№ 570
гр. Търговище, 16.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XI СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Йоханна Ив. Антонова
при участието на секретаря Б.Д.П.
като разгледа докладваното от Йоханна Ив. Антонова Гражданско дело №
20233530100421 по описа за 2023 година
Производството е по предявен иск с правно основание по чл. 50 във вр. с чл. 51, ал.1
и чл. 86,ал.1 и акцесорен иск по чл. 86,ал.1 във вр. с чл. 84,ал.3 от ЗЗД.
Ищцата Ц. Р. И.. от гр.******, действаща чрез процесуален представител и съдебен
адресат адв.Д. П.-ТАК твърди в исковата молба, че и собственик на л.а. „Нисан Микра“ с
рег.№ ******, шаси MDHFBUK13U0024337.Излага, че на 01.12.2022г. предоставила
автомобила на своя баща, който управлявал същия, в района на с.Здравец, общ.Търговище
на път II-74,км.35+ 100, когато внезапно на пътното платно изскочило диво животно-сърна,
което предизвикало ПТП.Сочи, че поради внезапното излизане на животното на пътя,
водачът не е могъл да реагира и да спре, вследствие на последвалия удар между животното и
автомобила на последния са причинени щети. Твърди също, че на място са извикани
полицейски служители, които съставили Протокол за ПТП № *******., в който е записано,
че водачът на автомобила не е съобразил поведението си с атмосферните условия(дъжд и
мъгла) и с предната част на автомобила блъска внезапно изскочилото на пътното платно
животно.Като посочва, че в протокола едновременно е посочено че водачът не е съобразил
пътните условия, а животното внезапно е излязло на пътното платно, който извод е
формиран от актосъставителя без да е бил очевидец на произшествието, същата оспорва
изложеното в Протокола за ПТП относно механизма и причините за настъпване на
ПТП.Излага също, че вследствие на удара, за отстраняване на повредите по автомобила,
същият е бил закаран в автомобилен сервиз на фирма“ЕТ ДЕНИ-МАРТИН ИМАНОВ“
гр.Попово, където същият е ремонтиран и е издадена фактура № 1726:09.12.2022г. за сумата
от 2 050,88лв., а тъй като е ремонтиран и климатикът на автомобила, е било необходимо и
зареждането му с фреон, което е извършено от ЕТ“ЕЛДИМА-ДИМИТЪР НИКОЛОВ“
1
гр.Попово и на ищцата е издадена фактура № 1892/06.01.2023г. за сумата от 80лв., при което
ищцата сочи, че разходите за ремонт на автомобила са в размер общо на 2 130,88лв.Като
излага, че дивечът(вкл. и сърната) е частна държавна собственост, съобр. чл. 2,ал.1 от ЗЛОД
и отговорността на причинени от нея вреди е на ответното Министерство на земеделието,
ищцата приема, че за нея е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск за
обезщетение за причинените й имуществени вреди в размер на 2 130,88лв., излага подробни
съображения; претендира законната лихва от датата на исковата молба, както и
обезщетение за забава в размер на 72,81лв. за периода от 01.12.2022г. до 03.04.2023г.;
претендира разноски.В съдебно заседание претенциите се поддържат от процесуалния
представител на ищцата адв.Д. П.-ТАК, който пледира за уважаването им, претендира
разноски.
В срока и по реда на чл. 131 от ГПК, в писмен отговор от ответника министерство
на земеделието гр.София, представлявано от Я. Г., действащ чрез юрисконсулт Я. П.,
предявените искове се оспорват, като неоснователни.Излага, се, че ответникът не е
надлежно легитимиран да отговаря по исковете, доколкото такова лице е Сдружение“Ловно-
рибарско дружество-Търговище“, гр.Търговище, на което ответникът е възложил
стопанисването и ползването на дивеча.По съществото на исковете същите се оспорват, като
неоснователни, като се въвежда възражение за виновно поведение на водача, респ. за
съпричиняване на вредоносния резултат, като се твърди, че водачът е нарушил разпоредбата
на чл.20,ал.1 и ал.2 от ЗДвП;оспорва се и размерът на вредите, като недоказан; претендират
се разноски; въвежда се възражение по чл. 78,ал.5 от ГПК.В съдебно заседание
възраженията се поддържат от юрисконсулт Я. П., която уточнява, че претендира 50%
съпричиняване на вредоносния резултат; пледира за отхвърлянето на исковете, претендира
разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:От представеното свидетелство за регистрация се установява,
че процесният л.а. „Нисан Микра“ с рег.№ ****** е собственост на ищцата по делото Ц. Р.
И... От Протокол за ПТП № **********. се установява, че на посочената дата в 8,48 часа на
пътII-74,км 35+ 100, автомобилът на ищцата, е управляван от Р. И., който не съобразява
поведението си на движение с атмосферните условия(дъжд и мъгла) и с предната част на
автомобила блъска внезапно изскочилото на пътното платно животно, с което реализира
ПТП с материални щети без пострадали лица.Протоколът е подписан от водача на
автомобила.От представената работна карта, издадена от ЕТ“ДЕНИ-М-МЕРТИН
ИВАНОВ“, ЕИК *********, гр.Попово се установява, че на процесния л.а. „Нисан Микра“ с
рег.№ ******, шаси MDHFBUK13U0024337 са установени повреди, описани в картата за
ремонт, а именно: предна броня, основа предна броня, преден панел, радиатор воден,
радиатор климатик, фар десен преден капак и преден десен калник, като от фактура №
1726/09.12.2022г. и фискален бон към нея, изд. от сервиза се установява, че ищцата е
заплатила за ремонта на автомобила си сумата от 2-55.0,88лв. с ДДС, а от фактура №
1892/06.01.2023г. и фискален бон към нея, изд. от ЕТ“ЕЛДИМА-ДИМИТЪР НИКОЛОВ“
2
ЕИК *********, гр.Попово се установява, че е зареден климатикът на автомобила за сумата
от 80лв.От Заповед № РД46-1505/17.08.2001г. на министъра на земеделието и горите се
установява, че на осн. чл. 7,ал.5 от ЗЛОД са определени ловностопански райони в района на
дейност на ДЛ Търговище, а от приложения по делото Договор № 36/07.08.2009г. за
предоставяне на стопанисването и ползването на дивеча на ловните сдружения по чл. 30 от
ЗЛОД се установява, че определените ловнорибарски райони, вкл. землището на с.Здравец,
общ.Търговище са предоставени за стопанисване от ДЛ Търговище(сега ДГС) на Сдружение
„Ловно-рибарско дружество-Търговище“.По делото са ангажирани и гласни доказателства,
като св.Р. И. Р., управлявал автомобила на процесната дата, твърди, че на 01.12.2022г.
пътувал с автомобила на дъщеря си от гр.Попово към гр.Търговище, като на около 200м. от
табелата на с.Здравец, пред автомобила внезапно изскочило животно на пътното платно и
последвал сблъсък.Свидетелят позвънил на тел. 112, изчакал идването на полицейските
служители, които му съставили Протокол за ПТП и се обадили на ДГС Търговище, от където
дошли служители, които взели животното. Свидетелят твърди още, че макар пътят да е бил
мокър и да е ръмяло, то видимостта не е била ограничена, а животното е изскочило
внезапно, поради което и свидетелят не е можел да избегне удара. Твърди още, че поради
притеснението си от инцидента, подписал протокола, като не е знаел, че може и да не го
подписва или да го обжалва. Описва последващите действия по изтеглянето на автомобила
до сервиза, в който същият е бил ремонтиран. Св.М. М. И., собственик на автосервиза, в
който е извършен ремонта твърди, че когато са докарали автомобила е имал счупен фар,
броня, радиаторите били също за смяна, имало и козина по автомобила, а относно
радиаторите пояснява, че след като е започнал ремонта, е установено, че и водният, и
климатичният радиатор са за смяна. И тъй като в сервиза му нямат машина за пълнене на
фреон, свидетелят не се е занимавал с това.Съдът, преценявайки свидетелските показания
съобр. изискването по чл. 172 от ГПК приема, че следва да ги кредитира като еднопосочни и
отговарящи и на писмените доказателства по делото.
От заключението по назначената САвтОЕ, което съдът кредитира като
безпристрастно и отговарящо на поставените задачи се установява, че механизмът на ПТП е
следният:При движението на автомобила в посока гр.Попово- с.Здравец, малко преди
селото, на пътното платно излиза животно-сърна, което пресича перпендикулярно платното
за движение отляво надясно спрямо посоката на движение на автомобила, като при това
движение на колата и животното, последва удар в предната челна и предна дясна част на
автомобила, които са увредени от удара, като произшествието е настъпило в светлата част
на денонощието, при ограничена видимост (в условията на дъжд и мъгла) и мокро пътно
платно.В заключението се посочват и увредените части на автомобила:предна броня, основа
предна броня, преден панел, радиатор воден, радиатор климатик, десен фар, преден капак,
преден десен калник, като по средни пазарни цени ремонтът е на стойност 1987,50лв.От
разясненията на вещото лице в съдебно заседание се установява, че не може да даде
категорично становище относно поведението на водача, но тъй като животното е излязло
внезапно на пътното платно и е пресякло траекторията на движение перпендикулярно на
лекия автомобил, то не е възможно или много трудно да се избегне удара, а дори при едно
3
рязко завъртане на волана при т. нар. спасителна маневра, за да се избегне животното, е
можело да се стигне и до по-сериозно произшествие.Посочва, че това е много важен фактор,
като при рязко натискане на спирачката с рязка промяна на посоката на движение на
автомобила, е възможно тогава водачът да изгуби контрол и произшествието да е по-
сериозно.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни
изводи: Предявен е иск за обезщетение на имуществени вреди от вещ, обуславящо правна
квалификация по чл. 50 от ЗЗД. Ответникът оспорва иска с доводи за липса на надлежна
материално правна легитимация, доколкото е възложил стопанисването на дивеча в района
на трето лице- Сдружение“Ловно-рибарско дружество-Търговище“, гр.Търговище, като в
тази връзка съдът приема следното: Нормата на чл. 2, ал. 1 от ЗЛОД предвижда, че дивечът в
Република България е частна държавна собственост с изключение на случаите, определени с
този закон. Няма твърдения, съответно доказателства, процесното животно да попада в
изключенията по чл. 2, ал. 3 от ЗЛОД. Същото е вид дивеч – сърна, съгласно чл. 5, вр.
приложение № 1 към чл. 5 от ЗЛОД, при което следва да се приеме, че е собственост
държавата. Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗЛОД организацията на ловната площ, управлението на
ловното стопанство и контролът по стопанисването на дивеча се осъществяват от министъра
на земеделието. И тъй като дивечът е държавна собственост - чл. 2, ал. 1 от ЗЛОД,
уреждането на режима на този обект на собственост се отнася и до определянето на субекта,
от когото ще се упражняват управленски и контролни функции по стопанисването.
Функциите, които с тази разпоредба се предоставят на определения от нея правен субект,
имат организационен, управленски и контролен характер.С оглед на изложеното съдът
приема, че доколкото ответникът е собственик на процесното животно, то възраженията му
за липса на материално правна легитимация са неоснователни.
Съгласно чл. 50 от ЗЗД за вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят
солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. Ако вредите са
причинени от животно, тези лица отговарят и когато животното е избягало или се е
изгубило. След като на Министерство на земеделието със закон са възложени функции,
които имат организационен, управленски и контролен характер по отношение на дивеча,
биващ частна държавна собственост (отговаря за развъждането му, охраняването му,
опазването, поддържане на среда, необходима за нормалната му жизнена дейност), следва да
бъде прието, че то е субект под чийто общ надзор се намира той по см. на чл. 50 от ЗЗД.Що
се отнася до възлагането на част от тези дейности на трето лице, това би обосновало
единствено възможност за привличането му в процеса като помагач на ответника.На
следващо място, отговорността по чл. 50 ЗЗД е обективна, в случая функция от
упражняването на надзор върху животните и причинените от тях вреди, като
освобождаването от нея е възможно при непреодолима сила, изключителна вина на
пострадалия или изключителна вина на трето лице.Задължителната съдебна практика – т. 10
на ППВС № 7/1959 - определя изброените като единствено възможни основания за
освобождаване на собственика на вещта или лицето, под чиито надзор се намира тя, от
4
отговорност за обезщетяване на причинените от нея вреди. Изключителната вина на
пострадалия/третото лице изключва причинната връзка с противоправния резултат и
обуславя отхвърляне на иска по чл. 50 ЗЗД, а съпричиняването предполага каузалност както
на поведението на пострадалия, така и на това на делинквента и обуславя намаляване на
обезщетението за непозволено увреждане.В конкретния случай не са налице основания за
освобождаване на ответника от отговорност, доколкото не са установени посочените по-
горе такива.Спорът е за това дали водачът на автомобила има принос за настъпване на ПТП,
като ищцата оспорва отразеното в протокола за ПТП несъобразяване на водача с пътните
условия, а ответникът твърди съпричинаване на вредоносния резултат по причина именно
на поведението на водача в нарушение на чл. 20,ал.1 и ал.2 от ЗДвП като в тази връзка,
съдът приема следното: Съдебната практика е непротиворечива за това, че
доказателствената сила на протокола за ПТП е различна в зависимост от неговия вид – дали
е издаден от органите на полицията при задължително посещение на мястото на ПТП в
случаите, очертани в чл.125 ЗДвП, /т.нар. „констативен протокол за ПТП" - при смърт или
нараняване на човек и „протокол за ПТП" при материални щети - чл.6 и чл.7 от наредбата/
или е съставен по чл.9 от Наредба № I - 167 от 24.10.2002 г. за условията и реда на
взаимодействие между контролните органи на МВР, застрахователните компании и
Агенцията за застрахователен надзор при настъпване на застрахователни събития, свързани
с МПС, без посещение на мястото на ПТП от служителите за контрол на МВР, само въз
основа на данните, посочени от участника в ПТП в подаденото от него в седмодневен срок
от настъпване на събитието писмено заявление, при условие, че компетентната служба на
МВР е уведомена за произшествието в срок от 24 часа от настъпването му. Даденото
тълкуване е, че протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се
ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него,
непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП.
Ответникът обосновава възражението си за съпричиняване именно в посоченото в
протокола за ПТП, но видно от съдържанието на същия, макар и подписан от водача,
съставителят е посочил само бланкетно, че при управлението на увредения автомобил
водачът не е съобразил пътните условия, като не е ясно има ли изобщо нарушение и в какво
точно се изразява нарушението, липсват и каквито и да е данни съставителят да е
констатирал скоростта, с която се е движел водачът, нито наличието на спирачен път и др.,
както и някакво конкретно нарушение на правилата за движение , при което следва да се
приеме, че само посоченото в протокола не сочи на извод за такива действия на водача,
които да са били в пряка причинна връзка с настъпилия удар, още повече, че и вещото лице
изрично разяснява в съдебно заседание, че при такова пресичане на пътното платно от
животно, ударът е непредотвратим. С оглед на изложеното, съдът приема, че липсват данни
за съпричиняване на вредоносния резултат и възражението на ответника е неоснователно.
Относно размерът на вредите, съдът приема следното: От писмените доказателства по
делото е установено, че за ремонта на автомобила ищцата е заплатила сумата от общо
2 050,88лв. в сервиз, както и сумата от 80лв. за зареждане на климатика или общо
2 130,88лв., а съобразно заключението по назначената САвтЕ, средните пазарни цени на
5
такъв ремонт възлизат общо на 1987,50лв., като вещото лице не е включил и зареждането на
климатика, т.е. налице е незначителна разлика в сумата, платена от ищцата и тази, посочена
от вещото лице, при което следва да се приеме, че действителните вреди на ищцата са в
размер на 2 130,88лв., до който размер претенцията е основателна и доказана и следва да
бъде уважена изцяло, ведно със законната лихва от датата на увреждането- 01.12.2022г. до
изплащане на задължението на осн.чл. чл. 50 във вр. с чл. 51, ал.1 и чл. 86,ал.1 от ЗЗД.
С оглед основателността на главния иск, основателна е и претенцията за
присъждане на обезщетение за забава, което съдът служебно изчисли, като за периода от
01.12.2022г. до 03.04.2023г. е в размер на 72,81лв., което следва да бъде заплатено от
ответника, на осн. чл. 86,ал.1 вр. чл. 84,ал.3 от ЗЗД.
По разноските:С оглед изхода от спора, ответникът следва да заплати на ищеца
направените разноски, които, съобр. представения списък по чл. 80 от ГПК са 513лв.
платено адвокатско възнаграждение, 200лв. внесен депозит за вещо лице и 85,23лв.платена
държавна такса, или общо 798,23лв., на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК.Доколкото са предявени
два обективно съединени иска-за главница и за обезщетение за забава, дължимата държавна
такса е в размер на 82,04лв. по иска за главница и 50лв. по иска за мораторна лихва, като
ищецът е внесъл държавна такса в размер на 85,23лв., при което е останал задължен със
сумата от 46,81лв., която следва да бъде осъден да доплати по сметка на РСТ, на осн. чл. 77
от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Министерство на земеделието гр.София, представлявано от Я. Г. да
заплати на Ц. Р. И.. от гр.*****, сумата от 2 130,88лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди по л.а. „Нисан Микра“ с рег.№ ******, шаси MDHFBUK13U0024337
вследствие на ПТП от 01.12.2022г., причинено от навлизане на диво животно-сърна на
пътното платно , ведно със законната лихва върху сумата от 01.12.2022г. до окончателното
изплащане на задължението, на осн. чл. 50 във вр. с чл. 51, ал.1 и чл. 86,ал.1 от ЗЗД ,
както и обезщетение за забава върху сумата в размер на 72,81лв. за периода от 01.12.2022г.
до 03.04.2023г., на осн. чл. 86,ал.1 вр. чл. 84,ал.3 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Ц. Р. И.. от гр.***** да доплати по сметка на РС Търговище държавна
такса в размер на 46,81лв., на осн. чл. 77 от ГПК.
ОСЪЖДА Министерство на земеделието гр.София, представлявано от Я. Г. да
заплати на Ц. Р. И.. от гр.***** разноските по делото в размер на 798,23лв., на осн. чл.
78,ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
6
страните, пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
7