Решение по дело №1526/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

                                         № 260194, 12.02.2021г., гр. Пловдив

 

                                                                     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                Пловдивски окръжен съд,

Гражданска колегия                                    ХХІІ-ри гр. състав

                На деветнадесети януари                                           две хиляди двадесет и първа година

                в публично заседание в следния състав:

 

                                                                                                              Председател:  Пенка Стоева

                Секретар: Мария Пеева 

                като разгледа докладваното от председателя

                гражданско дело №1526 по описа за две хиляди и двадесета  година,

                за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                Обективно кумулативно съединени искове по чл.2, ал.1, т.3, предл.1 от ЗОДОВ.

            

             Ищецът Р.И.Н., ЕГН **********, ******* гражданин,  ******по професия, ******* на „Прес Турс Ауто“ ЕООД, със съдебен адрес:***, *****, ет.*, адв.Е.Н., моли съда да осъди ответната Прокуратура на РБ да му заплати сумите от 40000лв. и от 1200лв., съставляващи съответно обезщетение за претърпени от него неимуществени и имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тях от 13.03.18г., основани на твърденията, че по повдигнато му от ответника обвинение в извършване на престъпление по чл.206,ал.1 от НК- за това, че противозаконно присвоил чужда движима вещ, лизингов автомобил *****, след отделяне на 19.12.14г. на материали от прекратено наказателно производство №1101/2011г. по описа на 06 РУП на МВР-СДВР, срещу него е имало образувано от ответника досъдебно производство, приключило с влязла в сила на 13.03.18г. оправдателна присъда, вследствие което :

Сериозно се влошили емоционалният му и здравен статус, започнал да страда от безсъние и загубил възможността за заспива без медикаменти, започнали периодични пристъпи на психогенно задушаване и прилошаване, бил поставен в условия на изключителен стрес, преживял силен психоемоционален стрес, загубил трайно доверие в правосъдието, у него се създало чувство на обреченост и безперспективност, почувствал се унижен от факта, че първи сигнализирал органите на МВР за изчезналия автомобил и поискал тяхното съдействие за откриване и евентуално наказание на обсебилия го А. К., а вместо това получил обвинение, че лично той го е обсебил, което възприел като тежък и несправедлив удар срещу личността му, който го сринал психически и нанесъл трайни вреди върху емоционалния му баланс, преживял разочарование, депресия, постоянно усещане за онеправданост, за явно злепоставяне пред обществото, приятели, ***, и ****, унижение, че е уличен в престъпление, което не е извършил, загуба на самочувствие, накърняване на доброто име, влошила се и *** за упражняване на дейността му, като от него се отдръпнали *** и станало невъзможно да работи с притежаваната от него фирма, производството се отразило негативно върху търговската му дейност, за които негативни отражения търси обезщетение от 40000лв. /виж т.1.14, т.1.15, т.1.16 и т.3.2/;

Направил и разходи за адвокатска защита в размер на 1200лв., които следва да му бъдат възстановени, като обезщетение за претърпените имуществени вреди.

Пледира по същество за уважаване и на двата предявени иска, с присъждане на разноските по списъка, представен в с.з. от 19.01.2021г. /виж списъка на л.69/. Развива съображения и с писмени бележки вх.№262544/25.01.2021г.

 

В срока по чл.131,ал.1 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба с вх.№260974/01.09.20г., с който е оспорил и двата предявени иска както по основание, така и по размер. Повдигнал е възражение за прекомерност на търсеното обезщетение за неимуществени вреди, с оглед принципа на справедливост, като е изтъкнал доводите си, поради които го намира несъответно на този принцип /виж отговора на л.40-л.42/.

Пледира по същество за отхвърляне на исковете като неоснователни и недоказани, евентуално – за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, отговарящо на принципа на справедливост, а по отношение на обезщетението за имуществени вреди - като се зачете възражението му за неговата прекомерност, каквато счита за налична и по отношение на заплатения от ищеца адвокатски хонорар в производството по настоящото дело, поради което моли съда да ги редуцира съобразно тарифата за съответния вид производство.

 

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства намери, че :

Предявените искове са допустими;

Разгледан по същество, искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди следва да се уважи до размер от 3000лв., ведно със законната лихва от 13.03.18г., а за разликата до претендираните 40 000лв. следва да се отхвърли, поради недоказаност на част от твърдените от ищеца като претърпени вреди и/или на наличието на пряка причинна връзка между тяхното претърпяване и проведеното срещу него наказателно производство, и/или поради претърпяването на вредите вследствие на множество съпричиняващи ги събития, за част от които ответникът не може да бъде държан отговорен, както и поради прекомерност на търсеното обезщетение, с оглед принципа за справедливост;

Разгледан по същество, искът за присъждане на обезщетение за имуществени вреди от 1200лв. следва да се уважи изцяло като основателен и доказан за пълния предявен размер, ведно със законната лихва от 13.03.18г.,

Възраженията на ответника за прекомерност на заплатеното и в наказателното, и в настоящото производство от ищеца адвокатско възнаграждение, са наистина несвоевременно въведени от ответника, както ищецът изтъква в писмената си защита, тъй че не би следвало да се разглеждат по същество, но ако бъдат разгледани, са неоснователни,

при следните съображения:

 

І. По допустимостта.

Ищецът е основал исковете си на твърденията, че ответникът му е повдигнал обвинение в извършване на престъпление по НК, за което е бил признат за невинен и оправдан, както и че вследствие на същото е претърпял неимуществени и имуществени вреди, за които търси обезщетение, които попадат в хипотезата на чл.2,ал.1,т.3,предл.1 от ЗОДОВ и правят исковете му допустими, при надлежна активна и пасивна процесуална легитимация на страните в производството.

ІІ. По основателността.

1.В с.з. от 03.11.20г. съдът е приел като окончателен доклад по делото проекта за доклад, съобщен на страните с Определение №260096/02.09.20г., без възражения от тяхна страна, с който са очертани релевантните за исковете на ищеца и повдигнатото от ответника възражение за прекомерност по чл.52 от ЗЗД факти и е разпределена за установяването им /виж протокола от с.з. на л.50-л.53 и определението на л.43-л.44/.

2. При стояща върху ищеца тежест за установяване на релевантните факти относно повдигнато му от ответника обвинение в извършване на престъпление, за което е оправдан с влязла в сила присъда, и стояща върху ответника тежест да установи фактите, на които е основал възражението си за прекомерност на търсеното обезщетение за неимуществени вреди, свързани с проведеното срещу ищеца наказателно производство, с материалите, съдържащи се в приложеното по искане и на двете страни към настоящото дело нохд №7879/15г. на СРС и приложени от ищеца в настоящото производство писмени доказателства на л.6 - л.29 от делото, се установи категорично, че ищецът е бил обвинен от ответника в извършване на престъпление по чл.206,ал.3 от НК, за което е признат за невинен с влязла в сила на 13.03.18г. присъда, като в хода на производството му е била взета най-леката мярка за неотклонение „подписка“, което обстоятелство, както и разумният срок на провеждане на наказателното производство се изтъкват от ответника като факти, обосноваващи прекомерност на търсеното от ищеца обезщетение за неимуществени вреди, като ищецът с основание изтъква в писмената си защита, че той е нямал оплаквания от провеждане на наказателното производство срещу него в неразумен срок.

Не всички факти, наведени от ищеца в обстоятелствената част на исковата молба обаче са безспорно установени тъй, както той сочи с писмената си защита, в която събраният доказателствен материал е целенасочено интерпретиран едностранчиво в негова полза, а като част от детайлите, свързани с релевантните за изхода на спора факти сочат на друга последователност и на други причини за претърпяване на част от неимуществените вреди, установени като реално претърпени от него във времето, без да са в причинна връзка с воденото срещу него назателно производство, и конкретно:

2.1. На 19.12.14г., с постановление на прокурор при СРП по пр.пр. №18510/14г. по описа на СРП е образувано досъдебно производство срещу Р. Н. за това, че на ****г., в гр.****, противозаконно е присвоил чужда движима вещ- л.а. **** с ** ****, собственост на д-во „Интерлийз ауто“ЕАД, която владеел по силата на договор за лизинг от *****г., в качеството му на ***** на дружеството *****- престъпление по чл.206,ал.1 от НК, като разследването по образуваното досъдебно производство е възложено на 07 РУП при СДВР, както ищецът твърди в т.1.2. от исковата молба /виж л.6/.

Видно е от постановлението от 19.12.14г., че по отношение на същото мпс по описа на СРП е било водено и досъдебно производство по пр.пр. №12930/2011г. спрямо св.К. /виж л.6/, а от представените от ищеца писмени доказателства, че на 15.07.09г. Р.Н. е подал в 6-то РПУ –гр.**** съобщение за извършено от А. К. престъпление на *****г., за това, че по сключен договор за лизинг не е заплатил вноските за месеците от февруари до юли на 2009г., като са посочени нанесени щети на стойност около 7230лв. /виж л.30-л.31 от това дело/, но останалите материали, съдържащи се в приложеното към настоящото дело нохд №7879/15г. на СРС, не подкрепят твърдението на ищеца по т.1.16, изр.2, че за да се постави началото на наказателното производство срещу него, той самият е подал жалба против А. К., а от тях личи, щото ДП ЗМ 15003/15г., пр.пр. №18510/14г. срещу Р.Н. е образувано по жалба/сигнал от „Интерлийз ауто“ ЕАД от 07.05.13г., след като образуваното по жалба/жалби на Р.Н. срещу А. К. ДП №1101/2011г. по описа на 06РУП-СДВР и пр.пр. №12930/11г. по описа на СРП, водено срещу А. Ф. К. за престъпление по чл.206,ал.1 от НК, е било прекратено с постановление от 25.11.2011г., а след като е установено, че в ДП 1101/2011г. са налични документи, касаещи разкриване на обективната истина и по новообразуваното ДП №18510/14г., е постановено те да бъдат присъединени към него /виж в тази връзка: жалбата от 07.05.13г. на л.9-л.11, постановлението от 02.06.14г. на л.8, докладната записка от 13.10.14г. на л.7, постановлението от 23.12.14г. на л.5-л.6 -всички те, в папка 1 - ЗМ 15003/15 и пр.пр. 18510/14г. на приложеното нохд №7879/15г. на СРС/.

По-късно, в хода на съдебната фаза по ДП №18510/14г. е установено, че по жалба на „Прес турс ауто“ ЕООД, постановлението от 25.11.2011г. за прекратяване на ДП №1101/2011г. е отменено с окончателно определение от 16.02.16г. на СГС и делото върнато на СРП със задължителни указания по приложение на закона, конкретно- да се установи дали след като е бил обявен за издирване автомобилът, предаден от Р.Н. на А. К., е бил намерен и налице ли са след 31.10.11г. някакви фактически действия с този автомобил от страна на А. К., тъй като от правна страна е прието, че отказът на дееца да върне вещта, предадена му на правно основание, което е отпаднало, и ползването и, при липса на основание, представлява престъпление по чл.206,ал.1 от НК /виж л.63-л.64 от нохд/, а пред втора инстанция по воденото срещу Р.Н. наказателно производството от него са представени доказателства, щото по ДП 1101/11г. по описа на 6-то РУП на СДВР, пр.пр. №12930/11г. на СРП, срещу А. К. е изготвен обвинителен акт по повдигнато обвинение за това, щото на ***г., в гр.****, е присвоил чужда движима вещ- л.а.“*****“ с рег.№******, която владеел по силата на договор за лизинг от ****г., сключен с „Прес турс ауто“ ЕООД,  която не върнал на собственика след прекратяване на договора за лизинг, като обсебването е в големи размери, по който е образувано нохд №3747/2017г. на СРС /виж л.14-л.21 от приложеното внохд/.

Що се касае до резултатите от издирването на вещта, сочена като предмет на престъплението, за което са образувани и двете наказателни производства- срещу А.К.и срещу Р.Н., в хода на воденото срещу Р.Н. производство е установено, че: пред 6-то РПУ- **** е имало образувани две преписки за случая с автомобил „****“- вх.№37426/09г., по повод молба на Р.Н., като ***** и ***** на „Прес турс ауто“ ЕООД, и вх.№29358/09г. от 17.07.09г., по повод същия случай; автомобилът е бил обявен за общодържавно издирване на ****г. по преписка вх.№29358/09г., изпратена на 13.08.09г. на СРП с мнение за образуване на досъдебно производство срещу А.К.за извършено престъпление по чл.206 от НК, като е било образувано ДП ЗМ 1101/2011г.; че на 05.02.15г. автомобилът е бил снет от издирване на основание постановлението на СРП за прекратяване на производството по ДП №1101/11г.; че автомобилът не е бил обявен за издирване и по ДП №15003/14г., образувано срещу Р.Н., тъй като информационната система АИС „Издирвателна дейност“ на МВР не позволява да бъде обявено за издирване мпс, което е вече обявено за такова /л.190-л.201 и л.184 от нохд/.

Горните установени в производството факти правят несъответни и неподкрепени от доказателствата доводите на ищеца в писмената му защита на л.2 по т.1, че органите на МВР и на Прокуратурата не направили нищо за издирване на процесния автомобил в производството, образувано по негов сигнал срещу А. К., но когато срещу него самия била подадена жалба от „Интерлийз ауто“, веднага било образувано наказателно производство за търсене на отговорност от самия него, а оттам водят до необоснованост и на довода му, че неговото разочарование от правосъдието, датиращо от 2010г., съставлява неимуществена вреда, търпяна във връзка с воденото срещу него самия наказателно производство, тъй като разбрал, че няма да получи съдействие и защита на неговите нарушени права, защото тази търсена от него защита и съдействие е била и е продължавала да бъде и към датата на приключване на наказателното производство срещу него самия, предмет на друго наказателно производство- срещу А. К., възобновено и продължило с внасяне на обвинителен акт в съда, а при постановена отмяна на постановлението за прекратяване на ДП по инициатива на ищеца, би следвало да се укрепи неговата вяра в правосъдието, а не да преживява разочарование.

2.2.Установени са от материалите по ДП 15003 и твърденията на ищеца по т.1.3.-1.6 от исковата молба /виж ДП, приложено в изисканото нохд/.

Тримата разпитани като свидетели са самият ищец, преди да бъде привлечен като обвиняем, св.А.К.и св.В. И.- ******* при „Интерлийз ауто“ ЕАД /виж протоколите за разпит на л.66-л.67, л.95 и л.99 и оценъчната експертиза на л.100-л.102/.

С постановление от 25.03.15г. на разследващ полицай при 07 РУП при СДВР, предявено на Р. Н. на *******г., ответникът е бил привлечен като обвиняем за това, че на ***г., в гр.*****, противозаконно е присвоил чужда движима вещ- 1брой л.а. ***** ******, на стойност 38000лв., собственост на „Интерлийз ауто“ЕАД, която владеел в качеството на ******* „Прес турс ауто“ ЕООД, по силата на валидно сключен договор за финансов лизинг на автомобил №******г., сключен между „Интерлийз ауто“ЕАД, като лизингодател, и „Прес турс ауто“ ЕООД, като лизингополучател, като се е разпоредил с мпс като свое- предоставил владението му на А. Ф. К., като обсебването е в големи размери- престъпление по чл.206,ал.3,предл.1 вр. ал.1 от НК, при взета мярка за неотклонение „подписка“ /виж л.7-л.8/.

На *****г. на Р.Н. е предявено разследването по ДП №15033/15г., пр.пр. №18510/14г., при което той и пълномощникът му адв.Н. П. са взели становище, че установените в производството данни, щото процесният автомобил е получен от Р.Н. по силата на договор за финансов лизинг от *****г., както и че той самият го е предоставил по договор за лизинг от ****г. на лицето А. К., сочат, щото не се касае до престъпно деяние, а до отношения между Р.Н. и лизингодателя „Интерлийз“ ЕАД от гражданскоправен порядък, които следва да намерят решение по общия исков ред /виж пълномощното на л.119 и протокола за предявяване на разследването на л.123-л.124/.

На същата дата 07.04.15г., досъдебното производство е изпратено на СРП с мнение на разследващия за предаване на обвиняемия на съд /виж мнението на л.125 от приложеното ДП/.

2.3. От материалите, отделени от прекратеното ДП №1101/11г. и присъединени към новообразуваното ДП №15003/15г. /виж папка том 2, скрепена към папка том 1 от ДП 15003/, от доказателствата, приложени от „Интерлийз ауто“ ЕАД към жалбата му от 07.05.13г., въз основа която е образувано производството срещу Р.Н. /виж същите на л.13-л.94 от том 1 на ДП 15003/, от протоколите за разпит и за очна ставка на/между Р.Н. и на А. К., в качеството им на свидетели по двете описани досъдебни производства, а на Р.Н.- и като обвиняем, след като му е било повдигнато обвинение /виж: л.95 и л.99 от том 1 на ДП 15003; л.37, л.40, л.98 и л.99 от том 2 на ДП 15003/, от доказателства, приети в съдебната фаза на проведеното наказателно производство /виж л.67-л.91/ и от показанията на св.Р. Н., ***** на ищеца, дадени в настоящото производство, които съдът не цени изцяло, поради противоречието им в определени части с други събрани по делото доказателства /виж л.50гръб-л.52гръб/, се установи следната фактическа обстановка, предшестваща образуването на 19.12.14г. на досъдебното производство, проведено срещу Р.Н., както и някои факти, състояли се по време на воденото срещу ищеца наказателно производство, а именно:

През ******г. ищецът работел в ******- фирма за продажба на *** в *****/св.Н., св.К.-протокол за разпит на л.99 и протокол за очна ставка в частта на л.100/.

Редом с това, ищецът имал и личен бизнес като фирма „Прес турс ауто“, като се занимавал със застраховки и отдавал автомобили под наем /св.Н./.

***, с които ищецът осъществявал личния си бизнес, не в съдружие с лицето И., както е съобщила св.Н., или поне не в явно такова съдружие, а като едноличен собственик и ****** на „Прес турс ауто“ ЕООД, което дружество е еднолично от датата на регистрирането му и не е било преобразувано от ООД в ЕООД /виж договор за финансов лизинг на *** от 07.08.08г. на л.13-л.15 от том 1 на ДП и данните за вписванията в публичния търговския регистър за фирма с ЕИК *********/, няколко /св.Н./ и конкретно седем на брой, били предадени на ищеца, в качеството му на *******на „Прес турс ауто“ ЕООД, по силата на сключени в периода от *****г. между дружеството на ищеца, в качеството му на лизингополучател, и „Интерлийз ауто“ ЕАД, като лизингодател, пет броя договори за финансов лизинг, по които Р.Н., като физическо лице, и фирма „Паралел 43 С“ ЕООД, с ***** Р. Ц. Н., свидетел по делото и ***** на ищеца, били солидарни длъжници /виж: договора на л.13-л.15 и приложение А-1 на л.16 от ДП/.

Измежду лизинговите автомобили, предмет на сключените договори за лизинг, е и лек автомобил ***** с рег.№******, предмет на двете водени ДП- срещу А.К.и срещу Р.Н., който автомобил бил предаден на Р.Н., като ********** на дружеството лизингополучател, от лизингодателя, на 22.08.08г. /виж приложение А-1 към договора за лизинг от *****г. съответно на л.16 и л.13-л.15 и удостоверението за приемане, приложение В-1 към същия договор, на л.28 от ДП/.

За стартиране на личния бизнес на ищеца чрез фирмата му „Прес турс ауто“, по предложение и със съгласие на св.Н., били използвани парични средства по отпусната от банка на нейната собствена фирма кредитна линия за сумата от 69000евро, която към този момент личната и фирма нямала възможност да оползотвори /св.Н./.

На ******г., по силата на сключен договор за лизинг между „Прес турс ауто“ ЕООД, представлявано от Р.Н., и А. Ф. К., посоченото дружество, в качеството на лизингодател, предоставило на А. К., в качеството на лизингополучател, лекия автомобил ***** с рег.№*****, макар в удостоверението за приемане,като дата на предаване на автомобила да е посочена датата *****г., а не 20.01.09г. /виж л.6-л.9 от том 2 на ДП/, но като в показанията на Р.Н. и А.К.в наказателното производство няма никакво разминаване по отношение на факта на предаване на автомобила от първия на втория от тях, по силата на договора, сключен на ****г. и следователно- след тази дата, а не една година по-рано, когато и самият лизингодател по този договор още не го е бил получил от неговия лизингодател.

На *****г. Р.Н. е заявил в 06-то РУП при СДВР данни за извършено от А.К.обсебване на лек автомобил ***** с рег.№*****, предоставен му на основание договор за лизинг, при неплатени по същия лизингови вноски за времето от февруари до юли на 2009г. /виж съобщението на л.30-л.31 от това дело/, което е в унисон с показанията на св.Н., че съпругът и първо отишъл в полицията да се оплаче, че един от лизинговите автомобили го няма, и да търси съдействие за неговото намиране,  но като св.Н. е била категорична, че липсващият автомобил е с марка „***“, и като за автомобил с тази марка, модел „****“, но на фирма ******, и за неговото връщане, ищецът е посочил на в.л. М. при психологичното интервю, че също бил подал опласкване за съдействие да бъде намерен /виж данните на л.63,абзац последен/, а оттук остава въпроса за намирането на кой точно от двата автомобила ищецът се е притеснявал много, както е съобщила св.Н.- за този на ****** с марка и модел „*****“, или за този с марка и модел „******“, за който дса двете водени досъдебни производства- срещу А.К.и срещу Р.Н..

На 15.10.09г., от „Интерлийз ауто“ ЕАД до „Прес турс ауто“ ЕООД, чрез Р.Н., и до „Паралел 43 С“ ЕООД, чрез Р. Н., е отправено уведомление за дължими невнесени/просрочени лизингови вноски по сключените между дружеството на ищеца договори за финансов лизинг, за периода от юни до октомври включително на 2009г., както и следващи се във връзка с просроченията неустойки, с покана да бъдат заплатени в седмодневен срок от датата на получаване на уведомлението, а в случай, че дължимата сума от 12 110.10евро не бъде заплатена в пълен размер, то договорите да се считат за прекратени и в следващия деня на прекратяването им работен ден, автомобилите, предмет на договорите за лизинг, да бъдат предадени на лизингодателя /виж л.47-л.49 от том 1 на ДП/.

Данните по-горе относно неплатени лизингови вноски, търсени от „Прес турс ауто“, като лизингополучател по договорите с „Интрелийз ауто“ ЕАД, опровергават фактите, изтъквани на л.3,абзац първи от писмената защита на Р.Н., щото установените в наказателното производство факти съвпадали изцяло с фактите, които той бил посочил при психологичното му изследване, че девет месеца по-късно от подаване на неговия сигнал до полицията, щото автомобилът, даден на лизинг на А.К.бил обсебен от последния, той самият спрял да плаща лизинга, тъй като сигналът му срещу А.К.е подаден на 15.07.09г., а в уведомлението на „Интерлийз ауто“ от 15.10.09г. е посочено, че той има неплатени лизингови вноски от юни до октомври на същата година включително- т.е. спрял е да плаща изцяло вноските си по лизинговите договори един месец преди да подаде в полицията сигнала за автомобила „*****“ срещу А. К..

Що се отнася до последните два-три реда от същия първи абзац на л.3 от писмената защита, че едва тогава „Интерлийз ауто“ подали на свой ред сигнал срещу него и вследствие на това започнали множество разпити в полицейското управление, то е вярно само в първата си част, тъй като сигналът на „Интерлийз ауто“ ЕАД срещу Р.Н. е от 07.05.13г. и така следва датата 15.07.09г., но като между тези дати има период от почти четири години, в които, както лизингодателят на „Прес турс ауто“ ЕООД сочи и в жалбата си до полицията, е направил всичко възможно по силите му сам да открие автомобила, за който, преди провеждане на производството срещу А. К., е нямал никаква представа, че е преотдаден от неговия лизингополучател на следващ лизинг, въпреки забраната за това по сключените между тях договори, както и като е изчаквал резултата на образуваното срещу А. К. производство, в което е било вероятно автомобилът, обявен за общодържавно издирване, да бъде открит и да му бъде върнат, в качеството му на негов собственик.

Колкото до започналите множество разпити, сочени в същия абзац, те очевидно не са били проведени в рамките на производството, образувано на 19.12.14г. срещу ищеца, доколкото в това производство, както личи от приложеното наказателно дело, е проведен само един негов разпит като свидетел- на 05.02.2015г. /л.95 от ДП/ и един като обвиняем- на 07.04.15г. /л.122 от ДП/, преди ДП да се изпрати на същата дата на прокурора със заключително мнение за предаване на обвиняемия на съд.

Уведомлението от 15.10.09г. на „Интерлийз ауто“ ЕАД за плащане на неплатените вноски и за прекратяване действието на договора, в случай на тяхното неплащане, е било получено от Р.Н., в качеството му на *** на „Прес турс ауто“ ЕООД, на 30.10.09г. /виж л.50 от том 1 на ДП/.

Договорите за лизинг са били прекратени, считано от 06.11.2009г., тъй като след получаване на уведомлението от лизингополучателя не постъпили плащания за погасяване на дължимите суми /виж т.2 от писмото на л.67 от нохд/.

В периода от 2009г.-2013г., лизингодателят по сключените договори за финансов лизинг с лизингополучател „Прес турс ауто“ ЕООД, се е снабдил с две решения на АС при БТПП- от 12.08.2011г. и от 19.04.13г., с които „Прес турс ауто“ ЕООД, „Паралел 43 С“ ЕООД и Р.Н. са били солидарно осъдени да заплатят на „Интерлийз ауто“ ЕАД определени парични суми /неплатени за време преди прекратяване на договорите за лизинг лизингови вноски и неустойки/ и да върнат на дружеството предоставения за ползване лек автомобил **** с рег.№*****, поради прекратяване на договора за лизинг, по силата на който вещта е била предадена на лизингополучателя, и са били предприети действия по принудително изпълнение за събиране на вземанията на лизингодателя, като въз основа първото решение и издаден по него изпълнителен лист е било образувано изп.дело №*****на ЧСИ А. П., с район *****-град /виж : решението от 19.04.13г. на л.51-л.53, а заедно с мотивите -и на л.75-94, и данните за образуваното изпълнително дело на л.68-л.71 от том 1 на ДП; решението от 12.08.11г. на л.79-л.86 от нохд/.

На *****г. трудовият договор на Р.Н., сключен на ****г. с “*******“, е бил прекратен, като след тази дата и към 23.03.2016г. той няма сключен нов действащ трудов договор с друг работодател /виж данните на л.92-л.94 от нохд/.

Така, единствените действия, за които има сигурни писмени данни, че са предприети след образуване на 19.12.14г. на наказателното производство срещу ищеца, са съответно:

По снабдяване от „Интерлийз ауто“ ЕАД с изпълнителен лист от 06.02.15г. и предприемане на принудително изпълнение чрез образуване на изпълнително дело от 2015г., имащо за предмет принудителното предаване на лизинговия автомобил и събиране на парични суми, но като титулът за тях е решението на арбитражния съд от 19.04.13г., а основанието- облигационните отгошения по сключените през 2008г. лизингови договори, по които Р.Н. е солидарен длъжник, а едноличното му дружество с ограничена отговорност- лизингополучател, и като от предприетите действия по принудително изпълнение личи, че към 18.06.15г. при насрочени действия по опис и за изземване на автомобил, редовно уведомени на адрес в гр.****, ул.“****“ №***, длъжниците по изпълнението не са се явили, поради което и след като са събрани данни, че Р.Н. ***, изпълнителното дело, образувано пред ЧСИ П. И. в *****, е било прехвърлено при ЧСИ С. Я. в *****, но на 09.12.15г. и на последния описан адрес, длъжникът Р.Н. не е бил намерен, нито е бил намерен автомобилът „*****“, предмет на насроченото принудително отнемане /виж л.113-л.121 от нохд и т.4 от писмото на л.67 от нохд/;

Банката също тръгнала с ЧСИ да продава жилището в ***** в което Р. искал да живее, за да не живее по квартири, докато работи в *****, както е съобщила св.Н., но от разпределението на сумите, постъпили от извършена в периода 16.06.15г.-16.07.15г. публична продан, представено от ищеца в хода на наказателното производство личи, че това жилище не е било негова собственост, а на длъжника по изпълнителното дело „Прес турс ауто“ ЕООД, както и че изпълнителното дело, по което е проведена проданта, е такова от 2015г., а Р.Н. е изгубил работата си в ****** още през 2013г., а двата факта, взети предвид заедно сочат, че жилището е било взето за да обслужва личния бизнес на ищеца и като собственост на фирмата му. И да, по отношение на времето на проданта, същото е такова в периода, когато срещу ищеца вече се води наказателно производство, което той изтъква в т.2.5 от писмената си защита, но в тези факти липсват данни в подкрепа на довода му, развит пак там, за да обоснове доказаност на релевантните факти чрез приетото по делото заключение, изготвено от в.л. М., че в периода, в който се води наказателното производство срещу него, Р.Н. губи възможност да плаща кредити и апартамента, защото, както от показанията на св.Н., че и банките и лизинга си търсели парите и всичко се струпало на Р. накуп, така и от вече установеното относно действията, предприети от „Интерлийз ауто“ ЕАД във времето преди 2015г., става ясно, че Р.Н. е загубил възможност да изпълнява поетите към множество институции по различни облигационни отношения парични задължения много по-рано от началото на воденото срещу него наказателно производство, за да се стигне до образуване и водене на изпълнителни дела за принудително събиране на вземанията на различните му кредитори през 2015г.

Към дата *****г., Р.Н. е бил все още женен за Р. Н. /виж л.210 от нохд/.

Описаните в този пункт от решението доказателства съдът цени при решаване на висящия пред него спор, като споделя и прилага в тази връзка застъпеното в съдебната практика становище, че „Писмените доказателства по приложени към делото други дела и преписки се считат представени и събрани от съда с прилагането на делото“ /виж Реш. № 265/10.09.12 по г. д. № 703/11, IV ГО на ВКС/, когато се касае до „Приобщените по гражданските дела прокурорски преписки, респективно водено досъдебно производство, следва да се ценят в гражданското производство ведно с всички доказателства по делото с оглед вида и естеството на съдържащите се в тях документи“ / виж. Реш. №170/12.10.16г. по гр.д. №1952/16г. на ВКС –ІІІ гр.отд. /, както е в случая.

Видно от писмената защита на ищеца, той също се позовава на фактите, установени в наказателното производство- т.е като на годно доказателствено средство и в настоящото производство.

2.4. Установени са в общи линии от приложеното към настоящото нохд №7879/15г. на СРС и представени от ищеца писмени доказателства и твърденията му по т.1.7-т.1.13 от исковата молба, касаещи хода на проведеното срещу него наказателно производство в съдебната фаза.

На 14.05.15г., за престъплението, за което е бил привлечен като обвиняем, от СРП срещу Р. Н. е бил изготвен обвинителен акт, внесен в СРС на 19.05.15г., като по него е образувано нохд №7879/15г. и с разпореждане на съдията- докладчик от 30.07.15г. взетата на досъдебното производство мярка за неотклонение „подписка“ е потвърдена /виж обвинителния акт на л.9-л.11 и разпореждането на л.12-л.13 от това дело/;

По образуваното пред СРС нохд №7879/15г., в периода 23.09.15г.-22.03.17г. са били насрочени дванадесет съдебни заседания, от които са проведени десет, като с.з., насрочени за 07.02.17г. и 01.03.17г. са били пренасрочени по искане на адв.Н., пълномощник на Р.Н.. В пет от проведените общо десет с.з. не е бил даден ход, като в с.з. от 23.09.15г. не са се явили съдебни заседатели, в с.з. на 05.04.16г. е представен болничен лист за внезапно заболяване на ищеца, в с.з. от 29.06.16г., 05.10.16г. и 13.12.16г. съдът е изчаквал да се получи изискана справка относно това обявен ли е за ОДИ лекият автомобил *****,предмет на воденото срещу Р.Н. производство и ако да- какъв е резултатът от това издирване. Ищецът се е явил лично в девет от общо проведените десет съдебни заседания /виж нохд/

В с.з. от 22.03.17г., с Присъда №69629, Р. Н. е признат за невиновен в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, като от мотивите на присъдата личи, че съдът е счел, щото не е установено в производството да е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъплението по чл.206,ал.3 вр. ал.1 от НК, в извършване на което е бил обвинен. В същото с.з. съдът е отменил и взетата спрямо Р.Н. мярка за неотклонение „подписка“ /виж: протокола от с.з. на 202-л.204 от нохд; присъдата с мотивите на първа инстанция на л.205-л.208 от нохд, както и на л.15-л.21 от това дело/.

Оправдателната присъда е влязла в сила на 13.03.18г., след като е била потвърдена с окончателно Решение №354 по внохд №102/18г. на СГС, пред който първоинстанционният съдебен акт е бил протестиран от СРП /виж решението на въззивния съд на л.22-л.29 от това дело, както и на л.25-л.28 от приложеното внохд/.

2.5.Св. Н., ******* на ищеца, е дала показания в с.з. от 03.11.20г. за установяване на твърденията му за претърпените от проведеното срещу него наказателно производство неимуществени вреди, и конкретно, че:

Ищецът бил много разтревожен от това, че един от автомобилите, с които осъществявал личния си бизнес, марка „****“, изчезнал. Още по-големият шок бил, че срещу Р. било започнато наказателно производство за това, че автомобилът бил изчезнал.

Впоследствие Р. бил обвинен от лизинговата компания, която иззела останалите автомобили и Р. и съдружника му приключили с бизнеса, загубили бизнеса покрай целите тези тревоги, защото макар автомобилите да били няколко, бизнесът не можел да компенсира загубата на дори един от тях и лихвите, които по това време плащали на банките. След като му откраднали автомобила, те вече не работели както трябва, започнали да дължат пари на лизинга, и започнали оттам и проблемите с лизинга.

Освен това, влезнал в конфронтация със съдружника си И., а и не можел на сто процента да се отдаде на личния си бизнес, тъй като работел и в ******.        Всъщност, всичко, което било негово, било разпродадено от лизинговата компания и банките, на които той изплатил всички задължения.

Междувременно, докато издирвали автомобила и след като бил вече обвинен, ищецът загубил и работата си в ******, тъй като не бил в състояние да се концентрира и да работи, тъй като сумата за един такъв автомобил не била никак малка.

Тъй като полицията не могла да намери автомобила и не му помогнала реално, Р. и св.Н.трябвало да плащат всичко на банката, от което започнали и конфликти помежду им, довели до разпадане на семейството.

След като останал безработен, с помощта на приятел ищецът намерил работа в *****, но трябвало на всяко дело да си идва от ******, а не му било лесно да пътува и да си уреди отпуск, нито да работи като ****.

Р. преживявал всичко много тежко, тъй като имал развито чувство за справедливост. След като загубил и работата си, и жилището си в ****, взето на кредит, ищецът се принудил да се върне в *****, където, независимо от развода със св.Н., поради запазените добри отношения помежду им, съжителствали около година в едно жилище, макар в различни спални. Поради това св.Н. има преки впечатления за състоянието му в този период от време, за който, извън вече казаното, че бил много разтревожен, когато автомобилът изчезнал, и че преживял много тежко това, че полицията не може да го открие, е съобщила, че ищецът имал паник атаки и посещавал психолог, препоръчан му от нея- А. П., тъй като не обичал да пие лекарства и не искал да ходи на психиатър, виждала го, че не спи през нощта, когато ставала до тоалетна и го намирала в хола да гледа филми, имал емоционални проблеми и не се чувствал добре от несправедливостта, бил доста притеснен от това, което преживял, започнал да пуши по време на процеса, било му много обидно и притеснено по време на процеса.

Всичко му се било случило накуп на този човек- от една страна лизингът си искал парите, от друга страна- банката в *****, от трета- автомобилът му е откраднат, от четвърта- останал без работа /виж показанията на л.50гръб-л.52гръб/.

2.6.Със заключение вх.№260821/11.01.21г. на допуснатата по делото съдебно- психологична експертиза, прието в с.з. от 19.01.21г.,

на въпроса „Възможно ли е посредством психологически анализ да се изследва дали житейско събитие, каквото е неоснователно провеждане на наказателно производство срещу едно лице, може да доведе до силен психоемоционален стрес, чувство на унижение, притеснение, загуба на самочувствие, чувство на безпомощност и обреченост, злепоставяне пред близки и пред бизнес партньори, влошаване на здравословното състояние, препятстване нормалната комуникация в лични и професионални среди“, е даден отговор, че е възможно да се изследва влиянието на житейско събитие върху личността и че самата дефиниция на „събитие“, като „нещо, което преобръща живота оттук насетне“, предполага настъпване на психоемоционален стрес;

на въпроса „Налице ли са данни при Р.Н. за изживяванията /състоянията/, описани в исковата молба“, е даден отговор, че са налице данни, които квалифицират събитието /наказателното производство/ като неоснователно, но трайно стигматизиращо, че описаните в т.1.15 и 1.16 изживявания могат да бъдат приписани по категоричен и безспорен начин като свързани с него, докато преживяванията по т.1.14 са възможни, но не са потвърдени с данни от психиатричен преглед или рецепта за медикаменти, а е налично противоречие между твърденията, че ищецът е загубил възможност да спи без медикаменти и показанията на св.Н., че не обича да пие лекарства и не искаше да ходи на психиатър /виж заключението на л………../.

2.7. В съдебната фаза на наказателното производство Р.Н. е бил представляван от адв.Е.Н., на която, по силата на договор за правна защита и съдействие от 14.09.15г., е изплатил изцяло в брой уговореното за целта адвокатско възнаграждение в размер на 1200лв. /виж копието на л.32 от това дело и оригинала на л.18 от нохд/, с което са установени твърденията му по т.3.2. от исковата молба.

3.Въз основа на тези събрани по делото доказателства, съдът направи следните правни изводи относно установеността/неустановеността на релевантните за спора факти и по съществото на спора:

Държавата носи отговорност пред гражданите за вредите, причинени им от дейността на правозащитните и органи по повод на повдигнато обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано, като искът се насочва срещу органите, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите /чл.7 от ЗОДОВ/.

В конкретния случай, с фактите, описани в т.2.1, т.2.2 и т.2.4 от това решение, се установи, че ищецът е бил обвинен в извършване на престъпление от СРП, съставляваща структура на Прокуратурата на РБ /чл.136,ал.1 от ЗСВ/, която е юридическо лице /чл.137 от ЗСВ/, както и че е бил оправдан и признат от съда за невиновен в извършване на престъплението, за което е бил обвинен от ответната Прокуратура на РБ.

Горното прави ищеца надлежно активно материално легитимиран да търси обезщетение за вредите, които е претърпял в пряка връзка с проведеното срещу него наказателно производство, а ответникът- надлежно пасивно материално легитимиран да отговаря пред ищеца за същите вреди, стига да се установи реалното претърпяване на твърдените неимуществени и имуществени вреди и наличието на пряка причинна връзка между претърпените вреди и проведеното срещу ищеца наказателно производство, наличието на които два елемента от фактическия състав за ангажиране на отговорността му, ответникът е оспорил още с отговора на исковата молба, както и в пледоарията си по същество.

При стояща върху него доказателствена тежест да установи реалното претърпяване на имуществените и неимуществени вреди, за които търси обезщетение от ответника, и за наличието на пряка причинна връзка между тяхното претърпяване и проведеното срещу него наказателно производство:

3.1.Ищецът доказа наличието на останалите два елемента от фактическия състав за реализиране на отговорността на ответника по отношение на претенцията си за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на 1200лв., като установи, че е заплатил исковата сума, като възнаграждение на ангажирания за осъществяване на защитата му в съдебната фаза на наказателното производство по повдигнатото му обвинение адвокат- т.е, както реалното претърпяване на тази вреда, под формата на парична загуба, така и на пряката причинна връзка между нейното претърпяване и проведеното срещу него от ответника наказателно производство.

Възражението на ответника за прекомерност на заплатеното от ищеца в наказателното производство адвокатско възнаграждение, което според приетото от съдебната практика може да се повдигне и да се разгледа при предявена претенция за заплащане на имуществени вреди в производство по чл.2 от ЗОДОВ, съставляващи заплатено такова възнаграждение, е несвоевременно, защото не е наведено с отговора на исковата молба или преди да се даде ход на устните състезания, а едва в пледоарията по същество.

Въпреки горното, за да не остава място за спор между страните по този въпрос, ако следва да се разгледа, това възражение би се намерило от съда за неоснователно, доколкото:

Ищецът е бил подсъдим по повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл.206,ал.3, предл.1 във вр. с ал.1 от НК, което престъпление е тежко по смисъла на чл.97,т.7 от НК, като предвижда освен налагане на наказание лишаване от свобода от три до десет години, така и лишаване от правата по чл.37,ал.1,т.6 и т.7 от НК, както и възможност съдът да постанови конфискация на част или цялото имущество на подсъдимия;

Минималният размер на възнаграждението за защита на подсъдимия при предвидено наказание лишаване от свобода до 10 години, в която хипотеза попада и обвинението по чл.206,ал.3, предл.1 вр. ал.1 от НК, съгласно Нар.№1/04г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е такъв от 800лв. /чл.13,ал.1,т.3 в ред. с ДВ бр.28/28.03.14г., при действие на която е сключен договора за правна защита и съдействие от 14.09.15г./.;

Предвид тежестта на обвинението, което е такова за квалифициран случай и предвижда освен наказанието лишаване от свобода и налагането и/или възможността за налагането и на другите вече описани по-горе сериозни последици, предвидени от НК, уговореното при сключване на договора и изплатено на същата дата възнаграждение от 1200лв. не се явява прекомерно.

Отделно от това, производството пред първа инстанция, за която коментираното тук възнаграждение е било уговореното и заплатено, а не за втора инстанция, в която е проведено едно заседание и производството пред която е коментирал ответникът в отговора и в пледоарията си, е протекло с десет проведени с.з., във всяко едно от които адв.Н. е взела участие, при което, с оглед разпоредбата на чл.14 от Нар.№1/04г., че когато с.з. продължи повече от един ден, допълнителното възнаграждение за всеки следващ ден е по 100лв., тя би следвало да получи само за проведените извън първата дата девет други с.з. 900лв.- т.е. общо дължимата и се по Нар.№1/04г. минимална сума за осъществената от нея защита на подсъдимия би следвало да е най-малко 1700лв. /800+900/, а и е заплатено възнаграждение от общо 1200лв.

С оглед горното, заплатеното от ищеца, като подсъдим по нохд №7879/15г. на СРС, адвокатско възнаграждение от 1200лв., не може да се счита за прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на спора и следва да се зачете в пълния му размер като понесена от ищеца имуществена вреда, вследствие на проведеното срещу него наказателно производство, без да се намалява, каквото е възражението на ответника.

Затова, искът на ищеца за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на 1200лв. следва да се признае за основателен и да бъде уважен изцяло, като доказан по своя размер, ведно с присъждането на законна лихва върху исковата сума от 13.03.18г., на която дата е влязла в сила оправдателната присъда на ищеца- респективно- ответникът е изпадвал в забава за плащане на дължимото обезщетение, съгласно т.4 от ТР №3 по т.д. №3/2004г. на ОСГК на ВКС.

3.2.Ищецът успя да проведе надлежно доказване за наличието на останалите два елемента от фактическия състав за реализиране на отговорността на ответника по отношение на претенцията си за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди само за част от тях, а друга остана недоказана по отношение на реално претърпяване и/или наличие на пряка причинна връзка между вредите и наказателното производство, поради което искът му за сумата от 40000лв. следва да се уважи до размер от 3000лв., а за разликата да се отхвърли като частично недоказан по основание и поради прекомерност на търсеното от него обезщетение с оглед принципа на справедливост, установен от чл.52 от ЗЗД, при повдигнатото от ответника възражение в тази насока, при следните конкретните съображения:

Ищецът твърди, че вследствие на проведеното срещу него наказателно производство сериозно се влошили емоционалния му и здравен статус, започнал да страда от безсъние и загубил възможността за заспива без медикаменти, започнали периодични пристъпи на психогенно задушаване и прилошаване, бил поставен в условия на изключителен стрес, преживял силен психоемоционален стрес, загубил трайно доверие в правосъдието, у него се създало чувство на обреченост и безперспективност, почувствал се унижен от факта, че първи сигнализирал органите на МВР за изчезналия автомобил и поискал тяхното съдействие за откриване и евентуално наказание на обсебилия го А. К., а вместо това получил обвинение, че лично той го е обсебил, което възприел като тежък и несправедлив удар срещу личността му, който го сринал психически и нанесъл трайни вреди върху емоционалния му баланс, преживял разочарование, депресия, постоянно усещане за онеправданост, за явно злепоставяне пред обществото, приятели, клиенти, и бизнес- партньори, унижение, че е уличен в престъпление, което не е извършил, загуба на самочувствие, накърняване на доброто име, влошила се и бизнес средата за упражняване на дейността му, като от него се отдръпнали бизнес партньори и станало невъзможно да работи с притежаваната от него фирма, производството се отразило негативно върху търговската му дейност.

-При горните твърдения, с които е свързана претенцията на ищеца за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, правно ирелевантни за нея остават фактите на оставане на ищеца без работа/загуба на работата му в ****** повече от една година преди да се образува наказателното производство срещу него, на загуба на жилището в *****, за което и се установи, че не е негово, а на фирмата му, на заминаването му на работа в ****** и на разпада на семейството му, който е настъпил със сигурност след 22.11.2017г., във връзка с които са дадени показания от св.Н. и за част от тях са събрани и писмени доказателства, защото самият ищец не е твърдял тези неблагоприятни последици в личен и професионален план да са следствие на проведеното срещу него наказателно производство и да търси обезщетение за тях в настоящото производство.

Затова, макар за тези факти да са събрани доказателства в производството, и отражението на наказателното производство върху личната и професионална сфера на засегнатото от него лице да попада по принцип измежду критериите, при съобразяване на които съдът определя справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, съдът няма да ги вземе предвид при съобразяване на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди в конкретния случай, тъй като те не са предмет на предявения от ищеца иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, а и не се установи да са в пряка причинна връзка с воденото срещу него наказателно производство.

Поради неотносимост на тези факти към предмета на делото, съдът не намира за нужно да коментира подробно доводите по т.2.2., т.2.3. и т.2.4. на л.4 от писмената защита на ищеца, които акцентират върху правилността на извода на в.л. М. в заключението му, че наказателното производство било причина ищецът да напусне страната, а само сочи, че са несъстоятелни и една от основните причини за това са дадените от св.Н. показания, в които ясно и категорично е заявила причината за заминаване на ищеца да работи в чужбина - като останал без работа, Р. приел предложението на приятеля му да му намери такава в ***** и така заминал и започнал работа там, макар и не така престижна, каквато била загубената от него.

-По отношение на твърдяното от ищеца вследствие на наказателното производство сериозно влошаване на здравния му статус- страдание от безсъние, загуба на възможност да заспива без медикаменти, периодични пристъпи на психогенно задушаване и прилошаване /т.1.14 от исковата молба/, при съвкупно съобразяване на показанията на св.Н. и приетото по делото заключение на съдебно-психологическа експертиза, съдът намери за установено като реално претърпяно неблагоприятно преживяване, свързано с тези оплаквания, единствено страданието от безсъние, както и че то е било причинено не само от проведеното срещу ищеца наказателно производство, а е било съпричинено от множество състояли се в живота му неблагоприятни събития, стекли се едновременно и/или в кратък период от време едно след друго.

Отречени са от събраните гласни доказателства, макар и косвено, твърденията на ищеца, че е загубил възможност да заспива без медикаменти, защото св.Н. е заявила, че той посещавал психолог, тъй като не обичал да пие лекарства и не искал да ходи на психиатър.

В тази връзка, съдът цени като обосновано заключението на в.л. М. в частта, че макар преживяванията по т.1.14., твърдени от ищеца, да са възможна последица от проведеното наказателно производство срещу него, те не са потвърдени от показанията на разпитаната във връзка с установяване на неимуществените вреди свидетелка, доведена за установяването им.

Не са събрани никакви доказателства от ищеца за здравословното му състояние отпреди датата на започналото срещу него наказателно производство, нито след завършването му, тъй че да се направи съпоставка, за да се стигне и до извод за доказаност на твърдяното от ищеца сериозно влошаване на здравословното му състояние, поради което съдът счете, че той не е установил реалното претърпяване на тази твърдяна неимуществена вреда.

Говорейки за получавани от ищеца паник атаки, заради които, както и защото не се чувствал добре, тя му препоръчала и го свързала с психолог, св.Н. не е посочила в какво са се изразявали тъй наречените от нея паник атаки и конкретно- ищецът да се е задушавал и да му е прилошавало, поради което и доколкото няма обективни медицински данни за проявление на описаната симптоматика при ищеца, тези твърдени от него неимуществени вреди също не се намират от съда за установени като реално претърпени.

При изложените вече по-горе съображения съдът счете, че във връзка със здравния статус, единствено твърдението на ищеца за страдание от безсъние е установено с показанията на св.Н., която е съобщила, че го виждала по цяла нощ пред телевизора, вместо да спи, в годината, когато съжителствали в едно жилище, макар и разделени като семейство.

Що се касае до установяване наличието на пряка причинна връзка между реално претърпените от ищеца неимуществени вреди по обсъждания пункт /т.1.14/ и проведеното срещу него наказателно производство, съдът съобрази, че:

Показанията на св.Н. изцяло, а не само относно безсънието на ищеца, като аспект от здравния му статус, който се коментира тук, са поначало несигурни по отношение на разположението на събитията във времето, което самата тя е признала най-искрено, с изявленията, че „Като периоди кога са, не мога да цитирам години и дати, защото ще излъжа“ и „Хронология на събитията знам, но като дати и години не знам“ /л.52гръб/, което само по себе си е основание да се ценят с резерви във времеви аспект, но отделно от това, те не могат да бъдат ценени безрезервно в това отношение и тъй като за някои факти са категорично опровергани от събрани в производството писмени доказателства, както е например с казаното от нея, че ищецът загубил работата си в ***** след като бил вече обвинен, а се установи, че трудовото правоотношение е прекратено през 2013г., повече от година преди да бъде привлечен като обвиняем през 2015г., или както е с казаното, че Р. отишъл да работи в ***** през 2015г.-2016г. и му било трудно да си идва за всяко дело, което е малко вероятно, предвид наложената му на 07.04.15г. мярка за неотклонение „подписка“ и личното му участие в деветте проведени пред първа инстанция в наказателното производство с.з., за периода от 23.09.15г.-22.03.2017г., всяко от което провеждано обичайно в период от месец-два след предходното, като се изключи периода между двете с.з. от 29.06.16г. и от 05.10.16г.

Лишени от точност са и показанията на св.Н. по отношение на времето от около година, в което, поради съжителството си в един апартамент с ищеца в гр.*****, има и лични впечатления за безсънието му. Все пак, в тях има посочени ориентири - това станало, след като ищецът загубил работата си в ****, след като загубил жилището в ****, взето на кредит, което банката била тръгнала да продава с ЧСИ, и преди да отиде да работи в ******, защото се развели през *****г. и тя му пратила документите там. За три от посочените четири събития са налични събрани обективни данни - загубването на работа е станало през лятото на ****г., продажбата на жилището в ***** е приключила на ***г. и през ноември ****г. все още св.Н. и ищецът са били съпрузи, т.е. той очевидно е живял в един дом с нея в периода поне от юли 2015г. до юли 2016г., а най-вероятно, не по-рано от отмяната на наложената му мярка за неотклонение в с.з. от 22.03.17г., по причините, които вече съдът посочи по-горе.

С оглед горното може да се заключи, че безсънието на ищеца е наблюдавано от св.Н. в период от около година, след като срещу него е било образувано наказателното производство, във връзка с което търси обезщетение за неимуществени вреди, а като се съобрази и казаното от нея, че по време на това съжителство тя е станала свидетел и на други негативни преживявания и/или състояния на ищеца и че това било по време на процеса, може да се смята, че по този начин е установено и наличието на причинна връзка между тази претърпяна вреда и наказателното производство, проведено от ответника срещу ищеца.

Както поради съобщената като ориентир от св.Н. възможна начална дата на претърпяване на тази вреда, предшестваща образуването на наказателното производство срещу ищеца и привличането му като обвиняем, така и защото св.Н. ясно и категорично, а също и многократно е посочила, че съпругът и не се чувствал добре не само заради воденото срещу него производство, а и защото бил загубил работата си и защото в един и същ период му се струпало всичко- банката, лизинга, открадването на автомобила, а никое от тези изброени от нея събития няма пряка връзка с повдигнатото му от ответника обвинение, заради което е оправдан, съдът счита, че безсънието на ищеца, като установена реално претърпяна от него неимуществена вреда, има за причина множество неблагоприятни житейски събития, състояли се в живота на ищеца във времето от 2009г-2018г., само едно от които е воденото срещу него наказателно производство, за състояване на което ответникът може да бъде държан отговорен.

Ето защо, това ще се вземе предвид от съда при преценката за справедливия размер на обезщетението, което се следва на ищеца във връзка с претърпяване на тази неимуществена вреда, като съпричинена от множество събития, само едно от което е наказателното производство.

Тук е мястото да се отговори на довода, развит от ответника в пледоарията му, общо относим за всички твърдени от ищеца неимуществени вреди, за които той търси обезщетение в производството, а именно, че следва искът му да се счита за недоказан по основание, защото със събраните доказателства не е отграничено претърпяването на тези вреди да е станало само и точно вследствие на наказателното производство.

Съдът намира, че горното не е необходимо от правна страна, за да се признае основателността на иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, защото законът изисква за целта да се установи реалното им претърпяване и наличието на причинна връзка с проведеното наказателно производство, но не изисква същите вреди да нямат никакви други причини, нито отрича възможността лицето да упражни правото си да получи обезщетение, ако вредите, които търпи, се длъжат на множество причини, една от които е наказателното производство.

Що се касае до доказаността, съдът намира, че житейски неправдоподобно би било свидетелят на претърпяването на неимуществени вреди от рода на притеснение, безсъние, тревожност, огорчение и други, за каквито и ищецът търси обезщетение, поради самото естество на описаните неимуществени вреди, да може да отграничи точно как и до каква степен те са били следствие на едно или друго неблагоприятно събитие в живота на потърпевшия, но това, че ги свързва общо с всички тези събития, е достатъчно, за да счита установена търсената тук релевантна причинна връзка.

- По отношение на твърдяното от ищеца вследствие на наказателното производство влошаване на бизнес средата за упражняваната от него търговска дейност, отдръпване от него на бизнес партньори и невъзможност да работи с притежаваната от него фирма, негативно отражение на този процес върху търговската му дейност /т.1.15 и отчасти в т.1.16 от исковата молба/, при съвкупно съобразяване на установените в производството факти относно *** на ищеца чрез фирмата му „Прес турс ауто“ ЕООД, съдът намери, че загубата на започнатото през 2008г.  бизнес начинание на ищеца за отдаване на коли под наем е установена чрез показанията на св.Н., но не и че тази загуба има каквато и да е връзка с проведеното срещу него наказателно производство, тъй че искът му за присъждане на обезщетение за тези описани вреди е изцяло неоснователен.

Категорично се установи, че още през 2009г., повече от пет години, преди да се образува наказателното производство срещу ищеца през 2014г., той е изпаднал във финансова невъзможност да обслужва задълженията за плащане на дължимите лизингови вноски по договорите за финансов лизинг, въз основа на които е получил автомобилите, отдавани от него под наем за собствения му бизнес, което е довело до прекратяване на сключените договори от лизингодателя и до свързаното с това задължение на собственото му еднолично дружество с ограничена отговорност, лизингополучател по същите договори, да върне държането на предадените му автомобили на лизингодателя, потвърдено и с показанията на св.Н..

Св.Н.е категорична и в показанията си, че съпругът и е нямал собствени автомобили, с които да извършва търговската си дейност, както и че лизингът си взел всичко и започнал да го притиска, но причината за това не е съобщената от нея- че след открадване на една от колите му, за която после се започнало едно ходене по полицията и последвал абсурда и шока съпругът и да бъде обвинен, той вече не можел да развива дейността си.

Съображенията съдът да не приема даденото от св.Н.обяснение за  първоричината за провала на бизнеса на съпруга и- открадване на един от автомобилите и последвалото в тази връзка наказателно производство, са следните:

Ако се съди от данните в уведомлението на „Интерлийз ауто“ЕАД, че към ****г. лизингополучателят „Прес турс ауто“ е имал неплатени лизингови вноски за времето от юни до октомври включително на 2009г.по всички пет лизингови договора, няма как да се даде вяра на показанията на св.Н., щото след като му откраднали един автомобил, те вече не работели както трябва, оттам започнали да дължат пари на лизинга и започнали проблемите с лизинга и бизнесът им започнал да пада /виж л.52гръб/, защото взетите на лизинг автомобили са били седем, а не един, тъй че, ако с останалите шест, за които няма данни да са били отраднати, всичко е вървяло добре, поне за тях лизинговите вноски щяха да са плащани, а това не е било така.

Вноската от преотдаване на лизинг на А.К.на автомобила ***** не е била достатъчна да може да послужи за погасяване на всички поети от лизингополучателя по петте броя лизингови договори задължения. В подкрепа на този извод е фактът, че само за три от лизинговите автомобили, дължимите от дружеството на ищеца, като лизингополучател, месечни вноски по погасителен план са били в размер на 1215.79евро, ведно с разсрочения ДДС и лихви /виж приложения №№Б-1-Б-3 на л.19-л.27 от том 1 на ДП/, докато месечната лизингова вноска, уговорена по договора за преотдаване на лекия автомобил на А. К., е била в размер на 1204.54лв. с ДДС и лихви /виж л.12 от том 2 на ДП/.

Отделно от това, самото открадване/невръщане на автомобила от А.К.на неговия лизингодател- едноличното дружество на ищеца, няма пряко отношение към факта на плащането или неплащането на лизинговите вноски по кой да е от сключените договори за лизинг, съответно между „Интерлийз ауто“ ЕАД и „Прес турс ауто“ ЕООД и между„Прес турс ауто“ ЕООД и А. К., тъй като плащането им се следва по силата на договора, докато той произвежда действие, независимо у кого се намира реално лизинговата вещ, а връщането и е обвързано с прекратяване действието на договора.

Показанията на св.Н., че автомобилите, с които се развил личният бизнес на ищеца за отдаване на коли под наем, били нови и много скъпи, поради което загубата и на един от тях била достатъчна, за да се стигне до загуба на бизнеса, също не се ценят от съда в пълнота, както поради съображенията в предходния абзац, така и защото поне за три от лизинговите автомобили, включително автомобил „*****“, предмет на воденото срещу ищеца ДП, са категорично опровергани от представените от лизингодателя по ДП документи, от които е видно, че трите автомобила, за които е сключен лизингов договор от 07.08.08г., включително автомобилът „******“, предмет на водените досъдебни производства, са употребявани /виж приложения А-1-А-3 на л.28-л.30 от том 1 на ДП/.

Показанията на св.Н.относно това, че един от клиентите на съпруга и, който не бил българин, взел един джип „*****“ и по този повод се започнало едно ходене по полицията и даване на обяснения, са в противоречие с всички писмени данни относно марката на автомобила „****“, модел „****“, който е бил предмет и на воденото срещу А.К.ДП, и на воденото срещу Р.Н. ДП, както и относно гражданството на лицето, на което бил предаден липсващия автомобил от съпруга и, като от снетата самоличност на А.К.като свидетел в протоколите за разпита му личи, че същият е *******, а същевременно няма никакви данни, включително твърдения на ищеца в исковата молба за друг изчезнал лизингов автомобил, макар един от лизинговите автомобили, описан в уведомлението за плащане и прекратяване на лизинговите договори, да е с марка „****“- модел „****“, рег.№****** /виж л.48 от том 1 на ДП/.

Прави впечатление обаче, че след като св.Н.вече е депозирала показанията си, при проведеното на 12.12.20г. психологично интервю, самият ищец също е посочил, че подаденото от него оплакване за съдействие, за да му бъде върнат автомобил, взет и невърнат от един човек, касае автомобил *****, друг модел, за а***** пазар, който той имал, тъй като работел в ******* /виж л.5, абзац последен от психологическата експертиза/- т.е. създава се основателно съмнение дали негативните преживявания на ищеца във връзка с откраднатия /изчезналия автомобил, за които е съобщила св.Н., са свързани с повдигнатото му обвинение в обсебване на л.а. ******, или със съвсем друг автомобил, който той е имал, и който не е бил предмет на водено срещу него наказателно производство, но също не е бил върнат от човека, на когото е бил даден, но не е бил и свързан с дейността на фирмата му „Прес турс ауто“ ЕООД, а ищецът го е имал, тъй като работел в *******

Извън вече казаното, св.Н.и сама е посочила, че една от причините за проваления личен бизнес на съпруга и била, че той не можел да му се отдаде на 100 процента, тъй като работел и в ******- причина, която също няма нищо общо с проведеното от ответника срещу ищеца наказателно производство, а само с неговото решение да развива едновременнои паралелно с ангажираността си по трудов договор и свой личен, частен бизнес.

В показанията, дадени от св.Н., както и в останалите събрани по делото доказателства, не се съдържа и най-малка индиция, след образуване на наказателното производство срещу ищеца, този факт да е станал достояние на негови бизнес партньори и/или клиенти, извън съдружника му И., за който вече се каза, че данни в публичния търговски регистър за подобно съдружие не са вписани, които поради тази причина да се отдръпнат от търговски контакти с фирмата му. Напротив, както св.Н.е посочила, след като лизингът си взел всичко, с бизнеса на съпруга и било приключено.

Работата на ищеца в ****** и бизнеса му с едноличното му дружество *****, както се установи от показанията на св.Н., са две съвсем различни неща, и както се каза вече, загубата на работа не е била никога въвеждана от ищеца в предмета на спора, а твърдяната от него като претърпяна неимуществена вреда по т.1.15 и т.16 касае личния му бизнес, но най-вероятно тези обстоятелства не са правилно възприети и оценени от в.л.М. при изготвяне на заключението му по т.2, с която е взел становище, че тези вреди са категорично и безспорно свързани с наказателното производство, но като е взел предвид за тях данни, касаещи основно трудовата кариера и ангажираност на ищеца, и то по време и начин на състояване, описан му от самия ищец, но отречен от събрани по делото категорични доказателства, които той не е взел предвид, и конкретно:

Като е основал извода си по този въпрос на разказаното му от ищеца при психологичното интервю, че неговите колеги на работата разбрали, че отива на разпит в полицията, тъй като те звънят на служебните телефони, че се променило отношението към него, че като те търсят от полицията, при тях се променя възприятието в този контекст, че работи, за да извършва някакви измами, че започнал да среща в лицето на колегите недоверие,съмнение, че този тип отношения са много важни в един колектив, че когато доверието бъде изложено по такъв начин в мястото, на което човек работи, то никога няма да се възстанови и макар да не бил компрометирал фирмата, всичко рефлектирало върху него и напуснал по взаимно съгласие, за да няма лоши чувства, защото, когато фронтовете са студени, студенина от едната страна, няма как /виж л.7 от заключението/, в обсъждането си на случая е приел, че в периода, в който се води наказателното производство срещу г-н Н., той губи своята работа, респективно- възможност да заплаща дължимите суми за апартамента и кредитите /виж л.10, абзац втори/, че тъй като предметът на наказателното производство е близо до изпълняваната от него професия, това интегрира в колегите му с голяма вероятност възприятието, че той е там, за да върши измами, че това води до цялостна промяна на отношението към него /л.10,абзац последен и л.11,абзац първи/, макар от писмените данни да е установено, че трудовото правоотношение на ищеца е било прекратено през 2013г., много преди да започне наказателното производство срещу него, тъй че няма как да е бил призоваван за същото по месторабота и в тази връзка между него и колегите му да се създадат отношенията, описани от ищеца в интервюто с вещото лице.

Дори това да се пренебрегне, отношенията с колегите по месторабота, нямат общо с бизнес патньорите и личния му бизнес, който е предмет на претенцията.

Предвид горното, какато и защото вещото лице е дало в тази част на заключението си отговор на въпрос, който е правен- за наличието или липсата на пряката причинна връзка между вредите и наказателното производство, който отговор се следва от съда, а не от вещото лице, съдът не цени заключението по този пункт.

- И накрая, по отношение на всички останали неимуществени вреди, които ищецът твърди да е претърпял вследствие на проведеното срещу него наказателно производство - че бил поставен в условия на изключителен стрес, преживял силен психоемоционален стрес, загубил трайно доверие в правосъдието, у него се създало чувство на обреченост и безперспективност, почувствал се унижен от факта, че първи сигнализирал органите на МВР за изчезналия автомобил и поискал тяхното съдействие за откриване и евентуално наказание на обсебилия го А. К., а вместо това получил обвинение, че лично той го е обсебил, което възприел като тежък и несправедлив удар срещу личността му, който го сринал психически и нанесъл трайни вреди върху емоционалния му баланс, преживял разочарование, депресия, постоянно усещане за онеправданост, за явно злепоставяне пред обществото, приятели, унижение, че е уличен в престъпление, което не е извършил, загуба на самочувствие и накърняване на доброто му име /т.1.16 и т.3.2. от исковата молба/, съдът намери за установени чрез показанията на св.Н.като реално претърпени от ищеца единствено силни притеснения и тревоги от всичко, което му се случвало, и обида от несправедливостта, че бил обвинен, вместо друг, който според него бил виновен, тъй като за останалите твърдени вреди в показанията и не се съдържат данни.

По отношение на намерените за установени от тази група вреди, съдът цени заключението на в.л.М., щото същите могат да бъдат в причинна връзка с наказателното производство, но не и отговорите, дадени от него в с.з. на 19.01.21г., че останалите неблагоприятни факти в живота на ищеца нямат отношение към тяхното претърпяване.

Причина за това, извън изтъкнатата вече в предходния пункт, че въпросът за причинната връзка е правен, е и явната необоснованост на отговора му, даден в с.з. от 19.01.21г., че от психологическа гледна точка няма място за сравнение между факта на наказателното производство и фактите на загуба на работа, загуба на бизнес, водене на граждански и изпълнителни производства и/или вътрешното противоречие в отговорите на различните зададени му от съда и страните въпроси, и конкретно:

След неколкократни покани за даване на пряк отговор на въпроса съставляват ли тези факти от гледна точка на психологията „събитие“ по смисъла на дефиницията, която сам е дал на това понятие в заключението по въпрос първи, в крайна сметка в.л. М. е заявил, че съставляват такова събитие- т.е., нещо, което преобръща живота на човека оттук насетне, поради което може и предполага настъпване на психоемоционален стрес у него;

Макар да е отричал в отговорите си неколкократно същата връзка, в крайна сметка от тези отговори личи, че причина за отричането и е само различната степен, в която той като специалист счита, че едното и другите събития могат да повлияят върху негативните преживявания на лицето, в живота на което те се състояват, а не изключване на възможността събитията, различни от наказателното производство, да доведат до същите негативни преживявания;

За част от тези описаните негативни преживявания, в.л. М. е дал и пряк отговор, че биха могли да се претърпят от състояване на събитията, за които е категорично установено, че са се състояли в живота на ищеца, различни от наказателното производство;

Отричането на такава връзка от вещото лице М. в случая не кореспондира на категоричните показания на св.Н., че още от момента на загубване/открадване на автомобила започнали силните тревоги и притеснения на съпруга и, както и че след това продължили, защото лизинга и банките започнали да ги притискат и да си търсят парите.

Изтъкнатото от ответника в пледоарията му съображение, че показанията на св.Н.следва да се ценят при отчитане на евентуална нейна заинтересованост, не се споделя от съда, защото ответникът вижда тази заинтересованост в обстоятелството, че тя и ищецът имат общо дете, който факт според съда няма връзка със заинтересуваността по смисъла на чл.172 от ГПК. А иначе, св.Н.е била пряко ангажирана и обвързана с облигационните отношения по получените автомобили на лизинг от едноличното дружество с ограничена отговорност, на което ищецът е едноличен собственик на капитала, чрез което е развивал личния си бизнес, тъй като собственото и дружество с ограничена отговорност е било задължено като солидарен длъжник с лизингополучателя по лизинговите договори, както и с неблагоприятните събития относно парите, които бланките си искали, както е посочила, доколкото е предоставила на съпруга си сумата по отпусната на нейното дружество кредитна линия, която в един момент търсели и от нея, защото тя била получател, чрез фирмата и, и тези обстоятелства биха я направили заинтересувана по смисъла на чл.172 от ГПК при водени съдебни производства с лизингодателя и/или кредитодателя по съответните договори, но не и в това производство, в което ищецът търси обезщетение за вреди от Прокуратурата за повдигнато му обвинение в извършване на престъпление, за което е оправдан, и дори изходът на спора да е изцяло благоприятен за него, само фактът, че е запазила добри и нормални отношения с бившия и съпруг, не е достатъчен, за да я направи заинтересована в негова полза като свидетел, по смисъла на чл.172 от ГПК.

Досежно високата тежест, която в.л.М. отдава на проведеното наказателно производство, като една от причините на преживяваните от ищеца притеснения и тревоги, съдът споделя принципно извода му, но не и становището му, че тази тежест  е несравнима с тежестта на останалите преживени от него житейски несгоди, взето в с.з. от 19.01.21г., защото, както личи от обсъждането в изготвеното заключение, това становище е обосновано основно с теоретичните разсъждения относно стигмата и стигматизирането на личността, свързани с осъждането, което е приравнил на привличането му като обвиняем и на качеството му на подсъдим. Такова приравняване е от правна гледна точка изначално неправилно, защото основен принцип на наказателното производство, закрепен както в Конституцията, така и в НПК, е този, че обвиняемото и/или подсъдимо лице се счита за невинно до доказване на противното, тъй че докато няма осъждане лицето не може да се счита и за стигматизирано, носещо клеймото на осъждано лице. Отделно от това, както личи от обсъждането /виж л.10-л.12/, тези теоретични понятия имат значение в психологически аспект когато се поставят на плоскостта индивид - общество, защото там се говори за това, че стигмата поставя граници между членовете на обществото, внася морално различие в социалния статус, заклеймявайки тези, които са неприемли за мнозинството, за разрушаване авторитета на личността, за разпространяване на информацията за стигматизираните индивиди – все обстоятелства, за състояване на които по отношение на ищеца и във връзка с конкретното наказателно производство няма никакви данни да са се състояли реално в действителността, като фактът на повдигнатото му обвинение и провеждано срещу него като подсъдим наказателно производство да са станали достояние на по-широк обществен кръг и да са довели до заклеймяването му, до неприемането му, до дискредитирането му или до осъждането му от неговите членове, поради провеждане на наказателно производство срещу него.

А иначе, съдът не отрича по никакъв начин, че в рамките на обичайното за случаи на предприето наказателно преследване е да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето, което е обвинено в извършване на престъпление, изпитва притеснения, несигурност и страх от евентуално осъждане, и че когато се касае до последици от такова преследване, с възможност за лишаване от свобода, тези притеснения са със сигурност силни, защото са свързани с угрозата от засягане на едно от основните права на личността, каквото е правото на лична свобода и сигурност.

Въпреки горното, съдът счита, че и оставането без работа, провалът на собствения бизнес, въвличане в граждански и изпълнителни производства, свързани с финансовата невъзможност за изпълнение на поети облигационни задължения, загуба в тази връзка на имущество, разпад на семейството, са също значими неблагоприятни събития, които, макар и на плоскост, различна от тази на проведеното срещу ищеца наказателното производство, но като го предхождат или се състояват едновременно с него или непосредствено след това, са явления, равностойни по-сила с наказателното производство, защото, докато то е носело само угрозата от евентуално осъждане, те са довели до реална промяна в статуса на личността в обществото.

Ето защо, когато става дума за неимуществени вреди, каквито са притесненията и тревогите, коментирани в този пункт, всяко едно от тези събития несъмнено може да стане причина за тяхното силно претърпяване, а не да се смята, че вредите, които се търпят от наказателното производство, са несравними с тези, които останалите неблагополучия в живота на ищеца са причинили. Това в случая е и категорично установено с дадените от св.Н.показания за претърпяването им с тази сила, още от момента на изчезване на автомобила, далеч преди ищецът да е бил обвинен.

По отношение на обидата на ищеца от несправедливостта на обвинението, съдът дава пълна вяра на показанията на св.Н., но не намира логично обяснение защо при същите обстоятелства, при които ищецът, като управител на Прес турс ауто, счита, че извършеното от А.К.деяние- невръщане на предаден му въз основа на сключен помежду им договор за лизинг автомобил, съставлява престъпление, във връзка с което през 2009г. е подал сигнал срещу А. К., а по-късно, по негова жалба в същото качество, през 2016г. е отменено постановлението от 2011г. за прекратяване на досъдебното производство срещу същото лице и му е повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл.206,ал.3,предл.1 от НК, се чувства обиден от несправедливостта на повдигнатото срещу него по жалбата на „Интерлийз ауто ЕАД обвинение за това, че не е върнал същия автомобил на дружеството лизингодател, защото, поне в лицето на обикновения човек, а не на юриста, тези еднакви факти би трябвало да имат и еднаква оценка досежно това престъпни ли са или се развиват единствено на плоскостта на облигационните отношения, а оттам- и да не водят до обида, а да бъдат очаквана последица, като онази, която си искал за другия, когато същите мерки, които са били взети по отношение на него, бъдат предприети от институциите и по отношение на теб самия.

При горните съображения съдът намери, че предявеният от ищеца иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е частично основателен, поради което следва да бъде уважен единствено досежно вредите, които се намериха и за реално претърпени, и за претърпени в пряка причинна връзка с проведеното срещу него наказателно производство, а по отношение на онези вреди, за които не се доказа наличието на някой от тези два елемента от фактическия състав на търсената отговорност, искът следва да се отхвърли като неоснователен.

Тезата на ответника в пледоарията му, че искът му за неимуществени вреди следва да се отхвърли като недоказан по размер, не може да се сподели от съда, доколкото нормата на чл.162 от ГПК е категорична, че когато искът е установен по своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът определя размера по своя преценка, което важи с още по-голяма сила в този случай, в който, съгласно чл.52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди тъй или иначе се определя от съда по справедливост.

По отношение размера, до който искът за неимуществени вреди следва да се уважи, и по повдигнатото от ответника възражение за прекомерност на търсеното обезщетение, с оглед принципа за справедливост, съдът намери, както следва:

Частичната доказаност на твърдените като претърпени от ищеца неимуществени вреди и предявяването на иск за глобалното им обезщетяване в размер на 40000лв. е първата и достатъчна причина, поради която искът следва да се уважи до размер, по-нисък от онзи, в който се претендира присъждането на обезщетение.

За да счете, че възражението на ответника за прекомерност на търсеното от ищеца обезщетение с оглед принципа за справедливост е в случая основателно, както и че размер от 3000лв. е справделив да го обезщети за претърпените в случая неимуществени вреди, поради което искът му за разликата до претендираните 40000лв. следва да се отхвърли, съдът бе воден от следните конкретни съображения:

Преценката на съда за справедливост, съгласно чл.52 от ЗЗД, не е абстрактна, а се основава на съобразяване на конкретни наложени от практика критерии, като при прилагането и съдът следи да не се стигне до нарушаването на другия установен от закона основен принцип –за недопускане на неоснователно обогатяване.

Такива общи критерии при вреди от деликт са видът, характерът, интензитетът и продължителността на търпените неимуществени вреди, цялостното отражение на предприетото срещу ищеца наказателно преследване върху живота му, икономическата обстановка в страната, а при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ

 се вземат предвид още и някои специфични критерии, каквито са тежестта на престъплението, за което е повдигнатото обвинение; дали обвинението е за едно или за повече  престъпления; дали ищецът е оправдан или производството срещу него е прекратено по всички повдигнати му обвинения или по част от тях; продължителността на наказателното производство; взетата при провеждането на наказателното производство мярка за неотклонение; имало ли е публично огласяване на случая и какви са последиците от него; имало ли е постановяването на една или повече осъдителни присъди от различни съдебни инстанции преди оправдаването на лицето, поведението на страните и на компетентните органи в производството.

В конкретния случай, във връзка с посочените релевантни за определяне на справедливия размер на обезщетението критерии, съдът взе предвид следното:

По отношение на общите критерии се установи, че наказателното производство е довело за ищеца единствено да безсъние, силни притеснения и тревоги, и обида от несправедливо повдигнатото му обвинение, които не са довели до съществено влошаване на здравословния му статус, както е твърдял, и че всички останали промени в житейски план- загуба на работа, загуба на семейство, провал на личен бизнес, загуба на жилище, са следствие на собствените му действия и вероятно не толкова добра преценка на възможностите за финансово обслужване на множество поети парични задължения, и на хората, с които влиза в бизнес отношения, както е със св.К., без да имат нищо общо с проведеното срещу него наказателно производство, освен това, че малка част от тези събития са се състояли по време, в което се е водело и наказателното производство, но като основната част го предхождат, и че всички те, както и наказателното производство, са съпричинявали неудоволствените му преживявания, за които претендира присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.

С оглед горното, при липса на данни за интензивност и сила на реално претърпените във връзка с наказателното производство вреди, различни от обичайните за подобен случай, както и при наличието на множество други причини, които са породили претърпяването им, стоящи извън действията на ответника по повдигане на ищеца на обвинение в извършване на престъпление, за което е бил оправдан, съдът би определил като справедливо обезщетение за претърпяването им сумата от 1500лв.

Специфичните критерии, които съдът е отчел, за да завиши този размер в случая до сума от 3000лв., който счита за справедлив, са в случая следните:

Първият от тях е, че на ищеца е било повдигнато обвинение в извършване на само едно престъпление, но то е „тежко“ по смисъла на чл.93,т.7 от НК, доколкото за обсебване в големи размери в хипотезата на чл.206,ал.3,предл.1 от НК е предвидено налагане на наказание лишаване от свобода за срок от три до десет години, както и налагане на наказанията лишаване от права по чл.37,ал.1,т.6 и т.7 и възможност да се постанови конфискация на част или на цялото имущество на подсъдимия.

Вторият от тях е продължителността на наказателното производство от три години, два месеца и 26дни. Ответникът пледира, че този срок не е неразумен, но доколкото оплакване от ищеца за провеждане на производството в неразумен срок не е повдигано, и съдът не се произнася е ли производството приключило в такъв, а отчита само обективния факт на неговата продължителност, като намира да не е много кратък, предвид фактите, че ищецът е бил единствен обвиняем и подсъдим в съответните фази на наказателния процес и обстоятелствата, свързани с повдигнатото му обвинение относно двата налични сключени договора за лизинг – между дружеството, на което е **** на капитала и „Интерлийз ауто“ ЕАД, респективно- А.К., са били известни от самото начало на производство, но не са били съответно оценени от правна страна от държавното обвинение, както е счел наказателният съд.

Наказателното производството се е развило и в двете му фази, а също и на две инстанции, поради протеста на оправдателната присъда от ответника, което е също основание за определяне на обезщетение в по-висок размер от случаи, когато наказателното производство е протекло без съдебна фаза или на една инстанция, но същевременно отчита, че още на първа инстанция ищецът е бил оправдан, което е основание за определяне на обезщетението в по-нисък размер от случаи, когато е налице осъждане на тази фаза с промяна на резултата на следваща инстанция, защото с оправдаването, макар и на първа инстанция, подсъдимият има вече реално основание да се надява, че правдата е възтържествувала и повдигнатото му обвинение е било неоснователно.

На последно място, както ответникът с основание изтъква, на ищеца е била взета най-леката възможна мярка за неотклонение- „подписка“, което е основание за съда да му определи обезщетение в размер много по-нисък от случаи, в които спрямо обвиняемите или подсъдими лица са били взети по-тежки мерки за неотклонение, и особено мярка за неотклонение „задържане под стража“.

Изтъкнатият от ищеца с писмената защита довод, че обвинението би могло и да не взема мярка за неотклонение не се коментира, като хипотетичен, защото оценката на обстоятелствата за определяне на справедливия размер се извършва на база реално състоялите се факти- в случая, на взета мярка за неотклонение „подписка“, а не на база несъстояли се такива.

По отношение личността, съдът отчете обстоятелството, че ищецът е бил при провеждане на наказателното производство срещу него неосъждано лице, което е основание да му се определи размер на обезщетение по-висок от този на лица, които са вече били осъждани и за тях е установено, че не зачитат ценностите на обществото.

При изследване налични ли са промени в социално-икономически аспект за времето от 2014г.-2018г., в което е протекло наказателното производство, тъй като ищецът е придобил правото да търси обезщетение за вредите, които е претърпял, още с приключването му през март 2018г., използвайки като критерий нормативно определената за страна минимална работна заплата, съдът констатира, че за този период тя е нараснала от 340лв./мес. за 2014г. до 510лв./мес. за 2018г.- т.е. с 50%, а това налага също определяне на обезщетението в по-висок размер, тъй че да е съобразен с изискването за адекватно възмездяване за претърпените неимуществени вреди, според реалната стойност на паричния му израз, който се търси в случая.

За разлика от обсъдените по-горе обстоятелства, изискващи определяне на обезщетението в по-висок размер, като обстоятелства, които не оправдават присъждане на обезщетението в претендирания от ищеца размер, съдът взе предвид, че:

Наложената на ищеца мярка за неотклонение „подписка“, макар и търпяна в течение на времето от предявяване на обвинението и вземането и на 07.04.15г. до приключване на наказателното производство на 13.03.18г., е най-леката измежду предвидените от чл.58 от НПК мерки за процесуална принуда и е свързана с най-незначително ограничаване на правата на обвиняемия и подсъдимия, с оглед естеството и по чл.60,ал.1 от НПК- поемане от него на задължение да не напуска местоживеенето си без разрешение на съответния орган, взел мярката, както с основание изтъква ответникът в отговора на исковата молба и в пледоарията си, и това действително съставлява основание за определяне на обезщетение много по-ниско от това на лица, на които са били взети по-тежки мерки за неотклонение, включително „задържане под стража“.

В производството не се установи случаят да е намерил медийна разгласа, тъй че да стане публично достояние, а оттам- и да засегне по-значително името и авторитета на ищеца, което обстоятелство също съставлява основание за определяне на обезщетение по-ниско от това на лица, наказателните производства срещу които са били отразени широко в публичното пространство по една или друга причина, а това е довело и до сериозни последици в личен или професионален план за тези лица.

Твърдените от ищеца като претърпени вреди не се доказаха изцяло, не се установи същите да са по степен, интензивност и като цялостно отражение върху живота му така значителни, че да налагат репарация в размер на 40000лв.

Установи се, че макар Р.Н. и съпругата му да са се разделили, те са останали добри приятели и заедно са понесли трудностите от неблагополучията в бизнесите, които са решили да развиват, а съгласно отговора, даден от в.л.М., на който и ищецът акцентира в писмената си защита, този бизнес провал не е в състояние да демобилизира ищеца, а след временно неудовлетворение е по-вероятно с нова цел да продължи напред, а не да се откаже от всякаква инициирана от него дейност.

Именно при тези мотиви съдът намери, че обезщетение в размер от 3000лв. е справедливо да обезщети ищеца за претърпените от него във връзка с проведеното наказателно производство неимуществени вреди, поради което искът му за тях следва да се уважи до този размер, а за разликата до претендираните 40000лв. следва да се отхвърли, поради прекомерност на търсеното от него обезщетение с оглед принципа за справедливост и поради частична неоснователност.

Това обезщетение също се следва на ищеца със законната лихва, считано от 13.03.2018г., на която дата е влязла в сила присъдата за оправдаването му по повдигнатото обвинение.

 

В частта за разноските.

Ищецът претендира разноски по списъка, представен в с.з. от 19.01.21г. /виж списъка на л.69/, и такива, с оглед пълното уважаване на иска му за присъждане на обезщетение за имуществени вреди и на частичното уважаване на иска му за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди му се следват в условията на чл.10,ал.3 от ЗОДОВ-  т.е като следва да му се присъдят изцяло разноските за внесената държавна такса /такси и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.

С представения списък ищецът претендира присъждане на направени разноски от общо 2173.50лв., от които 2160лв.- заплатен адвокатски хонорар с вкл.ДДС, 10лв.- заплатена в производството държавна такса и 3.50лв.- банкова комисионна, като е установил изцяло направата им /виж съответно л.70-л.73 и л.2/.

Възражението на ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от ищеца и в това производство е несвоевременно- изявено е в пледоарията по същество, а не преди да се даде ход на устните състезания по делото в с.з. от 19.01.21г.

Ако бъде разгледано, то би било неоснователно, защото делото не е сложно нито от правна, нито от фактическа страна, но уговореното и заплатено възнаграждение за адвокат от 1800лв. /без ДДС/, е под минималното следващо се такова по Нар.№1/04г., което в случая възлиза на 2031.40лв. /301.40лв. по чл.7,ал.2,т.2 по иска с цена 1200лв. и 1730лв. по иска с цена 40000лв.- общо 2031.40лв./, тъй че не би могло да бъде намалено.

При тези обстоятелства и тъй като защитата е осъществена общо по двата иска, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за държавна такса в пълния размер от 13.50лв., и разноски за заплатено адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част  от исковете му от общо 4200лв, в размер на 220.19лв., или общо разноски от 233.69лв.

 

                Воден от изложените мотиви, съдът

                                                                                             

                                                                                              Р Е Ш И:

 

                Осъжда Прокуратурата на Република България да заплати на Р.И.Н., ЕГН **********,***, ***, ет.*, адв.Е.Н., във връзка с проведено срещу него наказателно производство по нохд №7879/15г. на СРС по повдигнато му обвинение в извършване на престъпление, за което е оправдан с влязла в сила присъда,

                сумата от 3000- три хиляди лева, ведно със законната лихва от 13.03.18г. до окончателното и плащане, като обезщетение за претърпени в тази връзка неимуществени вреди,  като за разликата до претендираните 40000лв. отхвърля иска, поради недоказаност на реалното претърпяване на част от твърдените вреди, поради липса на пряка причинна връзка на доказани като претърпени вреди с проведеното от ответника срещу ищеца наказателно производство и поради прекомерност на търсеното обезщетение с оглед принципа за справедливост,

                сумата от 1200- хиляда и двеста лева, ведно със законната лихва от 13.03.18г. до окончателното и плащане, като обезщетение за претърпени в тази връзка имуществени вреди,      

                сумата от общо 233.69- двеста тридесет и три лева и шестдесет и девет стотинки- разноски в производството, от които 13.50лв. - заплатена държавна такса в пълен размер и 220.19лв.-заплатено адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете.

                Решението подлежи на обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                                                                             Окръжен съдия: