Р Е Ш Е Н И Е
№ 261050 / 8.10.2021г.
гр. Перник, 08.10.2021 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в
открито съдебно заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря Анелия Найденова, като разгледа докладваното от съдия К.
Костадинова гр.д. № 330 по описа на
съда за 2021 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 от ГПК вр. с чл. 405 от Кодекса на застраховането КЗ/.
Образувано е
по искова молба на Г.В.А., с ЕГН: **********, подадена чрез процесуалните му
представители – адв. Веселина Феодорова и адв. С.Р., срещу „Дженерали застраховане”
АД, с ЕИК: *********, с която се иска ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 10 000
лева, представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди –
следствие от настъпило на 14.09.2019 г. застрахователно събитие по застраховка
„Каско на МПС” със застрахователна полица № **** на МПС марка „Ауди”, модел
„А4”, с номер на рама ****, с рег. № ****,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба
до окончателното изплащане на вземането. Претендират се и разноски.
В исковата
молба се твърди, че между страните бил налице валидно сключен договор за
застраховка „Каско на МПС” със застрахователна полица № **** от 29.07.2019 г. с
период на действие от 30.07.2019 г. до 29.07.2019 г. за лек автомобил марка
„Ауди”, модел „А4”, с рег. № ****.
Твърди се,
че на 14.09.2019 г. около 21.00 часа в гр. Перник настъпило застрахователно
събитие, а именно пътно транспортно произшествие /ПТП/, при което били нанесени
вреди върху застрахованото МПС. Същото настъпило като водач на лек автомобил
марка „Фолксваген”, модел „Голф” при маневра десен завой от ул. Морозов към ул.
Краище в гр. Перник навлезнал с автомобила си в насрещната лента за движение,
поради което последвал челен удар между двете МПС. За настъпилото ПТП от
водачите бил съставен двустранен констативен протокол /ДКП/, а
местопроишествието било посетено и от органи на КАТ като било извършено и
заснемане.
На следващо
място се посочва, че ищецът уведомил застрахователя за настъпилото
застрахователно събитие като била образувана щета № *********/16.09.2019 г. и
на 17.09.2019 г. и на 19.09.2019 г. били направени
огледи на автомобила съответно съставени два броя описи. В тази връзка и ищецът
поискал от застрахователя да му заплати обезщетение за настъпилото събитие.
Последвали обаче два отказа на ответника да заплати исканата сума с аргумента,
че липсвало съответствие между декларирания механизъм на ПТП и констатираните
по застрахования автомобил вреди.
Излагат се
подробни доводи, че по законосъобразен и безспорен начин е установено, както
настъпването на ПТП и неговия механизъм, така и причинените на застрахования
автомобил вреди. Поддържа се, че били уведомени органите на КАТ, както и
застрахователя. С тези аргументи се иска претенцията да бъде уважена.
Представени
са писмени доказателства: свидетелство за регистрация на МПС, удостоверение за
техническа изправност, застрахователна полица № **** от 29.07.2019 г. с добавък
2 и 3 към нея, двустранен констативен протокол за ПТП, искане за оценка на
вреди, два описа заключение за вреди и две писма от „Дженерали застраховане”
АД.
В законоустановения срок по чл. 131
от ГПК от страна на ответника по делото, е постъпил писмен отговор, в който
предявеният иск се оспорва изцяло по основание и размер.
В тази връзка на първо място се
твърди, че не са налице основанията за ангажиране на отговорността на ответника
по сключената застраховка „Каско на МПС” като се признава, че е била налице
валидна такава между страните към датата на процесното ПТП.
На следващо място се твърди, че
доколкото било налице валидно правоотношение по договор за застраховка, то били
валидни и относими и приложимите спрямо същото общи условия /ОУ/ на
застрахователя за съответния вид застраховка. Посочва се, че в същите били
предвидени хипотези на изключения от рисковото покритие, сред които попадал и
настоящият в случай. В тази връзка на първо място се поддържа, че при проверка
от дружеството било установено несъответствие между твърдения от ищеца
механизъм на ПТП и уврежданията по застрахования автомобил, доколкото не било
възможно същите да настъпят по описания начин.
На следващо място се твърди, че не е
спазена процедурата по установяване на процесното ПТП. Разяснява се, че същото
настъпило в тъмната част на денонощието, в отсъствие на свидетели, а и двете
участващи МПС претърпели сериозни щети, като били в невъзможност да се
придвижват на собствен ход, което наложило да бъде ангажирана пътна помощ.
Уврежданията по застрахования автомобил на ищеца в частност представлявали
тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 2 от КЗ. Въпреки това обаче не били
извикани органите на КАТ „Пътна полиция” и не бил съставен констативен протокол
за ПТП, а водачите съставили и подписали двустранен констативен протокол в
нарушение на правилата на ЗДвП и правилника към него. В тази връзка се оспорва
наличието на причинна връзка между процесното ПТП и уврежданията по
застрахования автомобил. Излагат се доводи и че самият ДКП бил неправилно
попълнен.
На следващо място се поддържа, че
чрез претенциите си застрахованото лице правело опит да бъде въведен в
заблуждение застрахователят, което било хипотеза, обуславяща отказ да се плати
обезщетението. Освен това ненадлежното съставяне на ДКП и липсата на протокол
на КАТ обективно затруднявало ответника да реализира регресните си претенции.
Допълва се, че доколкото вредите
обуславяли тотална щета, то за да се изплати обезщетение за такава следвало
регистрацията на процесния автомобил в КАТ да бъде прекратена, но такъв документ
на застрахователя не бил представен.
На следващо място се оспорва размера
на претенцията като се твърди на първо място, че липсва причинна връзка между
всички вреди и процесното ПТП. Поддържа се и че при тотална щета от страна на
застрахователя се дължи 70 % от действителната стойност на МПС към датата на
застрахователното събитие. Посочената стойност съответствала на
застрахователната стойност и била под 12 000 лева.
На последно място се прави
възражение за прихващане с невнесените разсрочени премийни вноски в общ размер
от 655.23 лева.
С тези аргументи се иска претенциите
да бъдат отхвърлени, евентуално присъдени в по-малък размер. Възразява се и
срещу началната дата на обезщетението за забава.
Прави се искане за привличане като
трето лице помагач на страната на ответника на дружеството ЗД „Бул инс” АД
/застраховател на виновния водач по застраховка гражданска отговорност/.
С отговора
са представени: Общи условия на ответника по застраховка „Каско на МПС”.
С
определение № 261348/12.04.2021 г. като трето лице помагач на страната на
ответника е конституирано дружеството ЗД „Бул инс” АД. В дадения от съда срок
от същото е постъпило писмено становище, с което искът се оспорва по основание
и размер. Не се оспорва наличието на застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“
по отношение на МПС с ДКН РК **** ВС. Оспорват се обаче механизмът на
настъпване на процесното ПТП, както и вината на водача на МПС с ДКН РК **** ВС.
По отношение на размера на претенцията се поддържа, че претендираната сума не
отговаря на размера на действително претърпените вреди особено като се вземат
предвид възрастта и периода на експлоатация на автомобила на ищеца. Излагат се
доводи, че последният не е можел да се придвижва на собствен ход след
процесното ПТП, поради което е следвало местопроизшествието да се посети от
пътна полиция, които да съставят съответния протокол, като била неприложима
хипотезата на съставяне на ДКП от водачите. На последно място се поддържа и че
според твърденията на ищеца неговият автомобил е претърпял тотална щета, поради
което и същият е следвало да бъде свален от регистрация преди претендиране на
обезщетение, което не е било осъществено. С тези аргументи се иска претенцията
да бъде отхвърлена. Прави се възражение за прекомерност на разноските,
претендирани от ищеца.
По делото е
изготвена съдебна автотехническа / САТЕ/ експертиза. Представени са
допълнителни доказателства: материали по щета № *********/16.09.2019 г. /без
снимков материал/, писмо от ОДМВР Перник, сектор „Пътна полиция“ ведно с
ежедневна форма на отчет и състав на наряд, С допълнителна молба, депозирана в
деня на последното съдебно заседание и докладвана след провеждане на същото с
вх. № 275898/13.09.2021 г. ответното дружество е предоставило и снимков
материал също част от материалите по щета *********/16.09.2019 г.
В
проведеното на 13.09.2021 г. съдебно заседание процесуалният представител на
ищеца изразява становище за уважаване на иска. Представя в даден от съда срок
писмени бележки.
Ответното
дружество, редовно призовано, не изпраща представител в насроченото по делото
съдебно заседание, изразява писмено становище за отхвърляне на исковите
претенции.
Третото лице
помагач редовно призовано, не изпраща представител. От него също е постъпило
писмено становище за отхвърляне на предявения иск.
Пернишкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Страните по делото не спорят, а и от представените
писмени доказателства /застрахователна полица „Комбинирана автомобилна
застраховка „Автогрижа“ с компоненти „Каско на МПС“, „Злополука на лица в
превозни средства“ и „Автомобилен асистанс за България“ № ****/29.07.2019 г. и добавък
№ 2 към нея от 05.09.2019 г./ се установява, че на 29.07.2019 г. праводателят
на ищеца /лице на име Славчо Миланов/ е сключил с ответното дружество договор
за имуществена застраховка „Комбинирана автомобилна застраховка „Автогрижа“ с
компонент „Каско на МПС“ със срок на действие от 30.07.2019 г. до 29.07.2020 г.
с предмет - лек автомобил марка „АУДИ“, модел „модел „А4”, с рег. № **** и номер на рама ****. Установява
се, че в тази връзка е издадена и подписана застрахователна полица № **** като
общата застрахователна сума е 12 000 лева, а
застрахователната премия 873.63 лева – платима на четири вноски.
От своя страна, видно от добавък № 2 към полицата от
05.09.2019 г. е налице промяна в собствеността на автомобила, като лицето
Славчо Миланов е прехвърлило собствеността върху ищеца Г.А. /посочен и като
застраховано лице в самата полица/. За това обстоятелство ответното дружество е
уведомено своевременно, съгласно цитирания добавък № 2 към полицата, което не
се оспорва.
Страните не спорят и че на 14.09.2019 г. е настъпило застрахователно
събитие – автомобилът е претърпял ПТП, за което ищецът своевременно е уведомил
ответника. Не се спори и че в тази връзка ответното дружество е образувало
ликвидационна преписка – щета с № *********/16.09.2019 г.
Липсва спор и че ответното дружество е отказало
заплащане на обезщетение на ищеца с мотива, че декларираният механизъм на ПТП
не съответства на причинените на МПС вреди, установени след два огледа. В тази
връзка и от страна на ответника не са заплатени никакви суми на ищеца.
Последният обаче също не оспорва, че е заплатена само първата вноска от
застрахователната премия, като остава да се дължи сумата от 655.23 лева. На
последно място страните не спорят, а и от представените по делото доказателства
се установява, че ищецът е депозирал
възражение до ответното дружество от 18.10.2019 г. за преразглеждане на отказа
да се изплати обезщетение, което възражение обаче е оставено без уважение.
От представено по делото свидетелство за регистрация на МПС от 05.09.2019
г. се установява, че процесният автомобил марка „АУДИ“, модел „модел „А4“, с
рег. № **** и номер на
рама **** е с дата на
първоначална регистрация – 23.07.2008 г. като настоящ собственик е лицето Г.В.А..
Срещу собствеността на автомобила от ответното дружество не е въведено
възражение.
От удостоверение за техническа изправност е видно, че процесният автомобил
марка „АУДИ“, модел „модел „А4“, с рег. № **** е преминал годишен технически
преглед на 17.05.2019 г. като МПС е прието за технически изправно и годно да се
движи по обществените пътища до 17.05.2020 г.
По делото е представено писмо от ОДМВР Перник, сектор „Пътна полиция“ ведно
с ежедневна форма на отчет и състав на наряд, от които е видно, че на
14.09.2019 г. е постъпил сигнал за настъпило ПТП около 21.50ч. в гр. Перник, на
кръстовище между ул. Краище и ул. Морозов. Мястото е посетено от мл. инспектор В.
Владимиров – младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Перник
като са установени два автомобила – „Фолксваген голф“ с ДКН РК **** ВС с водач С.
Димитрова и „АУДИ А4“ с ДКН **** с водач Г.А.. Съгласно писмото водачите са
тествани за алкохол и са оставени да попълват ДКП за ПТП съгласно Наредба № Iз – 41 от 12.01.2009
г. Посочените обстоятелства се потвърждават от приложените към писмото
ежедневна форма на отчет и състав на наряд.
Видно от ДКП за ПТП от 14.09.2019 г., съставен и подписан от С. Димитрова и
Г.А., между двамата е настъпило ПТП на посочената дата. Механизмът на същото е
описан в ДКП, като съгласно последния виновен водач е лицето С. Димитрова с
автомобил с ДКН РК **** ВС, която при десен завой от ул. Морозов към ул. Краище
в гр. Перник, навлезнала в насрещното платно на ул. Краище е ударила челно л.а.
„АУДИ А4“ ДКН РК 8044 В, с водач Г.А.. Видно от протокол липсва последната
буква от регистрационния номер на автомобила „АУДИ А4“.
Доколкото за събитието ищецът е уведомил ответното дружество от последното
са съставени два броя опис-заключение за вреди на МПС от 17.09.2019 г. и от
19.09.2019 г., в които са описани констатираните по л.а. „АУДИ А4“ ДКН ****
щети.
От изготвената и приета по делото
съдебно автотехническа експертиза /САвтЕ/ се установява, че в ДКП МПС марка
„АУДИ“, модел „А4“ е записано с ДКН РК 8044 В. Съгласно наличните данни по
делото експертът посочва, че МПС марка „АУДИ“, модел „А4“ с ДКН **** е в
експлоатация от 11.2 години. На последното са нанесени увреждания, описани в
два броя – опис-заключения за вреди, като същите са в предната част на
автомобила. В тази връзка и уврежданията се изразяват в следното: облицовка
предна броня ПВЦ, фар ляв, решетка в предна броня, челно стъкло, аърбег
шофьорски, аърбег пасажер /талбо/, колан преден ляв /от описа за оглед на
17.09.2019 г./, калник преден ляв, греда долна, фар десен, държач фар десен
ПВЦ, държач фар ляв /ПВЦ/, дифузьор, перка охладителна, воден радиатор,
интеркулер, климатичен радиатор, маска предна ПВЦ, основа предна броня, халоген
десен, рог ляв, въздуховод ПВЦ, капак преден, колан десен преден, държач предна
броня десен при калник, страница лява, управление перка /от опис за оглед на
19.09.2019 г./. За отстраняване на посочените вреди, както и за съпътстващите
същите технологични операции: тониране боя, камера, частично боядисване предна
част, вещото лице е изчислило стойност на ремонта, възлизаща на 4 670.52
лева. Тази сума е според в.л. възстановителната стойност на автомобила след
претърпяното ПТП.
На следващо място съгласно експертизата
действителната стойност на МПС марка „АУДИ“, модел „А4“ с ДКН **** към
14.09.2019 г. възлиза на 12 000 лева е съвпада със застрахователната сума
по полица № ****/29.07.2019 г.
Според в.л. технически невъзможна е
нормална експлоатация и придвижване на МПС марка „АУДИ“, модел „А4“ с ДКН ****
на собствен ход с увредени охладителна перка, воден радиатор и интеркулер.
На последно място експертът посочва,
че МПС марка „АУДИ“, модел „А4“ с ДКН ****
е възстановено и на 05.11.2020 г. е преминало годишен технически преглед.
Относно въпросите във връзка с
механизма на ПТП и съответстват ли установените при МПС марка „АУДИ“, модел
„А4“ с ДКН **** вреди на същия вещото лице е посочило, че не може да отговори
без преглед на снимков материал.
Изготвената експертиза следва да бъдат кредитирана, доколкото експертните
изследвания са задълбочени, подробни и компетентно извършени, а по делото
липсват и данни за евентуална заинтересованост на вещото лице от изхода на
производството. Освен това експертизата не е оспорена от страните в
производството като вещото лице е отговорило и на въпросите, поставени в
съдебно заседание.
Относно въпросите за механизма на ПТП и съответствието между последния и
описаните щети в двата протокола от застрахователя, вещото не е успяло да
отговори съответно съдът е бил в невъзможност да постави допълнителна задача
поради неоказано от ответника съдействие – въпреки двукратното му задължаване
по реда на чл. 190 от ГПК същият не е представител своевременно всички
материали по щета № *********/16.09.2019 г. В тази връзка и съдът
изрично е предупредил ответника, че непредставянето на документите и в частност
на снимковия материал може да бъде ценено по реда на чл. 161 от ГПК. Въпреки
това дружеството представя изискания снимков материал едва в деня на
проведеното съдебно заседание – 13.09.2021 г. по електронна поща като писмото е
докладвано на състава след приключване на заседанието, в което е приключило и
разглеждане на делото. Обстоятелството, че ответникът е представил снимковия
материал на служебна поща на деловодителя на състава към по-ранна дата не
следва да се взема предвид, доколкото на интернет страницата на Районен съд
Перник е налице публична информация относно електронните адреси за депозиране
на съдебни книжа – а именно посочено е че това става на електронен адрес,
възложен на служба „Регистратура“ на Пернишкия РС, а не на електронна поща на
личните служебни адреси на всеки деловодител предвид обема на работа. Освен
това още на 31.05.2021 г. съдът е предоставил на процесуалния представител на
ответника отдалечен достъп до делото през Единния портал за електронно
правосъдие /ЕПЕП/, поради което същият е имал възможност достатъчно време
/повече от един календарен месец/ преди заседанието на 13.09.2021 г. да се
увери дали изисканият снимков материал е постъпил по делото.
От показанията на свидетеля Денислав Красимиров Стоянчов /служител на ОДМВР
Перник/ се установява, че същият знае за настъпило произшествие – ПТП между
л.а. марка „АУДИ“ и бял автомобил в гр. Перник, кв. Ралица, на кръстовище между
ул. Морозов и ул. Краище. Посоченото ПТП според свидетеля настъпило преди около
2 години като същото било посетено от свидетеля заедно с негов колега В.
Владимиров – младши автоконтрольор.
На следващо място свидетелят разказва, че ПТП настъпило през есента в
тъмната част на денонощието като при посещение на място свидетелят и колегата
му установили части от автомобилите и разлята течност по пътното платно.
Установили също, че белият автомобил бил излезнал в насрещното платно като в
тази връзка според свидетеля същият изглеждал сякаш е отнел предимство на л.а.
„АУДИ“ и настъпило процесното ПТП. Свидетелят обаче уточнява, че колегата му В.
Владимиров взел отношение по ПТП. В тази връзка и посочва, че не може да каже
дали двата автомобила са можели да се изтеглят на собствен ход.
Показанията на свидетеля съдът намира, че следва да кредитира, доколкото
последните са ясни и последователни предвид изтеклия период от време, а освен
това съответстват и на останалия доказателствен материал като за свидетеля
липсват данни за заинтересованост от изхода на делото.
Така установената фактическа обстановка налага
следните изводи от правна страна:
Предявен
е иск с правно основание по чл. 386, ал. 2, вр. чл. 405 от КЗ.
В тежест на
ищеца е да докаже: 1) наличие на валидно сключен застрахователен договор към
момента на застрахователното събитие; 2) настъпване на самото застрахователно
събитие; 3) уведомяване на застрахователя за настъпването на събитието в срок;
4) установяване на размера на щетата, чието възстановяване се дължи. При
установяване на така посочените факти в тежест на ответника е да установи
твърдените от него обстоятелства, които представляват предпоставки за отказ
застрахователното обезщетение да бъде заплатено изцяло или частично.
В настоящия
случай по делото липсва спор, че сключеният между страните застрахователен
договор, за който е издадена полица по застраховка „Комбинирана автомобилна
застраховка „Автогрижа“ с компонент „Каско на МПС“ № ****/29.07.2019 г., е
валиден и че същият е действал към датата на настъпване на застрахователното
събитие – 14.09.2019 г. Липсва спор и че е настъпило застрахователно събитие –
застрахованият автомобил е станал участник в ПТП, при което е претърпял вреди,
като ищецът е уведомил своевременно за тези обстоятелства ответното дружество, във
връзка с което последното е образувало и ликвидационна преписка – щета с № *********/16.09.2019
г., в материалите по която се съдържат два броя опис-заключение за вреди на МПС
и снимков материал.
В тази връзка и основният спор по делото е относно
механизма на ПТП, както и претърпените от марка „АУДИ“, модел „А4“ с ДКН ****
вреди в това число – дали са в причинно следствена връзка с претърпяното ПТП и
дали същите са били от такова естество, че да възпрепятстват автомобила да се
придвижва на собствен ход. В тази връзка се спори и дали отказът на
застрахователя да плати обезщетение по процесната застраховка е основателен.
В настоящия случай съдът приема за установен механизма
на ПТП от ангажираните по делото доказателства – ДКП от 14.09.2019 г. и
показанията на свидетеля Денислав Красимиров
Стоянчов. Действително последният не е бил непосредствен очевидец на ПТП, но
същият е посетил мястото на произшествието като част от екип на ОДМВР Перник,
сектор „Пътна полиция“. Освен това по допуснатата САТЕ съдът бе възложил задача
на вещото лице да даде заключение дали механизмът на ПТП, описан в ДКП,
съответства на действително осъществилия се такъв предвид вредите по процесното
МПС. Ответното дружество обаче така и не представи своевременно снимков
материал на увреденото МПС марка „АУДИ“, независимо, че същият е бил част от
преписката по образуваната щета, а такова задължение съдът възложи в тежест на
дружеството още с определението с проекто доклада по делото от 12.04.2021 г., а
впоследствие и втори път с протоколно определение от 12.07.2021 г. Не следва да
се пренебрегва и фактът, че представения след проведеното последно съдебно
заседание снимков материал е с изключително лошо качество. В тази връзка и
съдът при съобразяване на разпоредбата на чл. 161 от ГПК приема за установен
механизма на ПТП, установен при съвкупната преценка на наличните по делото
доказателства, доколкото за тези последици при възпрепятстване на доказването
ответникът е надлежно предупреден. По тези съображения и следва извод, че
процесното ПТП е настъпило на 14.09.2019 г. в гр. Перник при маневра десен
завой, изпълнена от водач на МПС с ДКН РК **** ВС на кръстовище в посока
от ул. Морозов към ул. Краище, в хода на която
маневра МПС с ДКН РК **** ВС навлиза в насрещното пътно платно на ул. Краище, което от своя страна е довело до челен удар с автомобил ДКН
****. Действително в ДКП липсва последната буква от
регистрационния номер на л.а. марка „АУДИ“, модел „А4“. По делото обаче е
представено и писмо от ОДВМР Перник сектор „Пътна полиция“, както и от
ежедневна форма за отчет, от които е видно, че участник в процесното ПТП е бил
именно автомобил с ДКН **** и водач ищецът Г.А.. В тази връзка и съдът
приема, че са касае за технически пропуск, допуснат от участниците в ПТП, който
може да се обоснове и с късния час на настъпване на събитието съответно
попълване на протокола в тъмната част на денонощието.
С оглед гореизложеното и възраженията на ответното
дружество за липса на яснота относно механизма на ПТП съответно за причинна
връзка между вредите по процесното МПС и този механизъм следва да се приемат за
основателни. В тази връзка следва да се отбележи, че същите поначало са и
бланкетни предвид липсата на конкретни твърдения кои точно вреди по процесното
МПС не отговарят на декларирания механизъм на ПТП.
На следващо място съгласно чл. 201 от Правилника за
прилагане на Закона за движението по пътищата /ППЗдвП/ всеки участник в пътнотранспортно произшествие е длъжен да
остане на местопроизшествието до идването на компетентните органи, когато при
ПТП повредите на едно от моторните превозни средства не позволяват то да се придвижи на собствен ход. В тази връзка и
чл. 202 от същия правилник предвижда, че при
ПТП само с материални щети и с участието на две пътни превозни средства, когато
те могат да се придвижват на собствен ход и няма разногласие между участниците
в произшествието в оценката на обстоятелствата за настъпването му, виновният
водач попълва и предава на другия водач съответната бланка от протокола за
регистриране на ПТП без участието на органите на МВР. От своя страна съгласно
чл. 5 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите
и реда за съставянето им при ПТП и реда за информиране между МВР, КФН и
Гаранционния фонд когато при произшествието
са причинени само материални щети и между участниците има съгласие относно
обстоятелствата, свързани с ПТП, те попълват своите данни в двустранен
констативен протокол за ПТП – приложение № 3. Двустранен протокол не се попълва
при условие, че има съмнение, че участник в произшествието е под въздействието
на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози или не притежава
необходимите права за управление на моторно превозно средство. Същевременно чл.
6, т. 4 от същата наредба предвижда, че не се посещават от органите на МВР –
„Пътна полиция" и не се съставят документи за: повреди на МПС, които не са
причинени от друго ППС, освен когато повредите са причинени в резултат на пътнотранспортно
произшествие с един участник и МПС
не е в състояние да се придвижи на собствен ход.
В настоящия случай действително от
приетата САТЕ се установява, че не е възможно предвижване на собствен ход на автомобил
ДКН ****
предвид претърпените вреди. Видно от горецитираните писмо
от ОДМВР Перник сектор „Пътна полиция“, с приложена ежедневна форма за отчет
обаче, процесното ПТП е било посетено от органите на МВР на датата на
настъпването му 14.09.2019 г. и непосредствено след произшествието. В тази
връзка и полицейските органи са тествали водачите за употреба на алкохол, но не
са установили такава. По тези съображения и предвид наличието само на
материални щети и липса на разногласие между водачите полицейските органи не са
съставили протокол за ПТП, а са оставили водачите да попълнят двустранен
констативен протокол за ПТП. По тези съображения и предвид релевантните
разпоредби на ППЗДвП и Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г.
съдът намира, че възражението за ненадлежно удостоверяване настъпване на
произшествието и механизма на същото, както и за липса на посещение от органите
на МВР, изложени от ответното дружество, следва да се приемат за неоснователни.
Това е така, доколкото от една страна безспорно се установи, че ПТП е посетено
от органи на „Пътна полиция“ като последните са разяснили на
участниците в ПТП, че следва да попълнят ДКП. От друга страна правилата на
цитираните наредба и правилник свързват необходимостта от посещение на ПТП от
органите на МВР, когато поне едно МПС не може да се придвижи на собствен ход,
но съставянето на протокол за ПТП само с хипотезата, когато ПТП е с един
участник и МПС не може да се придвижи на собствен ход, какъвто не е процесният
случай.
Съгласно чл. 408 от КЗ застрахователят
може да откаже плащане на обезщетение само 1/ при умишлено причиняване на
застрахователното събитие от лице, което има право да получи застрахователното
обезщетение; 2/ при умишлено причиняване на
застрахователното събитие от застраховащия с цел получаване на
застрахователното обезщетение от друго лице; 3/
при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на
застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е
предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на
застрахователното събитие; 4/ в други случаи,
предвидени със закон.
От своя страна ответното дружество
обосновава отказа си да заплати застрахователно обезщетение с предвиденото в т.
7.11 вр. с т. 7 от Общите му условия /ОУ/, съгласно която независимо от
клаузите и покритието, избрано от застраховащия, застраховката не покрива щети,
причинени от, свързани със или вследствие на: измама, опит за измама или
заблуда на застрахователя от страна на застраховащия … при предявяване на
претенция за изплащане на застрахователно обезщетение и/или при доказване на
застрахователно събитие и/или при оценка на щетите.
В настоящия случай не се установява
наличие на никоя от цитираните разпоредби на закона, нито на ОУ на ответното
дружество. Ищецът е уведомил своевременно застрахователя за събитието като му е
представил препис от ДКП с описан механизъм на ПТП. Вредите по процесното МПС
не са посочени от ищеца, а са установени от ответното дружество след два
огледа. Доколкото по делото се установи съответствие между механизма на ПТП и
нанесените на процесното МПС вреди – описан е механизъм на челен удар съответно
са установени вреди по предна част на автомобила, то и съдът счита, че липсват
предпоставките за отказ от страна на ответника да заплати обезщетение по
сключената застраховка. На последно място следва да се отбележи, че дори според
ответното дружество част от установените вреди да не са били в причинно
следствена връзка с процесното ПТП, то това би могло да обоснове единствено
отказ да се обезщетят тези конкретни вреди, а не отказ за заплащане на каквото
и да било обезщетение. В тази връзка и съдът намира, отказът на ответното
дружество да заплати застрахователно обезщетение съответно твърденията му в
тази насока, за неоснователни.
На последно място и само за пълнота следва
да се отбележи, че на съда е служебно известно Решение № 203/11.06.2021 г. по
в.гр.д. № 185/2021 г. по описа на Пернишкия ОС, с което е потвърдено Решение №
260404/29.10.2020 г. по гр.д. № 8172/2019 г. по описа на Пернишкия РС.
Посоченото производство касае претенция по имуществена застраховка срещу
застрахователя по застраховка „Каско стандарт“, предявена от собственика на
другото МПС участник в процесното ПТП – лицето Теменуга Андонова, относно „Фолксваген голф“ с ДКН РК **** ВС.
В хода на това производство е представен снимков материал, като по изготвената
експертиза вещото лице е приело, че механизмът на ПТП, описан в двустранния
констативен протокол, съответства на действително настъпилия механизъм. В тази
връзка и съдът намира, че независимо от процесуалното бездействие на ответника
представянето на снимковия материал не би довело до промяна в правните изводи
по делото.
Предвид гореизложеното и настоящата искова
претенция е доказана по своето основание.
Съгласно чл. 386, ал. 2 от КЗ
обезщетението следва да е равно на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на застрахователното събитие. Според константната съдебна практика
обезщетението по имуществена застраховка се определя в рамките на договорената
максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на
претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на
увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на
увреждането. Според чл. 400, ал. 2 от КЗ за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане
на обезценка.
В настоящия
случай съгласно приетата САТЕ сумата необходима за възстановяване на процесното
МПС до състояние преди ПТП възлиза на 4670.52 лева при застрахователна стойност
на автомобила в размер на 12 000 лева. По тези съображения и възраженията
на ответното дружество, а и на третото лице помагач, за настъпване на тотална
щета, следва да се приемат за неоснователни. Освен това съгласно изложеното в
експертизата процесното МПС е възстановено в състояние, годно за движение като
е преминало годишен технически преглед.
С оглед горното и съдът намира, че стойността на
претърпените имуществени вреди възлиза на 4670.52 лева. Липсва основание да се
приеме доказаност на пълния размер на претенцията, доколкото изчислените от
вещото лице вреди са според двата броя описи-заключения за вреди на МПС,
изготвени от застрахователя и не са обусловени от поведението на ответника във
връзка с непредставяне на снимковия материал.
Основателно е възражението на ответника за приспадане
на сумата от 655.23 лева неплатени застрахователни премии.
В тази
връзка и застрахователната претенция се явява основателна за сумата от 4015.29
лева /4670.52 лева – 655.23 лева/. За разликата до пълния претендиран размер от
10 000 лева – или за сумата от 5984.71 лева, искът следва да бъде
отхвърлен.
Доколкото се
претендира законна лихва за забава от датата на исковата молба това искане също
е основателно и следва да бъде уважено.
По исканията за разноски на страните:
Искания за
разноски са заявили и двете страни в производството:
Ищецът
претендира разноски в размер на общо 1380 лева – от които 830 лева адвокатски
хонорар, 400 лева за държавна такса и 150 лева депозит за извършените
експертизи съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. От представените по
делото платежни нареждания и договор за правна защита и съдействие се
установява, че посочените суми са действително заплатени. От страна на
ответното дружество и третото лице помагач е направено възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар. Предвид размера на исковата претенция – 10
000 лева и разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за минималните адвокатски възнаграждения, съдът счита, че минималният хонорар,
дължим в настоящия случай, възлиза именно на 830 лева. В тази връзка и липсват
основания за неговото намаляване. Съобразно уважената част от исковите
претенции на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на общо 554.11
лева.
Ответната
страна претендира разноски в размер на 100 лева – разноски за експертиза, както
и юрисконсултско възнаграждение съгласно списък по чл. 80 от ГПК. Извършването
на тези разноски се доказва от представено договори за правна защита и
съдействие. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 25 от Наредбата за
заплащането на правната помощ предвид фактическата и правна сложност на делото
съдът намира, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 лева. В тази връзка с оглед отхвърлената част от исковите претенции на
ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 119.69 лева.
Водим от
горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Дженерали
застраховане” АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. Княз Александър Дондуков № 68, ДА
ЗАПЛАТИ на Г.В.А., с ЕГН: ********** и адрес: ***, сумата от 4015.29 лева, представляваща
обезщетение за причинените му имуществени вреди – следствие от настъпило на
14.09.2019 г. застрахователно събитие по застраховка „Комбинирана автомобилна
застраховка „Автогрижа“ с компонент „Каско на МПС“, със застрахователна полица
№ ****/29.07.2019 г. на МПС марка „Ауди”, модел „А4”, с номер на рама ****, с рег. № ****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата
молба – 29.01.2021 г. до окончателното изплащане на вземането КАТО
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за
сумата от 5984.71 лева – разлика между уважения размер от 4015.29 лева и предявения
размер от 10 000 лева – поради неоснователност на претенцията в тази част и с
оглед извършено прихващане със сумата от 655.23 лева – неплатена
застрахователна премия по застрахователна полица № ****/29.07.2019 г.
ОСЪЖДА „Дженерали
застраховане” АД, с ЕИК: ********* ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на Г.В.А., с ЕГН: **********
сумата от общо 554.11 лева, представляваща разноски в настоящото исково
производство съобразно уважената част от исковата претенция.
ОСЪЖДА Г.В.А., с
ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на „Дженерали
застраховане” АД, с ЕИК: ********* сумата от общо 119.69 лева, представляваща
разноски в настоящото исково производство съобразно отхвърлената част от
исковата претенция.
Решението е
постановено с участието на ЗД „Бул инс” АД, с ЕИК: ********* като трето лице
помагач на страната на ответника.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от
решението да се връчи на страните в това число на третото лице помагач.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
К.
КОСТАДИНОВА
Вярно с оригинала: И.Д.