№ 109
гр. Е.П., 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Е.П., II СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА, в публично
заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Грета Ив. Денчева
при участието на секретаря Миглена М. Димитрова Славова
като разгледа докладваното от Грета Ив. Денчева Гражданско дело №
20241820101427 по описа за 2024 година
Постъпила е искова молба от „С....“ ЕООД срещу ответника Л. М. Ц. по
иск с правно основание чл. 79 във вр. чл.86 от ЗЗД, в която се твърди, че
ищецът е сключил трудов договор с ответника с правно основание чл.67, ал.1,
т.1 във вр. с чл.70, ал.1 КТ, като същия е заемал длъжност „шофьор на товарен
автомобил международни превози“, за неопределено време и срок за
изпитване в полза на работодателя с основно трудово възнаграждение в
размер на 780 лева. Твърди се, че с молба от 13.12.2023 г. ответникът е
поискал трудовия договор да бъде прекратен без спазване на уговореното
предизвестие, за което е издадена Заповед от 13.12.2023 г., с която трудовото
правоотношение между страните е прекратено на основание чл.326, ал.1 от
КТ, в резултат, на което ответникът дължи обезщетение в размер на брутно
трудово възнаграждение за неспазване на срока за предизвестие. Сочи, че
размерът на дължимото обезщетение за неспазено предизвестие по чл.220,
ал.1 от КТ е в размер на 2340.00 лева. Твърди, че ищецът дължи на ответника
сума в размер на 990,42 лева, представляващи командировъчни дневни пари за
периода от 03.12.2023 г. до 12.12.2023 г., като с оглед насрещните вземания е
сключено споразумение, представляващо спогодба по чл.365 от ЗЗД, с което
страните са се договорили ответникът да заплати на ищеца обезщетение по чл.
220, ал.1 от ЗЗД в размер на 2340.00 лева, като след приспадане на дължимата
1
от страна на ищеца към ответника сума в размер на 990.42 лева е останала
дължима такава в размер на 1349.58 лева, която не е заплатена от същия и към
датата на предявяване на иска, което обуславя правния интерес за ищеца, за
осъждане на ответника да заплати претендираната сума, ведно с мораторна
лихва върху нея в размер на 140.44 лева.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника на осн. чл.
79 във вр. с чл. 86 ЗЗД, да заплати на „С....“ ЕООД, ЕИК ***********, сума в
размер на 1349,58 лв., представляващи остатък от прихванати суми със
Споразумение от 09.01.2024 г., ведно със мораторната лихва върху тази сума
за период от 16.01.2024 г. до датата на подаване на исковата молба /15.10.2024
г./ в размер на 140.44 лв. и законна лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на дължимата сума. Претендира за
направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства-писмени и
гласни, както и доводите и възраженията на страните, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.79, ал. 1 от ЗЗД,
във вр. с чл. 86 от ЗЗД.
По делото е признато за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелство, че претендираната сума за главница в размер на 1349.58 лева е
заплатена от ответника в хода на процеса на дата 05.02.2025 г.
Поради настъпило плащане в хода на процеса, към момента на
приключване на съдебното дирене, вземането на ищеца за главница се явява
погасено поради плащане, който факт е от значение за спорното право и като
настъпил в хода на процеса следва да се вземе предвид на осн.чл.235 ал.3 от
ГПК, с оглед на което искът за главница, като неоснователен следва да се
отхвърли.
Следва да се присъди дължимата мораторна лихва върху главницата в
размер на законната лихва за период от 16.01.2024 г. до датата на подаване на
исковата молба /15.10.2024 г./ в размер на 140.44 лв., което вземане не се
оспорва от ответника по основание и размер. Тъй като плащането на
задължението е станало след предявяване на иска, ответникът дължи
заплащане и на законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на иска /15.10.2024 г./ до датата на погасяване на задължението
/05.02.2025 г./, която следва да се присъди.
По въпроса за разноските:
Съдът намира, че в тежест на ответника следва да се възложат
2
направените от ищеца в производството разноски по този иск.
В процесния случай, не може да намери приложение разпоредбата на чл.
78, ал. 2 ГПК, която изисква кумулативно наличие на две предпоставки, за да
бъде освободен ответникът от отговорността за разноски - да не е станал
повод за завеждане на делото и да признае иска. В случая ответникът с
поведението си е дал повод за предявяването му, тъй като плащането на
процесната сума за главница е направено след предявяване на иска, като е
останало дължимо вземането за мораторна лихва. В случая са налице
новонастъпили след предявяването на иска независещи от него, а от
ответника, обстоятелства, погасяващи заявеното за защита спорно право,
поради което отговорен за разноските е ответникът. Този извод се налага по
аргумент, изведен от чл.78 ал.2 ГПК, с оглед на обстоятелството, че и в такъв
случай извънпроцесуалното поведение на ответника е поводът за завеждането
на делото, необходимостта от съдебна намеса, по което отпада с погасяване от
него на задължението, предмет на търсената с иска защита. Преценката в тази
насока се основава само на предприетото от ответника действие, индициращо
отпадане на задължението, а тя не представлява изследване на отношенията
между страните по съществото на спора.
Поради това, ще следва на основание чл.81 във вр. с чл. 78, ал.1 ГПК в
полза на ищеца да се присъдят направените по делото разноски в настоящото
исково производство, които са в общ размер на 642.78 лв., от които 103.98 лв.
за дължима държавна такса и 538.80 лв. с ДДС за адв. възнаграждение.
Ответникът не е направил възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение от страна на ищеца, поради което съдът не дължи
произнасяне в тази насока.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „С....“ ЕООД, ЕИК ***********, с адрес:
с.Л., общ. С., ул. „..........“ № 14, чрез адв. Н. С. от ВАК, срещу Л. М. Ц., ЕГН
**********, с адрес: гр.Е.П., ул. „************“ № 20, вх А, ет. 2, ап. 6 иск с
правно основание чл.79 ЗЗД за заплащане на сума в размер на 1349,58 лв.,
представляващи остатък от прихванати суми със Споразумение от 09.01.2024
г., като неоснователен поради извършено плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА Л. М. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр.Е.П., ул.
„************“ № 20, вх А, ет. 2, ап. 6 да заплати „С....“ ЕООД, ЕИК
***********, с адрес: с.Л., общ. С., ул. „..........“ № 14, чрез адв. Н. С. от ВАК,
мораторната лихва в размер на 140.44 лв. върху главницата от 1349,58 лв. за
период от 16.01.2024 г. до датата на подаване на исковата молба /15.10.2024 г./,
както и законна лихва върху главницата от 1349,58 лв., за период от датата на
подаване на исковата молба в съда /15.10.2024 г./ до окончателното изплащане
на дължимата сума /05.02.2025 г./
3
ОСЪЖДА Л. М. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр.Е.П., ул.
„************“ № 20, вх А, ет. 2, ап. 6 да заплати „С....“ ЕООД, ЕИК
***********, с адрес: с.Л., общ. С., ул. „..........“ № 14, чрез адв. Н. С. от ВАК
направените по делото разноски в общ размер на 642.78 лв., от които 103.98
лв. за дължима държавна такса и 538.80 лв. с ДДС за адв. възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Е.П.: _______________________
4