Решение по дело №3714/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2737
Дата: 12 април 2019 г. (в сила от 5 май 2021 г.)
Съдия: Евгени Димитров Георгиев
Дело: 20181100103714
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 март 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 12.04.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на двадесет и пети януари, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                         

Съдия: Евгени Георгиев

 

при секретаря Йоана Петрова разгледа докладваното от  съдия Георгиев гр. д. № 3 714 по описа за 2018 г. и

 

Р Е Ш И:

[1] ОСЪЖДА  З. „ Л.И.” АД да заплати следните суми:

1. на С.К.И. 200 000,00 лева на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ,  връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховане (КЗ) обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния син К.Е., настъпила вследствие на пътно-транспортно произшествие (ПТП) от 13.10.2017 г., плюс законната лихва от 07.03.2018 г. до окончателното изплащане;

2. на адвокатско дружество „Г.и партньори“ – 6 672,00 лева адвокатско възнаграждение с ДДС на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и чл. 38, ал. 2 от ЗАдв;

3. на СГС – 8 000,00 лева държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК държавна такса. С.И. е със съдебен адрес –  адвокат С.С.,*** А, офис 2А. З. „Л.И.” АД е с адрес ***.

 

[2] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.

 

[3] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 4 000,00 лева държавна такса по сметка на САС, а, ако обжалва частично решението, той следва да внесе 2% държавна такса върху обжалваната сума и представи вносен документ. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

 

Производството е исково, пред първа инстанция.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1. На ищеца

         

[4] В искова молба от 19.03.2018 г. С.И. заявява, че вследствие на ПТП от 13.10.2017 г., предизвикано от А.И., е починал нейният син К.Е.. Гражданската отговорност на А.И.е била застрахована при ответника З. „Л.И.” АД (Л.И.). От смъртта на К.Е. ищцата е претърпяла болки и страдания, които тя оценява на 200 000,00 лева.

 

[5] Л.И. не е изплатил на ищцата обезщетение за неимуществени вреди. Затова тя моли съда да осъди Л.И. да ѝ заплати 200 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди. Ищцата търси и законна лихва от 13.10.2017 г. – датата на ПТП – до окончателното изплащане (искова молба, л. 2-4).

 

2. На ответника

 

[6] Ответникът Л.И. е подал писмен отговор, с който е оспорил единствено размера на дължащото се обезщетение. Той признава иска за 100 000,00 лева. Затова Л.И. моли съда да отхвърли иска за разликата над 100 000,00 лева (писмения отговор, л. 34).

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

 

[7] С.И. е била родена на *** г. а нейният син К.Е. на 01.02.1997 г. (удостоверението за наследници, л. 9). К.Е. е бил много добър и уважителен. Около 2014 г. майка му се е развела с баща му. Той е останал да живее с баща си, но С.И. е живеела с втория си съпруг наблизо. Така тя и сина ѝ са се виждали почти през ден, като К.Е. е оставал да преспива у майка си събота и неделя. Той е имал стая в новия ѝ дом. Те са били едно голямо семейство. К.Е. е помагал на майка си в отглеждането на малката му сестричка от втория ѝ брак, както и втория съпруг на С.И. с мъжката работа (показанията на свидетеля Иванов, л. 102-103).

 

[8] На 13.10.2017 г., около 22:45 ч., в гр. Горна Оряховица А.И.е управлявал лек автомобил „Тойота” по ул. „Отец Паисий Хилендарски”. Той се е движел със 72 км/ч, в тъмната част на денонощието, при изкуствено осветление и наклон при спускане. А.И.е приближил ляв завой, без да промени скоростта си на движение.

 

[9] През това време по левия тротоар са се движели двама пешеходци, по посоката на движение на автомобила, единият от които е бил К.Е.. Скоростта им на движение е била около 6 км/ч. При навлизане на автомобила в завоя, А.И.е загубил управление, като е продължил движението си напред и наляво с едновременна ротация около вертикална ос. Той е достигнал лявата граница на платното и се е качил върху тротоара, където е последвал удар с попътно движещите се пешеходци. От удара телата на пешеходците са били изтласкани напред по направление на предварителното им движение и са паднали върху тротоара (заключението на вещите лица К., У. и А., л . 56-74; протокол за разпит на обвиняем, л. 53-55). Не се спори, че към този момент гражданската отговорност на А.И.е била застрахована при Л.И..

 

[10] К.Е. е бил приет в болницата във Велико Търново в много тежко състояние – неконтактен, неадекватен, в кома, с разширени зеници, нереагиращи на светлина. Лекарите са му направили са му направили множество изследвания и са го оперирали (епикризата, л. 81-86).

 

[11] На 17.10.2017 г. К.Е. е починал. Смъртта му е била вследствие на тежката черепно-мозъчна травма, получена при ПТП на 13.10.2017 г. (заключението на вещото лице Г., л. 75-80).

 

[12] С.И. е приела много тежко смъртта на сина си. Тя е изпаднала в шок. След това С.И. много се е променила, спряла е да се усмихва, да празнува празници; всеки ден е посещавала гроба на сина си. Дори година и три месеца по-късно, тя продължавала да плаче и да тъгува всяка вечер за детето си (показанията на свидетеля И., л. 102-103).

 

[13] На 06.12.2017 г. С.И. е поискала от Л.И. да ѝ изплати обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния син К.Е. (претенцията, л. 11-12). Не се спори, че Л.И. не е направил това.

 

[14] Съдът е освободил ищцата от заплащане на държавна такса (определението, л. 25). Тя е била представлявани безплатно от адвокат, регистриран по ЗДДС (л. 97-99). Л.И. не е направил разноски по делото, но е бил представляван от юрисконсулт.

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

         

[15] Ищцата е предявила иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.

 

1.      По иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ

 

[16] Съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ, с договора за застраховка "Гражданска отговорност",  застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя  по застраховка „Гражданска отговорност” (чл. 432, ал. 1 от КЗ).

 

[17] Следователно предпоставките за уважаване на иска са:

1. наследодателят на ищцата да е участвал в застрахователно събитие, покрито от застраховка ГО;

2. това застрахователно събитие да е причинило смъртта на наследодателя на ищцата;

3. виновно за настъпването на това застрахователно събитие (ПТП) да е било трето лице;

4. ГО на виновния причинител на застрахователното събитие да е била застрахована при ответника;

5. вследствие на смъртта на своя наследодател, ищцата да е претърпяла неимуществени вреди/ имуществени вреди;

6. ответникът да не е изплатил на ищцата обезщетение за тези вреди.

 

[18] Съдът установи, че:

1. С.И. е майка на К.Е., който е участвал в ПТП, което е било покрит риск по застраховка ГО;

2. К.Е.  е починал вследствие на ПТП;

3. ПТП е било причинено от А.И., чиято ГО е била застрахована при Л.И.;

4. ищцата e претърпяла болки, страдания и неудобства от смъртта на К.Е.;

5. Л.И. не е изплатил на ищцата обезщетение за неимуществени вреди.

[19] Налице са предпоставките за уважаване на иска. Съдът следва да определи размера на дължащото се обезщетение. 

 

[20] Съгласно чл. 52 ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Преди да определи размера на обезщетението обаче, съдът следва да даде отговор на въпроса към кой момент се определя обезщетението за неимуществени вреди.

 

[21] От 2009 г. насам, съдебната практика приема, че моментът на определянето на обезщетението е датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (Решения на ВКС: 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.[1]; 658-2010-IV Г. О. по гр. д. 1 781/2009 г.). Ето защо съдът приема, че следва да определи обезщетението за неимуществени вреди към датата на застрахователното събитие (ПТП) – 13.10.2017 г.

 

[22] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Справедливостта обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при смърт са 1. възрастта на увредения; 2. общественото му положение; 3. отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди (т. II от ППВС 4/1968 г.). 

 

[23] При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита още два фактора. Първият фактор са конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането (Решения на ВКС: 83-2009-II Т.О. по т. т. 795/2008 г.[2]; 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г.).

[24] Вторият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи, постановявана в период, близък до момента на увреждането по настоящото дело.[3] Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда и за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.

 

[25] Съдът установи, че към 13.10.2017 г. К.Е. е бил на 20 години, а майка му С.И. е била на 40 години. К.Е. е бил много добър и уважителен. Той е живеел с баща си, но С.И. и сина ѝ са били много близки. Той е имал стая в нейната къща и често е оставал да преспива там. Те са били едно голямо семейство. К.е помагал на майка си и в отглеждането на малката му сестричка от втория ѝ брак, както и на втория ѝ съпруг в мъжката работа от домакинството. 

 

[26] С.И. е приела много тежко смъртта на сина си. Тя много се е променила, спряла е да се усмихва, да празнува празници; всеки ден е посещавала гроба на сина си. След година и три месеца, тя продължавала да плаче и да тъгува всяка вечер за детето си.

 

[27] Минималният размер на застрахователните суми по застраховка ГО за неимуществени вреди от смърт на едно лице е бил 700 000,00 лева до 01.01.2010 г. След 01.01.2010 г. размерът вече е 1 000 000,00 лева (§ 27 от ПЗР на КЗ(отм)), а след 11.06.2012 г. този размер е 2 000 000,00 лева (чл. 266 от КЗ (отм)).

 

[28] Икономическата обстановка в страната също се е променяла, което се е отразило на размерите на минималната работна заплата. Тя е била: 340,00 лева от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г.[4]; 360,00 лева от 01.01.2015 г. до 30.06.2015 г.[5]; 380,00 лева от 01.07.2015 г. до 31.12.2015 г.[6]; 420,00 лева от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г.[7].; 380,00 лева от 01.07.2015 г. до 31.12.2015 г.[8]; 420,00 лева от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г.[9]; 460,00 лева от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г.[10]. Увеличението на МРЗ е 35,29% от 2014 г. до 13.10.2017 г. и 21,05% от 16.02.2015 г. до 13.10.2017 г.  

 

[29] В правно-информационната програма Сиела, сайта на САС и сайта на ВКС съдът откри две решения на САС, чиито предмет е бил присъждане на обезщетение за неимуществени вреди на родител от смъртта на починало негово пълнолетно дете, като смъртта е настъпила през периода 2014-2017 г. Родителите и починалото им дете са били на възраст, близка до тези на ищцата и сина ѝ. САС е определил следните обезщетения за неимуществени вреди:

а. 170 000,00 лева за ПТП от 2014 г. (решение на САС 898-2018-10-ти с-в по гр. д. 4 470/2017 г.[11]);

б. 175 000,00 лева за ПТП от 16.02.2015 г. (решение на САС 486-2018-4-ти с-в по гр. д. 3 942/2017 г.[12]).

 

[30] Съдът взема предвид всички установени обстоятелства и факторите за определяне на обезщетението. Съдът отчита: че: К.Е. не е живеел заедно с майка си, но близко до нея; близките им отношения; болката изпитвана от ищцата от загубата на сина ѝ. Съдът също така отчита, че МРЗ се е увеличила с 35,29% от 2014 г. до 13.10.2017 г. и 21,05% от 16.02.2015 г. до 13.10.2017 г. Така съдът приема, че 200 000,00 лева е справедливо обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от ищцата. Затова съдът осъжда Л.И. да заплати на С.И. 200 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина ѝ.

 

2. По разноските

 

[31] Ищцата търси разноски. Тя не е направила такива, но е била представлявана безплатно от адвокат.

 

[32] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски  съобразно уважената част от иска. Съдът уважава иска изцяло. Затова съдът осъжда Л.И. да заплати на адвокатско дружество „Г.и партньори“ 6 672,00 лева. На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, съдът осъжда Л.И. да заплати по сметка на СГС 8 000,00 лева държавна такса.

         

Съдия:

 


[1] Решението е постановено по реда на чл. 290 от ГПК.. Касационното обжалване е било допуснато поради противоречивата практика на съдилищата относно момента, към който следва да се определя обезщетението за неимуществени вреди.

[2] Решението е постановено по реда на чл. 290 от ГПК. Касационното обжалване е било допуснато по въпроса, доколко съдът при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди следва да съобрази и нормативно определените лимити на застрахователните компании по застраховка.  Това, че „..критерият за справедливост, чийто израз е нормата на чл. 52 ЗЗД, не е абстрактен, а всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото възприемане на справедливостта на даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава” е било прието първоначално в други две решения на ВКС. Това са решение 124-2010-II ТО по т. д. 708/2009 г. и решение 749-2008-II ТО по т. д. 387/2008 г. (те са цитирани в решение  83-2009-II Т.О. по т. д. 795/2008 г.). И двете решения са били постановени по реда на чл. 290 от ГПК, но касационното обжалване е било допуснато за различен въпрос от този за критериите за определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от непозволени увреждания. В решение  83-2009-II Т.О. по т. д. 795/2008 г. ВКС е доразвил възприетото в посочените две решения, като е добавил, че от значение за определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди освен конкретните икономически условия са и конкретните нива на застрахователно покритие към момента на увреждането.

[3] За това, че при определянето на размера на обезщетение за неимуществени вреди, съдът следва да се съобразява и със съдебната практика вж. решение на ВКС 365-2010-I НО по н. д. 382/2010 г.

[4] Постановление 249/31.10.2013 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата.

[5] Постановление 419/17.12.2014 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата.

[6] Постановление 139/04.06.2015 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата.

[7] Постановление 375/28.12.2015 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата.

[8] Постановление № 139/04.06.2015 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата.

[9] Постановление № 375/28.12.2015 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата.

[10] Постановление №  141/13.07.2017 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата.

[11] Съдът е установил, че ищците дълги години са нямали деца. Скоро след като се е родила пострадалата, ищците са се разделили. Първоначално ищцата е живеела с майка си, но през 2008 г. тя е заминала да работи в Гърция, а пострадалата е останала в България, като е живеела с баща си и неговите родители в село Синьо бърдо. Пострадалата е разговаряла с майка си по скайп и по телефона. Ищцата е изпращала пари на дъщеря си. Към 20.03.2014 г. - датата на ПТП - пострадалата е била на 17 години, майка ѝ е била на 40 години, а баща ѝ е бил на 53 години. Ищецът е възприел много тежко смъртта на дъщеря си. Когато е разбрал, той се е вкаменил, а след това е започнал да плаче и пищи. По това време ищцата е била в Гърция. След като са я уведомили за смъртта на дъщеря ѝ, тя веднага е тръгнала към България. Ищцата също е плакала постоянно, прегръщала е и е целувала мъртвата си дъщеря. След смъртта на пострадалата баща ѝ се е затворил в себе си. Той не е искал да излиза от дома си и да се среща с приятели и познати. Той е посещавал гроба на дъщеря си и е плачел. Ищците са преживели остра стресова реакция. Тя е била последвана от тревожни и стенно-депресивни оплаквания и поведенчески промени с функционален характер. При ищеца е било засилено чувството за социално оттегляне и ограничаване на контактите, а при ищцата се наблюдавало упование и успокоение в ирационални вярвания и нереалистични очаквания. Те не са развили психиатрично заболяване.

[12] Съдът е установил, че пострадалият е бил на 27 г., майка му е била на 52 г., а баща му е бил на 55 г. Пострадалият е бил много добър, талисман на цялата махала, всички са го уважавали. След като е завършил училище, той веднага е започнал работа, защото майка му е била болна и той е подпомагал родителите си и обучението на по-малката си сестра. Той е бил в прекрасни отношения с родителите си, много са се уважавали и никога не са имали дрязги. Пострадалият е обичал да посещава футболни мачове с баща си, готвил е за семейството си, а, когато майка му е постъпила в болница, той непрестанно се е грижил за нея.  Ищците са приели много тежко смъртта на сина си. Те не са могли и не са искали да повярват, че той е мъртъв. Оттогава те са се затворили в себе си, станали са тъжни, на всеки празник те са посещавали гроба на сина си и са жалеели за него.