Р Е Ш Е Н И Е №260835
13.10.2020 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в
открито съдебно заседание на двадесет и девети юли хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 254/2019 г. по описа на същия съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК
– решение по исков спор.
Делото е образувано по искова молба на „Прокредит
Банк България“ ЕАД, ЕИК *********, депозирана против Р.Р.К., ЕГН **********,***,
и с искове да се установят вземания на банката
против ответника за главница и възнаградителна лихва по договор за банков
кредит.
Ищецът твърди, че с четиримата длъжници:
„МААБ“ ООД, ЕТ Сарай 2000 - С.К.“; С.К. и Р.Р.К., ЕГН:**********, е сключил на
дата 28.06.2011г. договор за заем
Прокредит Динамо № ***************, по
силата на който „МААБ“ ООД получил в заем сума от 25 000 евро, които длъжникът
следвало да върне на 36 вноски, съобразно погасителен план. Останалите три лица
се задължили да отговарят за връщането на сумите по договора като „солидерни
съдлъжници“.
Длъжникът не изпълнил задължията си по
договора точно.
На 28.11.2012 год. бил сключен анекс към този договор, като се променили
както размера на погасителната вноска, така
и срокът за погасяване на кредита; на
09.02.2015г. било сключено друго допълнително споразумение между страните, с
което те се съгласили, че всички суми по договора са предсрочно изискуеми.
Банката се снабдила със заповед за незабавно изпълнение на парично задължение,
издадена по ч. гр. дело №18201/2014 год., срещу която Р.К. възразила в срок.
Затова се иска да се установи по отношение на длъжника Р.К. съществуването на
вземане в следните размери: 6763.91 евро -
главница; 90.30 евро просрочена възнаградителна лихва за периода от
04.05.2014 год. – 08.06.2014 год. и законната лихва върху главницата от датата
на подаване на заявлението, до окончателното изплащане на вземането. Евентуално
се иска ответницата да бъде осъдена да заплати същите суми на същото основание,
ако съдът приеме, че по някаква причина установителният иск е неоснователен или
недопустим.
Ответникът е депозирал своевременен
отговор, с който искът се оспорва като неоснователен и недоказан. Оспорва се
съществуването на вземането, оспорва се и съгласие на ответника да
поръчителства, тъй като не била подписала Приложенията 1 и 2 към договора.
Твърди пълно изпълнение, възразява да е уведомена за предсрочната изисукуемост
на кредита, а и отсъствали предпоставките на такава изискуемост, тъй като по договора било изпълнявано точно . Моли се исковете да бъдат отхвърлени и да се
присъдят на ответника сторените по делото разноски.
Вещото лице по проведената счетоводна
експертиза дава заключение, че към датата на подаването на исковата молба (
08.01.2019г.), както и към датата на изготвянето на заключението,
непогасената част от главницата по договора е 5999.35 евро, непогасените
възнаградителни лихви са общо 246.47
евро , включително и 90.30 евро просрочена лихва за периода от 04.05.2014г до
18.06.2014г.
Допустим установителен иск с правно
основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 79 и 240 от ЗЗД. съединен с евентуално предявен
осъдителен иск на същото основание между същите страни. Спазени са и сроковете
по чл. 414 и 422 от ГПК. Тук следва да се каже, че такова евентуално съединяване
на искове може да има само в хипотеза, в която процесуалното условие за
съединяването е прекратяването на производството по първоначалния иск. Съдът
може да се произнесе по осъдителните искове само тогава , когато не се
разгледат главно предявените установителни такива и по тях не се постанови
решение по същество, тъй като в противния случай ще има две висящи дела межу
същите страни и със същото искане, и ще е налице процесуална пречка за разглеждането на осъдителния иск по смисъла на чл. 126 от
ГПК.
По същество:
По съществуването на договора за кредит,
сключен на дата 28.06.2011г , и
анекса към същия от дата
28.11.2012г страните не спорят. Съдът приема, че между страните има договор,
който обаче по отношение на ответника не е договора за кредит , а такъв за
поръчителство по смисъла на чл. 138 от Закона за задълженията и договорите.
Това е така , тъй като Закона за задълженията и договорите не познава фигурата
на т. нар. в договора „солидарен длъжник„; вмест това , лице ,което не е получило пари по иначе реалния
договор за паричен заем, но отговаря с цялото си имущество за насрещната престация
по него (тази на кредитополучателя) е
всъщност поръчител по смисъла на коментираната разпоредба. Макар и задължението на К. да произтича от
договор за поръчителство , а не за кредит, то договор има, тоест, за ответника
е възникнало задължението да плати; по отношение на нея , спазен е и срока по
чл. 147 от същия закон. В тази връчак , не е спорно че „МААБ „ ЕООД е получило сумата по кредита, а изпълнение на
насрещното задължение от негова страна или страна на ответника последният не
доказва. Обратно, според заключението на вещото лице , което съдът кредитира ,
има все още неизплатени суми по договора.
Установява се , че към датата на
подаването на заявлението по чл. 417 от ГПК в съда, 19.12.2014г., кредитът е бил обявен за
изцяло предсрочно изискуем не само по отношение на кредитополучателя „МААБ „
ЕООД, но и по отношение на ответника
като поръчител- представени са в кориците на частното дело нарочни уведомления,
получени срещу подпис от длъжниците ( л. 13 – 15 от ч. гр. дело). Така или иначе, към датата на подаването на
заявлението в съда, са изтекли сроковете по всички допълнителни споразумения,
сключени преди 19.12.2014г, а на свой
ред, задължението на банката да уведоми с нарочно писмено изявление за
настъпилата предсрочна изискуемост се
простира само до кредитополучателя , но не до поръчителя.
Спори се дали К. е подписала приложението към
споразумението от дата 09.02.2015г., което определя нов срок за плащане на
просрочените вноски ,доколкото самото споразумение от тази дата има характер на
новация на дълга. В графата, съдържаща името на ответника К., има положен
подпис, който се презюмира да е нейния. Този факт обаче е без значение за изхода на производството по
настоящия иск, предявен като установителен – заповедта за незабавно изпълнение,
вземането по която е предмет на спора, е издадена преди датата на споразумението.
По същата причина, съдът не може да зачете извършеното с това споразумение опрощаване
на част от задължението за главницата ( в общ размер от 765.56 евро), което и
заключението на вещото лице по експертизата отчита, доколкото опростено е от банката едностранно след датата на издаване на заповедта по чл.
417 от ГПК. Това погасяване или
евентуални плащания биха могли и следва
да се отчетат от съдебния изпълнител при условията на чл. 455 във връзка с чл.
433 ал. 1 т . 1 от ГПК.
По възражението за изтекла давност трябва да
се каже , че банката е обявила вземанията си по договора за кредит Прокредит динамо № ************** за изцяло предсрочно изискуеми на дата
15.08.2014г, от която тече общата петгодишна погасителна давност ; ответника може
да се позове на кратката такава, тъй
като липсва основание за това: вземанията на кредитора за главница не са периодични плащания , а хипотеза на
прието от кредитора плащане на части – в това отношение съдебната практика е
последователна ( решение №28
от 05.04.2012г. по гр.д. №523/2011г. на ІІІ г. о.; решение №261 от 12.07.2011г.
по гр.д. №795/2010 г. на ІV г. о., решение №38/26.03.2019г. по т.д.№1157/2018г.
на ІІ т.о. и др. под. ) . Горното се отнася и за възнаграждението, дължимо на
кредитора по договора, което в тази хипотеза независимо от наименованието си
няма характер на лихва по смисъла на чл. 111 от Закона за задълженията и
договорите, тъй като се дължи не на основанието по чл. 86 от ЗЗД – поради
забава в плащането – а съобразно договореното , доколкото е възнагражданието на
кредитора за предоставените заемни средства , включително при точно изпълнение
на задължението за връщането им. Или давност тече от 15.08.2014г, заявлението
за издаване на заповед за незабавно изпълнение е подадено на 19.12.2014г,
и впоследствие производството по чл. 417 от ГПК е преминало в
установителен иск за вземането на банката по смисъла на чл. 422 от ГПК. Съдът
отчита , че между момента на подаването на заявлението за издаване на заповед
и датата на подаване на възражението
срещу издадената такава са минали повече от три години и половина , но това
факт не води до основателност на възражението, тъй като в конкретния случай не е налице бездействие
на кредитора , ( напр. необразуване на изпълнително производство при издаден в
производството лист ) , а невъзможност да се връчи при вече образувано
изпълнително производство заповедта и поканата за доброволно изпълнение. В тази
хипотеза , давността следва да се счита прекъсната от датата на подаването на
заявлението , което в хипотеза по чл. 422 от ГПК стартира процес за вземането.
Съответно исковете са основателни в пълния си размер. По искането за осъждане на ответника за същите
суми съдът няма да се произнася: не се е
сбъднало процесуалното условие , при което е предявен, прекратяването на
установителния иск .
Разноските се понасят от ответника. В полза на ищеца се присъжда за
исковото производство възнаграждание за процесуален представител – юрисконсулт
в размер от 150 лева.
Воден от изложеното и на основание чл. 235
от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Признава за установено по отношение на Р.Р.К.,
ЕГН **********,***, че като поръчител по договор ОТ 28.06.2011г, , дължи на „Прокредит Банк България“ ЕАД, ЕИК
*********, депозирана против Р.Р.К., ЕГН **********,***, следните суми : 6763.91
евро– главница, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението – 19.12.2014г, до окончателното изплащане на вземането,
и 90.30 евро просрочена възнаградителна
лихва за периода от 04.05.2014 год. до 18.06.2014г., за които суми е издадена заповед за незабавно
плащане № 36/08.01.2015г. по частното дело № 18201/2014г., ПРС .
Осъжда
Р.Р.К., ЕГН **********,***, да заплати на „Прокредит Банк България“ ЕАД, ЕИК
*********, депозирана против Р.Р.К., ЕГН **********,***, сумата от 929.16 лева разноски по двете производства.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :/п/
Вярно с оригинала!
КГ