№ 594
гр. Бургас, 10.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XII СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА
при участието на секретаря Р. Жекова
като разгледа докладваното от МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА
Административно наказателно дело № 20212120204725 по описа за 2021
година
Производството по делото е образувано по повод жалбата на Р. Б. П.,
ЕГН: **********, с адрес: *** против Наказателно постановление № 21-0346-
000054/10.03.2021 г.., издадено от началник група към ОДМВР Бургас, РУ
Созопол, упълномощен с 81213-515/14.05.2018 г., с което за нарушение на чл.
174, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба”, в размер на
2000 лв. лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца и за нарушение
на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр.1,2 от ЗДвП,
на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба”, в размер
на 10лв.
С жалбата се моли за отмяна на НП, като неправилно и
незаконосъобразно.
Съдът намира жалбата за допустима. Подадена е от надлежна страна, в
законоустановения за това срок и съдържа необходимите реквизити срещу
акт, подлежащ на обжалване по реда на ЗАНН.
В съдебно заседание, за жалбоподателя се явява надлежно
упълномощен процесуален представител. Поддържа жалбата и моли НП да
1
бъде отменено. Не ангажира доказателства. Не прави искане за разноски.
За ответника по жалбата - сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр.
Бургас, редовно призовани, представител не се явява в съдебно заседание
пред настоящия съд. В писмено становище, изпратено до БРС молят НП да
бъде потвърдено. Не сочат доказателства. Правят искане за разноски.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото
доказателства и съобрази закона с оглед правомощията си по съдебния
контрол намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На 18.02.2021 г. в 02:34 часа в община Созопол на път Общински №
BGS1211, до хотел Византия, в посока към гр. Созопол жалбоподателят като
водач на лек автомобил – *** с peг. № ***, собственост на фирма *** с
БУЛСТАТ ***, отказал при извършена проверка да бъде проверен с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта, като му
бил издаден талон за медицинско изследване. При извършената проверка,
жалбоподателят не носел свидетелство за управление на МПС от съответната
категория и контролен талон към СУМПС от съответната категория и не
представил същите на контролните органи.
За констатираното нарушение бил издаден акт за установяване на
административно нарушение.
Административнонаказващият орган е приел, че нарушенията са
установени от фактическа страна и е издал обжалваното постановление, с
което за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 3,
предл. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание
„глоба”, в размер на 2000 лв. лишаване от право да управлява МПС за 24
месеца и за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183,
ал.1, т.1, пр.1,2 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно
наказание „глоба”, в размер на 10лв.
При извършената от съда проверка на АУАН и издаденото въз основа
на него НП, не се констатираха съществени нарушения на разпоредбите на
ЗАНН. АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, като на
нарушителя е връчен препис т.е. началото на административно -
наказателното производство е поставено по регламентираната в ЗАНН
процедура. В АУАН и НП се съдържат всички изискуеми съгласно
разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. От датата на
2
нарушението – 18.02.2021г. до датата на уведомяване на жалбоподателя за
съставеното против него НП, е изминал период по –малко от година, като за
допуснатото нарушение, относителната преследвателна погасителна давност е
три години. Съдът не откри формални предпоставки за отмяна на
обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са
допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до накърняване
правото на защита на нарушителя и съответно до порочност на
административно - наказателното производство. Твърденията на защитата в
тази насока, съдът намира като защитна теза, с цел оневиняване и избягване
на административно наказателна отговорност.
В съдебно заседание, актосъставителят потвърждава изложеното в
АУАН и в НП. Последният е полицейски служител, показанията му са
последователни и непротиворечиви, подкрепят се от събраните по делото
доказателства, поради което Съдът намира, че показанията му, следва да
бъдат кредитирани.
При така възприетата и изложена фактическа обстановка съдът приема,
че жалбоподателят е осъществил състава на административното нарушение
по чл. 174, ал. 3 от ЗДВП, тъй като е отказал да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване на употреба на алкохол. Това
нарушение, според настоящата инстанция е подведено правилно към
уреждащата го правна норма, както в акта от актосъставителя, така и в
наказателното постановление от административно – наказващият орган.
За да приеме съдът, че е бил налице такъв отказ, от страна на
жалбоподателя, се ползваха обективните и кредитирани показания на
актосъставителя, от писмените доказателства по делото – АУАН – ползващ се
и с доказателствената си сила, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал.2 от
ЗДВП като редовно съставен и с неоспорени чрез съответни доказателства
констатации, талон за изследване и докладна записка до ОД МВР Бургас.
Следва да се отбележи, че от страна на наказаното лице не се ангажираха
каквито и да било доказателства, внасящи съмнение в обстоятелствата, които
са описани в АУАН и в НП и които съдът прие, че са се случили в
обективната действителност. Обстоятелството дали лицето е било употребило
алкохол или не е без значение за съставомерността на административното
3
нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДВП, така както е без значение и това, че на
отказалия пробата с техническо средство за алкохол водач е бил издаден
талон за медицинско изследване. При всички случаи на отказ от извършване
на проверка с техническо средство, съответното длъжностно лице от
службата за контрол /в случая това е служителят на Сектор „Пътна полиция”
гр. Бургас/ е длъжно да издаде талон за медицинско изследване, с оглед
извършване на лабораторни изследвания за установяване употребата на
алкохол у водача на моторното превозно средство / чл.3 ал.2 т.1 вр. ал.1 от
Наредба № 1/19.07.2017 г./. С издаването на талон за медицинско изследване,
не се елиминира възможността за осъществяване на състав на
административно нарушение, по см. на чл. 174, ал. 3 от ЗДВП, изразяващо се
в отказ на водач на моторно превозно средство да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол.
Административното нарушение по чл. 174, ал.3 от ЗДВП е пълно и
коректно изписано не само словесно, но и цифрово както от актосъставителя,
така и от административно – наказващия орган. Нарушителят е бил наясно
още от самото начало на административното производство за вмененото му за
извършено нарушение и това, че наказващият орган е цитирал в обжалваното
наказателно постановление текста на разпоредбата на чл.174, ал. 3 от ЗДВП,
не поставя нарушителя в състояние на невъзможност от разбиране на
вмененото му за осъществено административно нарушение – доколкото и в
описателната част на наказателното постановление са изложени всички
обстоятелства от значение за преценката за съставомерността от обективна и
субективна страна на процесното нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДВП.
Правилно, според съдебния състав е приложена и санкционната
разпоредба на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДВП с наложени съответно предвидени
наказания по вид и размер за конкретното административно нарушение.
Следва да се посочи, че предвидените административни наказания са
конкретно определени от законодателя – глоба в размер на 2000 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 години, така че и съдът не
би могъл да промени същите в насока за евентуалното им намаляване. Няма
допуснато нарушение на материалния закон при прилагане на нормата на чл.
174, ал. 3 от ЗДВП и като нарушена и като предвиждаща съответната за
уреденото нарушение санкция, доколкото това е предвиден от самия
законотворец подход, в една и съща разпоредба да са уредени и елементите от
4
състава на нарушението и предвиденото наказание, намиращ приложение и
при много други административни нарушения по ЗДВП.
Наложеното наказание е адекватно на тежестта на извършеното,
съответства на степента на обществена опасност на деянието и е достатъчно
за постигане на целите на административните наказания по чл. 12 от ЗАНН.
Обжалваното постановление е законосъобразно и обосновано в тази част,
поради което, следва да бъде потвърдено.
Съгласно разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, „Водачът на
моторно превозно средство е длъжен да носи: свидетелство за управление на
моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към
него“.
С оглед липсата на доказателства в обратен смисъл, Съдът намира, че
горепосоченото нарушение е безспорно установено.
Процесното нарушение е извършено виновно, при форма на вината пряк
умисъл, тъй като жалбоподателят е осъзнавал, че поведението му е
обществено вредно и укоримо, т.е. това, че чрез деянието си нарушава
установения ред на държавно управление и въпреки това се е стремил към
този резултат.
БРС възприема наложеното на нарушителя наказание „глоба“, в размер
на 10лв, за справедливо и обосновано. Наказанието е с фиксиран размер и не
може да бъде изменени от Съда. Същото е адекватно на тежестта на
извършеното, съответства на степента на обществена опасност на деянието и
е достатъчно за постигане на целите на административните наказания по чл.
12 от ЗАНН, а именно би имало възпитателно - възпиращо и коригиращо
въздействие върху нарушителя. НП е правилно и законосъобразно и в тази
част и следва да бъде потвърдено.
Единствено за пълнота, съдът следва да отбележи, че не е налице
маловажност на случая. Липсата на вредни последици, не е елемент от
състава на нарушението за което жалбоподателят е привлечен към
административно - наказателна отговорност.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН, в съдебните производства
страните имат право на присъждане на разноски. В настоящия случай, НП е
потвърдено, поради което, Съдът определи, в полза на АНО, да бъдат
присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение - 80 /осемдесет/ лева,
5
които следва да бъдат заплатени от жалбоподателя на началник група към
ОДМВР Бургас, РУ Созопол.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0346-
000054/10.03.2021 г.., издадено от началник група към ОДМВР Бургас, РУ
Созопол, упълномощен с 81213-515/14.05.2018 г. против Р. Б. П., ЕГН:
**********, с адрес: ***, с което за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, на
основание чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба”, в размер на 2000 лв. лишаване от право
да управлява МПС за 24 месеца и за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП,
на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр.1,2 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба”, в размер на 10лв.
ОСЪЖДА Р. Б. П., ЕГН: ********** да заплати на началник група към
ОДМВР Бургас, РУ Созопол, сумата от 80 /осемдесет/ лева, за направени по
делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Бургаски
Административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6