Р Е Ш
Е Н И Е
№ ….
гр. София, 07.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 5 състав, в публично съдебно заседание на двадесети четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар К.Илиева, като разгледа докладваното от председателя
гражданско дело № 12964 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени са от „Б.Д.“
ЕАД против Д.П.Ч. кумулативно обективно съединени искове с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 430, ал.1 и ал.2 от ТЗ.
Ищецът твърди, че на 05.09.2008 г. сключил с ответника и
с М.
Л. К. договор за кредит в размер на 25 000 евро, обезпечен с договорна
ипотека върху недвижим имот. Страните уговорили срок за издължаване на
предоставената парична сума по кредита от 360 месеца, считано от датата на
усвояване/09.09.2008 г./, при заплащане на лихва, определяна периодично от кредитора,
която към датата на сключване на договора била 7.29 % /БЛП от 4.19% и надбавка
от 3.10 процентни пункта/. На 09.02.2010 г., поради нередовно обслужване на
задължението, било подписано допълнително споразумение, с което кредитът бил
преструктуриран, но и след подписването на споразумението кредитополучателите
изпаднали в забава. През м.май 2011 г. заплатената от тях сума не била
достатъчна за погасяване на вноската за м.май 2011 г., не били погасени и
следващите вноски за периода м.юни 2011 - м.август 2011 г., поради което
кредитът станал предсрочно изискуем, съгласно чл.20, т.2 от ОУ към договора за ипотечен
кредит от 05.09.2008 г. и т. 20.2 от ОУ към допълнителното споразумение от 09.02.2010
г. Ищецът сочи в ИМ и втора дата за настъпване на предсрочната изискуемост-20.08.2012
г., както и трета дата – 10.10.2017г. Твърди, че поради настъпилата предсрочна
изискуемост, ответникът дължал следните суми: 24 502.75 евро/главница/, 4
324.13 евро/договорна лихва за периода 24.04.2011г.-31.07.201 Зг. /, 23 11.48 евро/ лихва за периода
20.08.2012 г. - 31.17.2013 г./, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 01.08.2013 г. до окончателното изплащане на вземането. За посочените
суми ищецът се снабдил със заповед по чл.417 от ГПК по чгр.д.№ 451/201Зг. по
описа на Районен съд - гр. Панагюрище, срещу която ответникът подал възражение,
поради което същата не могла да влезе в сила. С оглед на изложенитедоводи, моли
съда да приеме за установено по отношение на ответника, че дължи горепосочените
суми: 24502,75 евро/главница по договор за ипотечен кредит от 05.09.2008г./, 4324,13
евро /договорна лихва за периода от 24.04.2011 г. до 31.07.2013 г./, 2 311,48 евро /санкционна лихва за периода от
20.08.2012 г. до 31.07.2013 г./, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 01.08.2013 г. до окончателното изплащане. Претендира заплащане на направените
в исковото и в заповедното производство разноски.
Ответникът
оспорва предявените искове, като поддържа следните възражения:
исковете били нередовни, тъй като липсвала справка по чл.366 от ГПК, която да
съдържа
необходимите изчисления за определяне на размера на паричното вземане; оспорва
основателността на исковете - твърди, че кредитът не бил предсрочно изискуем,
тъй като не бил уведомен от кредитора преди датата на подаване на исковата
молба за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. С подаването на заявление
за издаване на заповед за
изпълнение кредитът не бил обявен за предсрочно изискуем, тъй като препис от
заявлението не се връчвал на длъжника. Твърди, че кредиторът бил
недобросъвестен и злопуторебил с правото си да обяви кредита за предсрочно
изскуем. В конкретния случай ответникът не заплатил само четири вноски, но
продължил да заплаща вноски след датата, посочена от ищеца за дата на
предсрочна изискуемост - 11.08.2011 г., продължил да заплаща вноски след датата
на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК и издаването на заповедта по чл.417
от ГПК. Твърди, че евентуално неизпълнение от негова страна не било съществено,
поради което не било възникнало основание за обявяване на кредита за
предросрочно изискуем. Поддържа становището, че не бил изпаднал в забава за
плащането на месечните анюитетни вноски - банката увеличила едностранно
лихвения процент по кредита след сключването на договора, без да го уведоми,
като в договора за кредит липсвали уговорени условия за настъпване на
предсрочна изискуемост. Твърди, че ответникът може да търси само вноските по кредита, но не и
цялата главница. Оспорва като неравноправни по смисъла на чл.143 от ЗЗП клаузи
от Договора за кредит от 05.09.2008г./чл.7, чл.11, чл.12, чл.14/, клаузи от ОУ за
предоставяне на жилищни и ипотечни кредити към Договора за кредит от 05.09.2008
г./чл.9.1,т.9.4, т.20.1, т.20.2, т.24.3/, клаузи от ОУ за предоставяне на жилищни
и ипотечни кредити към допълнително споразумение от 09.02.2010 г./т.9.1,т.9.4,т.20.1,т.20.2,т.24.3./.
Твърди, че посочените клаузи не били договорени индивидуално, изобщо не му било
позволено от банката да внесе промени в тези клаузи. Посочените клаузи били
неравноправни по смисъла на чл. 143, т.З, т.10, т.12 и чл.146, ал.2 от ЗЗП. С
тях банката наложила общи условия за начисляване на такси, които били
неизвестни на ответника, посочената тарифа не му била връчена и не бил изразил
съгласие с нея. Банката наложила едностранно и комисионни, санкционираща лихва
и договорни лихви, с които никога не се бил съгласявал. Твърди, че оспорените
клаузи от договора, допълнителното споразумение и общите условия
противоречали и на Директива 93/13/ЕИО на Съвета на Европа от 05.04.1993 г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори. Позовава се на
неравноправност и на клаузи от Допълнително споразумение от 05.09.2008 г. -
чл.1.2 , чл.1.2 , чл.9, чл.11 и чл.12. Поддържа, че не били налице условия за
увеличаване на базовия лихвен процент на банката, а имало основание за неговото
намаляване. Наред с това твърди, че цялото допълнително споразумение било
нищожно, тъй като в него не било посочено каква сума е погасена до момента на
подписването му, какъв е размерът на погасителната вноска и какъв е размерът на
лихвения процент, приложим спрямо договора за кредит. Твърди, че допълнителното
споразумение било нищожно и на основание чл.366 от ЗЗД. Поддържа становището,
че никога не бил признавал задълженията. Подписаното споразумение от 18.11.2015
г. не съдържало такова признание. То представлявало злоупотреба с права от
страна на банката и грубо нарушение на равнопоставеността на страните в едно договорно правоотношение.
Оспорва размера на вземанията за главница, за договорна лихва и за законна
лихва върху главницата. Твърди, че след датата на предсрочната
изискуемост/11.08.2011 г./ не дължал договорна лихва. Поддържа възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на всички вземания. Моли съда да отхвърли
исковете. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа
страна следното:
Видно от договор за жилищен
и ипотечен кредит от 05.09.2008 г., сключен от кредитора „Б.Д.“ ЕАД от една страна
и ответникът по делото от друга страна като кредитополучател, кредиторът е поел
задължение да предостави на ответника сумата от 25 000 евро, а кредитополучателят
е поел задължение да върне кредита при условията на договора. Кредитът е
отпуснат при следните параметри на кредитното задължение: срок за погасяване – 360
месеца, считано от датата на неговото усвояване; кредитът се усвоява по сметка
на кредитополучателя, посочена в договора; погасява се по същата сметка на
кредитополучателя с месечни вноски, съгласно погасителен план; падежна дата на
месечните вноски за главница и лихва – 5 число на месеца; годишен лихвен
процент - променлив процент, който към датата на сключване на договора е в размер
на 7.29 % и е съставен от две величини - 4.19 % /базов лихвен процент, определян
периодично от банката/ и надбавка 3.10 %. Съгласно т.11, неразделна част от
договора са Общите условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити.
Съгласно т.12 кредитополучателят заплаща такси, съгласно Тарифата за лихвите,
таксите и комисионните, които Банка ДСК прилага по извършвани услуги на клиента/Тарифата/,
която е в сила към деня на съответното плащане. Според т.14, кредиторът има
право да извършва изменения или допълнения на Общите условия, които стават
задължителни за кредитополучателя. За всяка промяна кредиторът уведомява
кредитополучателя чрез съобщения, поставени на видно място в салоните на
банката.
Представен е погасителен
план към договора от 05.09.2008 г., който предвижда плащане на общо 360 месечни
вноски, лихвен процент от 7.29 % , дата
на плащане на всяка вноска – второ число на месеца, краен срок за издължване на
кредита -02.09.2038г.
Представени са Общи
условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити към договора. Съгласно чл. 9.1 от ОУ, кредитът се олихвява с фиксирана и /или плаваща лихва,
състояща се от базов лихвен процент и надбавка, посочени в договора. Кредиторът има право да
променя базовия лихвен процент, за което уведомява
кредитополучателите по подходящ начин.
Съгласно чл. 9.4 от ОУ, при промяна на базовия
лихвен процент кредиторът определя нов размер на месечната вноска за лихва
и/или главница и предоставя на кредитополучателя актуализиран погасителен план.
Съгласно
чл.20.1 от ОУ, при забава на плащането на месечната вноска от деня, следващ
падежната дата, определена в договора, частта от вноската, представляваща
главница, се олихвява с договорената лихва, увеличена с наказателна надбавка от
3 процентни пункта. Ако кредитополучателят погаси дължимата месечна вноска до
7-я ден след падежната дата, наказателната надбавка не се прилага. Съгласно
чл.20.2 от ОУ, при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90
дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в
просрочие. До предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред остатъкът от
кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с наказателна
надбавка в размер на 10 процентни пункта.
Съгласно чл.24.3 от ОУ, кредиторът
има право едностранно да променя базовия лихвен процент и таксите, за което
уведомява кредитополучателя по подходящ начин. Промяната може да бъде извършена
при наличие на някое от следните условия: а/при изменение от поне 1 % за месец
от стойностите на LEONIA, EURIBOR, LIBOR; б/при изменение от поне 1% за
месец на валутен курс евро/лев или евро/щатски долар; в/при изменение от поне
0.5 % за месец на индекса на потребителските цени в България; г/въвеждане на
рестрикции от страна на Централната банка върху банковата система и/или върху
Банка ДСК; д/промени в нормативните актове, както и в регулациите на
Централната банка, засягащи функционирането и изискванията към банките; е/при
изменение от поне 10 % за месец на стойностите на средните годишни пазарни
лихвени нива по привлечените депозити от нефинансови институции, обявени в статистиката
на Централна банка; ж/съществена промяна в паричната политика на Централната
банка, като премахване на валутния борд, обезценка на лева, деноминация на
лева, смяна на парите.
На 09.02.2010 г.
страните са сключили допълнително споразумение, в което са предоговорили задълженията
по договора за кредит. Приели са, че остатъкът от кредита е в размер на
25101.03 евро, от които 24729.62 евро – редовен дълг, 217.70 евро – текуща
начислена лихва, 0.06 евро – такси закъснение и 153.65 евро – заемни такси/.Договорили
са гратисен период за издължаване на главницата по кредита от 6 месеца, без да
се промея крйният срок за издължаване на кредита. Споразумели са се
непогасената част от начислената лихва да се капитализира към остатък от
главницата на кредиа на първия работен ден, следващ последната последната
падежна дата от гратисния период по т.1.
Представен е погасителен
план към това споразумение, както и Общи условия за предоставяне на жилищни и
ипотечни кредити версия 10.11.2009 г.
По искане на „Б.Д.“ ЕАД на
02.08.2013 г. е издадена заповед по чл.417 от ГПК по чгр.д. № 451/2013г. на
РС-Панагюрище, с която е разпоредено длъжникът Д.П.Ч. да заплати на „Б.Д.“ ЕАД сумата от 24 502.75 евро/главница/, 4 324.13
евро /договорна лихва за периода 24.04.2011 г. - 31.07.201З г. /, 2311.48 евро /санкционна
лихва за периода 20.08.2012 г. - 31.17.2013 г./, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 01.08.2013 г. до окончателното изплащане на
вземането.
Срещу заповедта за
незабавно изпълнение е подадено възражение от Д.Ч. на 29.06.2017 г. по пощата в
срока по чл.414 от ГПК. Копието на пощенския плик е приложено по чгр.д. №
451/2013 г. на РС-Панагюрище/неномерирано/след представена съдебна практика на
съдилища от страната.
От заключението на
счетоводната експертиза, което съдът приема частично, се установява, че на на 09.09.2008 г. банковата сметка на Д.П.Ч. с IBAN: ***а със сумата от 48 825 лева, представляваща равностойността на отпуснатия
кредит в размер на 25 000 евро при курс
1,953 лв. за 1 евро, като по този начин кредитът е изцяло усвоен. За погасяване на задълженията по кредита
са постъпили суми общо в размер на 18
409,31 евро, от които до 01.08.2013
год. (датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК) - 8 544,83 евро, а след 01.08.2013 г. - 9
864,48 евро. От заключението се установява, че ако всички платени суми се
отнесат само за погасяване на вноски ,съгласно първоначалния погасителен план
при лихвен процент 7.29 % и месечна вноска 171.22 евро, то погасената главница
по кредита би била 2903.54 евро към 10.10.2017г/отговор на въпрос 8/. За
периода 05.09.2008г.-11.08.2011 г. са дължими 5 240.82 евро за договорна лихва
и 751.88 евро за главница, платените суми за главница и лихва към 11.08.2011 г.
са общо 5 132.08 евро, поради което няма надплатени лихви. По първоначалния
погасителен план при анюитетна вноска от 171.22 евро и договорна лихва - 7.29 %
месечните вноски с падеж 09.05.2011 г., 09.06.2011г., 09.07.2011г. и 09.08.2011
г. не са били погасени към 11.08.2011 г./отговор на въпрос 11 – таблица в
констатвна част на заключението/. От отговора на въпрос 10, т.1 и т.2 и приложение
№ 3 /л.310 - 314/ се установява,
че при прилагане на първоначалния погасителен план, без едностранни изменения
на лихвения процент към 11.08.2011 г., неизплатените вноски за главница са в
размер на 121.93 евро, а за договорна лихва в размер на 738.69 евро/отговор на
въпрос 10, т.1/. Към 10.10.2017 г. неизплатените вноски за главница са в размер
на 74.19 евро и за договорна лихва в размер на 183.94 евро. От приложение № 3
към заключението/л.310-314/ се установява, че неизплатените вноски за главница
към 10.10.2017г. са за периода 09.09.2017г. - 09.10.2017г. и неизплатените
вноски за договорна лихва са за същия период 09.09.2017г. – 09.10.2017 г.
Съдът не
кредитира заключението на счетоводната експертиза в частта, в която е определило
размера на задълженията при предсрочна изискуемост и едностранни изменения на
лихвения процент /отговор на въпрос 1-6/, тъй като изчисленията са извършени на база
едностранни изменения на лихвения процент, осъществени от банката.
При така установената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявените искове са с
правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр чл. 430, ал.1 и ал.2 от ТЗ.
За да бъдат уважени
трябва да е доказан следният ФС: 1/съществуването на договор за кредит и
неговото съдържание, както и обстоятелството, че кредитът е бил предоставен;
2/да е настъпила предсрочна изискуемост на кредита; 3/размерът на задълженията
да е определен, съгласно условията на договора.
В тежест на ответникът е
да ангажира доказателства за извършени плащания по договора.
От събраните
доказателства се установи, че на 05.09.2008 г. е сключен договор за ипотечен кредит, в изпълнение на който „Б.Д.“ ЕАД е превела на
09.09.2008 г. по
банкова смека на кредитополучателя сумата от 48 825 лв., представляваща левовата
равностойност на 25 000 евро, която
е усвоена от ответника. Кредитът е отпуснат при срок за погасяване – 360
месеца, считано от датата на неговото усвояване. Договорен е годишен лихвен
процент, който е променлива величина. Към датата на сключване на договора е
7.29 % и е съставен от две величини -
4.19 % /базов лихвен процент, определян периодично от банката/ и
надбавка 3.10 %.
На 09.02.2010 г.
страните са сключили допълнително споразумение, в което са предоговорили
задълженията по договора за кредит.
В срока на действие на
договора банката е променила едностранно лихвения процент от 7.29 % на 7.79
%./приложение № 1 към заключението на счетоводната експертиза/.
За да бъде определен
размерът на задълженията по договора следва да бъде даден отговор на въпроса
дали са неравноправни клаузите, посочени от ответника, прилагани ли са тези
клаузи от банката в отношенията между страните, какъв е размерът на
задълженията и дали са осъществени предпоставките за настъпане на предсрочна
изискуемост.
Ответникът
се позовава на неравноправност на следните клаузи: чл.7, чл.11, чл.12, чл.14 от договора
за кредит от 05.09.2008г.; чл.9.1, чл.9.4, чл.20.1, чл.20.2, т.24.3 от ОУ за
предоставяне на жилищни и ипотечни кредити към договора за кредит от 05.09.2008
г.; чл.1.2, чл.9, чл.11 и чл.12 от допълнително споразумение от 09.02.2010 г. и
т.9.1, т.9.4, т.20.1, т.20.2, т.24.3 от ОУ за предоставяне на жилищни и
ипотечни кредити към допълнително споразумение от 09.02.2010 г
Съдът приема,
че са неравноправни клаузите на чл. 7 от договора и чл.9.1, чл.9.4 и чл.24.3 от
ОУ, тъй като предвиждат едностранна промяна на лихвения процент от банката.
Видно от съдържанието на договора за ипотечен кредит се касае за
потребителски договор, като ответникът има качеството на потребител по смисъла
на §13, т. 1 от ДР на ЗЗП.
Съгласно чл.7 от договора, за предоставения кредит кредитополучателят
заплаща лихва в размер, равен на базов лихвен процент, „периодично определян“ от кредитора,
и надбавка. Към датата на сключване на договора базовият лихвен процент е 4.19 %, а надбавката – 3.10 %.
Съгласно чл. 9.1 от ОУ, кредитът се олихвява с фиксирана и
/или плаваща лихва, състояща се от базов лихвен процент и надбавка, посочени в
договора. Кредиторът има
право да променя базовия лихвен процент, за което уведомява кредитополучателите
по подходящ начин.
Съгласно чл. 9.4 от ОУ, при промяна на базовия
лихвен процент кредиторът определя нов размер на месечната вноска за лихва и/или
главница и предоставя на кредитополучателя актуализиран погасителен план.
Съгласно чл.24.3 от ОУ, кредиторът има право едностранно да променя
базовия лихвен процент и таксите, за което уведомява кредитополучателя по
подходящ начин. Промяната може да бъде извършена при наличие на някое от
следните условия: а/при изменение от поне 1 % за месец от стойностите на LEONIA, EURIBOR, LIBOR; б/при изменение от поне 1% за
месец на валутен курс евро/лев или евро/щатски долар; в/при изменение от поне
0.5 % за месец на индекса на потребителските цени в България; г/въвеждане на
рестрикции от страна на Централната банка върху банковата система и/или върху
Банка ДСК; д/промени в нормативните актове, както и в регулациите на
Централната банка, засягащи функционирането и изискванията към банките; е/при изменение
от поне 10 % за месец на стойностите на средните годишни пазарни лихвени нива
по привлечените депозити от нефинансови институции, обявени в статистиката на
Централна банка; ж/съществена промяна в паричната политика на Централната
банка, като премахване на валутния борд, обезценка на лева, деноминация на
лева, смяна на парите.
Тези клаузи противоречат на чл.143, ал.1 от ЗЗП, тъй като не е посочено по
какъв начин, по каква конкретната
формула, банката ще променя едностранно лихвеният процент.
Съгласно чл. 143, ал.1 от ЗЗП,
неравноправна е всяка уговорка във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Клаузите трябва да бъдат формулирани
по ясен и недвусмислен начин и потребителят предварително да е получил
достатъчно конкретна информация как търговецът на финансови услуги може
едностранно да промени цената.
В
конкретния случай от самото съдържание на оспорените договорни разпоредби е
видно, че те не са индивидуално уговорени, а са стандартни, изготвени
предварително типови условия на банката. Пълната непредвидимост и на практика неограничения кръг от основания, при които кредиторът може да промени едностранно
уговорката за лихва сочат, че клаузите са
типови и кредитополучателят не е могъл да влияее на тяхното съдържание.
При уговорка за едностранна промяна на лихвения процент следва ясно да
бъде указано кога/при какви условия/ и как /по каква формула/ ще бъде променена
лихвата. Методът за изчисляване на лихвата, респ. БЛП, се явява
съществен елемент от договора за
кредит, което само по себе си изключва възможността този елемент да бъде едностранно променян
от банката след сключване на кредитния договор, независимо дали се касае до
фиксиран или променлив лихвен процент. Когато
потребителят не е получил предварително достатъчно конкретна информация относно
това кога/при какви
условия/ и как/по каква формула/ кредитодателят едностранно
може да промени цената на доставената му финансова услуга, за да може на свой
ред да реагира по адекватен начин, съобразно своите интереси, както и когато
методологията, създадена от банката – кредитор, като
нейни вътрешни правила, не е част от кредитния договор, кредитодателят не може да се счита за
добросъвестен по смисъла на общата дефиниция за
неравноправната клауза по чл. 143 ЗЗП, за да е приложимо правилото на чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП.
Последващото допълнително споразумение от 09.02.2010 г. има за предмет предоговаряне на кредита, като задълженията на кредитополучателя са определени въз основа на неравноправни клаузи от първоначалния договор, поради което допълнителното споразумение е нищожно, на основание чл.366 ЗЗД. Съгласно чл.366 от Закона за задълженията и
договорите, сключената спогодба върху непозволен договор е
нищожна, дори ако страните са се спогодили относно неговата нищожност.
По изложените съображения е безпредметно да се обсъжда дали са
неравноправни клаузи от допълнителното споразумение и от ОУ към него, тъй като
споразумението е изцяло нищожно.
Неравноправна
е и клаузата на чл.12 от договора за ипотечен кредит, според която кредитополучателят
заплаща такси, съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които
Банка ДСК прилага по извършвани услуги на клиента/Тарифата/, която е в сила към
деня на съответното плащане, тъй като предоставя възможност на банката
едностранно да променя задължения на кредитополучателя по договора, без да е
получил предварително достатъчно конкретна информация кога, при какви условия, за
кои услуги, по каква методика, ще бъдат променяни таксите.
Неоснователно
е възражението, че чл.11 от договора е неравноправна клауза. Цитираната разпоредба предвижда, че общите условия за
предоставяне на жилищни и ипотечни
кредити на физически лица, които са известни на кредитополучателя, са
неразделна част от от договора. Сама по себе си тази клауза не е неравноправна.
При наличие на отделни неравноправни клаузи от общите условия, същите биха били
неприложими в отношенията между страните, но не може да се приеме, че общите
условия в тяхната цялост, вкл. и относно равноправни клаузи, не следва да бъдат
прилагани по договора за кредит.
Неоснователно
е възражението за неравноправност на клаузите на чл.20.1 и чл.20.2 от Общите
условия.
Съгласно чл.20.1 от Общи условия за предоставяне на жилищни и ипотечни
кредити, при допусната забава на плащането на месечната вноска от деня, следващ
падежната дата, определена в договора, частта от вноската, представляваща
главница, се олихвява с договорената лихва, увеличена с наказателна надбавка от
три процентни пункта. Ако кредитополучателят погаси дължимата месечна вноска до
седмия ден след падежната дата, наказателната надбавка не се прилага.
Съгласно чл.20.2 от всички представени по делото общи условия, при
допусната забава в плащанията за главница и/или на лихва над 90 дни целият
остатък от кредита става предсрочно изискуем
и се отнася в просрочие. До предявяване на молбата за събирането му по
съдебен ред, остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен процент,
увеличен с наказателна надбавка в размер на 10 процентни пункта.
В посочените клаузи от общите условия са уговорени неустойки,
санкциониращи забавено плащане на главницата, но техният размер не излиза извън
присъщите за неустойката функции, нито тези клаузи са неравноправни по смисъла
на чл.143, т.5 от ЗЗП.
По чл.20.1 от ОУ е уговорена наказателна лихва/неустойка/ върху забавени
вноски, които се начисляват само върху главниците на просрочените вноски, като
размерът на наказателната лихва е 10.29 % /договорна лихва от 7.29 % +
наказателна надбавка 3 %/, а по чл.20.2
от ОУ е уговорена наказателна лихва върху предсрочно изискуем кредит в размер
на 17.29 % /7.29 % + наказателна надбавка 10 %/.
Съгласно чл.143, т.5 от ЗЗП, неравноправна е клауза, която задължава
потребителя при неизпълнение на негови задължения да заплати необосновано
високо обезщетение или неустойка.
Съгласно практиката на СЕС/решение от
14.03.2013 г. по дело С - 415/2011 - §74/ при преценка дали клаузата за лихва за
забава е неравноправна, поради несъразмерно висок размер на обезщетението, съдът трябва да изследва националните
правни норми, които се прилагат за
правоотношенията между страните, при липса на
уговорка в това отношение в съответния договор или в различните сключени с
потребители договори от този вид, и да съпостави размера на определената лихва за
забава с размера на законната лихва, за да се
провери дали с определената лихва за забава може да гарантира осъществяването
на целите, преследвани с нея в съответната държава – членка, и дали лихвата надхвърля необходимото за
постигането на тези цели.
Регламентираната
с подзаконови нормативни актове законна лихва върху просрочени парични
задължения по смисъла на чл. 86 от ЗЗД и чл. 309а, ал. 1 от ТЗ, възлиза на 10 пункта над
основния лихвен процент. При съпоставяне
размера на законната лихва с размера на договорената неустойка за забавено
изпълнение по чл.20.1 от ОУ, размерът на неустойката не надхвърля значително
размера на законната лихва и в този смисъл не излиза извън присъщите за
неустойката функции.
Същият извод
се отнася и до наказателната лихва при обявяване на предсрочна изискуемост по чл.20.2 от ОУ, тъй като е уговорен срок,
до който ще се начислява тази лихва./за периода от обявяване на предсрочната изискуемост до предявяване на
молбата за събиране на вземането по съдебен ред/. При положение, че има предел
за изчисляването на лихвата, уговореният размер не излиза извън присъщите на неустойката функции, а обезпечава изпълнение на
задължението от страна на кредитополучателката, каквато е и
целта на уговорката, съобразно нейния неустоичен
характер.
По изложените съображения, съдът намира възраженията на ответника за
нищожност на посочените клаузи за неоснователни.
Спорен
въпрос е дали е настъпила предсрочна изискуемост.
Съгласно чл.20.2 от ОУ, при
допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни целият остатък
от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие.
При подаване на заявлението по
чл.417 от ГПК на 02.08.2013 г./дата, която се счита за дата на подаване на
исковата молба/ заявителят е твърдял, че е настъпила автоматична предсрочна
изискуемост на 11.08.2011 г., тъй като не били платени четири вноски с падежи 09.05.2011 г., 09.06.2011 г.,
09.07.2011 г. и 09.08.2011 г.
От заключението на счетоводната експертиза /отговор на въпрос 11/ се
установява, че по първоначалния погасителен план, без да се прилагат
едностранни изменения на лихвения процент, към 11.08.2011 г. непогасени са били
вноски с падежи 09.03.2011 г., 09.04.2011 г., 09.05.2011 г., 09.06.2011 г.,
09.07.2011 г. и 09.08.2011 г. Липсват обаче доказателства ищецът да е връчил
уведомление на ответника към 11.08.2011 г., че обявява кредита за предсрочно
изискуем, поради което съдът приема, че не е настъпила предсрочна изискуемост. Съгласно
т.18 от тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014
г. по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГТК на ВКС, „постигнатата в договора
предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски кредитът
става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да събере
вземането си, не поражда действие, ако банката изрично не е заявила, че
упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което
волеизявление да е достигнало до длъжника – кредитополучател“.
Не е настъпила предсрочна изискуемост и към 10.10.2017 г., когато са
постъпили в съда исковете по чл.422, ал.1 от ГПК. Подадената искова молба не
може да бъде разглеждана като уведомление за предсрочна изискуемост, тъй като не
съдържа информация за размера на неизплатените задълженията към 10.10.2017 г.
Вместо това е посочен неправилен размер на задълженията към предходна дата на
предсрочна изискуемост. С ИМ е заявено, че предсрочната изискуемост е
настъпила, поради неплащане на четири вноски от 2011 г., определени въз основа
на неравноправни клаузи, а към 10.10.2017 г., според заключението на
счетоводната експертиза, тези вноски са били платени/приложение № 3 към счетоводната
експертиза – л.310 - 314/.
Спорен въпрос е какъв е размерът
на задълженията.
Относно размера на
главницата:
Съгласно ТР № 8/02.04.2019г. по
т.д. № 8/2017г. ОСГТК на ВКС, допустимо
е предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на
вземане по договор за банков кредит, поради предсрочна изискуемост, да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на
силата на пресъдено нещо, ако
предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК. По отношение на ответника
задълженията следва да бъдат определени само по договора за ипотечен кредит и
погасителния план към него. На вещото лице не е поставен въпрос да определи
размера на задълженията за непогасени вноски за главница към датата на
изготвяне на заключението. От приложение № 3 към заключението/л.310-314/ е
видно, че вещото лице е установило, че не са платени вноски за главница за периода
09.09.2017 г. – 09.10.2017 г. в размер общо на
74.19 евро (2977.73 евро(дължими вноски за главница към
10.10.2017г.) – 2903.54 евро(платени вноски за главница към
10.10.2017 г.). На основание чл.161 от ГПК съдът
по погасителния план към договора за ипотечен кредит от 05.09.2008г. определи размера на задълженията за неизплатени
погасителни вноски с настъпил падеж към датата на приключване на устните
състезания по делото – 24.11.2021г. общо на 2249 евро. При определяне на тази
сума съдът отчете обстоятелството, че до 09.08.2017 г. са платени всички вноски
с настъпил падеж за главница/приложение № 3 към заключението/, след 09.08.2017 г. до 10.10.2017г. се дължат
74.19 евро, а след 10.10.2017 г. до датата на приключване на устните състезания
по делото не са извършвани плащания на вноски за главница и същите се дължат като
сбор от погасителни вноски за главница по
погасителния план към договора.
При определяне размера на вноските съдът съобрази указанията в мотивите
към ТР
№ 8/02.04.2019г. по т.д. № 8/2017г. ОСГТК на ВКС. Съгласно цитираното тълкувателно решение, присъждайки вноските с настъпил падеж в хода на
производството, съдът следва да съобрази дали възнаградителната лихва,
съставляваща компонент от тези вноски, е включена в общия заявен размер и
период на исковите претенции. Ако кредиторът претендира присъждане на цялата
главница като предсрочно изискуема, ведно с обезщетение за забава, но
възнаградителната лихва е поискана само за периода до твърдяното от кредитора
настъпване на предросрочна изискуемост, съдът не може да присъди
възнаградителната лихва, чиято изискуемост ще настъпи в хода на производството
по иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. Поради това от вноските с настъпил падеж
в хода на производството следва да се присъди само частта, съставляваща
главница, съгласно погасителния план.
Поради изложените съображения, предявеният иск за главница следва да бъде
уважен до размера на 2249 евро за вноски с настъпил падеж
през периода 09.09.2017 г. – 24.11.2021 г., а в останалата част, до пълния предявен размер от 24502.75
евро следва да бъде отхвърлен.
По възражението
за изтекла погасителна давност на главницата:
Възражението е неоснователно, поради следните съображения:
Вземанията за главница се погасяват с изтичане на петгодишна давност. В случая не е
приложима нормата на чл. 111, б. "в" от ЗЗД, тъй като вноските за главница по договора за кредит не са
периодични плащания. Кредитът
е единно и неделимо задължение, което се изплаща на отделни вноски и по отношение на него е
приложима общата петгодишна давност. В тази насока практиката на ВКС е
последователна и непротиворечива/решение № 261 от 12.07.2011 г. по гр. д. № 795/2010 г., ІV
г.о., ГК, решение № 540 от 20.12.2011 г. по гр. д. № 110/2011 г. на
ВКС, IV ГО, решение № 28 от 05.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 523/2011 г.,
ІІІ г.о., ГК и др./. Договорът за кредит е сключен с краен срок на
погасяване на вноските – 02.09.2038г. Тъй като не е надлежно обявена предсрочна
изискуемост на кредита, давност по отношение на единното и неделимо задължения за
главница и договорна лихва не е започнала да тече. Дори и да не се възприемат тези доводи на настоящия
състав и да се приеме, че давността тече за всяка погасителна вноска от датата
на падежа, то вноските, дължими за периода 09.09.2017 г. – 24.11.2021 г., за
които е уважен искът за главница, не са погасени по давност, тъй като исковата
молба е подадена на 01.08.2013 г./дата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК/ и от тази дата е прекъсната давността, а докато трае процесът давност не
тече, поради което вземанията за
главница не са погасени по давност./чл. 115, б.“ж“ и чл.116, б.“б“ от ЗЗД/ .
Относно
размера на договорната лихва:
Предявеният установителен иск е за договорна лихва за сумата от 4324.13
евро за периода 24.04.2011 г.- 31.07.2013 г., за която е издадена и заповедта
по чл.417 от ГПК, въз основа на представеното извлечение от счетоводните книги.
От приложение № 3 към заключението на счетоводната експертиза /л. 310 -
314/ се установява, че към 10.10.2017 г. ответникът няма неизплатено задължение
за договорна лихва за периода 24.04.2011 г. - 31.07.2013 г./л.310-314/. Вещото
лице е установило неплатени задължения за договорна лихва за периода 09.09.2017
г. - 10.10.2017 г., който е извън исковия период, поради което предявеният иск
следва да бъде отхвърлен.
По претенцията за наказателна лихва:
Ищецът претендира санкционна лихва за периода 20.08.2012 г. - 31.07.2013 г.
В заявлението пред заповедния съд и в исковата молба се позовава на
настъпила предсрочна изискуемост на 11.08.2011 г. В този смисъл претендираната
от него за периода 20.08.2012 г. - 31.07.2013 г. санкционна лихва е по т.20.2
от ОУ върху предсрочно изискуем кредит. Тъй като кредитът през този период не е
предсрочно изскуем, не се дължи и лихва по т.20.2 от ОУ за посочения период.
По законната лихва:
Законна лихва върху всяка от вноските за главница с настъпил падеж, за
които искът е уважен, се дължи, считано от датата, следваща падежа до
окончателното изплащане.
По разноските:
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца, на основание чл.78,
ал.1 от ГПК, направените в исковото и в заповедното производство разноски в
размер на 332.53 лв., съразмерно на уважената част от исковете.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника, на основани чл.78,
ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 4453.31 лв., съразмерно
на отхвърлената част от исковете.
При определяне размера на разноските за ответника съдът не уважи
възражението на ищеца за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съгласно
чл.78, ал.5 от ГПК, ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но
не по-малко от минимално определения размер, съобразно чл. 36 от Закона за
адвокатурата. Минималният размер на
адвокатско възнаграждение, с оглед цената на иска, е 2357.04 лв., а ответникът
е направил разноски за адвокат в размер на 4000 лв./под двукратния размер на
минималното адвокатско възнаграждение/. Делото представлява фактическа и правна
сложност, предвид естеството на спора и множеството възражения за
неравноправност на клаузи от договора за кредит и общите условия, както и
възражения за неправилно изчислен размер на задълженията, при което адвокатът на ответника
е осъществявал защита по няколко иска, поради което заплатеното възнаграждение
от 4000 лв. не е прекомерно.
Мотивиран
така, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИEМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал.1 от ГПК, по отношение на Д.П.Ч., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, че дължи на „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:***, съдебен адрес:***, представлявано от
главния изпълнителен директор В. М. С. и от изпълнителния директор Д. Н. Н., сумата от 2249 евро/месечни погасителни вноски, формирани само от
главниците по вноските, за периода 09.09.2017 г. – 24.11.2021 г., дължими по договор за ипотечен кредит от 05.09.2008
г./, ведно със законната лихва,
считано от 10.09.2017 г. с натрупване върху отделните вноски до окончателното
изплащане, за което задължение е издадена заповед по чл.417 от ГПК по чгр.д. № 451/2013 г. на РС – Панагюрище, като
иска за главницата до пълния предявен размер от 24 502.75 евро, иска за договорна лихва за сумата от 4 324.13 евро за периода 24.04.2011
г.- 31.07.2013 г., иска за санкционна лихва за сумата от 2311.48 евро за периода 20.08.2012
г. - 31.07.2013 г., като
неоснователни ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Д.П.Ч. да заплати на „Б.Д.“ ЕАД, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените в
исковото и в заповедното производство разноски в размер на 332.53 лв., съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Б.Д.“ ЕАД да заплати на Д.П.Ч.,
на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 4453.31 лв., съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването на страните.
СЪДИЯ: