РЕШЕНИЕ

№31

гр. Перник 11. 07. 2 018 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на двадесет и втори юни през две хиляди и осемнадесета година , в състав:

Председател: Милена Даскалова

При секретаря Емилия Павлова след като разгледа докладваното от съдията т. д. № 3 по описа за 2 018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по молба с правно основание чл. 625, чл. 607а и чл. 608, ал. 1 ТЗ.

По изложени в молбата обстоятелства “МЕТАКОМ КО” ООД, гр. София е поискало да се открие производство по несъстоятелност по отношение на „БРИСТ ХМ„ АД, гр. Брезник.

Ответното дружество не е изразило становище по молбата.

Пернишкият окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда на чл. 235 от ГПК приема за установено и доказано от правна и фактическа страна следното:

“МЕТАКОМ КО” ООД, гр. София твърди, че е кредитор на ответника по силата на сключен между тях договор за продажба, по който ответникът е неизправна страна, тъй като не е изпълнил задължението си да заплати продажната цена.

Като доказателства по делото са представени четири броя фактури, а именно *** за сумата от 3 657,06 лв., № *** за сумата от972,01 лв., № ***- за сумата от 3427,18 лв. и *** за сумата от 3 345,62 лв., като описаните фактури са издадени за доставена ламарина.

Приложени са и стокови разписки, видно от които ответното дружество е получило ламарина от ищеца, по дати и за суми, както следва: на 31 03.2017г. – за 3 525,06 лв.; на 25.04.2017г.- за 972,01 лв.; на 04.05.2017г. – за 3 427,18 лв. и на 11.05.2017г.- за 3 345,62 лв.

От заключението на приетата съдебно- икономическа експертиза, се установява, че фактурите са включени в дневниците за покупки на ответника, съответно в справка– декларация по ДДС в съответния данъчен период и дружеството е ползвало данъчен кредит. По фактурите няма извършени плащания.

Договорът за търговска продажба е неформален, което следва от разпоредбата на чл. 293, ал.1 ТЗ. Независимо от липсата на нарочен писмен договор между страните, то от всички представени доказателства, преценени в тяхната съвкупност, се установява, че ищецът е доставил, предал и фактурирал на ответника твърдените количества ламарина. Фактът на получаването й се установява от приложените стокови разписки, както и от представените фактури, които са осчетоводени от ответника. Действително фактурите не са подписани от ответната страна, но същите са включени в дневниците за покупките, водени от ответника, поради което и съдът приема, че именно това е стойността на доставената ламарина. Дневниците за покупките се водят на основание чл. 124 ЗДДС и по силата на тази разпоредба такъв дневник се води от регистрираните лица по този закон. Съгласно ал.4 на чл.124 от ЗДДС регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него данъчни документи в дневника за покупки, а фактурата е данъчен документ по смисъла на чл.112, ал.1, т.1 ЗДДС. Т.е. след като ответната страна е вписала в дневника за покупките процесните  фактури, то следва, че същата се е съгласила с описаното в тях, а именно, че са доставени стоки като вид, количество и стойност, както са описани във фактурата.

Във връзка с изложеното, съдът приема, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, основано на договор за търговска продажба, по което продавачът е изпълнил задължението си да достави и предаде стоката, а в тежест на купувача е възникнало задължението да заплати нейната цена. Доказателства, че ответната страна е изпълнила задължението си за плащане на цената, не са ангажирани.

За да се открие производство по несъстоятелност е необходимо да са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 608, ал.1 ТЗ, а именно ответникът по молбата да е търговец, наличие на изискуемо задължение на длъжника по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност или задължение по частно държавно вземане; да е налице неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл. 608, ал.1 от ТЗ и затрудненията на длъжника да не са временни по арг. чл. 631 от ТЗ.

Съдът намира, че са установени първите две предпоставки, предвидени в чл. 608, ал.1 ТЗ, тъй като на първо място ответникът е търговец по смисъла на ТЗ. На следващо място двете страни по договора са търговци и сделката е сключена с оглед на дейността им и следователно се касае до търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 1 ТЗ, като ответникът  не е изпълнил задължението си по нея, а именно да заплати в срок дължимото се възнаграждение.

Относно наличието на неплатежоспособност:

Неплатежоспособността съставлява обективно икономическо състояние на търговеца, изразяващо се в неговата  невъзможност да изпълни свое изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, или изискуемо публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или изискуемо задължение по частно държавно вземане. За да се открие производство по несъстоятелност, то следва да се установи, че това състояние е обективно, т.е. такова, което е извън волята на задълженото лице и е различна от съзнателното му фактическо бездействие да изпълни свое конкретно задължение, а наред с това, предвид разпоредбата на чл. 631 ТЗ, подлежи на установяване и обстоятелството, че тази невъзможност представлява трайно състояние за търговеца - чл. 631 ТЗ.

При произнасянето си относно наличието на неплатежоспособност, съдът следва да вземе предвид и уредената в чл. 608, ал. 3 ТЗ презумпция. Съобразно тази разпоредба един търговец е неплатежоспособен тогава, когато е спрял плащанията. Под спиране на плащанията трябва да се разбира не спиране на изпълнението от длъжника на всички негови парични задължения, а само на тези негови задължения, които са от категорията на изчерпателно изброените такива в чл. 608, ал. 1 ТЗ. Видно от заключението на вещото лице в случая е налице неизпълнение на изискуеми задължения освен към ищеца и към други кредитори, като някои от тези задължения са възникнали още през 2016г. Следователно в случая е налице спиране на плащанията по смисъла на чл. 608, ал. 3 ТЗ, което продължава и до настоящия момент и е приложима презумпцията на чл. 608, ал. 3 ТЗ. Обстоятелството, че от заключението на вещото лице се установява извършване на плащания и през 2018г., вкл. и погасяване на задължения по заеми, не е основание да се приеме обратното, защото според чл. 608, ал.3, изр.2-ро ТЗ спиране на плащанията е налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично вземания на определени кредитори.

За установяване финансовото състояние на ответното дружество и оттам за преценка налице ли са затруднения за погасяване на краткосрочните му задължения, дали тези затрудненияса временни ли или имат траен характер, както и дали длъжникът разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите, по делото е приета съдебно икономическа експертиза.

От заключението на изслушаната съдебно-икономическа експертиза с вещо лице А., се установява, че за периода 2015г. – 31.03.2018г. дълготрайните активи на длъжника намаляват от 405 000 лв. до 348 000 лв., като към 31.03.2018г. същите съставляват 100 % от активите на търговеца. Текущите активи от 763 000 лв. през 2015 г. намаляват до 195 000 лв. към 31.12.2017г. и нула лева към 31.03.2018г.  При анализа на пасивите вещото лице е посочило, че собственият капитал е 9,76 % от дела на пасивите към през 2015г., а към 31.03.2018г.  намалява до минус 947 000 лв. или до – 272% от дела на пасивите, което е резултат от отчитаната загуба през 2017г. и първото тримесечие на 2018г. Текущите пасиви от 1 054 000 лв. през 2015г. са се увеличили на 1 295 000 лв. към 31.03.2018г. Към последната дата размерът на краткосрочните пасиви е по- голям от размера на всички активи, като към посочената дата няма краткотрайни активи.

Коефициентът на обща ликвидност на ответника при препоръчителен такъв от единица, за да може да се приеме, че същият е в състояние да посрещне краткосрочните си задължения, е както следва: за 2015г.- 10,5972; 2016г.- 7,6972, 2017г.- 0,8590 и за 2 018г.-0, от което и следва, че през 2017г. и изследвания период от 2018г ответното дружество не е могло да погасява краткосрочните си задължения с наличните краткотрайни активи.

Коефициентът за бърза ликвидност е както следва: за 2015г.- 0,6250, за 2016- 0,81655, за 2017г. – 0,2247 и за 2018г.- 0.

Коефициентите за незабавна и за абсолютна ликвидност, са както следва: за 2015г.- 0,417, за 2016- 0,459, за 2017г. – 0,0044 и за 2018г.- 0.

Т.е. и коефициентите за бърза ликвидност и незабавна ликвидност са под считаните за нормални стойности, а именно 1 за бързата ликвидност и 0,5 за незабавната ликвидност. Коефициентите за бърза, незабавна и за абсолютна ликвидност се изчисляват като при тях спрямо размера на краткосрочните задължения се съотнасят само част от краткотрайните активи и съответно от тях може да се направи извод за това дали с част от активите могат да се погасят краткосрочните задължения, като при тези три коефициента не се включват материалните запаси. Така например коефициентът за абсолютна ликвидност представлява съотношението само между наличните парични средства спрямо краткосрочните задължения. Т.е. водещ показател за установяване състоянието на неплатежоспособност е коефициентът за обща ликвидност, отразяващ съотношението на всички краткотрайни активи към краткосрочните задължения.

Вещото лице е посочило и какви са показателите за финансова автономност на ответника. Тези показатели характеризират степента на финансова независимост от кредиторите и включат коефициента на финансова автономност и коефициента на задлъжнялост.

Коефициентите на финансова автономност са, както следва: за 2015г.- 0,1082, за 2016- 0,1030, за 2017г. – минус 0,5558 и за 2018г.- минус 0,7313. . Същите показват, че задълженията на дружеството не са достатъчно обезпечени с имуществото му и същото не е било в състояние да осигури нормално разплащане с кредиторите, като е налице намаляване на тази възможност.

Коефициентите за задлъжнялост са следните: за 2015г.- 9,2456, за 2016- 9,7094, за 2017г. – минус 1,7992 и за 2018г.- минус 1 3675. Отрицателните стойности на този коефициент сочат на висок финансов риск за кредиторите.

Коефициентът на рентабилност на приходите са отрицателни величини за 2017г. и 2018г., предвид отчетената загуба за тези години, а за предходния период същите са  ниски.

Вещото лице е посочило, че от 01.01.2018г. ответникът не осъществява дейност, няма отчетени приходи от търговска дейност и трудовите договори с работниците и служителите са прекратени.

Въз основа на приетото заключение на вещото лице, се налага извод, че за изследвания период е налице тенденция за влошаване финансовото състояние на дружеството и невъзможност да обслужва задълженията си, която тенденция е трайна.

Предвид всичко изложено съдът намира, че е установена трайна неспособност на ответника да изпълни своите краткосрочни задължения, от което следва, че търговецът е неплатежоспособен по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ и чл. 631 ТЗ и по отношение на това юридическо лице следва да се открие производство по несъстоятелност на посоченото основание.

По отношение началната дата на неплатежоспособността.

По аргумент от 608,ал.1 от ТЗ, в която разпоредба е дадено определението за неплатежоспособност, начална датата на неплатежоспособността е датата, на която длъжникът не е в състояние да изпълни  изискуемо парично задължение. Тя следва да се определи не съобразно конкретно извършено или неизвършено плащане по вземане на конкретен кредитор, а при съобразяване общото икономическо състояние на длъжника и момента на спиране на обслужване на задълженията му.

Падежът на задължението към молителя по първата фактура е настъпил 31.05.2017г., а по последната на 11.07.2017г., като, както вече се посочи, плащания не са извършвани.  От заключението на съдебно- икономическата  експертиза обаче се  установява, че икономическите показатели към 31.12.2016г. не са предпоставяли пълна невъзможност за изплащане на задълженията му към неговите кредитори. Ето защо съдът намира, че за начална дата на неплатежоспособността следва да бъде определена 31.12.2017г., тъй като към тази дата е доказана по несъмнен начин невъзможността на длъжника да погасява краткосрочните си задължения.

Видно от заключението на вещото лице ответникът не разполага с налични парични средства, които биха могли да послужат за покриване на първоначалните разноски по несъстоятелността. Както се посочи към 31.03.2018г. ответното дружество не само не разполага с парични средства, а и изобщо няма краткотрайни активи. С оглед на това на основание чл. 629б ТЗ съдът е определил сумата от 6 000 лева, която е необходима за покриване на началните разноски в производство по несъстоятелност. В срок, доказателства за внасяне на определената сума, не са представени.

Предвид горното, съдът намира, че следва да постанови решение със съдържанието, определено в чл. 632, ал. 1 ТЗ, с което освен да обяви длъжникът в неплатежоспособност, да определи началната й дата и да открие производство по несъстоятелност по отношение на него, той трябва също така и да постанови прекратяване на дейността на предприятието на длъжника, да го обяви в несъстоятелност и да спре производството по делото.

В полза на молителя следва да се присъди сумата от 550 лв., представляващи направени по делото разноски.

Във връзка с изложеното и на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ, съдът

 

РЕШИ:

 

ОБЯВЯВА неплатежоспособността на “БРИСТ ХМ” АД, гр. Брезник, улица „Ангел Коцелянов”, № 1, ЕИК *********, с начална дата 31.12.2017г.

ОТКРИВА производство по несъстоятелност на „БРИСТ ХМ” АД, гр. Брезник, улица „Ангел Коцелянов”, № 1, ЕИК *********.

ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „БРИСТ ХМ” АД, гр. Брезник, улица „Ангел Коцелянов”, № 1, ЕИК *********.

НАЛАГА обща възбрана и запор върху имуществото на „БРИСТ ХМ” АД, гр. Брезник, улица „Ангел Коцелянов”, № 1, ЕИК *********.

ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на длъжника „БРИСТ ХМ” АД, гр. Брезник, улица „Ангел Коцелянов”, № 1, ЕИК *********.

СПИРА производството по несъстоятелност на "„БРИСТ ХМ” АД, гр. Брезник, улица „Ангел Коцелянов”, № 1, ЕИК *********.

УКАЗВА на основание чл. 632, ал.2 ТЗ на кредиторите и на длъжника, че спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок една година от вписването на решението за откриване на производство по несъстоятелност, ако се удостовери, че е налице достатъчно имущество или ако се депозира по сметка на ПОС необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл. 629б ТЗ в размер на 6 000 лева (шест хиляди лева), а ако  в едногодишен срок от вписването на решението за откриване на производство по несъстоятелност в ТР, не бъде поискано възобновяване на производството по несъстоятелност, съдът ще прекрати същото и ще постанови заличаване на длъжника от търговския регистър.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 621 ТЗ „БРИСТ ХМ” АД, гр. Брезник, улица „Ангел Коцелянов”, № 1, ЕИК ********* да заплати на „МЕТАКОМ КО” ООД, гр. София, ул. „Суходолска”, № 42, ЕИК ********* сумата от 550 лв., представляваща направени разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 7-дневен срок от вписването му в Търговския регистър при Агенция по вписванията.

Препис от решението да се изпрати на Агенция по вписванията за извършване на вписването му на основание чл. 622 ТЗ.

Решението да бъде вписано във водената по реда на чл. 634в, ал. 1 ТЗ книга.

 

 

 

СЪДИЯ: