№ 3415
гр. София, 25.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско
дело № 20221110133854 по описа за 2022 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба на М. Г. В., с която против
„Соф Кънект“ АД са предявени обективно кумулативно съединени искове по чл. 344, ал. 1,
т. 1, чл. 344, ал. 1, т. 4 и чл. 221, ал. 1 КТ – за признаване на уволнението, извършено със
Заповед № 200/21.06.2022 г. на работодателя за незаконно и същото да бъде отменено, за
поправка на основанието вписано в трудовата книжка като бъде вписано основание - чл.
327, ал. 1, т. 3 КТ, да бъде осъден ответника да заплати обезщетение в размер на брутното
трудово възнаграждение – 1 550 лева за срока на предизвестието, както и в условията на
евентуалност на иска за промяна на вписаното в трудовата книжка основание за
прекратяване и обезщетението по чл. 221, ал. 1 КТ, иск по чл. 344, ал. 1 т. 3 вр. чл. 225 КТ
– да бъде заплатено обезщетение в размер на 155 лева, за времето през което е остана без
работа за срока от 21.06.2022 до 23.06.2022 г. Предвид обективното съединение на искове
извън посочените в чл. 310 ГПК, делото подлежи на разглеждане по общия ред.
Така предявената искова молба е редовна – отговаря на изискванията на чл. 127 и чл.
128 от ГПК. Предявените искове са допустими.
С исковата молба са представени документи, за които е направено искане да бъдат
приети като писмени доказателства по делото.
Направено е искане за задължаване на ответника да представи трудовия договор,
както и цялото трудово досие на М. В., включително цялата дисциплинарна преписка,което
е основателно.
Ответникът депозира отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове
по основание и размер.
Направено е от ответника искане за допускане на двама свидетели при режим на
довеждане за установяване на относими към делото обстоятелства, поради което
доказателственото искане следва да бъда уважено.
В срока по чл. 211, ал.1 ГПК ответникът е предявил насрещен иск с правно основание
чл. 221, ал. 2 КТ за заплащане на обезщетение в размер 1 526,80 лева, брутното трудово
възнаграждение за последния пълен отработен месец, в условията на евентуалност
предявява иск в случай че съдът обяви едностранното прекратяване от работника на
основание чл. 327, ал. 1, т. 3 КТ за незаконосъобразно, последният да му заплати
обезщетение в размер на 1 526,80 лева, представляващо обезщетение за неспазен срок на
1
предизвестие.
Ищецът е депозирал отговор на насрещния иск, в който са изложени твърдения за
неговата неоснователност.
Направено е от ищеца искане за допускане на двама свидетели при режим на
довеждане за установяване на относими към насрещния иск обстоятелства, поради което
доказателственото искане следва да бъда уважено.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответника в срок до първото по делото
открито съдебно заседание да представи личното трудово досие на М. В., включително
цялата дисциплинарна преписка.
ДОПУСКА до разпит двама свидетели, водими от ищеца, с които се иска
установяване на факт, че поради напускането на множество служители, задълженията им са
разпределение между останалите, както и дали спрямо ищеца е водено дисциплинарно
производство, дали и е съобщено и дали е водила срещи с отдел „Човешки ресурси“ преди
да депозира уведомлението за едностранно прекратяване на договора.
ДОПУСКА до разпит двама свидетели, водими от ответника, с които се иска
установяване на обстоятелствата, че ищцата е искала да избегне определени неблагоприятни
последици, поради което едностранно е прекратила договора по чл. 327, ал. 1, т. 3 КТ и че е
съзнавала липсата на основание за прекратяване, както и че устните обяснения дадени в
дисциплинарното производство са надлежно протоколирани, както и че е е предоставена
възможност след допитване с адвокат да даде устни обяснения чрез изслушване.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 16.03.2023 год. в 10,00часа, за когато да
се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ответника и
препис от отговора на насрещния иск.
ПРЕДОСТАВЯ НА СТРАНИТЕ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД :
В исковата молба, процесуалният представител на ищцата, излага твърдения, че
между страните е съществувало валидно трудово правоотношение по силата на трудов
договор № 83 от 03.02.2010 г., който договор бил изменян с допълнителни споразумения №
641/09.07.2010 г., № 876/17.08.2010 г., №987/15.06.2017 г., №184/15.04.2020 г.,
№361/27.08.2020 г. и №920/19.04.2022 г. Посочва, че на 14.06.2022 г., работодателят връчил
на ищца нова длъжностна характеристика, по силата на която се вменявали множество нови
задължения. Поддържа, че при получаване на новата длъжността характеристика, ищцата
отбелязала несъгласието си с нея, като на 15.06.2022 г. упражнила правото си едностранно
да прекрати трудовия договор без предизвестие на основание чл. 327, ал. 1, т. 3 КТ, поради
промяна в характера на работата, с депозиране на Уведомление с вх. №300-0631/15.06.2022
г. в деловодството на работодателя. Изложени са твърдения, че трудовият договор е
прекратен с получаване на уведомлението от работодателя, което се установява от
издадената от него Заповед № ЧР-39/15.06.2022 г., в която били изложени мотиви, че
служителят злоупотребява с право и трудовият договор не е прекратен. Посочва, че на
21.06.2022 г. ищцата била поканена от ответника за връчване на трудова книжка и заповед,
2
при което и била връчена Заповед № 200/21.06.2022 г. за налагане на дисциплинарно
наказание „уволнение“. Излага твърдения, че заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание е незаконосъобразна, тъй като трудовото правоотношение е било вече прекратено
на основание чл. 327, ал. 1, т. 3 от КТ, на работника не била предоставена възможност да
даде писмени обяснения, доколкото била поканена да даде само устни такива, в заповедта не
били коментирани нейните устни обяснения, че трудовият договор е вече прекратен на
друго правно основание, като посочва и че в обстоятелствената част на заповедта не бил
посочен органът, който я е издал. Предвид изложеното, отправя молба до съда да признае
уволнението за незаконно и да го отмени, да се установи в отношенията между страните, че
трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 3 КТ на 15.06.2022 г.
и да се извърши поправка на вписаното в трудовата книжка правно основание. Отправя
искане работодателят да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 1 550 лева,
представляваща обезщетение за неспазен срок на предизвестие в размер на брутното
трудово възнаграждение. В условията на евентуалност, ако съдът признае уволнението за
незаконно, но не извърши промяна във вписаното в трудовата книжка основание, моли
ответникът да бъде осъден за заплати на ищеца сумата в размер на 155 лева, представляваща
обезщетение за времето, в което ищцата е останала без работа в периода от 21.06.2022 г. –
23.06.2022 г. Претендира разноски.
В отговора на исковата молба, ответникът оспорва предявените искове по
основание и размер. Излага твърдения, че извършеното от ищцата едностранно
прекратяване на основание чл. 327, ал. 1, т. 3 КТ представлява хипотеза на „злоупотреба с
право“, поради което прекратяването е нищожно и не поражда целените правни последици –
трудовият договор продължава да съществува. Посочва, че са налице кумулативно
наличните предпоставки за злоупотреба с право на едностранно прекратяване без
предизвестие, а именно: служителят нямал право на едностранно прекратяване (доколкото
новата длъжността характеристика не вменявала нови задължения, а конкретизирала и
доразвивала предходно установени такива), служителят осъзнавал, че няма основание за
едностранно прекратяване на трудовия договор (доколкото преди отправяне на
уведомлението от работника за едностранно прекратяване, била проведена среща с г-жа
Димова – главен директор „Човешки ресурси“, която разяснила на работника, че не се
вменяват нови задължения с новата длъжностна характеристика и не е налице правно
основание за едностранно прекратяване) и последната предпоставка, служителят имал за цел
да избегни неблагоприятни последици за себе си чрез едностранно прекратяване на
договора. Относно наличието на последната предпоставка, ответникът излага твърдения, че
при срещата с г-жа Димова, ищцата е споделила, че желае да се ползва от пълното парично
обезщетение за безработица, което няма да реализира, ако прекрати трудовия договор по
взаимно съгласие, като е споделила и че очаква по-високо трудово възнаграждение, ако
продължи да изпълнява своята длъжност. Излага твърдения, че доколкото едностранното
прекратяване от страна на работника е нищожно, издадената заповед №200/21.06.2022 г. за
налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ е законосъобразна. Посочва, че тя е
издадена на годно право основание, поради неявяване на ищцата в продължение на пет
работни дни на работа, в периода от 16.06. до 20.06.2022 г. включително. Поддържа, че са
изискани от работника устни обяснения по реда на чл. 193 КТ, след което е издадена
мотивирана заповед. Ищцата била поканена на 21.06.2022 г. за връчване на писмената
заповед, при което и е предоставена възможност да даде устни обяснения, протоколирани
надлежно, като копие от протокола бил връчен и на ищцата. Посочва, че заповедта е
издадена и подписана от г-жа Анелия Димова, която има пълна дисциплинарна отговорност,
съгласно Заповед № З-22/18.01.2022 г. от Хесус Кабайеро в качеството му на изпълнителен
директор на „Соф Кънект“ АД, както и съгласно пълномощно № П-4/18.01.2022 г. В
условията на евентуалност, ако съдът приеме, че трудовото правоотношение е прекратено
едностранно от работника на основание чл. 327, ал. 1, т. 3 КТ, моли да бъде обявено за
3
незаконосъобразно, поради липса на правно основание. Претендира разноски.
В срока по чл. 211, ал. 1 ГПК, ответникът е предявил насрещен иск срещу ищцата за
сумата от 1 526,80 лева, представляваща обезщетение в размер на брутно трудово
възнаграждение за последния пълен отработен месец, дължимо на основание чл. 221, ал. 4
КТ. В условията на евентуалност, ако съдът приеме че трудовото правоотношение е
прекратено едностранно от работника на основание чл. 327, ал. 1, т. 3 КТ и същото бъде
обявено за незаконосъобразно поради липса на основание, моли работникът да бъде осъден
да заплати обезщетение за претърпените от работодателя вреди в резултат на
незаконосъобразното прекратяване на договора в размер на 1526,80 лева – брутно трудово
възнаграждение за последния пълен отработен месец.
Ищцата, чрез процесуалния си представител, депозира отговор на насрещната искова
молба, с който оспорва предявените насрещни искове. Поддържа, че преди депозиране на
уведомлението за едностранно прекратяване на договора, ищцата не е провеждала срещи със
служител от отдел „Човешки ресурси“, както и че спрямо нея е водено дисциплинарно
производство. Оспорва наличието на злоупотреба с права, доколкото множество служители
са прекратили трудовите си правоотношение с работодателя и техните задължения били
превъзложени на останалите служители без промяна в трудовото възнаграждение.
Разпределение на доказателствената тежест:
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ , в тежест на ищеца е да докаже ,че е съществувало
между страните трудово правоотношение. Този факт се признава от ответника.
В тежест на ответника е да докаже, че дисциплинарното наказание на ищеца е
наложено при спазване на процесуалноправните и материалноправните изисквания на
закона за ангажиране на дисциплинарната му отговорност за вменените му дисциплинарни
нарушения - че дисциплинарно наказание е наложено при спазване на сроковете,
предвидени в чл. 194, ал. 1 КТ; че е спазена процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ; че процесната
заповед е надлежно мотивирана; че при определяне на дисциплинарното наказание са
спазени изискванията на чл. 189, ал. 1 от КТ.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ, в тежест на ищеца е да установи при условията на
пълно и главно доказване, че изявлението за едностранно прекратяване на трудовото
правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 3 КТ е получено от работодателя на
15.06.2022 г., дата предхождаща, връчване на Заповед № 200/21.06.2022 г.
В тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване,
твърдяното от него възражение за злоупотреба с правото на едностранно прекратяване, респ.
липсата на основание за едностранно прекратяване.
По иска по чл. 221, ал. 1 КТ в тежест на ищеца е да докаже, че трудовото
правоотношение е било прекратено от него без предизвестие на основание чл. 327, ал. 1, т. 3
КТ, както и размера на брутното трудово възнаграждение, получено за последен пълен
отработен месец.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже погасяване на
вземането, за което не сочи доказателства.
По евентуалния иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ в тежест на ищеца е
да докаже изгодния за него факт - че е останал без работа за съответния период, че
оставането без работа е в причинна връзка с уволнението, както и размера на брутното
трудово възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец преди уволнението.
По насрещния иск с правно основание чл. 221, ал. 2 КТ следва да се установи от
ищеца по насрещния иск прекратяване на трудовото правоотношение поради
дисциплинарно уволнение, както и размера на брутното трудово възнаграждение на
служителя за последен пълен отработен месец преди уволнението.
4
По предявения в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 45 ЗЗД в
тежест на ищеца по насрещния иск е да установи в условията на пълно и главно доказване
че работникът, в качеството на страна по трудово правоотношение неконно е прекратил с
едностранно волеизявление трудовото правоотношение по чл. 327, ал. 1 КТ, които действия
са извършени виновно и от същите е произтекла за работодателя имуществена вреда в
претендирания размер от 1 526,80 лева, както и наличието на пряка причинна връзка между
противоправното деяние и вредата.
Права и обстоятелства, които се признават:
Наличието на трудово правоотношение между М. Г. Ваклинова – Г. и „СОФ Кънект“
АД по силата на трудов договор № 83 от 03.02.2010 г., който договор бил изменян с
допълнителни споразумения № 641/09.07.2010 г., № 876/17.08.2010 г., №987/15.06.2017 г.,
№184/15.04.2020 г., №361/27.08.2020 г. и №920/19.04.2022 г., по силата на който ищцата е
заемала длъжност „Експерт по обучение, стандартни и нови технологии“.
Че на 14.06.2022 г. работодателят е връчил на М. Г. Ваклинова – Г. нова длъжностна
характеристика, при което М. Г. Ваклинова – Г. е отбелязала, че не е съгласна с нея.
Че на 15.06.2022 г. М. Г. Ваклинова – Г. е депозирала в деловодството на „СОФ
Кънект“ АД уведомление с вх. № 300-0631/15.06.2022 г. за едностранно прекратяване на
трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 1 КТ поради промяна характера на
работа.
Че на 21.06.2022 г. на М. Г. Ваклинова – Г. е връчена Заповед № 200/15.06.2022 г. за
прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ с налагане
на дисциплинарно наказание „уволнение“.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА.
Определението е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5