Р Е Ш Е Н И Е №5
гр.Силистра,
21.01.2021 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административният съд гр.Силистра,в публично заседание на тринадесети
януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:съдия Маргарита
Славова, при секретаря Румяна Пенева и с участието на прокурора……….,като
разгледа докладваното от съдия Славова адм.дело №233 по
описа на съда за 2020г., за да се
произнесе,взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на Т.Н.Н. от гр.София,
подадена
чрез представител по пълномощие адв.У. ***, против Заповед
№20-1099-000723/01.10.2020г.,издадена от Началник група към ОД МВР гр.Силистра,
Сектор „Пътна полиция“,с която на основание чл.171 т.2 б.“в“ ЗДвП,на
жалбоподателя, в качеството му на собственик на лек автомобил „АУДИ А6“,с
рег.№ТХ 6632АК,е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/, по вид
„временно спиране от движение на МПС“ до сключването на задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“. Главното оплакване на оспорващия е за
това, че непосредствено след установяване на нарушението (28.09.20г. в
14:13ч.),през същия
ден - 28.09. 20г. в 15:35ч.,е сключил застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ за процесния автомобил,което
обезсмисляло както превантивната,така и преустановителната
роля на наложената ПАМ.Твърди,че обжалваната заповед е издадена в
несъответствие с целта на закона,тъй като към датата на постановяването ѝ
прекратителното условие от самата нея„[…] до сключването на ЗГО“ вече е било осъществено.Оттук
извежда довод и за материалната ѝ незаконосъобразност. Отделно от това
поддържа наличие на отменителното основание от чл.146
т.3 АПК,защото в нарушение на чл.35 АПК,ответният орган,преди издаване на правоограничаващия правната му сфера акт,не бил изяснил
фактите и обстоятелствата от значение за случая, още повече, че на 01.10.2020г.
било подадено възражение срещу горепосочения АУАН,с приложена към него
Застрахователна полица, свидетелстваща, че на 28.09. 20г. в 15:35ч. е сключена
ЗЗ“ГО“ за същия автомобил от неговия собственик.В обобщение на горните
възражения счита,че принудителното временно спиране от движение на собствения
му автомобил, е незаконосъобразна и непропорционална (арг.чл.6 АПК) административна мярка,поради което
настоява за нейната отмяна. Претендира присъждане на съдебни разноски, съгласно
представен списък по чл.80 ГПК.
Ответникът по жалбата- Началник група “МПС,водачи и административно
наказателна дейност“ в Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР
гр.Силистра, не се представлява в съдебното производство и не депозира
писмено становище.
Съдът, като обсъди изложените в жалбата доводи и след
преценка на доказателствата по делото, извършвайки проверката, регламентирана с
чл.168 ал.1 АПК, прие за установено следното: Предмет на съдебния контрол е Заповед №20-1099-000 723/01.10.2020г. на Началник група към ОД МВР
гр.Силистра, Сектор „Пътна полиция“, с която на основание чл.171 т.2 б.“в“ ЗДвП, на Т.Н.Н.,като собственик на лек автомобил
„АУДИ А6“; рег.№ТХ6632АК,е наложена ПАМ„временно спиране от движение на МПС до
сключването на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Същата е
приложена чрез отнемане на Свидетелство за регистрация на МПС №*********,
затова че на 28.09.2020г. в 14:13ч. в гр.Алфатар, автомобилът е бил управляван
от Н.Т.Н. без сключена задължителна застраховка „ГО“,за което е съставен АУАН
серия GA №308631/28.09.20г. (л.17),с релевирано нарушение на чл.638
ал.3 КЗ.Задължението за сключване на застрахователния договор,по аргумент от
чл.483 ал.1 т.1 КЗ,е на собственика на МПС, което е регистрирано в страната и
не е спряно от движение. Съгласно чл.461 т.1 КЗ застраховката „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ е задължителна.
С жалбата е представена извадка от
интернет страницата на Гаранционния фонд (http://eisoukr.guaranteefund.org/), съдържаща данни, генерирани и
прехвърлени от Информационния център на ГФ (в допустимия обем от чл.571 ал.5 КЗ), както и
застрахователна полица, издадена от ЗД“Бул Инс“АД,
сключена с жалбоподателя в 15:35 часа на 28.09.2020г. (л.4-л.5). При служебна справка в същата
публична база данни, настоящият състав установи, че до сключването на горния
застрахователен договор, за процесния автомобил е
нямало активна застраховка „Гражданска отговорност“, както вярно е констатирал
и ответният орган.
Съгласно релевантния чл.171 т.2
б.“в“ ЗДвП,ПАМ е наложена „на собственик, който няма задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“,до сключването й.Оспорената
заповед,ограничаваща правата на нейния адресат, разкрива всички белези на
индивидуален административен акт,съгласно дефиницията от чл.21 ал.1 АПК. Издадена
е от материално, териториално и по степен компетентен полицейски орган, видно
от Заповед №8121з-1524/09.12.16г. на министъра на МВР (л.24); Заповед №342з-330/21.04.2017г. на директора на ОД МВР
гр.Силистра (л.23) и
служебна бележка от сектор „КАПОЧР“ удостоверяваща, че процесната
ЗППАМ е издадена от изпълняващ длъжността „началник група „Моторни превозни
средства, водачи и административно-наказателна дейност“ в Сектор „Пътна
полиция“ при ОД МВР гр.Силистра, т.е. от кръга длъжностни лица с делегирани
правомощия за постановяване на актове от процесния по
делото вид. Това следва пряко от чл.172 ал.1 ЗДвП, тъй като овластените
органи да налагат ПАМ по този закон, са компетентни да преценяват и
наличието/липсата на основанията за тяхното отпадане. Спазена е и нормираната с
чл.172 ал.1 изр.1 ЗДвП, във връзка с чл.59
ал.2 АПК, писмена форма.Следователно,заповедта - предмет на настоящия
контрол, не е засегната от някое от отменителните
основания по чл.146 т.1 и т.2 от АПК.
Административното производство е
започнало след извършена проверка от служители на „Пътна полиция”, на
28.09.2020г. в 14.13ч. в гр.Алфатар по ул.“Ал.Стамболийски“ на водача на лек
автомобил „Ауди А6“ с рег.№ТХ6632АК, движещ се в посока към с.Алеково, когато
установили,че за проверяваното МПС няма активна/ действаща задължителна
застраховка „ГО“. Съставили АУАН за нарушение на чл. 638 ал.3 КЗ срещу
управлявалия МПС Н.Т.Н., като до връчването, същият представил Застрахователна
полица №BG/02/120002738712
за сключена ЗЗ “ГО“ в 15:35ч. на 28.09.2020г. от собственика на автомобила със
ЗД“Бул Инс“АД (л.19).Ето защо актосъставителят
мл.автоконтрольор Г.К. изрично отбелязал върху АУАН сер.GD №308631/28.09.20г,че е върнал
иззетото СРМПС №00749 0351, срещу подпис, на управлявалия автомобила Н. Н.,в
деня на съставя-нето му. По този начин фактически е прекратено действието на
неналожената все още (арг.чл.172 ал.1 ЗДвП) и процесна по делото ПАМ, реализирана, според записването в
ЗППАМ, чрез отнемане на свидетелството за регистрация на МПС. Преди
произнасянето си ответният орган е поискал от актосъставителя
да представи докладна записка с обяснение - на какво основание е върнал
иззетите документи на на-рушителя.Такава е приложена на л.19(Докладна
записка рег.№342р-13926/01.10.20г. на мл.автоконтрольор
Г.К. ),ведно с
коментираната по-горе застрахователна полица, потвърждаваща изцяло гореустановените факти с правно значение за разрешаването
на спора.Въпреки това, на 01.10.2020г. ответният орган по чл.172 ал.1 ЗДвП,
издал оспорената ЗППАМ №20-1099-000723, с което е нарушил изискванията на чл.35 АПК, както основателно счита жалбоподателят. Вярно е, че към момента на
проверката контролните органи са извършили справка в Регистъра с данни за
договорите за ЗЗ“ГО“ на автомобилистите на Информационния център на
Гаранционния фонд (чл.571 ал.1 т.1 КЗ) и са установили липсата на такъв за
процесния автомобил.
С
представянето обаче, на сключения договор за ЗЗ“ГО“, със срок на действие от
една година: от 15:35ч. на 28.09.2020г. до 23:59ч. на 27.09.2021г., приели, че
е от- паднало основанието за прилагане на нормативноустановената
административна принуда по отношение на собственика на МПС и върнали
свидетелството за регистрацията му, с което изпълнили базовото задължение от
чл.6 АПК да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и без да
засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за
целта,за която се издава съответният акт. Ето защо правнозначимият
факт, който е установен с официален свидетелстващ документ, издаден от
определен със закон орган относно удостоверяването на изчерпателно посочени в
него факти (арг.чл.345 ал.1, ал.5 и ал.6 КЗ), следва да
се приеме за безспорно доказан, като в случая е представен застрахователен
договор, сключен от разстояние чрез средствата за комуникация, съгласно чл.343
ал.3 КЗ. А щом принудителната административна мярка е наложена заради това,че
жалбоподателят, като собственик на МПС, не е сключил ЗЗ”ГО” (установено
към 28.09.20г.,14: 13ч.) и е доказано несъмнено в процеса,
че такава има към правнозначимия момент, съгласно
чл.142 ал.1 АПК- 01.10.2020г., то следва,че не просто прекратителното
условие по чл.171 т.2 б.”в” ЗДвП, е настъпило, но и изначално (практически
един час след констатиране на нарушението на чл.638 КЗ), е нямало материалноправни
предпоставки за нейното прилагане.Следователно, към момента на издаване на
оспорената заповед, не е било налице нормативно основание за това, поради което
следва да бъде отменена, като материално незаконосъобразна.
Въз основа на гореописаната фактическа и нормативна
рамка, относима към спорното правоотношение, следва
да се направи извод, че предвидените в закона предпоставки за прилагане на
принудителната мярка не са били налице към датата на издаване на оспорената
заповед от чл.172 ал.1 ЗДвП (задължително
изискване за нейната форма е „мотивирана заповед“; не може просто с действия,
например: отнемане на СРМПС, същата да бъде наложена). Административната принуда е
приложена в разрез и с нормативната
цел/идея за ПАМ, изведена от чл.22 ЗАНН,както основателно счита жалбоподателят.
Последният е поискал своевременно присъждане на съдебни разноски, каквито, с
оглед изхода на процеса и съгласно чл.143 ал.1 АПК, му с дължат в удостоверения
по делото размер от общо 610 лева, както следва: 600 лева - възнаграждение за
един адвокат (л.3) и 10 лева -
държавна такса (26). Същите следва да бъдат възложени в
тежест на бюджета на учреждението, със статут на юридическо
лице, което може да отговаря по имуществени претенции и в чиято структура е
органът, издал процесния по делото акт, каквото (ЮЛ), съгласно
чл.37 ал.2 ЗМВР е ОД на МВР гр.Силистра.
След
извършената проверка за законосъобразност на оспорената заповед, съдът
установи, че същата е засегната от релевираните
пороци по чл.146 т.3, т.4 и т.5 АПК, воден от което и на основание чл.172 ал.2
пр.2 АПК, Административният съд гр.Силистра
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Т.Н.Н.,
с ЕГН:********** ***, Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №20-1099-000723/01.10.2020г.,издадена
от началник група към ОД МВР гр. Силистра, сектор „Пътна полиция“,с която му е
наложена принудителна административна мярка -„временно спиране от движение на
МПС до сключването на задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, на
основание чл.171 т.2 б.”в” от Закона за движението по пътищата.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР
гр.Силистра, с административен адрес: гр.Силистра, бул.“Македония“ №144, да заплати на Т.Н.Н.,
с ЕГН: ********** и адрес:г***, сумата от
610.00 /Шест-стотин и десет/ лева - съдебни разноски.
Решението е
окончателно, съгласно чл.172 ал.5 от АПК.
СЪДИЯ: