. За това свое вземане,
както и за обезщетение за забава, ищцовото дружество депозирало заявление
по реда на чл. 410 ГПК и срещу ответника била издадена Заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № *** от 2024 г. на РС – Русе.
С оглед постъпило възражение от ответника и дадени от съда указания
за предявяване на иск за установяване на вземането по издадената заповед за
изпълнение, се моли да бъде постановено съдебно решение, с което да се
1
признае за установено спрямо ответника, че дължи на ищцовото дружество
сумата от 9441,00лв., представляваща неизплатени задължения за обект на
потребление с абонатен № ***, включваща главница в размер на 9380,62 лв. и
законна лихва 60,38лв., за които суми има издадена заповед за изпълнение.
Претендират се и направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът изразява становище за допустимост,
но за неоснователност на исковата претенция. Оспорва, че са налице
предпоставки за издаване на процесната фактура на основание влязлото в сила
съдебно решение по предявения от него отрицателен установителен иск, тъй
като същото не установявало задължение, каквото се претендирало в
настоящото производство. На следващо място ответникът оспорва да е налице
доставена и потребена в обекта на потребление с аб. №*** електрическа
енергия на стойността по издадената фактура от 28.06.2024г. Също така
ответникът прави и възражение за погасяване по давност на цялата главница
по процесната фактура, както и на претендираната с нея мораторна лихва.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори, а и се установява от представените писмени
доказателства, че ответникът е потребител на електрическа енергия (клиент на
ответното дружество) за имот в гр. Русе, ***, с клиентски № ********** и аб.
№***.
На 13.02.2020г. е извършена проверка от служители на
"Електроразпределение Север" АД на СТИ (електромера), измерващ
електрическата енергия за имота на С. Н. С. с фабр. №***, за която е съставен
констативен протокол №5700436. СТИ е демонтирано (подменено с друго) и
предадено в БИМ, регионален отдел – Русе, където му е извършена
метрологична експертиза, резултатите от която са отразени в констативен
протокол №***/24.03.2020г. При софтуерно четене е установена външна
намеса в тарифната схема на електромера и наличие на преминала енергия на
тарифа 1.8.3 – 038844,950 кWh и на 1.8.4 -023815,076 кWh, които не са
визуализирани на дисплея на уреда. При изпитателните измервания е
установено, че електромерът съответства на метрологичните характеристики
и отговаря на изискванията за точност при измерването на електрическа
енергия, но не съответства на техническите характеристики. Въз основа на
2
констативния протокол от метрологичната експертиза, за клиентския номер на
С. Н. С. е изготвено становище от "Електроразпределение Север" АД за
начисляване на осн. чл. 55 ПИКЕЕ на допълнително общо количество ел.
енергия в размер на 62659 кWh за периода 15.05.2016г. – 13.02.2020г. За това
количество електроенергия "Електроразпределение Север" АД е издало
фактура №*** от 31.03.2020г. на обща стойност 11 269,46лв., която е
претендирана за плащане от клиента чрез изпращането и с писмо.
̀
С. Н. С. е оспорил това претендирано от него задължение и е предявил
отрицателен установителен иск за недължимостта му, по който е образувано
гр.д.№***/2020г. по описа на РС – Русе. С решението си
първоинстанционният съд е уважил изцяло предявения отрицателен
установителен иск. С влязло в сила решение по в.гр.д.№ ***/2022г. по описа
на ОС – Русе, първоинстанционното решение е отменено частично и искът е
отхвърлен за сумата от 9380,65лв., претендирана по издадената фактура въз
основа на корекционната процедура и за периода 17.04.2017г. до 13.02.2020г. и
потвърдено за сумата от 1888,81лв., дължими за периода 15.05.2016г. до
16.04.2017г., като погасено по давност.
След влизане в сила на горепосоченото съдебно решение, ищцовото
дружество е издало на ответника нова фактура – с №*** от 28.06.2024г., в
която за периода 17.04.2017г. до 13.02.2020г. е начислило потребена
електроенергия за обекта на ответника в гр. Русе на *** на стойност
9380,62лв. Главницата по тази фактура и мораторната лихва върху нея за
периода от падежа и до 29.07.2024г. в размер на 60,38лв., ищцовото дружество
̀
е претендирало от ответника чрез депозирано заявление по чл. 410 ГПК, по
което е образувано ч.гр.д.№***/2024г. по описа на РС – Русе. В т. 14 от
заявлението, дружеството като заявител в заповедното производство е
уточнило, че претендираната по фактурата сума е съобразена с приетото от
съда по в.гр.д.№***/2022г. на ОС – Русе като дължимо от С. Н. С..
Заявлението е уважено и за претендираната главница, мораторна лихва и
разноски в общ размер на 238,82лв. в полза на ищцовото дружество и срещу
ответника е издадена заповед за изпълнение. Срещу последната ответникът е
депозирал възражение.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Искът за установяване на вземането на ищцовото дружество по
3
издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в
срока по чл. 415 ГПК, поради което се явява процесуално допустим.
Решението по в.гр.д.№***/2022г. на ОС – Русе е формирало сила на
пресъдено нещо (СПН) само в уважителната част на иска. В останалата част, с
която е отхвърлен отрицателния установителен иск, решението не установява
със задължителна сила дължимостта на претендираната в настоящото
производство сума. Поради това основателно е възражението на ответника, че
съдебното решение не би могло да бъде основание за издаване на процесната
фактура (от 28.06.2024г.). Основание обаче на претендираното вземане в
настоящото производство е дължима цена за доставена и потребена
електрическа енергия за определен период от време. Това е отбелязано и в
самата фактура, като никъде в нея не е посочено, че касае признато по съдебно
решение вземане. Също така както в исковата молба, така и в заявлението по
чл. 410 ГПК ищецът е уточнил, че това вземане съвпада с това по влязлото в
сила съдебно решение. Поради това, следва да се приеме, че исковата
претенция е достатъчно уточнена по основание и размер и произтича от
дължима цена на реално доставена и потребена електрическа енергия, която е
определена по реда на специалните правила установени от ДКЕВР – ПИКЕЕ.
Мотивите на съда по в.гр.д.№***/2022г. на ОС – Русе не са
задължителни за съда разглеждащ настоящото производство. В предходното
производство между страните предметът на доказване е включвал този в
настоящото производство. В последното ищецът следва да докаже
претенцията си на посоченото основание (корекционна процедура) и по
размер. В предходното производство, също настоящия ищец, но тогава като
ответник е следвало да докаже вземането си по корекционната процедура, тъй
като ответникът по отрицателен установителен иск трябва да изчерпи във
висящия процес всички основания на претендираното от него право, защото с
предявения иск ищецът изобщо отрича това право. Поради това относно
второто възражение на ответника в настоящия процес, че оспорва да му е
доставена и съответно да е потребена претендираната за заплащане
електроенергия, са относими едни и същи доказателства с тези по гр.д.
№***/2020г. и съдържащи се в него. Настоящият съдебен състав е разгледал и
предходното първоинстанционно производство между страните и е направил
правни изводи, които не са споделени от въззивната и касационната
инстанция. Съобразявайки обаче настъпилата промяна в съдебната практика
4
по идентични казуси за дължимостта на суми по корекционни процедури по
реда на ПИКЕЕ и трайно установена понастоящем, съдът приема, че в
настоящото производство следва да възприеме правните изводи в
постановеното съдебно решение по в.гр.д.№***/2022г. на ОС – Русе, които са
и в съответствие с дадените от касационната инстанция указания. С оглед на
това, следва да се приеме и в настоящото производство, че в случая
претендираната за заплащане фактура е издадена за реално потребена
електроенергия, но неотчетена поради нерегламентирана софтуерна намеса
върху СТИ за обекта на ответника и поради това той дължи нейното
заплащане и за периода за който е прието в производството по отрицателния
установителен иск, че вземането не е погасено по давност към него момент.
Въпреки, че съдебното решение не е основание за издаване на новата фактура,
то тя е изцяло съобразена с правните изводи на съда за размера и периода на
процесното вземане.
Вземането на ищеца в настоящото производство е за доставена
електроенергия за периода 17.04.2017г. до 13.02.2020г. Производството по
гр.д.№***/2020г. по описа на РС – Русе е образувано на 16.04.2020г. и е
приключило на 21.11.2023г., когато е постановено определение на ВКС по
гр.д.№***/2023г. на ІІІ ГО, с което не е допуснато касационно обжалване на
решението по в.гр.д.№***/2022г. на ОС – Русе. Съгласно чл. 115 б. „ж“ ЗЗД,
давност не тече докато трае съдебният процес относно вземането.
Следователно за периода 17.04.2020г. до 21.11.2023г. е спряла да тече давност
за процесното вземане и е продължила да тече до образуване на заповедното
производство по ч.гр.д.№***/2024г. по описа на РС – Русе на 29.07.2024г.
Естеството на отрицателния установителен иск, липсата на формирана по него
СПН относно съществуването на процесното вземане не дава основание за
него да се прилага общата петгодишна давност от влизане в сила на съдебното
решение или пък, до прилагане на правилата за прекъсване на давността и
съответно започването да тече нов давностен срок за процесното вземане.
Следователно и до колкото ответникът е направил и възражение за изтекла
давност, съдът следва да определи каква част от вземането по новоиздадената
фактура е погасено по давност с изтичането на тригодишния давностен срок за
периодични вземания каквото се явява процесното (по въпроса е налице
висящо тълкувателно дело №1/2025г. на ОСГК на ВКС, по което няма
постановено решение). Между приключването на предходното производство и
5
образуването на настоящото са изминали 8 месеца и 6 дни, за които по
давност се е погасило вземането на ищеца за периода от 17.04.2017г. до
23.12.2017г. Видно от съдържанието на процесната фактура, където вземането
е разбито по подпериоди, изцяло е погасено вземането за първия подпериод от
17.04.2017г. до 30.06.2017г. в размер на 567,57лв. без ДДС и частично за
втория подпериод от 01.07.2017г. до 30.06.2018г. на обща стойност 2 762,01лв.
без ДДС. От този втори период от 365 дни погасено по давност е вземането от
01.07.2017г. до 23.12.2017г. или за 176дни, на които пропорционално се пада
сума в размер на 1331,82лв. без ДДС. Или общо погасената по давност сума е
1 899,38лв. без ДДС и 2 279,26лв. с ДДС.
По изложените съображения предявеният установителен иск следва да
бъде уважен за сумата от 7 101,36лв. за периода от 24.12.2017г. до 13.02.2020г.
и отхвърлен за разликата от 2279,26лв. за периода 17.04.2017г. до 23.12.2017г.,
като погасен по давност.
Дължимата мораторна лихва върху сумата от 7 101,36лв. от падежа на
процесната фактура – 13.07.2024г. до 29.07.2024г. е 45,71лв. до който размер
следва да бъде уважен иска по чл. 86 ЗЗД и отхвърлен до пълния предявен
размер от 60,38лв.
При този изход на спора в полза на ищеца следва да се присъдят
разноски пропорционално на уважената част от исковете, или от общо
336,11лв. (236,41лв. държавна такса и 100лв. юрисконсултско
възнаграждение), следва да бъдат заплатени от ответника 254,36лв. За
заповедното производство в полза на ищеца следва да бъдат заплатени от
общо направените разноски в размер на 238,82лв. сумата от 179,63лв.
На процесуалния представител на ответника на основание 38, ал.2 ЗА
вр. чл. 78, ал.3 ГПК, следва да се присъдят разноски пропорционално на
отхвърлената част от исковата претенция или от претендираните по списъка
по чл. 80 ГПК общо 1250лв. следва да се присъдят 303,72лв.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. Н. С. с ЕГН********** с
адрес гр. Русе, *** дължи на „Електроразпределение Север” АД с
ЕИК104518621, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „В.
6
Варненчик” №258, представлявано от Атанас Андреев Колев, Христо Петров
Христов и Йордан Петков Шарков сумите от 7 101,36лв. дължима главница по
фактура от 28.06.2024г., за периода 24.12.2017г. до 13.02.2020г, 45,71лв.
обезщетение за забава за периода 13.07.2024г. до 29.07.2024г, ведно със
законната лихва върху главницата считано от 30.07.2024г. до окончателното
и заплащане, за които суми е издадена Заповед №***/31.07.2024г. по ч.гр.д.
̀
№***/2024г. по описа на РС – Русе.
ОТХВЪРЛЯ предявения установителен иск от
„Електроразпределение Север” АД с ЕИК104518621 срещу С. Н. С. с
ЕГН********** за главница над 7101,36лв. до пълния предявен размер от
9380,62лв. и за периода 17.04.2017г. до 23.12.2017г. и за обезщетение за забава
над 45,71лв. до пълния предявен размер от 60,38лв. за периода 13.07.2024г. до
29.07.2024г. и за които суми е издадена Заповед №***/31.07.2024г. по ч.гр.д.
№***/2024г. по описа на РС – Русе, като погасени по давност.
ОСЪЖДА С. Н. С. с ЕГН********** с адрес гр. Русе, *** да заплати
на „„Електроразпределение Север” АД с ЕИК104518621, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, бул. „В. Варненчик” №258 сумата от 254,36лв.
разноски за настоящото производство и сумата от 179,63лв. разноски за
заповедното производство по ч.гр.д.№***/2024г. по описа на РС – Русе.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Север” АД с ЕИК104518621, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „В. Варненчик” №258,
представлявано от Атанас Андреев Колев, Христо Петров Христов и Йордан
Петков Шарков, да заплати на основание чл. 38, ал.2 ЗА на „Еднолично
адвокатско дружество В. В.“, БУЛСТАТ : *********, представлявано от адв.
В. М. В. адвокатско възнаграждение в размер на 303,72лв. за настоящото
производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7