№ 3641
гр. Варна, 13.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в закрито заседание на
тринадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена Орл. Димитрова Въззивно
частно гражданско дело № 20213100502292 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава XXI от ГПК.
Образувано е по частна жалба от ДМ. АРС. К., гражданин на Руска Федерация, с
адрес: гр. Бяла, обл. Варна, ул. „Цар Ивайло“ № 1, ап. 111, чрез адв. К.М. - САК, срещу
Решение № 260784/08.03.2021 г., постановено по гр. д. 3823/2019 г. на Районен съд – Варна,
XX състав, в частта, с която е прекратено производството по предявения от ДМ. АРС. К.,
гражданин на Руската Федерация, срещу Етажната собственост на сграда с идентификатор
07598.305.407.1 по КККР, с адрес: гр. Бяла, ул. "Цар Ивайло № 1, иск с правно основание чл.
40, ал. 1 от ЗУЕС за отмяна на решението по т. 2 - за завеждане на съдебни дела срещу
собствениците на обекти в сградата, които не заплащат дължимите такси за поддръжка и
управление на общите части, взето на Общото събрание на Етажна собственост, проведено
на 19.02.2020 г., на основание чл. 130 от ГПК.
В жалбата се излага, че атакуваното решение в прекратителната си част е неправилно и
необосновано. Навежда се, че от съдържанието на протокола от общото събрание на ЕС от
19.02.2019 г. се установява, че решението по т. 2 цели да овласти ЕС да събира таксите на
„Миг Маркет“ ООД. Визираните такси представляват такива, които посоченото дружество
иска да му бъдат заплащани от собствениците на обекти в сградата, като същите не са в
полза на ЕС. Изтъква се, че решението на ОС на ЕС от 13.09.2017 г., касаещо горните такси,
е спряно от ВРС по гр. д. № 15017/2017 г. Сочи се, че има и други влезли в сила решения от
1
2017 г.: по чл. 51 от ЗУЕС - за заплащане на 4,20 лева на човек месечно за поддръжка на
общите части, и по чл. 50 от ЗУЕС - за заплащане по 4,60 лева на самостоятелен обект
месечно за основен ремонт на общите части, като същите са представени по делото, но са
останали необсъдени от първоинстанционния съд. Застъпва се становище, че щом
последният е отменил решението по т.1 на ОС на ЕС от 19.02.2019 г. на основание, че ОС е
назаконно свикано и проведено поради липса на яснота за броя ид. ч., позволяващи
свикването и провеждането му, то тази незаконност важи и за решението по т. 2. Излага се
още, че първоинстанционният съд не е обсъдил незаконността на процесното ОС поради
свикването и провеждането му от незаконно избран управител на ЕС, чийто избор е отменен
с решенията по гр. д. № 1989/2018 г. на ВРС и в. гр. д. № 308/2019 г. на Окръжен съд -
Варна. В тази връзка отново застъпва изцяло незаконност на ОС на ЕС на 19.02.2019 г. и
отмяна на всичките му решения.
Настоява за отмяна на решението в обжалваната част и преразглеждане на
разноските.
Препис от частната жалба не следва да бъде връчван на насрещната страна на
основание чл. 130 от ГПК.
Съдът, след преценка на данните по делото, приема следното от фактическа страна:
Частната жалба е депозирана в рамките на законоустановения преклузивен срок, от
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Първоинстанционното производство е образувано по предявени от ДМ. АРС. К.,
гражданин на Руска Федерация, с адрес: гр. Бяла, обл. Варна, ул. „Цар Ивайло“ № 1, ап. 111,
срещу Етажната собственост на сграда с идентификатор 07598.305.407.1 по КККР, с адрес:
гр. Бяла, ул. "Цар Ивайло № 1, обективно-кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС за отмяна на следните решения на Общото събрание на
Етажната собственост, проведено на 19.02.2019 г.: по т. 1 - за избор на Галина Спиридонова
за управител на ЕС, по т. 2 - за завеждане на съдебни дела срещу собствениците на обекти в
сградата, които не заплащат дължимите такси за поддръжка и управление на общите части.
Видно от протокол, обективиращ взетите решения от проведеното на 19.02.2019 г.
ОС на ЕС, т. 2 от дневния ред на същото касае вземане на решение за завеждане на съдебни
дела срещу собствениците на обекти в сградата, които не заплащат дължимите такси за
поддръжка и управление на общите части. От отразеното в протокола се установява, че
визираните такси представляват такива за поддържане и управление на общите части на
сградата в размер на 10 евро на кв.м, платими на „Миг Маркет“ ООД.
За конкретизиране на претенцията на ищците по т. 2 от процесното решение по
делото са депозирани множество молби (л. 220, 301, 609, 712), в които, обобщено,
2
незаконосъобразността на решението по т. 2 се обосовава с липсата на решение на ОС на ЕС
за заплащане на 10 евро на кв.м на "Миг Маркет" ООД, като това плащане е по
индивидуалните договори на собствениците на апартаменти с дружеството, по които ЕС не е
страна. Застъпва се, че по съдебен път са потвърдени решенията на ОС от 30.08.2017 г.,
съобразно които плащанията към ЕС стават по чл. 50 и чл. 51 от ЗУЕС в размер по 4,60 лева
за обект месечно и по 4,20 лева на ползвател месечно.
С атакувания съдебен акт първоинстанционният съд е формирал извод за липсата на
правен интерес на ищеца от обжалването на акта на ОС по т. 2 с конститутивния иск по чл.
40, ал. 1 от ЗУЕС.
Настоящата инстанция счита, че обжалваният съдебен акт е правилен и частната
жалба се явява неоснователна по следните съображения:
Разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗУЕС овластява всеки собственик да иска отмяна на
решенията, които счита за незаконосъобразни. Правото да предяви конститутивния иск по
чл. 40, ал. 1 ЗУЕС притежава всяко лице, което навежда твърдения, че е собственик на
самостоятелен обект в етажната собственост. Правният интерес се свързва с
принадлежността на правото на иск и принадлежи на лицето, претендиращо, че е носител на
материалното право, засегнато от правния спор.
С оглед исковия характер на производството и при съблюдаване на принципа на
диспозитивното начало, предметът на делото е очертан от изложените в исковата молба
обстоятелства, т. е. съдът е обвързан само от основанията за отмяна, посочени в исковата
молба, и не следи служебно за законосъобразността на решенията, взети на проведеното
общо събрание (Решение № 58/25.03.2014 г. по дело № 5704/2013 г. на ВКС, ГК, І г.о.).
Предмет на отмяна по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС не може да бъде всяко решение на общото
събрание на етажните собственици, а само позитивните решения, Относно понятието
"позитивно решение", в Определение № 308/30.06.2011 г. по ч.гр.д. № 21/2011 г. на I г.о. на
ВКС е възприето, че това са такива решения, които пораждат определени правни последици,
т.е, с които се внася някаква правна промяна - създават се права или задължения за един или
всички етажни собственици. Онези от решенията на ОС на ЕС, с които по същество не се
пораждат определени правни последици или се отказва да бъде променено съществуващо
към момента на приемането им правно положение, не подлежат на обжалване, респективно
на отмяна. В конкретния случай взетото по т. 2 решение има декларативен характер и по
никакъв начин не рефлектира върху правната сфера на ищеца или на друг етажен
собственик.
Отделно, независимо от наличието или не на решение на ОС на ЕС в горния смисъл,
следва да се има предвид законово уредената възможност управителят на ЕС да претендира
дължимите неплатени такси по чл. 11, ал. 1, т. 5 от ЗУЕС по съдебен ред, съобразно
разпоредбата на чл. 23, ал. 4 от същия закон.
3
Поради изложеното, частната жалба се явява неоснователна, а решението в
обжалваната му част следва да бъде потвърдено. г. о., Г
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260784/08.03.2021 г., постановено по гр. д. 3823/2019 г.
на Районен съд – Варна, XX състав, в частта, с която е прекратено като недопустимо
производството по предявения от ДМ. АРС. К., гражданин на Руската Федерация, срещу
Етажната собственост на сграда с идентификатор 07598.305.407.1 по КККР, с адрес: гр.
Бяла, ул. "Цар Ивайло № 1, иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС за отмяна на
решението по т. 2, взето на Общото събрание на Етажната собственост, проведено на
19.02.2020 г.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4